Решение № 9965 от 21.3.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 11167/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл.АПК, във връзка с чл.70 от ЗАНН. Образувано е по искане на Д. Д. Н., чрез адв. О. И. Б. за възобновяване на административно-наказателно производство, приключило с обявяване на влязло в сила наказателно постановление (НП) № 11-01-887/2022/09.05.2023 г., издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/ - София. Искателят твърди, че са налице нови обстоятелства и доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни на наказващия орган. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – директора на АДФИ, чрез процесуалния си представител юрк. Янинска оспорва искането. Подробни съображения за неоснователността му излага в представен писмен отговор вх. № 366528/14.11.2024 г. /л.13/. Представителят на СРП счита, че не са налице предпоставки, за да се уважи искането. Настоящият касационен състав, след като разгледа изложените в него обстоятелства, взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното: Предложението за възобновяване на административнонаказателното производство е допустимо – направено е от лице съгласно чл.72, ал.1, т.2 от ЗАНН, в сроковете и по отношение на актове по чл. 70, ал. 1 ЗАНН. По съществото му съдът взе предвид следното: Съгласно чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗАНН административнонаказателното производство подлежи на възобновяване, когато се открият нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни на нарушителя, наказващия орган или съда при постановяване на акта. С решение № 2030/28.03.2024 г., постановено по КНАХД № 1063/2024 г. на АССГ е оставено в сила решение № 5310/18.11.2023 г., постановено по НАХД № 8757/2023 г. на СРС, 9 с-в, с което е потвърдено процесното НП № 11-01-887/2022/09.05.2023 г., издадено от издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция. С искането си за възобновяване искателят представи писмените доказателства към искането - писмо ЛУ-2-138/01.10.2024 год. на 1 Министерство на труда и социалната политика; решение № РД-19-16/01.10.2024 год. на Министерство на труда и социалната политика и писмо на Агенция по заетостта № 10-10- 5117#1/30.09.2024 год. на АД. Същият сочи, че горе описаните доказателства са му станали известни едва на 01.10.2024г., както и че същите са от съществено значение за разкриване на обективната истина. Настоящият състав счита, че СРС правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което не следва да я преповтаря. Районният съд приел, че АУАН е съставен, а НП - издадено от компетентни органи и съдържат ясно описание на нарушениет, а НП и основанието, на което се налага санкцията и всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН. Спазени са сроковете по чл.261, ал.1 от специалния спрямо ЗАНН ЗОП, като актът е съставен в 6 месечен срок от деня, в който нарушителят е открит и в [възраст] срок от извършване на нарушението, НП е издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта. При проверката на АУАН и НП съдът е достигнал до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. За да потвърди НП районният съд приел, че изводът на наказващия орган за нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП, чрез заложените в документацията на поръчката изисквания ограничават конкуренцията, давайки необосновано предимство на едни лица и в същото време необосновано ограничавайки участието на стопански субекти в обществената поръчка и не са съобразени с предмета, стойността, количеството, сложността и обема на обществената поръчка, са неправилни. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК и въз основа на фактите, установени от районния съд, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият състав намира, че решението е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че това решение е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства; в обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил. При субсидиарното действие на Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на този анализ е направил изводи, с които настоящият състав не се солидализира, с оглед представените нови доказателства по делото. По съществото му съдът взе предвид следното: С искането си за възобновяване молителят представи писмените доказателства към искането - писмо ЛУ-2-138/01.10.2024 год. на 1 Министерство на труда и социалната политика; решение № РД-19-16/01.10.2024 год. на Министерство на труда и социалната политика и писмо на Агенция по заетостта № 10-10- 5117#1/30.09.2024 год. на АД. Същият сочи, че горе описаните доказателства са му станали известни едва на 01.10.2024г., както и че същите са от съществено значение за разкриване на обективната истина. В чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗАНН е предвидено, че искането за възобновяване може да се направи в едномесечен срок от узнаването за обстоятелствата по чл. 70, ал. 2, т. 3. Видно от приложеното с искането, не е спорен момент на узнаване на възприетите като нови обстоятелства, с които е мотивирано искането за възобновяване. В случая решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 28.03.2024 г. решение, следователно от този момент е възникнало правото на лицето по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗАНН да иска възобновяване на административнонаказателното производство. Искането за отмяна е подадено на 29.10.2024 г., т.е. в рамките на едномесечния срок по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗАНН. Настоящият касационен състав е на мнение, че нововъзникналото обстоятелство изложено от страна на искателя, а именно големият брой заболели и/или с вписана диагноза “COVID-19” и починали лица в Агенция по заетостта, заложените изисквания в обществената поръчка изцяло са съобразени с предмета, стойността, количеството, сложността и обема на обществената поръчка, поради което липсва извършено от обективна страна нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП, поради което така заложеното изисквано не може да се приеме като дискриминационно. При изготвянето на обществената поръчка, възложителят е взел предвид и тежката епидемична обстановка в стараната, която е налагала в обществената поръчка да бъде включено изискване за обезпеченост с ресурси, които да осигуряват в най-кратък срок и при оптимален разход на ресурси, изправността и използваемостта на доставеното оборудване, както и неговата поддръжка. При съобразяване на всички тези фактори и с цел намаляване на разпространението на епидемията и запазване здравето на хората, възложителят е наложил по-стриктни критерии за подбор, свързани с технически и професионални способности на изпълнителя. Във връзка с горното и на основание чл. 78, ал. 4, т. 1 ЗАНН решението на СРС и решението на АССГ, следва да бъдат отменени, а процесното НП – отменено. При този изход на спора и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН на искателя следва да се присъдят сторените в настоящето производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв. Този размер е минималният съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. заминималните размери на адвокатските възнаграждения, напълно съответства на фактическата и правна сложност на спора, респ. се явява справедлив и съответен на положения труд и извършените процесуални действия. Възражението на ответника за неговата прекомерност е неоснователно. Водим от горното, Административен съд София-град, XIX касационен състав,