Решение № 46 от 31.3.2024 г. на Районен съд - Харманли по дело № 670/2023 г.

Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН Образувано е по жалба на Т. Т. Т. ЕГН •••••••••• от гр. Харманли чрез адв. В. А., против НП №РД-05-50/05.10.2023 г., издадено от С.А.Т-К, директор на РЗИ Хасково, с което й е наложена „глоба” на основание чл.211, ал.1 от Закона за здравето в размер на 500 лв. за нарушение на чл.36 ал.1 Закона за здравето. В нея жалбоподателят счита, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради противоречието му с материалния закон и издаването му в противоречие с административно- наказателните правила. Сочи, че жалбоподателката не е извършила описаното в НП административно нарушение. При издаване на НП били допуснати множество административно-процесуални нарушения; липсвал съставен АУАН, а посочения в НП не бил връчен на жалбоподателката. Не било ясно как е констатирано нарушението, тъй като жалбоподателката не е присъствала на извършената проверка. Посоченият в НП констативен протокол също не й бил връчен. Жалбоподателят моли да отмени изцяло атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. В.А. от АК – Хасково поддържа жалбата, по изложените в нея аргументи. Моли атакуваното постановление да бъде отменено. Административнонаказващият орган, чрез гл. юрисконсулт И.Ц.Я в свое становище не възразяват да се даде ход на делото и същото да се разгледа в тяхно отсъствие. В становището се излагат аргументи по същество на спора. С оглед изложеното, молr съдът да остави без уважение жалбата на Т. Т. Т. и потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно. Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното: При извършена проверка на 12.07.2023г. в обект: Салон за маникюр, находящ се в гр. Харманли, обл. Хасково ул.... контролните органи свид. Н. Н. Х. и свидетеля по акта Т. Г. З., са констатирали, че лицето Т. Т. Т., в качеството си на управител, е открила обект с обществено предназначение - Салон за маникюр, в който работи като маникюрист, без да е уведомила за това РЗИ -Хасково /Регионална здравна инспекция по местонахождението на обекта/ не по-късно от деня на започване на дейността, като е посочил адреса на обекта и видовете дейности, които се извършват в него. Констатациите от проверката са отразени в Констативен протокол № 201/12.07.2023г. Съставен е констативен протокол №201/12.07.2023г. от свид. Н. Н. Х. и свидетеля по акта Т. Г. З., в присъствието на Т. Т. Т. за извършена проверка на козметичен салон за маникюр в гр. Харманли, ул. „......., в който са установили, че Т. Т. Т. за извършен здравен контрол на обект, в гараж, обособен като обект за обществено предназначение- салон за маникюр и педикюр, съвместно с РУ- Хаорманли, във връзка с предходна проверка от 10.05.2023г..При извършената проверка контролните органи констатирали, че лицето Т. Т. Т. извършва дейност, тъй като е открила обект за обществено предназначение, салон за маникюр и педикюр, в гр. Харманли, ул. „.......с обособен за целта гараж на приземен етаж от жилищна кооперация на посочения адрес с обществено предназначение без да уведоми за това РЗИ – Хасково по местоизвършване в деня на започване на дейността съгласно чл.36, ал.1 от Закона за здравето.Посоченият констативен протокол е връчен на Т. Т. Т. при отказ да го подпише, удостоверен с подписа на Д. Т., служител на РУ – Харманли. На 31.08.2023г. от свид. Н. Н. Х., в присъствието на свидетеля по акта Т. Г. З. е съставен Акт за установяване на административно нарушение с изх. № АН-01-46/31.08.2023г. в отсъствието на нарушителя за това, че при извършена проверка на 12.07.2023г. в обект: Салон за маникюр, находящ се в гр. Харманли, обл. Хасково ул. „ВТ”.. се констатира, че лицето Т. Т. Т., в качеството си на управител е открила обект с обществено предназначение - Салон за маникюр, в който работи като маникюрист, без да е уведомила за това РЗИ - Хасково /Регионална, здравна инспекция по местонахождението на обекта/ не по-късно от деня на започване на дейността, като е посочил адреса на обекта и видовете дейности, които се извършват в него. Констатациите от проверката са отразени в Констативен протокол № 201/12.07, 2023г. Констатирано е нарушени на чл.36 ал.1 от Закона за здравето, обн. ДВ бр.70/2004 г., изм. и доп. ДВ. бр.8 от 25 януари 2023г., доп. ДВ. бр.66 от 1 Август 2023г. по Закона за здравето с нарушител Т. Т. Т. ЕГН: ••••••••••, адрес: гр. Харманли, обл.