Решение № 107 от 10.3.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 724/2024 г.

Производството е по глава ХХІ НПК. Образувано е по подадени въззивни протест и жалби от ОП Благоевград, повереника на частните обвинители Р. М. Р. и Х. М. Р. и защитника на подс. Ю. М. В. срещу присъда № 900045/25.01.2024 година, постановена по НОХД 374/2019 година, с която ОС Благоевград признал подс. В. за виновен в това, че на 19.10.2017 година, около 16.12 часа в с. •••, общ. •••, в района на дървопреработвателен цех, негова собственост, поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – ремонтна дейност на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „КАМАЗ“, модел „53212“ с рег. № ••••••••, не изпълнил задълженията, визирани в чл. 11, ал. 1, т. 2 от Наредба № 12 от 27.12.2004 година за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили, като допуснал присъствието на неангажирано в извършваната работа (ремонт на автомобила) лице – М. Р. Р., с ЕГН •••••••••• от с. •••, общ. ••• и по непредпазливост причинил смъртта му, като след деянието направил всичко зависещо от него за спасяването на пострадалия, поради което и на основание чл. 123, ал. 4, вр. с ал. 1 и чл. 54 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от три години. Със същата присъда ОС Благоевград оправдал подс. В. по първоначалното обвинение да не е изпълнил и задълженията си по т. 4, т. 6, изр. 3, т. 14, изр. 2 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № 12 от 27.12.2004 година за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили. С присъдата съдът не се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. Според всички обжалвали страни присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Подаденият от ОП Благоевград протест и допълнението към него са насочени срещу извършената от първоинстанционния съд преквалификация на деянието на подс. В. от престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, каквото е било първоначалното обвинение, в такова по привилегирования състав по чл. 123, ал. 4 НК. Според прокурора решаващият съд е нарушил материалния закон, тъй като смъртта на пострадалия Р. е настъпила почти моментално и е била неизбежна. Сочи се, че обаждането на подс. В. на ЕЕН 112, за да съобщи за инцидента, с нищо не е повишило шансовете на пострадалия да бъде спасен или да бъде облекчено положението му. Иска се постановяването на решение, с което да бъде изменена протестираната присъда и подс. В. да бъде признат за виновен за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 НК, а в останалата част присъдата да бъде потвърдена. С въззивната жалба на частните обвинители Р. Р. и Х. Р., подадена чрез повереника им, се атакуват оправдателната част на присъдата относно нарушенията по т. 4, т. 6, изр. 3 и т. 14, изр. 2 от Приложение № 1 към чл.1, ал. 2 от Наредба № 12 от 27.12.2004 година за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили, частта относно преквалификацията на деянието на подс. В. в такова по чл. 123, ал. 4 НК, както и размерът на наложеното наказание. В допълнението към въззивната жалба жалбоподателите са изложили подробни съображения, основани и на ППВС № 1 от 1983 година защо подсъдимият В. не може да се ползва от привилегирования състав на чл. 123, ал. 4 НК. Поддържа се, че мотивите на съда досежно оправдаването на подсъдимия по по-голямата част от разпоредбите по първоначално повдигнатото му обвинение, са неубедителни, недостатъчни, а съображенията, че тези разпоредби са приложими само за канали, изградени на закрито в автосервизи, са и вътрешнопротиворечиви. Твърди се, че съдът не е взел предвид заключението на допълнителната експертиза по делото, според което ако изискванията са били спазени, камионът бил спрян правилно и каналът отговарял на изискванията за размери, бордюрите и праговете биха го спрели и при задвижване със запален двигател. Явната несправедливост на наложеното на подс. В. наказание се аргументира с отказа на съда да приложи разпоредбата на чл. 67, ал. 3 НК и с определянето на наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, въпреки че съдът изрично изброил изключително тежките по своя характер отегчаващи вината обстоятелства. В подадената от защитника на подс. В. въззивна жалба се твърди, че от събраните по делото доказателства не се установява виновно поведение под формата на непредпазливост, което да е в причинна връзка с настъпилата смърт на пострадалия Р. и се иска оправдаването на подсъдимия В., тъй като деянието е случайно по смисъла на чл. 15 НК. Твърди се, че е установено по делото, че ремонтът на товарния автомобил е извършван от свидетеля М. В. и подсъдимият е бил извън кабината на товарния камион, когато той е потеглил, поради което не може да носи наказателна отговорност за нарушения, които не е извършил. Иска се постановяването на нова (въззивна) присъда, с която да бъде отменена обжалваната в осъдителната й част първоинстанционна присъда и подс. В. да бъде признат за невиновен. Със сезиращите процесуални документи страните не са направили искания за събиране на доказателства във въззивното производство. Никоя от страните не е депозирала и възражения срещу постъпилите протест и въззивни жалби. САС, като съобрази направените в протеста и жалбите оплаквания и след запознаване с материалите по делото счете, че за изясняване на обективната истина се налага събирането на писмени и гласни доказателства във въззивното производство, за да бъдат установени фактите дали процесният канал представлява работно място в дървопреработвателния цех и съответно – процесният товарен камион част ли е от работното оборудване. В съдебно следствие САС разпита в качеството на свидетели А. Г. З., управител на дружеството „Юлсен“ ЕООД, М. Г. В., съпруга на подсъдимия В. и сестра на управителя З., Л. А. Г., управител на службата по трудова медицина „Херакъл-Н“ ЕООД, Н. З. Г., предходен управител на службата по трудова медицина „Херакъл-Н“ ЕООД и А. Г. М., осъществяваща счетоводното обслужване на дружеството „Юлсен“ ЕООД и събра множество писмени доказателства - справка от Столична дирекция на МВР - Отдел „Пътна полиция“ за собствеността на МПС с рег. № ••••••••, копия на договор от 22.06.2017 г. между „Юлсен“ ЕООД и Служба по трудова медицина „Херакъл - Н“ ЕООД, Програма за минимизиране на риска в „Юлсен“ ЕООД, програма за обучение по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на работниците и служителите, програма за провеждане на инструктаж на работното място по безопасност и здраве при работа, програма за провеждане на периодичен инструктаж по безопасност и здраве при работа, програма за провеждане на извънреден инструктаж по безопасност и здраве по работа, заповед № 23/22.06.2017 година за определяне на Ю. В. за съвместяващ длъжността „орган по безопасност и здраве“, заповед № 20/21.06.2017 година за обучение по безопасност и здраве, програма за обучение, сертификат на М. Д. С., издаден от Служба по трудова медицина „Херакъл - Н“ ЕООД, протокол от 22.06.2017 година между Служба по трудова медицина „Херакъл - Н“ ЕООД и „Юлсен“ ЕООД, сертификат на Ю. М. В., издаден от Служба по трудова медицина „Херакъл - Н“ ЕООД, протокол от 22.06.2017 година между Служба по трудова медицина „Херакъл - Н“ ЕООД и „Юлсен“ ЕООД за приключено обучение, извлечения от Търговски регистър и регистър на ЮЛ за актуално състояние на „Юлсен“ ЕООД към 17.06.2024 година, актуално състояние на „Юлсен“ ЕООД към 19.10.2017 година, учредителен акт на „Юлсен“ ЕООД от 12.01.2016 година, Учредителен протокол от 12.01.2016 година, Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 25.10.2017 година, Учредителен акт на „Юлсен“ ЕООД от 25.10.2017 година, протокол от 25.10.2017 година, с който собственикът на капитала на „Юлсен“ ЕООД А. З. е освободила от длъжност управителя на дружеството Ю. В. и е назначила за управител А. Г. З., заверена извадка от хронологичен регистър на „Юлсен“ ЕООД от 01.01.2021 година до 31.12.2021 година, заверена извадка от хронологичен регистър на „Юлсен“ ЕООД по сметка 401 за дълготрайни материални активи, заверено извлечение от регистър на издадените удостоверения по ЗЗБУТ през 2017 година от „Херакъл - Н“ ЕООД, лист с образец от печат на Службата по трудова медицина „Херакъл - Н“ ЕООД, епикриза от „МБАЛ Пулс“ АД - Благоевград и амбулаторен лист на подс. Ю. В.. В съдебни прения прокурорът от САП поддържа протеста и моли да бъде уважен по изложените в него съображения. Счита, че първостепенният съд неправилно е приложил разпоредбата на привилегирования състав по чл. 123, ал. 4 НК. Действията, предприети от подсъдимия В. по позвъняване на спешен телефон „112“ непосредствено след като фаталните последици от неговото немарливо изпълнение на задълженията са били безвъзвратно настъпили, не са активни действия, свързани с оказване помощ на пострадалия за спасяването му, тъй като той вече е бил починал. Счита, че към 19.10.2017 година подсъдимият В. не е спазил чл. 11, ал. 1, т. 2 от Наредба № 12 от 2004 година за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили. Освен това проведеното въззивно следствие доказало още, че подсъдимият като управител на дружеството е нарушил и чл.16, ал.1, т.1 и т.2, чл. 24 и 25, ал.1 от ЗЗБУТ и това следвало да бъде отчетено от съда. Изразява становище за неоснователност на жалбата на подс. В. и искането за постановяването на оправдателна присъда, като се приеме, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Сочи, че всички събрани в хода на протеклия наказателен процес писмени и гласни доказателства по категоричен начин установявали виновното поведение на подсъдимия В., проявено под формата на непредпазливост. По отношение жалбата на повереника на частните обвинители дава становище за основателността й в частта, с която се оспорва приложението на чл.123, ал.4 от НК. Моли присъдата на ОС- Благоевград да бъде изменена, като подсъдимият Ю. В. бъде признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 123, ал.1 от НК и да бъде потвърдена в останалата й част. В условията на алтернативност се поддържа, че с оглед събраните на въззивното съдебно следствие доказателства и установените нови факти и обстоятелства, свързани с поведението на подсъдимия, САС следва да прецени дали да включи в изменената присъда и така констатираните нарушения от подсъдимия на чл.16, ал.1, т.1 и т.2, чл.24, ал.1 и чл.25, ал.1 от ЗЗБУТ, довели до причинената по непредпазливост от него смърт на М. Р.. Повереникът на частните обвинители поддържа въззивната жалба и искането подс. В. да понесе наказателна отговорност по първоначалното обвинение по чл. 123, ал. 1 НК, като наказанието бъде завишено. В случай, че то остане в размер до три години лишаване от свобода, се иска да не бъде прилагана разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК, а ако все пак бъде приложена – да бъде определена на подс. В. на основание чл. 67, ал. 3 НК и пробационна мярка – периодични срещи с пробационен служител, която той да изпълнява през изпитателния срок. Повереникът счита, че установените в съдебно следствие нови факти и обстоятелства не могат да бъдат включени в обвинението или в присъдата, но могат да бъдат взети предвид при определяне на размера на наказанието, като отегчаващо вината обстоятелство. Счита, че настъпилият инцидент бил градация на нарушенията от страна на подс. В. на всички нормативни актове, свързани с безопасност на труда, с трудовото законодателство и фирмено законодателство. Защитникът на подс. В. пледира за оправдаването му, тъй като в случая ставало въпрос за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Сочи, че от заключенията на експертизите и от снимковия материал се установявало, че когато камионът потеглил, подс. Ю. В. бил извън кабината, на степенките на автомобила и слизал от него. Според защитника било очевидно, че тогава В. се хванал за контактния ключ и това е предизвикало тръгването на автомобила, но не ставало въпрос за умишлени действия по привеждане на двигателя в действие. Позовавайки се на свидетелските показания сочи, че е възможно при повдигане на кабината лостът за скоростите от неутрална скорост да се превключи на първа предавка, което най-вероятно се е случило. Освен това подс. В. бил обвинен за допуснати нарушения при извършване на правно- регламентираната дейност, представляваща източник на повишена опасност - ремонт на тежкотоварния автомобил, а по делото било ясно, че не той е извършвал ремонта, а свидетелят М. В., поради което нямало как да носи отговорност за нещо, извършвано от друг човек и затова моли да бъде постановена присъда, с която Ю. В. да бъде признат за невиновен. По повод съображенията, изложени от прокурора и повереника на частните обвинители в пледоариите им сочи, че пострадалият не е бил служител на дружеството, чийто управител бил подсъдимият, за да се обсъждат съмненията дали договорът със службата за трудова медицина бил истински и че обвинението, за което подс. В. е предаден на съд, е за непредпазливо деяние и подсъдимият е с необременено съдебно минало, поради което исканото от частното обвинение наказание би било прекомерно сурово, поради което и явно несправедливо. В своя защита подс. В. се присъединява към доводите на защитника си и моли да не бъде сравняван с престъпник-убиец, какъвто не е бил и няма да бъде. Моли да бъде оправдан. СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, извършвайки собствена преценка на събраните доказателства и доказателствени средства както от първата инстанция, така и във въззивното производство, намери за установено следното: Подсъдимият Ю. М. В. е роден на •••••••• година в гр.•••, живущ в с. •••, общ. •••, българин, български гражданин, с висше образование, разведен, но продължава да живее заедно с бившата си съпруга – св. М. В., неосъждан (с наложено административно наказание по чл.78а НК, за което е настъпила реабилитация). Той е правоспособен водач категории „В“ и „С“. Има бакалавърска степен по специалността „Педагогика на обучението по техника и технологии“ със специализация „Обществено хранене и туризъм“, професионална квалификация специалист по специалността „Автоматизация на дискретното производство“, със специализация „Ремонт и поддръжка на автоматични машини и линии“, има правоспособност за работа с моторни триони и храсторези, както и професионална квалификация по професия „Техник-лесовъд“, специалност „Горско стопанство и дърводобив“. Към датата на инкриминираното деяние - 19.10.2017 година, подс. В. е едноличен собственик на капитала и управител на учреденото на 12.01.2016 година търговско дружество „Юлсен“ ЕООД, със седалище в с.Бунцево, Община - гр.Якоруда, Област – Благоевград, чиято основна дейност съобразно НКИД била разкрояване, рендосване и импрегниране на дървен материал. Независимо че в предмета на дейност на дружеството били включени и автосервизни услуги (т. 9), такива не били осъществявани. По-малко от седмица след инцидента - на 25.10.2017 година, подс. В. прехвърлил дружествените си дялове на св. А. Г. З., сестра на св. М. В., която и понастоящем е едноличен собственик на капитала и управител на дружеството „Юлсен“ ЕООД, в чийто предмет на дейност няма промяна. С нот. акт за покупко-продажба № 153, том I, рег.№ 716, дело № 153 от 2005 година, подс. Ю. В. закупил селскостопански терен извън регулация с площ от 807 кв.м. в местността „•••“ в землището на село Бунцево, представляващ имот № 015080 по картата на населеното място, за който със заповед № 77/2005 година от гл. архитект на община Якоруда бил одобрен подробен устройствен план (ПУП) за производствена зона за изграждане на дърводелска работилница. Въз основа на издаденото строително разрешение № 24/12.07.2005 година в имота бил изграден обект „Дърводелска работилница за преработка на дървен материал и изработка на детайли“, който бил въведен в експлоатация на 02.08.2005 година. В имота след 2009 година без надлежни строителни книжа бил изграден канал за ремонт на автомобили, който бил разположен спрямо сградата на дърводелския цех вдясно от нея и пред офис-помещението. Той представлявал полувкопано в земята и изградено до нивото на земната повърхност стоманено-бетонно съоръжение с обща дължина 6, 60 метра и обща ширина от външната страна – 2, 00 метра, с два коловоза, оформени от две отлети и вкопани в земята стени с дебелина от 0.60 см, от които едната била продължение на отлята пред офиса на цеха подпорна стена и канал за свободно придвижване между стените, който бил без ограничители, с ширина от 1 метър в началото и 0, 80 метра – в края и с дължина 2, 70 метра, където завършвал с вертикална бетонна стена, след която коловозите продължавали върху земята. В имота била изградена и жилищна сграда, в която подс. В. живеел със семейството си. На фасадата на сградата била монтирана видеокамера, в полето за наблюдение на която попадала и площта пред цеха и канала за ремонт на автомобили. На 28.03.2014 година подс. В. като физическо лице закупил от ЕТ „Звезда – З. В.“ със седалище и адрес на управление гр. •••, ул. „•••“ № •• товарен автомобил КАМАЗ 53212, с рег. № ••••••••. Подсъдимият не спазил задължението си по чл. 145, ал. 2 ЗДвП (ред. до 2017 година) да представи като приобретател в 14-дневен срок пред службата за регистрация по местоживеене копие от договора за покупко-продажба, поради което товарният автомобил продължил да се води в регистрите на КАТ като собственост на ЕТ „Звезда – З. В.“. На 18.01.2017 година ОДМВР Смолян, сектор „Пътна полиция“ служебно прекратила регистрацията на товарния автомобил на основание 143, ал. 10 ЗДвП поради постъпилото уведомление от „Гаранционен фонд“ за липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Този товарен камион не бил заприходен по сметка 401 като дълготраен материален актив на дружеството. Като такъв се водел друг товарен автомобил КАМАЗ с рег. № •••••••, който се управлявал предимно от св. С. Б., изпълняващ длъжността шофьор в дружеството. Св. М. В. е втори братовчед на подс. Ю. В. и също живее в с.•••, Община •••. Макар да не притежавал професионална квалификация по ремонта на товарни автомобили и без да е в трудово правоотношение с „Юлсен“ ЕООД, по молба на подс. В. свидетелят инцидентно извършвал определени дейности - транспортирал с товарния автомобил с рег. № •••••••• в рамките на цеха дървени материали и осъществявал техническа поддръжка и ремонти на процесния товарен автомобил. Иначе този товарен камион се управлявал от собственика – подс. В.. Дребните ремонти по двата товарни камиона, свързани с текуща техническа поддръжка, подс. В. и св. Б. извършвали сами, като ползвали изградения в двора на дърводелския цех канал. Ремонтите по двата камиона, изискващи квалифицирани знания и професионален опит, били извършвани в оторизирани за това автосервизи. На 19.10.2017 година, около обяд, подс. В. позвънил на св. М. В. и го помолил да дойде в цеха, за да регулира спирачната уредба на товарния автомобил с рег. № ••••••••, както и да отстрани течове по двигателния отсек. Свидетелят дошъл около 13.30-14.00 часа и видял, че товарният автомобил е паркиран върху бетонния канал с предна част, насочена перпендикулярно към минаващия покрай дърводелския цех асфалтов път, а със задната - към стената на производственото помещение. Моторът на автомобила бил в покой, като стабилизаторите не били спуснати. Свидетелят поставил около гумите на паркирания автомобил камъни и дървени парчета, каквито намерил на място, за да го подсигури против самоволно придвижване, Около 14.00 часа св. М. В. започнал ремонтна дейност по товарния автомобил. Най-напред задействал двигателя на автомобила, оставил го да работи на празен ход около 10-на минути, докато налягането в пневматичната система на „Камаз“-а достигнало оптималните граници и стрелката на датчика сочела цифрата „8“ от максимални „10“. Това било необходимо, за да се извърши проверка на състоянието на спирачната система. След това свидетелят загасил двигателя и повдигнал кабината на автомобила, за да си осигури достъп до двигателния отсек и отстранил теч на моторно масло от същия. После свидетелят влязъл в зоната за свободно придвижване на канала, под товарния автомобил, за да регулира спирачките. Кабината на колата останала вдигната. Около 15.36 часа в двора на цеха пристигнал М. Р. Р. от с.•••, които поискал от подс. В. да закупи дървени изрезки, които после да транспортира до дома си с процесния автомобил. Подсъдимият му обяснил, че автомобилът в момента е в ремонт. Тогава М. Р. отишъл до канала, където бил паркиран автомобила, за да се осведоми колко ще трае ремонтът и св. М. В. му съобщил, че той няма да приключи до края на деня. Въпреки получения отговор М. Р. останал в непосредствена близост до товарния автомобил, като се подпирал на предна лява гума на автомобила, наблюдавал работата на св. М. В., разговарял с него и с подс. Ю. В., който носел на св. В. различни инструменти, необходими му за извършвания ремонт по спирачната уредба, поради което влизал и излизал от ремонтния канал. Около 16.09 часа М. Р. седнал върху коловоза на ремонтния канал между предния и първия заден мост на товарния автомобил, с гърди и лице към двете леви гуми на втората ос. В това време св. М. В., който продължавал да бъде в ремонтния канал под „Камаз“-а, поискал от подсъдимия да повдигне и спусне лоста на ръчната спирачка, който се намира в кабината до седалката на шофьора, отдясно, за да провери дали маркуча й изпуска въздух. Подс. В. се отправил към предната част на „Камаз“-а, като преминал в непосредствена близост до седналия пред левите гуми на втори мост на автомобила М. Р.. В 16: 12: 33 часа подс. В. стъпил на степенката от лявата страна на камиона с левия крак и придържайки се с ръце за кабината с десния крак стъпил първо на предната лява гума, после го преместил на калника, после стъпил и с двата крака на степенката, след което прехвърлил тежестта си на десния крак и с левия крак стъпил вътре в кабината, след което влязъл в нея с тяло напред до нивото на таза като прибрал вътре в кабината и двете си ръце и отстъпил с десния крак от степенката. Така десният крак останал извън кабината под остър ъгъл спрямо нея и под ъгъл по-голям от 90° спрямо земята. В това положение на тялото подсъдимият предприел действия по издърпване и отпускане на ръчната спирачка, които повторил няколко пъти, за да може при спуснат спирачен лост св. М. В. да регулира пневматиката, като за всяко колело регулирането се извършвало самостоятелно. В 16: 13: 04 часа подс. Ю. В., чрез съзнателно завъртане с ръка на контактния ключ задействал стартера и двигателя на камиона, който рязко потеглил напред и със скорост от около 17 км/ч, изминавайки около 12 метра прегазил последователно с левите гуми на първия и втория заден мост седящия на коловоза на канала М. Р.. Движението на автомобила било преустановено от подсъдимия с помощта на ръчната спирачка. Пострадалият останал да лежи на терена зад лява задна гума на камиона. Възприемайки инцидента от жилищната сграда, св. М. В. се развикала и изтичала до мястото, на което се намирал М. Р.. От оградата на къщата взела яке, което подложила под главата на пострадалия. В това време подс. Ю. В. слязъл от автомобила и като видял състоянието на М. Р. веднага се обадил на национален телефон „112“ и поискал да бъде изпратен екип на ЦСМП. Такъв пристигнал след около 15-20 минути и констатирал смъртта на пострадалия. По-късно бил извършен и оглед на местопроизшествието, при който било фиксирано както местоположението на автомобила и тялото на пострадалия Р., така и наличието на биологични следи по ресорното окачване на двата задни моста от лявата страна, по грайфера на двата чифта гуми и по земята отляво на задните мостове. Констатирано било, че кабината на камиона е вдигната, лявата врата откъм водача - отворена, а под кабината се вижда двигателят със скоростния лост, насочен напред, с невъзможност да бъде достигнат от вътрешната страна на кабината и без възможност да бъде установено на коя скорост е. Установено било също така, че контактният ключ е монтиран на кормилния вал непосредствено под волана, захванат със светлокафява тиксова лента и е с мушнат в него стартерен ключ, завъртян полунадясно. Към него с халка бил прикрепен втори идентичен ключ. Лостът за ръчна спирачка бил открит в изправено положение. След приключването на огледа на местопроизшествието товарният автомобил с рег. № •••••••• по разпореждане на полицейски служител бил транспортиран на собствен ход от с.Бунцево до гр. Разлог от св. Б. В. и оставен на отговорно пазене в двора на ТП на ДГС - Разлог. На 20.10.2017 година във връзка с получен сигнал в „Инспекция по труда“ – гр. Благоевград, в дърводелския цех дошли св. Я. и св. А., служители на „ИТ“, които се запознали с обстановката на място, извършили проверка на документите относно организацията на здравословни и безопасни условия на труд в дружеството „Юлсен“ ЕООД, снели обяснения на подс. Ю. В., св. М. В. и св. М. В.. За извършената проверка бил съставен протокол, в който били констатирани осем нарушения на различни нормативни актове във връзка осигуряването от работодателя „Юлсен“ ЕООД, представляван от подс. В. като негов управител, на здравословни и безопасни условия на труд в цеха, за чието отстраняване били дадени задължителни предписания, но нито едно от нарушенията и предписанията не се отнасяли до изградения на територията на цеха канал за ремонт на автомобили или до осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд при работа с автомобили. На 27.10.2017 при приключване на проверката по документи в ИТ – гр. Благоевград св. Я. съставила на подс. Ю. В. в качеството му на управител на „Юлсен“ ЕООД АУАН за извършено нарушение на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. (ред. ДВ, бр. 43 от 2003 г.) за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, тъй като територията на предприятието не била оградена и не били взети други мерки за ограничаване достъпа на външни лица. От заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза на труп № 64/2017 г. се установява, че на М. Р. Р. са нанесени увреждания резултат на автомобилна травма - ПТП, прегазване от движещ се товарен автомобил - наличие на характерни зацапвания по дрехите отпред, с личащ рисунък от грайфер; открито многофрагментно счупване на черепния покрив, основа и лицеви кости с размачкване и изтичане на мозъка, множествени насрещни охлузвания и кръвонасядания по главата, лицето, с напречно сплескване на същата в горната й част, петнисти кръвонасядания и охлузвания с вид на протектор от гума по главата, по-изразени по изпъкналите части на лицето, контузия на мозъка; охлузвания по гърдите, предимно в горната им част, някои от които с вид на негативен отпечатък от протектор на гума, дълбоко кръвонасядане на меките тъкани на гърба в областта на гръдния кош, счупване на бодилестите израстъци отзад на трети, четвърти, десети и дванадесети гръдни прешлени, счупване на дясната ключица и ребра двустранно, като в ляво предимно по задномишничната линия и по повече от една линия в дясно (задно и предно-мишнична, срединноключична) и по край- гръбначни линии, кръвонасядания по меките тъкани по гърдите в дясно и по гърба в горната му част и по задно-мишнични линии по гръдния кош, наличие на свободно излята кръв и кръвни сгъстаци в гръдните кухини (хемоторакс) – 800 мл. в ляво и 150 мл. в дясно, контузии (от счупени ребра) по ребрени повърхности на белите дробове, без наличие на оток, колабс и петна на вдишана кръв по същите, разкъсвания на сърдечната торбичка и предна стена на дясната камера на сърцето (от костен фрагмент на счупено ребро) с контузия по предната повърхност на сърцето; счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен с нарушаване конфигурацията на гръбначния стълб, прекъсване на гръбначния мозък и разкъсване на стената, на аортата на това ниво; кръвонасядане на меките тъкани и предимно по седалището в дясно, със счупване на срамна и седалищни кости двустранно и наличие на около 150 мл. кръв в таза; охлузвания по ръцете и по долните крайници, предимно по бедрото и коляното в ляво, със счупване на лява бедрена кост и изкълчване на лявото коляно, разкъсвания и компресивни разпаряния на анцуга в областта на коленете; леко изразена хипертрофия на миокарда и стеатоза на черния дроб, индурация на белите дробове; анемия на вътрешните органи. Смъртта на М. Р. се дължи на установените тежки, несъвместими с живота травматични увреждания - тежка и несъвместима с живота открита черепно-мозъчна травма, комбинирана остра кръвозагуба от гръдна, гръбначно-мозъчна и коремна травми. Смъртта е настъпила много бързо, почти моментално и е била неизбежна, предвид установените тежки, несъвместими с живота травматични увреждания на черепа и мозъка, с разкъсване на аортата и сърцето, което личи от вида на кръвоизливите, охлузванията, кръвонасяданията и липсата на петна на вдишана кръв по белите дробове. Всички установени травматични увреждания са получени приживе, непосредствено преди настъпване на смъртта. След причиняване на установените травматични увреждания пострадалият не е могъл да извършва движения, поради което прегазването е на или непосредствено преди мястото, на което е намерен. При огледа и аутопсията не са били установени други травматични увреждания, които да не могат да се обяснят с ПТП - прегазване от движещ се автомобил, като например нанасяне на удари от второ лице и да имат отношение към горепосочената причина за смъртта. Констатираните увреждания по лицето и главата, гръдния кош, таза (установената открита черепно-мозъчна и гръдна травма) причина за смъртта, както и повечето от останалите травматични увреждания, добре отговарят да се дължат на удар/и от части на автомобил (двустранно притискане от автомобилно колело срещу терена на земната повърхност), при прегазване (със сравнително голяма маса и неголяма скорост). Разположението и вида на травматичните увреждания, установените протривания и зацапвания по дрехите на гърдите, гърба, седалището и долните крайници определят, че основният удар, както и прегазването са били почти надлъжно през таза, гърдите и главата, отпред, с посока отдолу - нагоре и леко отклонение отляво- надясно. Уврежданията са установени на повече от едно (две нива), от което може да се твърди, че по тялото на пострадалия почти надлъжно и косо са преминали повече от един път сравнително тежки и широки автомобилни гуми и тези увреждания добре отговарят на прегазване от бавно движещ се товарен автомобил. Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не се отличава съществено от тази, която първоинстанционният съд е приел за несъмнено доказана въз основа на събраните от него писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, заключения на множество експертизи и веществени доказателства – обяснения на подс. Ю. В. и показанията на свидетелите М. В., М. В., И. В., Б. А., Х. А., В. Я., К. А., С. Б., З. Ю., Ф. У., М. Ц., Р. К. и Б. В.; заверено копие от съобщение за смърт, акт за смърт, удостоверение за наследници, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум, протокол за следствен експеримент, ведно с фотоалбум, протокол за доброволно предаване, ведно с приложение, протокол за доброволно предаване, протокол за извършена проверка от Дирекция „ИТ“, ведно с приложения, писмо изх. № 17268241/06.12.2017 година на Д“ИТ“ гр.Благоевград, ведно с приложения, писмо изх. № 6600-71/26.10.2017 година на Община Якоруда, ведно с приложения; протокол за химическа експертиза № 782/2017 година, протокол за химическа експертиза № 765/2017 година, талон за медицинско изследване № 36109, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 19.10.2017 година, писмо УРИ 10581 р - 3016/31.10.2017 година на Дирекция „Национална система 112“, писмо от кмета на с. Бунцево, ведно с приложения, протокол за доброволно предаване, ведно с приложения, справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, инженерно-техническа експертиза, допълнителна инженерно- техническа експертиза, автотехническа експертиза, протокол 14/2018 година за извършена видеотехническа експертиза, ведно с 1 бр. DVD, протокол № 21/2019 година за извършена техническа експертиза и 1 бр. DVD, съдебномедицинска експертиза на труп № 64/2017 година, протокол № 75/24.11.2017 година за техническа експертиза и 1 бр. DVD, съдебно инженерно-техническа експертиза, съдебно-техническа строителна експертизи - основна и допълнителна, комплексна автотехническа експертиза от 26.10.2020 година, комплексна автотехническа и строителна експертиза от 14.02.2022 година, допълнителни видеотехнически експертизи, веществени доказателства: товарен автомобил, марка „КАМАЗ“ с рег. № ••••••••, видеозаписи на записващо техническо устройство, марка и модел „4сh АМD DVR. model: АНО –DVR 8804Т-ЕL. S 150629039“ за времето от 15.30 часа до 16.30 часа на 19.10.2017 година. Въззивният съд само детайлизира въз основа на огледния протокол, заключението на назначената в съдебно следствие съдебно-строителна експертиза и поясненията, дадени от вещото лице в съдебното заседание, техническите характеристики на канала за ремонт на автомобили и възможно най-ранната дата на неговото изграждане, а въз основа на заключението на допълнителната видео-техническа експертиза – начинът, по който подс. В. се е качил в кабината на процесния товарен камион и положението на тялото му в момента, в който камионът е приведен в движение чрез стартиране на двигателя му. Във връзка с последното и отчитайки отразеното от вещото лице на л. 263-265 от заключението (т. 1 от НОХД) този състав счита, че следва да коригира фактическото заключение на решаващия съд, формулирано на л. 18 от мотивите, че в нито един момент до потеглянето на камиона подсъдимият не е прекрачил в кабината му, тъй като видеозаписът установява, че левия крак, ръцете и тялото на подс. В. до нивото на таза, са били вътре в кабината към момента на потеглянето на товарния автомобил. Контролираната инстанция е проявила процесуална активност и е назначила множество експертизи в изпълнение на процесуалното си задължение по чл. 13 НПК да осигури разкриването на обективната истина. Всички събрани и проверени от нея доказателства са обсъдени изключително внимателно, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и нито едно от тях не е игнорирано. Фактическите изводи как точно е възникнал инцидента, при който е настъпила смъртта на пострадалия М. Р., са изведени от процесуално годни доказателствени източници, чието съдържание не е изопачено и те са интерпретирани от решаващия съд при спазване на правилата на формалната логика. Правилно ОС Благоевград е подложил на изключително обстоен анализ обясненията на подс. В. и показанията на св. М. В. и св. М. В., които са единствените очевидци на инцидента. Съдът е отчел двойнствената природа на обясненията на подсъдимия като доказателство и като средство за защита. Взел е предвид, че св. М. В. поради участието му в инцидента (доколкото той е този, който е поискал от подс. В. да се качи в кабината, за да изпробва ръчната спирачка), има правото да не се самоинкриминира. Освен това свидетелят е и в близки родствени отношения с подсъдимия. Съобразил е, също така и обстоятелството, че св. М. В. въпреки семейното си положение на разведена с подсъдимия продължава да живее с него на семейни начала. Съдът е следвал верния процесуален подход за оценка на достоверността на всички тези преки гласни доказателства като ги съпостави със съдържанието на приобщения към доказателствената маса като веществено доказателство и щателно експертно изследван видеозапис от охранителната камера на къщата и със заключението на назначената в съдебното следствие комплексната тройна автотехническа експертиза, изготвено от вещите лица К., Б. и Т.. С основание първостепенният съд е оценил обясненията на подс. В. в частта им, в която твърди, че не възприел пострадалия Р. в близост до товарния автомобил непосредствено преди фаталното потегляне на последния, че не бил съзнателно привеждал в действие двигателя на „Камаз“-а, както и че пострадалият след разговора им бил напуснал района на цеха и повече не се връщал обратно, поради което подсъдимият бил изненадан, че пострадалият от инцидента бил именно М. Р., като средство за защита, независимо че в известна степен те са в синхрон с показанията на св. М. В., който също твърди, че не бил забелязал пострадалия да е покрай камиона. Вярно е заключението на съда, че се касае за защитни версии, които с категоричност се опровергават от съдържанието на видеозаписа на охранителната камера и заключенията на видеотехническите и автотехническите експертизи. Според записа, който първостепенният съд като веществено доказателство надлежно е предявил на страните, при придвижването си в 16: 12 часа на 19.10.2017 година до кабината на товарния камион подс. В. е преминал със спокоен ход в непосредствена близост до М. Р. и между двамата не е съществувало никакво препятствие, което да му попречи да възприеме, че в този момент пострадалият е седнал пред гумите на втория автомобилен мост. Заключението на комплексната автотехническа експертиза от 26.10.2020 година, изготвена от вещите лица проф.дтн.инж. С. К., доц.д-р инж. С. Б. и инж.Л. Т., което САС подобно на решаващия съд също преценява като пълно, компетентно и не пораждащо съмнения в неговата правилност, изцяло отхвърля тезата на подсъдимия, че поради неудобната поза във вдигнатата кабина случайно с тялото си е завъртял контактния ключ. Експертите в заключението си подробно са обяснили, че за стартирането на двигателя на процесния камион е необходимо първо да бъде включен ключ маса, който затваря връзката „акумулаторни батерии - ел. инсталация на автомобила“ и последващо поетапно завъртане на контактния ключ, разположен на кормилната му колона от неутрално положение