Решение № 2230 от 17.6.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 14631/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••••••” ЕООД срещу Наказателно постановление (НП) № 000218-64/23.07.2024 г. издадено от директора на РИОСВ - Варна, с което на жалбоподателя на основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 34и, ал.24 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/ е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000.00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 17, ал. 2 от ЗЧАВ, вр. чл. 32, ал. 1, вр. чл. 39а, ал 2 от Наредба № 1 от 17.02.2017 г. за реда и начина за обучение и издаване на документи за правоспособност на лица, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, както и за документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове /обн. ДВ бр. 20/2017 г./. В подадената жалба от адв. А. Д. се излагат съображения за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, свързани с липса на извършено от дружеството нарушение. Дружеството настоява, че е представило в срок годишен отчет за дистрибутираното оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове по имейл до РИОСВ Варна. Изложени са и съображения за приложение на чл. 28 ЗАНН поради маловажност на нарушението. Поради изложените съображения се претендира съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща законен или упълномощен представител. От адв. Д. е депозирано становище, в което са развити доводите в жалбата за изпращане по имейл до РИОСВ Варна на годишния отчет в срок. Административнонаказващият орган – директорът на РИОСВ Варна, редовно призован, не изпраща упълномощен представител, като от него е депозирано писмено становище с молба за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател – „•••••••“ ЕООД било дистрибутор на стационарно оборудване, зависещо от над 3 кг. флуорсъдържащи парникови газове /ФПГ/ със седалище в гр. София. В годините преди 2024 г. дружеството поддържало обекти на територията на област Варна и било регистрирано като дистрибутор на територията на РИОСВ Варна. На 26.02.2024 г. служител на дружеството подал по електронен път чрез електронно писмо до РИОСВ Варна с приложение към него, озаглавено „Декларация ФПГ 2023 •••••••“. Но дружеството не получило отговор или потвърждение за получаването на документа и след като било уведомено за съставения му АУАН, на 27.05.2024 г. повторно изпратило същия документ на същия имейл. Но в срок до 31.03.2024 г. дружеството не подало годишен отчет за 2023 г. за пуснатото на пазара стационарно оборудване в Информационната система за ФПГ на Изпълнителната агенция по околна среда в гр. София. На 17.05.2024 г. била извършена служебна проверка в Информационната система за ФПГ на Изпълнителната агенция по околна среда от св. А. Д – служител в РИОСВ Варна, като при нея било установено, че дружеството не е подало годишен отчет за 2023 г., адресиран до РИОСВ Варна, а и изобщо. Това било отразено и в Констативен протокол № 019294 от 17.05.2024 г. С оглед на тази констатация св. А. Р. Д на длъжност „главен експерт“ в РИОСВ Варна приела, че е осъществено нарушение на чл. 34и, ал.24 вр. чл. 17, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, вр. чл. 32, ал. 1 и чл. 39а от Наредба № 1, доколкото дружеството не е представило годишен отчет за дистрибутираното оборудване, съдържащо ФПГ за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. Затова тя изпратила покана до дружеството за явяване на негов представител за съставяне на АУАН. Поканата била получена на 27.05.2024 г., като незабавно след това служител на дружеството изпратил вторият имейл с прикачен файл до електронната поща на РИОСВ Варна. На 21.06.2024 г. св. А. Д съставила АУАН № 000218/21.06.2024 г. за така установеното нарушение на дружеството, в присъствието на неговия управител и на двама свидетели, което се удостоверява от техните подписи. В акта било прието, че дружеството е нарушило чл. 34и, ал.24 вр. чл. 17, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, вр. чл. 32, ал. 1 и чл. 39а от Наредба № 1, което нарушение било извършено в гр. София, на 01.04.2024 г. В акта относно самото нарушение е посочено, че при проверката на 17.05.2024 г. е констатирано, че в Информационната система за ФПГ на Изпълнителната агенция по околна среда не е отразено да е постъпвал годишен отчет за дистрибутираното оборудване за 2023 г. от страна на дружеството. Копие от акта било връчено на управителя на дружеството, който като възражение срещу него написал, че описаното не отговаря на действителната обстановка. Подробни писмени възражения били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, където дружеството посочило, че е подало годишния отчет в Информационната система и пледирало за приложение на чл. 28 от ЗАНН. При пълна идентичност на описанието на нарушението и дадената му правна квалификация, на 23.07.2024 г. било издадено обжалваното НП № 000218 от директора на РИОСВ Варна. В НП възраженията на жалбоподателя са приети за неоснователни и на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева на основание чл. 34и, ал. 24 от ЗЧАВ. Наказателното постановление е редовно връчено на дружеството на 16.09.2024 г., което се установява от представеното известие за доставяне, като на 30.09.2024 г. до СРС по електронен път е изпратена и жалбата срещу него. Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. А. Д /разпитана чрез видеоконферентна връзка по реда на чл. 139, ал. 9 НПК/, като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, /преди всичко констативен протокол; списък на дружества, неподали годишни отчети; копия на изпратени електронни съобщения; документи, свързани с връчването на НП, както и заповеди за компетентност/, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира отчасти показанията на свидетеля Д, тъй като същите са непротиворечиви и достоверни по отношение на извършената от нея проверка в информационната система, както и относно качеството на жалбоподателя на дистрибутор на оборудване, съдържащо ФПГ. В тези им части показанията на свидетелката са и подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелката разказва за случая и за установеното от нея при проверката единствено в Информационната система на ИА ОС, в следствие на което е съставила и процесния АУАН. Но липсват доказателства в подкрепа на твърдението на свидетелката, че срокът за представяне на отчетите за 2023 г. е бил удължен с един месец съгласно писмо на МОСВ /каквото не е представено по делото/, още повече, че законовият срок е посочен и в съставения от нея АУАН. Освен това, липсват и доказателства или законова регламентация, потвърждаваща твърдението на свидетелката, че годишният отчет е следвало да се подаде във вътрешния регистър на РИОСВ Варна, доколкото дружеството е извършвало дейност на територията на Регионалната инспекция. Очевидно от показанията й, свидетелката не е запозната с изпратените от дружеството по имейл документи, за който няма данни и да са заведени в РИОСВ Варна. От друга страна, съдът прие, че представените от дружеството копия на електронна кореспонденция с изпратено приложение до имейл адрес на РИОСВ Варна, потвърждават единствено изпращането на документа, озаглавен „Декларация ФПГ 2023 •••••••“. Но поради липсата на представено разпечатано копие на така приложение документ не би могло да се установи дали това е изискуемият годишен отчет. Освен това, съдът отчете, че документът е изпратен по електронната поща, а не е заведен в Информационната система на ИА ОС, както изисква ЗЧАВ. От друга страна, доколкото дружеството е изпратило имейли именно на РИОСВ Варна, свързани с ФПГ и не е изложило възражения в този смисъл, съдът приема за установено, че то е дистрибутор на стационарно оборудване с флуорсъдържащи парникови газове. Съдът се довери и на представените заповеди за компетентност на актосъставителя и наказващия орган. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок /за което са изложени доводи в разпореждането за насрочване на делото/, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че акта за установяване на нарушението и наказателното постановление са издадени от местнонекомпетентни органи, при допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Съдът намира, че при образуване на административнонаказателното производство са липсвали основания за възлагане на проверката на св. Д, която е служител на РИОСВ Варна, а оттам и съответно за съставяне на АУАН и издаване на НП от служители на РИОСВ Варна. Макар и лаконично, в АУАН е посочено, че нарушението е извършено в гр. София, което обуславя и местната компетентност на СРС. В случая според описанието на нарушението, извършено чрез бездействие - неподаване в срок на отчет в Информационната система на ИАОС, следва, че то е извършено в гр. София, където е седалището на ИАОС. Но въпреки този извод, св. Д погрешно е преценила, че тя е компетентна да състави на дружеството АУАН за извършено нарушение на територията на гр. София. Като служител на РИОСВ Варна, св. Д черпи своята компетентност от Заповед № 237/29.11.2023 г. на директора на РИОСВ Варна, в която се съдържа позоваване на чл. 43, ал. 1 от ЗЧАВ. Но в случая, с оглед квалификацията на нарушението по чл. 34и, ал. 24 от ЗЧАВ, приложима е специалната разпоредба на чл. 43, ал. 4 от закона, предвиждащ, че „Актовете за установяване на нарушенията по чл. 27, 30, 34и, 34к и 42а се съставят от длъжностни лица, оправомощени от министъра на околната среда и водите или от директора на съответната РИОСВ. Съответно в чл. 43, ал. 5 от ЗЧАВ е предвидено, че „Наказателните постановления по ал. 4 се издават от министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице или от директора на съответната РИОСВ или от оправомощено от него длъжностно лице.“ По същия начин и в представената Заповед № АА-370/17.05.2023 г. министърът на околната среда и водите е оправомощил директорите на РИОСВ да издават НП по ЗЧАВ в териториалния обхват на съответната РИОСВ. Следователно, за да разполагат с компетентност да установят нарушението и да наложат за него съответното наказание, актосъставителят и наказващият орган следва да са от „съответната РИОСВ“. Безспорно е, че в случая това е тази РИОСВ, на територията на която е било извършено нарушението съгласно правилата на чл. 48, ал. 1 или ал. 2 от ЗАНН. В случая, нарушението е извършено в гр. София, където се намира седалището на Изпълнителната агенция по околната среда, поддържаща Информационната система, където е следвало дружеството да подаде своя годишен отчет, така както е описано в АУАН и НП. Налице са и предпоставките по специалната разпоредба на чл. 48, ал. 2 ЗАНН, тъй като нарушението се отнася до бездействие, свързано с неподаване на информация по електронен път. Следователно, компетентен да разгледа преписката е наказващият орган с териториален обхват гр. София, а именно директора на РИОСВ София или министъра на околната среда и водите, който има общонационална компетентност. Но без да имат основание за това, органите на РИОСВ Варна са иззели чужди правомощия и са образували и провели административнонаказателно производство срещу дружеството, погрешно приемайки, че то е следвало да подаде годишния отчет до РИОСВ Варна. Но и в самия акт и НП изрично е вписано, че задължението по чл. 17г, ал. 1 от ЗЧАВ се изпълнява чрез подаване на отчета в Информационната система за ФПГ на ИА ОС гр. София. А дадените от актосъставителката показания пред съда относно вътрешния регистър на РИОСВ Варна са ирелевантни, защото законът ясно дефинира къде и по какъв начин следва да се подаде декларацията. А доводите на свидетелката относно служителите на коя регионална инспекция имат достъп до данните в общата информационна система, се отнасят до вътрешноведомствен въпрос, който не би могъл да измени правилата за местната компетентност. Поради всичко изложено, съдът прие, че в случая АУАН и НП са издадени от местно некомпетентни органи, което изцяло е опорочило проведеното административнонаказателно производство и е абсолютно основание за отмяна на обжалваното НП. Но освен този съществен порок на НП, съдът констатира и други допуснати съществени нарушения на материалния закон при издаването на акта и НП, свързани с липсата на конкретно описание на вмененото нарушение. Както е видно от текста на АУАН и НП, актосъставителят и наказващият орган са приели, че дружеството е дистрибутор на стационарно оборудване, зависещо от над 3 кг. ФПГ, откъдето са извели и задължението му да подава годишен отчет. Но това не съответства в пълнота на законовата и подзаконовата регламентация на задължението за подаване на отчет. Въз основа на законовата делегация по чл. 17, ал. 2 ЗЧАВ е издадена Наредба № 1 от 17.02.2017 г. за реда и начина за обучение и издаване на документи за правоспособност на лица, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, както и за документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове /Наредба № 1/. Именно към нея препраща и посочената като нарушена в НП разпоредба на чл. 17г, ал. 1 от ЗЧАВ. В чл. 2, т. 8 от Наредба №1, определящ предметния обхват на Наредбата, е посочено, че тя се отнася и до дистрибуторите на оборудване, заредено с флуорсъдържащи парникови газове, което не е херметически затворено. Но нито в АУАН, нито в НП е посочено дали наказаното дружество дистрибутира именно такова оборудване, което не е херметически затворено. Посоченото в акта и в НП относно оборудването е, че то зависи от над 3 кг. ФПГ, което обаче не е въведено като изискване от Наредба № 1. Липсата на изрично изведени в АУАН и НП съставомерни характеристики на оборудването, което се твърди да е дистрибутирано от жалбоподателя, представлява съществено нарушение на материалния закон, тъй като не позволява еднозначна преценка дали изобщо дружеството се явява задължен субект по Наредба № 1, съответно и субект на задължението за подаване на отчет. Това би могло да се приравни и на нарушение на процесуалния закон по смисъла на чл. 42, ал.1, т. 4 ЗАНН, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, свързано с липса на ясно и пълно описание на всички съставомерни елементи на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Това нарушение е съществено, доколкото е ограничило правото на защита на санкционираното лице и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП. На следващо място, съдът намира, че в случая е допуснато и друго нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН при издаването на НП, като в описателната му част никъде не е посочено наименованието на Наредба № 1, нито се съдържа позоваване на чл. 32, ал. 1 и чл. 39а, ал. 2 от Наредбата. Те единствено са цитирани при изброяването на нарушените от дружеството разпоредби, без да е изяснено тяхното съдържание и отношение към случая. Съгласно чл. 34и, ал. 24 от ЗЧАВ „Лице, което не представи в срок информация за веществата, които нарушават озоновия слой, и/или за флуорсъдържащите парникови газове, както и за продуктите и оборудването, които съдържат или зависят от тези вещества, съгласно изискванията на наредбите по чл. 17, ал. 1, 2 и/или 3, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.“ Доколкото посочената като нарушена разпоредба на чл. 34и, ал. 24 от ЗЧАВ е бланкетна и препраща именно към неизпълнение на задължението за предоставяне на информация, то посочването на конкретните текстове на Наредбата, които наказващият орган приема за нарушени, е съществено. Видно от текста на чл. 32, ал. 1 от Наредба № 1, „Дистрибуторите на оборудване, заредено с флуорсъдържащи парникови газове, което не е херметически затворено, изготвят годишен отчет за изпълнението на задължението си по чл. 11, параграф 5 на Регламент (ЕС) № 517/2014 съгласно формата по приложение № 6.“ Именно в тази разпоредба се съдържа и задължението за подаване на годишен отчет. А в чл. 39а, ал. 2 от Наредба № 1 е уреден начина на подаване на отчетите – „Отчетите по чл. 31, чл. 32, ал. 1, чл. 33, ал. 1, чл. 34 и чл. 35, ал. 1 се подават по електронен път, като се използва информационната система по чл. 17г, ал. 1 от ЗЧАВ, която е достъпна чрез официалната интернет страница на ИАОС“. Като в ал. 2 на чл. 39а от Наредбата е предвиден и срокът за подаване на отчета – до 31 март на текущата година. Макар и лаконично, в АУАН се съдържа позоваване на именно тези разпоредби на Наредбата, но в НП такова липсва при описание на нарушението. По този начин за наказания субект остава неясно откъде е изведено задължението му за подаване на отчета именно чрез Информационната система на ИАОС и какъв е законовият срок за това. Това според настоящият съдебен състав представлява поредното самостоятелно основание за отмяна на НП. Поради всички изложени съображения, съдът намери подадената жалба за основателна и прецени, че НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, без да се налага излагане на съображения относно обективната и субективната страна на вмененото нарушение и индивидуализацията на наказанието. С оглед изхода на делото и отмяна на НП, съдът следва да разгледа и претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатска защита. С оглед разпоредбата на чл. 63д ЗАНН законът допуска присъждането на разноски на жалбоподателя, като по делото в проведеното едно съдебно заседание не е участвал лично упълномощеният адв. А. Д., но той е изготвил жалбата срещу НП, както и писмено становище по делото. Той е представил пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение в размер на 400 лева за адвокатска защита по делото. Размерът на възнаграждението е изплатен изцяло, видно от представения договор за защита и съдействие, който служи и за разписка за получаване на сумата. Уговореното възнаграждение не е прекомерно с оглед размера на наложената с НП имуществена санкция и положените от процесуалния представител усилия. Следователно претенцията за сумата от 400 лева е изцяло основателна и възнаграждението следва да бъде присъдено на жалбоподателя в пълен размер. По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.1, вр. ал. 3, т. 1 и 2 от ЗАНН и чл. 63д от ЗАНН, съдът