Решение № 260200 от 19.11.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1011/2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ- 22 състав, в публично заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и втора година, в състав: при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 1011 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното: Съдът е сезиран с установителен иск с правна квалификация чл. 694 ТЗ. Ищецът „К.и.“ ЕООД /л/ твърди, че с р ешение на СГС, ТО, VІ- 7 състав, по т. д. № 6789 /201 3 г. е открито производство по несъстоятелност на ответника „Г.у.с.и в.“ ЕАД. Твърди, че в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ е предявил вземанията си срещу длъжника, произтичащи от договори за цесия, изпълнителни листове и заповеди за изпълнение, главниците по които произтичат от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Така предявените вземания са включени в изготвения от синдика на дружеството допълнителен списък на приетите вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, с посочен ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ. Посочва, че е подал възражение срещу така посочения от синдика ред на удовлетворяване в срока по чл. 690 от ТЗ. С определението на съда по чл. 692 от ТЗ от 28.04.2020 г. /обявено в Търговския регистър на 04.05.2020 г./ това възражение е оставено без уважение. Поддържа, че е допустимо в производството по чл. 694 от ГПК да се установява не само съществуването на предявено в производството по несъстоятелност, но неприето там вземане, но и установяването на всички елементи от това вземане, в това число и дали същите се ползват с привилегии или обезпечения, които да са основание за удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1 от ТЗ. Излага доводи, че приетите вземания следва да бъдат удовлетворени по реда на чл. 722, ал. 1, т. 4 от ТЗ, тъй като предмет на договора за цесия е вземането в състоянието му към момента на възникване на правната връзка, което означава, че след преминаването му в патримониума на цесионера, същото се запазва такова, каквото е било в патримониума на цедента. Единствената промяна, произтичаща от договора за цесия касае личността на кредитора, овластен да получи изпълнението. Договорът за цесия няма за правна последица друга промяна на правоотношението, от което произтича прехвърленото вземане. Съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху цесионера с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Затова поддържа, че цесионерът може да се ползва от привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 4 от ТЗ. Предвид изложеното иска от съда да постанови решение, с което да установи, че видът на приетите в производството по несъстоятелност вземания на „К.и.“ ЕООД, подробно описани в молба-уточнение от 25.09.2020 г., на обща стойност от 53893.66 лева, са вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ползващи се с привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 4 от ТЗ. Претендира направените по делото разноски. О тветник ът „Г.у.с.и в.“ ЕАД - в несъстоятелност не взема становище по предявения иск и събраните доказателства в хода на съдебното производство. Конституираният, на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ, синдик на „Г.у.с.и в.“ ЕАД - в несъстоятелност, оспорва предявения иск, като неоснователен. Поддържа, че по отношение цедирането на вземане, произтичащо от трудово правоотношение, следва да се прави разлика между право на трудово възнаграждение и вземане за трудово възнаграждение. Правото на трудово възнаграждение е съществен елемент от съдържанието на правоотношението с работодателя и е непосредствено свързано с неговия двустранен и възмезден характер. Трудовото възнаграждение е цената за положения труд, като трудовият договор се сключва с оглед личността на работника или служителя, което произтича от неговия предмет – предоставянето на работна сила и предпоставя лично осъществяване на трудовите права и задължения. В този смисъл правото на трудово възнаграждение, разбирано като субективно право на работника или служителя, е лично и непрехвърлимо. Вземането за трудово възнаграждение означава възникнало в полза на работника ликвидно и изискуемо парично притезание спрямо работодателя, чието удовлетворяване чрез плащане той дължи по силата на сключения договор. Процесните вземания – предмет на 15 договора за цесия, произтичат от трудови правоотношения, но са предявени от ищеца, в качеството му на цесионер. Редът на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 4 от ТЗ е приложим единствено за плащания, предназначени за кредитори, които традиционно се приемат за икономически зависими и нуждаещи се от особена законова закрила. Предимството цели да улесни събирането на сумите, чрез които тези кредитори е следвало да посрещнат ежедневните си разходи, т.е. привилегията има чисто социално предназначение. Цесионерът, в качеството си на юридическо лице, не попада в категорията на икономически зависимите и нуждаещи се от специална закрила група кредитори. Предвид изложеното счита, че за приетите вземания на ищеца правилно е определен ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното: Предявеният иск e процесуално допустим – ищецът е активно легитимиран да предяви установителната претенция с предмет, че вземанията цедираните му вземания, произтичащи от трудови правоотношения, на обща стойност от 53893.66 лева, се ползват с установената в чл. 722, ал. 1, т. 4 от ТЗ привилегия. Искът е предявен в срока по чл. 694 ТЗ, след проведена процедура по предявяване на вземанията по чл. 692, ал. 3 и ал. 4 ТЗ. Искът с правно основание чл. 694 от Търговския закон е установителен по своя характер - предмет на същия е установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане, т.е. на установяване в случая подлежи съществуването на привилегия на процесните вземания, а именно, че същите следва да се тертират като такива, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, неззависимо от обстоятелството, че предявилото ги в производството по несъстоятелност лице няма качеството на работник и/или служител. В случая страните не спорят относно съществуването на тези вземания в размер на 53893.66 лева, представляващи неизплатени от длъжника трудови възнаграждения на негови работници, дължимата лихва за забава при плащането на тези възнаграждения и направените съдебни разноски във връзка с предявените за събиране на тези вземания искове, както и че тези вземания са прехвърлени на ищеца с договори за цесии от 03.10.2018 г. и 22.06.2018 г., като тези прехвърляния са надлежно съобщени на длъжника по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД /вземания в по-голям от този размер – 58135.94 лева, са включени под т. 8 на обявения в ТРРЮЛНЦ на 22.10.2019 г. допълнителен списък на приетите вземания по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, одобрен с определението на съда по несъстоятелността по чл. 692 от ТЗ № 1802/28.04.2020 г./. В производството по несъстоятелност тези вземания са приети с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ, като направеното от кредитора възражение срещу така посочената поредност на удовлетворяване е оставено без уважение с определението на съда от 28.04.2020 г. Следователно единственият спорен в настоящето производство въпрос е дали така приетите в производството по несъстоятелност вземания на ищеца подлежат на удовлетворяване с поредност, различна от определената с определението по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, съответно дали подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 4 от ТЗ. Съгласно чл. 722, ал. 1, т. 4 от ТЗ, при извършване на разпределение на осребреното имущество, по този ред се удовлетворяват вземанията, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Така предвиденият ред на удовлетворяване на тези вземания е веднага след текущо платимите разноски и заема първо място между предвидените общи привилегии в обществен интерес /от т. 4 до т. 7 на чл. 722, ал. 1 от ТЗ/. Причината да се уреди в закона тази обща привилегия за тази категория кредитори е, че традиционно в българското законодателство се приема, че наемните работници се нуждаят от особена законова закрила, тъй като са икономически зависими. Извеждането на вземанията на тази категория кредитори на възможно най-горен ред на удовлетворяване /веднага след обезпечените вземания и разноските по несъстоятелността/ е израз на разбирането, че вземанията, произтичащи от трудови правоотношения имат не само възнаградителен характер, но и съществено социално значение – да гарантират, че работникът/служителят ще има средства да преживее и да осигури съществуването на своето семейство. Затова създадената по т. 4 привилегия цели да улесни работниците в събирането на сумите, които ще бъдат използвани за задоволяване на ежедневните им нужди. Без тази привилегия, тези жизненонеобходими за работниците вземания може да станат несъбираеми, тъй като обикновено, в опит да стабилизира предприятието си, преди откриването на производството по несъстоятелност търговецът вече е поел кредитни задължения, за гарантиране изпълнението на които са учредени обезпечения. Засилената защита на тези кредитори е намерила израз и в предвиденото в чл. 687 от ТЗ задължение за синдика да впише служебно вземания та на работник или служител, произтичащо от трудово правоотношение с длъжника, както и в уредената в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя специална защита /ЗГВРСНР/. Предвид изложеното следва да се приеме, че уредената в чл. 722, ал. 1, т. 4 от ТЗ привилегия е предвидена именно с оглед спецификата в личността на кредитора, поради което придобилият с договор за цесия такова вземане кредитор не може да се ползва от тази привилегия, ако самият той не попада в защитената от закона категория кредитори /работници и/или служители/, независимо от обстоятелството, че придобитото от него вземане не променя своя характер на такова, произтичащо от трудово правоотношение. Извод в подобен смисъл може да бъде изведен от разпоредбата на чл. 28 от ЗГВРСНР, която предвижда законната суброгация на С пециализирания фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" към НОИ в правата на работниците и/или служителите спрямо задълженото лице, като с ал. 2 на нормата изрично е предвидено, че във връзка с възстановяването на изплатени гарантирани вземания на работници и служители вземанията на фонда се ползват със същата правна защита, предвидена в Търговския закон за вземания за трудови възнаграждения. Липсва аналогично предвидена в закона разпоредба, която да предвижда, че прехвърлените на друг кредитор вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, може да се ползват от установената по т. 4 от ТЗ привилегия. Специфичната цел, преследвана от законодателя с установяването на привилегията по т. 4 на чл. 722, ал. 1, т. 4 от ГПК, прави невъзможно разширяване на приложното поле на привилегията, извън изрично уредените в закона случаи. Предвид изложеното, Съдът намира, че няма основание приетите в производството по несъстоятелност вземания на ищеца да бъдат удовлетворени с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 4 от ТЗ, съответно предявеният иск за установяване на таква поредност следва да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС държавната такса по отхвърления иск, от предварително заплащане на която е освободен по чл. 694, ал. 7 от ТЗ. Мотивиран от горното, Съдът