Решение № 6720 от 25.7.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 711/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба от С. Х. М. против Заповед № 272з-886/18.03.2025 г. на ВПД Директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Х., с която ѝ е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец. Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради неспазване на установената форма, немотивираност, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и несъобразяване с целта на закона, като наложеното наказание било явно несправедливо. На първо място сочи, че не било спазена разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, защото не била надлежно поканена от дисциплинарно наказващия орган (ДНО) за изслушване или за представяне на писмени обяснения преди налагане на наказанието. Процесната заповед пък била издадена без да бъде изяснена напълно фактическата обстановка по случая. От съдържанието ѝ не ставали ясни фактическите и правните основания за издаването ѝ, какво точно деяние била извършила, кога, къде и при каква фактическа обстановка било извършено деянието, какви били последиците от него, кои били нарушените разпоредби. Освен това липсвали мотиви на наказващия орган, както и посочване, анализ и обосновка на доказателствата, довели до извода, че С. М. извършила нещо неправомерно. На следващо място се поддържа, че не отговаряло на действителната фактическа обстановка описаното в заповедта, че тя неправомерно извършила справка в Автоматизирана информативна система „Граничен контрол“, нито че нарушила правилото на чл. 70 от Етичния кодекс за поведение на държавния служител в МВР (Етичния кодекс), като действията ѝ били изцяло правомерни и с цел да докладва за нарушение от друг служител, а и не била обработвала личните му данни. В тази връзка се прави позоваване на чл. 69, чл. 104 и чл. 108 от Етичния кодекс. Счита се и че било налице противоречие в това жалбоподателката да бъде наказана с мъмрене за нарушение на служебната дисциплина, а за описаното нарушение от Етичния кодекс било предвидено наказание „порицание“. Предвид изложеното се иска да се отмени оспорената заповед и да се присъдят направените по делото разноски. Ответникът по жалбата – ВПД Директор на ОДМВР – Х., не изразява становище по нея. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното: С жалба вх. № 272000-68595 от 29.05.2024 г. Д. Д. Д. – Д. – гл. разследващ полицай в Отдел разследване към ОДМВР – [област], РУ – [община], е уведомила Директора на ОДМВР – Х., че нейни колеги извършили нерегламентирана справочна дейност в информационните фондове на МВР – АИД БДС и Граничен контрол без служебна необходимост и е поискала да бъде извършена проверка в тази връзка. Със Заповед № 272з-3534 от 29.08.2024 г. на Директора на ОДМВР – Х., на основание чл. 205, ал. 2 ЗМВР е разпоредено да се извърши проверка за изясняване на постъпилите предварителни данни, изложени в жалбата на Д. Д. Д., като проверката е възложена на тричленна комисия от ОДМВР – Х., която да изготви писмена справка и същата да се докладва в срок до 30.09.2024 г. Със Заповеди № 272з-3984 от 30.09.2024 г., № 272з-3984 от 30.09.2024 г., № 272з-4861 от 06.12.2024 г., № 272з-5054 от 23.12.2024 г., № 272з-118 от 20.01.2025 г., № 272з-606 от 19.02.2025 г., горепосочената заповед на Директора на ОДМВР – Х. неколкократно е изменена и допълнена, като срокът за докладване на писмената справка за резултата от проверката е удължен до 28.02.2025 г. В хода на проверката са събрани писмени сведения от гл. разследващ полицай Ж. Е. - началник на сектор „Разследване - РУ С. и РУ [община]“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР - Х., Д. Д. Д. – Д., С. Х. Х. и С. Х. М. - разследващи полицаи в сектор „Разследване - РУ С. и РУ [община]“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР – Х.. В Справка № УРИ: 6236р-7026/30.10.2024 г. от назначената комисия до Директора на ОДМВР – Х. е посочено, че според нея не са били налице данни, сочещи осъществена справочна дейност в информационните фондове на МВР от разследващи полицаи С. Х. Х. и С. Х. М., а се касаело за влошени взаимоотношения между разследващите полицаи в сектора, породили се в следствие на продължителното отсъствие на гл. разследващ полицай Д. Д., което довело до преразпределяне на досъдебни производства и допълнителни дежурства между разследващите полицаи в сектора, както и изпращане на служители от сектор „Разследване - РУ [област]“ и отдел „Разследване“ при ОДМВР - Х.. С Докладна записка рег. № 272р-28162 от 15.11.2024 г. Н. Д. - Началник на Сектор КАПОЧР при ОДМВР – Х. е предложила на Директора на ОДМВР – Х. да бъде извършена проверка за установяване на обстоятелството кой е извършвал справки за задграничните пътувания на Д. Д. Д., след което при необходимост и други действия. Със Заповед № 272з-4641 от 19.11.2024 г. Директорът на ОДМВР – Х. е разпоредил да се изиска и приложи справка от ДКИС относно извършените проверки на задграничните пътувалия на Д. Д. - Д. в ИИС ГК, както и да бъде изготвена писмена справка, съдържаща: данните, въз основа на които е разпоредена проверката; установената фактическа обстановка; обсъждане и оценка на всички събрани доказателства; обсъждане на обясненията и възраженията на служителя; мотивирано предложение за взимане на решение от ДНО. От писмено сведение рег. № 6236р-7867 от 03.12.2024 г. на С. М. се установява, че на 20.03.2024 г. жалбоподателката съвместно с колеги от сектор „Разследване - РУ-С. и РУ-[община]“ са докладвали на началника на сектора Ж. Е. за заминаването на Д. Д. за чужбина в период, в който тя ползвала болничен. Преди да докладват тя е направила справка в АИС „Граничен контрол“, за да бъдат сигурни, че това, което докладват, било истина, както и да не отправят неоправдани обвинения спрямо колега. От писмо рег. № 52090р-22472 от 26.11.2024 г. на Директора на Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ при МВР и приложената към него справка от журнал на централни справки за пътуване се установява, че на 20.03.2024 г. в 10.24 часа С. М. е направила справка в ЦРНИ Граничен контрол за задграничните пътувания на Д. Д. за периода от 01.01.2024 г. до 20.03.2024 г. Със Заповед № 272з-593 от 19.02.2025 г. Директорът на ОДМВР – Х. е изменил Заповед № 272з-3534 от 29.08.2024 г. в т. 1, както следва: в хода на проверката да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства във връзка с постъпилите данни, че С. Х. М. - разследващ полицай в сектор „Разследване РУ С. и РУ [община]“ в отдел Разследване при ОД на МВР Х., на 20.03.2024 г., в 10.24 часа, е направила справка за пътуване на български гражданин - Д. Д. Д. Д.. Наредено е и проверяващата комисия да запознае С. Х. М. със заповедта, като ѝ се разяснят правата по чл. 205, ал. 3 и 5 и чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Със Справка № УРИ: 6236р-1276/24.02.2025 г. назначената комисия е предложила на Директора на ОДМВР – Х. да бъде наложено дисциплинарно наказание на жалбоподателката, на основание чл. 198, ал. 1, вр. ал. З ЗМВР - „мъмрене” за срок от един месец, за това, че е нарушила етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Приела е, че в нарушение на чл. 70 от Етичния кодекс тя е осъществена нерегламентирана справочна дейност в информационните фондове извън служебната дейност, като нарушението е маловажно. С Покана рег. № 272р-5497 от 25.02.2025 г. на основание чл. 206, ал. 1 ЗМВР С. М. е поканена да представи писмените си обяснения в срок до 24 часа след запознаването със справка peг. № 6236р-1276/24.02.2025 г. по описа на ОДМВР - Х., ведно с приложените към нея материали по проверката, като посочи и доказателствата за твърдяните от нея факти и обстоятелства, като жалбоподателката е сторила това с писмено обяснение рег. № 351р-4399 от 26.02.2025 г. Със Справка № УРИ: 6236р-1358/26.02.2025 г. назначената комисия, след като е описала подробно установената фактическа обстановка, обсъдила е същата, в т.ч. и писмено обяснение рег. № 351р-4399 от 26.02.2025 г., както и събраните във връзка с него документи, отново е предложила на Директора на ОДМВР – Х. да бъде наложено дисциплинарно наказание на жалбоподателката, на основание чл. 198, ал. 1, вр. ал. З ЗМВР - „мъмрене” за срок от един месец, за посоченото в справка № УРИ: 6236р-1276/24.02.2025 г. нарушение. Жалбоподателката е запозната срещу подпис с всички гореописани заповеди на Директора на ОДМВР – Х. и справки на назначената от него комисия. Със Заповед рег. № 272з-886 от 18.03.2025 г. на ВПД Директор на ОДМВР – Х., на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 1, чл. 198, ал. 1 и ал. 3, чл. 204, т. 3, и чл. 210, ал. 1 ЗМВР, на С. Х. М. - разследващ полицай в РУ (РУ-[община]) на сектор „Разследване РУ С. и РУ [община]“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР - Х., е наложно дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от един месец. Прието е за установено, че на 20.03.2024 г. в 10.24 часа от компютър 2•••• жалбоподателката неправомерно е извършила справка в Автоматизирана информационна система „Граничен контрол“ за пътуване в периода 01.01.2024 г. - 20.03.2024 г. на български гражданин - Д. Д. Д. – Д. и така не е спазила правилото на чл. 70 от Етичния кодекс. С това си деяние тя е осъществила нарушение служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година, но след като е взел предвид тежестта на нарушението, което в конкретния случай е счетено за маловажно; липсата на настъпили вредоносни последици за ОДМВР - Х.; обстоятелствата, при които е извършено деянието, а именно с цел недопускане на други нарушения; формата на вината - евентуален умисъл; и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, който обичайно е спазвал служебната дисциплина, ДНО е приел, че предвиденото в закона наказание не следва да се налага, вместо което налагането на дисциплинарно наказание "мъмрене“ за срок от един месец е щяло да постигне целите си - да въздейства възпитателно и превантивно на извършителя на дисциплинарното наказание и на останалите служители. На 19.03.2025 г. оспорената заповед е връчена на жалбоподателката срещу подпис, а жалбата ѝ срещу нея е подадена направо в съда на 26.03.2025 г. В административната преписка по издаването на оспорения акт са приобщени като доказателства още: кадрова справка на С. М., от която е видно, че е започнала работа в МВР на •••• г., като няма награди и наказания, както и други документи, които съдът счита, че не следва да обсъжда, доколкото същите се явяват неотносими към изхода на настоящия правен спор. При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения: Обжалваният административен акт е издаден от материално, териториално и персонално компетентен орган, с оглед разпоредбите на чл. 204, т. 3, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 2 и чл. 197, ал. 1, т. 1 ЗМВР и представената Справка рег. № 272р-10112 от 16.04.2025 г., от която е видно, че към 18.03.2025 г. старши комисар И. Г. Р. е заемал длъжността ВПД Директор на ОДМВР – Х., назначен със Заповед № 8121к-8905/23.05.2024 г. на Министъра на вътрешните работи и към същата дата не е бил в законоустановен годишен отпуск. Административният орган се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като заповедта съдържа посочените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, а именно: извършител; място, време и обстоятелства, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Освен това обективираните в нея мотиви са конкретни, точни и кореспондиращи на приложените правни норми. Ясно е посочено, че се приема за правилно установеното от проверяващата комисия, а именно, че на 20.03.2024 г. в 10.24 часа от компютър 2••• жалбоподателката неправомерно е извършила справка в Автоматизирана информационна система „Граничен контрол“ за пътуване в периода 01.01.2024 г. - 20.03.2024 г. на български гражданин - Д. Д. Д. – Д. и така не е спазила правилото на чл. 70 от Етичния кодекс. От правна страна органът се е позовал на разпоредбите на чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 1, чл. 198, ал. 1 и ал. 3, чл. 204, т. 3, и чл. 210, ал. 1 ЗМВР. В този ред на мисли не би могло да се приеме, че е налице твърденият порок по чл. 146, т. 2 АПК. Съдът не констатира при издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което направените в тази връзка възражения на жалбоподателката се явяват неоснователни. Oт приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, се установява, че дисциплинарното производство е започнало в хипотезата на чл. 205 ЗМВР, т.е. без издаване на нарочна заповед поради наличието на данни за извършено дисциплинарно нарушение, за изясняването на които е разпоредено извършването на проверка с определен срок за нейното приключване, като са спазени изискванията на чл. 206, ал. 1 (вж. Покана рег. № 272р-5497 от 25.02.2025 г.), както и на чл. 207, ал. 8 ЗМВР (вж. Заповед № 272з-593 от 19.02.2025 г. и запознаването на жалбоподателката срещу подпис с всички гореописани заповеди на Директора на ОДМВР – Х. и справки на назначената от него комисия). Противно на твърдението в жалбата, процесната заповед е издадена при напълно изяснена фактическа обстановка, тъй като са били надлежно установени всички релевантни за вмененото дисциплинарно нарушение юридически факти. Необосновани са възраженията, че ДНО не се бил запознал с писмените обяснения на С. М., както и със Справка № 6236р-7026/30.10.2024 г. на назначената комисия, доколкото в Заповед рег. № 272з-886 от 18.03.2025 г. на ВПД Директор на ОДМВР – Х. изрично е посочено, че органът е събрал и оценил всички доказателства, събрани в хода на проверката, а и по делото не са ангажирани доказателства в обратна насока. По отношение на Справка № УРИ: 6236р-7026/30.10.2024 г. от назначената комисия е необходимо да се допълни, че нейните изводи и предложения не са задължителни за ДНО – чл. 13, ал. 5 от издадена по силата на чл. 215а ЗМВР Инструкция № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (Инструкцията), а изготвената след нея докладна записка рег. № 272р-28162 от 15.11.2024 г. е от Н. Д. в качеството ѝ на Началник на Сектор КАПОЧР при ОДМВР – Х., доколкото съгласно чл. 36, ал. 4 от Инструкцията материалите от проверката се представят на ДНО чрез звеното "Човешки ресурси" в съответната структура. Вярно е, че върху тази докладна записка е поставена резолюция от 18.11.2024 г. „За допълнителна проверка и доклад“, но впоследствие е издадена изрична Заповед № 272з-4641 от 19.11.2024 г. на Директора на ОДМВР – Х. за събиране на допълнителни доказателства по проверката, каквато възможност е регламентирана в чл. 37, ал. 1, т. 4 от Инструкцията, поради което не е налице поддържаната от жалбоподателката неяснота за каква проверка се касаело – нова или допълнителна. Неоснователно е и възражението ѝ, че в Справка № УРИ: 6236р-1358/26.02.2025 г. на комисията, която е окончателна и е взета предвид от ДНО, била установена съвсем друга фактическа обстановка и били определени различен по вид нарушения в сравнение със Справка № УРИ: 6236р-1276/24.02.2025 г., като във връзка с последната справка С. М. не била поканена да даде обяснения. При прочита на двете справки се установява, че единствената разлика между тях се състои в това, че в Справка № УРИ: 6236р-1358/26.02.2025 г. са описани писмено обяснение рег. № 351р-4399 от 26.02.2025 г. от жалбоподателката, изисканите по нейно искане уведомление на основание чл. 18 ал. 4 от ЗЗКИ с peг. № 351р-6872/26.03.2024 г. от гл. разследващ полицай Д. Д. — Д. и болничен лист № Е••••, както и резултата от образуваната проверка по Заповед с peг. № 272з- 1321/01.04.2024 г. на Директора ОДМВР – Х.. Следователно, и в двете справки всички релевантни факти са установени по идентичен начин от комисията, която на два пъти е приела, че в нарушение на чл. 70 от Етичния кодекс С. М. е осъществена нерегламентирана справочна дейност в информационните фондове извън служебната дейност, като нарушението е маловажно. Накрая е уместно да се посочи и че в случая са спазени сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, както и че при определяне на вида и размера на наказанието са обсъдени тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на служителя по време на службата. Според настоящия съдебен състав оспореният акт е в съответствие с материалния закон. На първо място, деянието, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателката, е безспорно доказано, като в тази връзка следва да се съобразят нейното извънсъдебно признание, обективирано в писмено сведение рег. № 6236р-7867 от 03.12.2024 г., както и неоспорените от страните писмо рег. № 52090р-22472 от 26.11.2024 г. на Директора на Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ при МВР и приложената към него справка от журнал на централни справки за пътуване. От съвкупната им преценка се установява по несъмнен начин, че на 20.03.2024 г. в 10.24 часа С. М. е направила справка в АИС „Граничен контрол“ за задграничните пътувания на Д. Д. Д. - Д. за периода от 01.01.2024 г. до 20.03.2024 г. На следващо място, извършеното от нея изцяло се субсимира от цитираната в оспорената заповед правна уредба, поради което дадената от ДНО правна квалификация на деянието е правилна. Това е така, защото в случая действително е налице „обработване на лични данни“ по смисъла на определенията за това, дадени в чл. 4, т. 1 и т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), а съгласно чл. 70 от Етичния кодекс обработването на лични данни от държавни служители се осъществява съобразно международните принципи за защита на данните, европейските актове и националното законодателство, като бъде ограничено до степен, необходима за изпълнението на законосъобразни специфични цели, каквито в случая не се установяват. От друга страна в чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР е предвидено, че неспазването на правилата на Етичния кодекс е дисциплинарно нарушение. Тезата на жалбоподателката, че действията ѝ били изцяло правомерни и с цел да докладва за нарушение от друг служител, не може да бъде възприета, като съдът споделя становището в Справка № УРИ: 6236р-1358/26.02.2025 г. на назначената комисия, че в случая тя е трябвало да уведоми прекия си ръководител, но без да извършва справка в информационните масиви. На направеното в хода по същество възражение, че към момента на извършване на нарушението чл. 70 от Етичния кодекс имал различно съдържание, следва да се отговори, че разликата в редакцията му преди изм. с ДВ бр. 79 от 17.09.2024 г. е минимална, като са добавени думите „европейските актове“ и са направени промени с редакционен и прецизиращ текста характер, които са несъществени. По отношение на наложеното наказание следва да се посочи, че то е съобразено с критериите по чл. 206, ал. 2 ЗМВР - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, и противно на твърдяното от жалбоподателката е правилно определено. Същото се явява най-лекото по тежест от уредените в чл. 197, ал. 1 ЗМВР и е в минималния законоустановен размер – за срок от един месец. Вярно е, че съгласно чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР за нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР се налага дисциплинарно наказание „порицание“, но признаците на процесното деяние от обективна и субективна страна позволяват квалифицирането му като маловажно по смисъла на чл. 198, ал. 2 ЗМВР, за което ДНО е изложил конкретни и обосновани аргументи. Ето защо законосъобразно е наложил на жалбоподателката предвиденото в ал. 1 от с.з. дисциплинарно наказание "мъмрене". Накрая, оспореният акт е издаден в съответствие с целта на закона, доколкото всеки държавен служител следва да носи съответната дисциплинарна отговорност за неправомерното си поведение. По изложените съображения съдът счита, че жалбата на С. Х. М. е неоснователна, респ. атакуваната от нея заповед е законосъобразна, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът