Решение № 113 от 17.9.2020 г. на Софийски окръжен съд по дело № 131/2020 г.

Производството е по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ. СНЦ „С. „Л.“ чрез пълномощник адв. Ю.П. от САК е обжалвал отказ № 20200817170006-3/24.08.2020 год. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, издаден по заявление вх. № 20200817170006/17.08.2020 год. на жалбоподателя за вписване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на сдружение с наименование „С. „Л.“, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „Гурко“ № 8, представлявано от председателя С. Т. Ц. с ЕГН ••••••••••. Жалбоподателят намира, че отказът е незаконосъобразен, тъй като дадените до заявителя указания по чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, на неизпълнението на които се основава отказът, противоречат на законови разпоредби – първо, разпоредбата на чл.29, ал.5 от устава не противоречи на разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗЮЛНЦ, доколкото последната е диспозитивна, а уставът предвижда друг ред за разпределение на имуществото след ликвидацията на сдружението; второ, противно на соченото в указанията и отказа, със заявлението е представен устав със заличени лични данни – с изключение на имената на представляващия СНЦ, които подлежат на вписване в регистъра. Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, намери следното: Жалбата е подадена от надлежно упълномощен представител, в срока по чл.25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ и по сметка на СОС е внесена дължимата държавна такса на осн. чл.29 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във вр. с чл.16а, ал.2, т.10 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Не са налице и двете основания за отказ от заявеното вписване, сочени от ДЛР в обжалвания акт. Съгласно разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗЮЛНЦ – „Имуществото, останало след удовлетворението на кредиторите, се предоставя по решение на съда на юридическото лице с нестопанска цел, определено за извършване на общественополезна дейност със същата или близка нестопанска цел, ако редът за разпределянето му не е уреден в устава или учредителния акт.“. Горната законова разпоредба е диспозитивна и предоставя възможност на учредителите на сдружението да уредят друг начин на така останалото след удовлетворението на кредиторите имущество – напр. същото да се разпредели между членовете. Същото е залегнало в разпоредбата на чл.29, ал.5 от устава, поради което мотивите на ДЛР, че тази разпоредба противоречи на закона, са неоснователни. Неоснователно е и изискването към заявителя да представи със заявлението устав със заличени лични данни – горното изискване е бланкетно и неконкретизирано, доколкото съдът не установи така приложеният устав да съдържа незаличени лични данни; няма законово изискване имената и ЕГН на представляващия СНЦ, които подлежат на вписване в регистъра, да бъдат заличени. Поради изложеното и тъй като със заявлението са представени всички изискуеми документи, удостоверяващи особените изисквания на закона за вписването, то обжалваният отказ следва да бъде отменен и на осн. чл.25, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ съдът следва да даде задължителни указания на Агенция по вписванията да извърши исканото вписване. Воден от горното, съдът