Решение № 8530 от 15.12.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1469/2025 г.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 3, във връзка с чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на А. Е. К. от [населено място], [улица], вх.•, ет. •, ап. ••, подадена чрез адв. И. Д. от АК – Хасково, с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], срещу Решение № 1012-26-338-1/30.07.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу разпореждане № РВ-3-26-01923219/11.06.2025 г. на За ръководител на „Контрола по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Хасково. В жалбата се твърди, че с оспореното решение и потвърденото с него разпореждане административният орган неправилно и необосновано приел, че са налице нормативно регламентираните предпоставки по чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 КСО за възстановяване на добросъвестно получени суми за осигурителни плащания. Нарушено било правото на защита на оспорващата, тъй като същата била лишена от възможността да участва в производството по извършване на проверка спрямо нея. Въз основа на тази проверка били издадени задължителни предписания за заличаване на подадените данни за осигурителен стаж и доход по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, което обстоятелство послужило и за постановяване на обжалваното разпореждане. Твърди се, че административният орган не изложил мотиви, на които основава предметното разпореждане, а само буквално цитирал отделни разпоредби на КСО, поради което същото било незаконосъобразно, като издадено в нарушение на предвидена от закона форма и противоречало на материалния и процесуалния закон. По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане. Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд - Хасково, като обсъди наведените с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: От представените по делото доказателства се установява, че с придружителни писма вх. № Р14-26-000-00-0006297635/29.11.2019г., №26-000-00-0006429390/03.01.2020г.; №Р14-26-000-00-0006565326/04.02.2020г.; №Р14-26-000-00-0006684239/27.02.2020г.; №Р14-26-000-00-0006832670/31.03.2020г.; №Р14-26-26-000-00-0006963037/01.05.20220г.; № Р14-26-000-00-0007108180/10.06.2020г.; №Р14-26-000-00-0007277367/28.07.2020г. и №Р14-26-000-00-0008749409/07.06.2021г. в ТП на НОИ – Хасково, за жалбоподателката в качеството и на самоосигуряващо се лице – земеделски производител са представени Приложение № 9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО, към болнични листове. Приложение №11 към Заявление – декларация по чл. 50-51 от КСО с начална дата 25.07.2020г. и Приложение №11 към Заявление – декларация по чл. 53 от КСО с начална дата 26.04.2021г. Извършена е проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на А. Е. А., резултатите от която са обективирани в Констативен протокол /КП/ № КВ-5-26-01883089/07.04.2025г., изготвен от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Хасково. В КП е посочено, че от направена справка в регистър „А. •“ е установено, че А. Е. А. (сега К.) с [ЕГН] е вписана на 10.09.2019г. като самоосигуряващо се лице – земеделски производител (стопанин) с [ЕИК], с КИД 2008: 0147 Отглеждане на домашни птици. На дата 04.01.2022г. е вписан нов [ЕИК]. От направена справка в информационните регистри на НОИ се установило, че А. Е. А. (сега К.) е вписана като член на Осигурителна каса „С.“ с [ЕИК] на дата 10.09.2019г. Описани са предприетите във връзка с проверката действия. Коментирани са изпратените писма до О. Д. „Земеделие“ – Хасково и до О. Д. по безопасност на храните – Хасково, както и получените отговори. Посочено е, че от направена справка данни от Регистъра на осигурителите за самоосигуряващия се, се установило, че А. Е. К. (преди А.) е декларирала, че като земеделски стопанин с [ЕИК] (нов [ЕИК]) упражнява трудова дейност от дата 10.09.2019г., заявява вид на осигуряване фонд „Общо заболяване и майчинство“ и фонд „Пенсии“ от същата дата и прекъсва дейност на дата 20.04.2022г. От направена справка в информационните регистри на НОИ за А. Е. К. (преди А.) се установило, че има данни за внесени в приход на бюджета на ДОО осигурителни вноски за периода от м.09.2019г. до м.11.2019г.; подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО чрез А. Е. К. (преди А.) – земеделски стопанин с [ЕИК] за периода от м. 09.2019г. до 12.2021г. и чрез ЕИК (нов) ••••••••• за периода от 01.2022г. до 04.2022г. Посочено е, че видно от направена справка в информационните регистри на НОИ се установило, че за А. Е. К. (преди А.) с [ЕГН] чрез А. Е. К. (преди А.) с [ЕИК] има постъпили данни за изплащане на парични обезщетения от фонд „Общо заболяване и майчинство“ за периода от 13.09.2019г. до 10.10.2019г. /вкл./ и от 21.11.2019г. до 19.04.2022г. /вкл./ и изплатени парични обезщетения от фонд „Общо заболяване и майчинство“ за периода от 13.09.2019г. до 10.10.2019г. /вкл./ и от 21.11.2019г. до 19.04.2022г. /вкл./. Установено е, че А. Е. К. с [ЕГН] непосредствено след като се е регистрирала, че упражнява трудова дейност като земеделски стопанин, е представила документи за изплащане на парични обезщетения от бюджета на ДОО /за периода от 13.09.2019г. до 10.10.2019г. (вкл.) и от 21.11.2019г. до 19.04.2022г. (вкл.), като датата на прекъсване на дейността съвпада с края на обезщетенията, по които има плащания. Отбелязано е, че понятията „регистриран земеделски стопанин“ по Наредба №3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на Регистъра на земеделските стопани и „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла на КСО не са тъждествени, като по отношение на последното освен, че лицето трябва да е регистрирано по установения ред, т.е. по реда, регламентиран в Наредба №3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, но същевременно следва и да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Обсъдени са разпоредбите на §1, ал.1, т.3 и т. 5 от ДР на КСО и чл.10 от КСО, както и други законови разпоредби, и е прието, че декларираният брой кокошки-носачки от А. Е. К. през периода на упражняване на трудова дейност като земеделски стопанин, съгласно цитираните разпоредби следва да се отглеждат за лични нужди и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените суровини и храни, т. е. - това е лично стопанство, защото са под 50 броя. Във връзка с изложените факти, А. Е. К. не е произвеждала растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Направен е извод, че А. Е. К. няма качество на „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла на §1, ал. 1, т. 5 ДР на КСО, във връзка с което за лицето не е възникнало и правно основание за подаване на декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице за започване на трудова дейност, внасяне на осигурителни вноски и подаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО – в качеството ѝ на регистриран земеделски стопанин, т. е. - същите са без правно основание, във връзка с което данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от м.09.2019г. до м.04.2022г., следва да се заличат. Издадени са Задължителни предписания №ЗД-1-26-01883556/07.04.2025г. и №ЗД-1-26-01883561/07.04.2025г. от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Хасково. С тях е вменено задължение на А. Е. А., с ЕИК/код по БУЛСТАТ ••••••••••••, съответно на А. Е. А., с ЕИК/код по БУЛСТАТ •••••••••, да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО на А. Е. К., [ЕГН], за периода от 10-09-2019 до 31-12-2021, с вид осигурен 13, декларация образец №1, съответно за периода от 01-01-2022г. до 19-04-2022г., с вид осигурен 13, декларация образец №1. Издадените задължителни предписания са изпратени на А. Е. К. и са получени лично от лицето на 12.05.2025г., видно от представеното по делото известие за доставяне ИД PS 6300 01M1RI N. Няма данни и не се твърди по делото задължителните предписания да са обжалвани. Последвало е издаване на Разпореждане №РВ-3-26-01923219/11.06.2025г. от За Ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Хасково, с което, на основание чл.114, ал.2, т.2 и чл.114, ал.3 от КСО, е разпоредено А. Е. К. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода 21.11.2019г. до 19.04.2022г. в размер на 16152.84 лева. В мотивите на разпореждането е посочено, че след извършена проверка от контролен орган на ТП на НОИ – Хасково, приключила с Констативен протокол №КВ-5-26-01883089/07.04.2025г. и на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37 ал.1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, са издадени задължителни предписания №ЗД-1-26-01883556/07.04.2025г. и № ЗД-1-26-01883561/07.04.2025г., които към настоящия момент са влезли в законна сила, като данните по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО в качеството на лицето на земеделски стопанин са заличени. Посочено е, че от извършените констатации е видно, че лицето не отговаря на условията на §1, т.5 от ДР на КСО, чл.10, чл. 40, чл. 48а и чл.52а от КСО, поради което няма право на парично обезщетение в качеството на земеделски стопанин. Прието е, в резултат на изложеното в разпореждането и на основание чл.114, ал.2, т.2 от КСО, че на А. Е. К. неоснователно са изплатени 16152.84лв., представляващи парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода. Разпореждането е получено от А. К. на 16.07.2025г., видно от представеното известие за доставяне ИД PS 6300 01NSS2 0 /л.18 гръб/. В ТП на НОИ – Хасково е заведена жалба вх. №1012-26-338/18.07.2025г. от А. Е. К. срещу Разпореждане №РВ-3-26-01923219/11.06.2025г. На 30.07.2025г. от Директора на ТП на НОИ – Хасково е издадено обжалваното в настоящото производство Решение №1012-26-338-1/30.07.2025г., с което, на основание чл.117, ал.3 от КСО, е отхвърлена жалбата на А. Е. К. срещу Разпореждане № РВ-3-26-01923219/11.06.2025г. на За Ръководител на „Контрола по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Хасково. В решението, след позоваване на разпоредбите на чл. 48а, чл.52а от КСО, §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, чл.10 от КСО, §1, ал. 1, т.5 от ДР на КСО, чл.4 и ал.4 от КСО, е посочено, че от анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, които произвеждат растителна/животинска продукция, предназначена за пазара и са регистрирани за това по установения ред. В случая, при извършена проверка от контролен орган на ТП на НОИ – Хасково, приключила с констативен протокол №КВ-5-26-01883089/07.04.2025г. и задължителни предписания №ЗД-1-26-01883556/07.04.2025г. и № ЗД-1-26-01883561/07.04.2025г., било установено, че жалбоподателката не е осигурено лице, тъй като не отговаря на условията на §1, ал. 1, т. 5 ДР на КСО, чл. 10 и чл. 40, чл. 48а и чл. 52а КСО, което било предпоставка за възстановяване на суми от парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на малко дете, получено за периода от 21.11.2019г. до 19.04.2022г. С оглед изложеното е направен извод, че правилно в обжалваното разпореждане е посочено, че на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 КСО А. Е. К. следва да възстанови неоснователно изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 21.11.2019г. до 19.04.2022г. в размер на 16152.84 лв. – главница. Посочено е още, че липсата на упражнявана от жалбоподателката трудова дейност като земеделски стопанин за посочените при проверката периоди я дисквалифицират като „осигурено лице“ по смисъла на чл. 10, ал. 1 КСО и §1, ал. 1, т. 3 и т. 5 ДР на КСО към деня на настъпване на осигурителния риск, съответно за същата не е възникнало право на обезщетение, а изплатеното такова е било недължимо и получено без основание, което било установено при извършен последващ контрол по разходите на ДОО на лицето и било предпоставка по чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО за възстановяване на получените суми като обезщетения. Данните от констативен протокол и задължителни предписания на контролен орган на ТП на НОИ – Хасково били именно новоустановени факти и обстоятелства, които довели до заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО по отношение на жалбоподателката. Жалбата срещу решението е подадена на 30.07.2025г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена с вх. №1012-26-338-2/30.07.2025г. По делото в качеството на свидетел е разпитан съпругът на жалбоподателката – Ф. Б. К., който заяви пред съда, че А. К. през целия период е внасяла осигурителните си вноски като земеделски производител и в това и качество е отглеждала 15-20 кокошки. При така установеното от фактическа страна, Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи: Жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното решение изхожда от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл.117, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, б. „д“, от КСО. Издадено е в предвидената от закона писмена форма, както и съдържа необходимите по чл.59, ал.2 от АПК, вр. чл. 117, ал. 5 от КСО реквизити. Не се констатира при издаване на решението да са допуснати съществени процесуални нарушения. Основният спорен по делото въпрос се свежда до правилното приложение на материалния закон. За да обоснове от правна страна отхвърляне на жалбата против Разпореждане №РВ-3-26-01923219/11.06.2025г., Директорът на ТП на НОИ – Хасково се позовал на чл. 40, чл. 48а, чл.52а КСО, §1, ал.1, т.3 ДР на КСО, чл.10 КСО, §1, ал. 1, т.5 ДР на КСО, чл.4, ал.3 т.1, 2 и 4 и ал.4 КСО, като с оглед фактите по случая е приел, че жалбоподателката няма право на парично обезщетение, поради което разпореждането за възстановяване на получените суми е прието за правилно. Тези изводи съдът споделя изцяло. С оглед предмета на делото, към визираните правни норми, относими в конкретния случай, следва да се има предвид и съдържанието на чл.5, ал.2, ал.3 и ал.4 т.1 от КСО. Тук е уместно да се посочи, че във връзка с твърдението на разпитания по делото свидетел, съпруг на жалбоподателката, че същата е произвеждала продукция в качеството си на земеделски стопанин, е необходимо да се държи сметка и дали тази продукция е реализирана на пазара, като в тази връзка доказателства по делото от страна на оспорващата не се представиха. В случая не бяха представени разходни и приходни документи, както и годишни данъчни декларации. Отделно от това към настоящото производство е ирелевантен въпросът произвеждала ли е оспорващата земеделска продукция и реализирана ли е същата на пазара, тъй като са налице влезли в сила задължителни предписания, неоспорени от жалбоподателката, въз основа на които данните по чл. 5 от КСО за осигуряването са заличени. При това положение, без значение е фактът, че за лицето са подавани данни по чл.5, ал.4 от КСО и са внасяни осигурителни вноски. Регистрацията като земеделски стопанин не е достатъчна, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството земеделски производител и осигурено лице. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност и което не е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството осигурено лице като земеделски производител, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Защитими са само тези осигурителни права, които реално са възникнали. Регистрацията като земеделски стопанин и внасяне на осигурителни вноски, без регистрираното физическо лице да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, съгласно изискването на §1, ал.1, т.5 от КСО, не обуславя възникването на осигурително правоотношение, а липсата на такова дефинитивно изключва правото на лицето да получи осигурителни плащания, в това число и парични обезщетения по глава ІV, раздел ІІ от КСО. /в този смисъл Решения на ВАС по адм. дело № 544/2024г., по адм. дело № 6092/2022г. и по адм. дело № 10733/2022г./. Съдът намира, че към момента на изплащане на паричните обезщетения не са били налице предпоставките за изплащането им, тъй като към деня на настъпване на тези осигурителни рискове жалбоподателката не е имала качеството „осигурено лице“. Ако тя е смятала, че отговаря на условията за получаване на парично обезщетение, доколкото представлява осигурено лице по смисъла на § 1, ал.1, т.3 във връзка т.5 ДР КСО, то е следвало да оспори връчените ѝ задължителни предписания за заличаване на данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. С оглед факта, че не е предприела действия за своя защита, оспорвайки издадените спрямо нея предписания, то в съзнанието си същата е била наясно, че не е упражнявала труд като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски производител. Относно възприетото с Разпореждане №РВ-3-26-01923219/11.06.2025г. добросъвестно получаване на сумите, е необходимо да се има предвид следното: Съгласно чл.114, ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Съгласно чл.114, ал.2, т.2 КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. В конкретния случай, от съответните органи на НОИ е прието, че сумите са получени добросъвестно, въпреки, че жалбоподателката не е произвеждала продукция, предназначена за пазара. Това е така, доколкото в действителност са налице нови данни, имащи значение за определяне правото на изплащане на обезщетение, а именно – издадени са задължителни предписания, които, като неоспорени и влезли в сила, са довели до заличаване на данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО /в тази насока Решения на ВАС по адм. дело № 5399/2022г., по адм. дело № 9322/2023г. и по адм. дело № 1336/2023г./. С константната практика на ВАС е възприето, че за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. С оглед законовата презумпция за добросъвестност е абсолютно необходимо безспорното и категорично установяване на недобросъвестността на лицето от страна на носещия доказателствената тежест за това административен орган /така вж. Решение по адм. дело № 4097/2023 г. на ВАС/. В случая органът не твърди, че лицето е недобросъвестно, за да се приложи разпоредбата на чл.114, ал.1 от КСО, вкл. и доколкото в тази хипотеза не е достатъчно да се установи безспорно фактът на неправилно извършени осигурителни плащания в полза на физическо лице, за да се обуслови материална законосъобразност на нареденото връщане на такива суми от получателя им със съответната лихва, а следва да бъде доказана и неговата недобросъвестност. В този смисъл и в настоящото производство ответникът не следва да доказва извършени ли са от лицето действия в нарушение или при заобикаляне на закона или има ли лицето поведение, целящо да заблуди компетентните органи по отношение на осигурителните му права, възползвало ли се е лицето от неистински документи и/или документи с невярно съдържание, установени ли са факти и обстоятелства, които съзнателно са били укривани от него с цел неправомерно облагодетелстване, т. е. - заявени ли са неверни факти или декларирани ли са обстоятелства от същото лице при императивно изискване за деклариране, за възникване и упражняване на правото на осигурително плащане. Сами по себе си, подаването на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и внасянето на осигурителни вноски не са действия, чрез които се цели да бъдат заблудени органите по отношение осигурителните права на лицето. В случая в оспореното решение няма описани правопроменящи или правоизключващи факти, които съзнателно са били укривани от лицето, с оглед постигане на резултативна цел – неговото облагодетелстване /в този смисъл Решение по адм. дело № 6906/2023 г. на ВАС/. Дори и да се приеме, че всъщност органът е бил длъжен да изследва дали лицето е действало недобросъвестно, за да разпореди връщане на неоснователно получени суми от него на основание чл.114, ал.1 от КСО, ако не го е сторил, не е допуснал нарушение на процесуалните правила и закона, тъй като от една страна, добросъвестността се презумира и не подлежи на доказване, а от друга - органът е разпоредил връщане единствено на неоснователно получените суми в размера на тяхната главница, не и на лихвите, т. е. - правната сфера на адресата на оспорения акт е засегната неблагоприятно в по-малка степен. В крайна сметка, с оглед фактическата обстановка и предвид приложимата правна уредба, в случая жалбоподателката не разполага с право на изплащане на обезщетение, поради което и следва да възстанови неоснователно получените суми, макар и получаването им да се е случило добросъвестно. След изплащането на сумите за парични обезщетения са представени нови документи и са събрани допълнителни данни, от които е установено, че извършените осигурителни плащания са без правно основание. Налице са предпоставките по чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО за възстановяване на сумите за осигурителни плащания от получилото ги лице без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение /в този смисъл Решение по адм. дело № 4627/2021 г. на ВАС/. Изложеното налага извода, че оспореното решение не противоречи на материалния закон. Решението е в съответствие с целта на закона и съобразено с принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК. По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на делото, основателно е искането на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съобразно чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ (в редакцията на разпоредбата, действала към датата на образуване на делото), съдът определя в размер 100 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК съдът