Решение № 947 от 4.7.2023 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 3130/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. А. Б., с ЕГН •••••••••• и адрес- гр. •••••, подадена чрез упълномощения процесуален представител- адв. С. Н., против Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР- София, с ЕИК 129010164 и адрес- гр. София, ул. “Пиротска“ №171 А, с която е предявен иск с правно основание чл.238, ал.1 ЗМВР. Изложени са в исковата молба обстоятелства, че с акт за встъпване в длъжност от •••г. ищцата е назначена на длъжност „•••“, шифър по ••••, в ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР- София, с място на работа в гр. П., РД „Пожарна безопасност и защита на населението“- Пловдив. Съгласно Заповед №•••••г. и Заповед №•••••г. на Д. на ГДПБЗН- МВР, Б. и нейни колеги били командировани в •••• за участие в Републиканско първенство по спортно, приложно ориентиране и крос за с. на МВР в периода 22.09.2020 г.- 25.09.2020 г. На ••• г. ищцата претърпяла злополука при участие в дисциплината „приложно ориентиране“, като при движение по трасето стъпила на неравност от терена и е усетила силна болка в лявото коляно. Тъй като няколко дни болките не отшумели, същата посетила специализирано медицинско заведение, където на 05.10.2020 г. бил издаден болничен лист с отразена в него диагноза- прясно скъсване на менискуса. На 09.10.2020 г. била издадена Декларация за трудова злополука, подадена от РД”ПБЗН”- Пловдив, а с Разпореждане №•••••г. на ТП на НОИ- Пловдив злополуката, станала с Е. Б., била приета за трудова, съгласно чл.55, ал.1 КСО. Ищцата твърди, че вследствие получената телесна увреда е търпяла болки с особено силен интензитет, което наложило да приема обезболяващи медикаменти, била стресирана, в невъзможност да прави каквото и да било, а това допълнително я обременявало, тъй като била в тежест на близките си и им създавала затруднения. Посочва, че причинената й средна телесна повреда при настъпилата злополука е в резултат от несъобразяване от страна на ръководството на ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР- София на законите и подзаконовите нормативни актове, определящи правилата и нормите за определяне на здравословни и безопасни условия на труд, при което счита, че са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника за репариране на претърпените от нея неимуществени вреди. Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение за осъждането на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на претърпяната трудова злополука, станала на •••г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от увреждането до окончателното й изплащане. Претендират се разноски. В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР- София, чрез упълномощения процесуален представител- гл. юрк. С., с който се оспорва предявения иск по основание и размер. Посочва се, че ищцата е в служебно правоотношение с ответника и към настоящия момент заема длъжността- „••••“ в група ДПК и ПД на Първа районна служба “ПБЗН“- Пловдив към РДПБЗН- Пловдив при ГДПБЗН- МВР. Доколкото същата е д. с. по см. на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, а за статута на тези служители е приложим ЗМВР и съотв. предвидения в разпоредбата на чл.238, ал.1 от ЗМВР специален ред за обезщетяване при претърпени вреди при или по повод на изпълнение на служебните задължения, то ответникът счита, че предявеният иск намира своето основание в последно посочената разпоредба, а не както се поддържа от ищцата – чл.78 от ЗДСл. Не се оспорва обстоятелството, че със заповеди №•••••г. и №•••••г. и във връзка с писмо от 20.08.2020г. на Спортна асоциация- МВР ищцата е командирована с представителния отбор на ГДПБЗН за участие в Републиканско първенство по спортно, приложно ориентиране и крос за с. на МВР. Твърди се, че със Заповед №••••г. на Д. на ГДПБЗН е разпоредено, съгласно чл.238, ал.1 и ал.5, чл.239, ал.2 от ЗМВР, на Б. да бъде изплатено дължащото й се обезщетение в размер на 6 месечни възнаграждения за получената средна телесна повреда, като на 28.04.2021г. на същата е изплатена сума от 8 943, 36 лв. С оглед на това, ответникът счита, че ищцата вече е обезщетена по предвидения от закона ред и претенцията й се явява прекомерно завишена и необоснована. Наред с горното, същият изразява съмнение по отношение на това има ли връзка операцията на ищцата, извършена на 25.10.2020г., с травмата, получена от нея на •••г., доколкото в представената епикриза от болничното заведение е отразено, че Б. е получила травма преди 2-3 дни, а не месец преди датата на постъпване за операция. По изложените съображения, се иска да се отхвърли предявения иск, като се приеме, че полагащото се обезщетение на ищцата е напълно заплатено, евентуално- да се приспадне същото от определените в настоящото производство суми за обезщетение. Съображения по спора са развити и в писмена защита на гл. юрисконсулт С.- пълномощник на ответника. Претендират се разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното: Не е спорно между страните, че ищцата е в служебно правоотношение с ответника, назначена е на длъжност „•••“ в РД „Пожарна безопасност и защита на населението“- Пловдив. Установява се от представените Заповед №•••••г. и Заповед №•••••г. на Д. на ГД ”ПБЗН”, че Б. е била командирована за участие в Републиканско първенство по спортно, приложно ориентиране и крос за с. на МВР в •••• в периода 22.09.2020 г.- 25.09.2020. Не е формиран спор относно обстоятелството, че на •••г. по време на участие в дисциплината „приложно ориентиране” ищцата е получила травма в ляво коляно. На 09.10.2020г. е подадена декларация за трудова злополука, станала на •••г. Видно от разпореждане №•••••г. на НОИ- ТП- Пловдив, на основание чл.60 КСО, злополуката с Е. Б. е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО. Установява се от представената медицинска документация и медицинско удостоверение №••• на ЦЕЛК, издадено съгл. чл.238, ал.3 от ЗМВР, че ищцата е получила травматично увреждане, диагностицирано като „прясно скъсване на мениска“. Посочва се в удостоверението, че тежкото навяхване с разкъсване на задния рог на медиалния мениск на лявата колянна става е причинено по торзионен механизъм в резултат на усукване на бедрото спрямо фиксирана подбедрица. Увреждането е наложило оперативно лечение, отбременяване на крака с последваща рехабилитация и е довело до трайно затруднение на движението на крайника, като същото е квалифицирано като средна телесна повреда по см. на чл.129, ал.2 НК. На ищцата са издадени 4 броя болнични листове за временна нетрудоспособност за периода 05.10.2020г.- 26.12.2020г. Със Заповед № ••••г. на Д. на ГД ”ПБЗН”, на основание чл.238, ал.1 и ал.5, чл.239, ал.2 от ЗМВР, във връзка с разпореждането на НОИ- ТД- Пловдив и медицинското удостоверение на ЦЕЛК, е наредено на Е. Б. да се изплати парично обезщетение в размер на шест месечни възнаграждения за претърпяното увреждане по повод изпълнение на служебните й задължения на •••г., съставляващо средна телесна повреда. Видно от представената справка от 28.04.2021г., изплатеното на ищцата обезщетение възлиза в размер на 8 943, 36 лв. От изисканите по реда на чл.192 ГПК от „Животозатрахователен институт” АД документи се установява, че на ищцата е изплатено и застрахователно обезщетение в размер на 159, 40 лв. по предявена претенция към застрахователното дружество с молба от 18.01.2023г. Установи се от представените документи от трето неучастващо по делото лице- Сдружение „Спортна асоциация- МВР”, че Е. Б. е взела участие в Републиканско първенство по тенис на маса за служители на МВР, проведено в периода 26.04.2021- 29.04.2021г. в гр. П.. Представено е заверено копие от лична здравна книжка на ищцата, като от данните, съдържащи се в същото, е видно, че е осъществен на 13.04.2021г. профилактичен преглед, при който е констатирано, че Б. е клинично здрава. По делото е допусната съдебно- медицинска експертиза, с вещо лице д-р Д. М., от чието заключение се установява, че към датата /04.03.2023г./ на извършения от експерта клиничен преглед ищцата е напълно възстановена от претърпяната увреда, налични са при нея оплаквания от болки в ляво коляно при по- продължително натоварване и промяна във времето. Според заключението, уместно е ищцата ежегодно да провежда рехабилитационни и балнеосанаториални лечения с цел запазване на постигнатите резултати. Коментирано е, че в случая има извършен ЯМР, който доказва наличието на увреда на вътрешния мениск, и е осъществено оперативно лечение- атроскопия, която, освен диагностична, е и лечебна, като това е единственото лечение при травматично прекъсване на мениск, доколкото се касае хрущялна тъкан и тя не зараства самостоятелно. Направен е извод от вещото лице, че между настъпилото травматичното увреждане и извършените от лицето действия има причинно-следствена връзка. Според експерта, при този тип травми, ако колянната става не е в блокаж, лицето може да се придвижва, стъпвайки на този крайник трудно, макар и с болка и ограничение на движенията, като към датата на увреждането не е било необходимо извършването на артроскопия. В подкрепа на твърденията, изложени в исковата молба, ищцата е ангажирала по делото и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите- Б.З. Т. и В. А. Б.. Свидетелят Т. твърди, че през месец септември •••• г. Е. била включена в отбор по спортно ориентиране, който взел участие в състезание. Още в началото на състезанието ищцата се оплакала от болка в лявото коляно, затова я освободили от по- нататъшно участие. След като се върнала в П., отишла на лекар и се установило при направен ЯМР, че менискът на лявото й коляно е скъсан и трябва да бъде оперирана. Оперативната интервенция била извършена през месец октомври, след изписването й от болница Е. имала проблеми с придвижването, не можела да излиза навън, изпитвала силни болки. След инцидента ищцата се променила, станала унила, затворила се в себе си. Оздравителният процес продължил два- три месеца, а след това Е. провеждала рехабилитация. Аналогични показания депозира и свидетелката В. Б.. Същата посочва, че в края на септември •••г., по време на състезание по приложно ориентиране, проведено в гр. В., с. й получила увреждане на крака, оплаквала се от силни болки. Не успяла веднага да потърси медицинска помощ, защото след връщането й в гр. П. трябвало да замине на курс в А. в гр. С. за няколко дни. Въпреки силните болки в крака, тя все пак успявала да се движи, макар и трудно. След преглед при ортопед се установило, че има скъсан мениск на ляво коляно, била извършена оперативна интервенция. След болничния престой Е. била в невъзможност да се придвижва самостоятелно и да се самообслужва, нуждаела от помощ, изпитвала силни болки, приемала медикаменти с успокояващо действие, двукратно се наложило да източват кръв от коляното. Вследствие претърпяната травма ищцата се променила, преди инцидента била слънчев, лъчезарен човек, готов да помага на всички, а след това посърнала, била отчаяна, притеснявала се, че трудно се придвижва и някой трябва да я подпомага. Около три месеца била в болнични, за този период успяла да се възстанови, но все още изпитва болки при натоварване на крака. При така събраните по делото доказателства и установени обстоятелства, съдът намира от правна страна следното: Според разпоредбата на чл.238, ал.1 ЗМВР, на служителите в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда. В случая се претендира ангажиране отговорността на ответника за обезщетяване на претърпените от ищцата вреди вследствие получена средна телесна повреда по време на изпълнение на служебните й задължения. Възникването на обективната отговорност на ответника по реда на чл.238 ЗМВР се обуславя от установяването на следните предпоставки: наличие на служебно правоотношение между страните, настъпване на злополука при или по повод изпълнение на служебните задължения, признаване на злополуката за трудова по надлежния законов ред, претърпени вреди в причинна връзка с увреждането. По делото не е било спорно и от събрания доказателствен материал се установи, че на •••г., при изпълнение на служебните си задължения, ищцата е претърпяла телесна увреда, която е определена по надлежния ред с акт на ЦЕЛК като средна телесна повреда, а станалата злополука е призната за трудова по чл.55, ал.1 КСО. От представената медицинска документация и заключението на съдебно- медицинската експертиза, което съдът възприема изцяло, като обективно и професионално изготвено, се установи, че при настъпилата на •••г. злополука ищцата е получила тежко навяхване с разкъсване на задния рог на медиалния мениск на лявата колянна става, довело до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник, претърпяла е оперативна интервенция, била е временно неработоспособна в продължение на 83 дни, провеждала е рехабилитационни процедури. Въз основа констатациите на експерта и изслушаните показания на ищцовите свидетели /като тези на свидетелката Б., преценени по правилата на чл. 172 от ГПК/, които следва да се кредитират като непротиворечиви, убедителни и основаващи се на непосредствените впечатления на свидетелите от преживяванията на ищцата, се налага извод за доказаност както на свързаните с увреждането, лечението и възстановителния период болки и страдания, значителни неудобства при обслужването, затруднения при придвижването, негативни психически изживявания на пострадалата, така и наличието на причинна връзка между настъпилите неимуществени вреди и увреждането. Неоснователно се явява възражението на ответника, че проведеното оперативно лечение няма връзка с травмата, получена от ищцата на ••••г. Според заключението на съдебно- медицинската експертиза, извършването на атроскопия е единственото лечение при травматично прекъсване на мениск и е невъзможно възстановяване на увредените структури без нея. Обстоятелството, че операцията е извършена около месец след злополуката не може да обоснове извод за липса на връзка на причинност между нея и увреждането. Няма спор между страните, че на Е. Б. е изплатено, на основание чл.238, ал.1 ЗМВР, обезщетение във визирания в разпоредбата размер- 6 брутни трудови възнаграждения, възлизащо на 8 943, 36лв. Установи се също, че на ищцата е изплатено и застрахователно обезщетение от „Животозатрахователен институт“ АД в размер на 159, 40 лв. по договор, сключен между МВР и застрахователното дружество. Неоснователно е възражението на ответника, че след като ищцата има качеството на д. с. по см. на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и е получила обезщетение по специалния ред по чл.238, ал.1 от ЗМВР, то същата не би могла да търси по- висок от предвидения в тази разпоредба размер на обезщетение за репариране на вредите от причинената й по време на служба средна телесна повреда. По въпроса дали д. с., получил обезщетение по чл.238 от ЗМВР, може да претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер над нормативно установения в посочената разпоредба има трайно установена съдебна практика, според която, няма пречка пострадалото лице да заяви претенция, надхвърляща определените в закона размери, като над тези размери обаче е необходимо вредата да бъде доказана от пострадалия по съответния ред. Ако обективната отговорност по ЗМВР е нормативно лимитирана, то на практика това би стеснило неоправдано преследвания с въвеждането на горецитираната разпоредба ефект- предоставяне на бърза и облекчена процедура на служителите на МВР за получаване на обезщетение за понесените по служба телесни увреди в предварително определен размер, а и би поставило в по- неблагоприятно положение тези служители в сравнение със служителите, работещи по трудово или служебно положение, за които в подобни случаи приложими ще са нормите на КТ, респ. на ЗДСл, където ограничение в размера на обезщетението не е предвидено и същото се определя по справедливост. Изложеното до тук дава основание да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране обективната отговорност на ответника за обезщетяване на претърпените от ищцата вреди по време на изпълнение на служебните й задължения. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобрази с критериите за справедливост - чл.52 от ЗЗД и да отчете конкретните факти за случая- броя и характера на причинените увреждания, последвалите от това болки и страдания, интензивността и продължителността на негативните преживявания на пострадалия. По делото се установи, че при станалата на •••г. трудова злополука на ищцата е причинено травматично увреждане- тежко навяхване с разкъсване на задния рог на медиалния мениск на лявата колянна става, което е довело до трайно затруднение на движенията на крайника. Лечението на пострадалата е осъществено в болнично заведение, продължило е в домашна обстановка, същата е претърпяла оперативна интервенция, била е нетрудоспособна за период от 83 дни, изпитвала е затруднения при придвижването и обслужването, била е в невъзможност за пълноценно самостоятелно справяне в ежедневието и се е наложило да бъде подпомагана от близки, променил се е начинът й на живот. Наред с това, вследствие на увреждащото събитие същата е имала негативни емоционални и психически изживявания, изпитвала притеснения, затворила се в себе си, ограничени са били социалните й контакти. Предвид така установените обстоятелства, съобразявайки възрастта на ищцата / към датата на увреждането същата е била на ••• години, т.е. в млада и активна възраст/, времетраенето на оздравителния процес- 2-3 месеца, констатацията на вещото лице д-р М. за приключил възстановителен процес, както и икономическите условия в страната към правнорелевантния момент /•••г/, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението възлиза на 20 000 лв. От същото следва да бъде приспаднато полученото обезщетение по чл.238, ал.1 ЗМВР в размер на 8 943, 36 лв., както и изплатеното застрахователно обезщетение от 159, 40 лв. или предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи за сумата 10 897, 24 лв. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 30 000 лв. заявената претенция ще се отхвърли като неоснователна, доколкото не се доказа от ищцовата страна твърдяната продължителност /повече от една година /на търпените болки, страдания и неудобства в резултат на полученото увреждане. В съответствие с разпоредбите на чл.86, ал.1 и 84, ал.3 от ЗЗД върху определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да се присъди законната лихва, считано от датата на увреждането- •••г. до окончателното му изплащане. Предвид изхода на правния спор и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение. Неоснователно се явява възражението на ответника по чл. 78, ал.5 ГПК- за прекомерност на заплатеното от ищцата възнаграждение на а. В случая, предвид защитавания материален интерес и съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията ДВ бр.68/2020г./, нормативно установеният минимум на дължимото за една инстанция адвокатско възнаграждение се изчислява на сума в размер на 1 430 лв., а заплатеният от ищцата адвокатски хонорар е в размер на 1 700 лв., който не се явява прекомерно завишен съобразно фактическата и правна сложност на делото, следователно, не са налице предпоставки за редуцирането му. Ето защо и с оглед уважената част на исковата претенция, следва да бъдат присъдени разноски на ищцата в размер на 617, 51 лв. Ответникът има право на разноски и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на иска, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК. Същият е направил разноски по делото в размер на 259 лв.- заплатен депозит за СМЕ и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, което, определено по реда на чл.37 от ЗПП във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП, възлиза на 100 лв. С оглед на това, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 228, 60 лв., съразмерно с отхвърлената част на иска. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от 435, 89 лв.- дължимата държавна такса за производството, както и сумата от 94 лв., представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице по допуснатата СМЕ, изчислено съобразно уважената част на иска. По изложените съображения, съдът