Решение № 1392 от 16.10.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1971/2024 г.

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) във вр. с чл.274 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба на „А.Б.“ ООД, представлявано от адв. С.И., срещу отказ № 20240921232750/25.09.2024 г. Жалбоподателят застъпва теза, че с изтичане на срока от връчено на управителя на дружеството предизвестие участието се прекратява, а имуществените отношения между дружеството и бившия съдружник, съответно съдбата на освободените дялове остават без значение в тази насока. Смята това и за достатъчно, за да бъде вписано заличаването на съдружника. Иска отказът да бъде отменен. По делото е постъпил отговор от Агенция по вписванията, представлявана от юрк. Бункова, с който са възпроизведени изложените в обжалвания отказ съображения. По допустимостта на жалбата Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт.Жалбата е подадена в срок и държавната такса е внесена. По основателността на жалба. Жалбата е основателна. Регистърното производство е инициирано от упълномощено от търговеца лице с искане да бъде обявена промяна на вписани обстоятелства – заличаване на съдружника Р.Г.Б.. Към заявлението е приложено предизвестие за напускане на дружеството, изходящо от Р.Г.Б., получено за „А.Б.“ ООД от Е.С. на 17.05.2024 г. За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице по регистрация се позовава на дадено разяснение с Тълкувателно решение 1/2020 на ОСТК на ВКС, че с прекратяване на членственото правоотношение възниква задължение чрез общото събрание дружеството да вземе решения за изменение на дружествения договор в частта по чл. 115 т. 3 ТЗ и за дяловете на напусналия съдружник – в частта по чл. 115 т. 4 и/или т. 5 ТЗ, каквито не се установява да са настъпили и да са заявени Съгласно чл. 130 ал. 2 ЗСВ тълкувателното решение е задължително и за Агенция по вписванията. По силата на чл. 124 ал. 1 ЗСВ предмет на разглеждане с този акт е противоречиво или неправилно тълкуване и прилагане на закона, който въпрос се очертава с нарочно искане (чл. 127 ал. 2 ЗСВ). Цитираното от длъжностното лице по регистрацията тълкувателно решение касае легитимацията на бивш съдружник сам да поиска заличаването си в търговския регистър. Даденото разрешение в случая е неприложимо, понеже искането сочи да изхожда от самото дружество, представлявано от вписания негов управител. От друга страна Върховният касационен съд очертава произтичащите от промяната задължения за дружеството – да съобрази капиталовото покритие с ангажираните с дейността на дружеството съдружници. Изрично е указана и последицата от неизпълнение на тези задължения – ангажиране на административнонаказателната отговорност на управителя, ако не заяви вписване на настъпила промяна в предписания от закона срок. Върховният касационен съд еднозначно огласява и утвърденото в практиката разбиране, че съдружникът е свободен да определи дали и докога да участва в дружеството, а с изтичане на предписания срок членственото правоотношение се прекратява. Следователно, с факта на изтичане на срока настъпва промяна в персоналния състав на съдружниците, която на собствено основание подлежи на огласяване. По аргумент от чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ обхватът на проверката е предопределен от съответствието със закона на заявеното за вписване обстоятелство. Както отбелязва и длъжностното лице по регистрацията както разпределението на освободените след прекратеното членство дялове, така и евентуална промяна в размера на капитала, съответно изменението на дружествения орган предполоставят други подлежащи на вписване обстоятелства, следващи във времето прекратеното участие. Връзката между различни обстоятелства е от значение само ако и доколкото възникването на заявеното за вписване изисква проявление и на други обстоятелства. Несъмнено длъжностното лице дължи да гарантира обществения интерес, обусловен от осигурен от поддържане на адекватна имущество, съответно на обявения размер на капитала и да осигури публичност за актуалната регулация на отношенията в търговско дружество. Законът обаче предпоставя проверката в тази насока от нарочно заявено искане за вписване на промяна на конкретно обстоятелство. И по отношение на регистърното производство, охранително по своя характер, приложимо е правилото на чл. 6 ал. 2 ГПК – обемът на търсеното съдействие се определя от съдържанието на искането. При положение, че прекратеното членство отваря възможност за разрешаване на указаните от регистърния орган обстоятелства, то е условие за случването им, а не зависи от тяхната реализация. Затова и проявлението на визираните от регистърния орган обстоятелства не обуславят съществуване на заявеното за вписване, за да мотивира основан на закона отказ. Освен че подобна връзка не произтича от буквата на закона, такъв смисъл не следва нито от цитирания тълкувателен акт, нито от естеството на охранивяните от регистърното производство интереси. Правомощието за регистърната администрация да проверява имущественото покритие на вписания капитал при промяна в персоналния състав на дружество с ограничена отговорност възниква само когато е поискано вписване на самостоятелно предвидени обстоятелства – нов съдружник за освободените дялове. Такова обаче в случая не е заявено, поради което и изследване на имущественото покритие на вписания капитал остава извън обхвата да необходимата и в този смисъл допустима проверка. Аналогично стои въпросът и с размера на капитала, доколкото изключително право на дружество с овакантени дялове е да прецени как да осигури капиталовото покритие – с привличане на нов съдружник или редуциране на капитала, ако това е допустимо. За пълнота следва да се посочи, че регистърното производство е обективно неспособно да обезпечи капиталовото покритие, а единствено да се увери, че желаещите да създадат нов правен субект са обезпечили съществуването му с реално предоставено имущество (чл. 119 ал. 1 т. 4 ТЗ). Правилото на чл. 117 ал. 2 ТЗ регламентира разпределението на капитала, ангажиращо съдружниците да вложат в стопанския проект стойностно оценим актив. Изискуемата съразмерност е предпоставка за определяне относителната тежест на притежавания дял при управление на дружествените дела и реализация на имущественото право на съдружника. Нормативно предписаните правила не са в състояние да обезпечат и интересите на кредиторите на дружеството. Вложеното имущество, съответно поетия ангажимент обезпечава определено имуществено покритие, но наличието му не следва от списъчния състав на съдружниците в публичния регистър, а от резултата от търговската дейност и формираното в тази връзка имущество. Напусналият съдружник няма право върху вноската си в капитала. Внесената или записана вноска (ако превишава установения от закона минимум) продължава да ангажира съдружника и при напускане на дружеството. По аргумент от чл. 125 ал. 3 ТЗ с факта на прекратяване на участието за дружеството възниква ново задължение към прекратилия участието си съдружник. След като прекратяването на участието поражда вземане, имуществото бива допълнително обременено независимо от вписаното по партидата неактуално обстоятелство. Същевременно обаче законът му признава вземане на бившия съдружник от т.нар. чист актив, т.е. положителната стойност между активите и формираните задължения към края на месеца, през който е прекратено участието. Следователно, от една страна произтичащото от напускането имуществено правоотношение е негодно да конкурира кредиторите на дружеството, а от друга – отложеното вписване на обективно настъпилото прекратяване не е в състояние да осигури допълнителен актив, та да обезпечи имуществено покритие на вписания капитал. Вярно е, че законът предписва огласяване на актуалния дружествен договор, но изрично свързва това задължение с извършена в него промяна – чл. 119 ал. 4 ТЗ. Прекратеното участие несъмнено води до несъответствие между отразеното съдържание на обявения по партидата документ с действителното правно положение. Отстраняването на това противоречие обаче, както отчита и длъжностното лице по регистрацията, предполага акт на общото събрание. Съгласно чл. 9 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ обявяването на акта води до оповестяване на извършената промяна. Законът изрично разграничава ефекта на заличаване на вписано обстоятелство (чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ) от този на обявен акт (чл. 9 ЗТРРЮЛНЦ), ограничено до оповестяване съдържанието на конкретен документ. Следователно при бездействие на управителния орган огласяването на настъпила промяна със заличаването на несъществуващото обстоятелство предпоставя несъответствие, което обаче не засяга общественозначим въпрос. Легитимна пречка за вписване на заявената промяна не произтича и от изискването за достоверност на отразените в търговския регистър обстоятелства. Напротив, фигурирането на съдружник в търговския регистър без да съществува членствено правоотношение компрометира очакваната от регистъра актуалност на огласената информация. Макар и капиталово, дружеството с ограничена отговорност е с изразен персонален характер. От тази гледна точка именно законът държи сметка за имената на съдружниците – правните субекти, осъществяващи търговска дейност опосредено чрез дружеството. Оповестените в регистъра, но несъответстващи на действителността обстоятелства създават привидност в противовес на принципа на публичност. В тази връзка и явилото се несъответствие в съдържанието на дружествения договор с действителното положение пряко ползва, а не застрашава обществения интерес. Доколкото общественоизвестни по силата на чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ са единствено вписаните обстоятелства, само заличаването е в състояние да информира кредиторите с произтичащата от това възможност и да преценят дали и доколко настъпилата промяна рефлектира върху техните интереси. Бездействието на управителя да изпълни вменените му задължения е индикативно за проблем във функционирането на дружеството. Публичността и на съдържанието на регистърното дело позволява яснота досежно причината за явилото се несъответствие. Затова и поддържаната привидност в резултат на бездействието на самото дружество уврежда, а не ползва кредиторите на дружеството. В обобщение, привидното участие в дружеството, какъвто резултат следва от неогласеното прекратяване на членственото правоотношение, обусловено от непредвидени в закона обстоятелства, е непригодно да осигури допълнителна гаранция за имуществените интереси на кредиторите, а напротив – застрашава ги, поддържайки невярна представа за кръга на ангажираните с дейността на дружеството лица. Освен това, при прекратено участие въпросът за заличаване на съдружник придобива актуалност и в контекста на защитата на личните данни. Съгласно чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Регламента) субектът на данни е овластен да поиска без ненужно забавяне изтриване на личните данни, когато не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин. Съгласно чл. 4 т. 1 от Регламента името на физическо лице се включва в обхвата на защитените от този акт лични данни. Търговският регистър следва да отразява имената на лицата, осъществяващи опосредено търговска дейност посредством дружеството, в което участват. С прекратяване на участието обаче отпада и този публичен интерес и изводимата от него необходимост от огласяване на имената на физическото лице и в частност връзката им с търговското дружество. Обуславяне на заличаването на тази връзка от регламентиране структурата на собствеността и капиталовото й покритие изключва критерия „без ненужно забавяне“. Администратор на тези данни се явява Агенция по вписванията, на която пряко е възложен ангажимент да осигури ефективно тяхната защита. Обвързването на заличаването на личните данни от практически неконтролираното от администратора и неопределено във времето условие е равнозначно на отказ от изпълнение на нормативно вменено задължение. По изложените съображения настоящият състав не намира легитимна причина за отказ на настъпило и подлежащо на огласяване обстоятелство – заличаване на съдружник поради прекратено участие в дружество с ограничена отговорност. Заявлението изхожда от легитимирано лице и е придружено с предписаната от чл. 13 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ гаранция за достоверност. Ето защо налице са предпоставките за поисканото заличаване. По разноските Нормата на чл. 78 ал. 8 ГПК свързва отговорността за юрисконсултско възнаграждение не с осъществено процесуално представителство, а с ангажирана отговорност за разноски на насрещната в производството страна при спор за материално право. Агенция по вписванията няма качеството страна в разгледания спор, а орган, чийто акт се оспорва. Освен това разноски не й се следват и с оглед изхода от провокирания от отказаното съдействие спор С оглед нормата на чл. 81 ГПК този извод следва да бъде изрично огласен с диспозитива на съдебния акт. Мотивиран от изложеното съдът