РЕШЕНИЕ

№ 175

гр. Дупница, 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, I-ВИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ели Г. Скоклева при участието на секретаря Ива Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ели Г. Скоклева Административно наказателно дело № 20211510200602 по описа за 2021 година Р.П. обжалва наказателно постановление № 335-РГ/ 15.03.2021г. на директора на РЗИ – град Кюстендил, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв.за нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и се прави искане същото да бъде отменено.

Административно наказващия орган изразява становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните намери за установено следното:

На 20.10.2020г., електронна медия „Четвърта власт“ публикувала видеоматериал за проведена среща на граждани в хотел „Универсал“ гр.Дупница на 19.10.2020г.Видеоматериал бил гледан от длъжностни лица при АНО, които констатирали, че три лица на тази среща не носят защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, през цялото време, а не само по време на изказване. Била изискана справка за самоличността на тези лица от РУ гр.Дупница, които установили същата, като едно от лицата с установена самоличност бил жалбоподателя.

С писмо изх.№02-888/20.11.2020г.същият бил поканен да се яви в РЗИ гр.Кюстендил на 16.12.2020г. за съставяне на АУАН.На същата дата, в присъствие на жалбоподателя, му бил съставен АУАН за нарушение по чл.63, ал.4 от ЗЗ във вр. със Заповед №Р8-548/30.09.2020г. на министъра на здравеопазването.

Въз основа на съставения акт, било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на осн.чл.209а, ал.1 ЗЗ на жалбоподателят е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв.

Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като кредитира показанията на актосъставителя, които се подкрепят от писмените доказателства по делото.

С оглед на така установеното, съдът прие, че жалбата е основателна и отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по следните съображения:

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, с въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това длъжностно лице, съобразно изискванията на чл.231 ЗЗ.

Доказателствата по делото установиха, че в процедурата по установяване на административното нарушение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. АУАН е съставен в нарушение на чл.42, т.5 ЗАНН, като нарушена правна норма е посочена такава, която не съдържа състав на административно нарушение и не съответства на описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, съдържащи се в АУАН.В описанието на последния се сочи, че жалбоподателят не е спазил изискванията на т.5 от Заповед №Р8- 548/30.09.2020г. на министъра на здравеопазването, с която са въведени временни ограничителни мерки, при обявена извънредна епидемична обстановка., а като нарушена правна норма се визира чл.64, ал.4 ЗЗ, визираща правомощията на министъра на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки т.е. не съдържа предписание за поведение за останалите субекти. Действително, конкретизирана е и действащата към момента на деянието заповед на министъра на здравеопазването, с която са въведени противоепидемични мерки, без обаче да се посочи, коя конкретно от тях е нарушена. С оглед обвинителната функция на АУАН, неправилното посочване на нарушената правна норма, води до затруднение на нарушителя да организира защитата си.

Визираното нарушение и съществено и затртруднява защитата на нарушителя, още повече, че допуснатата нередовност не е отстранена при усл. на чл.53, ал.2 ЗАНН, като е отново не е посочена коректно нарушената правна норма., а е конкретизирана само текста, касаещ противоепидемичната мярка в заповедта на министъра на здравеопазването.

Макар и посоченото по0горе нарушение да е основание за отмяната на атакуваното наказателно постановление само на това основание, за пълнота на мотивите следва да се допълни следното:

Възражението на защитата, че е наложено административно наказание, за нарушение, което не е административно такова по см. на чл.2, ал.1 ЗАНН, тъй като се касае за нарушение на общ административен акт/ заповед на министъра на здравеопазването/, който няма нормативен характер, съдът счита за неоснователно. Състава на горното нарушение е посочен в чл.209а, ал.1 ЗЗ и ангажира отговорността на всеки, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки и доколкото нормата е бланкетна с общо формулиран състав, посочването на конкретно нарушената мярка, въведена със заповедта на министъра на здравеопазването, обективира всички признаци от състава на нарушението. Общите административни актове, са свързани с конкретизацията на хипотезата в приложимата правна норма и с осъществяване на предвиденото в нейната диспозиция правило. Затова те се издават въз основа, в изпълнение и в рамките на закона, т. е. на визираната в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН нормативна разпоредба.

В настоящия случай обаче, нарушението е недоказано, което води до необоснованост и съответно незаконосъобразност на наказателното постановление. АУАН е съставен въз основа личното възприятие на актосъставителя от излъчен видеоматериал в електронна медия, без да се съберат каквито и да било доказателства, относно автентичността на този материал и липсата на манипулации. От медията не е изискано копие от видеоматериала, който би могъл да бъде приобщен като веществено доказателство, след съответната проверка на неговата автентичност и липсата на манипулации, и едва след това да се предприемат действия по ангажиране на административнонаказателна отговорност на лицата, извършили административно нарушение.Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по т.5 от Заповед №Р8-548/30.09.2020г. на министъра на здравеопазването- неизпълнение на задължението да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата в закрито обществено място, без обаче да се сочат конкретни факти, обективиращи неизпълнението на това задължение. Напротив, от посочените обстоятелства в АУАН, се налага извода, че в конкретния случай, може да е било налице, някое от изключенията, визирани в т.6 от същата заповед. Посочено е, че нарушението е извършено в хотел, при среща с граждани, излъчена от електронна медия т.е. всяко едно от изключенията може да е било налице- жалбоподателят да е бил клиент в място за хранене / ресторанта на хотела/, да е бил участник в някое от мероприятията, визирани в б.“в“ от заповедта - да е изнасял лекция или да е правел изказвания, както и да е бил участник в телевизионно предаване, предвид, че срещата е била излъчена в електронна медия.

Предвид на тези обстоятелства, АУАН е съставен за нарушение, което не е доказано по безспорен и несъмнен начин, което води до необоснованост на атакуваното наказателно постановление и съответно налага неговата отмяна като незаконосъобразно.

Разноски не са претендирани и съдът не се произнася.

Водим от горното