Решение № 94 от 15.4.2025 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 220/2025 г.

Производство по реда на чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции /ЗПИИСРРПУНПМАС/.

ЧНД № 220/02025 г. по описа на ШОС е образувано въз основа на постъпило удостоверение по чл. 6 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета, издадено от Районен съд •••, Република ••• на 31.03.2025 г. Иска се признаване и изпълнение по реда на цитираното рамково решение на влязла в сила наказателна присъда /наказателно решение/, постановена от Районен съд •••, Република •••, с която на българския гражданин Д. С. Х. е наложено наказание една година и два месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от две години, през който следва да се спазват определени мерки за надзор /пробационни мерки/.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Шумен изразява становище за наличие основанията визирани в ЗПИИСРРПУНПМАС за признаване и изпълнение на наказателното решение на искащия съд. Предлага пробационните мерки да бъдат адаптирани в „Задължителна регисдтрация по нсастоящ адрес“, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ и „ 60 часа безвъзмезден труд в полза на обществото“.

Засегнатото лице Д. С. Х., редовно призовано, се явява лично в съдебно заседание. Заявява, че желае наложените му пробационни мерки да изтърпява по настоящ адрес в с. ••• обл. Шумен.

Съдът като се запозна с материалите по делото установи следното:

С наказателно решение № ••• г. от Районен съд •••, Република •••, по дело № •••, станало окончателно на 11.03.2024 г., българският гражданин Д. С. Х., ЕГН ••••••••••, роден на ••• г., с постоянен адрес в ••• и настоящ адрес – •••, е осъден за деяния по чл. 335 ал. 1 и чл. 323 от НК на Република ••• на една година и два месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от две години, считано от датата на влизане в сила на решението и е постановено в този изпитателен срок същият да спазва следните мерки за надзор: а) Да се явява пред Пробационната служба на ••• на датите посочени от нея; б) Да приема посещенията на пробационния служител, определен за надзора му; в) Да уведомява предварително за смяна на жилището и за всяко пътуване, което превишава 5 дни, както и за връщането си; г) Да уведомява за промяна на работното място; д) Да предоставя информация и документи, които да позволят контрола върху средствата му за препитание.

Наред с тези мерки съда е постановил Х. да посещава програми за социална интеграция, провеждана от пробационната служба, а също да положи и 60 часа безвъзмезден труд в полза на обществото.

С влязлата в сила присъда Д. С. Х. е признат за виновен и осъден за това, че на 14.02.2023 г. при излизане от Р. ••• на ГКПП Надлак ІІ, управлявайки лек автомобил марка ••• с ДК № •••, като при проверка, извършена от граничната полиция е представил за проверка белгийско свидетелство за управление, в което са били вписани неговите лични данни и негова снимка, което е фалшифицирано.

Извършеното е квалифицирано като престъпление по чл. 335 ал. 1 от НК на Република ••• /управление на МПС без свидетелство за управление на МПС/ и по чл. 323 от НК на Република ••• /измама – използване на неистински официален документ/. От описаното става ясно, че се касае за деяния, извършени на територията на издаващата държава и непопадащи под юрисдикцията на българските съдилища.

По силата на Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции, Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на наказателно решение на чуждестранен съдебен орган и за изпълнение на наложените с коментирания по-горе съдебен акт пробационни мерки. Удостоверението по чл. 6 от Рамковото решение е издадено по образец, съгласно Приложение № 1 към чл. 6 от ЗПИИСРРПУНПМАС, в писмена форма, придружено от превод на български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл. 6 от българския закон. То съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложеното съдебно решение, постановено от •••я съд, чието признаване се иска – наказателно решение /наказателна присъда/ № ••• г. от Районен съд •••, Република •••, по дело № •••, влязла в сила на 11.03.2024 г. Касае се за окончателен съдебен акт на съд на издаващата държава, с който се установява, че българският гражданин Д. С. Х. е извършил престъпление и му се налага наказание с отложено изпълнение, съпроводено с определени пробационни мерки, т. е. съдебно решение за налагане на пробационни мерки по смисъла на чл. 3 ал. 1 б. "б" от ЗПИИСРРПУНПМАС. В удостоверението и наказателното решение са описани извършените деяния, а именно – управление на МПС в издаващата държава от лице, което не притежава свидетелство за управление и използване на неистински официален документ, наказуеми съответно по чл. 335 ал. 1 и по чл. 323 от НК на Република •••.

Извършвайки преценка за наличие на условията за признаване и изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, постановено от издаващата държава – Р. •••, съдът констатира:

1. Касателно деянието по чл. 335 ал. 1 от НК на Р. •••, ШОС приема, че същото не припокрива състава на престъпление по чл. 343в ал. 2 от НК на Р. България. Съгласно чл. 14 ал. 1 от ЗПИИСРРПУНПМАС условието за двойна наказуемост на деянието ще бъде изпълнено и в случаите, в които елементите от престъпния състав по законодателството на издаващата държава не се препокриват напълно с признаците на състава по законодателството на изпълняващата държава, в случая Р. България. В случая обаче, съдът приема, че деянието – управление на МПС без съответно свидетелство за управление по чл. 335 от НК на Р •••, несъответства с основните признаци на състава по чл. 343в ал. 2 от НК на Р. България, доколкото обективните параметри на визираното престъпление включват наличието на предходна административна санкция на водача на МПС и едногодишен срок, в рамките на който да е осъществена нова дейност по управление на МПС без съответно свидетелство за управление. Аналог на престъплението по чл. 335 ал. 1 от НК на Р. ••• не се открива и в съставите по чл. 343в ал. 1 и ал. 3 от НК, уреждащи сходни обществени отношения, както и в нито един друг престъпен състав от НК на Р. България. Същевременно, обсъжданото престъпление не попада и в списъка по чл. 14 ал. 2 от ЗПИИСРРПУНПМАС, за които двойната наказуемост не е предвидена като условие за признаване и изпълнение на постановеното от чуждия съд наказателно решение. Посоченото деяние според българското законодателство има характера на административно нарушение по чл. 150а ал. 1 от ЗДвП и по силата на чл. 177 ал. 1 т. 2 от ЗДП се санкционира по административен ред, с налагане на наказание глоба от 100 до 300 лева. Ето защо следва да се заключи, че липсват предпоставките визирани в чл. 14 ал. 1 и ал. 2 от ЗПИИСРРПУНПМАС по отношение на деянието по чл. 335 ал. 1 от НК на Р. •••, за което е осъден българският гражданин Д. С. Х.. До този извод е достигнал Окръжен съд гр. Шумен и в Решението си по ЧНД № 530/2024 г., приемайки, че за това деяние е налице хипотезата на чл. 15 ал. 1 т. 6 от ЗПИИСРРПУНПМАС;

2. Деянието, квалифицирано по чл. 323 от НК на Р.••• /използване на неистински официален документ/ е аналогично с престъпление по чл. 316 във вр. чл. 308 от НК за което закона предвижда наказание – лишаване от свобода до 3 години. Следователно, налице са предпоставките, визирани в чл. 14 ал. 1 от ЗПИИСРРПУНПМАС за признаване и изпълнение на наложените на Д. С. Х. пробационни мерки с наказателно решение № ••• г. от Районен съд •••, Република •••, по дело № •••, влязло в законна сила на 11.03.2124 г.;

3. От приложения към удостоверението Протокол № 1897/SPAR/22.01.2025 г. на „Пробационна служба“ ••• – Р. ••• се установява, че засегнатото лице Д. С. Х. се е явило в пробационната служба за отпочване изтърпяване на наложените му пробационни мерки. Депозирал е искане, така наложените му пробационни мерки да се изпълняват в Р. България, като е декларирал, че се намира на адреса си в ••• и няма намерение да напуска пределите на страната;

4. От приетите като доказателства по делото: справка за съдимост и справка за нарушител/водач, ведно с приложените към него актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления се установява, че Д. С. Х. е наказван за управление на МПС без свидетелство за правоуправление с НП № •••.2021 г., влязло в сила на 17.08.2021 г., с НП № •••.2021 г., влязло в сила на 03.02.2022 г., както и с Присъда № 4/14.02.2024 г. постановена по НОХД № 28/2024 г. на Районен съд гр. Нови пазар, същия е признат за виновен и осъден за управление на МПС без свидетелство за правоуправление, като му е наложено наказание, като и трите деяния са извършени от същия като непълнолетен. Така наложените наказания са извън едногодишния срок визиран в разпоредбата на чл. 343в ал. 2 от НК.

Съдържанието на представеното удостоверение по чл. 6 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС и неговата форма съответстват на изискванията на Рамковото решение № 2008/947/ПВР на Съвета от 27.11.2008 година за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, чиито изисквания са въведени чрез закона, по който протича настоящото производство, както и на решението на съда на държавата – членка на Европейския съюз, чието признаване и изпълнение се разглежда.

С оглед изложените фактически обстоятелства и правни изводи, Окръжен съд - Шумен приема, че следва да постанови признаване и изпълнение на определените в Присъда/ № ••• г. постановена по дело № ••• от Районен съд •••, Република ••• пробационни мерки с приложението на чл. 5 от ЗПИИСРРПУНПМАС, т. е. чрез адаптирането им към българското законодателство съобразно чл. 42а и следващите от НК, с цел упражняване на надзор при изпълнението им, но като съобрази максимално вида и срока на наложените с присъдата мерки. Изпратените за признаване и изпълнение наказателно решение и Удостоверение за условно освобождаване, съгласно съдържанието си представляват актове по смисъла на чл. 3 т. 1 б. „б“" от ЗПИИСРРПУНПМАС – съдебно решение с отложено изпълнение, съпроводено с една или повече пробационни мерки. Съгласно чл. 3 т. 2 от посочения закон – „наказание с отложено изпълнение“ е наказание лишаване от свобода или всяка мярка, изискваща задържане, чието изпълнение е условно отложено, когато наказанието е наложено с постановяване на една или повече пробационни мерки. Видно от наложеното на осъденото лице наказание - то е лишаване от свобода за срок от 1 година и 3 месеца, чието изпълнение е отложено за период от 2 /две/ години, като именно по време на „срока на надзор“ на Д. С. Х. са били определени и посочените по-горе пробационни мерки. Наложените мерки за надзор съставляват пробационни такива по смисъла на чл. 42а от НК. Съдът намира, че по естеството си наложените пробационни мерки в установения изпитателен срок, за който е отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода не съставлява наказанието „пробация“ по смисъла на чл. 37 ал. 1 т. 2 от НК, представляващо, съгласно чл. 42а ал. 1 от НК „съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно“. Наложените на осъденото лице Д. Х. мерки за надзор са наложени в хипотеза, съответна на предвидената в чл. 67 ал. 3 от НК. Съгласно посочения текст „Когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по - малко от шест месеца, съдът може да постанови една или няколко от пробационните мерки по чл. 42а ал. 2 т. 1 - 4 от НК през изпитателния срок“. Съгласно последователната и непротиворечива съдебна практика, така определените пробационни мерки по съдържанието си не съставляват наказание пробация, а е съпътстваща мярка за контрол и възпитателно действие, което обуславя и извода на настоящият съд за дължимо адаптиране на пробационните мерки, наложени в срока на надзор, в съответствие с приложимото национално законодателство - чл. 67 ал. 3 от НК, който допуска постановяване в изпитателния срок на една или няколко от предвидените в чл. 42а ал. 2 т. 1 - 4 от НК пробационни мерки. С оглед изложеното съда приема, че при изпълнение на задължението му за адаптиране, съобразно чл. 5 ал. 1 от ЗПИИСРРПОУАС следва да признае и допусне изпълнението на тези пробационни мерки.

С оглед изискването на чл. 5 ал. 2 на ЗПИИСРРПОУАС, изпълняващият съд е задължен да съблюдава изискването за максимално съобразяване с наложените в издаващата държава мерки. В случая са наложени седем, петте от които, съгласно съдържанието си, кореспондират на вложеното в чл. 42а ал. 2 от НК и в този смисъл по начало обуславят възможност за преценка за адаптиране: Надзорната мярка, изразена в задължението на осъденото лице да се явява пред пробационната служба, на датите посочени от нея, съответства на пробационната мярка по чл. 42а ал. 2 т. 1 от НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес, която по съдържанието си по чл. 42б ал. 1 от НК се състои именно в задължението за "явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице в съответствие с определената от съда периодичност, но не по-малко от два пъти седмично; Надзорната мярка, изразена в задължението на осъденото лице да приема посещения на пробационен служител определен за надзора му съответства на пробационната мярка по чл. 42а ал. 2 т. 2 от НК – Задължителни периодични срещи с пробационен служител, която по съдържанието си по чл. 42б, ал. 2 от НК се състои именно в задължението за осъществяване на задължителни периодични срещи с пробационен служител, като мястото на провеждането им е в пробационната служба, но „По изключение може да се проведат на друго подходящо място, определено от пробационния служител, ако важни причини налагат това“; Третата мярка – да уведомява предварително за смяна на жилището и за всяко пътуване, което превишава 5 дни, както и за връщането си, съответства на мярката по чл. 42б ал. 3 т. 3 от НК – а именно „ограничения в свободното придвижване“ и се състои в забраната за „напускане на населеното място за повече от 24 часа без разрешение на пробационния служител или на прокурора“. Четвъртата и петата надзорни мерки, определени на осъдения, изразени в задължението му „ да уведомява за промяна на работното място“ и „ да предоставя информация и документи, които да позволят контрола върху средствата за препитание“ не намират сходство с която и да е от другите пробационни мерки по националното законодателство, поради което и същите са извън преценката, поради изначална липса на възможност за адаптиране. Шестата и седмата надзорни мерки „посещение на програми за социална интеграция“ и „ безвъзмезден труд за срок от 60 работни дни“ съответстват на мерките по чл. 42б ал.4 и 5 от НК.

От приложимите пет пробационни мерки съда, съгласно чл. 67 ал. 3 от НК следва да бъде определена една или няколко от тях, то и съдът следва да съобрази при определянето им измежду възможните пет, тези, които в най- пълна степен биха способствали за изпълнение на тяхното предназначение и целта, преследвана с тяхното прилагане. Приоритетни в преценката, като задължително предвидени за налагане, съгласно чл. 42а, ал. 4 от НК са първите две: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител. Именно тези две мерки, съда приема, че възпитателния, контролиращ и предупредителния им ефект в пълна степен ще допринесе за постигане на заложените в чл. 67, ал. 3 от НК цели: максимално да се въздейства с цел превъзпитание на осъдения в рамките на определения му изпитателен срок, за който е допуснато отлагане изпълнението на наложеното му наказание лишаване от свобода. Предвид изложеното, съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното наказателно решение, по см. на чл. 3 т. 1 б. "б" от ЗПИИСРРПУНПМАС поради което решението следва да бъде признато и да бъде постановено неговото изпълнение чрез адаптиране на съдържанието на мерките по чл. 42а ал. 2 от НК. В тази насока следва да се отчете отново нормата на чл. 67, ал. 3 от НК, съгласно която пробационната мярка се постановява "през изпитателния срок", респективно действието на пробационната мярка за надзор налага приложимостта и в срок равен с този на изпитателния срок, в рамките на който същата следва да упражнява целеното превъзпитателно и поправящо въздействие. Поради това съда прие, че на осъдения Х. следва след адаптиране да се наложат пробационните мерки: по чл. 42а ал. 2 т. 1 от НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и по чл. 42а ал. 2 т. 2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“.

Срокът от две години тече от влизане в сила на процесното наказателно решение – 11.03.2024 г., предвид предназначението и целта на наложените пробационни мерки за въздействие. Преценката на съда за прилагане на две от предвидените в чл. 42 ал. 2 от НК пробационни мерки се основава и на обстоятелствата, че и в предходни периоди Д. Х. е извършвал подобни деяния, две от които административни нарушения и едно престъпление.

Водим от горното и на основание чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИСРРПУНПМАС,