Решение № 1929 от 22.3.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 21/2024 г.
Административен съд - София-град22.03.2024 г.докладчик Мария Стоева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 5306/17.11.2023 г., постановено по анд № 453/2023г. по описа на Софийския районен съд, 104 с-в, с което е потвърдено наказателно постановление № 154/11.10.2022 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - С. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба от „Барит Майнинг“ ЕООД, чрез адв. Л. Г., срещу решение № 5306/17.11.2023 г., постановено по анд № 453/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 104 с-в, с което е потвърдено наказателно постановление № 154/11.10.2022 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - С. като законосъобразно. С жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Излагат се доводи, че необсъждането на подробно изложеното в жалбата възражение за липса на нарушение по чл. 35, ал. 1 ЗЧАВ в конкретния случай, в съчетание с липсата на мотиви по отношение разграничаването му от доводите на жалбоподателя, е съществено процесуално нарушение, което опорочава постановеното съдебно решение до степен, налагаща неговата отмяна по реда на чл. 221, ал. 2 АПК. Според касатора изложените от съда мотиви са с изцяло бланкетен характер и представляват възпроизвеждане на принципни правни положения, а представените от касатора доказателства не са обсъдени, поради което необосновани са изводите на съда за непротиворечивост на събраните по делото доказателства, както и че описаната в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена. По изложените в жалбата съображения се прави искане за отмяна на оспореното решение, както и изцяло на наказателно постановление № НП № 154/11.10.2022 г. В съдебното заседание касаторът се представлява от адв. Г., която поддържа жалбата и претендира отмяна на решението на районния съд, както и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът, чрез процесуалния си представител юрк. Б., оспорва подадената касационна жалба и прави искане за отхвърлянето й. Представителят на СГП счита, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Административен съд София-град, XVII касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок в изпълнение на разпоредбата на чл. 211, ал.1 АПК, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на обжалване е решение № 5306/17.11.2023 г., постановено по анд № 453/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 104 с-в, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 154/11.10.2022 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - С. като законосъобразно. С оспореното пред въззивния съд наказателно постановление на жалбоподателя „Барит Майнинг“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3500 лева за нарушение по чл. 35, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух. Софийският районен съд е приел за установено от фактическа страна, че „Барит Майнинг“ ЕООД извършва дейност по предварително третиране на отпадък (хвост) от хвостохранилище „Ч.“ с цел добиване на железен и баритен концентрат. На 31.03.2022 г. била извършена проверка на производствена площадка и хвостохранилище " Ч.", находящо се в [населено място], р-н " Кремиковци", като проверката била извършена във връзка с постъпил сигнал в РИОСВ - С. за замърсяване на въздуха с червен прах от хвостохранилище „Ч.". Към момента на проверката изземването и дейности по разкриването на хвоста се извършвали в западната част на хвостохранилището. При проверката било установено наличието на неорганизирани прахови емисии на производствена площадка и хвостохранилище " Ч.", както и извън нея в посока изток и североизток (автомагистрала „Х.“). Съставен е акт за установяване на административно нарушение и въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление. При така установената фактическа обстановка СРС е счел, че установените в акта и в наказателното постановление обстоятелства, свързани с нарушението, са установени по реда на съдебното следствие въз основа на събраните доказателства. Предвид това и като е приел, че страните не са посочили други относими към предмета на делото доказателства, е формирал извод, че в случая се касае за установено по несъмнен начин нарушение по чл. 35, ал. 1 ЗЧАВ. Приел е, че наказващият орган правилно е определил и приложил нарушената материалноправна норма, което отговаря на установената фактическа обстановка и е в съответствие със словесното описание на нарушението. При тези мотиви СРС е потвърдил обжалваното наказателно постановление. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно. Основателен е доводът в касационната жалба, че СРС не е обсъдил представените от санкционираното лице писмени доказателства, без наличието на мотиви в тази насока, като по този начин го е лишил от възможността пълноценно да осъществи правото си на защита и не е изпълнил задължението си за обективно, пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото. В тази връзка следва да се посочи, че НПК, приложим в производството по обжалване на наказателните постановления пред районния съд по силата на чл. 84 ЗАНН, вменява в задължение на съда да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина - чл.13, ал.1 НПК. Изпълнението на това задължение налага съдът да изясни всестранно и пълно всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Съгласно чл. 107, ал. 2 НПК съдът събира доказателствата по направените от страните искания и по свой почин, когато това се налага за разкриване на обективната истина. В хода на съдебното следствие пред Софийския районен съд са представени от жалбоподателя писмени доказателства във връзка с основното наведено в жалбата възражение, а именно за липсата на осъществен състав на нарушение на чл. 35, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, които съдът, независимо от задължението си да изложи в решението конкретни фактически установявания, относими към нарушението, не е обсъдил. Съдът, като инстанция по същество, е бил длъжен да попълни делото с всички относими доказателства, като неправилно установена от въззивния съд фактическа обстановка и липсата на мотиви относно относими към извършеното нарушение факти е пречка за настоящата инстанция да провери законосъобразността на изводите на СРС, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 220 АПК касационната инстанция преценява приложението на материалния закон въз основа на фактите, установени в обжалваното решение. При това положение налага се изводът, че оспореното решение не е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Непълнотата на мотивите на въззивния съд по посочените въпроси препятства касационната инстанция да осъществи контрол за правилност на съдебното решение, съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК вр. ал.3, т.1 и т. 2 от същия кодекс - нарушението е довело до засягане на правото на защита, което налага отмяната на съдебното решение. Предвид забраната за нови фактически установявания по чл.220 АПК от касационната инстанция, след отмяна на решението делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да изпълни задължението си да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност релевантните доказателства, установяваните с тях факти и относимостта им към съставомерността на вмененото нарушение, да извърши дължимия правен анализ и да мотивира произнасянето си по същество, като обсъди и възраженията на жалбоподателя. В зависимост от изхода на делото въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските в настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал.2 АПК вр. с чл. 63в ЗАНН, Административен съд София-град, ХVII касационен състав, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 5306/17.11.2023 г., постановено по анд № 453/2023г. по описа на Софийския районен съд, 104 с-в, с което е потвърдено наказателно постановление № 154/11.10.2022 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - С. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба от „Барит Майнинг“ ЕООД, чрез адв. Л. Г., срещу решение № 5306/17.11.2023 г., постановено по анд № 453/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 104 с-в, с което е потвърдено наказателно постановление № 154/11.10.2022 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - С. като законосъобразно. С жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Излагат се доводи, че необсъждането на подробно изложеното в жалбата възражение за липса на нарушение по чл. 35, ал. 1 ЗЧАВ в конкретния случай, в съчетание с липсата на мотиви по отношение разграничаването му от доводите на жалбоподателя, е съществено процесуално нарушение, което опорочава постановеното съдебно решение до степен, налагаща неговата отмяна по реда на чл. 221, ал. 2 АПК. Според касатора изложените от съда мотиви са с изцяло бланкетен характер и представляват възпроизвеждане на принципни правни положения, а представените от касатора доказателства не са обсъдени, поради което необосновани са изводите на съда за непротиворечивост на събраните по делото доказателства, както и че описаната в акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена. По изложените в жалбата съображения се прави искане за отмяна на оспореното решение, както и изцяло на наказателно постановление № НП № 154/11.10.2022 г. В съдебното заседание касаторът се представлява от адв. Г., която поддържа жалбата и претендира отмяна на решението на районния съд, както и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът, чрез процесуалния си представител юрк. Б., оспорва подадената касационна жалба и прави искане за отхвърлянето й. Представителят на СГП счита, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Административен съд София-град, XVII касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок в изпълнение на разпоредбата на чл. 211, ал.1 АПК, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на обжалване е решение № 5306/17.11.2023 г., постановено по анд № 453/2023 г. по описа на Софийския районен съд, 104 с-в, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 154/11.10.2022 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - С. като законосъобразно. С оспореното пред въззивния съд наказателно постановление на жалбоподателя „Барит Майнинг“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3500 лева за нарушение по чл. 35, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух. Софийският районен съд е приел за установено от фактическа страна, че „Барит Майнинг“ ЕООД извършва дейност по предварително третиране на отпадък (хвост) от хвостохранилище „Ч.“ с цел добиване на железен и баритен концентрат. На 31.03.2022 г. била извършена проверка на производствена площадка и хвостохранилище " Ч.", находящо се в [населено място], р-н " Кремиковци", като проверката била извършена във връзка с постъпил сигнал в РИОСВ - С. за замърсяване на въздуха с червен прах от хвостохранилище „Ч.". Към момента на проверката изземването и дейности по разкриването на хвоста се извършвали в западната част на хвостохранилището. При проверката било установено наличието на неорганизирани прахови емисии на производствена площадка и хвостохранилище " Ч.", както и извън нея в посока изток и североизток (автомагистрала „Х.“). Съставен е акт за установяване на административно нарушение и въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление. При така установената фактическа обстановка СРС е счел, че установените в акта и в наказателното постановление обстоятелства, свързани с нарушението, са установени по реда на съдебното следствие въз основа на събраните доказателства. Предвид това и като е приел, че страните не са посочили други относими към предмета на делото доказателства, е формирал извод, че в случая се касае за установено по несъмнен начин нарушение по чл. 35, ал. 1 ЗЧАВ. Приел е, че наказващият орган правилно е определил и приложил нарушената материалноправна норма, което отговаря на установената фактическа обстановка и е в съответствие със словесното описание на нарушението. При тези мотиви СРС е потвърдил обжалваното наказателно постановление. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно. Основателен е доводът в касационната жалба, че СРС не е обсъдил представените от санкционираното лице писмени доказателства, без наличието на мотиви в тази насока, като по този начин го е лишил от възможността пълноценно да осъществи правото си на защита и не е изпълнил задължението си за обективно, пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата по делото. В тази връзка следва да се посочи, че НПК, приложим в производството по обжалване на наказателните постановления пред районния съд по силата на чл. 84 ЗАНН, вменява в задължение на съда да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната истина - чл.13, ал.1 НПК. Изпълнението на това задължение налага съдът да изясни всестранно и пълно всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Съгласно чл. 107, ал. 2 НПК съдът събира доказателствата по направените от страните искания и по свой почин, когато това се налага за разкриване на обективната истина. В хода на съдебното следствие пред Софийския районен съд са представени от жалбоподателя писмени доказателства във връзка с основното наведено в жалбата възражение, а именно за липсата на осъществен състав на нарушение на чл. 35, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, които съдът, независимо от задължението си да изложи в решението конкретни фактически установявания, относими към нарушението, не е обсъдил. Съдът, като инстанция по същество, е бил длъжен да попълни делото с всички относими доказателства, като неправилно установена от въззивния съд фактическа обстановка и липсата на мотиви относно относими към извършеното нарушение факти е пречка за настоящата инстанция да провери законосъобразността на изводите на СРС, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 220 АПК касационната инстанция преценява приложението на материалния закон въз основа на фактите, установени в обжалваното решение. При това положение налага се изводът, че оспореното решение не е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Непълнотата на мотивите на въззивния съд по посочените въпроси препятства касационната инстанция да осъществи контрол за правилност на съдебното решение, съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК вр. ал.3, т.1 и т. 2 от същия кодекс - нарушението е довело до засягане на правото на защита, което налага отмяната на съдебното решение. Предвид забраната за нови фактически установявания по чл.220 АПК от касационната инстанция, след отмяна на решението делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да изпълни задължението си да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност релевантните доказателства, установяваните с тях факти и относимостта им към съставомерността на вмененото нарушение, да извърши дължимия правен анализ и да мотивира произнасянето си по същество, като обсъди и възраженията на жалбоподателя. В зависимост от изхода на делото въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските в настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал.2 АПК вр. с чл. 63в ЗАНН, Административен съд София-град, ХVII касационен състав,