РЕШЕНИЕ

№ 61

гр. Разград, 16.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев Членове: Емил Д., Стоев Пламен, М. Драганов при участието на секретаря Мариан В. Н. в присъствието на прокурора Емил Йорданов Енчев (ОП-Разград) като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213300600136 по описа за 2021 година Въззивното производство е образувано по жалба от защитниците на подсъдимите против присъда №26003/25.02.2021 г. по нохд №4/2019 г. на РС Кубрат.

Постъпила е жалба (вх. №260719/09.03.2021 г. на РС Кубрат) от адв. А.Д.

– защитник на подс. С. Х. АЛ. с ЕГН ••••••••••. Оплакванията са, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, необоснована, а наложеното наказание явно несправедливо. Искането е за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. А. бъде оправдан и алтернативно да се измени присъдата, като се наложи по-леко наказание или да се върне делото за ново разглеждане от първоинстационният съд.

В жалбата подателят е заявил, че ще изложи подробни съображения след изготвяне на мотивите по делото.

В съдебно заседание, пред въззивния съд, С. Х. АЛ. заявява, че поддържа становището на защитника си адв. П. и иска делото да се гледа отново.

Постъпила е жалба (вх. №260724/10.03.2021 г. на РС Кубрат) от адв. К. – защитник на подс. М. Х. АЛ. с ЕГН ••••••••••. Оплакванията са, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да извърши цялостна проверка на присъдата и да упражни правомощията си на въззивна инстанция, според констатираните пороци.

В жалбите няма направени доказателствени искания и не се сочат конкретни неизяснени обстоятелства.

В съдебно заседание, пред въззивния съд, М. Х. АЛ. заявява, че поддържа становището на защитника си адв. П. и иска делото да се гледа отново.

В съдебно заседание, пред въззивния съд, защитникът на подсъдимите адв. П. прави искане за отмяна на присъдата на КРС и връщане на делото за ново разглеждане от фазата на съдебното следствие, тъй като са допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва нарушение, допуснати на ДП:

• вещите лица по изслушаните няколко САТЕ не посочват с категоричност кой именно е ориентирът, приет от разследващия, от който са извършвани замервания;

• замерванията са правени от поемните лица, с каквато компетентност те не разполагат;

• участвалите в ПТП превозни средства не са останали на местата си; - направен е оглед на две отделни ПТП, с всички измервания, в рамките на 45 минути и то от 20, 15 ч. до 21 ч., а според справката на НИМХ към БАН на тази дата слънцето е залязло в 19, 23 ч.;

Защитникът изтъква, че гласните доказателства са изключително противоречиви и противоречията, в хода на съдебното следствие, не само не са отстранени, но са се задълбочили. Според адв. П. съдът заобиколил в мотивите си всички противоречия, но не посочил по какъв начин приема, че са се движели двамата пострадали – в коя лента, дали в права посока.

Защитникът отбелязва, че заключенията и на трите експертизи са противоречиви. А в хода на съдебното следствие, при изслушване на експертите, председателят на съдебния състав, видно от протоколите, систематично е отклонявал въпросите на защитата. Стигнало се е до пряк конфликт между двамата защитници и председателя на съда.

Съдът, след като не е дал възможност, в условията на състезателност, да бъдат изяснени противоречията, е нарушил процесуалните правила и правото на защита на подсъдимите, демонстрирал е субективност и пристрастност.

Защитникът изтъква, че в първото по делото заседание пред първоинстанционния съд, проведено на 10.06.2020 г., двамата подсъдими са заявили, че ще дадат обяснения на по-късен етап и при проведените още три съдебни заседания по същество, съдът не е дал възможност да дадат обяснения и те не са изслушвани. Не е дадена възможност за лична защита.

Според адв. П. в мотивите си няколко пъти съдът се е позовал, приемайки и анализирайки фактите, на показания на двамата подсъдими, дадени в качеството им на свидетели, което е недопустимо и извън всякакви процесуални норми. Подсъдимите са признати за виновни за нарушения на текстове, които на първо място или не са запълнени с конкретно съдържание - например чл. 5 от ЗДвП, както и са взаимно изключващи се норми, например разпоредбите на чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП.

Конституирани са частни обвинители от районния съд - Е.. Ю.. М. и В. Р. Преписи от жалбите са връчени на РП Кубрат (на 15.02.2021 г.) и на повереника на частните обвинители – адв. Н.Д. (на 13.04.2021 г.) и не са постъпили възражения по чл. 322 НПК.

В съдебно заседание пред въззивния съд частните обвинители Е.. Ю.. М. и В. Р. М. не се явяват.

Повереникът им адв. Н.Д.а не се явява в съдебно заседание пред въззивния съд. С писмена молба вх. №2074/05.07.2021 г. моли съда да потвърди присъдата.

В съдебно заседание, пред въззивния съд, прокурорът заявява, че е допуснато съществено процесуално нарушение относно правото и възможността на подсъдимите да дадат обяснения пред първата инстанция. Прокурорът намира, че от протокола за съдебно заседание не става видно да е допуснато процесуално нарушение в посока - нечестно отношение на съдията. Моли съда, с оглед допуснато процесуално нарушение да върне делото на първата съдебна инстанция за ново разглеждане.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, обсъди въпросите по чл. 327 НПК и установи:

Жалбите са подадени против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено, съгласно чл. 318, ал. 3 НПК.

С обжалваната присъда РС Кубрат: Признал подс. М. Х. АЛ. за виновен в това, че на 09.08.2018 г., в с.

Сушево, по •••, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „Пежо Партнер“, с peг. № •••, е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДВП, чл. 21 ал. 1 от ЗДвП - движел се с около 70 км/час, като с деянието си по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Е.. Ю.. М. - 43 г. от с. Сушево, изразяваща се в счупване на малкопищалната и голямопищялната кости на дясната подколенница в близост на дясна коленна става; събиране на кръв в дясната колянна цепка (хемартроза), които са довели до трайно затрудняване движението на десният долен крайник, като деецът М.А. е избягал от местопроизшествието, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „а“, във вр. с ал. 1, 6. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което, и на основание цитираните, и на основание чл. 54 от НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, наложил наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложил с тригодишен изпитателен срок. Възложил възпитателната работа по отношение на условно осъдения М. Х. АЛ. на инспектор при РУМВР - Кубрат, по местоживеене на лицето.

Лишил, на основание чл. 343г от НК, М. Х. АЛ. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.

2. Признал подсъдимия С. Х. АЛ. за виновен в това, че на 09.08.2018 г., в с. Сушево, по •••, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген голф 4“, с peг. № •••, е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП; чл. 20, ал. 2 от ЗДВП; чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - движел се с около 60 км/час, като с деянието си по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на В. Р. М. – 41 г., изразяваща се в травматичен излив на кръв над твърдата мозъчна обвивка; травматичен излив на кръв под меките мозъчни обвивки в дясно слепоочие; мозъчен оток; счупване на I и II ребра в дясно отпред и на I ребро в ляво отпред; контузия на дясното белодробно крило подключично; подкожен емфизем на предната гръдна стена; отоци и кръвонасядания по лявата подколенница, травматичен излив на кръв над твърдата мозъчна обвивка на дясното голямо мозъчно полукълбо в малък обем и количество, съответно довели до разстройство на здравето временно опасно за живота; трайно затрудняване движението на снагата, като деецът С.А. е избягал от местопроизшествието, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „а“, във вр. с ал. 1, 6. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 54 от НК, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, наложил наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложил с тригодишен изпитателен срок. Възложил възпитателната работа по отношение на условно осъдения С. Х. АЛ. на инспектор при РУМВР - Кубрат, по местоживеене на лицето.

Лишил, на основание чл. 343г от НК, С. Х. АЛ. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.

Осъдил подсъдимите да платят направените разноски.

Установена е следната фактическа обстановка: Подсъдимият М. Х. АЛ. е български гражданин, ••• г в гр. Исперих, със средно образование, женен, неосъждан, работи. М.А. е правоспособен водач на МПС и е наказван за нарушения по ЗДвП (справка за водач на л. 138, 139).

Подсъдимият С. Х. АЛ. е български гражданин, ••• г в гр. Исперих, със средно-специално образование, неженен, неосъждан, работи. С.А. е правоспособен водач на МПС и е наказван за нарушения по ЗДвП (справка за водач на л. 138, 140).

М.А. и С.А. са братя. Двамата живеели в •••.

Е.. Ю.. М. и В. Р. М. са съпрузи. Живеели в ••• -в съседство с подсъдимите.

Е.М. и В.М. и М.А. и С.А. се познавал добре.

На 09.08.2018 г. около 19.00 ч. - 19.30 ч., св. Е.М. бил на •••, пред дома си. Наблизо били съпругата му св. В.М. и дъщеря им св. Б. Е.ин. Близо до св. Е.М. бил и св. Г. Б.. Домашното куче на съседите им М. и С.А.и се нахвърлило на една от домашните птици на св. Е.М., тя излетяла и кучето я подгонило. Е.М. се качил на нерегистриран мотопед „Ява“ и тръгнал с него, за да предотврати възможността кучето да нарани птицата. Движел се по пътното платно, а пред него ниско над пътя летяла птицата, преследвана от кучето на подсъдимите. М. управлявал мотопеда по ••• в посока кръстовището с ул. „Йордан Йовков“. Непосредствено след него, с товарен автомобил „Пежо Партнер“ с рег. №••• се движел подс. М.А.. Времето било ясно, с добра видимост, асфалтовата настилка - едрозърнест грапав асфалт била суха. Платното за движение било двупосочно, с ширина на пътното платно 7 м., с прекъсната осова пътна маркировка. Участъкът от пътя бил прав.

А. управлявал автомобил със скорост над 70 км./ч. и започнал да настига мотопеда, управляван от св. Е.М.. След това товарният автомобил „Пежо Партнер“ с рег. №•••, управляван от подс. М.А. блъснал отзад мотопеда „Ява“, управляван от св. М.. Основният контакт бил между предната част, леко вляво на товарния автомобил, в областта на предната регистрационна табела, решетката над нея и предния капак и задния калник и гума на мотопеда. След удара Е.М. загубил контрол върху превозното средство и паднал до левия бордюр на пътното платно при което получил счупване на десния крак. Травмата получена от М. е счупване на малкопишялната и голямопищялната кости на дясната подколенница в близост на дясна коленна става; събиране на кръв в дясната колянна цепка (хемартроза), които са довели до трайно затрудняване движението на десният долен крайник със среден срок за възстановяване около 5-6 месеца.

Автомобилът, управляван от подс. М.А., спрял и А. слязъл, приближил падналия на земята Е.М., псувал го и замахнал с ръка, за да го удари, но се отказал, защото в същото време дошла св. Б. Ю.. Подс. М.А. се качил в колата си и напуснал местопроизшествието.

Св. В.М., която била на улицата видяла станалото и тръгнала към съпруга си – св. Е.М., който стоял на земята, за да му помогне. За да стигне по-бързо взела от комшиите си – св. Б. мотопед „Томос“. Св. В.М. се движила с мотопеда по ••• към мястото на което паднал съпругът й. По това време излезли на улицата и други хора, които чули звука от спирачките на автомобила „Пежо Партнер“ и сблъсъка с мотопеда.

След св. В.М. с лек автомобил „Фолксваген голф 4“, с peг. № •••, цвят - тъмно син се движил подс. С.А.. А. управлявал автомобила със скорост над 50 км/ч. и започнал да настига мотопеда, управляван от св. М.. Настъпил удар между автомобил „Фолксваген голф 4“, с peг. № •••, управляван от подс. С.А. и мотопед „Томос“, управляван от св. В.М.. Ударът е бил страничен приплъзващ между предната дясна страна на автомобила, в областта на преден десен калник, в областта над гумата и предната дясна врата и лявата страна на мотопеда „Томос“. От удара М. паднала пред автомобила и останала на земята. А. спрял и след това като привел автомобила в движение отново засегнал св. М. с автомобила, който преминал над нея, без да я засегне с гумите си като причинил гръдна травма и охлузвания от контакта с пода на автомобила.

В.М. получила множество травматични увреждания: травматичен излив на кръв над твърдата мозъчна обвивка; травматичен излив на кръв под меките мозъчни обвивки в дясно слепоочие; мозъчен оток; счупване на I и II ребра в дясно отпред и на I ребро в ляво отпред; контузия на дясното белодробно крило подключично; подкожен емфизем на предната гръдна стена; отоци и кръвонасядания по лявата подколенница, загуба на съзнание, които са довели до разстройство на здравето й, временно опасно за живота и до трайно затрудняване движението на снагата.

След това С.А. напуснал местопроизшествието с автомобила си. След получен сигнал на тел. 112 на местопроизшествието били изпратени св. В. А. и св. Н. С. – служители на МВР.

Пострадалите Е.. Ю.. М. и В. Р. М. били транспортирани с линейка към болнично заведение преди да пристигнат служителите на МВР.

На място служителите на МВР заварили множество хора, установили следи от спирачки на автомобилите и мокри петна по платното, които хората обяснили, че са от вода, с която поливали пострадалите. Събралите се на място хора разказали, че по пътното платно се е движел мотопед, управляван от Е.М., бил застигнат от лек автомобил, който го ударил, а съпругата му - В.М., която като видяла катастрофата тръгнала към него, с друг мотопед, също е застигната на пътя от друг автомобил и ударена от него.

Служителите на МВР установили, че водачите са напуснали местопроизшествието, но разбрали кои са, тъй като били посочени от хората.

Св. С. останал на място, а св. А. тръгнал да ги издирва. Пред дома на подсъдимите на ••• св. А. намерил паркирани два автомобила - лек автомобил „Фолксваген голф 4“, с peг. № •••, цвят - тъмно син, с отърквания в предната дясна част на автомобила, и автомобил „Пежо Партнер“, с peг. № •••, цвят - бял, с деформирана предна регистрационна табела, счупена решетка и преден капак хлътнал навътре в предната му част.

Бил извършен оглед (л. 6), с което действие, по реда на чл. 212, ал. 2 НПК било образувано досъдебно производство. Бил извършен оглед (л. 19) и на „Фолксваген голф 4“, с peг. № ••• и „Пежо Партнер“, с peг. № •••.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на св. В.М., Б. Ю. и Е.М.. Показанията им са логични и вазимнодопълващи се. Достоверността им се потвърждава и от показанията на св. А., Ш., С.а, С., Б., А. и С.. Пострадалите и дъщеря им категорично са разпознали водачите на автомобилите и са сигурни, че са съседите им - М. Х. АЛ. и С. Х. АЛ.. Подсъдимите са разпознати и от излезлите множество хора, сред които и свидетелите по делото. Съответно по-късно са посочени на св. А. и св. С. като водачите на автомобилите, които са блъснали пострадалите.

Противоречия относно основните факти от предмета на доказване в показанията няма. Безспорно е установено кои са лицата, управлявали превозните средства, участвали в ПТП и механизма и мястото на настъпване на ПТП.

От СМЕ (л. 62 и л. 68) се установява вида и характера на причинените увреждания на пострадалите. Заключението е пълно, ясно и обосновано. Не е оспорвано от страните.

По делото са изготвени заключения по три АТЕ. Според заключението на вещото лице инж. Н. (л. 71 и л. 87) скоростта на автомобил „Пежо Партнер“ с рег. №••• е била около 70 км/ч., на лек автомобил „Фолксваген голф 4“, с peг. № ••• – около 58 км/ч.

Според заключението на вещото лице инж. Д. (л. 385) скоростта на автомобил „Пежо Партнер“ с рег. №••• е била около 75, 4 - 78 км/ч., на лек автомобил „Фолксваген голф 4“, с peг. № ••• – около 60 км/ч.

Според заключението на вещите лица инж. Д., инж. И. и инж. Ж. (л. 552) скоростта на автомобил „Пежо Партнер“ с рег. №••• е била около 73, 4 км/ч., на лек автомобил „Фолксваген голф 4“, с peг. № ••• – около 56, 9 км/ч.

Вещите лица и по трите заключения посочват, че движението на водачите на „Пежо Партнер“ и „Фолксваген голф 4“ с несъобразена и превишена скорост е в причинна връзка с настъпване на ПТП.

Съдът намира, че заключението на вещите лица по тройната АТЕ е пълно, ясно и обосновано и няма съмнение за правилността му.

Вещите лица категорично, въз основа на проведените изследвания и изчисления посочват, че М.А. е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез спиране или чрез намаляване на скоростта до тази, с която се е движил мотопедът Ява, ако се е движил с разрешената скорост по конкретния пътен участък. Като и при скорост на движение 73, 4 км/ч М.А. е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез намаляване скоростта си на движение до тази, с която се е движил мотопедът Ява.

Вещите лица категорично, въз основа на проведените изследвания и изчисления посочват, че С.А., с установената скорост на движение, както и с всяка по-ниска от нея, е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез спиране или чрез намаляване на скоростта до тази, с която се е движил мотопедът „Томос“.

Съдът не споделя интерпретацията на вещото лице Н., че не е съществувала техническа възможност за подс. С.А. и за подс. М.А. и при разрешената скорост за движение да предотвратят ПТП. В тази част заключението е необосновано. Безспорно е установено, че пострадалите с мотопеди са се движили пред автомобилите, управлявани от подсъдимите. Няма установена рязка промяна в посоката на движение на мотопеда, управляван от св. Е.М. и св. В.М.. При ясна видимост, наличие на двуколесно превозно средство в лентата пред автомобилите и продължително ускоряване, което подсъдимите са предприели, за достигнат скорост, надвишаваща разрешената, сочат че поведението им е неправомерно и не може да се преценява въз основа на това дали биха могли да спрат с избраната от тях скорост на движение.

Съдебният състав намира, че фактическата обстановка е безспорно установена въз основа на извършения от въззивния съд самостоятелен анализ на доказателствата.

Допуснатото от първоинстанционния съд нарушение – да основава изводите си на показания, дадени от подсъдимите, в качеството на свидетели, не е съществено, тъй като тези показания не са нужни за изясняване на фактите от предмета на доказване. Подсъдимите са отказали да дадат обяснения на съдебното следствие пред първата инстанция и категорично са отказали да дават обяснения пред въззивния съд.

Съдебният състав намира, че делото е изяснено и събраните доказателства позволяват да се направят безспорни фактически изводи.

Безспорно е установено от събраните доказателства, че на 09.08.2018 г., в с. Сушево, М.А., управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил „Пежо Партнер“, с peг. № •••, по ••• със скорост около 70 км/ч., настигнал движещото се пред него превозно средство - мотопед „Ява“, управляван от св. Е.М. и без да намали скоростта или своевременно да спре, ударил с предната част, леко вляво на товарния автомобил, задния калник и гума на мотопеда и в резултат на това причинил на Е.М., по непредпазливост средна телесна повреда. А след деянието избягал от местопроизшествието. С поведението си М.А. застрашил живота и здравето на хората в нарушение на общата разпоредба на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата забраняваща участниците в движението с поведението си да създават опасности и пречки за движението и да поставят в опасност живота и здравето на хората. М.А. е нарушил и разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като се движил със скорост по-голяма от позволената – 50 км/ч. Поведението на подсъдимия е в нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, тъй като въпреки движещото се пред него превозно средство не предприел мерки да намали скоростта, да спре и да предотврати ПТП, а продължил да преследва с висока скорост свидетеля.

С деянието си М.А. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. 6, б. „а“, във вр. с ал. 1, б. „б“, във вр. е чл. 342, ал. 1 НК.

Определеното наказание е съобразено със забраната за влошаване на положението на жалбоподателя. Първоинстанционният съд е извършил и изчерпателен анализ на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Безспорно е установено от събраните доказателства, че Безспорно е установено от събраните доказателства, че на 09.08.2018 г., с. Сушево, С.А., управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген голф 4“, е peг. № •••, по ••• със скорост около 56, 9 км/ч., настигнал движещото се пред него превозно средство – мотопед „Томос“, управляван от св. В.М. и без да намали скоростта или своевременно да спре, ударил с предната дясна страна на автомобила, в областта на преден десен калник, в областта над гумата и предната дясна врата мотопеда „Томос“ от лявата страна. В резултат на това, по непредпазливост причинил на В.М. средна телесна повреда. След деянието С.А. избягал от местопроизшествието. С поведението си подс. С.А. застрашил живота и здравето на хората в нарушение на общата разпоредба на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата забраняваща участниците в движението с поведението си да създават опасности и пречки за движението и да поставят в опасност живота и здравето на хората. А. нарушил и разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като се движил със скорост по-висока от позволената – 50 км/ч. Поведението на подсъдимия нарушава разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, тъй като въпреки движещото се пред него превозно средство не предприел мерки да намали скоростта, да спре и да предотврати ПТП, а продължил да преследва с висока скорост свидетеля.

С деянието си С.А. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. 6, б. „а“, във вр. с ал. 1, б. „б“, във вр. е чл. 342, ал. 1 НК.

Определеното наказание е съобразено със забраната за влошаване на положението на жалбоподателя. Първоинстанционният съд е извършил и изчерпателен анализ на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Жалбите са неоснователни. Няма допуснати на ДП процесуални нарушения, които са основание за отмяна на постановената присъда. Съдът не намира обстоятелството, че поемните лица са държали рулетка, при извършени измервания в хода на огледа, за такова. Протокола за оглед съответства на изискванията на НПК.

Съдът намира за необосновано и твърдението на жалбоподателя, че времето на огледа не било отразено обективно или че смрачаването пречи да се извърши оглед на местопроизшествието. Когато е било нужно органите на ДП са ползвали изкуствено осветление.

Няма противоречие в показанията на свидетелите. Те са възприели и съответно възпроизвеждат различни части от събитията, развили са на •••, но еднозначно и по несъмнен начин се установява поведението на водачите, разположението на превозните средства и това, че подсъдимите след извършване на деянието са напуснал местопроизшествието и продължително време не са открити.

Съставът на ОС Разград намира, че не се установяват допуснати нарушения в хода на съдебното производство, които са основание за отмяна на присъдата.

Установява се, че защитата е акцентирала, в хода на съдебното производство, на непълноти в заключенията на вещите лица.

Вещото лице инж. Н. е изслушано в съдебно заседание на 10.06.2020 г. и страните са имали неограничено време да задават въпроси по заключението и не са възразили на приемането му.

Заключението на вещото лице инж. Д. е изслушано в съдебно заседание на 16.09.2020 г. страните са имали неограничено време да задават въпроси по заключението и не са възразили на приемането му.

Заключението на вещите лица инж. Д., инж. И. и инж. Ж. е изслушано в съдебно заседание на 25.02.2021 г. Съдебното заседание е продължило от 9, 30 часа до 16 часа. В съдебния протокол е отразено различие между защитата председателя на съдебния състав, относно допустимостта на задаваните от защитата въпроси. В съдебния протокол са отразявани оценки на езика на тялото на защитата („върти очи“, „ръкомаха“, „агресивно приближава“), квалификации на поведението на защитника („говори все по-силно и агресивно“, „отказва да чуе указанията на съда“, „театралничи“). Но са отразени въпроси на защитата, отговори на вещите лица и част от въпросите, които не са допуснати от съда. В протокола се съдържа искане за отвод на съда и оплакване от субективизъм и проявено явно неуважение във връзка с изслушване на заключението на вещите лица.

В съдебните протоколи до 25.02.2021 г. няма данни за съществуващо напрежение и противоречие между съда и защитата по отношение на начина на водене на производството.

Съдът намира, че от съдебния протокол не се установява непълнота при изясняване на въпроси по заключението на вещите лица. За страните е била открита възможността да поискат разпит на вещите лица пред въззивната инстанция или назначаване на повторна експертиза. Такова искане не се поддържа в жалбите. Съдебният състав на ОС Разград намира, че делото е изяснено от фактическа страна.

Може да се изведе възникнало противоречие, в края на заседанието от 25.02.2021 г., между съда и защитата, относно съдържанието и тона на зададените въпроси към вещите лица и съответно тона и поведението на председателя на състава, но това не се е отразило върху събиране и проверка на доказателствата.

Съдът намира, че няма основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като подсъдимите са били лишени от право да дават обяснения. Видно от протокола от съдебното заседание подсъдимите са заявили, че няма да дават обяснения. Съгласно чл. 277 НПК, след доклада на председателя на състава и изложението на прокурора, подсъдимият следва да бъде поканен да даде обяснения. Това очевидно е станало и в протокол от 10.06.2020 г. е отразено, че съдът е пристъпил към разпит на подсъдимите, но те са отказали да дават обяснения. Правото на подсъдимите да дават обяснения във всеки момент, съгласно чл. 277, ал. 2 НПК, не е нарушено. За да се реализира правото на подсъдимия да дава обяснения във всеки момент е нужно искане за това. Не съществува задължение за съда да кани подсъдимия да даде обяснения „във всеки момент“. Пред въззивния съд също е направен изричен отказ подсъдимите да дадат обяснения.

Подсъдимите са нарушили посочените правила по ЗДвП и по непредпазливост, съобразно повдигнатото обвинение, са причинили телесни повреди на пострадалите, а след деянието са напуснали местопроизшествието и са се укрили. Деянието им осъществява състав на престъпление и следва да носят наказателна отговорност.

Съдът намира, че няма установени процесуални нарушения допуснати на ДП или в хода на съдебното производство, които да са основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

Съставът на ОС Разград счита, че доказателствата, водят до единствен, логически обоснован извод, че подсъдимите са извършили престъпленията, в които са обвинени и деянията са правилно квалифицирани.

При проверка на присъдата съставът на ОС Разград не констатира съществени нарушения на процесуалните правила или неправилно приложение на материалния закон, с оглед на което съдебният акт, като законосъобразен и обоснован, следва да бъде потвърден.

Налице са основанията на чл. 338 НПК, поради което съдът