Решение № 7 от 13.1.2025 г. на Окръжен съд - Враца по дело № 679/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Образувано е по въззивна жалба на „БОНАТА“ ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: г•••, представлявано от управителя И. Ф. срещу Решение № 479/19.07.2024 г., постановено по гр. д. № 71/2024 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е признато за установено, че жалбоподателят дължи на С. Д. С., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• сумата от 3 476, 39 лева, от които 1 955, 83 лева, представляваща неустойка в размер на 5 евро на ден, но не повече от 1 000, 00 евро за времето от 01.01.2023 г. до 20.07.2023 г. и 1 520, 56 лева - неустойка в размер на 5% годишна лихва върху платената от купувача цена на недвижимите имоти за всеки ден забава, за периода от 01.01.2023 г. до 20.07.2023 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5266 от 01.08.2023 год. по ч. гр. дело № 11204 по описа на Районен съд - Пловдив за 2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2023 год. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК/ С решението в тежест на жалбоподателят са възложени и направените по делото разноски. С въззивната жалба се твърди, че атакуваното решение е неправилно. От събраните в производството по гр.д. № 20241420100071, V-ти гр.с-в на PC Враца доказателства се установявало, че предявените искове били неоснователни и недоказани. Неспазването на посочения от продавача срок за въвеждане в експлоатация на сградата, в която се намира ••• не било в компетентността на жалбоподателя. От представените от ответното дружество писмени доказателства се установявало, че към датата на сключване на тристранното споразумение към процесния предварителен договор - 04.06.2021 г. - строителните дейности били завършени от „БОНАТА“ ЕООД на 01.07.2020 г„ и съответно били съставени и подписани Акт образец 15 за УПИ V-680 и УПИ VI-680. Ответното дружество като инвеститор изпълнило задължението си да построи сградата, след което били продължени процедурите по присъединяване на сградата към ЧЕЗ АД, Софийска вода АД и Топлофикация София АД, но поради обективни причини същите били забавени. Обективните причини, довели до забавянето били подробно описани в отговора на исковата молба, а от събраните писмени доказателства и изготвената и приете съдебно-техническа експертиза по недвусмислен начин се установили две групи обективни причини. За процесната сграда, находяща се в •••, в УПИ V- 680 и УПИ VI-680, кв.2, мест. •••, от СО- район „Връбница“ били извършвани строителни дейности в периода 2006-2010 г., до степен на завършеност „груб строеж“, а в периода 2010-2017 г. работата по сградата била спряна и била възстановена в началото на 2018 г. Поради посочените обстоятелства, след възобновяване на строителството, възникнала необходимост да се актуализират параметрите на предварителните договори с доставчиците на електроенергия, топлозахранване, водоснабдяване и канализация, както и процедурите по съгласуване на проектите със СО- НАГ.Установило се, че тъй като сградата била построена в квартал „Модерно предградие“, за който и към настоящия момент не бил приет застроителен, регулационен и кадастрален план (ЗРКП), (издадената в този смисъл заповед № РД-09-50- 340/23.06.1998 г. на Главния архитект на София била обявена за нищожна с влязло в сила на 09.11.2007 г. решение по адм.д. № 3009/2000 г. на АК, Ш-Г с-в по описа на СГС), то на това основание в Столична община - Направление Архитектура и Градоустройство, по заявленията на ответното дружество било налице значително забавяне или отказ по образувани преписки. Описано е развитието на преписките. От друга страна, били събрани писмени доказателства (кореспондениция по електронната поща), от които е видно, че ищецът е бил уведомяван переодично на посочен от него имейл за развитието на присъединителните процедури след сключването на тристранното споразумение от 04.06.2021 г. В периода 14.12.2021 г. - 18.03.2024 г. били изпратени многобройни имейли, с приложени към тях документи, относно процедурите по въвеждане в експлоатация на сградата. Тези съобщения удостоверявали факта, че ответникът чрез своя пълномощник спазил задължението си да информира ищеца за забавянето на предвидените срокове за въвеждане в експлоатация на сградата. Тези изводи се потвърждавали и от заключението на съдебно-техническата експертиза. Първоинстанционният съд не обсъдил в мотивите си посочните доказателства, както и не ги взел предвид в тяхната цялост, което довело до неправилност на решението. В първоистанционното решение не били обсъдени възраженията на ответното дружество за неподсъдност на делото по чл.119 ГПК. Спорното правоотношение не било с предмет договор по чл.258 ЗЗД за изпълнение на строителни работи. Договорът не бил сключен между търговец във връзка с упражняваното от него занятие и физическо лице-потребител. В чл.24 от процесния договор страните са определили като компетентен да разглежда споровете във връзка с изпълнение на договора съда в гр.София. Сключеният между страните договор по същността си бил предварителен договор за продажба на недвижим имот в степен на завършеност „груб строеж” и за довършване на строителните дейности, както и въвеждане в експлоатация на сградата. Изцяло неоснователно се явявало твърдението в исковата молба за неизпълнение задължението на ответното дружество за издаване на разрешение за ползване в договорения срок, доколкото това зависило не само от инвеститора, но и от административни органи - Столична община-НАГ, „ЕРМ“ Запад, „Софийска вода“ АД, „Топлофикация София“ ЕАД, ДНСК, и т.н. Цитира се чл. 2, ал. 1 на процесния договор. При наличие на обстоятелства, които водели до обективна невъзможност продавачът-изпълнител да изпълни в срок дължимото, като например забавяне на общински, държавен или друг административен орган, от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, произтичал изводът, че договореният срок следвало да се счита продължен с толкова, колкото било необходимо за отстраняване на последиците от тези обстоятелства. Разпоредбата на чл. 12, ал.3 предвиждала задължение за заплащане на обезщетение, но при забава на продавача-изпълнител да предаде обекта с разрешение за ползване в срок до 2 месеца от 31.12.2009 г., респективно — в срок до 2 месеца от 31.12.2022 г. (съгласно новия срок в споразумението към договора от 04.06.2021 г.). В този смисъл, неоснователна се явявала претенцията за заплащане на обезщетение от 01.01.2023 г. Сключеното между страните тристранно споразумение на 04.06.2021 г. било относимо само към нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 22.12.2009 г., акт № 81, том CLXXX, д.№ 38869/2009 г., с покупна цена от 45 390 лв. В този смисъл се явявала неоснователна претенцията за неустойка върху платената продажна сума в размер на 54 468 лв. Прави се позоваване на чл. 306, ал. 2 от Търговски закон и на чл. 19 от процесния договор. Счита за неоснователна претенцията за заплащане на неустойка по процесния договор. Жалбоподателят бил изправна страна в процесното правоотношение и не дължал заплащане на обезщетение. Иска обжалваното решение да бъде отменено, тъй като същото било неправилно. Претендират се разноски за настоящето производство. С въззивната жалба не се представят доказателства и не се правят искания за събирането на такива. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна, чрез адвокат Р. Х., депозира писмен отговор, с който счита въззивната жалба за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Счита се за правилен изводът на първоинстанционния съд, че по делото не било установено наличието на форсмажорни обстоятелства или промени в нормативната уредба, уреждаща строителството, които да водят до настъпилата забава в изпълнението на задължението на продавача-изпълнител за довършване на сградата, в която се намират процесините недвижими имоти и предаването им на собственика с разрешение за ползване. По делото безспорно било установено наличието на валидно облигационно отношение между страните по сключеното на 04.06.2021 г. Тристранно споразумение към предварителните договор от 21.09.2007 г. и от 11.08.2008 г., по което С. Д. С. бил изправна страна. По тази договорна връзка продавачът „Боната“ ЕООД поел задължението да довърши сградата, в която се намират продаваемите имоти и да я въведе в експлоатация в срок до 31.12.2022 г. Не било спорно, че разрешение за ползване до 31.12.2022 г. не било издадено. По делото не се установявало наличието на пречки от обективен характер, за които дружеството –жалбоподател да не е знаело към момента на поемане на задължението или да не е могло да узнае, както и да не било длъжно да узнае. Посочва, че с договор сключен чак на 27.06.2023 г. – година и седем месеца след отказа на СО –НАГ за съгласуване на проекта за присъединяване към мрежата на топлофикация, инвеститорът възложил на „Номад Архитекти“ ЕООД преработка по чл. 154, ал. 5 ЗУТ на част „Електро“, „ Отопление и канализация“ и „ВиК“. Дружеството бездействало в продължение на година и седем месеца, тъй като не било предприело необходимите действия за извършване на строително- монтажни работи, свързване на сградата със съответните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и въвеждането й в експлоатациям. Неоснователно било и възражението, че причина за забавянето бил липсата на приет застроителен, регулационен и кадастрален план на кв. „Модерно предградие“, тъй като решениетопо административно дело № 3009/2000 г. на СГС било влязло в сила на 09.11.2007 г. – 14 години преди дружеството –жалбоподател да представи за одобряване на проекта, по който бил постановен отказът. От приложено като доказателство по делото писмо на СО –НАГ от 30.05.2024 г. по преписка САГ20-АП00-240 се установявали множество пропуски на дружеството –жалбоподател в комплектоването на преписката и в „коригираните проекти“, които са описани в отговора на въззивната жалба. Излага се, че не е налице обективна невъзможност за изпълнение поради обективни пречки или непреодолима сила. Не се установявали форсмажорни обстоятелства, които да препятствали изпълнението, нито се установявало създаването на пречки от страна на ищеца за изпълнение на договора от страна на ответника. В тристранното споразумение от 04.06.2021 г. ясно и конкретно била определена крайната дата за изпълнение без допълнителни уговорки. Поради това неоснователно било възражение, че срокът за изпълнение се удължавал с два месеца след посочената дата – 31.12.2022 г. Неоснователно било и възражението, че претендираната неустойка неправилно била изчислена върху сумата от 54 468 лв., а не върху продажната цеба ит 43 560 лв., посочена в нотариален акт № 127, том VIII, рег. № 36917, дело № 1441/2009 г. на нотариус Р. Д., вписан в Служба по вписванията с вх. № 61715, акт № 81, дело № 38869/2009 г. В нотариалния акт било посочено, че продажната цена е в размер на 45 390 лв. без вкллючен ДДС, която сума и дължимият ДДС върху нея били изцяло заплатени от купувача на продавача. Така общият размер на заплатената продажна цена за недвижимите имоти била в размер на 54 468 лв. с влючен ДДС и претендираната неустойка правилно била изчислена върху тази сума. Иска обжалваното решение да бъде потвърдено и да се присъдят направените по делото разноски. С отговора на въззивната жалба не се представят доказателства и не се правят искания за събирането на такива. С протоколно определение от 04.12.2024 г. на основание чл. 266, ал.2, т.2 ГПК е прието като писмено доказателство – разрешение за ползване № ДК – 07-С-322/20.08.2024 г. за въвеждане в експлоатация на строеж: Външно електрозахранване чрез изграждане на БКТП 1х800 kV: кабелна линия СрН-20 кV: кабелна линия НН-0, 4 кV за “Жилищна сграда по плана на гр. София, район „Връбница“ – СО.“ При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 ГПК. При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца. За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното: Производството първоначално е образувано пред Районен съд – Пловдив по искова молба от С. Д. С., ЕГН •••••••••• от гр. Враца чрез адв. Р. Х. против „БОНАТА“ ЕООД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: •••, представлявано от управителя И. Ф.. С Определение № 13687/03.12.2023 г. Районен съд- Пловдив е приел, че в правоотношението между страните, ищецът има качеството потребител, а ответникът – търговец, поради което е счел, че приложима при определяне на местната подсъдност е разпоредбата на чл. 113 ГПК и на основание чл. 118, ал. 2 вр. с чл. 119, ал. 3 вр. чл. 113 ГПК и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Враца като местно компетентен да разгледа повдигнатия между страните спор. Ищецът е подал заявление заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу "Боната" ЕООД, ЕИК ••• за следните суми: 1 955, 83 лева, представляваща равностойността на 1 000, 00 евро неустойка, съгласно чл. 12, ал. 3 от предварителен договор от 21.09.2007 г. и предварителен договор 11.08.2008 год., във връзка с тристранно споразумение от 04.06.2021 г., за периода от 01.01.2023 год. до 20.07.2023 г. и сумата от 1 520, 56 лева - неустойка в размер на 5% годишна лихва върху платените суми за всеки просрочен ден по предварителен договор от 21.09.2007 г. и предварителен договор от 11.08.2008 г., във връзка с тристранно споразумение от 04.06.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното им плащане, както и за разноски по делото, за държавна такса в размер на 69, 53 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 480, 00 лева. За посочените суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 5266 от 01.08.2023 г. по ч. гр. дело № 11204/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК от същия е постъпило възражение. След указание до заявителя, последният е предявил установител иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил, че на 21.09.2007 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба между Ж. А. Д., в качеството й на купувач и "Боната" ЕООД, като продавач-изпълнител, по силата на който купувачът възлага, а продавачът-изпълнител се задължил да построи със собствени сили, средства и материали Апартамент •••, със застроена площ от 72, 36 кв.м., находящ се на кота +11, 99, състоящ се от бокс-дневна, две спални, баня-тоалетна и коридор, при съседи: апартамент В13, апартамент Б19, двор, апартамент В15 и коридор, ведно с прилежащите му 0, 748% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 13, 16 кв.м. и със съответното му право на строеж, който обект ще се изгради в жилищна сграда с магазини и подземни гаражи, изграждана съгласно одобрени архитектурни проекти от ДАГ, СО и Разрешение за строеж № 469/03.07.2006 год. на ДАГ на територията на •••, УПИ VI-680 от квартал 2 по плана на •••, с площ от 1452 кв.м., при съседи улица "364", УПИ V-680, УПИ VII-680, УПИ II-680 и УПИ V-680, от квартал 2 по плана на •••, с площ 724 кв.м., при съседи: улица "364", ул. "Подкрепа", улица с о.т. 367а-367б-367в и УПИ VI680, ведно със съответното му право на строеж върху терена, върху който ще се построи описаната по-горе жилищна сграда, заедно с •••, находящо се във ••• на подземния етаж /сутерен/ на описаната жилищна сграда с площ от 4, 75 кв.м., при съседи: мазе 55, мазе 56, мазе 52, мазе 53 и подход към гаражи, заедно с 0, 014% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 0, 24 кв.м. Посочва се още, че на 11.08.2008 г. е сключен предварителен договор за покупко- продажба между Ж. А. Д., в качеството и на купувач и "Боната" ЕООД, като продавач- изпълнител, по силата на който купувачът възлага, а продавачът-изпълнител се задължил да построи със собствени сили, средства и материали •••, със застроена площ от 19, 74 кв.м., находящ се на подземния етаж /сутерен/. при съседи: подземна улица, гараж № 14, мазе № 66, мазе № 65, мазе № 61 и коридор, ведно с прилежащите му 0, 160% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 3, 68 кв.м., и със съответното му право на строеж, който обект ще се изгради в жилищна сграда с магазини и подземни гаражи, изграждана съгласно одобрени архитектурни проекти от ДАГ, СО и Разрешение за строеж № 469/03.07.2006 год. на ДАГ на територията на •••, УПИ VI-680 от квартал 2 по плана на •••, с площ от 1452 кв.м., при съседи улица "364", УПИ V-680, УПИ VII-680, УПИ II-680 и УПИ V-680, от квартал 2 по плана на •••, с площ 724 кв.м., при съседи: улица "364", ул. "Подкрепа", улица с о.т. 367а-367б-367в и УПИ VI-680, ведно със съответното му право на строеж върху терена, върху който ще се построи описаната по-горе жилищна сграда. Общата застроена площ на •••, върху която е извършено ценообразуването е 23, 42 кв.м. Ответното дружество се задължило да построи и предаде с разрешение за ползване, описаните обекти апартамент, ведно с мазе и гараж, както и жилищната сграда и прилежащите й площи по одобрения архитектурен проект в срок до 31.12.2009 г. Посочва се, че на 22.12.2009 г. между страните бил сключен договор за покупко- продажба на недвижими имот - •••, ••• и •••, сключен между "Боната" ЕООД, като продавач и Ж. А. Д. като купувач, за което е съставен нотариален акт № 127, том VIII, рег. № 36917, дело № 1441 на нотариус Р. Д. с район на действие - района на Софийски районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № •••, вписан в Служба по вписванията - гр. София с вх. № 61715, акт № 81, том CLXXXII, дело № 38869/2009 год., при обща продажна цена в размер на 54 468, 00 лева с включен ДДС, която сума била платена изцяло от купувача на продавача. Излага се, че на 04.06.2021 г. било подписано тристранно споразумение към предварителните договори от 21.09.2007 г. и 11.08.2008 год. между "Боната" ЕООД, в качеството си на продавач, Ж. А. Д. - купувач и С. Д. С., в качеството си на заместваща страна, по силана който С. Д. С. заместил Ж. А. Д., в качеството й на страна - купувач по предварителните договори, като поел правата и задълженията на купувача, произтичащи от клаузите на договорите, а Ж. А. Д. се освобождава от тях. Излага се, че по силата на споразумението, страните се съгласили, че Ж. А. Д. е изпълнила изцяло задълженията си да плати пълната продажна цена на имотите на "Боната" ЕООД, а дружеството е изпълнило задължението си да прехвърли собствеността върху имотите, предмет на договорите. Излага се твърдение, че с подписването на споразумението "Боната" ЕООД се задължило да довърши сградата, в която са построени имотите и да я въведе в експлоатация в срок до 31.12.2022 год. при условията на сключените между страните предварителни договори за продажба на недвижим имот. Сочи се, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 15.07.2021 г. № 148, том I, рег. № 2318, дело № 85 от 2021 год. на нотариус В. К., с район на действие - района на Софийски районен съд, вписана в регистъра на Нотариалната камара под № •••, вписан в Служба по вписванията - гр. София с вх. № 49980, акт № 187, том CXXIX, дело № 38601/15.07.2021 г., Ж. А. Д. продала на С. Д. С. недвижимите имоти, изградени в груб строеж, а именно: •••, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.2824.3566.2.49, ••• и •••, с идентификатор 68134.2824.3566.1.100, находящи се в жилищна сграда с магазини и подземни гаражи, изграждана съгласно одобрени архитектурни проекти от ДАГ, СО и Разрешение за строеж № 469/03.07.2006 год. на ДАГ на територията на •••, УПИ VI-680 от квартал 2 по плана на •••, с площ от 1452 кв.м., заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и със съответните идеални части от правото на строеж върху урегулирания поземлен имот. Ответното дружество не изпълнило задължението си по тристранното споразумение от 04.06.2021 г. да завърши в срок до 31.12.2022 г. и да предаде имоти в уговорената степен на завършеност, както и цялата сграда, съгласно изискванията на Закона за устройство на територията, предвид което, поради неизпълнение на договорните задължения от страна на същия, обектите не били въведени в експлоатация/ не било налице разрешение за ползване, поради което купувачът търпял вреди, с оглед невъзможността да ползва и да се разпорежда с недвижмите имоти негова собственост. Посочва, че на основание чл. 12, ал. 3 от предварителните договори от 21.09.2007 г. и 11.08.2008 г., във връзка с подписаното на 04.06.2021 г. тристранно споразумение, в случай, че продавачът-изпълнител не предаде обектите с разрешение за ползване в срок до 31.12.2022 г., той дължал на купувача-възложител неустойка в размер на 5 евро за всеки ден забава, но не повече от 1000 евро плюс 5 % годишна лихва върху платените от купувача- възложител суми за всеки просрочен ден. Поддържа се, че предвид изтичането на уговорения в споразумението срок, продавачът-изпълнител дължи неустойката, предвидена в чл. 12, ал. 3 от предварителните договори, изчислена както следва: 1/ неустойка в размер на 5 евро на ден, но не повече от 1000 евро, за времето от 01.01.2023 год. до 20.07.2023 год. или общо 201 дни забава, която възлиза на 1005 евро. Тъй като страните уговорили ограничение на размера на дължимата неустойка до 1000 евро, то ответникът дължал левовата равностойност на 1000 евро или 1 955, 83 лева, изчислени по фиксирания курс на БНБ и 2/ неустойка в размер на 5% годишна лихва върху платената от купувача продажна цена за всеки просрочен ден, изчислена по следната формула: 54 468 лева х 5% х 201 дни забава разделено на 360 /брой дни в годината/, която възлиза на 1 520, 56 лева. Претендирани са разноски в исковото и в заповедното производство. В законовоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва искът като неоснователен. Поддържа се, че посочения от продавача срок за въвеждане в експлоатация на сградата е условен, доколкото настъпването на това събитие не е изцяло в неговата компетентност. Излага се, че към датата на подписване на тристранното споразумение - 04.06.2021 г. строителните дейности били извършени от "Боната" ЕООД на 01.07.2020 год. и съответно били съставени и подписани Акт образец 15 за УПИ V-680 и УПИ VI-680, като се поддържа, че в този смисъл ответното дружество било изпълнило задължението си да построи сградата, след което били предприети процедурите по присъединяване на сградата към електроснабдителните, водоснабдителните дружества и "Топлофикация София" АД, но поради обективни причини същите били забавени. Посочва, че били налице две групи обстоятелства за забавянето: 1/ за процесната жилищна сграда били издадени Разрешение за строеж № 468 и Разрешение за строеж № 469 от 03.07.2006 год. Строителните дейности до степен на завършеност "груб строеж" били завършени до 24.08.2009 г. и бил издаден Акт образец 14 за приемане на конструкцията. В периода 2010 г. - 2017 г. работата по сградата била спряна и възстановена в началото на 2018 г., което било видно от акт образец 11 за продължаване на строителството от 09.01.2018 г. Предвид това след възобновяване на строителните работи възникнала необходимост да се актуализират параметрите на предварителните договори с доставчици електроенергия, водоснабдяване и канализация и топлозахранване, както и процедурите по съгласуване на проектите със СОНАГ и 2/ сградата била построена в кв. "Модерно предградие", за все още не бил приет застроителен, регулационен и кадастрален план. Излага подробно хронологично описание на всички предприети действия във връзка с процедурите по присъединяване на сградата към мрежата на ЧЕЗ Разпределение България АД. Била в ход процедура по назначаване на държавна приемателна комисия за въвеждане в експлоатация на трафопоста на сградата. Изложено е подробно описание на всички действия, които били предприети във връзка с процедурата по изграждане на топлопровод и топлозахранване на сградата към мрежата на "Топлофикация София" ЕАД. На 09.05.2023 г. били предприети действия по промяна на начина на отопление на сградата, преминавайки към отопление с климатизатори. Посочва, че ищецът е бил уведомяван периодично, на посочен от него адрес на електронна поща за развитието на присъединителните процедури след сключването на тристранното споразумение от 04.06.2021 г. В периода 14.12.2021 г. до 18.03.2024 г. били изпратени многобройни имейли, с приложени към тях документи, с което било спазено задължението да се информира ищеца за забавянето на предвидените срокове за въвеждане в експлоатация на сградата. Поддържа се, че при наличие на обстоятелства, които водят до обектива невъзможност продавачът-изпълнител да изпълни в срок дължимото, като например забавяне от страна на общински, държавен или друг административен орган, договореният срок следва да се счита продължен с толкова, колкото е необходимо за отстраняване на последиците от тези обстоятелства. Излага, че строителните и довършителните работи, които са изцяло във възможностите на ответното дружество били завършени на 01.07.2020 г., т. е. преди сключване на тристранното споразумение от 04.06.2021 г., към предварителните договори. Сочи, че към момента на подписване на споразумението ищецът бил информиран за забавянето в присъединителните процедури, което щяло да се отрази и на сроковете за издаване на разрешение и въвеждане в експлоатация на сградата. Излага, че разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от предварителните договори предвижда задължение за заплащане на неустойка, но при забава на продавача-изпълнител да предаде обекта с разрешение за ползване в срок до два месеца, считано от 31.12.2009 г., респективно - в срок до два месеца от 31.12.2022 г., съгласно тристранното споразумение от 04.06.2021 г., в този смисъл, счита претенцията за заплащане на неустойка от 01.01.2023 г. за неоснователна. Поддържа, че със сключения на 22.12.2009 г. договор за покупко-продажба на недвижими имот - •••, ••• и •••, сключен между "Боната" ЕООД, като продавач и Ж. А. Д. като купувач, за което бил съставен нотариален акт № 127, том VIII, рег. № 36917, дело № 1441 на нотариус Р. Д. с район на действие - района на Софийски районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № •••, вписан в Служба по вписванията - гр. София с вх. № 61715, акт № 81, том CLXXXII, дело № 38869/2009 год. продажната цена възлизала на 45 390, 00 лв., а не на 54 468, 00 лв., поради което и неправилно била изчислена дължимата неустойка. Излага се твърдение, че на основание чл. 19 от предварителните договори изпълнителят не носи отговорност за забава в случай на форсмажорни обстоятелства по смисъла на чл. 306 ТЗ, а при забава в резултат на промени в нормативната база, уреждаща строителството, страните се споразумели да предоговорят срока за изпълнение в зависимост от измененията. При тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен. Претендират се разноски. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск по с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 258 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника „БОНАТА“ ЕООД, ЕИК •••, че същият дължи на ищеца С. Д. С., ЕГН •••••••••• сумата от 3 476, 39 лв – неустойка на основание чл. 12. ал. 3 от предварителен договор от 21.09.2007 г. и предварителен договор от 11.08.2008 г., сключени между "Боната" ЕООД и Ж. А. Д., съгласно който, ако продавачът-изпълнител не предаде обектите с разрешение за ползване в срок до 31.12.2022 г., той дължи на купувача- възложител неустойка в размер на 5 евро за всеки ден забава, но не повече от 1 000, 00 евро плюс 5% годишна лихва върху платените от купувача суми за всеки просрочен ден и във връзка с тристранно споразумение от 04.06.2021 г., сключено между "Боната" ЕООД, Ж. А. Д. и С. Д. С., за периода от 01.01.2023 го. до 20.07.2023 г., за която сума е издадена Заповед № 5266 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.18.2023 год. по ч. гр. дело № 11204/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив. По основателността на иска съдът се е произнесъл с решението, чиято отмяна се иска, като е признал за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 3 476, 39 лв., от които 1 955, 83 лв., представляваща неустойка в размер на 5 евро на ден, но не повече от 1 000, 00 евро, за времето от 01.01.2023 год. до 20.07.2023 год. и 1 520, 56 лв. - неустойка в размер на 5% годишна лихва върху платената от купувача цена на недвижимите имоти за всеки ден забава, за периода от 01.01.2023 г. до 20.07.2023 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5266 от 01.08.2023 год. по ч. гр. дело № 11204 по описа на Районен съд - Пловдив за 2023 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.07.2023 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК/. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел от фактическа страна, че съобразно предварителен договор от 21.09.2007 г. "Боната" ЕООД се е задължило построи със собствени сили, средства и материали апартамент 14В, със застроена площ от 72, 36 кв.м., находящ се в жилищна сграда с магазини и подземни гаражи, изграждана съгласно одобрени архитектурни проекти от ДАГ, СО и Разрешение за строеж № 469/03.07.2006 год. на ДАГ на територията на •••, УПИ VI-680 от квартал 2 по плана на •••, с площ от 1452 кв.м., при съседи улица "364", УПИ V-680, УПИ VII-680, УПИ II-680 и УПИ V-680, от квартал 2 по плана на •••, с площ 724 кв.м., при съседи: улица "364", ул. "Подкрепа", улица с о.т. 367а-367б-367в и УПИ VI680, ведно със съответното му право на строеж върху терена, заедно с ••• и да предаде обекта с разрешение за ползване и да го въведе в експлоатация до 31.12.2009 г. Установил е, че купувачът се е задължил при прехвърляне правото на собственост върху обекта да упълномощи лице, посочено от продавача-изпълнител, което да го представлява пред ВиК, НЕК, "Топлофикация" АД - гр. София, БТК, "Електроразпределение - Столично" АД, СПАБ, ДНСК, СДНСК, ДАГ, "Топлоконтрол" ООД и архитектурните и градоустройствени отдели на съответните райони и т.н., свързани с актуването и строителното-техническо приемане на сградата. Приел, че съобразно предварителен договор от 11.08.2008 г. сключен между "Боната" ЕООД и Ж. А. Д., се установява, че "Боната" ЕООД се e задължило да построи със собствени сили, средства и материали следния недвижими имот: •••, със застроена площ от 19, 74 кв.м., находящ се вв жилищна сграда с магазини и подземни гаражи, изграждана съгласно одобрени архитектурни проекти от ДАГ, СО и Разрешение за строеж № 469/03.07.2006 год. на ДАГ на територията на •••, УПИ VI-680 от квартал 2 по плана на •••, с площ от 1452 кв.м., при съседи улица "364", УПИ V-680, УПИ VII-680, УПИ II-680 и УПИ V-680, от квартал 2 по плана на •••, с площ 724 кв.м., при съседи: улица "364", ул. "Подкрепа", улица с о.т. 367а-367б-367в и УПИ VI-680 и да предаде обекта с разрешение за ползване и да го въведе в експлоатация до 31.12.2009 г. От приетия по делото делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 127, том VIII, рег. № 36917, дело № 1441 от 2009 год. от 22.12.2009 г. на нотариус Р. Д., нотариус с район на действие Софийски районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № •••, районният съд е установил, че "Боната" ЕООД, че е продало процесните имоти на Ж. А. Д. и също така се е задължило да довърши сградата, в която са построени продадените имоти и да я въведе в експлоатация, в срока и при условията на сключения между страните предварителен договор и в едноседмичен срок от издаване на разрешение за въвеждане в експлоатация на сградата да прехвърли на купувача собствеността върху припадащите се идеални части от урегулирания поземлен имот, върху който е изградена сградата. В обжалваното решение се посочва, че в пункт 5 на нотариалния акт е посочено, че ако продавачът не предаде обектите с разрешение за ползване в срок най-късно до 01.03.2010 г., той дължи на купувача неустойка в размер 5 евро за всеки ден забава, но не повече от 1 000, 00 евро плюс 5% годишна лихва върху платените от купувача суми за всеки ден забава. В мотивите е посочено, че съгласно тристранно споразумение към договор за покупко- продажба на недвижим имот № 127, том VIII, рег. № 36917, дело № 1441 от 2009 г. от 22.12.2009 г., сключено на 04.06.2021 г. между "Боната" ЕООД, в качеството му на продавач, Ж. А. Д., в качеството й на купувач и С. Д. С., в качеството му на заместваща страна се установява, че продавачът "Боната" ЕООД се задължава да довърши и въведе в експлоатация сградата, в която са построени и се намират недвижимите имоти обект на договора за покупко-продажба № 127, том VIII, рег. № 36917, дело № 1441 от 2009 г. от 22.12.2009 г. на нотариус Р. Д., нотариус с район на действие Софийски районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № •••, в срок до 31.12.2022 г., при условията на сключения между страните предварителен договор. Установява се, че считано от датата на влизане в сила на споразумението С. Д. С. замества Ж. А. Д., в качеството й на купувач по предварителните договори от 21.09.2007 г. и от 11.08.2008 г., като поема правата и задълженията на купувача, произтичащи от клаузите на договорите, а Ж. А. Д. се освобождава от тях. Установява се от приетото споразумение, че страните изрично са се съгласили, че Ж. А. Д. е изпълнила изцяло задължението си да плати пълната продажна цена на имотите предмет на договора за покупко-продажба на недвижим имот № 127, том VIII, рег. № 36917, дело № 1441 от 2009 г. от 22.12.2009 г., а "Боната" ЕООД е изпълнил задължението си прехвърли собствеността върху имотите. Посочено е, че от приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 148, том I, рег. № 2318, дело № 85 от 2021 г. от 15.07.2021 г. на нотариус В. К., нотариус с район на действие Софийски районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № •••, се установява, че Ж. А. Д., в качеството й продавач е продала на С. Д. С., в качеството му на купувач процесните ••• и •••, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж строеж върху терена. При тези фактически изводи съдът е приел, че вземането за неустойка на ищеца е установено по основание и размер – съобразно чл. 12, ал. 4 / и за двата предварителни договорa- от 21.09.2007 г. и този от 11.08.2008 г./ съгласно който, ако продавачът-изпълнител не предаде обекта с разрешение за ползване в срок от 2 /два/ месеца след 31.12.2009 г., той дължи неустойка в размер на 5 евро за всеки ден забава, но не повече от 1 000, 00 евро плюс 5% годишна лихва от платените от купувача суми за всеки просрочен ден, както и че клаузите за неустойки от двата предварителни договора са произвели действие между страните. Прието е, че уговорените неустойки са в границите на допустимата от чл. 9 ЗЗД свобода на договарянето и е са поети от търговец. Първоинстанционният съд е приел възраженията на ответното дружество, че забавянето се дължи на обстоятелства, за които не отговаря, както и фактическите твърдения, че ищецът е бил уведомяван периодично на посочен от него адрес на електронна поща за развититето на присъединителните процедури след сключването на тристранното споразумение от 04.06.2021 г., както и тaкива, че ответникът е предприел своевременно всички необходими действия във връзка с приемането на сградата и съответните присъединителни процедури за неоснователни. Мотивирал е този извод с това, че по делото не са установени искания от страна на продавача-изпълнител за изменение на срока за довършване на сградата, в която се намират процесните недвижими имоти и предавмето им на собственика с разрешение за ползване, основаващи се на форсмажорни обстоятелства или на промени в нормативната уредба, уреждаща строителството. Основателността на този иск е мотивирало съдът да присъди и търсената върху тази сума законна лихва. С оглед изхода на делото съдът е възложил в тежест на ответното дружество и разноските по делото. Въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически и правни изводи и намира, че решението му е постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл.272 ГПК се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, въззивният съдебен състав достигна до следните фактически и правни изводи: Спорният въпрос по делото е дали неизпълнението на задължението на дружеството – жалбоподател за въвеждане в експлоатация на сградата, в която се намират процесните имоти - ••• и ••• в уговорения между страните срок, може да му се вмени във вина, поради това, че дружеството зависи от действията на трети лица, както и от изпълнението на административни процедури. Kакто правилно е отбелязал първоинстанционният съд, по делото не се установява наличието на форсмажорни обстоятелства или промени в нормативната уредба, уреждаща строителството, които да водят до настъпилата забава в изпълнение на задължението на дружеството –жалбоподател за довършване на сградата, в която се намират процесните недвижими имоти и предаването им на собственика с разрешение за ползване. Според легалната дефиниция в разпоредбата на чл. 306, ал. 2 ТЗ непреодолимата сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора. Съобразно с граматическата формулировка на понятието следва да са налице кумулативно: непредвидимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнението или непредотвратимост на събитието, извънреден характер и причинна връзка. Непредвидимостта на събитието е свързана с извънредния му характер и се изразява в невъзможността при сключване на търговската сделка страните да са допускали настъпването му, което събитие да осуети изпълнението на поетото задължение. Непредотвратимостта на събитието е свързана с извънредния му характер, но последиците му не могат да бъдат преодолени и при полагане на дължимата грижа за изпълнение на задължението. Непредотвратимостта