Хасково ул. „....... месторабота: Салон за маникюр адрес: гр. Харманли, ул. „ВТ”... От докладна записка на инсп. Д. Т., неоспорена от страните се установява, че в негово присъствие от контролните органи на 12.07.2023г. жалбоподателката Т. устно е поканена на 14.07.2023г. да се яви в 15, 00 часа в сградата на РЗИ в гр. Хасково за съставяне на АУАН. Същата не се е явила, като е изпратена покана до жалбоподателя от административнонаказващият орган да се яви на 04.08.2023г. в РЗИ – Хасково с адрес гр. Хасково, ул. „ Общински” №2 при държавен инспектор Н. Н. за съставяне на АУАН.Поканата е с адресат Т. Т. Т. на адрес в гр. Харманли, ул.„... посочен от жалбоподателката на контролните органи, както и адрес на който същата е получила лично призовката си за откритото съдебно заседание по делото за 29.02.2024г. В съобщението е указано, че при неявяване на посочената дата, ще се счита за отказ, с произтичащите от това законни последици. Същата е върната от Български пощи, като непотърсена на 08.08.2023г. АУАН е връчен на жалбоподателя на 12.09.2023г. при отказ на Т. Т. Т. да подпише АУАН № АН-01-46/31.08.2023г., като на връчването са присъствали свид. Н. Н. Х., свидетеля по акта Т. Г. З. и Д. Т., инспектор в РУ- Харманли, свид. А. Д. Б. е удостоверил отказа на жалбоподателя да подпише АУАН. Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното НП №РД-05-50/05.10.2023 г., издадено от С.А.Т-К, Директор на РЗИ Хасково, с което на жалбоподателя е наложена „глоба” на основание чл.211, ал.1 от Закона за здравето в размер на 500 лв. за нарушение на чл.36 ал.1 Закона за здравето. Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на актосъставителя свид. Н. Н. Х., свидетеля по акта Т. Г. З., свид. А. Д. Б., АУАН с изх.№АН-01-46/31.08.2023 г. на РЗИ Хасково; НП №РД-05-50/05.10.2023 г на Директора на РЗИ Хасково; Констативен протокол №95/10.05.2023 г на РЗИ Хасково; писмо на РЗИ Хасково до Кмета на Община Харманли с изх.№75-39#2/12.06.2023 г.; писмо на Община Харманли до РЗИ Хасково с изх.№ОХ-05-1829/26.07.2023 г.; Констативен протокол №201/12.07.2023 г на РЗИ Хасково; писмо от РУ Харманли с изх.№371-5373/13.07.2023 г.; Докладна записка от РУ Харманли с изх.№271р-20473/13.07.2023 г.; Покана до Т. Т. от гр. Харманли за явяване в РЗИ Харманли за съставяне и връчване на АУАН; известие за доставяне от 08.08.2023 г – непотърсено; известие за доставяне от 06.10.2023 г. – непотърсено; Уведомление за доброволно изпълнение от 05.10.2023 г.; екземпляр от санитарен журнал от 22.08.2023 г.; екземпляр от санитарен журнал от 12.09.2023 г; писмо от РУ Харманли с изх.№271000- 9863/05.12.2023 г.; писмо от РЗИ Хасково с изх.№30-34-2/21.11.2023 г.; Уведомление за доброволно изпълнение от 17.11.2023 г.; Докладна с изх. №75-39/12.05.2023 г. Доказателствена съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК, подробен анализ и съпоставка на доказателствата не е наложителен. Важно е да се отбележи, че разпитаният актосъставител, както и свидетеля по АУАН ясно си спомнят и разказват за случая, с детайли фактите релевантни към предмета на доказване. За извършена проверка на процесният салон за маникюр на 10.05.2023г. и на 12.07.2023г., повторна проверка със съдействието на представител на РУ Харманли. Свидетелите сочат, че на 12.07.2023г. в обекта е имало отново клиенти, както при проверката на 10.05.2023г., които били други лица. Процесният салон за маникюр бил оборудван за козметичен салон с дейност маникюр. Имало санитарен възел водоснабден, с мивка, с диплома на жалбоподателката за изкаран курс. Над работната маса имало стелаж с много лакове, имало UV печка за изпичане на маникюра – видно оборудван за извършване на тази дейност. При втората проверка е имало хора, които били по-различни от тези при първата проверка. На дивана чакали две клиентки и една, която била пред работната маса на стола за правене на маникюр. При първата и при втората проверка контролните органи са установили лице на което в момента се е работил маникюр. Съставен е АУАН, който е изпратен за връчване, чрез Български пощи е върнат като неподписан. На 12.09.2023 г. отново със съдействието на полицията направили опит за връчване и подписване на АУАН, като жалбоподателката отказала да подпише и получи АУАН, както е другите документи, като на отказа се подписал свид. А. Б., който се подписал като свидетел при отказ. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установи между показанията на свид. Н. Н. Х., свидетеля по акта Т. Г. З., свид. А. Д. Б. да са налице противоречия – вътрешни и помежду им, от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според настоящата инстанция показанията и на тримата свидетели по своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти поради това настоящият състав ги кредитира изцяло за достоверни. В своя защита, жалбоподателя е ангажирал събиране на гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Д.С.И. Съдът, кредитира показанията на свидетеля Иванов, в частта на установяване на релевантния факт, а именно, че обектът предмет на проверката на РЗИ на 12.07.2023г. се намира в гр. Харманли, ул.„ВТ“.. и представлява гараж, както и че в него по време на проверката на РЗИ, вътре е било оборудването на жалбоподателката, с което е осъществявала дейността си като маникюрист преди години, че в момента на проверката Т. Т. е правила маникюр на Га, нейна дъщеря, както и че прави маникюр в посоченото помещение и на приятелки, т.е. свидетелят Иванов не отрича, че на практика жалбоподателката Т. е осъществявала дейност в обект с обществено предназначение, Салон за маникюр, в който работи като маникюрист, без да е уведомила за това РЗИ – Хасково. Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи: По допустимостта на жалбата Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. По приложенето на процесуалния и материалния закон При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл.42 и чл.57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя, съгласно представените писмени доказателства, неоспорени от жалбоподателя и гласните доказателства на разпитаните свидетели. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му. Актът е съставен от компетентен орган по чл. 231, ал.1 ЗЗ – държавен здравен инспектор, при спазване на изискванията на чл. 40 ЗАНН, притежава изискуемите от чл. 42 ЗАНН реквизити и е подписан от актосъставителя и свидетел, който е присъствал при установяването на нарушението. Препис от акта е връчен на жалбоподателя, който е отказал да подпише АУАН, след като му е бил предявен и се е запознал със съдържанието му, който отказ свид. А. Д. Б. е удостоверил с подписа си, отказа на жалбоподателя да подпише АУАН. Обжалваното НП също е издадено от компетентен орган по чл. 231, ал.1 ЗЗ – Директор на РЗИ- Хасково, съдържа реквизитите по чл. 57, ал.1 ЗАНН и е подписано от издателя и нарушителя. Съгласно нормата на чл. 36, ал. 1, изр. 1 от ЗЗ всеки, който открие обект с обществено предназначение, е длъжен да уведоми за това съответната регионална здравна инспекция по местонахождението на обекта не по-късно от деня на започване на дейността, като посочва адреса на обекта, видовете дейности, които се извършват в него, както и името и постоянния адрес на лицето, което упражнява дейността, а ако е търговец- посочва ЕИК. Неизпълнението на това задължение съставлява нарушение по чл. 211, ал. 1 от ЗЗ- за физическите лица, респ. ал. 3- за юридическите лица. В конкретния случай няма спор, че обектът на въззивникът е функционирал към момента на проверката, при липса на надлежно уведомление до РЗИ- Хасково. Следователно, налице са елементите от състава на нарушението, за което последният е санкциониран. Нормата на чл. 211, ал. 1 от ЗЗ е бланкетна и прехвърля в настоящия случай към чл. 36, ал.1 ЗЗ, съгласно която всеки, който открие обект с обществено предназначение, е длъжен да уведоми за това съответната регионална здравна инспекция по местонахождението на обекта не по-късно от деня на започване на дейността, като посочва адреса на обекта, видовете дейности, които се извършват в него, както и името и постоянния адрес на лицето, което упражнява дейността, а ако е търговец - посочва ЕИК. Съгласно § 1, т.9, б."е" от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето процесният салон за маникюр е обект с обществено предназначение по смисъла на закона. Следователно началото на дейността му е следвало да бъде санкционирана (разрешена) от РЗИ - Хасково по реда на чл. 36 ЗЗ. При липсата на уведомяване на Инспекцията и съответна липса на начало на процедурата по посочената разпоредба, жалбоподателя е осъществил нарушение на чл. 36, ал.1 ЗЗ. Въззивникът по същество не оспорва, че жалбоподателката е извършвала дейност по направата на маникюр, а твърденията, че същият е правен на приятелки е ирелевантно към предмета на доказаване очертан от нормата на чл.84 от ЗАНН, вр. чл.102 от НПК. Единственият правнорелевантен факт е осъществяването на дейност, а такава безспорно е осъществявана в деня на проверката. Жалбоподателя счита, че в производството по издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуални правила, изразено в непосочване датата на нарушението. Според настоящия съдебен състав възражението е неоснователно. Касае се за продължено нарушение и неговият състав се осъществява с едно деяние, което продължава трайно и непрекъснато в определен времеви период до възникване на обстоятелство, което го прекратява. В случая за дата на нарушението е приета датата на проверката, доколкото към момента на извършването и задължението за уведомяване на регионалната здравна инспекция не е изпълнено. За пълнота следва да се отбележи, че изпълнителното деяние е осъществяване на дейност в обект с обществено предназначение, без да е изпълнено задължението за уведомяване на регионалната здравна инспекция, и това е установено по безспорен начин в хода на административнонаказателното производство. В този смисъл датата на започване на дейността не е съставомерен елемент от фактическия състав на установеното административно нарушение и е без правно значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството. Единственият правнорелевантен факт е осъществяването на дейност, а такава безспорно е осъществявана в деня на проверката, т.е., на датата на проверката е извършено административно нарушение, което подлежи на санкциониране. Направените в този смисъл възражения на въззивникът са напълно необосновани. С оглед посоченото и след като по делото безспорно се установи, че на 12.07.2023г., жалбоподателят Т. Т. Т. е осъществявал дейност в обект с обществено предназначение по смисъла на §1, т.9, б. е от ДР на ЗЗ – салон за маникюр, находящ се в гр. Харманли, обл. Хасково ул...., без да е изпълнил задължението си по чл. 36, ал.1 ЗЗ, за уведомяване на РЗИ- Хасково, правилно и законосъобразно АНО е ангажирал отговорността по чл. 211, ал.1 ЗЗ на задължения субект – физическо лице, налагайки му глоба в размер на 500, 00 лева. По размера на наказанието При определяне на наказанието по вид и размер, следва да се отбележи, че същото е индивидуализирано от наказващия орган съобразно установените в закона размери, над минималния такъв. Не са ясни обаче съображенията на наказващия орган затова, с което не е изпълнил задълженията си по чл. 83, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 27, ал.2, вр. ал.1 от ЗАНН, при определяне размера на предвидената санкция. Предвид факта, че същата не е наложена в минимален размер, то АНО е бил длъжен да формира мотиви в тази насока, което обаче не е сторил. На жалбоподателя е наложено наказание за нарушение на чл.36 ал. 1 от Закона за здравето на основание чл.211, ал.1 от Закона за здравето е глоба в размер на 500 лв., без АНО да е обсъдил отговорността при наличие на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съгласно чл. 211, ал.1 от ЗЗ „Който осъществява дейност в обект с обществено предназначение, без да е изпълнил задължението си за уведомяване на регионалната здравна инспекция, се наказва с глоба от 200 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 10 000 лв. Настоящият състав след като отчете от една страна степента на обществена опасност на деянието, както и обществена опасност на нарушителя за извършване на нарушението, както и упоритостта на осъществяване на инкриминираното деяние след направената проверка от контролните органи на 10.05.2023г и след като съобрази, че не се констатираха нито многобройни, нито изключително смекчаващо обстоятелство намира, че административно наказващият орган правилно е определил размера на наложеното наказание „ глоба „ в размер над минимума, а именно в размер на 500, 00 лева. Деянието не може да се квалифицира като маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 36, ал.1 ЗЗ, доколкото се касае за обект, в който по специфичен начин се влияе на човешкото здраве на кожата и ноктите на човека. Категорично е установено, че изработването на маникюр е свързано пряко въздействие върху кожата и нокътните плочки на човека, обработването им са свързани с непосредствена опасност за здравето на потребителите на услугата, предоставяна от салона за маникюр.Ето защо съдът намира, че целите на административното наказание не биха могли да се постигнат в необходимата степен само с предупреждение (дори и писмено), каквато е единствената възможност по смисъла на чл. 28, ал.1, б. "а" ЗАНН. По разноските При този изход на делото не се дължи присъждане на разноски на жалбоподателя, който ги претендира, а въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на такива, поради което съдът не дължи произнасяне за разноски. По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 и т.9, вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът