Мотиви към Решение № 1215 от 17.1.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 12949/2021 г.

към РЕШЕНИЕ по НАХД № 12949/2021г. по описа на СРС, НО, 105 състав

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за

установено следното:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 4 и следващите от Указа за борба с дребното хулиганство.

Образувано е въз основа на внесен в СРС Акт за констатиране на дребно хулиганство от 01 РУ-СДВР, съставен срещу П. ЮЛ. Б., за това, че на 14.09.2021 година около 18: 20 часа в гр. София, на ул. А.Кънчев и ул. Солунска е извършил непристойна проява, изразяваща се в мастурбиране в градинката, находяща се на адреса, като тези действия са били възприети от граждани – Д. ЛЮБ. Б., М. В. ИВ. и Д. В. Д.. В съдебно заседание СРП - редовно уведомена, не изпраща представител, не сочи уважителни причини за неявяване на представител.

Нарушителят се явява лично, като в първо съдебно заседание изразява желание да за служебна защита, като сочи, че живее на улицата, няма доходи и имущество, поради което съдът е допуснал правна помощ по отношение на него и назначил служебен защитник - адв. П.. Защитникът на нарушителя в хода на съдебните прения пледира, че с оглед заключението на допусната съдебно психиатрична-психологична експертиза производството следва да бъде прекратено, тъй като подзащитният му не е разбирал свойството и значението на постъпките си и не е могъл да ги ръководи.

В хода на съдебното следствие нарушителят се възползва от правото си да дава обяснения, като заявява, че е имал необходимост да се изпикае, като това било човешко, и понеже понякога пикаел по-дълго вероятно жената си е помислила, че прави нещо друго, и не се е излагал друг път така. Заявява още, че хората го мислят за луд, приемал е хапчета и е бил настаняван в ЦПЗ, като към момента не пие лекарства. В съдебни прения сочи, че се чувства добре, не е болен и контролира себе си. В последната си дума няма какво да каже.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Нарушителят П. ЮЛ. Б., ЕГН ••••••••••, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с основно образование, безработен, с адрес по лична карта гр. •••. Същият по негови данни не живее на адреса, като спи по улиците и води скитнически начин на живот, има добри характеристични данни, няма други противоправни и противообществени прояви, не са му налагани наказания по УБДХ, с чисто съдебно минало. Същият страда от психично заболяване – параноидна шизофрения, като същото е с дългогодишна давност и многократно е настаняван по реда на Закона за здравето в център за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“, и последното му настаняване е от 2019г.

На 14.09.2021г. свидетелите И., Б. и Д., седели в градинката, находяща се в гр. София, между улиците 4Солунска“ и „А.Кънчев“, като в градинката имало и други хора и играели малки деца. Свидетелите възприели нарушителят, който се намирал до паметник и извършвал движение с ръка, в областта под корема в слабините. Подвикнали му, като се намесили и други хора, сигнализирали тел. 112. Свидетелите въприели, че поведението на нарушителя било неадекватно, като той след като започнали да му подвикват седнал на пейката, започнал да си говори сам и да клати тялото си. На място дошъл полицейски патрул и задържал нарушителя, като му била издадено и заповед за задържане за срок от 24 часа по ЗМВР.

С оглед данните за настанявания на принудително лечение по ЗЗ ъсдът допусна и назначи комплексна съдебно психитрична-психологична експертиза, като вещите лица дават заключение, че нарушителят Б. е диагностициран и страда от психично заболяване – Параноидна шизофрения и придружаващо заболяване – лека умствена изостаналост със значително нарушение на поведението изискващо грижи и лечение, както и алкохолна съобусловеност. Вещите лица заключават още, че поради липса на лечение заболяването е с непрекъснат ход на протичане, като това води до социална дезаптация и прояви на болетно мотивирано опасно поведение. Сочат също, че у нарушителят липсва критичност и съзнание за болест, и към настоящия момент е в обострено психично състояние, а към момента на извършване на деянието поради липса на лечение и прием на медикаменти не е разбирал свойството и значението на постъпките си и не е могъл да ги ръководи. Сочат, че е налице и необходимост от контролирано лечение ОТ ПРАВНА СТРАНА В разпоредбата на чл. 4 от Правилника за прилагане на Указ № 904 за борба с дребното хулиганство, нормативно е регламентирано съдържанието на Акта за констатиране проява на дребно хулиганство по чл. 2, ал. 1 от УБДХ.

Съгласно чл. 9, ал. 2 от УБДХ, за неуредените въпроси се прилагат съответно разпоредбите на ЗАНН, която норма е императивна и съответно липсата на основните реквизити на акта, включително описание на нарушението, респективно правната му квалификация, съставлява нарушение на процедурата по съставянето му и е съществено нарушение на процесуалните правила, което ограничава правото на защита на нарушителя, както да разбере в какво е обвинен, съответно и да организира адекватно защитата си. В случая съдът намира, че в акта за дребно хулиганство макар да са отразени действията на конкретното лице, не е отразена с тези действия какво счита, че е извършил нарушителят - непристойна проява, изразила се в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място и пред повече хора, или в оскърбително отношение и държание към гражданите или към органите на властта, или изразила се в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава обществения ред и спокойствие, но поради по-ниската степен на обществена опасност на тази проява, тя не представлява престъпление по чл. 325 от НК.

При липсата на установено в УБДХ правомощие на съда да върне преписката на органа, установил нарушението за отстраняване на констатираните пропуски в акта за констатиране на противообществена проява, единствената възможност на съда е предаденото на съд лице да бъде оправдано, съгласно чл.6, ал.1, б.” в” от УБДХ.

На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.2 от УБДХ за неуредените въпроси в Указа се прилагат разпоредбите на ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Според чл. 26, ал. 1 от ЗАНН Административнонаказателно отговорни са пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост. Чл. 11 от ЗАНН предвижда, че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Съгласно чл. 33, ал. 1 от НК не е наказателноотговорно лицето, което действува в състояние на невменяемост когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.

В случая по делото бе установено по несъмнен начин, че към момента на извършване на процесното деяние нарушителят е страдал от параноидна шизофрения, непрекъснато протичане, като заболяването е с дългогодишна давност и продължителен период през който липсва лечение, и това е довело до обостряне на психотичната симптоматика. Многократно е бил хоспитализиран в отделенията на ЦПЗ "Проф. Н. Шипковенски" ЕООД в период 2013г. – 2019г. Съдът намира, че заболяването, от което страда нарушителят - параноидна шизофрения по време на психотичен пристъп, при непрекъснато протичане и поради липса на продължителен период от време без медикаментозно лечение представлява "продължително разстройство на съзнанието" по смисъла на чл. 33 от НК. При нарушителя е била налице интензивна позитивна симптоматика, която изцяло е мотивирала поведението му. Ето защо съдът счита, че жалбоподателят поради продължително разстройство на съзнанието не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради което, при извършване на процесната непристойна проява на 14.09.2021 г., е действал при условията на невменяемост. Ето защо не е административнонаказателно отговорно лице съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, вр. чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 33, ал. 1 от НК вр. чл. 9, ал. 2 от УБДХ и не следва да бъде ангажирана негова административнонаказателната отговорност.

Предвид изложеното съдът намира, че административнонаказателната отговорност на Б. за констатираната проява на дребно хулиганство по смисъла на УБДХ е ангажирана при допуснати нарушения на материалния закон, поради което следва да бъде оправдан.

По изложените съображения съдът оправда нарушителят по така повдигнатото обвинение за извършена непристойна проява /дребно хулиганство/.

Така мотивиран съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: