Решение № 337 от 27.9.2023 г. на Районен съд - Петрич по дело № 30/2022 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Д.Т.“ ЕООД, с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: /населено място/, представлявано от Г.В., подадена чрез процесуален представител – адв. П. П., против Наказателно постановление №•0-24/22.12.2021 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – /населено място/. С посоченото наказателно постановление на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева на основание чл. 136, ал.2, т.3 от Закона за управление на отпадъците, за извършено нарушение на чл. 136, ал.2, т.3, пр.2 във вр. чл. 35, ал.3 във вр. ал.2, т.2 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на императивните разпоредби на закона. Излага се, че в АУАН липсва точно описание на дата и мястото на извършване на нарушението, фактите и обстоятелствата, при които е извършено. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание за дружеството жалбоподател не се явява представител, депозирана е молба, чрез адв. П., с която процесуалният представител на дружеството поддържа жалбата и навежда допълнителни доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт. Моли съда да отмени процесното наказателно постановление, претендира присъждане на направените разноски по делото – платен адвокатски хонорар. За административнонаказващия орган – Директора на РИОСВ - /населено място/ се явява юрисконсулт Т., редовно упълномощен. Последният моли съда да отхвърли депозираната жалба като неоснователна и да потвърди процесното наказателно постановление като напълно правилно и законосъобразно по подробно изложени съображения в депозирани писмени бележки. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, прави възражение за прекомерност на претендираното от дружеството жалбоподател адвокатско възнаграждение. Районна прокуратура – Б., ТО - П., редовно уведомени, не изпраща представител и не взема становище по делото. По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколите от проведените съдебни заседания. В качеството на свидетели са разпитани С. Б. Р. и С. А. В.. След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, съдът прие за доказана следната фактическа обстановка: Безспорно се установи по делото, че в РИОСВ – Б. е постъпила информация от Национален координационен център към МОСВ за осъществен трансграничен превоз на отпадъци на 02.04.2021 г. през ГКПП К. до площадка (Цех за рециклиране и преработка на пластмаса, експлоатирана от „Е.“ ЕООД, /населено място/), находяща се в /населено място/, общ. П., с товарна композиция на фирмата жалбоподател, като при извършена справка в регистъра на НИСО е установено, че „Д.Т.“ ЕООД, /населено място/ не притежава регистрационен документ, издаден по реда на Закона за управление на отпадъците за извършваната дейност по транспортиране на отпадък с код 15 01 02. По този повод от дружеството е изискано представянето на такъв регистрационен документ за дейности по транспортиране /събиране и транспортиране/ на отпадък с код 15 01 02, в който да фигурира транспортното средство, с което е извършен превозът на отпадъка. На 19.10.2021 г., в сградата на РИОСВ – Б., инж. С. Б. Р., главен експерт при РИОСВ - Б., извършила извънредна проверка по документи на дружеството жалбоподател, при която е констатирала, че дружеството жалбоподател има издаден регистрационен документ по ЗОУ №•2-РД-2058-0 от 17.06.2020г. за отпадъци с кодове 19 12 01 и 19 12 04, като в него не били вписани отпадък с код 15 01 02 и превозното средство с рег. № •••, с което „Д.Т.“ ЕООД, /населено място/, е извършило трансграничния превоз на отпадъци на 02.09.2021 г., през ГКПП – К. до площадка (Цех за рециклиране и преработка на пластмаса, експлоатирана от „Е.“ ЕООД, /населено място/) в /населено място/, общ. П.. Резултатите от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол № 57-24 от 19.10.2021 год. Въз основа на констатираното, на 19.11.2021г. инж. С. Б. Р., главен експерт при РИОСВ - Б., съставила АУАН №•0-24 срещу „Д.Т.“ ЕООД, /населено място/, ЕИК •••, в който отразила следното: на 19.10.2021 г. в стая № 3 на РИОСВ – Б., ул. „С.“ №•, при извършена проверка на постъпила в РИОСВ – Б. информация от Дирекция „Национален координационен център" /НКЦ/ към МОСВ, относно осъществен трансграничен превоз на отпадъци от „Д.Т.“ ЕООД, /населено място/, се установило, че на 02.09.2021 г. през ГКПП – К. до площадка (Цех за рециклиране и преработка на пластмаса, експлоатирана от „Е.“ ЕООД, /населено място/) в /населено място/, общ. П. с товарна композиция •••, „Д.Т.“ ЕООД, /населено място/ е извършило дейности по транспортиране на 23, 840т неопасни отпадъци, с код 15 01 02 – пластмасови опаковки, съгласно Наредба № 2 за класификация на отпадъците (обн., ДВ бр. 66/2014 г.), без за този код с отпадъци да притежава изискуемия регистрационен документ за дейности по транспортиране на отпадъци, издаден по реда на Глава пета, раздел II от Закона за управление на отпадъците. При извършена проверка в НИСО се установило, че „Д.Т.“ ЕООД, /населено място/, притежава регистрационен документ №•2-РД-2058-0 от 17.06.2020г., издаден от РИОСВ – /населено място/ за извършване на дейности по транспортиране (събиране и транспортиране) на отпадъци с кодове 19 12 01 и 19 12 04, издаден по реда на чл.35, ал.3 във вр. чл. 35, ал.2, т.2 от ЗУО. Освен това превозът бил съпроводен с Анекс VII от 02.09.2021 г., в който анекс в поле 5.(в) като втори превозвач е вписана фирма „Д.Т.“ ЕООД и транспортното средство, с което е осъществен превоза – •••, а в поле 10 е посочен национален код на отпадъците – 15 01 02. В съпровождащата превоза международната товарителница /ЧМР/ от 02.09.2021г., също е посочено дружеството жалбоподател „Д.Т.“ ЕООД и транспортното средство, с което е извършен превоза - •••. В тази връзка с писмо изх. № 479(721)/10.09.2021 г. на РИОСВ – Б., от РИОСВ /населено място/ от контролните органи била изискана информация за това, към дата на извършване на превоза на отпадъци – 02.09.2021г. дружеството „Д.Т.“ ЕООД подавало ли е по реда на чл. 79, ал.1 от ЗУО документи за изменение и/или допълнение на притежавания от него регистрационен документ и фигурират ли в него отпадък с код 15 01 02 и товарна композиция с рег. № •••. В отговор на същото, в РИОСВ – Б. е било получено писмо с изх. № 9051/29.09.2021г. на РИОСВ – /населено място/, с което уведомявали инспекцията, че дружеството жалбоподател не притежава регистрационен документ за извършване на дейности по транспортиране на отпадък с код 15 01 02, както и че превозното средство с рег. № ••• не е включено в притежавания от дружеството регистрационен документ 12-РД- 2058-0 от 17.06.2020г., издаден от Директора на РИОСВ – /населено място/. Според актосъставителят, с описаното деяние дружеството жалбоподател е нарушило разпоредбите на чл. 136, ал. 2, т. 3, предложение II-ро във връзка с чл. 35, ал.3, вр. с ал.2, т. 2 от Закона за управление на отпадъците. В акта е посочено, че същият е съставен в присъствието на свидетелите С. А. В. и М. К. – Г. и двете гл. експерт при РИОСВ – Б., в условията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя, тъй като на посочената в покана за съставяне на АУАН дата и час не се е явил управителя или упълномощено лице за предявяване и връчване на АУАН. АУАН е връчен на 13.12.2021 г. лично на управителя на дружеството жалбоподател – Г.В.. Срещу цитирания АУАН, на 17.12.2021 г. е постъпило възражение от страна на дружеството, сочено за нарушител, получило вх. № 4226/17.12.2021 г. по описа на РИОСВ – Б.. Със същото, управителят на дружеството жалбоподател моли наказаващия орган да приеме случаят за маловажен, доколкото не е налице засягане на значими обществени отношения или вредни последици, касаещи предмета на нарушението. Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление №•0-24/22.12.2021 г. на Директор на РИОСВ - /населено място/, в което административнонаказващият орган е възприел изцяло залегналата в акта фактическа обстановка, и след като е приел, че е налице нарушение на чл. 136, ал. 2, т. 3, пр. II-ро във вр. с чл. 35, ал.3 вр. с ал.2, т.2 от ЗУО от страна на „Д.Т.“ ЕООД, /населено място/, на основание чл. 136, ал.2, т.3 от Закона за управление на отпадъците е наложил на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева. Разпитаните в съдебно заседание свидетели – актосъставителката инж. С. Б. Р. и свидетелите С. А. В. и М. К. - Г.а, хронологично изнасят, че на 19.11.2021 г. е извършена проверка по документи на дружеството жалбоподател, по повод получена информация от Дирекция „Национален координационен център“, за това че на 02.09.2021 г. през ГКПП-К. е преминал товарен автомобил, собственост на фирма „Д.Т.“ ЕООД, превозващ отпадък с код 15 01 02, като превоза е осъществен от дружеството, без да притежава регистрационен документ за извършване на дейности по транспортиране на отпадъци, съгласно изискванията на ЗУО. В хода на проверката, след получаване на информация от страна на РИОСВ – /населено място/ по запитване, се установило, че дружеството притежава регистрационен документ, но за два други отпадъка, с кодове – 19 12 01 и 19 12 04, като в този документ не фигурира отпадък с код 15 01 02. Констатираното от служителите на РИОСВ – Б. било обективирано в констативен протокол, въз основа на който е съставен и АУАН срещу дружеството. Актът бил връчен, чрез С. община лично на управителя на дружеството жалбоподател. По делото са приложени Приложение VII /Анекс VII/ и ЧМР от 02.09.2021 г., съгласно, които лицето, което урежда превоза, съответно изпращач е А., С., С.; вносител, съответно получател е Е. ЕООД; а превозвач е дружеството жалбоподател – „Д.Т.“ ЕООД, /населено място/. В Анекс VII като действителна дата на превоза е посочена дата 02.09.2021 г., а в ЧМР-то в графа товарене на стоките е отразено 02.09.2021 г., липсва датата на получаване на стоката. Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол. В тази връзка е необходимо да бъде отбелязано, че наказателното постановление е било получено на 29.12.2021г. от Б.Г., която според изложените твърдения в становището, с което са отстранени нередовностите по депозираната жалба и представени с него писмени документи няма право да получава книжа на дружеството. В тази връзка се твърди, че управляващите на дружеството са узнали за процесното наказателно постановление на 11.01.2022г., когато от деловодството на „Д.Т.“ ЕООД са качили в електронната система на дружеството данни за полученото писмо, съдържащо наказателно постановление. В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 180, ал.5 от НПК, по силата на препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, според която на учреждение или юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата. Следователно след като лицето получило писмото съдържано процесното наказателно постановление, не е изрично натоварено да го получи, настоящия съдебен състав счита, че срока за неговото обжалване е започнал да тече за дружеството от дата за която се твърди, че са узнали – 11.01.2022г. Жалба е депозирана на 17.01.2022г., следователно е налице спазване на законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. С оглед изложеното и предвид възраженията на процесуалния представител на ответника, настоящата съдебна инстанция намери, че депозираната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения. Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. На първо място настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност, поради което и доводите на въззивника в противоположния аспект не могат да бъдат споделени. На следващо място, съставеният АУАН и атакуваното НП са издадени в предвидената от закона писмена форма и в сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Съдът не констатира допуснати процесуални нарушения при предявяване и връчване на АУАН. Последният е съставен в отсъствие на нарушителя в хипотезата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, поради неявяване на законен или упълномощен представител на дружеството - жалбоподател, след получена покана да се яви за съставяне на акт. Спазена е разпоредбата на чл. 43, ал.4 от ЗАНН, доколкото процесният АУАН е надлежно предявен и връчен лично на управителя на дружеството, срещу негов подпис, чрез С. община. Съдът констатира, че АУАН и наказателно постановление съдържат всички задължителни реквизити, предвидени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Неоснователно е направеното възражение в жалбата, че поради наличие на противоречие в датата и мястото на извършване на нарушението, такива на практика липсват в двата акта. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е изрично отразено, че датата на извършване на нарушението е 02.09.2021 г., а мястото е /населено място/, площадка (Цех за рециклиране и преработка на пластмаса, експлоатирана от „Е.“ ЕООД), докъдето е транспортиран отпадъка. Съдът констатира, че е налице пълна идентичност, между направеното словесно описание на нарушение в обстоятелствените части на АУАН и наказателно постановление. От него става достатъчно ясно в какво точно се изразява фактическото обвинение, срещу дружеството-жалбоподател, а именно: дружеството е транспортирало на 02.09.2021 г. отпадъци с код 15 01 02 /пластмасови опаковки/, в количество 23, 840 тона, с товарна композиция с рег. № •• от Република Гърция по маршрут от входящо трасе на КГПП – К. до площадка, с местонахождение /населено място/, общ. П. /Цех за рециклиране и преработка на пластмаса/, експлоатирана от „Е.“ ЕООД, /населено място/, без наличие на документ, издаден по реда на чл. 35, ал.3, във вр. с чл. 35, ал.2, т.2 от ЗОУ, за извършване на дейност по събиране и транспортиране на отпадъци. С оглед на така направеното описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, направеното възражение за неяснота относно фактическото обвинение, включително и относно датата и мястото на извършването му, се явява неоснователно. Изцяло в подкрепа на направените фактически констатации в АУАН и наказателното постановление са и събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът констатира, че е налице и идентичност на посочените нарушени разпоредби в АУАН и наказателното постановление, както и правилно приложение на материални закон. Съгласно разпоредбите на чл. 35, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от ЗУО, за извършване на дейностите по ал. 2, т. 2 - събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на параграф 1, т. 41 и т. 43 от допълнителните разпоредби, се изисква регистрация и издаване на документ по реда на Глава пета, раздел II. Тази глава озаглавена „Регистрация за дейности с отпадъци“, урежда реда и условията за извършване на регистрацията по чл. 35, ал. 3, по отношение на лица, регистрирани като търговци по българското или по националното си законодателство, на държавни и общински предприятия, сдружения на общини, кооперации и бюджетни предприятия по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на ЗУО, които отговарят на изискванията на този закон. Регистрацията е безсрочна и за нейното извършване, посочените лица подават заявление, ведно с изискуеми документи към него, до директора на РИОСВ, на чиято територия е седалището на заявителя, в случай че се заявяват дейности по събиране и транспортиране на отпадъци. Регистрацията се извършва от компетентния орган в 14-дневен срок от датата на подаване на заявлението или отстраняване на нередовностите, и/или предоставяне на допълнителната информация, и се удостоверява с регистрационен документ, издаден в този срок. От доказателствата по делото безспорно се установява, че дружеството- жалбоподател няма издаден регистрационен документ за извършване на дейност по транспортиране на отпадък с код 15 01 02, съответно няма подадено заявление по реда на чл. 79, ал.1 от ЗУО за изменение и/или допълнение на притежавания от него регистрационен документ №•2-РД- 2058-00/17.06.2020г. издаден от Директора на РИОСВ – /населено място/ за извършване на дейности по събиране и транспортиране на отпадъци с кодове 19 12 01 и 19 12 04, т. е към датата на извършване на превоза – 02.09.2021г., дружеството не е притежавало документ за транспортиране на отпадъци с този код, издаден по реда на чл. 35, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от ЗУО. Същевременно не се ангажират никакви доказателства, че към 02.09.2021 г. е имало издаден документ по този ред. Параграф 1, т.43 от ДР на ЗУО съдържа легална дефиниция на понятието „транспортиране“, като определя, че това е превозът на отпадъци, включително съпътстващите го дейности по товарене, претоварване и разтоварване, когато се извършва от оператора като самостоятелна дейност. Събраните по делото доказателства – Анекс VII и ЧМР, навеждат на еднозначен извод, че дружеството-жалбоподател е осъществило изпълнителното деяние на вмененото му нарушение, тъй като е извършило превоз, т. е. транспортиране по смисъла на ЗУО, на отпадък с код 15 01 02 /пластмасови опаковки/, в количество 23, 840 тона, с описаната товарна композиция, от Република Гърция до /населено място/, общ. П., където отпадъкът е постъпил на площадка /Цех за рециклиране и преработка на пластмаса/, експлоатирана от „Е.“ ЕООД, съгласно данните от разпечатката от отчетната книга на това дружество, без да притежава документ, издаден по реда на чл. 35, ал.3, във вр. с ал.2, т.2 от ЗУО. С оглед изложеното направеното описание на нарушението в АУАН и наказателното постановление става пределно ясно, че се касае за транспортиране на отпадък /пластмасови опаковки/, без документ, какъвто се изисква от закона за неговото осъществяване. Съгласно регламентираната процедура в ЗАНН, административнонаказателното производство се образува със съставяне на АУАН, който в конкретния случай е съставен при извършена документална проверка от страна на компетентно длъжностно лице, въз основа на относимата към случая превозна документация и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, поради което представлява констатация за факти, пряко възприети от актосъставителя, а поради това и годно основание за издаване на наказателно постановление за надлежно установеното административно нарушение в хода на извършената проверка. Без правно значение за отговорността на жалбоподателя е и обстоятелството, че документалната проверка е извършена от актосъставителя, по повод подадена информация от „Оперативен център за контрол на трансграничния превоз на отпадъци“ към МОСВ. Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 136, ал.2, т.3, пр. 2 от ЗУО, която предвижда да се наказват с имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лева едноличен търговец или юридическо лице, което събира, транспортира и/или третира отпадъци или извършва рециклиране на кораби по смисъла на Регламент /ЕС/ №•257/2013, без разрешение или регистрационен документ, когато такива се изискват. В случая е ангажирана обективната и безвиновна отговорност на юридическото лице, поради което въпросът за вината не е предмет на обсъждане в настоящото производство, доколкото е безспорно установено осъществяване на нарушението от обективна страна. Наложената на дружеството-жалбоподател имуществена санкция от 7000 лева за извършеното нарушение е в рамките на минимално предвидения размер в закона, при отчитане на обстоятелството, че е първо по ред за дружеството-жалбоподател. С издаване на процесното наказателно постановление, наказващият орган правилно е преценил, че нарушението не представлява маловажен случай, в какъвто смисъл и така направеното възражение в жалбата се явява неоснователно. Макар и формално, извършеното нарушение безспорно засяга нормативни изисквания, които изначално са завишени, доколкото са относими към специфичната дейност по екологосъбразното управление на отпадъци, въздигайки в административно нарушение неизпълнение на въведено безусловно формално задължение, без изобщо законодателят да предвижда като съставомерен признак причиняването на реални вреди. В конкретния случай, нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Предвид липсата на ангажирани доказателства за други извършени нарушения на този закон, съдът намира, че наказващият орган, при определяне размера на имуществената санкция, коректно е взел предвид обстоятелството, че описаното нарушение е първо по ред за жалбоподателя, макар да не е отразил изрично този факт в процесното наказателно постановление. Горните обстоятелства коректно са били съобразени от наказващия орган с определянето на административна санкция в рамките на минимално предвидения от закона размер. Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено. С оглед изхода на делото и изрично направеното искане, на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ /ЗЗП/ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правна помощ, в полза на РИОСВ - Б. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева. Размерът е съобразен с вида и количеството на извършената дейност, на основание чл. 37 от ЗПП. С оглед потвърждаването на обжалваното наказателно постановление, неоснователно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото за адвокатски хонорар. Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр. с ал. 9, във вр. с чл. 58д, т.1 от ЗАНН, съдът