Решение № 4078 от 26.11.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 212/2024 г.

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на С. С. В., [ЕГН], с постоянен адрес: гр.Плевен, [жк] [адрес], ет.З, ап.6, чрез О. Б.-адвокат от АК Плевен, с адрес за кореспонденция: гр.Плевен [улица], срещу решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 23/12.02.2024 г. на директор на ТД на НАП В. Търново, с което е оставена без уважение жалба от 01.02.2024 година и е потвърдено разпореждане е № С240015-137-0000829/01.02.2024 г. издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране” при териториална дирекция на НАП - Велико Търново, ИРМ Плевен.

Жалбата е оставена без движение с определение № 767/23.02.2024г г. /л.79/, за внасяне на държавна такса и да представи адв. пълномощно за подаване на жалбата В жалбата се посочва, че решението е незаконосъобразно, тъй като е изтекъл давностен срок по чл. 171 от ДОПК спрямо задължениятаи неправилно органът приема, че с постановление за налагане на обезпечителни мерки №С 190015-022- 0050000/18.06.2019г., с което е наложен запор на банковите сметки на ДЗЗД“Евромес Груп“ в „Инвестбанк“АД на 25.06.2019г., е действие по обезпечение на вземането погасителната давност е била спряна.

Счита, че при постановяване на решението си Директора на ТД на НАП гр.В.Търново не е взел предвид всички факти и доказателства, събрани в административното производство, поради което е постановил един незаконосъобразен акт.

Счита, че изпълнителното производство срещу С. В. е започнало със Съобщение за доброволно изпълнение №С240015-048-0000250/11.01.2024г., връчено му на 24.01.2024г., като с този акт е започнало принудителното производство срещу физическото лице, относно задължения, декларирани със Справки декларации от ДЗЗД“Евромес Груп“, в което същият е бил съдружник, с оглед вписването в Регистър БУЛСТАТ, дружеството е представлявано от Т. А. М. и В. е само съдружник, не е извършвал действията по деклариране на данъчните задължения, предмет на принудително и обезпечително производство, нито е представлявал сдружението и постановлението за запор от 2019 година не му е било връчено.

Посочва, че за наличие на задължения на ДЗЗД“Евромес Груп“ С. В. е узнал от връченото му на 24.01.2024г. и наложеното обезпечително действие, представляващо запор на банкова сметка, е неприложимо, с оглед липсата на знание за него и невръчване на това постановление за налагане на запор през 2019г. лицето е възпрепятствано да защити своите права и да реализира защитата си и наложеното спрямо ДЗЗД „Евромес Груп“ обезпечително действие, не може да спре давността и тя е изтекла към датата на издаване и връчване на съобщението за доброволно изпълнение и образуване на изпълнителното дело спрямо С. В.. Моли да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение.

В съдебно заседание жалбоподателят -С. С. В., гр.Плевен, [жк] [адрес], ет.З, ап.6, не се явява, представлява се от адв. О. Б.-адвокат от АК Плевен, която поддържа изложеното в жалбата и моли да се отмени решението.

Представя писмена защита, в която посочва, че не следва, действия предприети спрямо ДЗД“Евромес Груп“ и наложен запор на банкова сметка през 2019 година, да породят действия спрямо жалбоподателя, тъй като изпълнителното дело спрямо него е образувано през 2024 година. Счита, че към 24.01.2024 година – дата на връчване на съобщение за доброволно изпълнение задълженията за 2014 година, 2025 г и 2016 г. са погасени по давност. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.

Ответникът – Директор на ТД на НАП В.Търново – редовно призован се представлява от гл. юрк М., която намира жалбата за неоснователна и поддържа изложеното в писмена защита на 21.10.2024 година. Намира, че решението е законосъобразно, тъй като задълженията са на В. като съдружник на„Евромес Груп“ ДЗЗД и е образувано изп. дело през 2024 година и съгласно чл. 9, ал. 2 от ДОПК следва действията да бъдат насочени към съдружниците с оглед тяхното участие, а В. има 50 % участие в същото. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева.

Административен съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.01.2024 година В. е получил съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК и е уведомен, че е образувано изпълнително дело в качеството му на съдружник в „Евромес Груп“ ДЗЗД №241464521/2024 г. за събиране на неплатени в срок публични задължения дружеството – за данъци и задължителни осигурителни вноски.

С оглед справка на л. 74 по делото В. е съдружник в „Евромес груп“ ДЗЗД с 50 процента участие в собствеността на дружеството.

От В. е подадено възражение вх.№С240015-000-0032834/24.01.2024г. /л.67/ с искане за погасяване на публични вземания поради изтекла погасителна давност по чл. 171 от ДОПК.

По така подаденото възражение е постановено разпореждане с изх. № С240015-137-0000829/01.02.2024 г. на старши публичен изпълнител Н. С. при ТД на НАП - Велико Търново, Офис Плевен /л.л.10-25/. С разпореждане от 01.02.2024 г. е прието, че на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 168, т. 3 и чл. 171, ал. 1 от ДОПК се прекратява поради изтекла погасителна давност събирането на задължения в размер на 15 075.08 лв. по Изпълнително дело № 241464521/2024 г..

В разпореждането се посочва, че се иска погасяване по давност на задължение по ДДС по декларации за период м.01.2013г. - м.04.2014г. в размер на 13 155, 39лв, корпоративен данък за 2013г. в размер на 10.80лв. и ДДФЛ и ЗОВ по декларации обр.6 за период м. 11.2012г. - м. 02.2016г. в размер на 13 229.47лв.

В разпореждането се посочва, задължения са декларирани от „ЕВРОМЕС ГРУП" ДЗЗД, като с протокол С230015-026-0073651/ 14.12.2023г. същите са начислени по партида на двамата съдружника, съгласно дяловото им участие и за С. С. В. е образувано изпълнително дело № 241464521/2024г. като е издадено съобщение за доброволно изпълнение от 11.01, 2024г. /връчено на 24.01.2024г./ Приема се от публичния изпълнител, че задълженията по ДДС по декларации за период м.01.2013г. - м. 11.2013г. е следвало да бъдат платени до 14 число на месеца, следващ месеца, за който са подадени, като последният срок за доброволно плащане за този период е 14.12.2013г. и давността започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, т.е. от 01.01.2014г. и тъй като е наложен запор на сметките на дружеството на 18.06.2019г., но предприетите действия по принудително изпълнение са след изтичане на 5-годишния давностен срок, който е изтекъл към 01.01.2019г. е следва задълженията да бъдат отписани като погасени по давност. Основателно е прието и възражението за погасени по давност и на задължения за ДОО, здравно осигуряване и УПФ за период м. 11.2012г. - м. 11.2013г., като се приема, че е следвало да бъдат платени през 2013 г. и давността започва да тече от 01.01.2014г., като е образувано е изпълнително дело и е издадено съобщение за доброволно изпълнение от 11.01.2024г. /връчено на 24.01.2024г./, а за задълженията е наложен запор на банкови сметки на 18.06.2019г., но предприетите действия по принудително изпълнение са след изтичане на 5-годишния давностен срок. който е изтекъл към 01.01.2019г.

В разпореждането е прието, че не са погасени по давност:

1. задължения по ДДС по декларация от 14.05.2014 г за период 01.04.2014г. -30.04.2014г., срок за доброволно плащане 14.05.2014г. и КД от 29.03.2014г. за период 01.01.2013 г.-31.12.2013г.. срок за доброволно плащане 31.03.2014г., 5-годишния давностен срок започва да тече на 01.01.2015г., като с постановление Изх.№ С 190015-022-0050000 18.06.2019г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми в ТБ"ИНВЕСТБАНК"АД. като запорът е наложен по партида на „ЕВРОМЕС ГРУП" ДЗЗД ЕИК 176144591 и от отговор от банката е видно, че запорът с наложен на 25.06.2019, като от този момент давността спира да тече, като с оглед справка към 29.01.2024г. сметката не е закрита и към настоящия момент не е изтекъл абсолютният 10-годишен давностен срок.

2. задължения за ДДФЛ по декларации обр.6 за период м. 01.2014г. - м. 02.2016г. посочва се, че давността за задълженията за период м.01. 2014г. - м. 11.2014г. започва да тече от 01.01.2015г. Давността за задълженията за период м.12.2014г. - м. 11.2015г. започва да тече от 01.01.2016г. Давността за задълженията за период м. 12.2015г. - м.02.2016г. започва да тече от 01.01.2017г. като давността спира да тече с налагане на обезпечителни мерки от 25.06.2019 година и не е изтекъл абсолютният 10-годишен давностен срок, .

3.за задължения за ДОО, здравно осигуряване и УПФ за период м. 12.2013г. - м. 11.2014г. Задълженията е следвало да бъдат платени през 2014г. Давността започва да тече от 01.01.2015г. За периода м. 12.2014г. - м. 11.2015г. е следвало да се платят през 2015г. Давността започва да тече от 01.01.2016г. За периода м. 12.2015г. - м. 02.2016г. е следвало да се платят през 2016г. Давността започва да тече от 01.01.2017г. Приема се, че на основание чл. 172, ал.1, т. 5 от ДОПК давността спира да тече с налагане на обезпечителни мерки и с постановление Изх.№ С 190015-022-0050000/18. 06.2019г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми в ТБ"ИНВЕСТБАНК" АД, като запорът е наложен по партида на „ЕВРОМЕС ГРУП" ДЗЗД на 25.06.2019г.. и от този момент давността спира да тече и към дата на постановяване на разпореждането не е изтекъл абсолютният 10-годишен давностен срок.

Това разпореждане е обжалвано от В. в частта, в която се отказва погасяване по давност на задълженията от 2014 година, 2015 и 2016 година, като е постановено оспореното решение по жалба срещу действия на публичен изпълнител № 23/12.02.2024 год. на директора на ТД на НАП В. Търново /л.л.7-8/.

С решението жалбата е оставена без уважение и е потвърдено разпореждането с изх. № С240015-137-0000829/01.02.2024 г. в обжалваната част. В решението се приема, че не са погасени по давност задълженията, както следва:

Органът посочва, че в рамките на срока по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, давността е била спирана, съответно прекъсвана. Посочено е, че давността е започнала от 01.01.2015 г. /по отношение на задълженията от 2014 г./, от 01.01.2016 г. – по отношение на задълженията от 2015 г., от 01.01.2017 г. – по отношение на задълженията от 2016 г. Посочва се, че с постановление Изх.№ С 190015-022-0050000/18. 06.2019г. /л68, 69/ е наложен запор върху налични и постъпващи суми в ТБ"ИНВЕСТБАНК" АД, като запорът е наложен по партида на „ЕВРОМЕС ГРУП" ДЗЗД и с оглед отговор от банката запорът е наложен на 25.06.2019г., като от този момент давността спира да тече, като от направена справка към 29.01.2024г. е установено, че сметката не е закрита и към момента на постановяване на решението не е изтекъл абсолютният 10-годишен давностен срок.

По делото са приети като доказателства Протокол изх. № С230015-026-0073651/14.12.2023 г. - /л.л.27-37/, в който се посочва, че на ЕТ „••" с ЕИК 114548901 съобразно т. 2 следва да бъдат въведени задължения, които към 11.12.2023г. са в размер на 25 159.17 лв., в т.ч. главница 12 984, 86 лв. и лихва: 13 174.31 лв.; на С. С. В. с [ЕГН] следва да бъдат въведени задължения, които към 11.12.2023г. са в размер на 25 159.17 лв., в т.ч. главница 12 984.86 лв. и лихва: 13 174.31 лв.

Приети като доказателства са справка за общите задължения (е-услуга) към дата 12.02.2024 г. - /л.л.38-44/, справка за общите задължения (е-услуга) към дата 11.12.2023 г. /л.л.45-51/, съобщение за доброволно изпълнение на основание чл. 221 от ДОПК изх. № С240015-048-000250/11.01.2024 г., с разписка за връчване - /л.л.52 -66/, постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С190015-022- 0050000/18.06.2019 г. – /л.68, 69/, запорно съобщение изх. № С190015-003-0048970/18.06.2019 г., ведно с известие за доставяне /л.70, 71/, Справка за банкови и платежни сметки на физическо/юридическо лице – /л.73/ С оглед договор за създаване на консорциум „Вромес Груп“ ДЗЗД от 15.08.20211 г. такъв е създаден между К. Л. К и ЕТ „•••“.

С решение на Общо събрание на консорциума от 15.06.2012 година дяловете на К. К. са прехвърлени на С. В., с анекс към договор от 18.06.2012 година л.222 по делото са определени дялове на съдружниците – всеки по 50 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена е в срока по чл. 268, ал. 1 ДОПК и от надлежна страна съгласно чл. 267, ал. 2, т. 5, вр. чл. 268, ал. 1 ДОПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е жалбата е основателна.

Решението е постановено от компетентен административен орган по чл. 267, ал. 1 ДОПК и в срока по чл. 267, ал. 2 ДОПК.

Съдът намира, че е издадено в установената писмена форма, изложени са фактически и правни основания, като са спазени административно-производствените правила, но същото е постановено в несъответствие на материалния закон, като това несъответствие с оглед чл. 142 от АПК се преценява към момента на издаването му Договорът за гражданско дружество е уреден нормативно в чл. 357 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Неперсонифицираното дружество се създава с договор между две или повече лица, които обединяват своята дейност за постигане на една обща стопанска цел. Съгласно гражданското законодателство неперсонифицираното дружество няма отделна правосубектност т. е. носител на правата и задълженията са участващите в него лица, съобразно своето участие. Неперсонифицираното дружество няма нито материална, нито процесуална правосубектност.

Тази първоначална недопустимост се преодолява в данъчния процес, чрез предвидената регламентация. ДОПК фингира, че гражданското дружество има собствена правосубектност.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ДОПК в производствата по този кодекс неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват на юридически лица. Принудителното събиране се извършва срещу участващите в неперсонифицираните дружества и в осигурителните каси лица съобразно тяхното участие. Неперсонифицираните дружества притежават правосубектност на юридически лица, но само за производствата по ДОПК, като нормата на чл. 9, ал. 2, изр. 2 ДОПК изрично изключва от така признатата правосубектност принудителното изпълнение, като предвижда, че то се осъществява срещу участващите в неперсонифицираните дружества лица, съобразно тяхното участие. Следователно в гражданския оборот и в принудителното изпълнение, включително и по реда на ДОПК, дружеството по ЗЗД не е правосубектно, а правата и задълженията възникват за лицата, които участват в него( решение № 2575/27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5288/2017 г., I о.).

В чл. 9, ал. 1 от ДОПК, се предвижда субсидиарна отговорност на участващите в неперсонфицираното дружество лица и то само в случая на започване на принудително събиране на установените публични вземания. Последното се насочва само при условията на субсидарност и то спрямо лицата, които са участници в гражданското дружество, съобразно тяхното участие, към момента на възникване на основанието за принудително изпълнение.

В случая е налице образувано изпълнително дело спрямо ДЗЗД през 2012 година с оглед съобщение за доброволно изпълнение на л. 173 по делото, като с постановление за налагане на обезпечителна мярка от 18.06.2019 година е наложен запор на банкова сметка на дружеството за сумата от 52 552, 81 лева, но не са предприети действия спрямо съдружниците. Въпреки, че ДЗЗД притежава относителна самостоятелност по отношение на данъчните и осигурителните правоотношения с държавата, за задълженията му отговарят участващите в ДЗЗД съдружници до размера на дяловото си участие т. е, в гражданския оборот и в принудителното изпълнение, включително и по реда на ДОПК, дружеството по ЗЗД не е правосубектно, а правата и задълженията възникват за лицата, които участват в него. Това е така, защото, макар и приравнено на юридическо лице, неперсонифицираното дружество не притежава собствено имущество, което да служи за обезпечение и принудително изпълнение (чл. 359, ал. 1 от ЗЗД). В този смисъл в производствата по принудително събиране по реда на ДОПК, спрямо участващите в съответното неперсонифицирано дружество лица могат да бъдат предприемани действия по принудително събиране, съответно и по обезпечаване събирането на задълженията, съобразно размера на тяхното участие.

Едва с изпращане на съобщение за доброволно изпълнение на В. на 24.01.2024 година спрямо него се образува изпълнително дело и към тази дата задълженията по декларации от 2014 година, 2015 година и 2016 година са погасени по давност, тъй като е изтекла давността по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, съгласно който публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок респ. за задължения от 2014 година на 01.01.2020 г, за задължения от 2015 г. на 27.02.2021 г. предвид §29 от ПЗР на ЗМВВИППП и за задълженията от 2016 г. –на 27.02.2022 г. предвид §29 от ПЗР на ЗМВВИППП.

Не е налице хипотезата на спиране на давността чл. 172, ал.1, т. 5 от ДОПК с постановлението от 2019 година за налагане на обезпечителна мярка - запор на банкова сметка на дружеството по ЗЗД, тъй като по никакъв начин не се засяга принудителното изпълнение по отношение на съдружника В., тъй като изпълнителното дело спрямо него е образувано през 2024 година, а действията следва да се предприети спрямо съдружник според участието му и са основателни доводите на жалбоподателя в тази насока..

Предвид горното решението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като адм. преписка бъде върната на органа за предприемане на действия по отписване на задълженията на С. С. В. по изп. дело № 241464521/2024 година като погасени по давност: , както следва: задължения по ДДС по декларация от 14.05.2014 г за период 01.04.2014г. -30.04.2014г., за период 01.01.2013 г.-31.12.2013г.. 2. задължения за ДДФЛ по декларации обр.6 за период м. 01.2014г. - м. 02.2016г. и 3.за задължения за ДОО, здравно осигуряване и УПФ за период м. 12.2013г. - м. 11.2014г.

С оглед изход на делото и искането на пълномощник на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 510 лева – 10 лева държавна такса за образуване на делото и 500 лева - възнаграждение за един адвокат на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК следва ТД на НАП В.Търново да заплати на С. С. В., [ЕГН], с постоянен адрес: гр.Плевен, [жк] [адрес] разноски в размер на 510 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 268, ал. 1 и 2 от ДОПК, Административен съд - Плевен, шести състав,