Решение № 571 от 9.2.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 776/2021 г.

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ /Закон за отговорността на държавата и общините за вреди/.

Делото е образувано по искова молба от П. С. З., с [ЕГН], с адрес: с. Буковлък, [улица], и М. С. З., с [ЕГН], с адрес: гр. Плевен, [жк], [адрес], чрез адв. С. Л. от АК-Ловеч, срещу Община Плевен, [ЕИК], гр.Плевен, пл.“Възраждане“ №2, с цена на иска 40000 лева - за всяка от ищците-по 15 000 /петнадесет хиляди/ лева за всяка ищца, представляващи обезщетение за причинените й имуществени вреди от лишаване от ползването на поземлен имот с идентификатор 06999.501.652 по КККР на с. Буковлък вследствие бездействието на община Плевен да изпълни правомощията си по чл. 225а от ЗУТ по премахване на незаконни сгради в поземлен имот с идентификатор 06999.501.652 по КККР на с. Буковлък по КККР на с. Буковлък, както и по 5 000 /пет хиляди/ лева за всяка ищца обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинено напрежение, стрес, чувство на безпомощност, влошаване на здравословното състояние, причинени от бездействието на община Плевен, както и законната лихва върху предявената сума за периода от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и да се присъдят и сторените по делото разноски.

Сочи се в ИМ, че ищците са съсобственици на поземлен имот в с. Буковлък, придобит на основание наследство от баща им С. З. А., починал на 6.10.2001 г. Имотът е възстановен през 1999 г. на основание чл. 10, ал. 7 и чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ с Решение на Поземлена комисия № 5-7/3 от 25.08.1997 г. Приживе наследодателят е признат за собственик върху имота с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, находящ се в строителните граници на с. Буковлък, община Плевен, в местността „Край село“, съставляващ имот пл. № 28 от кадастралния план, изработен и утвърден през 1996 г., при граници: кад. № 27 - наследници на А. Х. Т., кад. № 11 - общински, кад. № 11 - общински и път, който имот е част от имот от 20 дка, възстановен с Решение № 5-7/25.03.1997 г. на ПК-Плевен. Актуалният статут на имота е виден от скица № 15-102210/03.02.2021 г. на СГКК и той представлява поземлен имот с идентификатор 06999.501.652 по КККР на с. Буковлък, община Плевен, одобрен със Заповед РД-18-849/10.12.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: с. Буковлък, п.к. 5839, с площ от 10520 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: 652, предишен идентификатор: няма, при съседи: имоти с идентификатори: 06999.501.661, 06999.501.694, 06999.501.653, 06999.501.763, 06999501.765 и 06999.501.747.

Твърди се, че за имота има изработен регулационен план от 1988 г. Съгласно този план за поземления имот е отреден УПИ 652 в кв. 49 на с. Буковлък, който е отреден за училище, магазини и клуб на МВР. През годините след 2001 г. върху имота постепенно са изградени около 20 /двадесет/ ромски къщи. Този процес е продължавал през годините и се е случвал със знанието и при бездействието на община Плевен, а дори на моменти с нейното съдействие. За 20 години имотът се превърнал в цял незаконен ромски квартал. Всички постройки в имота са изградени без никакви строителни книжа - без одобрени инвестиционни проекти, без разрешения за строеж, без въвеждане в експлоатация. Със съдействие на администрацията на община Плевен в имота са изградени улици, които обслужват незаконните сгради, както и водопровод, който захранва ромските къщи с вода.

През всички тези 20 години от придобиване собствеността върху имота ищците многократно, дейно и активно са търсили съдействието на община Плевен за решаване на проблема си. Двете непрекъснато са депозирали молби, сигнали за незаконното строителство, предложения за алтернативно решаване на въпроса.

На 06.01.2005 г. са депозирали молба в общината, с която молят общината, въпросът да се разреши чрез замяна на възстановената им земеделска земя с друга земеделска земя от фонда на общината, тъй като обясняват на общината, че не могат да влизат в конфликт с ромите и се страхуват за живота си, а им е невъзможно да продадат земята си или да направят каквото и да е с нея. Подавани са още: молба от 06.01.2005 г., молба от 28.04.2005 г., молба от 27.11.2006 г., молба от 25.11.2013 г., заявление от 191.06.2014 г., заявление вх. № ПЛ- 156-00-569/17.04.2014 г., заявление от 21.10.2014 г. до кмета на община Плевен, молба от 25.11.2013 г., покана от 10.10.2017 г., жалба от 15.04.2021 г. до кмета на община Плевен и много други.

Община Плевен е отговаряла на отправените жалби, молби и сигнали със следните писма: изх. № ТСУиС- 94м-650-1/23.02.2012 г., изх. № ТСУл 94П-1022-1/12.12.2013 г. и от 13.12.2013, изх. № ТСУл 94П-1022-1-11.07.2013 г., изх. № ТСУ С 94М-650-1/01.02.2012 г., изх. № ОУС-92-29-1/18.02.2007 г., ТСУ М 94П-1022- 1806.11.2014 г., писмо изх. № ТСУ и С-94П-1022-1/26.01.2015 г. Тези отговори ищците считат, че изцяло заобикалят проблема, като дават погрешно и абсурдно тълкуване на приложими правни норми от ЗУТ, не са били придружени с каквито и да било действия от страна на общинската администрация. Години наред се е водила кореспонденция, като от общината очевидно са се надявали да се откажат от претенциите си.

Със становище изх. № РД 100-01-257 от 26.10.2016 г. кметът на община Плевен отговаря на молба № РД-100-01-257/02.09.2016 г., че за първи път е поставен проблемът още през 2008 г. от двете сестри. Община Плевен извършила проверка и установила незаконно строителство в ПИ 652 в кв. 49 по плана на с. Буковлък, като били съставени 18 броя констативни акта за установените незаконни строежи. Цялата преписка била изпратена по компетентност на началника на РДНСК-СЗР на 09.11.2009 г., който впоследствие издал 18 броя заповеди за прекратяване на образуваните административни производства, тъй като счел, че за незаконните строежи бил приложим редът на § 16, ал. 1 от ПЗ на ЗУТ и имало законова възможност за започване на процедура по узаконяване на сградите.

Сочи, че считано от 26.11.2012 г. с изменения на ЗУТ - ДВ бр.82/2012 г. контролът по изпълнението и премахването на строежи от IV, V и VI категория е предоставен на общинската администрация. Кметът на община Плевен дори признал, че на основание чл. 220, ал. 1 от ЗУТ било направено запитване и изискано становище от ДНСК и МРРБ дали е възможно довършване на започнатите процедури /при условие, че те са били вече прекратени/ и по кой ред. Отговорът на МРРБ бил, че посочените строежи са от категорията строежи, по отношение на които кметът на общината осъществява цялостен контрол за законосъобразността им и че само той е компетентен да предприеме последващи действия за законосъобразно приключване на процедурата по чл. 225а от ЗУТ. Община Плевен признава, че не може да започне процедура по узаконяване на 18-те броя сгради, тъй като няма учредено право на строеж от собственика на земята и тъй като не са предприети никакви действия по узаконяването в срока по §127 от ЗУТ.

Същевременно счита за приложима разпоредбата на § 127, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, че строежи по § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, незаявени за узаконяване до влизането в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. В противен случай е приложима разпоредбата на § 127, ал. 15 от ЗР на ЗУТ, а именно: строежи по ал. 2, които не са заявени за узаконяване в срок или за които производството по узаконяване е приключило с влязъл в сила отказ за издаване на акт за узаконяване, се премахват по реда на чл. 225 и чл. 225а от ЗУТ.

В срока по § 127, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ не е постъпило нито едно заявление за узаконяване на 20-те ромски къщи. Но общинската администрация не е започнала нито едно производство по чл. 225а от ЗУТ, за което след 26.11.2012 г. само тя има правомощия. Това незаконно бездействие на община Плевен да изпълни задълженията си по спиране и премахване на незаконните строежи е нанесло на ищците имуществени и неимуществени вреди. С мълчаливото съгласие на местната власт до незаконните строежи са прокарани незаконни водоснабдителни отклонения без никаква строителни книжа и никакви средства за отчитане. Прокарани са дори улици без подробни устройствени планове и при пълна липса на устройствено планиране.

Сочи, че сградите категорично не са изградени преди 07.04.1987 г., а дори да се приеме, че са изградени през периода 08.04.1987 г. - 30.06.1998 г., те не са декларирани от изградилите ги лица. Изградените след 30.06.1998 г. сгради не са декларирани в 6 - месечния срок по ал. 3 на § 16 от ЗУТ и срокът е изтекъл на 02.06.2001 г. За търпимост на изградените постройки не може да се говори според ищците поради липса на учредено право на строеж за която и да е от тях от страна на собствениците на имота. Само собственик на поземлен имот може да заяви търпимост на построен от него в собствения му имот строеж без строителни книжа, не и трето лице.

До изтичането на законния срок по § 127 от ЗИД на ЗУТ 26.11.2013 г. нито един от собствениците на незаконните строежи не е подал заявление за започване на процедура по узаконяване. Този факт е и изрично признат и удостоверен в изпратено писмо от главния архитект на община Плевен изх. № ТСУ и С094П-1022-1/13.12.2013 г. За пореден път искане за откриване на административно производство за издаване на индивидуални административни актове с правно основание чл. 225а от ЗУТ за премахване на всички незаконни и неузаконени по реда на ЗУТ строежи е подадено на 17.04.2014 г. с вх. № ПЛ-156-00-569.

Твърди се в исковата молба, че бездействието на община Плевен продължава и до настоящия момент. Заради неизпълнението на задълженията на длъжностните лица в община Плевен, на ищците са причинени имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността изцяло да ползват съсобствения си имот. От тази възможност те са лишени поради наличието на незаконни строежи в целия имот, който е получил и необходимата за ползването на постройките инфраструктура от улица и водопровод.

Правомощието според ищците е право и задължение, то не е въпрос на избор на администрацията дали да действа или не, а я обвързва да изпълнява възложените й задължения. Кметът на общината е задължен да стартира производства по спиране и премахване на незаконно строителство на обекти от четвърта, пета и шеста категория, като това задължение лежи върху него дори служебно. В настоящия случай многократно е сигнализирано за изградените незаконни строежи. Освен лишаването им да ползват имота си двете ищци се твърди, че са преживели значителни страдания вследствие на бездействието на общинската администрация. Подавайки сигналите до общината, които са многобройни и многократни, са живеели с надеждата, че проблемът им ще бъде разрешен, като същевременно са живеели в страх и постоянен стрес от евентуални посегателства и саморазправа от страна на ромите, изградили незаконните строежи. Същевременно общината не оказва абсолютно никакво съдействие. Двете се надявали на благоприятно развитие цели 20 години. Подавали сигнали до различни медии. Случаят им бил излъчен по ТВ предаване „Частен случай“ по БНТ през 2016 г. и по ТВ „Скат“, през 2017 г. и 2018 г. Сочи се, че П. З. е •••••• от около 10 години и състоянието й в значителна степен е провокирано от напрежението и безсилието по уреждането на случая. М. З. има •••••••••••••, за което трябва да избягва всякакъв стрес и напрежение. Състоянието на двете значително се е задълбочило от преживяното разочарование, стрес, напразни очаквания и чувство на безпомощност.

Твърди се, че двете ежегодно добросъвестно заплащат данък върху недвижимите имоти за имота си, независимо че до настоящия момент не са го ползвали.

Претенцията е да се осъди община Плевен, да заплати на всяка от ищците сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди от лишаване от ползването на поземлен имот с идентификатор 06999.501.652 по КККР на с. Буковлък вследствие бездействието на община Плевен да изпълни правомощията си по чл. 225а от ЗУТ по премахване на незаконни сгради в поземлен имот с идентификатор 06999.501.652 по КККР на с. Буковлък по КККР на с. Буковлък, както и по 5 000 /пет хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинено напрежение, стрес, чувство на безпомощност, влошаване на здравословното състояние, причинени от бездействието на община Плевен, както и законната лихва върху предявената сума за периода от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и да се присъдят и сторените по делото разноски.

Съдът с разпореждане е изискал да се уточни периода, за който се твърди, че търпят имуществени и неимуществени вреди, като с молба /л.60, 61/ се сочи, че периодът е 03.10.2016 г. – 03.10.2021 г. Допълнително се сочи, че вследствие на незаконното застрояване на имота и бездействието на кмета на общината стойността на имота е значително намалена, напълно е обезценен и е невъзможно да го продадат. С оглед на това е изменена цената на исковата претенция, както следва: претендира се заплащане на сумата по 15 000 лв. за всяка една от ищците, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от лишаване на всяка една от ищците от ползването на поземления имот с идентификатор 06999.501.652 по КККР на с.Буковлък за периода 03.10.2016 г. – 03.10.2021 г., както и заплащане на сумата по 15 000 лв. за всяка една от ищците, представляваща обезщетение за причинените им имуществени вреди, представляващи реално обезценяване /намаляване/ на пазарната стойност на поземления имот с идентификатор 06999.501.652 по КККР на с.Буковлък, както и заплащане на сумата по 5 000 лв. за всяка една от ищците, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в причинено напрежение, стрес, чувство за безпомощност, влошаване на здравословното състояние.

С определение №1433/28.10.2021 г. /л.63-64/, ИМ е оставена без разглеждане и е върната. При инстанционен контрол, с определение № 1257/10.02.2022 г. по адм.д. № 908/2022 на ВАС, определението на АС-Плевен е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

По делото е постъпило становище от ответника, чрез юрк. С. /л.55-58/, в което се сочи, че искът е неоснователен. За извършеното незаконно строителство са съставени 18 констативни акта през 2009 г., като същите са изпратени на Началника на РО НСК по компетентност. Същият е издал 18 бр. заповеди, с които е прекратил производството, като е приел, че е приложим §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Същите заповеди са отменени от началника на ДНСК през 2020 г., и е възобновено административното производство. Преписката неправилно е изпратена на община Плевен, доколкото съгласно §126 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /ДВ, бр.82 от 26.10.2012 г., изм. и доп./, започналите производства се довършват по досегашния ред, т.е. от началника на РО НСК, а не от кмета на община Плевен. Прави и възражение за изтекла давност.

В съдебно заседание ищците се представляват от адв.Л. с надлежно пълномощно, която поддържа исковата молба на заявените в нея основания. В последното проведено съдебно заседание, адв.Л. е направила искане, а съдът с протоколно определение е допуснал на основание чл.214 от ГПК вр. чл.144 от АПК, изменение на цената на исковата претенция на двете ищци, както следва: В частта на заявеното искане за обезщетение за причинените имуществени вреди от лишаване на всяка една от ищците от ползването на поземления имот с идентификатор 06999.501.652 по КККР на с.Буковлък за периода 03.10.2016 г. – 03.10.2021 г., вместо първоначално заявената искова претенция от по 15 000 лв. за всяка от ищците, НАМАЛЯВА исковата претенция на по 10 956 лв. за всяка от ищците; Вместо първоначално заявената претенция от 15 000 лв. за всяка от ищците за причинените им имуществени вреди, представляващи реално обезценяване / намаляване/ на пазарната стойност на поземления имот с идентификатор 06999.501.652 по КККР на с.Буковлък, УВЕЛИЧАВА исковата претенция на 23 750 лв. за всяка една от ищците; В частта относно претендираното обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди, цената на претенцията е останала непроменена – по 5 000 лева за всяка от ищците. Претендира ответникът да бъде осъден да заплати така заявените претенции, като излага подробни съображения за основателността на претенциите си в хода на устните прения между страните и в допълнително представени писмени бележки. Претендира разноски.

Ответникът община – Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт С. с надлежно пълномощно, който оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана, моли съда да я отхвърли, като излага подробни съображения в хода на устните прения за нейната неоснователност. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че липсва пряка причинна връзка между твърдените действия и бездействия на общинската администрация и причинените вреди, поради което претендира предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на Закона, намира за установено следното:

Видно от нотариален акт /НА/ за собственост върху недвижим имот, възстановена по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ №187 от 1999 г. /л.13, 14/, С. З. А. е собственик на имот от 10, 120 дка, находящ се в строителните граници на с.Буковлък, в местността Край село, съставляващ имот №28 от кадастралния план, утвърден 1996 г. в стр.кв.49 по плана на с.Буковлък. А. е починал на 06.10.2001 г., като видно от удостоверението за наследници /л.10/ негови наследници са настоящите ищци П. С. З. и М. С. З. /втората фигурира в делото и в материали от преписката като М. С. Ц. – идентично име съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена – л.527/. Видно от скица на поземления имот №15-102210-03.02.2021 г. /л.11/, трайното предназначение на територията е земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, а площта на имота е 10520 кв.м. Идентификаторът на имота е 06999.501.652, като собственик на имота е посочен А. въз основа на цитирания по-горе НА. Видно от същата скица, в имота попадат 20 сгради, които са посочени с предназначение „жилищна сграда-еднофамилна“.

Двете ищци са подавали молби и заявления до кмета и общинския съвет на община Плевен, както и до други държавни органи /л.16-27/. Първата молба е от 06.01.2005 г., като се сочи, че на собствеността им са застроени незаконно ромски къщи, и се моли да им се замени земята с такава от фонда на общината, или да им бъдат изплатени компенсаторни бонове. С последваща молба се иска същият имот да им се заплати, след като не може да се направи замяна. В последващи молби се сочи, че на незаконните къщи е прекарана вода и е построена улица. Приобщени са и отговорите от общината /л.28-49/, в които се сочи, че не може да се извърши замяна, както и да им се заплати имота. Жалби от ищците и отговори на същите са приобщени и на л.528-617 от делото.

Въз основа на сезирането за незаконно строителство, през 2009 г. са съставени 18 констативни акта /КА/ от служители на общината по отношение на строежите, като е прието, че същите строежи са незаконни, доколкото са изградени без необходимите строителни книжа, и като нарушени са посочени чл.224, ал.1, т.1 от ЗУТ във вр. с чл.148, ал.1 от ЗУТ. Същите КА са приобщени на л.214-284, като са подписани от извършилите строителството или от техни близки. За всеки от КА в отделен акт е посочено, че не са постъпили възражения срещу КА. Видно от писмо на РО НСК от 29.02.2012 г. /л.212-213/, същите КА са изпратени от общината, като са получени от РО НСК, като в това писмо е посочено, че в КА не е вписано кога е започнало и кога е завършено строителството. От служители на РО НСК – РДНСК СЗР са издадени нови КА по отношение на същите строежи /приобщени на л.434-495 от делото/, като в тях е посочено, че строителството е без учредено право на строеж, и е извършено преди 1987 г. Същите КА не са подписани от лица, извършили строежа, или от техни близки, нито има данни да са връчени. С 18 броя заповеди, издадени през 2012 г. /л.398-433/ на началник РДНСК-СЗР е прекратено производството по тези КА, съставени от служители на РО НСК, като е прието, че за строежите е приложим §16, ал.1 от ПР на ЗУТ.

Във връзка с тези заповеди, издадени от началника на РДНСК-ЗСР /цитирани и от общината в нейни отговори до ищците/, в ДНСК е получен сигнал от заместник окръжен прокурор на ОП-Плевен /не е приобщен по преписката/, във връзка с който с 18 отделни заповеди на началника на ДНСК /л.286-388/ са отменени посочените 18 прекратителни заповеди. Заповедите на началника на ДНСК са връчени на представител на общината /разписка на л.285/, но няма данни да са връчени на лицата, за които прекратителните заповеди са благоприятни.

С оглед твърдените настъпили неимуществени вреди вследствие твърдяното бездействие на общинската администрация, относно здравословното състояние на ищците, по делото е приобщена медицинска документация за заболяванията на двете ищци /л.646-664/, По делото са разпитани трима свидетели.

Св. С. В. З. е син на ищцата П. З.. Посочва, че ищците имат земеделска земя в размер на 20 дка в с.Буковлък, като половината е платена в бонове, понеже е била застроена от ромски къщи, а другата половина е останала неплатена. Имат и двор, който е наследствен от баба му и дядо му. Другата половина от 10 дка е възстановена като земя, за което има документ. Към момента на възстановяването този имот, който в момента не е платен, не е бил застроен. Възстановен е 1999 г. или 2000 година, застрояването е започнало една-две години след възстановяването. Построени са къщи, в момента дори има и улици там, улици с камък, непавирани, застлани с камък, има и прекаран водопровод. Като стане въпрос за избори казват, че ще съборят тези построени къщи. После като тръгнат да гласуват казват, че няма да съборят къщите. Св. не може да каже дали улиците са изградени от общината. Не е сигурен дали има канализация, но има вода прекарана, водопровод. Вода за питейни нужди има, почти е сигурен, че има и направена канализация. Има около 20, може би са и над 20 къщи. Поетапно са изградени - първо една, две, три, след това още три и така. Ищците са пускали жалби и сигнали до общината. Общината е давала някакви отговори, които са отбивали номера. Пускали са писма до Омбудсмана, до Народното събрание. Никой не предприема нищо. И двете ищци живеят там и стресът, на който са подложени от страна на ромите, е голям. И двете са се разболели. Живеят на 250 метра от тази земя, в непосредствена близост. Всеки идва, притеснява ги, казва им да не се занимават, че ще ги запалят, такива неща. Идвали са много пъти. Ищците имат страхове за себе си, за живота си. Леля му е с ••••••• от три-четири години, оперирана е. В момента здравословно св. мисли, че е добре. Майка му е отключила••••••••и в момента леля му е на ръба да получи и тя ••••••••.

Св. Д. К. С. е личен лекар на ищците от 2000 г. Многократно при прегледи във връзка и с развитие на здравословното им състояние и появата на нови заболявания през последните няколко години са споделяли за проблемите с имота си. От тях е научила, че имат допълнителен имот, който е в покрайнините на с. Буковлък, където има застроени ромски къщи, в които съответно живее население и във връзка с това много от нещата, които са се появили през тези последни години в здравословното им състояние като нови заболявания са точно на основата на тези притеснения и тревоги, напрежение, което е ежедневно. П. М. първо се появили ••••••••••••••• от 2015-2016 г., който е бил в резултат на непрекъснат стрес и напрежение. И двете са станали много ••••••••••••••••••. •••••••••••••••••••. П. П. се е появил ••••••• през 2018 г. Като първоначално е поддържала •••••• и вече е на постоянна терапия. Двете са •••••••••••. От начало не са били •••••••••••••••. В последствие се е появила ••••••••••••••••и при двете, някъде от около 10-15 години и при двете. Съответно при М. се е появило и ••••••••••••••••••, което е наложило доста операции, ••••••••••••••••••. В резултат на стреса доста са се усложнили нещата. Тя продължава и до сега да посещава •••••••••••, които налагат непрекъснати прегледи и лечения. П. е с •••••••••••, която е може би от около 10 години, с ••••••••••••••••на •••••••••••••. Прави чести ••••••••••••, които също много често са провокирани от стрес. ••••••• при П. е от преди това. Сочи, че проблемите, които те имат, са доста отдавна. Не може точно да каже, че конкретно •••••••••••••••е отключена от този стрес и от преживяното. ••••••••••••• по принцип рядко се отключва от стрес, но развитието на самото заболяване вече може да бъде провокирано от стреса. Честите обостряния на •••••••••••••• могат да бъдат отключени. ••••••••••••• заявява категорично, че при нея е отключен от стрес. Тя вече 5-6 години провежда редовни лечения, като варират ••••••••, което категорично може да се каже, че е от стрес. С терапия стойностите на ••••••••••••• горе-долу са овладяни, но търпят вариации в зависимост от самото психично състояние, а то е много променливо от стреса, който преживяват. Съответно от тревогите, които възникват непрекъснато и ежедневно. От тези разговори, които са провеждали знае, че към доста инстанции са се обръщали във връзка с проблемите, които имат с имотите си и бездействието, което явно на тези инстанции е налице, ги прави непрекъснато неспокойни и тревожни. ••••••••••••••• заболяване е •••••••••••••• заболяване на ••••••••••••• с усложнение. С. М. З. е претърпяла няколко ••••••••••••, много трудно понесени от нея. И двете ползват успокоителни във връзка с преживените неща и продължават да ги приемат. Страховете им са първо от саморазправа от страна на ромите. Съответно страховете, че не се разрешават тези проблеми, че няма никакво движение, независимо, че са се обръщали към различни висши инстанции. Доколкото знае, и към Омбудсмана и към Народно събрание, към община и към други такива инстанции, жалби са пускали, но доколкото е запозната, няма никакво движение по тези въпроси. Не са спирали някога да подават тези молби и сигнали. Непрекъснато, ежегодно се подават, търсят се варианти за съдействие от страна на медии. Продължават и до ден днешен да търсят решение на проблема. ••••••••••••• заболяване изисква сериозен режим хранително-диетичен и отделно спокойствие, което при тези обстоятелства абсолютно не е налице. Те са двете сами и ежедневно са изложени на стрес. Малцинствата идват на място да се опитват да се разправят с тях. Търсят някакви решения. П. З. е с ••••••••••••, който е типичен за тази възраст, но по принцип този ••••••••••••• се развива не само на базата на възрастта, а съответно условията, при които най-вече се живее, хранителния режим, съпътстващите странични фактори, които са, те са най-вече водещите в това нещо, тъй като св. има наблюдения, че тя води здравословен начин на живот, доколкото е възможно при тези обстоятелства.

Св. В. Б. Г. заявява, че работи от 2016 г. в Община Плевен като началник отдел „Строителен контрол“, преди 2016 г. не е работил в Община – Плевен. Госпожите са идвали във връзка с техните проблеми при арх. И.. Знае, че с проблемите незаконно строителство в реституиран техен имот през 2009 г. служители на Община Плевен са сложили начало на процедури за незаконно строителство на 18 сгради в техния имот, съставени са констативни актове. Това се е случило 2009 г., осми месец. Констативните актове по тогавашния ред на закона са изпратени в РДНСК, в Северозападен район град Враца за продължаване на процедурата с издаване на заповеди за премахване на незаконно строителство. Няма информация как е осъществявана по-нататък от РДНСК. През 2012 г. в архива на Община – Плевен има писмо, с което Община Плевен пита за съдбата на тези констативни актове и за развитието на нещата. След това е виждал изпратено писмо до двете госпожи, с което те са уведомявани, че тези документи са в РДНСК, т.е. тогавашното Северозападен район – Враца. Параграф от допълнителните разпоредби на ЗУТ определя, че всички започнати производства до влизането му в сила /това св.мисли, че е точно от 2012 г./ във всички последващи /тъй като ЗУТ е променян над 100 пъти/, такъв параграф има, който разпорежда, че започнатите производства се осъществяват по досегашния ред. Производството по премахване на незаконно строителство е започнало пред РДНСК. От 2016 г. насам двете ищци са адресирали до Общината сигнали, молби, жалби във връзка с незаконното строителство в имота им, но св. не може да даде подробности за техните сигнали и жалби. От 2016 г., от когато е началник на отдел „Строителен контрол“, при него са постъпвали техни сигнали и жалби. Счита, че процедурата би трябвало да бъде завършена от РДНСК, в която и да е тяхна структура да се говори за това нещо, защото те имат структурни промени във времето. Не знае какво е основанието тези производства, които са били стартирани преди 2012 г., да са прекратени, но през 2020 г. са издадени заповеди от ДНСК – София, с които се прекратяват производства от 2012 г., които стъпват на констативни актове техни от 2012 г. На едно място в тези заповеди се споменават констативните актове на Община – Плевен. 2009 г., т.е. предполага, не може да го твърди, че тези констативни актове на Община – Плевен, поради някаква причина са останали без последствие, а през 2012 г. РДНСК са създали техни констативни актове, които в последствие се отменят. По ЗТСУ и след това по ЗУТ до преди 2012 г., констативните актове за обектите от ниски категории се съставят от общински служители, след което се препращат в РДНСК за продължаване на процедурата. Ниски категории – има предвид четвърта, пета. Това е изпълнено от служителите на Община – Плевен през 2009 г. Само служителите на Община – Плевен са били компетентни по тогава действащите разпоредби да съставят констативни протоколи и да констатират състоянието на самия обект и да изпращат тези протоколи на РДНСК, за предприемане на последващи действия по тяхна преценка. До 2020 г. ищците са подавали много сигнали и жалби, вкл. и до Общински съвет – Плевен, но тази процедура просто не е била оправомощена да действа Община – Плевен - да издава административни актове. Това е работа на РДНСК и Община – Плевен няма право да се намесва в тези процедури. Не е посещавал въпросния имот. Няма изградена инфраструктура в този имот. Обектите са захранени с ток и вода, с което Община – Плевен няма нищо общо. Захранени са от дружествата, които разполагат с тези ресурси. Община – Плевен няма участие в това нещо и не е изграждала пътища, улици и всичко останало в този имот. Това, което е чувал, има наслагани с трошен камък участъци от парцела, които служат на населението, което се е нанесло там за улици, това е друг въпрос, но не е инфраструктура, в която Община – Плевен да е участвала. Едно ново производство, което започва с констативен акт, би било изцяло в правомощията и компетенциите на Община – Плевен. Служителите на Община – Плевен специално за тези категории имат правото, компетенциите, оправомощени са да съставят констативни актове. Община – Плевен има 18 заповеди на ДНСК за прекратяване на производството. Сочи, че са отменени заповеди от 2012 г. на РДНСК. ДНСК – София отменя тези заповеди, с които заповеди са прекратени производствата. Разпоредено е да се изпратят на Община – Плевен преписките, но тази заповед не е обжалвана от заинтересованите лица. От тези заповеди се вижда, че Община Плевен, която е направила необходимото тогава, сега трябва да започне наново, да прави абсолютно същото. В момента няма 18 броя производства по тези актове от 2009 г. в Община – Плевен. След като ДНСК са отменили заповедите за прекратяване на производството, са изпратили в Община Плевен само същите заповеди за прекратяване на производствата. Тези заповеди, с които се отменят заповедите за прекратяване. Св. не знае има ли някакви указания дадени или някакви насоки, какво пише в писмото, с което изпращат актовете за прекратяване, които са отменени. Св. не е възприел това писмо като писмо, с което се препраща по компетентност тази преписка. Тези заповеди заинтересованите лица, би следвало да ги обжалват. Не са обжалвани от тях. Св. не е предприел никакви действия във връзка с писмото.

По делото са назначени съдебно-техническа, съдебно оценителна и съдебномедицинска експертизи.

Заключението на съдебно техническата експертиза /СТЕ/, с ВЛ – геодезист, е приобщено на л.630-639. Съгласно последното, в ПИ с идентификатор 06999.501.652 по КККР на с. Буковлък са построени 18 броя жилищни сгради. Категорията на изградените постройки е ПЕТА. Построени са и две стопански постройки към жилищните сгради. Според материалите, вложени в делото за изградените в ПИ с идентификатор 06999.501.652 строежи - НЯМА одобрени инвестиционни проекти, НЯМА разрешения за строеж. Същите НЕ СА въведени в експлоатация. Площта, която изградените строежи заемат от ПИ с идентификатор 06999.501.652 по КККР на с. Буковлък е 10 520 кв.м. По данни в делото жилищните сгради са електрифицирани и водоснабдени. Към момента на огледа НЯМА месечна наемна цена за ПИ с идентификатор 06999.501.652, защото НЯМА КОЙ да плати наем за ползвания имот. Пазарната стойност на ПИ с идентификатор 06999.501.652 на с. Буковлък, общ Плевен с наличните понастоящем в него незаконни строежи е нула лева, защото, ако някой купи този имот, няма да получи никакви доходи, а само ще приеме тегобите на жалбоподателките. Пазарната стойност на същия поземлен имот, ако не беше застроен, щеше да бъде 42 080 лв. Площта на ПИ с идентификатор 06999.501.652 на с. Буковлък, общ Плевен е 10 520 кв.м. Към момента на възстановяване на имота като земеделска земя, включена в строителните граници на населеното място, Е ЗА МАГАЗИНИ, ОБЩЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ И КЛУБ НА МВР в УПИ II, 652 от кв. 49 И ЗА УЧИЛИЩЕ в УПИ III, от кв. 49. В делото НЯМА данни предназначението на процесния имот да е променяно във времето. Чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ касае възстановяване на бивши земеделски земи, включени в строителните граници на населените места, които земеделски земи към момента на възстановяването им не са застроени. Процесният имот НЕ СЪСТАВЛЯВА ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ. Процесният имот е в чертите на населеното място, съставлява част от урбанизираната територия, има отреден планоснимачен номер, парцел и квартал, както и същият е отреден за мероприятие, което мероприятие не е реализирано. Имотът е разпределен в две УПИ - ЗА МАГАЗИНИ, ОБЩЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ И КЛУБ НА МВР в УПИ II, 652 от кв. 49 И ЗА УЧИЛИЩЕ в УПИ III, от кв. 49. Не са открити данни, да е изготвен ПУП на квартала, въпреки че съществува инфраструктура - улици, водоснабдяване и електрификация. Ако се започне процедура по преотреждане на имота от обществени за граждански нужди, което по данни в делото, НЯМА от кого да се инициира, то следва да бъде преотредено за индивидуално жилищно строителство. Въпреки противоречивите данни в делото, жилищните и помощни сгради са строени след 2002 година. За изграждането на сградите - жилищни и стопански, по данни в делото НЯМА издадени строителни книжа, НЯМА разрешения за строеж, НЯМА визи за проектиране, НЯМА откриване на строителни площадки, НЯМА актове за узаконяване. Има НЯКАКВИ инициирани производства по смисъла на чл. 224, 225 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи, респ. по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ, но всички те не са финализирани.

Заключението на съдебно-оценителната експертиза /СОЕ/ е приобщена на л.751-758. Съгласно същото, оценката на поземлен имот с идентификатор 06999.501.652 по КККР на с.Буковлък. община Плевен, с площ 10 520 кв.м., индикира становище за стойност:

• като незастроен, пазарна стойност: 77 790 лева;

• като застроен със сгради с обща застроена площ 1605 кв.м по скица, без да се има предвид, че наличните в имота постройки са незаконни: 54 520 лева;

• стойност на имота, изчислена по метода на ликвидационната стойност с риск 80% на неопределеност - да не се реализира продажба в срок до 12 месеца, тъй като имотът е застроен с незаконни постройки с обща застроена площ 1605 кв.м по скица: 30 290 лева;

• данъчна оценка на имота, определена като незастроен имот, но фактически е застроен с незаконни постройки, е 37 858, 90 лв., която експертизата възприема като пределна и справедлива, предвид определението за Справедлива стойност.

Като се отчита близостта на поземления имот до гр.Плевен, ценовата зона на урегулирани поземлени имоти в с.Буковлък (отстои на 5 км от Плевен), с.Върбица (отстои на 9 км от гр. Плевен) и с.Опанец (отстои на 5 км от гр. Плевен), всички в общ.Плевен, отреждането на имота „За друг вид застрояване“ - начин на трайно ползване по Скица и при условие, че имотът не е застроен, становището за средна месечна наемна стойност е: към м. октомври 2016г. 336 лв.; към м. октомври 2017г. 336 лв.; към м. октомври 2018г. 336 лв.; към м. октомври 2019г. 420 лв.; към м. октомври 2020г. 398 лв.; към м. октомври 2021 г.398 лв.

Незаконните строежи са фактическа тежест върху поземлени имоти. Това е реален риск за продавача и купувача, който рефлектира върху стойността на имота в намаление, в зависимост от степента на риска и времето за потенциалната реализация на имота. В тази връзка е и корелацията между незаконното строителство върху поземления имот и самия поземлен имот: повишаването на риска индикира понижаване на стойността на поземления имот.

Заключението на съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/ е приобщено на л. 772-785. Съгласно същото, не се обективират данни за промяна в характера на ищцата М. З., на 78 години, която да е в резултат от психично напрежение и стрес в периода 03.10.2016 г. - 03.10.2021 г. Промяна в характера на тази възраст би могла да се очаква в рамките и контекста на •••••••••••••••••••••••••. При осв. няма данни за •••••••••••••••••••••••••. Самата осв. споделя за •••••••••••••••• за периода около претърпените закани и заплахи за живота и сигурността си и този на сестра й, като продължителността им и характеристиките им биха могли да бъдат отнесени към ••••••••••••••••••, настъпил внезапно и неочаквано. За посочения 5 годишен период осв. не сочи за дългосрочно отразили се на общото й социално функциониране и начин на живот •••••••••••••. Не се е налагало да се консултира с •••••••••••••••и •••••••••• в тази връзка. Следвала е за известен период от време лекарствена терапия във връзка с описани в медицинските документи •••••••••••, предписана от общопрактикуващ лекар.

Не се обективират данни за промяна в характера на ищцата П. З., на 79 години, която да е в резултат от психично напрежение и стрес в периода 03.10.2016 г.- 03.10.2021 г. Промяна в характера на тази възраст би могла да се очаква в рамките и контекста на възрастовите особености, ••••••••••••••••••••. При осв. няма данни за •••••••••••••••••••, както и от резултатите и споделеното от нея при изследването от ВЛ и видно от етапна епикриза от личен лекар, които заболявалия да повлияят върху характера на личността, начина й на живот и взаимоотношения със семейство и близки, работоспособност и концентрация в ежедневния живот. Самата осв. споделя за моментни ••••••••••••••• за периода около претърпените закани и заплахи за живота и сигурността си и този на сестра й като продължителността им и характеристиките им биха могли да бъдат отнесени към ••••••••••••••••••••, настъпил внезапно и неочаквано. За посочения 5 годишен период осв. не сочи за дългосрочно отразили се на общото й социално функциониране и начин на живот психологични последици. Не се е налагало да се консултира с ••••••••••••••••••• в тази връзка. Следвала е за известен период от време лекарствена терапия във връзка с описани в медицинските документи •••••••••••••••• през 2016 г., предписана от общопрактикуващ лекар.

От наличните по делото медицински документи (от епикризи, отразяващи състоянието им от 2017 год.) е установено, че при М. З. и П. З. са били диагностицирани следните заболявалия:

•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••• •••••••••••••••••••••••••••••••• Описаните състояния и заболявалия на •••••••••••••••••••••са с дългогодишна анамнеза. Това са ••••••••••••••••••••, които подлежат само на поддържаща терапия.

При М. З. е диагностицирано ••••••••••••••••••••• през 2019 год., по повод на което е оперирана, като при последните изследвания са установени разсейки.

Всички тези заболявалия водят до ограничения в начина на живот, свързани с поддържащото лечение, прилагането на диети, намалена работоспособност. Няма данни тези заболявания да са довели до невъзможност при двете пациентки да поддържат ежедневния си начин на живот или да не могат да го осъществяват без чужда помощ.

Относно М. З.: Стресът, като породен от неблагоприятно житейско събитие - ••••••••••••••••, има негативно влияние върху психичната организация на личността и цялостния организъм, който се подготвя за борба със стресора, заплашващ благополучието и баланса на личността. В състояние на остър стрес - внезапно възникнало интензивно въздействие върху психиката на личността, надхвърлящо индивидуалния й ресурс за справяне, е обичайно съзнанието да е стеснено и свръхангажирано с конкретния стимул, при което се наблюдава негативно повлияване на концентрацията на вниманието и работоспособността, но в конкретния случай осв. лице съобщава за по-скоро комулирани психични преживявания на стрес и фрустрация във връзка с конфликтни отношения с живущите в постройките, които твърди, че се намират върху нейна земя, за което търси обезщетение.

Впоследствие не съобщава, а и при изследването не се регистрират дългосрочни последици върху общото функциониране на личността, стереотипа и начина на живот. Леко маркираните ••••••••••••••••••••••в •••••••••••••••й състояние при освидетелстването от ВЛ биха могли да се свържат с тласъка и неблагоприятното отражение върху психиката й на основното ••••••••••••••• заболяване, а и самата осв. не отчита състоянието си като налагащо специализирана ••••••••••••или •••••••••••••••••намеса.

Относно П. З.: ••••••••••••, като породен от неблагоприятно житейско събитие - •••••••••••••••, има негативно влияние върху •••••••••••••••организация на личността и цялостния организъм, който се подготвя за борба със стресора, заплашващ благополучието и баланса на личността. В състояние на остър стрес - внезапно възникнало интензивно въздействие върху психиката на личността, надхвърлящо индивидуалния й ресурс за справяне, е обичайно съзнанието да е стеснено и свръхангажирано с конкретния стимул, при което се наблюдава негативно повлияване на концентрацията на вниманието и работоспособността, но в конкретния случай осв. лице съобщава за подобни промени в психичното си състояние за кратък период от време около остро настъпило събитие през 2016 г. - заплаха за здравето, сигурността и живота в следствие на заплаха за подпалване на къщата, в която живее. Впоследствие не съобщава, а и при изследването не се регистрират дългосрочни последици върху общото функциониране на личността, стереотипа и начина на живот.

Изброените по-горе диагностицирани заболявалия при М. З. и П. З. - по-голямата и основна (в здравословно отношение) част от тях са с дългогодишна анамнеза, дълго преди обсъждания период 03.10.2016 г.-03. 10.2021 г., така че не могат да имат причинна връзка с външно неблагоприятно••••••••••••••••••• въздействие по това време.

Новооткрито заболяване при М. З. е •••••••••••••• (2019 год.), а при П. З. - •••••••••••• (2017 год.). ••••••••••••••••••• не е резултат на •••••••••••••••••или ••••••••••. Последните могат да имат значение като отключващ или утежняващ фактор за проявите на •••••••••••••••••••••••, но З. е диагностицирана с •••••••••••••••••••• още през 2015 год.

Ищците съобщават, че възникналият имотен спор представлява за тях „емоционален ангажимент“ и води до „психически тормоз“.

Връзката между психичните фактори и физическото състояние (оплаквания, заболявания) е известна в медицината - т.нар. „психосоматика“. Физическите болки и състояния могат да бъдат податливи на психичен стрес или напрежение. Това се отнася до сърдечно-съдови и белодробни заболявалия, стомашно-чревни, кожни.

Вещите лица сочат, че наличието на такъв емоционален проблем може да доведе до обостряне на симптоматиката на вече съществуващите заболявалия и състояния - ••••••••••••••••.

Назначена е допълнителна СМЕ, изготвена от ВЛ Л., което е анализирало допълнително изискани и представени по делото медицински документи, според заключението на която при М. З. и П. З. са били диагностицирани следните заболявания (хронологично по дата на първо налично вписване на диагнозата):

Основните хронични заболявания, регистрирани при З. са: •••••••••••••••••••••• В медицинските документи има отбелязани диагностика и лечение на остри състояния ••••••••••• 2. П. З.:

••••••••••••••••••••••••••••••• Основните хронични заболявания при П. З. са: •••••••••••••••••••••••••••••••• В медицинските документи има отбелязани диагностика и лечение на остри състояния.

ВЛ е посочило, че посочените дати и години не маркират кога се е развило (кога е началото) хроничното състояние или заболяване, или кога е диагностицирано за пръв път, а само датата на първото налично вписване в медицинската документация към делото.

Описаните ••••••••••••••••••състояния и заболявания са с дългогодишна анамнеза. Това са ••••••••••••заболявания, които подлежат само на поддържаща терапия.

ВЛ е установило от документите, че такава терапия е спазвана. Също така, не са отбелязани съществени усложнения •••••••••••••••••••••••••в течението на тези заболявания.

На въпрос каква е етиологията на това/тези заболявания, ВЛ е отговорило, че конкретен и обстоятелствен отговор на този въпрос е невъзможен, тъй като при ищците са налице множество заболявания, засягащи почти всички системи, при което причината за възникването на някои от диагностицираните болести или състояния невинаги е ясна, или най-малкото е спорна. Като пример, ••••••••••••••• е форма на ••••••••••••••, която по дефиниция няма определена причина - например, не е причинена от •••••••••••••••••или други патологии, които най-често водят до повишаване на кръвното налягане. Това е най- често срещаният тип ••••••••••••. Тя е фамилна и вероятно е последица от взаимодействие между околната среда и генетичните фактори. Разпространението на ••••••••••••••••се увеличава с възрастта.

При ••••••••••••••функцията на •••••••••••••• е понижена и тя не произвежда достатъчно •••••••••••••••. Често това се дължи на •••••••••••••••••или може да бъде автоимунно заболяване. В нарушенията в дейността на •••••••••••••може да играе роля психическото напрежение и стрес, но обикновено става въпрос за •••••••••••-, а не за •••••••••••••.

••••••••••, диагностицирана при П. З. през 2005-2006 година, е с преобладаващ ••••••••••••••••. Това е хронично възпалително заболяване на ••••••••••••••••••••на •••••••••••••. •••••••••••се свързва с отслабналите имунни функции на организма, с контакт с •••••••••••••••••; значение се отдава на •••••••••••••••, ••••••••••••••• и т.н. Психическият стрес не се посочва като причина за възникване на •••••••••••••с преобладаващ •••••••••••••••••••••••••••••.

•••••••••••••••••••••възниква при регулярното връщане на •••••••••••••••. Този •••••••••••••••на •••••••••••••••••••• •••••••••••••••••. Като причини за възникване на заболяването се сочат •••••••••••••• някои лекарства (••••••••••••). Психическият стрес не се посочва като причина за възникване на заболяването.

••••••••••••• (диагностициран при П. З. през 2015-2017 год.): •••••••••••••••••••••••••• са сред най-честите причини за развитието на болестта. Високите нива на ••••••••••••••••• са свързани с повишен риск от развитие на диабет поради нарушаване на баланса на регулиране на глюкозата и развитието на диабет тип 2.

Някои от описаните състояния (••••••••••••••••••) са усложнения на ••••••••••••••••••••.

ВЛ пояснява в заключението, че няма данни в делото обсъжданите по-горе заболявания да са довели до невъзможност при двете пациентки да поддържат ежедневния си начин на живот или да не могат да го осъществяват без чужда помощ, но те водят до ограничения в начина на живот, свързани със самата проява на болестите (тяхната симптоматика), поддържащото лечение, прилагането на диети, намалена работоспособност.••• Като пример, ••••••••••••••••• се проявява с •••••••••.

На поставен към експертизата въпрос, ако страдат ищците от заболяванията, установени от ВЛ въз основа на медицинската документация, същите отключени ли са, респективно задълбочени, обострени ли са от твърдяното в исковата молба бездействие на служители на община Плевен да предприемат действия във връзка с процесния имот на ищците, находящ се в с. Буковлък и намират ли се тези заболявалия в пряка причинна връзка с това твърдяно бездействие на служители на общината самостоятелно или ведно с други фактори, ако се установят такива, ВЛ е отговорило следното:

Връзката между психичните фактори и физическото състояние (оплаквания, заболявалия) е известна в медицината като „психосоматика“. Последната се обосновава основно на това, че традиционната медицина не винаги (все още) може да обясни причините за възникването на някое състояние или заболяване, както и промените в неговата симптоматика.

Първоначално са дефинирани седем класически психосоматични заболявалия, познати още като „светата седморка“: •••••••••••••••••••••••••• Днес този списък е значително разширен.

От диагностицираните при ищците заболявания ВЛ е уточнило, че ••••••••••••е състояние, при което може да се отдаде значение на продължителното психическото напрежение.

Поставят се някои условия, при което заболяването може да се диагностицира като психогенно: да е настъпило в млада възраст (преди 30 години), да е продължително (с години), да не може да бъде обяснено с медицинска диагноза.

Новооткрито заболяване при М. З. е••••••••••••• (2019 год.), а при П. З. - з•••••••••••• (2017 год.). •••••••••••••не е резултат на психично напрежение или стрес. Последните могат да имат значение като отключващ или утежняващ фактор за проявите на••••••••••••••••••••).

ВЛ е посочило, че има разлика между понятията „психосоматични заболявания“ и „психосоматични симптоми“. Последните са физически симптоми, които са причинени или влошени от психологически фактори. Психосоматичните симптоми могат да включват: хронична болка, главоболие, храносмилателни проблеми, умора, нарушения на съня, респираторни проблеми, високо кръвно налягане.

ВЛ е направило извод, че ищците са в напреднала възраст, с дългогодишна анамнеза за хронични заболявания, които не подлежат на лечение, а само на поддържане. При това положение пряка причинна връзка (да се разбира в смисъл на единствена и основна причина) между установените заболявания и продължително напрежение, тревожност и стрес (по какъвто и да бил повод) обективно не може да се твърди. Със сигурност, обаче, психичното напрежение може да е пусков момент, води до обостряне и задълбочаване на симптоматиката, а това, от своя страна- до по-трудна компенсация и лечение на основните заболявания.

При горните фактически установявания съдът формулира следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лица, които твърдят, че са претърпели имуществени и неимуществени вреди в резултат на бездействието на кмета на общината във връзка с установяването и премахването на незаконно строителство, т.е исковата молба е подадена от лица с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ.

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техните органи и длъжностни лица, независимо дали са причинени виновно от длъжностно лице.

За да възникне право на дадено лице да бъде обезщетено за претърпени вреди от незаконосъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административната им дейност, следва да са налице следните кумулативни предпоставки: незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, вреда, причинна връзка между незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Съобразно правилата за разпределението на доказателствената тежест горните обстоятелства следва да бъдат доказани от ищците, в качеството им на страна, в чийто интерес е установяването на тези факти (аргумент от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 170 от АПК). При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на общината с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е налице, когато административният орган не е изпълнил задължение за фактическо действие, което задължение произтича пряко от нормативен акт.

В случая в първоначално подадената ИМ се твърди, че от 06.01.2005 г. (датата на подаване на първата молба до общината) ответникът бездейства, като кметът на общината не изпълнява задължението си по ЗУТ да издаде заповеди за премахване на незаконните строежи, находящи се в ПИ, собственост на ищците. С оглед посочения период в уточнението на ИМ, а именно 03.10.2016 г. - 03.10.2021 г., следва да се приеме, че се твърди бездействие на кмета на общината в този последващ период спрямо първите молби и жалби, които по своята същност представляват сигнали. Следва да се има предвид, че от доказателствата по делото се установява, че служителите на общината по контрола на строителството не са бездействали, доколкото през 2009 г. са издадени 18 броя КА за процесните строежи. Следва да се отбележи, че с оглед действащата тогава редакция на ЗУТ – а именно тази преди изменението на ЗУТ с ДВ, бр.82/2012 г., същите КА правилно са били изпратени на ДНСК, но по тях не са издадени заповеди за премахване на незаконни строежи. По тези КА административен акт въобще не е бил издаван. По последващи КА, издадени от служители на ДНСК през 2012 г., но преди посоченото по-горе изменение на ЗУТ, са издадени заповеди за прекратяване на производството, които заповеди впоследствие са били отменени по реда на чл.99, т.2 от АПК. Следва да се отбележи, че отменителните заповеди не са влезли в сила по отношение на адресатите си, доколкото не са им връчени – връчени са само на община Плевен.

След изменението на ЗУТ - ДВ, бр.82/2012 г., законодателят е предвидил, че въз основа на констативен акт за незаконно строителство по ал. 2 на чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи или на части от тях от четвърта до шеста категория на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г., доп. ДВ, бр. 16 от 2021 г.). Законът за устройство на територията е специален закон, който съдържа уредба, определяща индивидуалните административни актове по смисъла на този закон. Изчерпателно изброяване на индивидуалните административни актове се съдържа в разпоредбата на чл. 214 от ЗУТ, сред които съгласно т. 3 от същата разпоредба са актовете за премахване на незаконни строежи, които подлежат на обжалване по реда, посочен в чл. 215 от ЗУТ. Издаването на актовете по реда на чл. 225а от ЗУТ обаче, се извършва по преценка на административния орган, поради което не съществува законово задължение за служителите на общинската администрация да издадат констативен акт за незаконно строителство по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, нито кметът на общината въз основа на КА да издаде заповед за премахване, поради което не е налице и незаконосъобразно бездействие по смисъла на закона.

В случая се касае за строежи, за които се твърди, че са незаконно построени по смисъла на чл. 225 от ЗУТ и по отношение на които ищците са претендирали пред кмета на община Плевен многократно във времето, да бъдат премахнати. Отказ - изричен или мълчалив, респективно бездействие за издаване на индивидуален административен акт е налице тогава, когато при настъпването на посочени в хипотезата на правна норма факти, административният орган е длъжен да се произнесе с акт с определено от нормата съдържание. В разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ са регламентирани правомощията на кмета на общината по установяване и премахване на незаконно извършено строителство за определени категории строежи. Контролът по строителството на строежите от четвърта до шеста категория нормативно е възложен на общините по местонахождението на строежа. При констатиране на незаконен строеж, акта, който издава кметът на общината, в случая, за премахване на незаконен строеж, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.214, т.3 от ЗУТ. В този случай той действа служебно, а не по инициатива или сигнал на засегнати граждани. В израз на упражнената от него оперативна самостоятелност, правомощие на кмета на общината е да образува, или не такова производство. Няма норма в ЗУТ, която да създава за кмета на общината задължение да издаде заповед по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж, затова и отказът-изричен или мълчалив, респективно бездействието да издаде акт по направено в сигнал искане, не представлява индивидуален административен акт, който да е годен предмет на съдебен контрол, или от който да могат да произтекат други последици, например да възникне основание за обезвреда. Все в тази насока ЗУТ не предвижда възможност да се оспорва изричен или мълчалив отказ да се образува производство за премахване на незаконен строеж. Съгласно чл. 214, т. 3 от ЗУТ на съдебен контрол подлежат заповедите за премахване на незаконни строежи, но не и отказите да се издадат такива. В случая липсва подлежащ на оспорване административен акт- изричен или мълчалив отказ на кмета на община Плевен и/или на други длъжностни лица от общинската администрация, да издаде заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на посоченото в искането /сигнала/ незаконно строителство.

Подалите сигнали за незаконно строителство не са страна в административното производство, поради което за тях не съществува правна възможност да обжалват индивидуалните административни актове по чл. 214 от ЗУТ. На още по голямо основание подалите сигнали за незаконно строителство не биха могли да задължат административния орган да издаде констативен акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, тъй като преценката дали е налице незаконно строителство е на контролните органи, а не на подалите сигнал. Констативният акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ не представлява индивидуален административен акт, такъв не представлява и отказът да се издаде заповед за премахване на строеж. Действията и бездействията, извършени или допуснати в хода на административно производство не подлежат на обжалване или на установяване на тяхната незаконосъобразност отделно от издадения в административното производство индивидуален административен акт, който в случая е заповед за премахване на незаконен строеж. При предвидения в ЗУТ контрол върху този акт се извършва и контрол за законосъобразност на въпросните действия и бездействия на длъжностните лица от общинската администрация.

Освен това, наличието на незаконен строеж само по себе си не дава право на държавния орган да разпореди във всички случаи премахването му. Видно от решение на Европейския съд по правата на човека по делото Й. и други срещу България /жалба номер 25446/06/, издадена заповед за премахване на незаконен строеж следва да се съобрази с чл.8 от ЕКПЧОС. Така че схващането, изразено в ИМ, че във всеки случай на изграден незаконен строеж винаги следва да се издаде заповед за премахването му, е неоснователно. Преценката дали да се издаде заповед е само на административния орган, а съдът само упражнява контрол за законосъобразност върху заповедта за премахване, ако такава бъде издадена.

По мнението на настоящия състав на съда правата на ищците могат да се защитят с иск по чл. 109 от Закона за собствеността, съгласно който собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право на собственост. Редът за защита на ищците на основание влязлото в сила осъдително решение е по реда на ГПК и съответно не са приложими разпоредбите на АПК.

Съдът приема за доказано, че ищците търпят имуществени вреди, доколкото със СОЕ е доказано, че стойността на имота като незастроен е 77 790 лева, а стойността на имота, изчислена по метода на ликвидационната стойност с риск 80% на неопределеност - да не се реализира продажба в срок до 12 месеца, тъй като имотът е застроен с незаконни постройки с обща застроена площ 1605 кв.м по скица е 30 290 лева. Същите не могат да отдават имота и под наем, като така са лишени от съответния доход, посочен от същата СОЕ.

Съдът приема обаче, че ищците не търпят неимуществени вреди, изразяващи се в появата и влошаването на посочени от тях и отразени в медицинската документация заболявания. Видно от заключението на СМЕ, която съдът цени като пълна, задълбочена, отговаряща на поставените въпроси, липсва причинна връзка между заболяванията и проблемите с техния имот, в смисъл липсва пряка причинна връзка (да се разбира в смисъл на единствена и основна причина) между установените заболявания и продължителното напрежение, тревожност и стрес (по какъвто и да било повод). Съдът кредитира медицинското заключение и в частта, според която със сигурност психичното напрежение може да е пусков момент, да води до обостряне и задълбочаване на симптоматиката, а това, от своя страна- до по-трудна компенсация и лечение на основните заболявания. Но същественото в случая е, че липсват доказателства, които еднозначно да потвърдят наличието на такава връзка между проблемите с имота и обостряния на заболяванията на ищците. А законът е категоричен в разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са ПРЯКА и НЕПОСРЕДСТВЕНА последица от увреждането. По тези причини съдът счита, че предявеният иск за заплащане на неимуществени вреди е недоказан, както по основание, така и по размер.

Предвид всички изложени горе съображения съдът намира, че в случая не е налице първият елемент, а именно - незаконосъобразно бездействие на административен орган или длъжностно лице при или повод изпълнение на административна дейност, както не е налице и пряка и непосредствена причинна връзка между твърдяното бездействие на общинските органи и настъпилите за ищците неимуществени вреди, поради което искът за обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от бездействието на органи на общината да издадат заповеди за премахване на незаконно строителство е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск от ищците срещу община Плевен – същата да заплати на всяка от ищците сумата от по 23 750 лева за всяка от ищците, представляваща обезщетение за причинените им имуществени вреди от реално обезценяване / намаляване/ на пазарната стойност на поземления имот с идентификатор 06999.501.652 по КККР на с.Буковлък; сумата от по 10956 лева за всяка една от ищците, представляваща обезщетение за причинените им имуществени вреди от лишаване от ползването на поземлен имот с идентификатор 06999.501.652 по КККР на с. Буковлък вследствие бездействието на община Плевен да изпълни правомощията си по чл. 225а от ЗУТ по премахване на незаконни сгради в същия поземлен имот, както и по 5 000 /пет хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинено напрежение, стрес, чувство на безпомощност, влошаване на здравословното състояние, причинени от бездействието на община Плевен, за периода 03.10.2016 г. – 03.10.2021 г. е неоснователен. Не е основателен и акцесорния иск за заплащане на законната лихва върху тази сума за периода от предявяване на иска до окончателното изплащане. С оглед неоснователността на иска не следва да се присъждат разноски на ищците.

Съгласно чл.9а, ал.2 от ЗОДОВ, разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се внасят предварително. Въз основа на тази разпоредба ищците не са заплащали разноски за СОЕ и СМЕ, внесли са само държавни такси и разноски за СТЕ. Съгласно чл.10, ал.2 от ЗОДОВ – „Ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло“, следва ищците да бъда осъдени да платят на съда направените от бюджета на съда разноски. Изплатени са на ВЛ суми от бюджета на съда с протоколни определения – 600 лева за СОЕ /л.767/, и по 447, 30 лева на всяко от двете ВЛ по СМЕ, общо 894, 60 лева за тази експертиза /л.805/, както и 400, 00 лева за допълнителната СМЕ /л.1148/. Общо разноски 1894, 60 лева в полза на съда. Доколкото липсва основание за солидарно осъждане, всяка и ищците следва да заплати по сметка на съда половината от тази сума – по 947, 30 лева.

С оглед изхода на спора на ответната страна се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, поискани от юрисконсулт С. в хода на устните прения между страните, на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ вр. чл.25, ал.1 и ал.2 и чл.26а от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ.

Воден от горните мотиви и на основание чл.204, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ, Административен съд-Плевен, пети състав