Решение № 733 от 30.11.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 917/2023 г.

Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК. Образувано е по жалбата на „Мерси“ ЕООД, подадена от управителя А. М. А. срещу Решение № 24/27.09.2023г. по т.д.№ 23/2023г. по описа на ОС – Монтана. В жалбата си твърди, че постановеното решение е изцяло неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърди, че дружеството е било прекратено по решение на ОС-Монтана поради неплащане на задължение на управителя на дружеството, което към настоящия момент е платено изцяло и изпълнителното дело е прекратено, поради което напълно е отпаднало основанието за прекратяване на дружеството. Твърди, че считано от датата на прекратяване на дружеството – 25.09.2012г. не е проведено и не е започнало разпределение на имуществото на дружеството. До момента били служебно назначавани ликвидатори от ТР. Твърди, че с решение на едноличния собственик на капитала дейността на дружеството може да бъде продължена на основание чл. 274 от ТЗ и да бъде прекратено производството по ликвидация. Твърди, че към настоящия момент искането за продължаване на дружеството на основание чл. 274 ал.1от ТЗ не може да бъде подадено от ликвидатор, доколкото такъв няма назначен и не е извършвал производство по ликвидация. Твърди, че последният назначен ликвидатор не е приел да бъде назначен като такъв. Счита, че в този случай легитимирано лице, което да подаде искането за продължаване на дейността на дружеството е само управителя в нейно лице, доколкото тя е и единствения представляващ дружеството. Счита, че изброяването на хипотезите при които едно търговско дружество може да продължи дейността си в чл. 274 ал.1 от ТЗ не е изчерпателно и няма пречка при отпадане на причините за ликвидация на дружество прекратено на основание чл. 517 ал.4 от ТЗ, управителят да не може да заяви продължаване на дейността пред ТР и да поиска вписването на това обстоятелство. Моли да бъде отменено обжалваното решение, като бъде постановено продължаване на дейността на дружеството. В срок е постъпил отговор на жалбата от представител по пълномощие на ТРРЮЛНЦ, в който се оспорва същата и се иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски за процесуално представителство в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е допустима, подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва, тъй като има качеството на заявител в регистърното производство и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по съществото си е неоснователна. Със заявление вх. № 20230918145707 от г. „Мерси“ ЕООД, представлявано от управителя А. А., е поискано вписване продължаване дейността на дружеството. Приложено е решение на едноличния собственик на капитала в този смисъл от същата дата. За да постанови обжалвания отказ № 20230918145707/19.09.2023г. по партидата на дружеството, ДЛР е изложило мотиви, че дружеството е прекратено с решение на МОС, постановено на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК след уважаване иск на кредитор на съдружника А. А.. При тази хипотеза продължаване дейността на дружеството може да поиска само ликвидаторът. Общото събрание на съдружниците, респ. едноличният собственик на капитала, могат да вземат решене за продължаване дейността на прекратеното дружество при наличие на предпоставки, предвидени в чл. 274, ал. 1 от ТЗ: когато дружеството е прекратено поради изтичане на срока или по решение на компетентните дружествени органи или на основание чл. 155 т.3 от ТЗ и то ако не е започнало разпределение на имуществото. В отказа е посочено, че заявлението е подадено от адвокат упълномощен от едноличния собственик на капитала, като това лице не може да бъде заявител в производството. От приложените доказателства се установява следната фактическа обстановка: ТД „Мерси“ ЕООД е било прекратено с решение на МОС от 25 септември 2012 г. по гр. д. № 100/2012 г. Производството пред МОС се е развило по иск с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК, предявен от кредитор на едноличния собственик на капитала А. А., който е бил и взискател по изп. д. № 519/2007 г. на ЧСИ М. И., рег. № ••• на КЧСИ и в чиято полза е бил вписан запор върху дружествените дялове на А. в „Мерси“ ЕООД. Решението на МОС е вписано в ТР, а длъжностното лице по регистрацията е назначило ликвидатор. Ликвидаторът не е предприел никакви действия по разпределение на имуществото на дружеството. Видно от постановление на ЧСИ М. И., рег. № ••• на КЧСИ от 24 август 2023 г. е прекратено изпълнителното производство за събиране вземането на кредитора, по чието искане е постановено прекратяването на дружеството, като преди това е бил вдигнат и запорът върху дружествените дялове от капитала на „Мерси“ ЕООД. На 18.09.2023г. е взето решение за продължаване дейността на дружеството с протокол на едноличния собственик на капитала, в който е вписано, че дружеството потвърждава представителната власт на управителя. Заявлението за вписване на продължаване на дружеството е подадено от жалбоподателката в качеството й на управител на дружеството. Въз основа на фактическите констатации, МОС е приел, че не са налице условията за вписване на продължаване на дружеството, както поради факта, че жалбоподателката не е легитимирана да подаде заявлението за това до ТР, така и поради факта, че решение с това съдържание на може да бъде взето от управителния орган на дружеството на основание чл. 274 ал.1 от ТЗ, където са изброени изчерпателно случаи на вземане на решение за продължаване на дружеството, а в конкретния случай решението за прекратяване не е взето от орган на дружеството, а по съдебен ред и не може органа да вземе решение за продължаване. Настоящата инстанция споделя извода на МОС, че отказът е законосъобразен, тъй като заявител в производството може да бъде единствено ликвидатор. Този извод се налага, както от разпоредбата на чл. 274 ал.3 от ТЗ, която изрично посочва лицето легитимирано да подаде заявлението за вписване на решението, така и от чл. 269 ал.1 от ТЗ, която предвижда прекратяване на представителната власт на управителните органи. След като заявлението в регистърното производство не е било подадено от легитимиран заявител, правилно и законосъобразно е бил постановен обжалвания отказ. С оглед изложеното следва да бъде потвърдено обжалваното решение. АВп е подала отговор на жалбата и е претендирала разноски за юрисконсултско възнаграждение. Искането й е неоснователно. Съгласно непротиворечивата практика на ВКС, обективирана в определение № 60480/ 20.12.2021 год. по ч.т.д. №2562/2021г. по описа на ВКС, ТК, второ търговско отделение и др. в подобен смисъл, създадената нова ал.6 на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че „в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс“, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл.25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл.25, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл.541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството - молителят. Воден от горното съдът