Решение № 107 от 23.1.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 3131/2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № НП-26/19.04.2024г., издадено от Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, на основание чл. 60а, ал. 3, вр. ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лева за нарушение на чл.26, ал.3 от ЗЕВИ. Жалбоподателят, „Електроразпределение Юг“ ЕАД, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител – юрк. С., която поддържа жалбата, се моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Въззиваемата страна – Председател на Комисия за енергийно и водно регулиране, в съдебно заседание се представлява от гл. юрк. К. К., който пледира за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: Жалбата е неоснователна. Атакуваното НП е издадено срещу „Електроразпределение Юг” ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, с издадена лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“, представлявано от Стойчо Здравков Вълчев, Здравко Огнянов Братоев и Йоахим Гасер, в качеството им на членове на Съвета на директорите на дружеството, за извършено нарушение, изразяващо се в следното: „Електроразпределение Юг” ЕАД не е издало в срок до 14.11.2022г. становище, с което да определи условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) с мощност 10, 9 kW. отговаряща на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ. ред. ДВ. бр. 29 от 2012г., предвидена за изграждане в УПИ 1Х-335. кв. 41, гр. Неделино, община Смолян. Съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ. ред. ДВ. бр. 29 от 2012 г.), за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 k W включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии условията за присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането. Вержиния Бисерова Фотенлиева е подала на 13.10.2022 г. искане за проучване на условията и начина на присъединяване на ФЕЦ с мощност 10, 9 kW, отговаряща на чл. 24. ал. 1 ог ЗЕВИ. ред. ДВ, бр. 29 от 2012 г. предвидена за изграждане в УПИ 1Х-335, кв. 41. гр. Неделино, община Смолян към електроразпределителната мрежа. На 18.11.2022г. „Електроразпределение Юг” ЕАД издало Становище № 4538570/18.11.2022 г. за условията и начина на присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа. Деянието е извършено в режим на повторност, тьй като председателят на КЕВР е издал на „Електроразпределение Юг” ЕАД Наказателно постановление № НП-106 от 01.12.2021 г., потвърдено с Решение № 189 от 19.10.2022 г. на Административен съд Сливен по КПАД № 190 от 2022 г. за нарушение на чл. 26. ал. 3 от ЗЕВИ, ред. ДВ. бр. 29 Като не е издало в срок до 14.11.2022 г. на адрес: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 становище, с което да определи условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ с мощност 10, 9 kW, отговаряща на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ. ред. ДВ, бр. 29 от 2012 г. предвидена за изграждане в УПИ IX-335. кв. 41. гр. Неделино, община Смолян, на 15.11.2022 г. „Електроразпределение Юг” ЕАД е нарушило чл. 26. ал. 3 от ЗЕВИ, ред. ДВ. бр. 29 от 2012г., с което е осъществило състава на чл. 60а. ал. 3, във връзка с ал. 1 от ЗЕВИ. ред. ДВ. бр. 86 от 2023 г.. който се явява по-благоприятен закон от чл. 60а. ал. 2 от ЗЕВИ. ред. ДВ. бр. 34 от 2012 г. За констатираното нарушение са послужили следните доказателства: Констативен протокол № Е-2 от 18.01.2024 г., Искане от 13.10.2022 г. за проучване на условията и начина на присъединяване на ФЕЦ и Становище № 4538570/18.11.2022 г. за условията и начина на присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа. За установеното административно нарушение е съставен АКТ № Е-КРС- 16 от 31.01.2024 г. за установяване на административно нарушение с който е образувано административно-наказателното производство. АУАН –а е съставен, предявен и връчен на „Електроразпределение Юг” ЕАД, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, чрез Иван Н. Манахилов - пълномощник. В срока по чл.44 от ЗАНН е постъпило писмено възражение срещу АУАН, в което дружеството твърди, че не е извършило вмененото нарушение, също и че в АУАН липсват конкретни факти, въз основа на които е установено извършеното нарушение, алтернативно, „Електроразпределение Юг“ ЕАД твърди маловажност на случая. Наказващият орган е приел възраженията за неоснователни, при следните съображения: в процедурата по издаване на АУАН № Е- КРС-16 от 31.01.2024г. са спазени относимите нормативни изисквания, нарушителят е безспорно установен, а нарушението е описано в достатъчна степен, за да не съществува съмнение в какво е обвинен. С извършеното административно нарушение са накърнени обществени отношения с голяма обществена значимост и деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновеното деяние от същия вид, поради което в разглеждания случай чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е неприложим. Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното НП. Тази фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя М. Н. Б., разпитан в качеството на свидетел, който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. От правна страна: От Заповед № 3-Е-1218/28.10.2022г. се установява компетентността на актосъставителя – т. 34. Компетентността на административнонаказващия орган произтича от чл. 69, ал. 2, т. 2 от ЗЕВИ, в качеството на председател на КЕВР. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на вмененото нарушение. АУАН е съставен в присъствие на лице, упълномощено от дружеството, който го е подписал с отбелязването, че ще представи възражения в законоустановения срок. По делото не се спори за това, че лицето Вержиния Бисерова Фотенлиева е подала на 13.10.2022г. искане за проучване на условията и начина на присъединяване на ФЕЦ с мощност 10, 9 kW, отговаряща на чл.24, ал.1 от ЗЕВИ, ред. ДВ бр. 29 от 2012г., предвидена за изграждане в УПИ-335, кв. 41, гр. Неделино, община Смолян към електроразпределителната мрежа. Безспорно е и това, че на 18.11.2022г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД е издало Становище № 4538570/ 18.11.2022 за условията и начина на присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа. Посоченото се потвърждава от Искане от 13.10.2022г. за проучване на условията и начина на присъединяване на ФЕЦ и Становище № 4538570/18.11.2022г. – приложени по преписката. Забавянето извън предвидените 30 дни /изтекъл в случая на 14.11.2022г./г., тъй като 12.11.2022г. е събота, почивен ден/. Дружеството-жалбоподател е „енергийно предприятие“ по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ, във връзка с чл. 1, ал. 2 от ЗЕВИ. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 26, ал. 3, изр. 1 от ЗЕВИ /приложима редакция/, за обектите по чл. 24, т. 1 условията за присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането. А съгласно чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ /приложима редакция/ това са енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии. Според чл. 26, ал. 3, изр. 1 от ЗЕВИ /приложима редакция до 12.10.2023 г./, за обектите по чл. 24, т. 1 условията за присъединяване се определят в становище, което се издава в срок до 30 дни от постъпване на искането. Съгласно чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ /приложима редакция до 12.10.2023 г./, това са енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии. Според чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ /приложима редакция до 12.10.2023 г./, на енергийно предприятие, което наруши разпоредбите на чл. 26, ал. 3 или чл. 31, ал. 10, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв. А според чл. 1, ал. 2 от ЗЕВИ, за неуредените въпроси в този закон въпроси се прилага Законът за енергетиката (ЗЕ). Съответно, налице е от обективна страна вмененото на ответника по делото административно нарушение. Съдът не споделя възражението за неправилно определено място на нарушението. В случая нарушението се състои в бездействие – неиздаване в законоустановения срок на становище, с което да определи условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ с конкретната мощност. Правилно наказващият орган е приел, че действително нарушението е извършено в седалището на нарушителя в гр. Пловдив, а не Златоград, откъдето изхожда заявлението за проучване. За основателно се приема от съда и възражението на жалбоподателя за липса на повторност на установеното деяние. Съдът установи квалифициращият признак на нарушението, а именно същото да е извършено при условията на повторност по смисъла на § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ, при следните съображения: За да приеме, че нарушението е повторно, актосъставителят и наказващият орган правилно са приели, че срещу дружеството-жалбоподател има издадено НП № НП-106 от 01.12.2021 г., влязло в сила за същото нарушение като процесното, за което в АУАН и НП е отбелязано, че е потвърдено с Решение № 189/19.10.2022 г. на Административен съд – Сливен. По делото е представено копие на посоченото Решение на АС-Сливен и видно от същото жалбоподателят е бил санкциониран с НП, което е влязло в сила на 19.10.2022 г., така че настоящото нарушение да се разглежда като такова в едногодишен срок от влизането в сила на предходно. Установява се и това предходно наказване да е за същото по вид нарушение, каквото е изискването на § 1, т. 14 от ДР към ЗЕВИ, за да се приеме, че е налице повторност. Установява се от данните по делото, че предходното НП е било издадено срещу дружеството-жалбоподател за нарушение, квалифицирано като такова по чл. 91, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /Наредбата/, за което дружеството е санкционирано на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. Същото е било обжалвано и с Решение № 180/21.04.2022 г., постановено по АНД № 105/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен постановлението е било изменено с намаляване размера на наложената санкция съобразно чл. 60а от ЗЕВИ за нарушение на чл. 26, ал. 3 ЗЕВИ. В случая макар и диспозитивът на решението на РС-Сливен да не е прецизен, то от същия е видно, че волята на РС-Сливен и тази на касационната инстанция /оставила в сила Решението на РС-Сливен/ сочи за преквалифициране на деянието, като изпълващо състава на нарушението на чл. 26, ал. 3 ЗЕВИ. Следователно налице е пълно идентичност на нарушението, за което е наказан дееца с обжалвания акт и предходния, обуславящ повторността. Съдът счита, че настоящият случай не е маловажен по смисъла на ЗАНН, при следните съображения: Според легалната дефиниция в § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Процесното нарушение разкрива обичайната за този вид нарушения обществена опасност, не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност, защото дружеството напълно необосновано и възползвайки се от монополното си положение в Южна България си позволява не само забавяне в изпълнение на задълженията си, но и проявява редицидивност и упоритост в проявите си срещу установените законови положения. Сам по себе си фактът, че издаването на становището е забавено с четири дни не може да обуслови „маловажност“, на фона на безспорно установеното обстоятелство, че настоящото нарушение е извършено в условията на повторност за едно и също нарушение по ЗЕВИ, за което прави впечатление, че е потвърдено с влязло в сила решение на Администртаивен съд – Сливен непосредствено около месец по-рано от деня на извършване на настоящото нарушение. Жалбоподателят не може да бъде оправдан и с обстоятелството за изключителна натовареност на служителите на дружеството и неговите клонове по отделните териториални подразделения. Последното касае съвсем организационен въпрос на вътрешни отношения и не освобождава жалбоподателят от задължението му да организира работния си процес така че да може да осъществи законовите си задължения. Не на последно място следва да се има предвид значимостта на охраняемите обществени нарушения, които засягат изключителен обществен интерес, свързан с транспортирането, доставката или снабдяването с енергия, което не може да бъде отказвано по причини, непосочени в закона. Значимият обществен интерес ясно личи и от законодателната воля в завишаването размера на санкциите, дори в техния минимум, при нарушаването на защитаваните норми. Правилно на основание чл.60а, ал.3, вр. ал.1 от ЗЕВИ е наложена санкция в размер на 30 000 лева – представляваща тройният размер на минималната, предвидена в ал.1 от чл.60а от ЗЕВИ, явяваща се ал.3 по- благоприятен закон от чл.60а, ал.2 от ЗЕВИ, ДВ. бр.54 от 2012г. С оглед горното и неоснователността на наведените възражения от страна на жалбоподателя, напълно основателно и справедливо е ангажирана административнонаказателната му отговорност, а обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, следва изцяло да бъде потвърдено. По отношение на разноските: Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от въззиваемата страна, следва в нейна полза да се присъдят разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.5, вр. ал.4 от ЗАНН. Същото следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лв. и 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената юрисконсултска защита, решаването на спора в едно съдебно заседание, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер от 80 лв. Тази сума следва да се присъди в полза Комисията за енергийно и водно регулиране по аргумент от т. 6 от ДР на АПК. С оглед потвърждаването на обжалваното НП, неоснователно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. Мотивиран от гореизложеното, съдът