Решение № 36784 от 7.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 3002/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 205, ал. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Образувано е по жалба на П. С. И. в качеството й на родител и законен представител на К. П. И., ученик в 5 „а“ клас на 129 ОУ „А. І“, [населено място], срещу заповед № 458/27.02.2025 г. на директора на 129 ОУ „А. І“, [населено място]. В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Според жалбоподателката не е посочено в какво се изразява неспазването на правилата за поведение в училището и не са изложени мотиви относно налагането на посочената санкция. Сочи се, че липсват каквито и да било фактически основания въз основа на които е открита процедурата по налагане на санкцията „Предупреждение за преместване в друго училище“. Твърди се, че по отношение на налагането на санкцията не са спазени основни принципи и цели на предучилищното и училищното образование, регламентирани в чл. 3 и чл. 4 ЗПУО, както и че не са изчерпани останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация за преодоляване на проблемното поведение. В представени писмени бележки от 17.10.2025 г. се излагат подробни съображения за незаконосъобразността на обжалваната заповед. Претендира разноски. Ответникът – Директорът на 129 ОУ „А. I“ в представени писмени бележки от 21.10.2025 г. оспорва подадената жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Съдът, след като прецени доводите на страните и представените писмени доказателства, прие следното от фактическа страна: На 29.01.2025 г. е постъпил сигнал до директора на 129 ОУ „А. I “от учителите по Физическо възпитание и спорт С. И. Б. и М. Д., в който се съобщава, че две от децата, едното от които К. И. са видени да хвърлят снежни топки по преминаващи автомобили и автобуси, като след забележка едното момче се е прибрало в училището, а К. е продължил да хвърля. На следващия ден до класния ръководител на 5а клас Д. С. е подаден сигнал от Е. Ш., родител на ученичка от същия клас, в който се съдържа оплакване относно поведението на определени ученици, изразяващо се в нарушаване на дисциплината и усещането на несигурност в учебната сграда, както и лош пример за другите деца. В сигнала майката на детето изразява безпокойство относно емоционалното и физическото благополучие на дъщеря си, която според нейни думи, се притеснява да посещава училище, поради агресивно поведение от страна на К.. На 07.02.2025 г. е постъпил последващ сигнал до директора на училището с вх. №881/07.02.2025 г. от Н. Д. и Ц. П., родители на детето Д. Д., ученичка в 5а клас, в който се твърди, че спрямо дъщеря им е упражнен вербален тормоз от ученика К., изразяващ се в подигравки и обиди, имащи за цел да унижават детето на база нейния ръст, телосложение и цялостен външен вид. В писмото се твърди също така, че К. системно нарушава правилата и дисциплината в учебните часове. На 10.02.2025 г. е постъпил последващ сигнал с вх. № 885/10.02.2025 г. от Д. В., майка на Д. В., ученик в 5а клас, в който отново са изложени твърдения за агресивни прояви от страна на ученика К.. Видно от протокол № 6/10.02.2025 г. в същия ден е проведено заседание на координационния съвет на 129 ОУ „А. I” във връзка със сбиване между ученици от 5а клас – Я. Х., К. И., Н. Ш., К. И., на което е взето решение родителите на горепосочените деца да бъдат поканени на среща, за да бъде обсъдено поведението на учениците (стр.19). На 12.02.2025 г. е проведена среща между класния ръководител на 5а клас, ресурсен учител и родителите на К., Н., Я. и К. относно сбиването на учениците на 07.02.2025 г. Видно от протокол № 7 на 12.02.2025 г. е проведено заседание на координационния съвет, на което е взето решение на учениците К. И., Н. Ш. и Я. Х. да бъде наложена „Забележка“, тъй като те нямат предишни провинения, но са участници в сбиването, а на К. да бъде наложена санкция „Предупреждение за преместване в друго училище“, тъй като към дата 12.02.2025 г. е внесено мотивирано предложение от класния ръководител за санкция „Забележка“, както и с оглед нанесените физически и психически вреди. По-късно на 24.02.2025 г. е получен сигнал от Р. Х. и Й. Ш., родители на Н. Ш., в който се твърди, че техния син е силно ударен в областта на врата от К. с искане да бъдат предприети мерки относно това поведение. С уведомително писмо изх. № 172/24.02.2025 г. П. И., родител на К. И., е уведомена, че се открива процедура по налагане на санкция „Предупреждение за преместване в друго училище“ по чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗПУО. Изпратено е и уведомление изх. № 174/24.02.2025 г. до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ за това, че е открита процедура по налагане на санкция „Предупреждение за преместване в друго училище“ на К. И.. По делото е представено мотивирано предложение вх. №996/21.02.2025 г. от класния ръководител на 5а клас Д. С., с което е предложено на К. П. И. да бъде наложена санкция „Предупреждение за преместване в друго училище“ по чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗПУО. Като мотиви е посочено неспазване на правилата за поведение в училище и правилника за дейността на училището. Видно от Протокол № 4/27.02.2025 г. по време на проведен Педагогически съвет е взето решение за налагане на санкция „Предупреждение за преместване в друго училище“ по чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗПУО на К. И.. В протокола е отразено, че К. има над три забележки в електронния дневник, има 5 постъпили сигнала от родители за вербална агресия, физическа агресия, като се споменава и че ученикът уронва престижа на преподавалите и използва нецензурни думи. Изслушана е и майката на К., според която има и други фактори, които не са взети под внимание и моли да не се акцентира само върху лошите постъпки на сина ѝ. Видно от протокола 31 от гласовете са „за“ и 0 „против“ относно предложението за налагането на горепосочената санкция. Въз основа на така протеклото административно производство е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед № 458/27.02.2025 г., издадена от директора на 129 ОУ „А. I “, с която на основание чл. 259, ал. 1, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1 и чл. 205 във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗПУО на К. И. е наложена санкция "предупреждение за преместване в друго училище“. От протокол от проведена среща на 02.12.2024 г. между класния ръководител на 5а клас, училищния психолог и родителя на К. се установява, че на същата са обсъдени случки от класа като плюене между ученици и скарвания, като предложението е К. да посещава група по театрално майсторство, в която да изразява енергията, както и разговори в дома и училището. По делото е представено и мотивирано предложение вх.№ 784/30.01.2025 г. от класния ръководител на 5а клас Д. С., с което е предложено на К. П. И. да бъде наложена санкция „Забележка“ По делото като свидетел е разпитана класната ръководителка на 5а клас, която посочва, че причините да предложи на директора на 129 ОУ „А. I” – [населено място] да наложи санкция „предупреждение за преместване в друго училище“ на К. И. са входирани до нея доклад от учител, в който разказва как е станал свидетел на действия на К., които уронват престижа на училището, както и входирани 4 на брой оплаквания от родители на ученици в класа, затова че учениците са станали жертви на по-скоро словесен тормоз от страна на К.. По нататък свидетелката посочва, че в периода 10-12 февруари е имало ситуация в класа на агресия, в която и К. е взел участие, поради което членовете на Комисия за борба с противообществените прояви, след среща с родителите на замесените ученици са направили предложение към нея и директора да предложи това наказание. Наред с това посочва, че според Правилника на училището има допустим брой забележки, поставени в електронния дневник, които предполагат предложение за налагане на административна санкция, който към процесният период е бил 3. Посочва, че според Наредбата за приобщаващо образование една от мерките, които учителите следва да предприемем към учениците преди да се предложи административна санкция е да им се предложи достъп до библиотечно информационно осигуряване такова, каквото нашите ученици имат постоянно. Свидетелката заявява, че с К. също така е провеждана консултация с учителя по история, преподаващ в паралелката. Посочва също така, че агресията от страна на К. не е била по време на часовете, а през междучасията или по време на часовете по физкултура, когато децата имат повече свобода на общуване. Заявява че по нейни наблюдения К. е ученик, който успява да усвои материала и да се справя с него. По делото са представени: кореспонденция между майката на К. - П. И. и класния ръководител Д. С., кореспонденция с директора А. М. (стр.77), декларация за информирано съгласие за провеждане на индивидуална или групова работа с детето от специалист психолог, заявление и декларация за информирано съгласие за участие в занимания по интереси в 129 ОУ „А. I“, психологическа оценка от Институт за психично здраве и развитие по отношение на К. И., служебна бележка за посещение на психолог, протокол от проведена среща на 02.12.2024 г. в присъствието на родител, класен ръководител, психолог и учител, протокол №4/27.02.2025 г. от заседание на педагогическия съвет, становище от родителския актив на 5а клас, с което се иска спрямо К. И. да бъде приложена санкция „преместване в друго училище“. При така установените факти съдът, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 АПК, достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на оспорване акт и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: Административният акт е постановен от компетентен орган, съобразно предвиденото в чл. 203, ал. 1 ЗПУО правомощие на директора със заповед да налага съответната санкция. Според чл. 203 ЗПУО санкциите "забележка" и "преместване в друга паралелка в същото училище" се налагат със заповед на директора по мотивирано писмено предложение на класния ръководител, а всички останали санкции - със заповед на директора по предложение на педагогическия съвет. В случая горното изискване е спазено, тъй като санкцията „предупреждение за преместване в друго училище“ е издадена със заповед от директора въз основа на протокол от педагогическия съвет. Основателно е възражението в жалбата, че не са били предприети мерки, както и че не е била оказана обща подкрепа, чрез дейности за превенция на агресията в 5а клас и преодоляване на проблемното поведение на К., които да предхождат издаването на оспорената заповед съгласно чл. 199, ал. 1 ЗПУО. Представените по делото доказателства не установяват по категоричен начин, че такива дейности реално са проведени. Единствено са представени декларации за съгласие от майката. Така например видно от заявление с дата от 05.02.2025 г. майката на К. е дала съгласие синът й да бъде включен в група за занимания по интереси „Моите умения“ през учебната година 2024/2025 г., като същевременно видно от приложеното по делото писмо от школо от дата 18.02.2025 г. (стр.99) все още не е имало яснота кога ще започнат заниманията, тоест по делото няма доказателства за провеждането на тези занимания, нито пък дали К. е участвал в тях, за да може да бъде обоснован извода в оспорената заповед, че предприетите мерки не са дали резултат. Видно от приетия като доказателство протокол от проведена среща на 02.12.2024 г. между класния ръководител на 5а клас, училищния психолог и майката на К. е, че във връзка с поведението на К. и отношенията между учениците в класа като скарвания и плюене помежду им е направено предложение К. да посещава група по театрално майсторство, в която да изразява енергията си, както и разговори в дома и училището. Не се спори между страните, че е било изготвено мотивирано предложение № 784/30.01.2025 г. от класния ръководител на 5а клас Д. С. до директора на училището за налагане санкция „Забележка“ на К. П. И.. Видно от предложението посочени са следните нарушения на Училищния правилник от страна К.: допускане на над 3 забележки в електронния дневник, противообществени прояви и други нарушения, документирани с писмо на родител на ученик от класа от 30.01.2025 г., опасни игри със снежни топки, документирано с доклад от 29.01.2025 г. и неправомерна употреба на мобилни устройства по време на учебен час на 29.01.2025 г. Видно от мотивираното предложение на класния ръководител на К. са предложени дейности за обща подкрепа на за личностно развитие на основание чл. 4 и чл. 26 от Наредбата за приобщаващо образование като включване на ученика в занимания по избор в училището извънкласни дейности и консултации при психолог при нужда. Безспорно се установява по делото, че на основание горното предложение на ученика К. не е наложено наказание „Забележка“. Вместо това административният орган е пристъпил към налагане на наказание по чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗПУО, а именно: “Предупреждение за преместване в друго училище“. Основателно е възражението в жалбата, че оспорената заповед е немотивирана, доколкото в нея не се съдържат никакви фактически основания, не е посочено в какво се изразява нарушаването на Правилника за дейността на училището по чл. 19, т. 2 и т. 3 и конкретно с кои свои действия ученикът не е съхранил авторитета на училището и училищната общност, и е приложил физическо и психическо насилие. Липсва точно, ясно и конкретно изложение на действията на ученика, възприети от директора като нарушения на ЗПУО. В мотивите на оспорената заповед единствено е посочено, че детето нарушава Правилника за дейността на училището, по-конкретно чл. 19, т. 2 и т. 3. Мотиви за налагане на конкретното наказание не могат да се извлекат и от Протокол № 4/27.02.2025 г. на Педагогическия съвет, доколкото в него общо се посочва, че е изслушан доклада на Д. С., съгласно който К. има над три забележки, постъпили пет докладни от родители за вербална агресия, физическа агресия и уронване на престижа на редица преподаватели. Както от заповедта, така и от предложението на Педагогическия съвет не става ясно какви са мотивите, които да обосноват нуждата от налагане на наказание от вида на процесното, а не „Забележка“ например. В заповедта са посочени дейностите за преодоляване на проблемното поведение на ученика. Видно от предложените в мерки за подкрепа е, че същите са сходни по вид с тези на класния ръководител в предложението му за налагане на наказание „Забележка“, което от своя страна навежда на мисълта, че предложените с оспорената заповед мерки са формални. Това е така, тъй като ако преди налагане на процесното наказание беше наложена предложената от класния ръководител санкция „Забележка“ и бяха проведени предписаните мерки за подкрепа, административният орган би могъл да направи преценка дали тези мерки са въздействали върху вътрешната мотивация на ученика за преодоляване на проблемното му поведение и въобще дали биха дали положителен резултат, за да може при последващи действия по наказване на ученика да се предприемат подходящите мерки за К.. Задължителна предпоставка преди налагане на санкция на ученик е да са изчерпани останалите механизми за въздействие върху проблемното поведение на ученика, тъй като целта на закона не е за всяко нарушение да се наложи наказание, а да се направи опит да се въздейства върху поведението на децата, с цел те да осъзнаят грешките си и да подобрят поведението си, и едва след като тези опити не дадат резултат, тогава да се пристъпи към налагане на санкции. В случая правилно административното производство е започнало с предложение за налагане на ученика на санкция „Забележка“, за което няма данни по делото да е довършено, като по делото липсват данни да са предприети мерки за въздействие върху поведението на ученика, освен посещението при психолог и разговор с родителя. В заповедта е отбелязано, че дейностите по обща подкрепа на ученика не са довели до резултати, като не става ясно кои са тези дейности и както и дали К. е участвал. Мотивирането на административния акт има за цел да се доведат до знанието на страните съображенията, по които органът е издал или е отказал да издаде искания акт, съответните фактически констатации и как е приложена правната норма към тях. Общите формулировки в заповедта на практика водят до липсата на мотиви, което възпрепятства съда да осъществи контрол за законосъобразност на заповедта. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че по делото са налице достатъчно доказателства, че ученикът е нарушавал правилата за поведение в училището, но същевременно следва да се отчете факта, че при всяко санкционно производство следва да бъдат изложени конкретни обстоятелства, които да налагат прилагането на конкретната санкция. С други думи не е достатъчно да се представят по делото сигналите на родителите с оплаквания от поведението на ученика и които са дали повод на директора на училището да наложи процесното наказание, а е трябвало преди това да се вземат подходящи мерки от страна на училищното ръководство за подкрепа на ученика, така че да доведат до положителен резултат. Видно от обясненията на класния ръководител, дадени в съдебно заседание, проявите на словесно агресивно поведение на К. са по време на междучасията и в час по физкултура, както и че с учебния материал се справя много добре, тоест ученикът в часовете е мотивиран да спазва правилата, което обосновава нуждата от предприемане на мерки за подкрепа, а не непременно налагане на наказание „Предупреждение за преместване в друго училище“ Не на последно място следва да се отбележи, че от събраните по делото доказателства се установява, че майката на ученика е присъствала на всички срещи и е съдействала за разрешаване на възникналите проблеми между съучениците в класа. От изложеното се обосновава извода, че не са налице всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. чл. 199, ал. 1, т. 2 ЗПУО, поради което жалбата следва да бъде уважена като основателна, а заповедта отменена като незаконосъобразна. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в негова полза следва да се присъдят разноски в размер на 10 лв. - за заплатена държавна такса. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът