Решение № 3198 от 4.4.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2339/2024 г.

Производството и исканията на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 80 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.

2. Образувано е по жалба на „Съюз на учените в България – град Пловдив“ (СУБ – Пловдив), ЕИК •••, адрес: гр. Пловдив, [улица], представлявано от проф. д-р В. А., чрез адвокат Е. Г., срещу заповед № ДС-09-12/24.09.2024г. на областен управител на област Пловдив, с която е наредено да се изземат от жалбоподателя недвижими имоти – частна държавна собственост, представляващ: ПИ с к.и. 56784.519.945 по КК и КР на гр. Пловдив; сграда с к.и. 56784.519.945.1 по КК и КР на гр. Пловдив; сграда с к.и. 56784.519.945.2 по КК и КР на гр. Пловдив и сграда с к.и. 56784.519.945.3 по КК и КР на гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, [улица].

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска нейната отмяна. Поддържа се, че имотът не се ползва без правно основание. Сочи се, че сключеният през 2009г. договор за предоставяне на безвъзмездно право на ползване върху имота е бил анексиран на 30.01.2020г. до приключване на процедура за вземане на решение от Министерски съвет за подновяване на безвъзмездното право на ползване върху имота. Твърди се, че не се обосновава и необходимост от отнемане ползването на имота за задоволяване нуждите на ведомството на което е предоставен за управление. Иска се присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

3. Ответникът – областен управител на област Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че към момента има ново производство пред Министерски съвет за вземане на решение за предоставяне на безвъзмездно право на ползване върху имота в полза на жалбоподателя, тъй като предходното било прекратено с искане на Министерство на културата. Сочи, че по указания на Министерство на културата е издадена последяваща заповед № ДС-09-18/28.10.2024 г., с която била отменена т. II от заповед № ДС-09-12/24.09.2024г. на областен управител на област Пловдив и било спряно изпълнението на заповедта до приключване на съдебното производство по обжалването й.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

5. Съставен бил Акт за частна държавна собственост № 7032/02.04.2009 г., с който е актувано дворно място с площ 859 кв. м., представляващо УПИ XXXI-творческа база по плана на гр. Пловдив, Старинна градска част, кв. 8, с административен адрес: гр. Пловдив, [улица], ведно с построените в него: сграда със ЗП от 274 кв.м.; сграда със ЗП 159 кв.м. и сграда със ЗП от 30 кв.м. Според данните в раздел десети от акта, правото на управление върху имота било предоставено на Министерство на културата.

6. Между Държавата, представлявана от областен управител на област Пловдив, и „Съюз на учените в България – град Пловдив“, в изпълнение на решение № 485/24.07.2008г. на Министерски съвет, бил сключен Договор рег. № ДР-03-32/30.06.2009г. за учредяване на безвъзмездно право на ползване върху недвижим имота – частна държавна собственост, вписан в Служба по вписванията – Пловдив с рег. № 23936/06.10.2009г. Предмет на договора било учредяване в полза на „Съюз на учените в България – град Пловдив“ на безвъзмездно право на ползване върху дворно място с площ 859 кв. м., представляващо УПИ XXXI-творческа база по плана на гр. Пловдив, Старинна градска част, кв. 8, с административен адрес: гр. Пловдив, [улица], ведно с построените в него: сграда със ЗП от 274 кв.м.; сграда със ЗП 159 кв.м. и сграда със ЗП от 30 кв.м., актувани с Акт за частна държавна собственост № 7032/02.04.2009 г. Според клаузите на договора, правото на ползване се учредява за срок от 10 години, като имотът следва да се ползва съобразно предназначението му.

7. На 11.06.2019 г. от страна на „Съюз на учените в България – град Пловдив“ било подадено заявление рег. № ДС-29-87/11.06.2019г. до областния управител на област Пловдив за стартиране на процедура по ново предоставяне на безвъзмездно право на ползване върху недвижим имота – частна държавна собственост, актуван с Акт за частна държавна собственост № 7032/02.04.09 г. 8. С писмо изх. № ДС-29-87#1/02.08.2019 г., в отговор на заявление от 11.06.2019г., областният управите на област Пловдив уведомил председателя на „Съюз на учените в България – град Пловдив“, че искането е разгледано на Комисия и е взето решение да се изисква становище от министъра на културата, с цел реализиране на процедура по чл. 56, ал. 2 от ЗДС. Посочено е също, че при съгласие на министъра на културата ще се изготви анекс към Договор рег. № ДР-03-32/30.06.2009г. за времето до приключване на процедурата пред Министерство на регионалното развитие и благоустройството.

9. С писмо изх. № 08-00-751/12.12.2019г. министърът на културата уведомил председателя на „Съюз на учените в България – град Пловдив“, че за да бъде процедирано искането за производство по чл. 56, ал. 2 от ЗДС, първо следва да се преустанови констатираното частично ползване на имота не по предназначение, а именно функциониращия в него търговски обект – ресторант „Щастливци под тепето“ да бъде премахнат.

10. Между Държавата, представлявана от областен управител на област Пловдив и „Съюз на учените в България – град Пловдив“, на основание молба вх. № ДС-29-87/11.06.2019г. и Протокол изх. № РД-18-67/31.07.2019г. на Комисията за управление, контрол, опазване и стопанисване на имотите - държавна собственост и дадено съгласие на Министъра на културата за провеждане на процедура по реда на чл. 56, ал. 2 ЗДС, бил сключен Анекс рег. № ДС-17-3/31.01.2020г. към Договор рег. № ДР-03-32/30.06.2009г. за учредяване на безвъзмездно право на ползване върху недвижим имот – частна държавна собственост, с който страните се споразумели, поради необходимостта от технологично време за провеждане на нова процедура по чл. 56, ал. 2 ЗДС и фактът че срокът на договора е изтекъл на 30.06.2019г., действието на договора да бъде запазено до приключване на процедурата по законов ред и приемане на ново решение от Министерски съвет. Според чл. 2 от Анекса, всички други клаузи на договора остават непроменени, запазват своето действие и имат обвързваща сила между страните. Прието е, че анексът ще влезе в сила от деня на подписването му от страните като е неразделна част от договора.

11. Съставен бил Акт за частна държавна собственост № 11563/12.03.2024г. върху ПИ с к.и. 56784.519.945 по КК и КР на гр. Пловдив; сграда с к.и. 56784.519.945.1 по КК и КР на гр. Пловдив; сграда с к.и. 56784.519.945.2 по КК и КР на гр. Пловдив и сграда с к.и. 56784.519.945.3 по КК и КР на гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, [улица], за който имот предходно бил съставен Акт за частна държавна собственост № 7032/02.04.2009 г. Според данните в раздел десети от акта, правото на управление върху имота било предоставено на Министерство на културата.

12. С писмо изх. № 62-00-265/30.05.2024 г. министърът на културата уведомил председателя на „Съюз на учените в България – град Пловдив“, че имотът, актуван с Акт за частна държавна собственост № 11563/12.03.2024г., е необходим за дейността на Министерство на културата и провеждане на ремонтни дейности, поради което предвид изтичането на срока на Договор рег. № ДР-03-32/30.06.2009г., същият следва да бъде освободен доброволно, в противен случай ще бъде иззет по реда на чл. 80 от ЗДС.

13. С писмо изх. № 62-00-265/12.07.2024 г. министърът на културата сезирал областен управител на област Пловдив с искане имотът, актуван с Акт за частна държавна собственост № 11563/12.03.2024г., който бил необходим за дейността на Министерство на културата и провеждане на ремонтни дейности, поради изтичането на срока на Договор рег. № ДР-03-32/30.06.2009г., да бъде иззет по реда на чл. 80 от ЗДС.

14. Със заповед № ДС-09-12/24.09.2024г. областен управител на област Пловдив наредил да се изземат от „Съюз на учените в България – град Пловдив“ недвижими имоти – частна държавна собственост, представляващ: ПИ с к.и. 56784.519.945 по КК и КР на гр. Пловдив; сграда с к.и. 56784.519.945.1 по КК и КР на гр. Пловдив; сграда с к.и. 56784.519.945.2 по КК и КР на гр. Пловдив и сграда с к.и. 56784.519.945.3 по КК и КР на гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, [улица], тъй като се държат без правно основание.

15. По делото се събраха показанията на свидетеля проф. Н. Т. Т. – член на Съюза на учените в България – гр. Пловдив от 1988 г. Свидетелят сочи, че в имота, предмет на съдебния спор, се извършва значителна научна дейност. В помещенията има изключително голям набор от книги. Провеждани са много конференции, включително и международни. Състоянието на имота - към настоящия момент, изисква спешно да се вземат мерки за ремонт на покрива. Текущите ремонти са извършвани със средства на Съюза. Към момента няма търговски обекти в имота.

16. Не се повдига спор по обстоятелството, че по настояще процесният имот се ползва от жалбоподателя, чието седалища и адрес на управление съвпада с административния адрес на имота. Не се оспорва и това, че в имота се съхраняват архивът и библиотеката на СУБ – Пловдив, както и че през месец ноември 2024г. в имота е организирана научна сесия „Дни на науката 2024“.

Според представения Устав на СУБ – Пловдив, организацията е федеративен член на Съюза на учените в България. Основна цел на Съюза е да съдейства за развитието на науката и висшето образование в Република България, да издига техния престиж и принос за просперитета на страната. СУБ – Пловдив е приемник на активите и пасивите на Съюза на научните работници в България – клон Пловдив.

IV. От правна страна:

17. Съгласно разпоредбата на чл.80, ал. 1 от ЗДС, имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител, въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство.

С този текст на закона се въвежда особен административен ред за защита правото на държавна собственост, уреден в отклонение от общо установените в действащото гражданско законодателство вещноправни способи за защита. Отчитайки особения характер и предназначение на държавната собственост, законодателят е уредил бърз и ефикасен метод за нейната защита, установяващ правомощие за административния орган с едностранно властническо волеизявление, изпълнимо по административен ред, да възстанови собственическите права на държавата, накърнени от противоправното поведение на всяко трето лице, изразяващо се в неоснователно владение или държане на държавен имот, ползването му не по предназначение или при отпаднала нужда.

Посочената материалноправна разпоредба изисква наличие на три кумулативни предпоставките, за да се пристъпи към изземване по административен ред: 1) предмет на изземване да е имот - държавна собственост, 2) същият да се владее или държи без основание, да се ползва не по предназначение или нуждата от него да е отпаднала и 3) да се издаде заповед от областния управител, въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство.

При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган, в предписаната от закона форма, съдържаща дължимите фактически и правни основания, без да са допуснати съществени процесуални нарушения. На оспорващия е осигурено правото да вземе участие в производството и възраженията му са обсъдени от административния орган.

Налице са също първата и третата от материалноправните предпоставки, а именно процесният имот е актуван с Акт за частна държавна собственост № 11563/12.03.2024г. и за изземването му е издадена заповед по реда на чл. 80, ал. 1 от ЗДС.

Въпреки горното, настоящият състав на съда намира, че не се доказва наличието на втората от кумулативните предпоставки, тъй като имотът не се държи от „Съюз на учените в България – град Пловдив“ без основание, ползва се по предназначение и нуждата от него не е отпаднала. Каза се, между Държавата и „Съюз на учените в България – град Пловдив“ е сключен Анекс рег. № ДС-17-3/31.01.2020г. към Договор рег. № ДР-03-32/30.06.2009г. за учредяване на безвъзмездно право на ползване върху недвижимия имот – частна държавна собственост, с който страните са се споразумели, поради необходимостта от технологично време за провеждане на нова процедура по чл. 56, ал. 2 ЗДС и фактът че срокът на договора е изтекъл на 30.06.2019г., действието на договора да бъде запазено до приключване на процедурата по законов ред и приемане на ново решение от Министерски съвет. Според чл. 2 от Анекса, всички други клаузи на договора остават непроменени, запазват своето действие и имат обвързваща сила между страните. Прието е, че анексът ще влезе в сила от деня на подписването му от страните и е неразделна част от договора. Действието на този анекс не е било ограничено с конкретен срок, а е поставено под условие - до приключване на процедурата по чл. 56, ал. 2 ЗДС. Посочената разпоредба допуска безвъзмездно право на ползване върху имот - частна държавна собственост да се учреди без търг за срок не по-дълъг от 10 години със заповед на областния управител в полза на общини за изпълнение на техните функции или за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, както и в полза на други лица при съобразяване на законодателството и правилата в областта на държавните помощи, след решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Видно от съдържанието на правната норма, областния управител и министъра на регионалното развитие и благоустройството са органите които инициират и завършват процедурата, но единствено в компетентността на Министерския съвет е да разгледа съответното искане по същество, респ. да спре или да прекрати производството. В случая от доказателствата по делото и от изричното изявление на ответника, обективирано в писмо рег. № 2257/10.02.2025 г. /л.145-л.146/, се установява, че заявление рег. № ДС-29-87/11.06.2019г. не е достигнало до министъра на регионалното развитие и благоустройството, нито е било разглеждано от Министерският съвет. При това положение не може да се сподели позицията на ответника, че процедурата по това заявление е била спряна, респ. прекратена с искането на Министерство на културата за издаване на заповед по чл. 80 от ЗДС. Последното като ведомство, на което е предоставено управлението на процесния имот, без съмнение може да изразява становище по подаденото заявление, но ръководителят му не е сред органите, които имат правомощието да прекратяват или спират процедурата, такова правомощие не седи и за областния управител. Още повече, за да бъде прекратена или спряна една такава процедура е необходимо издаване на изричен административен акт, който подлижи на самостоятелен съдебен контрол.

В правилото на чл. 58, ал. 2 от АПК е предвидено възникване на мълчалив отказ и в случаите, когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, но издаващият акта орган не е бил сезиран с предложението. Въпреки това, съдът намира че тази хипотеза е била изключена по волята на страните във вещноправното правоотношение, тъй като същите са се споразумели действието на анекса до бъде до постигане на конкретен правен резултат - приключване на процедурата по законов ред и приемане на ново решение. Приемането на нова решение по законов ред без съмнение изисква изрична санкция от Министерския съвет, било за отказ или за предоставяне на безвъзмездно право на ползване. След като това условие в случая не е настъпило, не се установява и основанието за отпадане действието на постигнатото между страните споразумение. Последното обективира не друго, а именно съгласието на Държавата да бъде продължено безвъзмездното ползване на имота от „Съюз на учените в България – град Пловдив“ съобразно неговото предназначение за задоволяване на нужди от обществено значение. При липсата на промени в което и да е от тези три обстоятелства, не се установява и отпадане на правното основана на което жалбоподателят държи и ползва предоставения му държавен имот.

Тук заслужава да се обърне внимание и на постановките в Решение № 7 от 10.04.2001 г. на КС на РБ по конст. д. № 1/2001 г., според които правото на ползване като ограничено вещно право се ползва от защитата по чл. 17 от Конституцията отделно от правото на собственост върху самата вещ (имот). Конституцията предвижда възможност за принудително отчуждаване на собственост (включително и право на ползване) в чл. 17, ал. 5, но за осъществяването на тази възможност безусловно необходимо е спазването на няколко (кумулативно дадени) допълнителни изисквания, а именно: актът на отчуждаване (индивидуален) да е "въз основа на закон"; отчуждаването да е за държавни и общински нужди, които "не могат да бъдат задоволени по друг начин"; предоставяне на предварително и равностойно обезщетение на засегнатите лица.

В случая не се установява наличието на нито едно от поставените изисквания, поради което не може да се приеме, че е налице и основание за отнемане правото на ползване на имота за задоволяване на държавни и/или общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин.

Според чл. 1, ал. 2 от Закона за насърчаване на научните изследвания (ДВ бр. ДВ. бр.92 от 17 октомври 2003г.), научните изследвания са национален приоритет и имат стратегическо значение за развитието на страната. Насърчаването и развитието на научноизследователската дейност обхваща финансовото стимулиране на научните изследвания, създаването на условия за използване на научния потенциал и неговото развитие в съответствие с приоритетните насоки за развитие на страната, създаването на условия за защита и за реализация на научни резултати и подпомагане на разпространението им във всички области на обществения живот (чл. 4, ал. 1 от закона). Съгласно, чл. 6, ал. 2, т. 7 ЗННИ, Държавата поема ангажимент да насърчава изграждането на научна инфраструктура и на достъп до електронни научни бази данни.

При тази правна и фактическата обстановка несъмнено се обосновава извод, че процесният имот вече се ползва за задоволяване на държавни нужди, които към момента не могат да бъдат задоволени по друг начин. В този смисъл е незаконосъобразно колизията в претенциите на Министерство на културата и „Съюз на учените в България – град Пловдив“ да се решава чрез способите за извънредна защита на държавната собственост, тъй като целта на тази защита е опазване на обществения интерес, който в случая не се доказва да е застрашен, още по – малко да е засегнат.

Съвсем отделен е въпросът за законосъобразността на приложения в случая подход за уреждане на вещноправното отношения между страните. Настоящото съдебно производство не може да има за предмет косвен съдебен контрол за законосъобразност на предоставеното право на ползване, чрез анексиране на изтеклия към настоящия момент договор. Подобен контрол може да се простре върху нищожните административни актове, но не и върху материалната законосъобразност на валидните административни актове, още по – малко върху унищожаемостта на договор в хипотезите на чл. 27 – чл. 35 от Закона за задълженията и договорите. Процесният договор и анекс са сключени в производство със сложен фактически състав, включващо административноправни и гражданскоправни елементи. Страните изрично са се споразумели всички спорове, възникнали във връзка с договора, да се уреждат съобразно действащото българско гражданско законодателство. След като Държавата чрез областния управител на област Пловдив е изразила воля ползването на имота – частна държавна собственост да бъде продължено при условията в Договор рег. № ДР-03-32/30.06.2009г., за предмета на настоящия съдебен контрол е налице валидно от формална страна съглашение между страните, даващо правно основание за ползване на имота. Дали това съглашение е унищожаемо е въпрос по съществото на отделен съдебен спор, който подлежи на разглеждане по общия исков ред.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма и без допуснати съществени процесуални нарушения, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна.

V. По съдебните разноски:

18. Предвид изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. Същите се доказват в размер на 50 лева, заплатени за държавна такса по производството. На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.

Ето защо, Съдът