РЕШЕНИЕ

№ 195

гр. Харманли, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря Антония Хр. ТЕ.а като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Гражданско дело № 20235630101019 по описа за 2023 година Предявен е положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК.

Подадена е искова молба oт Х. Ю. М., ЕГН“••••••••••, от гр.Харманли, ул.......

Ю. Ю. М., ЕГН: ••••••••••, гр.Харманли, ул. „......, Х. Ю. С., ЕГН: ••••••••••, гр.Харманли, ул. „Липа“ №18, Т. Ю. М., ЕГН: ••••••••••, гр.Харманли, ул. „..5 против Община Харманли, ЕИК: ......, пл........ Твърдят, че били наследници на Ю. М. М., ЕГН: •••••••••• и Неврие Салим М., ЕГН: ••••••••••, които с НА №192 от 18.05.1990г. закупили недвижим имот - нива от около 800 кв.м, в местност „Старите лозя“, Харманлийско землища, при граници: ГУ, ДБ, ЛД и път. Към настоящия момент имотът бил част от ПИ с идентификатор 77181.23.128 /седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно, точка двадесет и три, точка сто двадесет и осем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, адрес на поземления имот-гр.Харманли, местност “Старите лозя“, с площ от 1095кв.м, трайно предназначение на територията-земеделска, начин на трайно ползване-за земеделски труд и отдих съгл. пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ, категория на земята- осма, номер по предходен план 729.190, при съседи: 77181.23.127, 77181.23.140, 77181.23.129, 77181.20.368, 77181.20.370. През 1995г. те построили и къща, с площ от около 60 кв.м /шестдесет квадратни метра/. В нея те живели до края на дните си, а след това там останал да живее синът им Т. Ю. М., ЕГН: ••••••••••, а по-късно и техния внук, син на Т.. В имота към настоящия момент имало две сгради - едната гореописаната и сграда с идентификатор 77181.23.128.1 /седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно, точка двадесет и три, точка сто двадесет и осем, точка едно/, с площ от 90 кв.м /деветдесет квадратни метра/, брой етажи-един, предназначение-жилищна сграда еднофамилна.С Решение от 19.04.2019г. по ГД№635/2018г. на PC-Харманли, за собственици на сградата били признати дъщерята на ищцата Х. Ю. С. - НАМ и съпругът й.

Сочат, че при опит да се снабдят с документи за имота ищците установили, че имотът бил записан като собственост на Община Харманли. От годината на придобиване, а именно 1990г. имотът непрекъснато, явно и необезпокоявано се владеел от наследодателите на ищците и от самите тях.

Заявяват, че имотът никога не бил отчуждаван, одържавяван или отнеман на друго основание и за него не важала забраната по чл. 86, ал.1 от ЗС, нито по чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ и по чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ, а и не следва спрямо него да се прилага разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, тъй като в приложното му поле попадали само земеделски земи, които подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. След като имотът не бил включен в ТКЗС и не подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не можела да придобие правото на собственост по реда на чл.19 ЗСПЗЗ.

С уточнителна молба заявяват, че са собственици на основание покупко- продажба и наследяване на гореописаната част от ПИ, както и че са собственици на основание давностно владение и наследяване на построената в имота сграда с площ 59.44 кв.м., еднофамилно жилище на един етаж, намираща се почти на границата на имота с ПИ 77181.23.129 – улица. Сградата се владяла от наследодателите на ищците до смъртта на двамата – до 2010г., а след това от ищеца Т. М.. Поради това моли да се постанови РЕШЕНИЕ, с което да се признае за установено по отношение на Община Харманли, че Х. Ю. М. ЕГН••••••••••, гр.Харманли, ......, Ю. Ю. М. ЕГН••••••••••, гр.Харманли, ул.Незабравка№16, Х. Ю. С. ЕГН••••••••••, гр.Харманли, ......, Т. Ю. М. ЕГН••••••••••, гр.Харманли, ...... по силата на договор за покупко-продажба и наследяване са собственици на Североизточната, оградена на място, при граници северозапад 77181.20.368, североизток 77181.23482, югоизток – 77181.23.129, югозапад – останалата част от имот 77181.23.128 и имот с идентификатор 77181.23.127 част от ПИ с идентификатор 77181.23.128 /седемдесет и седем хиляди сто осемдесет и едно, точка двадесет и три, точка сто двадесет и осем/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Харманли, общ.Харманли, обл.Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, адрес на поземления имот- гр.Харманли, местност “Старите лозя“, с площ от 610 кв.м /шестстотин и десет квадратни метра/, трайно предназначение на територията-земеделека, начин на трайно ползване-за земеделски труд и отдих съгл. пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ, категория на земятя- осма, номер по предходен план 729.190, при съседи: 77181.23.482, 77181.23.129, 77181.23.140, 77181.23.127, 77181.23.368, както и че са собственици на основание давностно владение и наследяване на построената в него сграда - еднофамилно жилище на един етаж, състоящо се от две стаи и кухня с площ от 59, 44 кв.м /петдесет и девет цяло и четиридесет и четири квадратни метра/. Моли да се присъдят и разноските по делото.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника Община Харманли.

Ответникът депозира писмено становище преди съдебно заседание, с което заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди, че със Заповед №РД-11-221 от 10.08.2004г. на Областен управител на обл.Хасково за одобряване плана на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по парагр.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за собственик на процесния имот била посочена Община Харманли. Сочи се още, че ищците следвало да предявят претенциите си по реда на ЗСПЗЗ, както и че общински имоти не се придобивали по давност. Процесният имот представлявал земеделска земя, предоставена за ползване на граждани по силата на актовете на Презедиума на НС, ДС и на МС. Моли се за отхвърляне на иска.

На основание чл.214 ал.1 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск чрез включване в петитума на иска за признаване за установено по отношение на ответника, че на основание давностно владение ищците са собственици и на пристройка към едноетажна, еднофамилна жилищна сграда с площ на пристройката 8.55 кв.м., едноетажна стопанска, складова сграда с площ 9.88 кв.м. и едноетажна стопанска сграда – баня с площ от 12.24 кв.м. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт №192, т.1, д. №368/1990г. на Харманлийски районен съдия на 18.05.1990г. е сключен договор за покупко-продажба, по силата на който наследодателят Невена Симеонова Узунова, ЕГН: •••••••••• е закупила следния недвижим имот – празно място извън регуларция – нива от около 800 кв.м., находящо се в м. „Старите лозя”, в землището на гр.Харманли, при граници: Г.Ушев, Д.Белянов, Л.Делчев и път.

Видно от удостоверение за наследници от 17.07.2023г. на Община Харманли, ищците Х. М., Ю. М., Т. М. и Х. С. са наследници - деца на Ю. М. М., ЕГН: ••••••••••, починал на 28.09.1998г., и на Неврие Салим М., ЕГН: ••••••••••, починала на 20.03.2010г.

Съгласно Удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 11.08.2016г. на Община Харманли, имената Неврие Салим М., ЕГН: •••••••••• и Невена Симеонова Узунова са имена на едно и също лице.

Приложена по делото е скица №15-852188 от 08.08.2023г. на СГКК-Хасково за имот с идентификатор 77181.23.128, с площ от 1095 кв.м., номер по предходен план – 729.190, в която като собственик е отбелязана Община Харманли.

Със Заповед №РД-11-221 от 10.08.2004г. на Областен Управител на Хасково е одобрен план на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по парагр.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, местност „Старите лозя“, землище на гр.Харманли. Приет като доказателство е и кадастрален план на ползватели и бивши собственици за м. „Старите лозя“, з-ще Харамнли, в който процесният имот, е посочен като стопанисван от ответната Община Харманли.

Съгласно заключението по назначената съдебно-техническа експертиза описаният имот в нотариален акт № 192, том 1, дело 368/1990г. на Харманлийски районен съдия съставлява част, североизточната част от поземлен имот с идентификатор 77181.23.128. Между жилищната сграда с ид. 77181.23 128.1 и площ 89.56 кв.м ( нанесена на КККР ) и жилищната сграда с площ 59.44 кв.м (ненанесена на КККР ) на място е поставене телена мрежа. Вещото лице е посочило, че площа на процесния имот е 610 кв.м и представлява североизточната част на ПИ с ид. 77181.23.128, щрихована със син цвят на скицата и ограничена от буквите А-Б-В-Г-Д- Е-Ж-З-И-Й-А, оградена на място от всички страни с трайни огради. Площите на сградите според експертизата са: -нанесена в КККР едноетажна, еднофамилна, жилищна сграда с ид. 77181.23.128.1 с площ 89.56 кв.м; - ненанесена в КККР едноетажна, еднофамилна, жилищна сграда с площ 59.44 кв.м с пристройка в строеж на северната й фасада с площ на пристройката 8.55 кв.м.; -ненанесена в КККР едноетажна, стопанска, складова сграда с площ 9.88 кв.м; - ненанесена в КККР едноетажна, стопанска сграда - баня с площ 12.24 кв.м. Съгласно експертизата за процесния имот не е проведена реституционна процедура, не е заявяван за възстановяване, не е отнеман, не е одържавяван и не е отчуждаван. В разписния лист в Община Харманли за собственик на имота е записана Община Харманли.

Съгласно заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза, процесният недвижим имот не попада в урбанизирана територия и има характеристиките на земеделска земя - нива. Реалната част от поземления имот, претендирана от ищците, и оставащата част от имота не отговарят на изискванията за минимални размери, посочени в чл. 72 от Закона за наследството и по този ред не могат да бъдат обособени като самостоятелни обекти на собственост.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите СА и МК се установява, че наследодателите Ю. и Неврие М. закупили процесния имот през 1991г., а впоследствие през 1994-1995г. построили къща в имота, където живели заедно с децата си до смъртта си, а след това ищецът Т. М. продължил да обитава къщата. Свидетелите заявяват, че имотът е ограден и никой не е проявявал собственически претенции към него. Свидетелите знаят именно ищците като собственици на процесния имот, оставен им по наследство от техните родители.

Така събраните по делото гласни доказателства съдът кредитира с доверие като непротиворечиви, вътрешно убедителни, логични и последователни, неопровергани от доказателства в обратна насока, поради което възприема същите като достоверно отразяващи действителното фактическо положение по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК е допустим. Съществува правен интерес от предявяване на иска предвид оспорването на претендираното от ищеца право на собственост от страна на ответника съгласно данните в представената скица №15-852188 от 08.08.2023г. на СГКК-Хасково и депозираното от ответника становище по делото.

В тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване на следните юридически факти: своята активна материалноправна легитимация като собственици на спорния имот, пасивната материалноправна легитимация на ответника, като оспорващ правата им, както и същите следва да установят по пътя на пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от придобивния способ, на който се позовава – придобивна давност и наследяване, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици.

Ищците претендират, че са собственици по силата на наследяване на спорната част от 610 кв.м. от ПИ с ид. 77181.23.128, както и че са собственици, на основание давностно владение и наследяване, и на построените в тази част от имота сгради - пристройка към едноетажна, еднофамилна жилищна сграда с площ на пристройката 8.55 кв.м., едноетажна стопанска, складова сграда с площ 9.88 кв.м. и едноетажна стопанска сграда – баня с площ от 12.24 кв.м. Предмет на установителен иск за принадлежността на правото на собственост може да бъде както реална част от неурегулиран поземлен имот, така и реална част от урегулиран поземлен имот и ако границите на претендираната реална част не са материализирани на място и имотът не е нанесен като самостоятелен в действаща кадастрална карта или ПУП, тези граници могат да бъдат определени чрез описанието им и с помощта на вещо лице в хода на разглеждане на делото. В този смисъл разрешение е дадено в Решение №254/21.05.2010г. по гр.д.№4/2009г. на първо ГО на ВКС и Решение №32 от 27.02.2019г. по

гражданско дело №1181 от 2018 година, 1 гр.о. на ВКС.

Също така в т. 2 от ТР № 8/23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г., ВКС е посочил, че самостоятелна вещ е част от поземлен имот, която може да бъде разграничена от другите вещи, като границите могат да не бъдат нанесени материално, чрез поставяне на ограда или други гранични знаци или чрез нанасяне в кадастрален или регулационен план, достатъчно е един юридически факт да ги посочва така, че те да могат да бъдат определени, включително и чрез вещо лице, както е в случая.

По тези съображения съдът намира за допустима претенция за реална част от поземлен имот, каквато е и настоящата искова претенция.

Несъмнено се доказа по делото, че ищците Х. М., Ю. М., Т. М. и Х. С. са наследници – деца на Неврие и Ю. М., съгласно приетото като доказателство удостоверение за наследници от 17.07.2023г. на Община Харманли. Доказа се също, съгласно нотариален акт №192, т.1, д. №368/1990г. на Харманлийски районен съдия, и че наследодателят Н.Ю. (Н.Узунова) е придобила на 18.05.1990г. по силата на покупко- продажба следния недвижим имот – празно място извън регуларция – нива от около 800 кв.м., находящо се в м. „Старите лозя”, в землището на гр.Харманли, при граници: Г.Ушев, Д.Белянов, Л.Делчев и път. Вещото лице инж.Д.К. в заключението си по съдебно-техническата експертиза е установило, че описаният имот в нотариален акт № 192, том 1, дело 368/1990г. на Харманлийски районен съдия съставлява част, североизточната част от поземлен имот с идентификатор 77181.23.128, както и че площа на процесния имот е 610 кв.м и представлява североизточната част на ПИ с ид. 77181.23.128, щрихована със син цвят на скицата и ограничена от буквите А-Б-В-Г-Д- Е-Ж-З-И-Й-А, оградена на място от всички страни с трайни огради. Следователно, при така събраните еднопосочни и категорични доказателства във връзка с наследственото правоприемство и придобивното основание на наследодателя на ищците – покупко- продажба, съдът намира за доказано придобиването на правото на собственост, на основание наследяване, върху процесната част от 610 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 77181.23.128, щрихована със син цвят на скицата към заключението и ограничена от буквите А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-Й-А, която скица следва да стане неразделна част от решението по делото.

Макар, съгласно допълнителната съдебно-техническа експертиза, процесният недвижим имот да не попада в урбанизирана територия, а има характеристиките на земеделска земя – нива, то тук следва да се отбележи, че за земеделските земи липсва забрана за придобиване по наследяване на части от такива земи. В случая не е налице забраната на чл. 7 от ЗСПЗЗ и чл. 72 от ЗН относно размерите на площта на земеделските земи. Това ограничение не се отнася за придобиване на земеделски земи или на части от тях по наследяване, а се отнася само за придобиването им чрез разпоредителни сделки, делба и оземляване. В този смисъл е и установената съдебна практика по чл. 290 ГПК - Решение № 36/09.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3117/2019 г., I-во г. о., Решение № 107 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 434/2009 г., II г. о., ГК., а именно че ограниченията на площите на земеделските земи по чл. 7 ЗСПЗЗ и чл. 72 ЗН се отнасят само за посочените в тях придобивни способи – разпореждане, делба и оземляване със земеделски имоти, но не са приложими по отношение на придобивната давност и в случая на придобиване на собственост на основание наследяване. ЗСПЗЗ не установява минимални площи, в които могат да се притежават земеделски земи аналогично на разпоредбите на чл. 19 ЗУТ и чл. 200 ЗУТ. ЗУТ уреждат статута на урегулираните територии, поради което съдебната практика на ВКС, отнасяща се до невъзможността да се придобива реална част от парцел или УПИ не е относима към разглеждания случай. Следователно, независимо че съгласно допълнителното заключение реалната част от поземления имот, претендирана от ищците, и оставащата част от имота не отговарят на изискванията за минимални размери, посочени в чл. 72 от Закона за наследството, не съществува пречка за придобиването на процесната част от 610 кв.м. от ПИ с ид. 77181.23.128 по силата на наследствено правоприемство, каквото бе установено по делото.

По отношение на построените в процесната част от имота сгради -еднофамилно жилище на един етаж, състоящо се от две стаи и кухня с площ от 59, 44 кв.м, пристройка към едноетажна, еднофамилна жилищна сграда с площ на пристройката 8.55 кв.м., едноетажна стопанска, складова сграда с площ 9.88 кв.м. и едноетажна стопанска сграда – баня с площ от 12.24 кв.м., ищците претендират да са собственици на същите на основание наследяване и давностно владение.

Безспорно се установи от показанията на свидетелите СА и МК, че наследодателите на ищците Ю. и Неврие М. около 1994-1995г. са построили в имота къща, в която заедно с ищците-техни деца са живели до смъртта си, а след това ищецът Т. М. продължил да обитава къщата. Наличието на тази постройка, представляваща едноетажна еднофамилна жилищна сграда с площ от 59.44 кв.м. се потвърди и от заключението по съдебно-техническата експертиза, което е констатирало съществуването й. Вещото лице при огледа на място е установило и построените в имота още едноетажна стопанска, складова сграда с площ 9.88 кв.м. и едноетажна стопанска сграда – баня с площ от 12.24 кв.м., които се явяват обслужващи постройки към тази основна жилищна сграда. Така посочените съставляват сгради по смисъла на парагр.1, т.1б от ДР на ЗКИР, съгласно който "сграда" или "постройка" е самостоятелен строеж на основното или на допълващото застрояване по Закона за устройство на територията, трайно прикрепен към земята, с отделени от външната среда организирани вътрешни пространства и с функционално предназначение съгласно класификатора, определен с наредбата по чл. 31.

Предвид доказаното наследствено правоприемство от наследодателите Неврие М. и Ю. М. и упражненото давностно владение в течение на повече от 10 години, продължило необезпокоявано, непрекъснато и явно с намерение за държане на имотите като свои собствени, съдът счита за доказано придобиването на собствеността и върху процесните сгради /еднофамилно жилище на един етаж с площ от 59, 44 кв.м, едноетажна стопанска, складова сграда с площ 9.88 кв.м. и едноетажна стопанска сграда – баня с площ от 12.24 кв.м./ на претендираното от ищците основание.

Не следва да се уважава искът по чл.124 от ГПК в частта му по отношение на претендираната собственост върху пристройка към едноетажна, еднофамилна жилищна сграда, с площ на пристройката 8.55 кв.м., доколкото според заключението по съдебно-техническата експертиза тази пристройка е в процес на строеж, т.е. тя не е завършена и не би могла да се окачестви като самостоятелен обект на право на собственост, който да може валидно да бъде придобит. Това обуславя отхвърляне на иска в тази му част като неоснователен.

Ответникът по иска Община Харманли представя доказателства за попадане на имота в приложното поле на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, оспорвайки по този начин правата на ищците, което правоизключващо възражение на ответника се явява преклудирано съгл. чл.133 от ГПК, като направено извън срока за отговор по чл.131 от ГПК, поради което следва да се приеме, че ответникът е загубил възможността да прави възражения по иска и същите не могат да бъдат взети предвид от съда.

За пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, разглеждана във връзка с §4к от ПЗР към ЗСПЗЗ, регламентира прекратяване правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. А съгласно § 4к, ал.1, вр. ал.6 от ПЗР към ЗСПЗЗ за тези земи се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, който се одобрява от Областния управител. В хода на настоящото производство от страна на ответника не се ангажираха никакви доказателства обосноваващи извода, че процесният имот е бил предоставен за ползване и че същият попада в приложното поле на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Представената Заповед №РД-11-221 от 10.08.2004г. на Областен Управител на Хасково за одобряване план на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по парагр.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ведно с кадастрален план на ползватели и бивши собственици за м. „Старите лозя“, з-ще Харамнли, не доказват горните обстоятелства, доколкото в същите не се съдържат никакви данни имотът да е бил предоставен за ползване (кога и по какъв начин) и съответно да попада в приложното поле на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Напротив, от доказателствата по делото (показанията на свидетелите СА и МК) се установи, че имотът е бил собственост на наследодателя на ищците Ю. и Неврие М., а не е бил предоставен за ползване от общината. След като не е доказано, че имотът попада в приложното поле на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Община Харманли не може да придобие правото на собственост върху него на това основание.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищците следва да се присъдят и направените и доказани по делото разноски в размер на общо 1130 лв. за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът