Решение № 20 от 17.1.2024 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1792/2022 г.

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК. С Присъда № 161 от 07.09.2022 г. по НОХД № 2743/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив – І н. с., Съдът е признал подсъдимия С. Г. Б. с ЕГН •••••••••• за виновен за престъпление по чл.131 ал.2 т.4 вр. ал.1 т.4 вр. чл.130 ал.2 от НК за това, че на 13.05.2021 г. в гр. Пловдив, причинил другиму: - на полицейски орган ••• З.К.Т., ЕГН ••••••••••, •••• ••• в група 01 „Противодействие на криминалната престъпност“ на сектор Криминална полиция към 5 РУ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания по горен ляв крайник, довело до болка, без разстройство на здравето, и - на полицейски орган – •••••••• И.Х.Ш., ЕГН ••••••••••, ••• •••• в група 01 „Противодействие на криминалната престъпност“ на сектор Криминална полиция към 5 РУ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив, при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане по главата и охлузвания по горни крайници и гръден кош, довело до болка, без разстройство на здравето, като леките телесни повреди са причинени на повече от едно лице, а именно на две лица, като му е определил и наложил наказание при условията на чл.54 от НК лишаване от свобода в размер на три месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. От така определеното и наложено наказание лишаване от свобода в размер на три месеца е било приспаднато на основание чл.59 ал.1 т.1 вр. ал.2 от НК времето на предварително задържане по ЗМВР, а именно на 13.05.2021 г., като единият ден задържане да се зачете за един ден лишаване от свобода. С присъдата съдът се е произнесъл по веществено доказателство по делото – диск да остане по делото до неговото унищожаване по реда на ПАС, както и е осъдил на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Б. да заплати направените по делото разноски – за сумата в размер на 234 лв. – по сметка на ОД на МВР Пловдив, и за сумата в размер на 30 лв. – по сметка на Районен съд Пловдив в полза в бюджета на съдебната власт. Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия С. Б. адв. В. Х. от АК Пловдив с искане за отмяна на първоинстанционната присъда като незаконосъобразна, неправилна, постановена при непълен анализ на доказателствената съвкупност, и постановяване на нова такава, с която се иска подсъдимото лице да бъде оправдано по повдигнатото му обвинение. Твърди се с жалбата, че са налични съществени противоречия сред доказателствата по делото, както и че виновността на подсъдимото лице не е била доказана по категоричен и несъмнен начин, заявява се, че подсъдимият не е нанасял удари и не е причинил телесна повреда на пострадалите лица. Сторените с жалбата искания и развитите в нея доводи се поддържат в съдебно заседание пред въззивната инстанция от упълномощения защитник на подсъдимия Б. адв. К. Н. от АК Пловдив, като отново се акцентира на твърдението за недоказаност на обвинението. Оспорва се наличието на умисъл за извършване на противоправно поведение спрямо полицейски органи. Заявява се в съдебното производство искане за постановяване на изцяло оправдателна присъда с аргумент за евентуално действие от страна на подсъдимия при условията на извинителна фактическа грешка по чл.14 от НК, също при условията на алтернативност евентуално за приложение на чл.9 ал.2 от НК, както и евентуално пък преквалифициране на инкриминираното деяние като такова по см. на чл.270 от НК и съответно с налагане на по- лекото по вид наказание глоба. Подсъдимият С. Г. Б. поддържа заявеното от защитника му, иска да бъде оправдан. Заявява в последната си дума, че нямал на представа, че пред него стои полицейски служител. Представителят на Окръжна прокуратура гр. Пловдив счита обжалваната присъда за правилна и законосъобразна, а подадената жалба за неоснователна. Заявява се искане за потвърждаване изцяло на първоинстанционната присъда. Окръжен съд Пловдив като обсъди доводите и съображенията на страните в сезиращата го жалба и изложеното в съдебно заседание, а и служебно като провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, прие следното: Жалбата е подадена в законния срок по чл.319 от НПК – петнадесетдневен от обявяването на присъдата, и от лице сред изброените в чл.318 от НПК – от страна по делото – от адвокат, действащ като упълномощен защитник на подсъдимото лице, поради което се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество въззивният състав счита жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА. За да постанови атакуваната присъда, РС Пловдив е приел за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият С. Г. Б. е роден на •••••• г. в гр. П., с адрес за призоваване ••••••••••, б., български гражданин, средно образование, работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН ••••••••••. Същият бил прилежен в работата си, изпълнявал безупречно възложените му служебни задачи. Принципно не бил конфликтен и избухлив. Винаги намирал общ език с колегите и познатите си. Към дата 13.05.2022 свидетелите З.К.Т. и И.Х.Ш. работели като полицейски служители в 5 РУ Пловдив при ОД на МВР гр. Пловдив. Считано от 15.01.2021 г. свидетелят З.К.Т. бил назначен на длъжност •••• ••• в група 01 „Противодействие на криминалната престъпност“ на Сектор „Криминална полиция“ към 5 РУ Пловдив. Считано от 26.02.2018 г. свидетелят И.Х.Ш. бил назначен на длъжност ••• •••• в група 01 „Противодействие на криминалната престъпност“ на сектор „Криминална полиция“ към 5 РУ Пловдив. Съгласно връчените срещу подпис длъжностни характеристики в служебните правомощия на двамата свидетели освен специфичните за заеманата длъжност задължения, свързани с предотвратяването и разкриването на престъпления, се включвало и общото задължение „да изпълнява и други задачи, възлагани му от служебното ръководство, в рамките на предоставените правомощия“. На 13.05.2021 г. на територията на 5 РУ Пловдив при ОД на МВР гр. Пловдив бил утвърден план за провеждане на специализирана полицейска операция /СПО/ с peг. № 444р-6773/2021 г. за времето от 10.00 часа на 13.05.2021 г. до 10.00 часа на 14.05.2021 г. Сред основните задачи на СПО били: -обезпечаване на обществения ред; - проверки в районите на уязвими места и сборища на оперативно интересни лица (включително и в района на магазин Кауфланд № 4); - установяване на издирвани лица; - задържане на лица извършили нарушения на обществения ред и престъпления. Във връзка с постигане на поставените задачи, служителите включени в СПО следвало при засичане на съмнителни лица не само да установят тяхната самоличност, но и да събират подробни данни за техните месторабота, ползвано МПС, мобилен телефон, посещавани места, приятелски кръг. Участващите в СПО полицейски служители разполагали с изричното правомощие, съгласно утвърдения план да извършват задържане на лица, при спазване на законовите предпоставки за това. Свидетелите З.К.Т. и И.Х.Ш. също били включени за участие в провежданата СПО за времето от 14.00 часа до 22.00 часа на 13.05.2021 г. Около 19.30 часа двамата извършвали обход със служебен автомобил марка Опел, модел Астра, с регистрационен номер ••••• на локалното платно на бул. Цариградско шосе в гр. Пловдив, пред паркинга на магазин Кауфланд № 4. Служебният автомобил не бил брандиран като полицейски. Там полицейските органи забелязали подсъдимия С. Г. Б., който им се сторил подозрителен, заради забързаната си походка и начина, по който непрекъснато се оглеждал. Предвид факта, че районът бил познат като сборище на лица от криминалния контингент, занимаващи се с държане и разпространение на наркотични вещества, както и проституиращи лица, свидетелите З.К.Т. и И.Х.Ш. решили да настигнат подсъдимия и да проверят самоличността му. И двамата свидетели не носели служебни униформи, като били облечени с цивилни дрехи. Пръв към подсъдимия подходил св. Т., а след като завършил безопасното паркиране на служебния автомобил към него се присъединил и св. Ш., с цел установяване самоличността на подсъдимия. Преди да започне словесен контакт с подсъдимия, всеки от двамата полицейски служители се легитимирал с име и заемана длъжност, като показал служебна карта и полицейски знак. Служебната карта съдържала надпис „Полиция“, както и заеманата длъжност и стикер, удостоверяващ, че конкретния полицейски служител може да изпълнява правомощията си през текущата година. След като вече се бил легитимирал, св. Т. разпоредил на подсъдимия да представи лична карта за проверка на самоличността. Подсъдимият категорично отказал да представи лична карта, като заявил на двамата полицейски служители, че не са никакви полицаи и направил опит да си тръгне. Посоченото мотивирало св. Ш. повторно да се легитимира със служебна карта и на свой ред да му разпореди да представи документ за самоличност, но подсъдимият отказал да изпълни устното разпореждане и на св. Ш.. По този повод двамата полицейски служители се легитимирали за трети път и издали поредно разпореждане до подсъдимия да представи лична карта, като Б. не само не го изпълнил, но отново направил опит и да си тръгне. В този момент св. Т. и св. Ш. информирали подсъдимия, че с поведението си осуетява полицейска проверка и го предупредили, че ако не окаже съдействие ще бъде задържан и отведен в сградата на 5 РУ за установяване на самоличността, включително и чрез употреба на сила и помощни средства (белезници), във връзка с което му разпоредили да се насочи към полицейски автомобил с оглед отвеждането му в 5 РУ за изясняване на самоличността му. След като подсъдимият за пореден път отказал да съдейства и направил опит да си тръгне, полицейските служители пристъпили към неговото задържане, като първи физически контакт с подсъдимия осъществил св. Т.. Подсъдимият оказал съпротива, което наложило във физическото съприкосновение да се включи и св. Ш.. Действията на полицейските служители били насочени към това да хванат ръцете на подсъдимия, да ги извият назад и да му поставят белезници. Опитите да му бъдат поставени белезници ядосали подсъдимия, който продължил да оказва яростна съпротива, изразяваща се в бутане, блъскане и удряне на полицейските служители и опит да се отскубне от тях и да избяга. Въпреки че полицейските служители били двама, а подсъдимият един, те първоначално не могли да надделеят над него и да му поставят белезници, което удължило периода на физическото съприкосновение между тях до няколко минути. През цялото време на физическия контакт между полицейските служители и подсъдимия, те продължавали да му разпореждат да не оказва съпротива и да не осуетява проверката, а той въпреки това продължавал яростно да се съпротивлява, като по конкретно: -двукратно изблъскал св. Ш. в гърдите и го бутнал на земята; -хванал св. Ш. през якето и се опитал да го задуши с качулката; -двукратно бутнал св. Т. на земята; -удрял и двамата полицейски служители в областта на тялото с ръце и крака и се опитвал с крака да ги избута от себе си. През цялото време на физическото съприкосновение служебната карта на св. Т. била на видимо място. В даден момент от свадата, както подсъдимият, така и свидетелите Ш. и Т. били на земята /асфалта/, където физическото съприкосновение между тях продължавало, като през цялото време подсъдимият продължавал да удря полицейските служители яростно с ръце и да се опитва да ги избута с крака, за да се освободи от захвата им. В резултат от нанесените от подсъдимия удари по св. Ш. и съприкосновението на същия с асфалта в следствие на двукратното му избутване от Б. на земята, св. Ш. получил кръвонасядане по главата и охлузвания по горни крайници и гръден кош. В резултат от нанесените от подсъдимия удари и съприкосновението на св. Т. с асфалта в следствие на двукратното му избутване от Б., св. Т. получил охлузвания по горен ляв крайник. Неволен свидетел на изложените обстоятелства станал свидетелят Й.И.Г.. Той бил помолен от свидетеля И.Ш. да сигнализира на ЕЕН 112, че с колегата му имат нужда от подкрепление. С оглед молбата му, свидетелят Ш. отново се представил като полицейски служител пред свидетеля Й.Г.. От мобилния си телефон последният се обадил на спешния номер и съобщил за инцидента. Докато пристигне полицейското съдействие, свидетелите З.К.Т. и И.Х.Ш. успели да сломят съпротивата на подсъдимия и да го задържат. Малко след това на място пристигнали свидетелите Б.Г.В. и З.Г.Н. - полицейски служители в 6 РУ - Пловдив при ОД на МВР гр. Пловдив, а след тях и свидетелите П.Д.Ч. и С.К.П., които били полицейски служители в 5 РУ - Пловдив при ОДМВР гр. Пловдив. От назначената по делото СМЕ № 438/2021 е видно, че причинените на свидетеля Т. при инцидента охлузвания на горен ляв крайник са довели до болка без разстройство на здравето. От назначената по делото СМЕ № 439/ 2021 е видно, че причинените при инцидента на свидетеля И.Х.Ш. кръвонасядане по главата и охлузвания по горни крайници и гръден кош са довели до болка без разстройство на здравето. Гореизложената фактическа обстановка проверяваният съд е намерил за несъмнено установена от събраните по делото доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите З.Т., И.Ш., П.Ч., С.П., Б.В., З.Н., Й.Г., И.А.И., обяснения на подсъдимия С. Г. Б., дадени в хода на съдебното следствие, заключенията по съдебно-медицинска експертиза на живо лице № 438/2021 и по съдебно-медицинска експертиза на живо лице № 439/2021, от останалите писмени доказателства - справка съдимост, протокол за оглед на веществено доказателство, ведно с приложен хартиен препис на електронен картон на обаждане до ЕЕН 112, писмо от 5 РУ Пловдив № 444р- 9447/30.06.2021 г., план за провеждане на СПО рег. № 444р-6773/2021 г., актове за встъпване в длъжност, два броя формуляри за изготвена длъжностна характеристика ведно с приложена типова длъжностна характеристика, заповед за задържане на лице, характеристична справка. Направеният доказателствен анализ е подробен, доказателствената и аналитична дейност на съда е правилна и в този смисъл постановената присъда се явява обоснована, споделя се изцяло и от настоящия съдебен състав. Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че показанията на свидетелите Ш. и Т. дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган, прочетени и приобщени по съответния ред, са логични, последователни, житейски правдоподобни и в частите, в които са кредитирани тези показания, кореспондират изцяло с показанията на другия свидетел очевидец Г., който е категоричен, че те дълго време не успели да сложат белезници на подсъдимия поради оказваната от него яростна съпротива, т. е. по отношение на главните факти, предмет на доказване в настоящото производство. За пострадалото лице принципно не съществува забрана да изложи личните си възприятия по повод процесните събития, доколкото последното е пряк участник в тях. За разлика от подсъдимия, който може да дава такива обяснения, каквито намери за необходимо, включително и неверни, то пострадалият носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. Предвид горното, показанията на пострадалия, подобно на обясненията на подсъдимия, следва да бъдат ценени внимателно при преценка за корелацията им с останалите доказателствени източници. В конкретния случай показанията на пострадалите полицейски служители се отличават с богато фактологично излагане на възприятия относно мястото, начинът на осъществяване на престъпното деяние и неговото авторство. Още повече, че техните показания се подкрепят напълно и от останалия доказателствен материал, а именно двете назначени по делото СМЕ, които са категорични, че констатираните наранявания по своя характер добре отговарят да са причинени по механизма, описан от двамата свидетели при разпита им на досъдебното производство - чрез нанасяне на удари с ръце и крака и бутане на земята. За да бъде отречена достоверността на показанията на посочените по- горе свидетели, е необходимо да се установи, че показанията им са необективни и тенденциозни. В конкретния случай показанията на свидетелите се характеризират с убедителност, правдивост, изключителна обстоятелственост и детайлност на възпроизведените релевантни с оглед предмета на делото - в кредитираните приобщени чрез прочитането им на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК показания, като освен това последните са дадени под страх от наказателна отговорност. Неоснователни се явяват възраженията във въззивната жалба, свързани с недоказаност по категоричен и несъмнен начин на виновността на подсъдимото лице. Теоретично доказването представлява дейност с която се възстановява картината на миналото събитие. Чрез този процес, при който се оценяват фактите които се отнасят до предмета на доказването (т. н. основен или главен факт), обективната истина трябва да стане логически очевидна. В процесуалния закон е дадена легална дефиниция на предмета на доказване и е направено едно абстрактно формулиране на онези обстоятелства, които следва да бъдат установени по всяко едно наказателно дело и които са най- типични за извършване на едно престъпление. В чл.102 от НПК за посочени три групи обстоятелства: ал.1 – извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него; ал.2 – характерът и размерът на вредите, причинени с деянието; ал.3 – другите обстоятелства, които имат значение за отговорността на обвиняемия, респ. подсъдимия. Тук настоящият състав ще посочи, че при наличие на доказателства, които не хармонизират помежду си (в случая на първо място заявеното от св. Т. и св. Ш. на съдебна фаза от една страна и споделеното от същите двама свидетели на ДП, прочетено със съгласието на всички страни по реда на чл. 281, ал.5, вр. чл. 281, ал.1, т.1 НПК., на второ място кредитираните показния на св. Т. и Ш. от ДП от една страна и показанията на св. Г. от друга, като противоречието е досежно конкретните физически действия, предприети от двамата полицейски служители спрямо подсъдимия и на трето място показанията на св. Т. и св. Ш. от ДП от една страна и обясненията на подсъдимия от друга), съдът следва да установи основните фактически обстоятелства, като изгради своето умозаключение основно върху неутрални доказателствени източници – писмени документи, заключения на вещи лица, показания на незаинтересовани от изхода свидетели, които да надгради с онези свидетелки възприятия, които са в унисон с тези доказателствена база. В случая се процедира точно така – релевантните обстоятелства в процеса се установяват на базата на заключението на вещото лице по двете СМЕ, надграждайки със свидетелските показания на очевидците – кредитираните изцяло подробни, логични и взаимно кореспондиращи си показания от ДП, приобщени чрез прочитането им, и използвайки метода на дедуктивен анализ и житейска логика. В тази връзка настоящия съдебен състав напълно подкрепя изложения от първата инстанция верен анализ на доказателствената съвкупност. Контролираният съд правилно е анализирал и показанията на другия свидетел очевидец на деянието – Г., като коректно и обосновано ги е съпоставил с останалите показания, като е изложил споделяеми доводи в коя част не им дава вяра, поради което същите не следва да се повтарят отново от настоящата инстанция. Критично са анализирани и обясненията на подсъдимия Б., като съдът е отчел двойствената им природа от гледна точка на процесуалната им годност и ги е съпоставил с другите доказателствени източници. Законосъобразно съдът е приел като писмени доказателства и заключенията на СМЕ, изготвени от вещи лица с неоспорена компетентност в своята област. При така приетата фактическа обстановка не е налице и нарушение на материалния закон с признаването на подсъдимия Б. за виновен в извършване на престъпление по чл. 131 ал.2 т.4 вр. ал.1 т.4 вр. чл.130 ал.2 от НК. Правилно, подробно и изключително аргументирано, със съобразяване на наказателно-правната теория и практика, е подходил районният съд при обосноваване на обективната и субективната съставомерност на извършеното деяние, с оглед на което настоящата инстанция не следва да преповтаря изводите на първия съд в тази им част. Възраженията на защитата за субективна несъставомерност на деянието, както и тези, свързани с твърдението, че се касае са извинителна грешка по смисъла на чл. 14 от НК, се приемат според настоящата инстанция за неоснователни. Съгласно чл. 14 ал. 1 от НК, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението изключва умисъла относно това престъпление, а според ал. 2 на същата норма, това се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост, проявена от подсъдимото лице. Въззивният съдебен състав намира, че в конкретния случай тази норма е неприложима, доколкото от доказателствата по делото е безспорно установено, че е налице многократно легитимиране от страна на полицейските органи в хода на целия конфликт не само вербално, но и чрез показване на полицейски карти и знак, нееднократно предупреждаване на подсъдимия, че възпрепятства полицейска проверка и отправяне на призиви да окаже съдействие за осъществяването й, нееднократно предупреждаване на подсъдимия, че ако не окаже съдействие, ще бъде задържан. В тази връзка несъмнено е доказано, че в съзнанието на дееца е била формирана ясна представа за служебното качество на двете пострадали лица, а именно полицейски органи и умисълът на дееца не може да бъде изключен, тъй като същият е имал знание за фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението. С оглед на горното подс. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е, че в резултат от действията му може да настъпи телесна повреда от даден вид-лека, средна или тежка на полицейския орган и в същото време е допускал настъпването на тези последици, т.