Решение № 3720 от 11.11.2022 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4552/2022 г.

производството по делото е прекратено за оттеглените суми и следователно продължава за сумата от 6 291, 06 лева главница и 669, 95 лева – мораторна лихва за периода от 01.03.2021г. до 24.03.2022г. ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба – •••••••г. до окончателното изплащане на сумата за които се иска осъждането на ответника. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски. Ответник „Марица 2011“ АД с представляващ Е. К. не оспорва съставянето и връчването на Констативен протокол №•••••г. като поддържа, че сумата е разпределена като допълнително възнаграждение на работещи хора с увреждания в която връзка била налична трудова ведомост за изплатени допълнителни възнаграждения. Поддържа се и че ответника е извършил провеждането на профилактични медицински прегледи и наблюдение на лица с намалена работоспособност за което му била издадена фактура••••••г като плащането по нея било извършено на •••••г. в размер на сумата от 6 200 лева с което и предписанието на ищеца било изпълнено поради което и се оспорва основателността на предявения иск за главница, а от там и на мораторна лихва предвид на което се иска отхвърлянето на исковете като неоснователни и недоказани. С уточнителна молба вх. № •••••г ищецът не приема плащането на сумата от 6 200 лева по фактура ••••г. тъй като съществува несъответствие между времето на извършването на прегледите на 11.06.2019г. и на 12.06.2019г. и датата на фактурата •••••, а договорът със служба трудова медицина бил сключен след извършването на прегледите – на •••••г. Поддържа, че поради непълнота на представените документи не може да се установи дали действително са извършени профилактични прегледи и конкретизирането им във връзка със заболяването на лицата, липсвала единична стойност на прегледите и копия на документи за извършени изследвания, а средната стойност на едно обслужвано лице възлизала на 620 лева, което е значителна сума за такъв вид изследвания. Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК, за да се произнесе взе предвид следното. Не се оспорва обстоятелството, че ответника е специализирано предприятие от Регистъра на специализираните предприятия по чл. 83, ал.1 ЗХУ /Закон за хората с увреждания/, както и фактът, че ищецът е възстановил сумата от 8 634, 06 лева осигурителни вноски, които били заплатени от ответника по реда на чл. 50, ал.1 ЗХУ. Съгласно Констативен протокол № ••••••г. е установено, че ответника следва да възстанови сумата от 8 634, 06 лева от възстановените осигурителни вноски за 2019г. като неизразходени целесъобразно. Направено е предписание със срок от 30 дни за изразходване на сумата и представяне на разходооправдателни документи. Констативният протокол е изготвен в присъствието на представител на ответника. В изпълнение на предписанията дадени с Констативния протокол ответникът е заявил с писмо от 23.10.2020г., че със сумата от 8 364, 06 лева е изплатено допълнително трудово възнаграждение на лицата с трайни увреждания като за доказателство е приложен „Метод за начисляване на допълнително стимулиране на трудоустроените лица“ като нито в производството пред ищеца, нито по настоящето дело са представени разходооправдателни документи за заплатената сума. С писмо от 23.10.2020г. ищецът е дал нов 30-дневен срок за изпълнение на предписанието съгласно Констативния протокол от •••••г. като с писмо от •••••г. са представени отново от ответника документи, които при проверката не са признати от ищеца за разход поради липса на доказателство за извършено плащане по представена фактура •••••г. за профилактични прегледи съгласно Констативен протокол № ••••••г. По делото ответника представя документ – платежно нареждане л. 51 от делото за заплащането на фактурата от •••••, както и извлечение по сметка като настоящата инстанция не приема този разход за извършен от ответника, тъй като не може да се установи, че тази сума, от една страна, е използвана за социална интеграция под формата на допълнително възнаграждение по чл. 13 от Наредбата за трудоустрояване, а от друга страна, не може да се установи съответствие между времето на извършването на прегледите – 11.06.2019г. и 12.06.2019г. и датата на фактурата от ••••г., респ. договорът със служба трудова медицина е сключен след извършването на прегледите на 04.03.2020г., т.е твърдения разход от ответника се явява недоказан до колкото и ответника не взема становище и не посочва на какво се дължи разминаването в моментът на издаването на фактурата и моментът на извършването на профилактичните прегледи съдът не може да приеме плащането като целево. Плащането не може да установи и за кои лица са извършени изследвания, каква е единичната стойност на всяко изследване, не е приложена медицинска документация. Следователно възстановените от ищеца 6 291, 06 лева на ответника за заплатени от последния осигурителни вноски подлежат на възстановяване в полза на ищеца на основание чл. 11, ал.2 от Наредба № РД-07-6/20.06.2019г. за реда за осъществяване на контрол върху изразходването на средствата от възстановени осигурителни вноски на работодатели, съответно органи по назначаване, специализирани предприятия и кооперации на хората с увреждания и трудово-лечебни бази ведно със сумата от 669, 95 лева, която представлява мораторна лихва за периода от 01.03.2021г. до 24.03.2022г. ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане. На основание чл. 78 ГПК в полза бюджета на съдебната власт по сметка на съда следва да се присъди сумата от 395, 36 лева за държавна такса / тъй като ищецът се явява лице освободено от внасянето на такса като дължимата такса е изчислена върху сумата от 8 634, 06 лева тъй като извършеното в хода на процеса плащане е след завеждането на делото/ и сумата от 200 лева за юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран съдът