на събитието се оценява не само към момента на настъпването му, но и към следващите от събитието действия на длъжника, чрез които биха могли да се преодолеят последиците му. В този смисъл, грижата на добрия търговец по чл. 302 ТЗ е от значение за отговорността на длъжника и при настъпване на събитие, което би могло да се квалифицира като непреодолима сила. Грижата на добрия търговец изисква от длъжника да положи грижа, по-голяма от обичайната и от грижата на добрия стопанин по ЗЗД, предвид на обстоятелството, че изпълнението на поетото задължение представлява осъществяване на дейност по занятие. Предвид горното настоящият състав счита, че посочените две групи обективни причини във въззивната жалба не могат да обусловят наличието на форсмажорни обстоятелства по смисъла на чл. 306 ТЗ. По отношение на първата група обективни причини следва да се отбележи, че от представеното по делото писмено доказателство, а именно отговор от СО -НАГ от 26.11.2021 г., се установява, че е налице отказ за съгласуване на проекта за присъединяване към топлопреносната мрежа, като в отговора е посочено, че е налице отказ, с оглед факта, че сградата е построена в кв. „Модерно предградие“ и проектът е разработен върху регулационна основа на план на м. „бул. „Сливница“, одобрен със Заповед РД -09-50- 340/23.06.1998 г. Посочената заповед, с която е одобрен застраителен, улично-регулационен и кадастрален план на м.“Сливница“ е обявена за нищожна с Решение по адм. дело № 3009/2000 г. по описа на СГС, III – Г състав и за територията е налице процедура за нов устройствен план. По делото след така посочения отказ е представен договор от 27.06.2023 г. за преработка по чл. 154, ал. 5 ЗУТ на част „Електро“, „Отопление и вентилация“ и „ВиК“ по отношение на сградата, в която се намират процесните имоти. От така изложеното следва, че е налице значително забавяне – 1 година и 7 месеца след така посочения отказ на СО –НАГ, като дружеството –жалбоподател не е предприело строително-монтажни дейности и като цяло действия по въвеждане на сградата в експлоатация. По делото не са ангажирани доказателства бездействието и забяването да се дължи на на форсмажорни обстоятелства или на промени в нормативната уредба, уреждаща строителството, както и промени в нормативната уредба, уреждаща строителството. Настоящият състав приема за неоснователни и втората група обективни причини по отношение на забавянето. Самото дружеството-жалбоподател, както в отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба посочва, че Заповед РД -09-50-340/23.06.1998 г. с която е одобрен застраителен, улично-регулационен и кадастрален план на м.“Сливница“ е обявена за нищожна с Решение по адм. дело № 3009/2000 г. по описа на СГС, III – Г състав, влязло в сила на 09.11.2007 г. Тъй като "Боната" ЕООД е търговец и процесният договор е сключен във връзка с упражняването от него занятие, то за него сделката е търговска и е възникнало задължението да действа с грижата на добрия търговец, като е имал възможността, както да се запознае с регулационния план на местността, в която ще изгражда процесната сграда, така и да съобрази проекта за нея с фактическото положение с цел избягване на откази от административни органи. Действително от писмените доказателства по делото се установява, че са налице предприети действия от страна на "Боната" ЕООД във връзка с процедури по присъединяване на сградата към електрическа мрежа, изграждане на отопление и вентилация, присъединяване към ВиК мрежа, но същите действия се явяват несъобразени с посочения в тристранното споразумение от 04.06.2021 г. срок за изпълнение на задължението за въвеждане на сградата в експлоатация. Настоящият състав споделя извода на районния съд, че по делото не се установяват искания от страна на дружеството- жалбоподател за изменение на срока за довършване на сградата, в която се намират процесните недвижими имоти и предаването им на собственика с разрешение за ползване, основаващи се на форсмажорни обстоятелства или на промени в нормативната уредба, уреждаща строителството, а и като цяло липсват въобще искания за изменения на срока. Наличието на уведомяване на ищеца периодично чрез мейли на посочен от него мейл за развитието на присъдинителните процедури след сключване на тристранното споразумение от 04.06.2021 г. с приложени към тях документи не може да обуслови удължаване на срока за изпълнение на задължението на дружеството –жалбоподател за въвеждане на сградата в експлоатация, тъй като както вече беше посочено искания за изменение на тристранното споразумение по отношение на срока за изпълнение на въвеждане в експлоатация не е направено, а и не е налице искане, основаващо се форсмажорни обстоятелства или на промени в нормативната уредба, уреждаща строителството. Ясно и конкретно е определена крайна дата за изпълнение на задължението без наличие на допълнителни уговорки. Окръжен съд – Враца намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че спорното правоотношение не е с предмет договор по чл. 258 ЗЗД. От клаузите на чл.10 –чл. 11 на двата предварителни договорa- от 21.09.2007 г. и този от 11.08.2008 г. –е видно, че същите носят и белезите на договора за изработка, чиято правна уредба се съдържа в текстовете на чл. 258 - чл. 269 от ЗЗД. Договорът е двустранен, възмезден, консенсуален. От него възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. В случая предварителните договори са със смесен характер, които наред с основното задължение за прехвърлявне собствеността на процесните имоти, инкорпорират и задължение за изработка, като сключването на окончателния договор не погасява останалите престационни задължения, възникването на съответните акцесорни задължения при неизпълнението им. Неоснователно е възражението, че договорът не е сключен между търговец във връзка с упражняването от него занятие и физическо лице – потребител, тъй като ответното дружество не извършвало строителните дейности, защото не притежавало лиценз за строителни дейности. Договорите за строителство са разновидност на договора за изработка (чл. 258 -269 от ЗЗД), по силата на който едно лице – възложител/инвеститор, възлага на друго лице – строител, срещу възнаграждение да построи сграда в неговия или в чужд имот, за който му е учредeно право на строеж. В случая, както и самия жалбоподател посочва в различните периоди строителните дейности са извършвани от различни дружества. Според Тълкувателно решение № 3/2019 г. от 23.02.2019 г. по т.д. № 3 по описа за 2019 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС в отношенията между търговци или когато едната страна е търговец, са приложими и уредените в ЗЗД договори /вкл. и по силата на препращащата норма на чл.288 ТЗ/, които са част от гражданското право. Когато предмет на съдебен спор са правоотношения, породени от такъв договор, включително и договор за изработка по чл. 258 ЗЗД, независимо за извършването на какъв вид дейност се е задължил изпълнителят, видът на делото следва да се определи в зависимост от това дали сделката е търговска по смисъла на чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ. До приемането на Закона за изменение и допълнение на ГПК – ДВ бр.100 от 20.12.2019 г., не са предвидени изключения, при които, качеството на лицето - страна по търговска сделка, да определя процесуалния ред за разглеждане на делото. С приемане на ЗИД ГПК – ДВ бр.100/2019 г., националният ни законодател, в съответствие с изискването на чл. 169 ДФЕС, в разпоредбата на чл.113, изр.второ ГПК е предвидил допълнителни процесуалноправни средства за ефикасна защита на правата на потребителите, наред със специалната задължителна местна подсъдност по искове на и срещу потребители. Според СЕС, потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката дали са налице тези отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец. За да установи дали се касае за потребителски договор, съдът трябва да прецени характера и целта на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства. При извод, че при сключването на договор с търговец физическото лице е действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият правен спор следва да се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела, в какъвто смисъл е новото изречение второ на чл.113 ГПК. /пак според Тълкувателно решение № 3/2019 г. от 23.02.2019 г. по т.д. № 3 по описа за 2019 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС/. В настоящия случай, както и правилно е установил Районен съд – Враца, а и преди Районен съд – Пловдив, че в правоотношението между страните ищецът има качеството „потребител“ и правилно е посочено, че е приложима разпоредбата на чл. 113 ГПК. Ищецът е действал за цели от частен характер, не се установява да е действал в рамките на своята търговка или професионална дейност. В случая се касае за иск на потребител и същият се предявява пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а в конкретния случай и постоянният адрес на потребителя – гр. Враца, като доказателство за това е извършената служебна справка по реда на Наредба №14/18.11.2009 г. на ищеца, от която е видно, че вписаният настоящ, а и постоянен адрес на ищеца е в гр. Враца. Позоваването във въззивната жалба на чл. 24 от процесните договори / с идентично съдържание и в двата договора/, според който страните са определили като компетентен да разглежда споровете във връзка с изпълнение на договорите съда в гр. София също е неоснователно. В случая, както вече беше посочено се касае за потребителски спор, а съобразно чл. 117, ал. 3 ГПК договорната подсъдност може да дерогира местната подсъдност по потребителски спорове, но само ако договорът, в конкретния случай клауза е сключен, респективно сключена след възникването на спора, каквато хипотеза не е налице. Въззивният съд намира за неоснователно оплакването, че неоснователна се явява претенцията за заплащане на обезщетение от 01.01.2023 г., тъй като съгласно чл.12, ал.3 предвиждала задължение за заплащане на обезщетение, но при забава на продавача – изпълнител да предаде обекта с разрешение за ползване в срок до 2 месеца от 31.12.2009 г., респективно – в срок 2 месеца от 31.12.2022 г. (съгласно новия срок в тристранното споразумение от 04.06.2021 г.). Съгласно уговореното в в тристранното споразумение от 04.06.2021 г. продавачът "Боната" ЕООД се задължава да довърши сградата, в която са построени продаваемите имоти и да я въведе в експлоатация в срок до 31.12.2022 г. при условията на сключения между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот. В така уговореното тристранно споразумение липсва уговорен срок от 2 месеца от 31.12.2022 г. и този срок се явява меродавен за изпълнение на задължението, като в случая не се прилага чл. 12, ал. 3 от договорите и дружеството –жалбоподател е изпаднало в забава считано от 01.01.2023 г. и от тогава следва бъде начислявана неустойка. Въззивният съд намира за неоснователно възражението във въззивната жалба, че тъй тристранното споразумение от 04.06.2021 г. било относимо само към нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 22.12.2009 г., акт № 81, том CLXXX, д. № 38869/2009 г. с покупна цена от 45 390 лв. и в този смисъл се явявала неоснователна претенцията за неустойка върху платената продажна сума в размер на 54 468 лв. В цитирания нотариален акт изрично е посочено в пунк 1.2, че продажната цена от 45 390 лв. без ДДС, която сума и дължимият ДДС върху нея са заплатени изцяло от купувача на продавача и така общия размер на заплатената продажна цена се равнява на 54 468 лв. с ДДС, като правилно претендираната неустойка е изчислена върху този размер. Разгледани в своята съвкупност, така изложените съображения дават основание на въззивния съд да приеме, че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв правилно е бил уважен от районния съд. Обжалваното решение е постановено при спазване на процесуалните изисквания, при правилно приложение на материалния закон и след самостоятелна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, поради което и при пълно съвпадане на изводите на въззивния и на първоинстанционния съд, това решение ще следва да бъде потвърдено. По разноските: При този изход на спора разноски за въззивната инстанция се дължат на въззиваемия С. Д. С.. Такива са претендирани с отговора на въззивната жалба, но предвид липсата на доказателства за размера им и за заплащането им, то такива не следва да бъдат присъждани. Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд - Враца, в настоящия съдебен състав