е същия е действал при евентуален умисъл. Предвид изложеното правилен е извода на първоинстанционния съд и за субективна съставомерност на деянието. Неоснователено се явява искането на защитата и за приложението на разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК намира приложение в случаите, когато едно деяние формално осъществява състав на престъпление, но поради своята незначителна обществена опасност или поради липсата изобщо на обществена опасност не е налице елемента противоправност и същото не е престъпно, респективно деецът не се признава за виновен относно неговото извършване. В случая деянието не може да бъде оценено като такова с незначителна обществена опасност. Престъплението се осъществява на общодостъпно място и видно от фактите по делото е станало достояние на други лица, което завишава обществената му опасност. Също така същото е извършено по отношение на полицейски органи, което е инкриминирано от законодателя, като по-тежко квалифициран състав на престъплението по чл.131 от НК. Освен това деянието е извършено по отношение на двама полицейски служители в хода на извършвана от тях СПО по обезпечаване на обществения ред, поради което в случая не може да се приеме, че е налице нито незначителна обществена опасност, нито липсата изобщо на обществена опасност на деянието. Неоснователно се явява и искането на защитата за преквалификация на деянието по чл. 270 от НК. Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл.270 ал. 1 от НК - противозаконно пречене, се осъществява само чрез такова поведение на дееца, което в нарушение на законови норми обективно затруднява, възпрепятства, създава спънки при осъществяването на служебните задължения на органите на власт. Престъпният резултат на това деяние се състои в създаването на някаква пречка за служебната дейност на органа на властта, а в случая не се касае за противозаконно пречене, т. е. за престъпление против реда на управлението, а за престъпление против личността, тъй като подс. Б. е причинил телесна повреда на полицейските органи. Ако се приеме тезата на защитата за евентуален състав на деянието по см. на чл.270 ал.1 от НК, то субективната му съставомерност изисква съзнание у дееца, че действията му са насочени спрямо орган на власт – в случая какъвто се явяват пострадалите служители на МВР, което е нелогично пък с оглед на заеманата позиция от страна на подсъдимия и защитата за незнанието, че физическите му действия са насочени към лица, които не са полицаи, които извършвали грабеж спрямо подсъдимия. С оглед на изложеното, настоящия състав намира, че първия съд е приложил правилно материалния закон. Законосъобразно при индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода в определения размер до три години, първият съд основателно е отчел като смекчаващи вината на подсъдимия Б. – чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни и положителната му личностова структура, извършването на деянието с най-леката от предвидените в закона алтернативни форми на умисъл, а именно -евентуален, неопределен, обстоятелството, че всички нанесени телесни повреди са довели до най-лекия, предвиден в нормата на чл.130 ал.2 НК общественоопасен резултат - само до болка без разстройство на здравето, но не и до страдание. Първостепенният съд е изложил споделяеми мотиви, че са налице материалноправните предпоставки на чл.66 ал.1 от НК и изтърпяването на наказанието лишаване от свобода в размер на три месеца следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Изложил е съответните съображения за липсата на възможност за приложението на чл. 55 НК, както и невъзможността за приложението на чл. 78а от НК, което се възприема изцяло и от горната инстанция и не налага тяхното преповтаряне. Правилно на основание чл. 59 ал.1 т.1 вр. ал.2 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан на 13.05.2021 г. за 24 часа по реда на ЗМВР. Законосъобразно на основание чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото. Законосъобразно се е произнесъл и по приложените по делото веществени доказателства. С оглед на изложеното, Пловдивският окръжен съд намира, че възраженията във въззивната жалба са неоснователни. При възприетата фактическа обстановка, съответна на доказателствата по делото, изводите на Районен съд Пловдив са правилни и се споделят напълно и от настоящия съд. При цялостната проверка на обжалваната присъда в рамките на предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК Окръжен съд Пловдив не констатира нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат отмяна или изменение на първоинстанционната присъда. Предвид приетата неоснователност на жалбата против присъдата на Районен съд Пловдив и липсата на основания за отмяна или изменение на същата присъда, то и атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден изцяло. По горните съображения и на основание чл.334 т.6 вр. чл.338 от НПК Окръжен съд Пловдив