Решение № 9738 от 25.6.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 2123/2024 г.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5591/04.12.2023 г., постановено по НАХД № 15151/2023 г. на Софийски районен съд (СРС), НО, 116 с-в. ОСЪЖДА Агенция за устойчиво енергийно развитие да заплати на „Енерго- Про Енергийни Услуги“ ЕАД, ЕИК: [ЕИК] разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. Решението е окончателно. Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Агенция за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], чрез гл. юриск. П. срещу Решение № 5591/04.12.2023 г., постановено по нахд. № 15151/2023 г. на Софийски районен съд (СРС), НО, 116 с-в. С решението е отменено Наказателно постановление (НП) № 31/06.10.2023 г., издадено от изпълнителния директор на АУЕР, с което на „Енерго - Про Енергийни Услуги“ ЕАД, ЕИК: [ЕИК] е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 5 000 лв. за извършено нарушение на чл. 97, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ) във вр. с чл. 14а, т. 1 от Наредба за методиките за определяне на национална цел за енергийна ефективност и за определянето на обща кумулативна цел, въвеждането на схема за задължения за енергийни спестявания и разпределянето на индивидуалните цели за енергийни спестявания между задължените лица (Наредбата). В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение, поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Счита, че както в АУАН, така и в НП е направено описание на нарушението, което означава, че правилно е квалифицирано деянието, съответно правилно е посочена нарушената законова разпоредба. Сочи, че НП е законосъобразно и мотивирано и не страда от твърдените в първоинстанционното решение пороци. Не е налице ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Моли съда да отмени оспореното решение и да потвърди изцяло НП № 31/06.10.2023 г. В съдебно заседание, касаторът, редовно уведомен не се явява и не се представлява. Ответникът- „Енерго- Про Енергийни Услуги“ ЕАД, чрез адв. Т. оспорва касационната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Софийска градска прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Административен съд София – град, XV – ти касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срок и от страна с правен интерес. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От фактическа страна, СРС е приел, че на „Енерго- Про Енергийни Услуги“ ЕАД при условията на Закона за енергийната ефективност била определена индивидуална цел за ежегодни нови енергийни спестявания за календарната 2022 г. в размер на 4, 417000 GWh. Индивидуалната цел била определена със заповед № Е- РД-16-195/29.03.2022г. на Министъра на енергетиката. На основание чл. 13, ал. 2 от Наредбата в АУЕР постъпила информация за изпълнението на индивидуалните цели за енергийни спестявания при условията и по реда на наредбата по чл. 70 от ЗЕЕ от жалбоподателя, видно от която целта не била постигната като никакъв процент от индивидуалната цел не бил изпълнен. В АУЕР била обработена така постъпилата информация и било констатирано неизпълнение на задължението. Констатацията била обективирана в докладна записка № РД-06-46/13.04.2023г. на директора на дирекция „Контрол и информация“ и се потвърждавала от публично достъпния регистър на задължените лица на интернет страницата на АУЕР. За така констатираното нарушение бил издаден АУАН № 396/09.05.2023г., съставен от И. К. Т., на длъжност главен експерт в отдел „Контрол по енергийна ефективност“ в дирекция “Контрол и информация” в АУЕР, оправомощен със Заповед № РД- 04-241/20.06.2022г. на изпълнителния директор на АУЕР. В него било посочено, че нарушението се изразява в неизпълнение на поставената цел. Било изрично посочено, че нарушението е довършено на 02.03.2023 г., датата, следваща датата, на която е изтекъл срокът за подаване на информация за изпълнение на задължението. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното наказателно постановление /НП/ № 31/06.10.2023 г. издадено от И.В.А., в качеството си на Изпълнителен директор на АУЕР, с което на „Енерго - Про Енергийни Услуги“ е наложено административно наказание "имуществена санкция" на основание чл. 97, ал. 1 от ЗЕЕ в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 97, ал. 1 от ЗЕЕ, във вр. с чл. 14а, ал. 4, т. 1 от ЗЕЕ, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба за методиките за определянето на националната цел за енергийна ефективност и за определянето на общата кумулативна цел, въвеждането на схема за задължения за енергийни спестявания и разпределянето на индивидуалните цели за енергийни спестявания между задължените лица. В него било посочено освен идентична с АУАН дата на завършване на нарушението и място на нарушението в [населено място], сградата на АУАЕР, но и също, че „ Нарушението е довършено на 02.03.2023 г. датата, следващата датата, на която е изтекъл срокът за подаване на информация за изпълнение на задължението. Място на извършване на нарушението е в сградата на АУЕР, [населено място], [улица]/ [улица], където информацията за изпълнение на определената индивидуална цел за ежегодни нови енергийни спестявания е следвало да бъде представена не е подадено уведомление за изпълнение на задължителното предписание. Впоследствие е посочено, че нарушението се изразява в неизпълнение на задължението за изпълнение на определената индивидуална цел за ежегодни нови енергийни спестявания за 2022 г. Въз основа на събраните в хода на съдебното дирене доказателствата, възивният съд е приел за безспорно установено осъществяването състава на вмененото нарушение от страна на дружеството. Въпреки тези констатации обаче, съдът е отменил НП поради допуснати множество тежки процесуални нарушения, довели до пълното опорочаване на административнонаказателното производство и на издадения административен акт. Така постановеното решение на СРС е валидно, допустимо и правилно. В случая при описание на обстоятелствата на нарушението в АУАН и НП е допуснато противоречие, което прави неясна волята на административнонаказващия орган за какво конкретно нарушение се ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството и по този начин се ограничава правото му на защита. И в АУАН, и в НП са изложени твърдения, че „Енерго- Про Енергийни Услуги“ ЕАД не е подало пред АУЕР информация за изпълнение на определените му индивидуални цели за енергийни спестявания за 2022 г. И в АУАН, и в НП е посочено, че нарушението е извършено на 02.03.2023 г., като и актосъставителят, и наказващият орган са се позовали на факта, че това е датата, следваща датата, на която е изтекъл срокът за подаване на информация за изпълнение на задължението. Като място на осъществяване на нарушението и в АУАН, и в НП, е посочено сградата на АУЕР, където информацията за изпълнението на определената индивидуална цел за ежегодни нови енергийни спестявания е следвало да бъде подадена. Същевременно обаче в НП е посочено, че дружеството е "извършило административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението си за изпълнение на определената му индивидуална цел за ежегодно нови енергийни спестявания за 2022 г." Така административнонаказателното обвинение е неясно - не е ясно дали административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана за неизпълнение на определените му индивидуални цели за енергийни спестявания за 2022 г. или затова, че не е изпълнило задължението си по чл. 13, ал. 1 от Наредбата да представи в АУЕР до 01.03.2023 г. информация за изпълнението на определените му индивидуални цели за енергийни спестявания за 2022 г. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата част от общата кумулативна цел за енергийни спестявания се разпределя за изпълнение като индивидуални цели за енергийни спестявания между задължените лица, а съгласно чл. 8 от Наредбата индивидуалните цели за енергийни спестявания се определят като ежегодни нови енергийни спестявания на енергия, постигнати от мерки за енергийни спестявания в крайното потребление на енергия от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. Така срокът за изпълнение на определените индивидуални цели за енергийни спестявания за 2022 г. е краят на календарната година, за която те са определени - 31.12.2022 г. Така, ако вмененото на жалбоподателя нарушение е неизпълнение на определените ежегодни индивидуални цели за енергийни спестявания за 2022 г., същото е довършено на 01.01.2023 г., а не на 02.03.2023 г., както се сочи в АУАН и НП. Задължението за предоставянето в АУЕР на информация за изпълнение на определените ежегодни индивидуални цели за енергийни спестявания и задължението за изпълнението на последните, са две различни едно от друго административни задължения. В този смисъл, датата на извършване на административното нарушение е задължителен реквизит, както на АУАН /чл. 42, т. 3 от ЗАНН/, така и на наказателното постановление /чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН/. Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на привлечения към административно-наказателна отговорност да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. В АУАН и в наказателното постановление, издадено въз основа на този акт, трябва да бъдат описани всички фактически елементи от състава на нарушението и да съществува единство, както между посочените като нарушени законови норми, така и между словесното описание на нарушението и посочения като нарушен закон. Посоченият порок не може да се санира в съдебната фаза, тъй като е било нарушено правото на защита на наказаното лице. Този реквизит е съществен, тъй като е и определящ по отношение на преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН и давностния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс. Датата на извършване също така е индивидуализиращ белег на нарушението. Следователно, липсата на дата в съдържанието на АУАН и наказателното постановление е съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. По така изложените съображения решението на първоинстанционният съд се явява правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на ответника следва да се присъдят разноски в доказания им размер от 960 лева - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 29.01.2024 г. Така мотивиран, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С.-град, ХV-ти касационен състав на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5591/04.12.2023 г., постановено по НАХД № 15151/2023 г. на Софийски районен съд (СРС), НО, 116 с-в. ОСЪЖДА Агенция за устойчиво енергийно развитие да заплати на „Енерго- Про Енергийни Услуги“ ЕАД, ЕИК: [ЕИК] разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. Решението е окончателно. Р Е Ш И: