Решение № 21 от 12.2.2024 г. на Районен съд - Попово по дело № 859/2022 г.
Районен съд - Попово12.02.2024 г.докладчик Поля Павлинова Иванова
Диспозитив
ОСЪЖДА П. С. П., ЕГН ••••••••••, от гр. П., обл. Т.е, ж.к. „••• и Г. Р. Р., ЕГН ••••••••••, от гр. П., обл. Т.е, ж.к. „•••, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на КООПЕРАТИВНО СДРУЖЕНИЕ „ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ – П.‘‘, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. П., обл. Т.е, бул. ••, представлявано от председателя Х.Ц.Ц., сумата 1949.25 лв. (хиляда деветстотин четиридесет и девет лева и 25 ст.), представляваща общо задължение по Договор за заем № •• г., обезпечен с поръчителство, в това число: - 1354.20 лв. (хиляда триста петдесет и четири лева и 20 ст.) – просрочена главница и – 595.05 лв. (петстотин деветдесет и пет лева и 05 ст.) – просрочена лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, както и солидарно да заплатят сумата 427.97 лв. (четиристотин двадесет и седем лева и 97 ст.) – направени разноски по делото. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Т.ки окръжен съд. Съдия при Районен съд – П.: _______________________
Мотиви
РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. П., 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIII СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Поля П. Иванова при участието на секретаря Д.Н.Б. като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело № 20223520100859 по описа за 2022 година Предявени са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 от ЗПК вр. чл. 141, вр. чл. 138 от ЗЗД.
Ищецът Кооперативно сдружение „•••“ – гр.П., представлявано от Х.Ц.Ц., действащ чрез пълномощник: адв. Ц. Х. от ТАК, твърди в исковата молба, че с Договор за заем № •• г. предоставил в заем на ответника П. С. П. сума в размер на 1500.00 лв. срещу поето от последния задължение да върне получената сума, заедно с лихвата и разходите, съобразно уговорения погасителен план, неразделна част от договора. Срокът на заема бил от 23.12.2020 г. до 23.12.2021 г. Уговореният лихвен процент и разходите за заема били 19%, а таксите и комисионните в полза на заемодателя били уговорени на 3%. Освен това било уговорено, че при неизпълнение на плащане съгласно погасителния план, длъжникът дължал неустойка в размерна 10%. Уговореният ГПР бил 20.70%.
Задължението на заемополучателя П. по договора за заем било обезпечено с поръчителството на ответника Г. Р. Р., с която бил сключен договор за поръчителство за цялото задължение по договора за заем, заедно с лихви, неустойки и разноски по събиране на вземането, при което посочения ответник отговарял солидарно със заемополучателя.
Ответникът П. не изпълнявал задължението си за връщане на заема и лихвите в уговорените срокове, като имал просрочена главница в размер на 1354.20 лв., и просрочена лихва в размер на 595.05 лв., или общо дължима сума в размер на 1949.25 лв.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което солидарно да осъди ответниците да му заплатят сумата 1949.25 лв., дължима по Договор за заем № ••• г., включваща просрочена главница в размер на 1354.20 лв. и просрочена лихва в размер на 595.05 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението Претендира разноски.
В съдебно заседание поддържа предявените искове чрез пълномощник: адв. Цв. Х. от ТАК.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, ответниците П. С. П. и Г. Р. Р., и двамата от с. Г., общ. П., не са подали писмени отговори, не са изразили становища по предявените искове, не са представили доказателства, не са направили доказателствени искания, не са оспорили представените с исковата молба писмени доказателства.
В съдебно заседание се явява ответникът П. П. и признава изцяло предявените искове.
Ответникът Г. Р. не се явява, не изпраща представител, не изразява становище по предявените искове.
Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, че между ищцовата страна, като заемодател и ответника П. С. П., като заемополучател, е сключен Договор за заем № •• г. Според договора заемодателят предоставя на заемополучателя заем в размер на 1500 лв., за срок на издължаване – до 23.12.2021 г., при лихвен процент – 19%, такси и комисионни – 3%, ГПР – 20.7%.
Погасителните вноски се издължават всеки месец съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Съгласно приложения по делото погасителен план, последната погасителна вноска по договора е на 23.12.2021 г. Договорът за заем е обезпечен с поръчителството на Г. Р. Р.. Няма спор, че заемът е усвоен изцяло на 23.12.2020 г. (видно от приложеното заверено копие на РКО).
С исковата молба се твърди пълно неизпълнение на задълженията на заемополучателя и поръчителя по договора за заем, като претенцията е за сумата 1354.20 лв. – просрочена главница и сумата 595.05 лв. просрочена лихва.
Ответниците нито оспорват дължимостта на претендираните с исковата молба суми, нито представят доказателства за извършено плащане. Напротив, ответникът заемополучател П. П. изрично признава изцяло предявените искове, а ответникът Г. Р. не изразява становище по исковете.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Ищецът – Кооперативно сдружение „Популярна бизнесасоциация –П.”, е регистриран като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 2 от ТЗ във връзка със ЗК, като от служебно направената от съда справка в Търговския регистър е видно, че в предмета му на дейност се включва и образуване на взаимоспомагателна каса за членовете на кооперацията, съгласно чл. 36 от ЗК.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗК: „По решение на общото събрание може да се образува взаимоспомагателна каса за членовете на кооперацията“. А съгласно чл. 4, т. 3 от Закон за кредитните институции: „разпоредбите на този закон не се прилагат за взаимоспомагателните каси, които предоставят заеми само на свои членове за сметка на направени от тях и на техен риск вноски“.
За уважаване на предявените искове ищецът носи тежестта да докаже, че договорът за заем и поръчителство са валидно сключени и действителни, че ищецът е изправен кредитор по договорите, че ответниците имат ликвидно и изискуемо задължение за връщане на претендираните суми по договорите за заем и поръчителство и в претендираните размери.
В конкретния случай безспорно е установено от приложените по делото писмени доказателства, както и предвид признанието на иска, направено от ответника П., че последният не е изпълнил задълженията си за погасяване на предвидените в договора за заем погасителни вноски и както към датата на подаване на исковата молба, така и към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция има задължения в размер 1354.20 лв. – просрочена главница и – 595.05 лв. – лихви. При това положение, този ответник се явява неизправен длъжник по договора за заем. Падежите на задълженията за заплащане на всички погасителни вноски по договора са настъпили, но задълженията не са изпълнени.
По отношение на втория ответник – Г. Р., е приложима разпоредбата на чл. 138 от ЗЗД, според която: „с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма‘‘. В случая, договорът с поръчителя е сключен в писмена форма, задължението, за което поръчителят отговаря, е действително и съобразно поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник.
Няма данни по делото поръчителят да е противопоставял на кредитора възражения, принадлежащи на длъжника, нито да е правил изявление за прихващане с вземане на длъжника към кредитора.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените искове са основателни и ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата 1949.25 лв., дължима по Договор за заем № ••• г., в това число: просрочена главница в размер на 1354.20 лв. и просрочена лихва в размер на 595.05 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищеца и направените разноски в общ размер 427.97 лв., в това число: - 77.97 лв. – заплатена държавна такса и – 350.00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Цитирани разпоредби
11- чл. 131 ГПК
- чл. 78, ал. 1 ГПК
- чл. 138 ЗЗД
- чл. 79, ал. 1 ЗЗД
- чл. 36 ЗК
- чл. 36, ал. 1 ЗК
- чл. 9 ЗПК
- чл. 1, ал. 2, т. 2 ТЗ
- чл. 141
- чл. 240, ал. 1
- чл. 4, т. 3