Решение № 424 от 7.7.2020 г. на Административен съд - Плевен по дело № 189/2020 г.

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Регионална дирекция- Русе към Комисия за защита на потребителите, подадена срещу Решение № 78/20.12.2019 г. по НАХД № 247/2019 г. по описа на Районен съд- Никопол, с което е отменено Наказателно постановление № 2019- 0048600/29.08.2020 г. на директора на Регионална дирекция към ГД Контрол на пазара“ към КЗП- гр. Русе, с което на „М.-М” ЕООД, ЕИК: 104677513, със седалище в гр.Свищов представлявано от Ю.И.Й., с което е наложено административно наказание на осн.чл.198 от ЗЗП имуществена санкция в размер на 300лв.за нарушение на чл.3, ал.4 от Наредба за етикирането и наименованията на текстилните продукти. В касационната жалба се излагат доводи, че решението на РС- Никопол е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че изводът на РС за допуснато нарушение на чл. 42 т.5 и чл. 57 ал.1 т.6 от ЗАНН и нарушено право на защита на жалбоподателя е неправилен. Твърди, че при проверката в обекта са се предлагали изброените в АУАН и НП тапицирани мебели, които са били снабдени с етикет на български език с информация за производителя и цена, но липсва посочен състав на дамаската в процентно съотношение на текстилните компоненти. В заключение е направено искане решението на РС да бъде отменено и да бъде потвърдено процесното НП. По делото е постъпило становище от Ю.И.Й.- представляващ „М. М ЕООД“ в което оспорва касационната жалба. Излага становище, че решението на РС Никопол е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В съдебно заседание касаторът не изпраща процесуален представител. Ответникът, редовно призован не се явява, не се представлява. Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационното оспорване е извършено от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка: На 19.04.2019г. служители на КЗП-РД гр.Русе са извършили проверка в търговски обект – магазин за мебели находящ се в гр.Свищов, ул.»Трети март» N 29А, стопанисван от „М.-М” ЕООД, ЕИК: 104677513, със седалище в гр.Свищов представлявано от Ю.И.Й..При проверката установили, ч в магазина се продават следните тапицирани мебели, които са снабдени с етикет на български език, с информация за производителя и цената, но липсвало посочен състав на дамаската в процентното съотношение на текстилните компоненти: тапициран стол, производител „Елит“ ЕООД, бук + текстил, цена 39 лв.; тапициран стол, производител „Троя Тех“ ООД, бук + текстил, цена 77 лв.; тапициран кухненски ъгъл, производител „Солвент“ ЕООД, текстил + ПДЧ, цена 289 лв.; канапе, производител „Ловеч Авто“ ЕООД, текстил + ПДЧ, цена 379 лв.; канапе, производител производител „Солвент“ ЕООД, текстил + ПДЧ, цена 619 лв.; друг вид с цена 835 лв.; кухненски ъгъл, производител „Солвент“ ЕООД, текстил + ПДЧ, цена 345 лв. и друг вид с цена 195 лв. За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № К-0048600, в който актосъставителят посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.3, ал.4 от Наредба за етикирането и наименованията на текстилните продукти. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и бил подписан от него без възражения. Въз основа на материалите по преписката и на изготвения АУАН, наказващият орган издал впоследствие процесното наказателно постановление. За да отмени наказателното постановление РС Никопол е приел, че не става ясно дали продаваните стоки влизат в обхвата на чл.2 ал.2 т.2 от НЕНТП, а именно дали Наредбата следва да се прилага за „покривни материи за мебели, слънчобрани и дъждобрани, съдържащи не по-малко от 80 на сто текстилни компоненти“, т.е. не е ясно дали има извършено нарушение тъй като не е доказано по категоричен начин, че в посочените мебели има не по-малко от 80 на сто текстилни компоненти. РС е изложил мотиви, че нормата на чл. 3 ал.4 от НЕНТП, която е посочена в НП не визира конкретно нарушение, а е обща поради което е нарушено правото на защита на санкционираното лице, защото е лишено от възможността да узнае, какво точно нарушение е извършил. Настоящият съдебен състав не споделя тези доводи. В разпоредбата на чл. 2 ал.2 т.2 от НЕНТП изрично е посочено, че Наредбата се прилага и за покривни материи за мебели, слънчобрани и дъждобрани, съдържащи не по-малко от 80 на сто текстилни компоненти. В разпоредбата на чл. 3 ал.4 от Наредбата е предвидено, че търговците трябва да продават само текстилните продукти, етикетирани в съответствие с изискванията на наредбата. Законодателят е предвидил и приел специални нормативни изисквания, касаещи етикетирането на определени категории стоки, предлагани за продажба (чл. 9 и сл. от ЗЗП). Такива са приети и с Наредбата за етикетирането и наименованието на текстилните продукти. По делото не се спори, че в търговския обект са се продавали тапицирани мебели, съдържащи текстилни компоненти на дамаската – столове и диван т.е. продаваните в търговския обект мебели са съдържали текстилни продукти. Това се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените копия на етикети на мебелите, от които се установява че е посочено само, че артикула съдържа текстил, като не е посочен съставът му- памук, полиестер и т.н. Това не се оспорва от жалбоподателя, последния излага становище в жалбата, че НЕНТП е неотносима в случая, тъй като основното съдържание на стоките не е плат, а дървени столове и канапета. Съдът намира, че това възражение на касационния жалбоподател е неоснователно, доколкото Наредбата се прилага и за покривни материи за мебели т.е. задължително етикетът следва да съдържа информация за съдържанието на текстилния материал. Съдът намира, че по делото безспорно е установено, че касационният жалбоподател е предлагал в стопанисвания от него търговски обект стоки, които са имали текстилни компоненти, без на етикета да е посочен състава на текстила, с което е извършил нарушение на чл. 3 ал.4 от НЕНТП. В Наредбата за етикетирането и наименованията на текстилните продукти липсват административно-наказателни разпоредби, а се прилага именно сочената обща административно-наказателна разпоредба на чл. 198 от ЗЗП, за нарушение на всяка една от нормите на същата Наредба предвидената санкция е една и съща, като право на административно-наказващия орган е да сочи коя според него е нарушената разпоредба на Наредбата. С оглед гореизложеното като е отменил наказателното постановление районният съд, е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено, а наказателното постановление да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът