Решение № 59 от 20.2.2025 г. на Районен съд - Карлово по дело № 163/2023 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД, чл. 127 ал.2 от ЗЗД вр. с чл. 36, ал.2 от СК, чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 22, ал. 2 от СК и чл. 86 от ЗЗД, и чл. 55 ал.1 т.1 от ЗЗД.

Ищцата К. Н. Д. с ЕГН •••••••••• от град К., община К., област П., ул. „•••.“ № ••• твърди, че с ответника сключили граждански брак на •••••••• г., за който бил съставен акт за граждански брак № •••• от •••••••• г. на Община К.. Бракът им бил прекратен с развод, с влязло в сила на •••••••• г. решение № 3 от •••••••• г., постановено по гр.д. № 1295/2022 г. по описа на КрлРС.

От брака си имали две деца: Л. К. Н., роден на •••••••••• г. с ЕГН •••••••••• и Б. К. Н.а, родена на •••••••••• г. с ЕГН ••••••••••.

Семейното им жилище от сключването на брака до настъпване на фактическата разляла - 23.08.2022 г. представлявало втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в град С., община С., област П., в дворно място, цялото със застроена и незастроена площ от 591 кв. м, съставляващо УПИ IX-283 в квартал 13 по плА. на града, при граници и съсели: от две страни улици, УПИ Х-284 и УПИ VІІІ-298, представляващ лична собственост на ответника, придобит преди брака с дарение, извършено с нот. акт № 12, том IV, peг. № 5508, дело № 586 от 12.07.2005 г. на нотариус С. Р. - с peг. № 099 на НК, с район на действие PC - К.. По време на брака си съпрузите направили с общи средства и труд множество съществени подобрения в гореописания имот, както следва:

• през лятото на 2015 г. - направа на външна изолация на цялото жилище с площ 115 кв. м, по 40 лева на кв. м, на обща стойност 4600 лева, от които за материали - 4000 лева за материали и 600 лева за труд;

• 2019 г. - изграждане на външно стълбище с 10 стъпала и площадка на ниво втори етаж, покрити с гранитогрес - на стойност 1100 лева, от които за материали - 800 лева, за труд - 300 лева;

• 2013 г. - затваряне на стълбище към тавА. с изграждане на стена от тухли итонг, на стойност 500 лева, от които материали - 400 лева, за труд - 100 лева;

• 2011 г. - поставяне на ла миниран паркет в кухня и детска стая, на стойност 400 лева, от които за материали - 300 лева, за труд - 100 лева;

• 2011 г. - поставяне на вътрешна изолация - фибран, на тавА. в детската стая, на стойност 180 лева, от които за материали - 100 лева, за труд - 80 лева;

• 2012 г. - монтаж, поставяне и завършване на гипсокартон в спалнята, с поставяне на 5 см минерална вата, на северната и западната стени на стаята и 10 см вата на тавА., на стойност 850 лева, от които за материали - 700 лева, за труд - 150 лева;

• 2012 г. - шпакловка, грундиране и боядисване на стени и тавани на кухня, спалня, детска стая и коридор, на стойност 300 лева, от които за материали 200 лева, за труд - 100 лева;

• 2013 г. - подмяна на стара дървена дограма с нова ПВЦ и алуминиева дограма: на спалня - ПВЦ прозорец и врата, на детска стая - 2 бр. прозорци - алуминиев и ПВЦ и ПВЦ врата, на кухня - ПВЦ прозорец и алуминиева врата, на мокро помещение - 2 бр. алуминиеви прозорци и един ПВЦ, 2 бр. врати -на стълбище към тавА. (алуминиева) и на външен вход на къщата (ПВЦ), на обща стойност 2850 лева;

• 2013 г. - обръщане на прозорци: 1 бр. на кухня, 1 бр. на спалня, 2 бр. на детска стая, 3 бр. на мокро помещение, на стойност 120 лева, от които за материали 70 лева, за труд - 50 лева;

• 2012 г. - поставяне на вътрешна изолация от декоративен стиропор (пА.) в кухнята, коридора и мокрото помещение, на стойност 150 лева, от които за материали - 100 лева, за труд - 50 лева;

• 2011 г. - къртене на стари плочки и поставяне на теракот в част от кухнята и на терасата - 10 кв. м, на стойност 300 лева, от които за материали - 150 лева, за труд - 150 лева;

• 2010 г. - монтиране на мивка „Явор“ в кухнята на стойност 85 лева; - 2010 г.- поставяне на моноблок в тоалетната на стойност 100 лева; - 2015 г. - изработка и монтаж на алуминиев парапет на вътрешно стълбище към етажа, цвят сребро, на стойност 400 лева, - 2020 г. - алуминиев парапет на външно стълбище към етажа, цвят инокс, на стойност 800 лева.

Общата стойност на подобренията била 12 735.00 лева Средствата, които вложили в направата на подобренията били от трудови възнаграждения на двамата, както и дарени на двамата суми от родителите на ищцата. С направените в личния имот на ответника подобрения се увеличила неговата стойност, като това увеличение било равно на стойността на вложените труд и материали за тяхното извършване. Счита, че нейното участие с лични средства от трудови възнаграждения и от дарени от родителите й суми е в размер на 50% от всички средства, вложени в извършването на подобренията, поради което е допринесла в увеличаването на стойността на имота на ответника със сумата от 6 367.50 лева, с която същият се обогатил неоснователно за сметка на нейното обедняване, поради което за нея е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 59 от ЗЗД.

Тъй като разходите за издръжката на домакинството и децата им били значителни, а ответникът, който бил земеделски производител, отглеждал селскостопански животни и реализирал добри доходи, но рядко участвал в общите разходи на семейството им, се наложило ищцата да изтегли кредит в размер на 5090 лева по договор за потребителски кредит № 2106232962116560 от 25.06.2021 г., сключен с „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД - гр. София, с месечна погасителна вноска от 115.84 лева. С парите от кредита покрила най-вече текущи нужди на сина им, който тренирал футбол и трябвало да осигури средства за тренировки, проби във футболни клубове, закупуване на спортни екипи, транспортни разходи, настаняване в общежитие и др. От средата на 2021 г. до средата на 2022 г. синът им бил викан 5 пъти на проби във футболен клуб „Л.“ - Р., където оставал на пансион за 10 дни, като за всеки престой ищцата му давала по 100 лева за хрА.. Това налагало да го карат и вземат с нейния баща, като транспортните разходи били доста високи и изцяло за нейна сметка. От учебната 2022-2023 г. детето учело в СУ „И.В.“ - гр. С.З., живеело в общежитие на Спортно училище „•••.“ и тренирало футбол във ФК „Б.“. От 01.08.2022 г. до 01.09.2022 г. детето живяло у сестрата на ищцата в гр. С.З., докато отвори общежитие, като давала пари за неговата издръжка. Всяка седмица му оставяла по 50 лева за покриване на ежедневните си разходи и за заплащане на стола в училището. Купувала и месечна карта за градския транспорт. Откакто тренирал футбол, всеки месец му купувала бутонки на стойност около 70 лева чифта. За новата учебна година му купила дрехи, обувки, четири чифта маратонки и раница, които били на стойност около 400 лева. Платила над 300 лева за учебни пособия, помагала и униформи. На всеки три месеца давала по 300 лева за тренировъчни и официални футболни екипи - зимно яке, ветровка, летни и зимни екипи, футболни чорапи, гети. Тренировките му по футбол били по 60 лева на месец, а застраховката - 40 лева. Всяка седмица ищцата ходела по два пъти до С.З., за да го види, защото все още бил малък, за да му напазарува хрА. и да му помогне за поддържане на стаята в общежитието. За нея купила плазмен телевизор на стойност 130 лева, хладилник - 140 лева, микровълнова печка - 50 лева, два шкафа - стелажи - 80 лева, тостер - 25 лева. Купила на сина си и нов телефон, плащала и сметки за интернет - 18 лева, за телефонни услуги - 20 лева, за кабелна телевизия - 11 лева. Купила му и 3 футболни топки, конуси, ластик за тренировки и специална лъска за баланс, които ги изисква отборът.

За дъщеря им Б., която през учебната 2022-2023 г. била ученичка в първи клас, за да я подготви за училище, ищцата закупила дрехи, обувки, спортни екипи и маратонки на стойност около 400 лева, както и телефон- майка, за да има връзка с нея, за който плащала абонаментния план в размер на 16 лева на месец.

Парите от потребителския кредит използвала изцяло за покриване на горепосочените разходи, както и разходи за домакинството им - за заплащане на ел. енергия, вола, телефони, хрА. и др. до настъпване на фактическата им разляла с ответника - 23.08.2022 г. От изтегляне на кредита до момента само ищцата го погасявала, като плащала месечните погасителни вноски - главница и лихва, които се удържали от трудовото й възнаграждение.

Тъй като парите от кредита били ползвани за покриване на разходи за задоволяване на нуждите на семейството им, съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от СК тези разходи следвало да се поемат от двамата съпрузи, а съгласно ал. 2 на същия текст, за задължения, поети за текущите нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно. Общо изплатените от ищцата суми по погасяване на заема, за който с ответника носели солидарна отговорност, след датата на фактическата разляла – 23.08.2022 г. до датата на подаване на исковата молба, били в размер на 579.20 лева, от която ответникът й дължал половината - в размер на 289.60 лева. Тъй като ответникът не й заплатил дължимата сума, за нея бил налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 127 ал. 2 от ЗЗД във връзка с чл. 36 ал. 2 във връзка с ал. 1 от СК, за сумата от 289.60 лева, с която същият се обогатил неоснователно за сметка на нейното обедняване.

По време на брака им ответникът се занимавал със стопанска дейност - отглеждане на селскостопански животни, като същият бил регистриран като ••••, видно от приложената регистрационна карта на •••, издадена на 21.06.2005 г. от МЗГ, с БУЛСТАТ ••••••••••, с УРН 352684.

Животните били отглеждани по технология оборно-пасищно, в животновъден обект с peг. № 6808040039 (4330-0056) в гр. С., община С., област П., в местността „Б.“, собственост на ответника, и в животновъден обект № •••••••• (•••••••••). За подпомагане на стопанската си дейност същият получавал от ДФЗ безвъзмездна финансова помощ по различни мерки и програми като субсидии, помощи и други плащания.

През последните 7-8 години ответникът се занимавал само с отглеждането на селскостопански животни като земеделски производител и всичките му доходи се формирали от тази дейност. Същият не теглил кредити от банки и не вземал пари в заем от трети лица, с които да подпомага бизнеса си.

Към датата на фактическата им разляла - 23.08.2022 г., ответникът притежавал следните селскостопански животни, описани в справка за наличните животни към 13.04.2022 г. от интегрирА.та информационна система на БАБХ при М.З, храните и горите, както и в заявление за подпомагане 2022 от 26.04.2022 г., а именно: 1) говедо порода „Аберлин ангус“, цвят черен, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. - 150.3 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG30888669; 2) говедо порода „Кръстоска“, цвят черно- кафяв, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. - 146.80 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG30888693; 3) говедо порода „Лимузин“, цвят червено-кафяв, пол- женско, възраст към 13.04.2022г. - 133.5 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG30977456; 4) говедо порода „Лимузин“, цвят червено-кафяв, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. - 133.4 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG30977459; 5) говедо порода „Лимузин“, цвят червенокафяв, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. - 133.3 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG30977460; 6) говедо порода, , Лимузин“, цвят червено-кафяв, полженско, възраст към 13.04.2022г. - 133.3 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG3097746; 7) говедо порода „Лимузин“, цвят червено-кафяв, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. - 133.2 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG30977464; 8) говедо порода „Аберлин ангус“, цвят черен, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. - 145.8 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG31048568; 9) говедо порода „Кръстоска“, цвят сив, пол-женско, възраст към 13.04.2022 г. - 133 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG31128774; 10) говедо порода „Лимузин“, цвят червено-кафяв, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. - 132.4 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG31220426; 11) говедо порода „Лимузин“, цвят червено-кафяв, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. - 132.5 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG31220427; 12) говедо порода „ Кръстоска“, цвят кафяв, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. - 121.5 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG31319090; 13) говедо порода „Кръстоска“, цвят черно-кафяв, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. - 121.5 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG31319091; 14) говедо порода „Кръстоска“, цвят черно-кафяв, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. - 121.3 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG31319113; 15) говедо порода „Кръстоска“, цвят черно-бял, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. - 110.2 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG31367396; 16) говедо порода „Кръстоска“, цвят черно-бял, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. - 97.9 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37009635; 17) говедо порода „Кръстоска“, цвят сив, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. - 97.8 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37009636; 18) говедо порода „Кръстоска“, цвят сив, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. -97.7 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37009638; 19) говедо порода „Кръстоска“, цвят червено-кафяв, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. - 97.4 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37009643; 20) говедо порода „Лимузин“, цвят червено-кафяв, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. - 86.3 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37023819; 21) говедо порода „Лимузин“, цвят червено-кафяв, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. - 84.8 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37040056; 22) говедо порода „Лимузин“, цвят червено-кафяв, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. - 84.8 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG3704005; 23) говедо порода „Лимузин“, цвят червено-кафяв, пол-женско, възраст към 13.04.2022 г. - 84.8 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37040060; 24) говедо порода „Лимузин“, цвят червенокафяв, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. - 69.4 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37072882; 25) говедо порода „Лимузин“, цвят червено-кафяв, полмъжко, възраст към 13.04.2022г. - 61.9 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37087794; 26) говедо порода „Аберлин ангус“, цвят червен, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. - 60.8 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37102831; 27) говедо порода „Аберлин ангус“, цвят червен, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. - 60.8 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37102832; 28) говедо порода „Аберлин ангус“, цвят червен, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. - 60.7 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37102833; 29) говедо порода „Кръстоска“, цвят червено-кафяв, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. – 50.0 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37113992; 30) говедо порода „Кръстоска“, цвят червено-кафяв, пол-женско, възраст към 13.04.2022 г. – 55.0 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37113993; 31) говедо порода „Аберлин ангус“, цвят червен, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. - 47.2 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37133330; 32) говедо порода „Аберлин ангус“, цвят червен, полженско, възраст към 13.04.2022г. - 47.2 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37133331; 33) говедо порода „Аберлин ангус“, цвят червен, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. - 42.9 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37137731; 34) говедо порода „Аберлин ангус“, цвят червен, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. -30.7 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37164612; 35) говедо порода „Аберлин ангус“, цвят червен, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. - 30.7 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37164613; 36) говедо порода, , Аберлин ангус“, цвят червен, пол-женско, възраст към 13.04.2022 г. - 30.6 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37164614; 37) говедо порода „Аберлин ангус“, цвят червен, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. - 23.9 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37181651; 38) говедо порода „Аберлин ангус“, цвят червен, полженско, възраст към 13.04.2022г. - 23.9 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37181652; 39) говедо порода „Аберлин ангус“, цвят червен, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. - 23.9 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37181658; 40) говедо порода „Аберлин ангус“, цвят червен, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. - 12.8 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37199715; 41) говедо порода „Аберлин ангус“, цвят червен, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. - 12.8 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37199716; 42) говедо порода „Аберлин ангус“, цвят червен, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. - 12.8 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37199717; 43) говедо порода „Аберлин ангус“, цвят червен, пол-мъжко, възраст към 13.04.2022г. - 0.7 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37218334; 44) говедо порода „Аберлин ангус“, цвят червен, пол-мъжко, възраст към 13.04.2022г. - 0.7 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37218335; 45) говедо порода „Аберлин ангус“, цвят червен, пол-мъжко, възраст към 13.04.2022г. -0.7 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37218336; 46) говедо порода „Аберлин ангус“, цвят червен, пол-мъжко, възраст към 13.04.2022г. - 0.7 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37218337; 47) говедо порода „Аберлин ангус“, цвят червен, пол-женско, възраст към 13.04.2022г. - 0.6 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37218338; 48) говедо порода „Аберлин ангус“, цвят червен, пол-мъжко, възраст към 13.04.2022г. - 0.6 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37218339; 49) говедо порода „Аберлин ангус“, цвят червен, пол-мъжко, възраст към 13.04.2022г. - 0.6 месеца, ушна марка за ЕПЖ № BG37218340; 50) кон с ушна марка № 100000000052325, пол- мъжки; 51) кон с ушна марка № 100000000052934, пол-женски, двата коня отглеждани в животновъден обект с peг. № 6808040039 /4330-0056/ в гр. С., област Пловлив, в местността „Б.“, както и 52) говедо порода „Аберлин ангус“, пол-женски, ушна марка за ЕПЖ № BG30091723, и 53) говедо порода „Лимузин“, пол-мъжко, ушна марка за ЕПЖ № BG37040059, двете говеда отглеждани в животновъден обект № •••••••• /4150Г- 0001/.

Твърди, че съгласно чл. 22, ал. 2 от СК, лични са движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за упражняване на професия. Горепосочените животни се отглеждали от ответника и му служели да упражнява по занятие дейността на земеделски производител, същите се отглеждали с цел продажба и добив на суровини (месо, мляко и др.), предназначени за пазара, поради което и на основание посочения текст от закона следвало да се считат лична негова собственост.

Лична негова собственост бил и приплодът от животните.

През последните 7-8 г. ответникът реализирал значителни доходи от продажба на приплода от отглежданите говеда - телетата, като получаваните от продажбата им суми внасял в открита на свое име банкова сметка в „Ц.К.Б.“ АД, а именно: ІBAN ••••••••••••••••••••••, както и в други сметки.

През 2016 г. ответникът реализирал продажба на 14 броя телета, през 2017 г. – на 13 броя, през 2018 г. – 8 броя, през 2019 г. – 20 броя, през 2020 г. – 12 броя, през 2021 г. – 14 роя, през 2022 г. – 17 броя телета. Общо родени и продадени през процесния период били 98 броя телета. Следната пазарна цена на едно теле била в размер на 366.67 лева, общо за 98 броя стойността била в размер на 35 934 лева, а ½ ид. част от тях – 17 967 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от СК, вземанията на съпрузите, в т.ч. и паричните влогове, са изключени от съпружеската общност, а съгласно чл. 30, ал. 1 от СК при развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на зА.ят и от вземанията на другия съпруг, ако са на значителна стойност и той е до принесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството.

През цялото времетраене на брака им съм съдействала активно на ответника за извършване на дейността му по отглеждането на животните, което се изразявало прели всичко в попълването и подаването на необходимите документи в Общинска служба по земеделие - гр. К. и Областна дирекция Земеделие - гр. П. във връзка със статута му като земеделски производител и за кандидатстване за финансирането от ДФЗ, в т.ч. попълване на земеделски дневни, паспорти на животни и други документи. Тъй като ответникът ползвал работник, който му помагал в отглеждането на животните, ищцата пазарувала със собствени средства и приготвяла хрА.та за него. На ред с оказваното от нея съдействие и помощ, описани по-горе, се грижела за отглеждането и възпитанието на децата им, с които се занимавала изцяло тя, както и за домакинството - за пазаруване, готвене, почистване на дома им, пране, гладене, заплащане на сметки и др. През целия й съвместен живот с ответника до фактическата им разляла, грижите за домакинството полагала изцяло ищцата. Единственият ангажимент на ответника бил да се грижи за животните, като тя му осигурявала нужния комфорт, спокойствие и време, за да извършва стопанската си дейност, неангажиран с грижи по семейството, децата и домакинството.

През времетраенето на брака им, с малки изключения, когато била в майчинство след раждането на двете им деца, винаги работила и реализирала доходи от трудово възнаграждение, които изцяло ползвала за нуждите на семейството им, заплащайки разходите за живот. В същото време ответникът реализирал доходи от стопанската си дейност като земеделски производител - от продажбата на животни и суровини, добити от тях, които използвал изцяло за лични нужди или спестявал, влагайки ги в собствени банкови сметки, като единственото му участие в общите разходи за семейството и домакинството им било понякога да пазарува хрА. за вкъщи.

По време на брака им ищцата поела всички грижи по отглеждането и възпитанието на двете им деца, като със собствените си доходи от трудовото възнаграждение трябвало да заплаща както разходите за тях, така и тези за домакинството им. Поради недостиг на средства, с които да покрие всички нужди на децата, в т.ч. специфичните такива на сина им, свързани с тренировките по футбол и установяване да живее и учи в друго населено място, и на семейството им, се наложило да изтегли потребителския кредит от 5090 лева, който изцяло погасявала, сумите от който ползвала така, както посочила по-горе.

Малко прели да се разделят с ответника разбрала, че същият в продължение на две години не е теглил никакви средства от банковата си сметка, в която внасял парите от продажбата на животните, които отглеждал.

С оглед горното, счита, че е допринесла значително със своя труд, със средствата си, с грижите за родените от брака им деца и с работата в домакинството, за придобиването по време на брака им от стрА. на ответника, в качеството му на земеделски производител, на гореописаните селскостопански животни, както и на приплода от тях, съответно на паричните суми от тяхната продажба, които били на значителна стойност, който принос бил в размер на 50%, поради което за нея бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от СК - за половината от получените от ответника парични суми от продажбата на приплода (телетата) от отглежданите селскостопански животни (говеда), за периода от 07.07.2016 г. до датата на прекратяване на брака - •••••••• г., в размер на 17 967 лева.

МОЛИ съда да постанови решение, с което: - да осъди, на основание чл. 59 от ЗЗД, К. Л. Н. с ЕГН •••••••••• от гр. С., ул. „•••.“ № •, да заплати на К. Н. Д. с ЕГН •••••••••• от град К., община К., област П., ул. „•••.“ № •••, сумата от 6 367.50 лева, представляваща половината от стойността на направените по време на брака им с общи средства и труд подобрения, в следния недвижим имот, лична собственост на ответника, а именно: втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в гр. С., община С., област П., в дворно място, цялото със застроена и незастроена площ от 591 кв. м, съставляващо УПИ IX- 283 в квартал 13 по плА. на града, при граници и съседи: от две страни улици, УПИ Х-284 и УПИ VIII-298, с която сума се е увеличила стойността на имота и с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищцата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.02.2023 г. до окончателното плащане;

• да осъди, на основание чл. 127 ал.2 от ЗЗД вр. с чл. 36 ал.2 от СК, К. Л. Н. с ЕГН •••••••••• от гр. С., ул. „•••“ № •••, да заплати на К. Н. Д. с ЕГН •••••••••• от град К., община К., област П., ул. „•••.“ № 24 сумата от 289.60 лева, представляваща половината от сумата в размер на 579.20 лева, която К. Н. Д. е изплатила за погасяване на заема по договор за потребителски кредит № 2106232962116560 от 25.06.2021 г., сключен с „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД - гр. София, за периода от датата на фактическата им разляла - 23.08.2022 г., до датата на подаване на исковата молба – 03.02.2023 г., ведно със законната лихва;

• да признае за установено, че със своя принос, изразяващ се в личен труд, собствени средства, грижите за родените от брака им деца Л. К. Н., роден на •••••••••• г., ЕГН ••••••••••, и Б. К. Н.а, родена на •••••••••• г., ЕГН ••••••••••, и работата в домакинството, К. Н. Д. е допринесла за придобиването от стрА. на К. Л. Н. по време на брака им, сключен на •••••••• г., за който е съставен акт за граждански брак № ••••/•••••••• г. на Община К., прекратен с развод с влязло в сила на •••••••• г. решение № 3/•••••••• г., постановено по гр. дело № 20225320101295/2022 г. по описа на Карловски районен съд, на приплода от отглежданите от него селскостопански животни (говеда), съответно на паричните суми от продажбата на приплода (телета), за периода от 01.01.2016 г. до датата на прекратяване на брака - •••••••• г., в общ размер 35 934 лева, като приносът на К. Н. Д. е в размер на 50% и за осъждането на К. Л. Н. да заплати на К. Н. Д. половината от получените парични суми от продажбата на приплода (телетата) от отглежданите селскостопански животни (говеда), за периода от 01.01.2016 г. до датата на прекратяване на брака - •••••••• г., в размер на 17 967 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.02.2023 г. до окончателното плащане.

Претендира деловодни разноски. Ответникът К. Л. Н. с ЕГН •••••••••• от град С., община С., област П., ул. „•••“ № •••, оспорва исковете като неоснователни.

Признава следните факти: - че с ищцата К. Н.А имат сключен граждански брак на •••••••• г. с акт за граждански брак № •••• от същата дата на Община К., както и че същият бил прекратен с решение № 3 от •••••••• г. по гр.д. № 1295/2022 г. на КрлРС, влязло в законна сила на 06.01.2023 г.;

• че от брака с ищцата имате родени две деца - Л. К. Н. с ЕГН •••••••••• и Б. К. Н. с ЕГН с ЕГН ••••••••••.

• факта, че семейното им жилище: Само втори жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в гр. С., върху дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 591 кв.м, съставляващо по плА. на гр. С. УПИ IX-283 (парцел девети, отреден от имот планоснимачен номер двеста осемдесет и три) в кв. 13 (тринадесети), при граници: от две страни - улица; УПИ Х-284 и VIII - 298, е придобито от ответника преди брака му с ищцата с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 123, том VIII, дело 1652/2005 г. на Службата по вписвания - К.

По отношение на предявения иск по чл. 59 от ЗЗД с цена - 6167.50лева сочи следното:

По време на брака им в описания по-горе имот били извършени подобрения, но без никакво участие нито с труд, нито със средства на ищцата, хронологично по исковата молба, както следва:

1. През лятото на 2011 г., а не през 2015 г., както било посочено в молбата, след като живущите на първия жилищен етаж на къщата - съпругата на чичо му и настоящият й партньор наели фирма, която направила външната изолация на техния жилищен етаж, при приключването им и по инициатива и уговорка на баща му Л. Н., фирмата извършила и външна изолация на втория жилищен етаж. За това баща му лично, с негови средства заплатил сума в размер на 3500 лева, като първоначалната уговорка била за заплащане на 3000 лева, но впоследствие за допълнителни материали заплатил още 500 лева. Т.е. от средствата на семейството им с ищцата, не бил заплатен нито един лев.

2. Описаното по т.2. стълбище било изградено през 2014 г., лично от баща му Л. Н. и представлявало 7 стъпала с размери: 100 см на 30 см на 17 см, както и междинна площадка между приземния и първи жилищен етаж; плочките по това стълбище били поставени през 2018 г. и всички разходи по закупуването и поставянето им били направени от баща му Л. Н., без никакво плащане от стрА. на семейството на ответника. Парапетът на стълбището, общо за всички етажи, бил на стойност около 750 лева, като половината от тях заплатили живущите на първия етаж, а другата половина - баща му Л. Н., както и поставената входна врата от ПВЦ.

3. Затваряне на стълбището към тавА. направили през 2013 г., заедно с баща му, като ответникът купил тухлите итонг, около 20 бр., не си спомнял цената на същите. Лично той и баща му изградили стената, измазали я и я боядисали. За тази дейност не наемали майстор и ответникът не заплащал труда на баща си. Поставили и една врата от ПВЦ към тавА. на стойност 200 лева, които ответникът заплатил лично на майстора, който дошъл да я постави.

4. Поставянето на теракота в кухнята било в началото на 2009 г., преди ищцата да роди сина им, и било като част от започнат в края на 2008 г. ремонт на кухнята и детската стая. Теракотът бил около 12 кв.м, които лично ответникът купил, а бил подреден от неговия баща, за което не му било плащано възнаграждение.

5. Поставянето на вътрешната изолация от фибран също било през 2009 г., преди раждането на сина им, около 12 кв.м, заплатен лично от ответника и поставен от приятел на баща му - Г., за което не му бил платен нито един лев.

6. През 2012 г. за извършения ремонт на спалнята им с гипсокартон и вата на две от стените и тавА., закупил материалите лично, а същите били поставени от бащата на ищцата, заедно с негов приятел и за труда им не било плащано, на ответника не било известно и ищцата да е заплащала на баща си за труда му.

7. Шпакловката, грундирането и боядисването на стените и тавА. на кухнята и детската стая и коридора били направени през 2009 г., преди раждането на сина им, по време на цялостния ремонт на тези помещения, в очакване на детето. Тези материали закупил лично ответника, стойността им не била в посочения в молбата размер, а по-малко, но не си спомнял точния размер. Ответникът ги купил по поръчка на П., партньор на леля му, който живеел на първия етаж от къщата и който извършил ремонта. За труд не му плащали никакви средства.

Следващите ремонтни дейности, разбити в точки от 8 до 12 включително, в исковата молба, включвали ремонтни дейности за времето от 2006 г. до 2009 г., преди раждането на детето им и били в следния порядък: През 2006 г., далеч преди идването на ищцата в дома му извършил смяна на дървената дограма и поставил алуминиева дограма на три прозореца, два на хола, един на детската стая, както и поставил алуминиева врата на кухнята. Цялата дейност по този ремонт била на стойност около 1000 лева, лично заплатени от него и без участието на ищцата.

В началото на 2009 г., при цялостния ремонт на част от етажа, преди раждането на сина му, бил сменен още един прозорец на кухнята, около 100 лева, алуминиева врата и прозорец (пищов) на детската, на стойност 300 лева, както и на спалнята – 300 лева и 1 бр. малък прозорец на банята – 70 лева. Вратата на стълбището към тавА. била поставена там след като с баща му изградили стената през 2013 г. и била на стойност 200 лева, както и входната през 2013 г., когато били налепени плочките по изграденото от баща му стълбище, и която врата той заплатил.

През 2009 г. от баща му и неговия приятел били поставени т.нар. „пА.“ от стиропор в кухнята, коридора и банята, общо за тях ответникът платил само за материали не повече от 100 лева, като за труд не плащал нищо. Описаното къртене на стари плочки от кухнята и терасата също било през 2009 г. и било извършено от приятел на баща му - Здравко, който отишъл и ги изкъртил с машина, а новите плочки били поставени от баща му и друг негов приятел, за труда им не било плащано. Последното, което направили в края на ремонта било поставянето на мивка в кухнята, като ответникът купил, а баща му поставил, като поставил и моноблок в тоалетната им.

За парапетите на стълбището - външно и вътрешно, посочил по-горе. По-голямата част от посочените от стрА. на ищцата ремонти се извършвали точно по времето, когато ищцата била бременна за периода от края на 2008 г. и в началото на 2009 г., и всички средства, вложени в извършените подобрения били заплатени, както следва: от бащата на ответника за санирането на целия им жилищен етаж, изграждането и оборудването на стълбището; от ответника лично за материалите за всички остА.ли, включително и за тези, в които взел участие с труда си бащата на ищцата, за което не му заплащал нищо. Ищцата не взела участие в това нито с личен труд, още по-малко със свои средства от майчинството й, което ползвала в пълен обем и за двете им деца по време на основните ремонтни дейности, нито от трудовото й възнаграждение. Т.е. ищцата не допринесла за увеличението на стойността на имота му по никакъв начин. Ответникът лично, никога не искал и не получавал средства от родителите на ищцата за извършването на ремонтни дейности в дома си. Ако тя искала и получавала такива, за което изобщо не го уведомявала, със сигурност те не влезли в общия им бюджет, а били използвани лично от нея.

С оглед на горното намира предявения иск по чл. 59 от ЗЗД категорично за неоснователен.

По отношение на предявения иск по чл.127 ал. 2 от ЗЗД, вр. чл.36 ал. 2 вр. ал. 1 от СК с цена 289.60 лева, сочи следното:

За първи път на 01.02.2023 г., от получена от ответника искова молба на ищцата, по която било образувано гр.д. № 76/2023 г. по описа на КрлРС, с която претендирала да й заплати половината от стойността на отглежданите от ответника, в качеството му на земеделски производител животни, разбрал, че същата на 25.06.2021 г. е изтеглила потребителски кредит в размер на 5090.00 лева. Категорично не отговаряло на истината твърдението, че са им били необходими средства за общите разходи в семейството им и „най-вече за покриване на текущите нужди на сина ни Л.“. Нито през 2021 г., нито от началото на заниманието на детето с този спорт ответникът оставял ищцата сама да финансира тази му дейност за нейна сметка.

От седемгодишна възраст детето им проявявало интерес към футбола, поради което ответникът го записал в детския отбор на „М.“ С. и лично той го водел на всяка тренировка и на турнири по футбол заедно с другите родители. По време на един от турнирите Л. бил забелязан от треньор на „Л.“-П. и им предложили да започне да тренира при тях. Двамата със съпругата му взели решение да го запишат там и независимо от заетостта на ответника, същият го карал и връщал от град П.. Пътували по няколко пъти в седмицата, но в този процес съпругата му не взела никакво участие и нито веднъж не завела детето сама, тъй като тя не можела да управлява моторно превозно средство. Когато нямал възможност да го кара, имали уговорка с един от родителите на друго дете от района, той да кара децата заедно, а ответникът плащал разходите за горивото. След П. синът им се върнал в отбора на „М.“, но ищцата не била съгласна да се върне на старото място и го записали в отбора на К.. Отново ответникът водел и връщал детето от тренировки в К.. Вярно било, че в началото на лятото на 2022 г. ищцата проявила самоинициатива, защото не искала детето им да остане в местните отбори и действително го завела в Р., в отбора на „Л.“. Пътуването осъществила с баща си, защото ответникът по това време не можел да ги закара, но те ходили два пъти там, синът им оставал за по 3-4 дни и за двете пътувания ответникът дал на ищцата два пъти по 150 лева, а тя казала, че това са средства за лични нужди на детето, тъй като всичко остА.ло като разходи се поемали от отбора, т.е ответникът дал средствата за плащане на престоя на детето.

След неуспех в „Л.“, Л. отново продължил тренировки в К. и по време на една от тренировките му, един от треньорите казал на ответника, че е добре да помислят за спортно училище. Същият треньор свързал ответника с треньора на „Б.“ С.З.. Така, от 01.08.2022 г. ответникът започнал да кара три пъти седмично сина им на тренировки в С.З., след което за кратък период от време той остА.л в дома на леля си в С.З., а после бил настанен в общежитие към отбора. През месец август ответникът заплатил 300 лева такса за клуба, както и 40 лева застраховка, оставил и пари на детето.

В края на месец август ответникът получил заповед за незабавна защита, поискА. от ищцата и по този начин тя ограничила контакта му с детето, както и с малката им дъщеря Б., като в хода на делото сама се отказала от твърдението, че ответникът наложил, каквато и да форма на насилие върху децата, и това се установявало от гр.д. №1072/2022 г. по описа на Районен съд - К.. По време на действие на заповедта за незабавна защита, през месеците септември и октомври ответникът ходил с родителите си до С.З., без да доближава сина си, но давал на родителите си суми, които да предадат на Л. - веднъж 150 лева, два пъти по 100 лева. Считано от 01.11.2022 г. изплащал месечна издръжка за двете си деца, чрез тяхната майка и законен представител, сума в общ размер на 500 лева, по 250 лева за всяко едно от децата. Горното се установявало от представените 2 бр. вносни бележки. В тази връзка, абсолютно неуместно било споменаването на поемането на разходите на децата за учебната 2022 г. – 2023 г. само и единствено от стрА. на ищцата.

Между коледните и новогодишните празници, двамата с ищцата и двете им деца, заедно отишли да пазаруват. С негови средства закупили необходими вещи като маратонки, раница, бельо и други неща, от които според майка им децата имали нужда. Ответникът купил и подаръци на децата, всичко на стойност около 400 лева. Абсолютно некоректно било твърдението, че ищцата изтеглила кредит за специфичните нужди на сина им, свързани с футбола и по конкретно тренировки и установяване да живее и учи в други населени места, защото кредитът бил изтеглен на 25.06.2021 г., с оглед нейните първоначални твърдения и представения договор за потребителски кредит, а синът им живеел, учил и тренирал в С.З. от 01.08.2022 г. Ответникът обезпечавал всички разходи и за задоволяване на нуждите на семейството им, докато живели заедно, както и след раздялата им и тези, свързани с децата им. В този смисъл твърди, че кредитът, изтеглен от стрА. на ищцата, за който дори не бил уведомен от нейна стрА., не е вложен в разходи по семейството и децата им, очевидно е бил за посрещане на лични нейни нужди, извън семейството им, поради което не следвало да се ангажира неговата солидарна отговорност за заплащането му.

Моли съда да отхвърли предявения срещу него иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 36 ал. 2 вр. ал. 1 от СК за сумата от 289.60 лева като неоснователен и недоказан.

По иска с правно основание чл. 30 ал.1 вр. чл. 22 ал. 2 и чл. 21 ал. 1 от СК е чл. 86 от ЗЗД с цена 17 967 лева сочи следното:

Години преди да сключат брак с ищцата, ответникът се занимавал с животновъдство, като помагал на баща си при отглеждането на животните, които той притежавал. Помагал през времето, през което не бил на работа, защото от 01.06.2000 г. бил назначен като служител в Национален парк „Централен Балкан“. През 2005 г. баща му му предложил и ответникът приел, да прехвърлят на негово име 10 броя животни от неговото стадо, за да се регистрира също като него като земеделски производител, което можело да се установи от представените копия от регистрационна карта на земеделски производител, както и от копия от Анкетна карта за регистрация на земеделски производител от 21.06.2005 г. на името на ответника.

Двамата с баща му продължили съвместно тази дейност, като постепенно през следващите години той прехвърлил и всички свои животни на ответника, което можело да се установи копия от анкетна карта за регистрация за земеделски производител за 2006 г., 2007 г. и за 2008 г., когато вече като земеделски производител имал регистрирани 30 бр. животни. До средата на 2013 г. основната дейност, свързА. с отглеждането на животните се осъществявала от баща му, независимо, че ответникът ги заявявал като земеделски производител, но с напредването на възрастта му се оказало, че помощта на ответника в извън работно му време е недостатъчна, поради което ответникът напуснал НПЦБ на 19.07.2013 г., след 13 години и почти два месеца трудов стаж, и от този момент започнал да се занимава само с отглеждането на животните, но и до момента баща му продължавал ежедневно да му помага.

Животните отглеждали в регистриран животновъден обект в гр. С., местността „Б.“, където за животните се полагала двадесет и четири часова грижа, изразяваща се в хранене, поене, извеждане на паша. Всяко лято, в рамките на три месеца, отново с баща му извеждали животните на очертА.та им територия от Централен Балкан, като той оставал там като пастир, а ответникът през няколко дни се качвал, за да му доставя необходими продукти или вещи. Ищцата не вземала никакво участие в процеса по отглеждане и обслужването на животните, дори не ходила на мястото на животновъдния им обект.

Ищцата не му оказвала никаква помощ и съдействие за попълване и подаване на документите към ДФЗ, тъй като всичко от години било автоматизирано и само при личното участие на земеделския производител. Ответникът не ползвал работници за помощ при отглеждането на животните, единствения човек, който и към момента продължавал да работи наравно с него, независимо възрастта си, бил неговият баща.

Независимо от ежедневните му дейности и ангажименти, които имал, дори и по времето, през което работил на две места, ответникът всяка вечер се прибирал в дома си, при семейството си и никога не оставил грижите за децата си само и единствено на тяхната майка. През целия им съвместен живот проявявал грижа към нея и децата им, като осигурявал и прехрА.та, и удобствата им вкъщи. Категорично възразява на твърдението, че единствения му ангажимент били животните, а тя му осигурявала „нужния комфорт, неангажиран с грижи по семейството, децата и домакинството“. По време на брака им установил, че ищцата има странно разбиране за спокойствие, комфорт и домакинство. Без да навлиза в честите й емоционални изблици по отношение и на него, и на децата, можел да каже, че те били всичко друго, но не и „спокойствие“, особено последните месеци преди раздялата им. Вероятно имали създаден комфорт, що се касае до обзавеждане на дома, уреди за ползване, защото всичко, което тя като домакиня поискала да има в дома им, ответникът го купил и осигурил, като не си спомнял да имат някаква вещ, за която ищцата да е платила с нейни средства. И с известно неудобство относно домакинстването й споделя, че по време на съвместния си живот имали две перални машини, като първата ищцата не пуснала нито веднъж, под претекст, че не знае как, а тази, която купил преди две-три години, едва през месец август миналата година, един месец, преди да се разделят, ищцата го накарала да му покаже как се пуска. Последните няколко години в дома им не била готвена хрА., а се хранели с готова, сготвена хрА. от топлите витрини на различни магазини или заведения. Често, за да осигури домашна хрА. за децата им, слизал в дома на родителите си, за да вземе сготвена от майка му хрА., за да се хранят поне децата.

Категорично възразява и срещу твърдението в исковата молба, че през времетраенето на брака им ищцата използвала доходите от трудовото си възнаграждение изцяло за нуждите на семейството, „заплащайки разходите за живот“. От началото на съвместния им живот, до настоящия момент ответникът нямал никаква представа каква заплата получава ищцата и за какво я харчи. Сега от представените доказателства от нейна стрА. за първи път видял размера на заплатата й.

Нямал представа и какво ищцата влага в понятието „лични нужди“, за които твърдяла, че ответникът е използвал всичките доходи, които реализирал от отглеждането на животните. От заплатата му по трудов договор и от продажбата на животни за месо, всяка есен, всичко внасял в дома им, като неговият личен живот се свеждал до това - от работа до вкъщи. Не пиел алкохол, не пушел, не си спомнял, особено откакто били заедно, някога да е излизал сам с приятели и да има личен живот, различен от този в семейството си.

Ищцата знаела всяко място, на което в дома им оставял пари и никога не проверявал - там ли са, колко са, дали е взимала от тях или не. Всеки месец ответникът лично й давал за плащането на битови сметки по 400 лева. Понякога му казвала, че е взела от парите, които оставил в дома им и ответникът не поставял под съмнение извършваното плащане и размера на сумата. Веднъж седмично или само той, или двамата с ищцата правели зареждане на хранителните продукти за дома, като посещавали магазин „Кауфланд“ в гр. К., но никога сметките за това не били плащани с нейни средства.

За първи път от исковата молба разбрал, че ищцата е търсила и получавала помощ от нейното семейство, за да издържа домакинството им. Възможно било да е искала и да е получавала пари от родителите си, но те със сигурност не са влизали в семейството им, като най-вероятно с тях покривала разходите си по лични свои нужди и живота, който поддържала извън дома им. През целия им съвместен живот родителите й давали на тях двамата или на децата им различни суми като подаръци за лични празници, но други суми нито били искани, нито давани на ответника.

През последните години, всяка есен, след продажбата на приплода от животните, отделял половината от сумата, давал я на ищцата с цел внасянето им по нейна сметка и на децата им в спестовни влогове, които неговите родители открили на името на децата им. Тя вземала тези пари и твърдяла, че ги внася в банковите сметки като ответникът никога не поставял под съмнение това и не проверявал сметките на децата. Размерът на получените суми, моли да съдът да установи от представените от фактури за извършена продажба за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., на обща стойност 22 961.00 лева, като половината от тази сума предоставил на ищцата. Т. е. тя отдавна получила 50% от стойността на извършените от него продажби на приплода. От тези фактури можел да се установи действителния брой на продадените от телета за съответните години, който категорично не отговарял на описаните в допълнителната искова молба данни.

При получаване на исковата молба по това производство отправил искане до банките, в които били разкрити банковите сметки на децата им и установил, на името на сина им в Банка ДСК към момента има сума в размер на 1418.84 евро, а за дъщеря им му било казано само разполагаемия размер от Ц.К.Б. - 1396.28 евро, т.е. внасяни били суми по тези сметки от парите, които давал на ищцата след продажбата на животните.

Прави възражение и върху произволно определената цена на иска по чл. 30 ал. 1 от СК в размер на 17 967 лева, формирА. от разделянето на две на наличната сума по негова банкова сметка, която била запорирА. по искане на ищцата по гр.д. № 76/2023 г., като обезпечение на иска. Тази сметка не била спестовен влог, който да съдържа само и единствено суми от продажбата на телета, както се твърдяло, а това била сметка, с която ответникът оперирал, внасял и теглел суми, според нуждите на дейността му като земеделски производител.

От същата тази дейност ответникът получавал субсидии под формата на безвъзмездна финансова помощ по няколко различни мерки, отразени в заявленията му за подпомагане. Парите за това подпомагане постъпвали по сметката му нееднократно, а в няколко транша - за всяка мярка поотделно и по различно време.

От последната подадена данъчна декларация за 2021 г. се установявало, че за съответната година получил общо субсидии в размер на 28 717 лева. Още не бил подал данъчната декларация за 2022 г., като декларира, че размерът на получената от него субсидия е 47 403.64 лева. От средствата, които получавал за подпомагане на дейността си, плащал всички разходи, свързани с отглеждането на животните и най-вече за хрА.та им. От местата, които закупувал фуражи - бали със сено, сол, калций, смески, слама, люцерна, включително и ваксините против паразити, заплащането не се извършвало по банков път, а брой. По тази причина освен в банковата сметка в дома му винаги оставял в наличност пари в брой, за да може да закупува при необходимост необходимите за животните неща, като поддържал суми от по 15 000 до 20 000 лева. Още от времето на КОВИД пандемията започнало непрекъснато увеличение на цената на фуражите, а и планирал ремонт на животновъдния си обект. По тази причина увеличил размера на разполагаемите средства в брой, за да купи по-голямо количество фураж, вследствие на което в края на месец август 2022 г. в дома им имало общо сума в размер на 40 500 лева, разпределени на две места - в метална каса, находяща се в хола на дома им, която се заключвала като и двата ключа стояли над касата, в която се намирали 21 500 лева, и другото място било в скрин за дрехи, намиращ се в спалнята им, където имало 19 000 лева. Ищцата знаела и двете места, размера на събраните суми, произхода им, както и за какво са предназначени.

След скандал, иницииран от нейна стрА. на 21.08.2022 г. тя напуснала семейното им жилище с дъщеря им Б., а докато събирала вещи от дома им, ответникът стоял на двора на къщата. Ищцата изнесла няколко чанти, а баща й дошъл с кола и ги отвел. След като се прибрал в дома им, видял разхвърляни вещи, металната каса отворена и установил, че сумата от 21 500 лева, оставени в нея липсвала. Започнал да звъни по телефона, ищцата не отговорила и вечерта ответникът отишъл в дома на родителите й. Освен темата на напускането на семейното им жилище, поставил въпроса и за липсващите пари, като тя му отговорила, че няма да му ги върне, защото след раздялата им ще има нужда от средства. Умолявал я да се приберат с детето, но ищцата категорично отказала.

Два дни по-късно, на 23.08.2022 г. ищцата му се обадила и му казала, че с детето искат да се приберат у дома, затова ответникът да отиде и да ги вземе. Същата вечер тя и дъщеря им се върнали в семейното жилище, ищцата носела голям сак. Говорили дълго вечерта и се разбрали, че остават вкъщи и са решили проблема, стА.л повод за кавгата. Попитал я носи ли парите, тя каза, че да, ще ги остави на мястото им и да забравят случая. На следващата сутрин ответникът заминал в БалкА. и се прибрал един ден по-късно, но не намерил никого в дома си, видял, че липсват дрехи и на двете и от майка си разбрал, че на 24.08.2022 г. ищцата е напуснала дома им, заедно с детето, носеща голям сак. Не само, че не върнала сумата от 21500 лева в касата, но и сумата от 19 000 лева, която била в скрина, също липсвала. Вечерта отишъл в дома родителите на ищцата заедно със своите родители, като тя отказала да излиза, да доведе детето и повикала полиция. Ответникът й казал да върне парите и да прави каквото иска, а тя отговорила, че няма право да е там. Дошли полицаи, които му връчили заповед да незабавна защита, от която прочел, че е извършил домашно насилие на 21.08.2022 г., а защитата е в полза на ищцата и децата им.

От раздялата им с ищцата до влизане на решението по брачното дело, непрекъснато обсъждали начина, по който тя ще възстанови отнетите от него, без негово знание и съгласие средства в общ размер на 40 500 лева. Първоначално ищцата категорично заявявала, че няма да ги върне, защото имала нужда от пари, сега като остА.ла сама. Впоследствие променяла мнението и предложенията си, които варирали от тотално връщане на цялата сума от 40 000 лева на ответника, до разпределянето й между четирима им, по 10 000 лева за всеки един от тях и на децата. С получаването на двете искови молби, включително и на тази молба разбирал, че не само е нямала намерение да върне парите, а иска да получи и още. Улисан в работа и в грижи по децата, ответникът се правел, че не вижда и не искал да повярва, че съпругата му води личен живот извън семейството си, а след развода ни това вече не го интересувало, очевидно за това й трябвали много средства, но не следвало да е за негова сметка и тази на децата им.

Така за периода от напускане на семейното им жилище ищцата отнела и си тръгнала от дома им с парични средства, без да сподели и обсъди с него, след като и бил известен произхода на тази средства, както и причината да са в дома им и за какво са предназначени, както следва: на 21.08.2022 г. сума в размер на 21 500 лева и на 24.08.2022 г. сума в размер на 19 000 лева, общо сума в размер на 40 500 лева, получени от мен като субсидии, в качеството ми на земеделски производител.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли исковете като неоснователни.

С ОТГОВОРА на исковата молба ответникът е предявил и е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство насрещен иск, като моли съда да постанови решение, с което:

• да осъди, на основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД, К. Н. Д. с ЕГН •••••••••• от град К., община К., област П., ул. „•••.“ № •••да заплати на К. Л. Н. с ЕГН •••••••••• от гр. С., ул. „•••“ № •••, сумата от 19 000 лева, представляваща получена от ответницата сума без правно основание, с която К. Н. Д. се е обогатила за сметка на К. Л. Н. с ЕГН •••••••••• от гр. С., ул. „•••“ № •••, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2023 г. до окончателното плащане.

Ответницата по насрещния иск, го оспорва. Оспорва твърденията на ответника в писмения отговор, че е знаела, че същият държи големи суми в брой в дома им, местата, размера, произхода им и за какво са предназначени; че в дома им има скрин за дрехи, както и че в такъв скрин ответникът държи пари; че ключовете за металната каса стоят над нея; че ответникът на 21.08.2022 г., когато осъществил спрямо мен и децата акт на домашно насилие, е стоял на двора на къщата, докато тя събирала вещи от дома; че при идването му вечерта на 21.08.2022 г. в дома на родителите си, където отишла с децата същият е повдигнал въпрос за липсващи пари, както и че му отговорила, че няма да ги върне, защото след разлялата им ще има нужда от пари; че на 23.08.2022 г. отново провели разговор за пари, както и че му заявила, че ще ги остави на мястото им и да забравят за случая; че от раздялата им до влизане в сила на бракоразводното решение са обсъждали начина, по която да възстанови отнети от нея средства в общ размер на 40 500 лева; че заявявала първоначално, че няма да върне парите, защото имала нужда от пари, че впоследствие променяла мнението си, че правила предложения да ги разпределят между четиримата, по 10 000 лева за всеки от тях и за децата; че за периода по напускане на семейното им жилище отнела от дома на ответника на 21.08.2022 г. сума в размер на 21 500 лева и на 24.08.2022 г. сума в размер на 19 000 лева, или общо сума в размер на 40 500 лева, че такива пари в брой имало в дома им, че същите били на посочените от ответника места, че същите са били от субсидии; че същият се е обеднил за сметка на нейно обогатяване.

Оспорва изцяло предявения иск по чл. 59 от ЗЗД, както и акцесорния иск за лихви, като неоснователни.

През целия период на съвместния им живот ответникът не споделял с нея какви пари получава от субсидии, същите се превеждали по негова банкова сметка, с която само той се разпореждал. Не й било известно да държи пари в брой в дома им, още по-малко на кои места ги съхранява, за какво ги харчи, в какви размери. Никога нямали в дома си скрин за дрехи. Имали метална каса, в която ответникът държал оръжието си и ключа за която бил у него. Не знаела да е държал пари и други ценности в касата.

Ответникът сочел в писмения отговор, че на 21.08.2022 г., докато събирала вещи от дома им, той стоял на двора. На същата ответникът осъществил спрямо ищцата и децата им акт на физическо, психическо и емоционално домашно насилие, което наложило незабавно да напуснат дома си. Подала молба по ЗЗДН, по която било образувано гр. дело № 1072/2022 г. по описа на Карловски районен съд, трети граждански състав, по което дело била издадена заповед за незабавна защита № 21/25.08.2022 г. В противовес на всякаква логика било, докато упражнява спрямо нея и децата им акт на домашно насилие, да събира вещи, да търси пари и пр. Действително, ответникът отишъл на същия ден вечерта в дома на родителите й, за да поговорят за евентуалното им връщане при него, но не повдигал никакви въпроси, свързани с пари, включително и за липсващи такива, както сочел в отговора на исковата. Не било вярно твърдението, че му отговорила, че няма да му върна нищо, защото ще има нужда от средства след разлялата им.

Видно от приложения писмен отговор по чл. 131 от ГПК от ответника, но по гр. дело № 1072/2022 г. по описа на Карловски районен съд, същият твърдял в него коренно различни факти и обстоятелства, а именно, че на 25.08.2022 г. се прибрал вкъщи вечерта след два дни отсъствие, видял, че от дома им липсват някои вещи, отворил касата, която стояла в гардероба и установил, че парите от нея липсват, т.е. в посочения отговор ответникът твърдял, че е установил липсата на парите на 25.08.2022 г., а понастоящем твърдял, че е установил липсата им още на 21.08.2022 г. - след осъществения акт на домашно насилие видял, че металната каса е отворена и установил, че липсват 21 500 лева. В писмения отговор по делото за защита от домашно насилие твърдял, че вечерта на 25.08.2022 г. проверил и на още две места, на които държал средства, като установил, че липсващите средства са в общ размер от 40 500 лева. В настоящия отговор твърдял, че освен в металната каса, държал други 19 000 лева в скрин за дрехи, трето място не се посочвало.

Не отговаряло на истината твърдението на ответника, че от разлялата им до влизане в сила на бракоразводното решение обсъждали такъв въпрос за връщане на пари, че е обещавала до върна сумата от 40 000 лева, че искала да я разпределят между тях четиримата по 10 000 лева на човек.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа стрА.:

По делото не се спори и се установява от писмените доказателства, че страните са бивши съпрузи, сключили граждански брак на •••••••• г., който е прекратен с решение № 3/•••••••• г., постановено по гр.д. № 1295/2022 г. по описа на КрлРС, влязло в законна сила на ••••••••г.; че от брака си съпрузите имат две общи деца - Л. К. Н., роден на •••••••••• г. и Б. К. Н.а, родена на •••••••••• г.; че фактическата раздяла между съпрузите е настъпила на 23.08.2022 г.; че семейното жилище на съпрузите е било втори етаж от къща на адрес – град С., ул. „•••“ № •••, собственост на ответника, установено и и от представения договор за дарение на недвижим имот, сключен на 12.07.2005 г. с нот. акт № 12, том ІV, рег. № 5508, дело 586/2005 г. на ••• С. Р.. Не се спори, че ответникът е регистриран земеделски производител, видно от представената регистрационна карта от 21.06.2005 г. Представени са удостоверение за регистрация на животновъден обект и удостоверение за регистрация на животновъден обект за временно отглеждане на животни. Представени са справки справка за наличните животни в ОЕЗ към 13.04.2022г. от ИнтегрирА.та информационна система на БАБХ, справки за дейността за стопанските 2018-2019г., 2019-2020 г., 2020-2021 г.; служебна бележка от 25.06.2021г. на РББ АД (сега „КВС Банк“ АД); декларации, включително за новородени животни, протокол, ветеринарно-медицински свидетелства; вносни бележки на Ц.К.Б. АД, извлечение от банкова сметка на ответника; протокол –декларации за изкупени живи животни за периода от 06.10.2017 г. и 06.11.2018 г., фактура, анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин, заявление – форма за подпомагане; таблици за ползваните парцели и площи по схеми по години, декларации, резултати от проверки.

Установява се от представените служебни бележки, че към датата на предявяване на иска, детето Л. е ученик в СУ „И.В.“ С.З. и ще бъде настанен в общежитие на спортно училище, а детето Б. е ученичка в ОУ „•••. •••. К. и М.“ град К.. По делото са представени служебни бележки за годишните доходи на ищцата по години за периода от 2017 г. до 2022 г., като се установява, че за 2017 година ищцата е получила облагаем доход в размер на 5310.04 лева, за 2018 г. - 8356.59 лева; за 2019 г. -10196.69 лева; за 2020 г. – 10025.65 лева; за 2021 г. – 12675.64 лева; за 2022 г. – 15052.39 лева. От представеното допълнително споразумение към трудов договор се установява, че ищцата е получавала считано от 04.01.2021 г. основно трудово възнаграждение в размер на 885.00 лева и допълнително възнаграждение в размер на 115.05 лева, или БТВ в размер 1000.05 лева.Представени са и удостоверения за брутните доходи за периода 2008 г. до 2016 г., в които са посочени БТВ на ищцата за всеки месец. На 25.06.2021 г. ищцата е сключила договор за банков кредит за сумата 5090 лева с краен срок за погасяване 10.07.2025 г., който е следвало да върне на 48 равни месечни вноски, всяка в размер на 115.84 лева. Установява се, че ищцата е погасявала задълженията си по кредита.

В показанията си св. И., сестра на ищцата сочи, че до раздялата страните живели в град С., на втори етаж от къща. На другия етаж живеело друго семейство. В имота били правени ремонти, защото когато се оженили през 2008г., след това правили външна изолация. Това стА.ло когато К. била бременна с първото дете на страните. Викали майстори за изолацията и им било плащано. Свидетелката не знаела с какви средства е извършен ремонтът, може би с техни семейни. Не знаела родителите на ответника да са се месили в живота им и да са им помагали финансово, по това време те живели на вилата. След като сключили брак, К. работела в музея. Бащата на свидетелката помагал при ремонта с физическа помощ и организация. Направили изолация в спалнята и в коридора. Свидетелката знаела, че нейните родители участвали финансово за някои от ремонтните дейности, но не знаела в какъв размер. Холът бил значително подобрен, в остА.лите стаи сменили дограмите, правили баня и тоалетна. Дограмата била дървена, а сега била алуминиева или ПВЦ. Подмяната на дограмата била в близки години от сключването на брака. Парите за дограмата били на сестра й и на К.. Не знаела дали родителите й са участвали финансово за подмяната на дограмата, знаела само, че са помагали, но не и с колко и кога. Правили вътрешен парапет на стълбището, което било голо и много страшно. Сестра й и Н. от долния етаж се организирали да поръчат парапета от някаква софийска фирма. Предполагала, че е платен с пари на семейството. Избивали стълби навън, направили друг вход и там също сложили парапет. Това било направено, за да могат да разделят входовете със собствениците на долния етаж. Знаела, че тези външни стълби и парапета ги плащало семейството на сестра й, знаела го от ищцата. Сестра й участвала до последно в грижите за домакинството. Гледала децата, перяла, чистила, готвила. Свидетелката не знаел колко често се е хранило семейството с домашно приготвена хрА.. Няколко пъти ходили в дома им в С., но като цяло се срещали в дома на родителите на ищцата и свидетелката. Не гостували често на сестра й. Страните живеели сами в жилището. Не ставало дума ответника да пере или готви, сестра й го правела. Доколкото й било известно, не вземали сготвена хрА. от нечии родители. Ответникът работел от 06: 00- 07: 00 часа сутринта до 09: 00-10: 00 часа вечерта, работата му била с животни, ходел на вилата на родителите си и в планината. Имал крави, телета, кучета, кон. Свидетелката понякога присъствала по времето, когато ответникът се прибира от работа, това ставало у родителите й в К., разбирала и от разговори със сестра си по телефона какво е работното време на съпруга й. Сестра й се грижела за децата, хранила ги, прибирала ги и ги водила на училище и градина, обличала ги, водила ги на разходки, на тренировки, организирала им рождените дни. Това било през целия брачен живот на съпрузите, сестра й организирала празниците. Зет й не участвал в организирането на празниците.

Разговорите се свеждали до присъствието му. Сестра й и родителите на ищцата водили децата на лекар и купували лекарствата. Сестра й не била шофьор и родителите им ходили с колата да ги взимат и карат на лекар, и да ги връщат обратно. Имали семейна кола и К. шофирал. Имало случаи, в който К. бил свободен, но ищцата се обърнала за помощ от родителите си. Свидетелката живеела в С.З.. Наложило се Л. да бъде закаран до С.З., но ответникът отказал и родителите на ищцата го закарали. Свидетелката и сестра й разговаряли по телефона 2-3 пъти седмично. Сестра й водела децата на училище или на детска градина, защото започвала работа по-късно. Децата ходели на училище с обществен транспорт, понякога ги возел някой от съседите, К. винаги ги придружавала. Свидетелката предполагала, че К. не е водил децата до училище, сестра й не споменавала подобно нещо. Родителите на ищцата понякога вземали децата, когато на ищцата се налагало да остане до късно на работа, а тя след това ги прибирала от дома им. Ответникът се държал като гост в дома на родителите на ищцата и свидетелката, не участвал в домакинските дейности. К. му помагала в бизнеса с документация, за писане, за търсене, за слагане на марки. Това също знаела от споделеното от сестра си. Знаела, че е придружавала К. в П. и са чакали на опашки за попълване на документи. В началото на брака на съпрузите К. имал животните, но работел в горското, после напуснал. Сестра й била човекът, който през всички години организирал всичко, включително и сватбата. Нямало период извън майчинствата, в който сестра й да е била безработна. Нямала други доходи извън заплатата си. Имало период, в който много пари били изразходвани покрай Л., за да ходи на проби, състезания, тренировки, лагери, облекло. Сестра й се занимавала с Л., с помощта на баща си. Детето играело футбол откакто тръгнало на училище, сега бил в •••-ми клас. Екипите за спортуване били купувани от сестра й, не знаела дали бащата е участвал финансово за всички тези неща. Чувала от сестра си, че плаща разходите с нейната заплата. Сестра й теглила заем около 5 000 лева преди 2-3 години. Споделила, че е изтеглила заема, защото не знаела в кой момент ще се обадят Л. да ходи на тренировки и проби, налагали се посещения в П., в Р. и тези пари трябвало да ги има от днес за утре. Няколко пъти ходили до Р., където ги карал бащата на свидетелката. Не знаела дали К. давала на баща им пари за пътните. Детето живяло при свидетелката известно време преди раздялата на съпрузите, за около месец, след това отворили общежитието. Прехода от дома на свидетелката до стадиона бил труден, защото нямало автобус и Л. трябвало да ходи с такси. К. оставяла на детето пари за джобни, а на свидетелката оставяла допълнително, ако трябва за лекарства или нещо да се плати. Детето играело в „Б.” С.З.. Сестра й била инициатор детето да играе в този отбор. Според свидетелката, ищцата нямала подкрепата на съпруга си детето да играе в Р. или С.З., въпреки че К. винаги искал и е насърчавал детето да играе футбол, не знаела и причините да е против някой от тези два отбора. Свидетелката за последен път била на гости в дома на сестра си преди около 5 години, с годините по-рядко идвали в К., 1-2 пъти годишно. Виждала подобренията в дома на сестра си като ходила, в завършен вид, а за самите ремонти ищцата споделяла, свидетелката не присъствала. Не знаела сестра й колко пари взима като заплата. Не знаела дали само със собствени средства или общи семейни средства плащала сестра й. Л. не се прибирал от училище в С., а оставал при родителите на свидетелката, за да отиде на тренировка и се хранел в градския стол. Понякога в семейството на сестра й имало присъствие на баща, когато децата били по-малки се случвало да ги заведат на плаж или да седнат на кафе, но било изключително рядко. Веднъж ответникът отишъл до С.З. със сестра й и детето. Свидетелката знаела, че ответникът има забрА. да доближава до децата и майката, това продължило повече от месец. Свидетелката не знаела дали ответникът е знаел за заема, който е изтеглила ищцата, нито дали е бил съгласен за пробите на Л. в Р.. Знаела, че като бебета, сестра й и майка й са къпали децата, доколкото знаела, майката на К. не помагала, защото имала заболяване и живеела на вилата. Ответникът не се оплаквал, че ищцата не е добра домакиня, тя гладила дрехите им, не посещавала маникюр, фризьор и не купувала луксозни неща за себе си. Семейството ходило на море когато децата били малки, за по няколко дни. Не знаела кога са се влошили отношенията между съпрузите, те винаги спорели и после се обичали. Когато се оженили, ответникът работел в горското. Знаела, че и тогава се занимавал с животни, но не знаела колко броя. Познавала родителите на К., когато се оженили баща му бил пенсионер и му помагал с животните. Знаела, че понякога ответникът вземал човек да му помага за няколко дни. Когато Л. пътувал до П., до там го водели К. и бащата на друго дете. Ремонтите в дома им правели за собствено ползване. В П. Л. ходил на тренировки когато бил на 11-12 години, а сега бил на ••• години. Детето не живяло и учило в П., само ходело на тренировки. От 2022 година детето било в С.З.. Преди да дойде в С.З. ходило в Р., било през същата година.

В показанията си свидетелят Д., баща на ищцата сочи, че страните живели в жилище в град С., в къща на втория етаж. Етажът бил собственост на К.. След сключването на брака била направени подобрения. Със средства участвал и свидетеля. Когато се нанесли в жилището, къщата била оставена за стягане както искат младите. Само на хола била сменена дограмата. Страните сменили дограмата на остА.лите стаи от дървена с ПВЦ, това стА.ло около 2010 година. Стаите не били стегнати. Сложили ламиниран паркет, терасата била направена с гранитогрес, преди това била на замазка. Направили външна изолация на къщата малко по-късно и по същото време сложили и парапети на стълбищата. Тази къща имала едно стълбище, което се ползвало от тях и от хората, които живеели на първия етаж. Било вътрешно стълбище и се влизало в стаите на другия етаж. За да е по-удобно и да не минават и да си пречат със собствениците на първия етаж, направили стълбище само за тях. Представлявало няколко стъпала с площадка, избили стена, за да може влиза в общото стълбище, но над партерния етаж, от различен вход и на различно ниво. Новото стълбище било направено без участието на хората от долния етаж, защото касаело само К. и К.. К. с момичето от долния етаж търсили фирма, която да направи парапета. Намерили някаква софийска фирма и два дни правили парапет. Отделно направили парапет и на новото стълбище. К. се занимавала с организирането на това. За тези неща плащали К. и К.. За дограмата свидетелят не участвал финансово. Участвал при направата на вътрешна изолация на спалнята и коридора, намерил човек - майстор да го направи и съответно му платил. В стаята направили една преграда, иззидали стена, за да се затвори към тавА., защото отгоре много духало. Знаел, че за тези неща, които изброил, имало майстори и им било плащано. К. му казвала, че са плащали на майсторите. И двамата съпрузи работели и би трябвало да имат бюджет, щом решили да правят ремонти. Не се обръщали към свидетеля за финансова помощ, с каквото могъл им помагал. Не виждал бащата на К. да полага труд за тези подобрения. Често ходил в дома на страните по време на ремонтите. Родителите на К. по това време живеели на вилата. К. имала помощ при къпането на децата, но след раждането им живяла при родителите си за около 2 месеца. Ищцата не е споделяла свекърва й да е ходила да й помага. К. нямала особени отношения със свекърва си, не са се карали, но не ходела при родителите на ответника на вилата. Посещавала вилата когато се събирали по празници, свидетелят също. Той се включвал с помощ с физически труд. Често контактували с К., докато била омъжена. Докато децата били малки К. си ги гледала, две години била в майчинство. Всякакви грижи полагала за децата, когато имало проблем се обаждала на свидетеля или майка си и те ходели при нея, защото К. все го нямало, бил ангажиран с животните. Свидетелят карал ищцата с децата където пожелаят, водил ги на лекар, на детска градина, особено сутрин, ако времето било лошо, защото К. ходел рано на работа. Работното време на К. било от 08: 00 часа. Тя водела децата на училище и детска градина. Л. първоначално бил в началното училище в С., след това в К., и тогава ходел с К. с автобуса в К.. Съпругата на свидетеля много години работила в село Р. и той често я карал на работа, а му направило лошо впечатление, че К. не кара семейството си в К.. В последните години К. се занимавал с животновъдство, гледал крави. К. се занимавала с домакинството. В дома им било чисто и подредено. Дрехите К. перяла с пералня. К., ако не можела да излезе по-рано да вземе детето от градина, свидетелят минавал през градината в С., вземал детето и го карал вкъщи. След това К. ходела до дома му, и или свидетелят ги карал в С., или К. отивал да ги вземе от дома му. Свидетелят работел във ВМЗ ЕАД С. и вземал децата по пътя от работата до дома си. Когато ответникът ходел да вземе семейството си, отивал около 20: 00 часа вечер. Свидетелят знаел, че ответникът бил служител към „Централен Балкан“, не знаел кога е напуснал. Когато започнал да се занимава с животновъдството, за известно време наел човек за гледане на животните, а по-рано и баща му му помагал, редували се. Понастоящем родителите на ответника живеели на партера на къщата в С., партерът бил разделен на две, половината бил на хората от първия етаж, а другата половина на родителите на К.. Родителите на К. се прибрали от вилата преди около 4-5 години. К. не ходила да носи хрА. на вилата, но подготвяла хрА. за работниците. Свидетелят не познавал човека, който помагал на К.. К. приготвяла хрА.та, а К. я носел на работника си. Много пъти като ходил в С., К. му предлагала хрА. от тази, която сготвила. В дома на свидетеля ищцата обикновено приготвяла десерти на децата. Тя се грижела за тях, К. не ходел на родителски срещи, не ги изпращал на екскурзии. Свидетелят помнел, че са ходили на море заедно, но не помнел до кога. Впоследствие разбрал, че дъщеря му изтеглила кредит, защото Л. искал да играе в „Л.“, искала да разполага със средства и да си помогне. Свидетелят не знаел дали ответникът е разбрал за изтегления кредит. Свидетелят четири пъти карал детето и К. до Р., били с неговата кола и разходите били за негова сметка. Л. оставал там на пансион и К. му оставяла пари за джобни. ХрА.та и нощувките не се заплащали, поемали се от клуба. Свидетелят не знаел дали ответникът се е противопоставял за пробите в Р., мисли, че само веднъж К. е бил в този град, но имал желание Л. да тренира. Записали Л. в „Б.“, К. го завела в С.З.. Един месец бил при леля си и след това в общежитието на спортното училище. К. намерила общежитието. Пак тя, с помощта на баща си купила хладилник, микровълнова, шкафове за подреждане на учебниците – купили вещите втора употреба, купили телевизор на детето, имало телефон, имало интернет в стаята. К. организирала прекарването на интернет. Всичко организирала К.. Стаята била добре, сложили пердета. К. се погрижила за почистването на стаята в общежитието. К. не ходил там. Детето се настанило в общежитие след раздялата на съпрузите. Свидетелят знаел, че имало някаква забрА. бащата да доближава децата, но не си спомнял в кой период. Свидетелят не чувал упреци от К., че К. е лоша домакиня. Купували си нови мебели за дома. К. се занимавала с тези неща, тя била по-дейна от двамата. Нямало имало период, в който К. да не е работила. И двете й майчинства били по две години. По време на тези майчинства нямало период, в който да не е била с децата или да отсъства. По време на майчинствата била с децата ежедневно. Свидетелят не знаел семейството на дъщеря й да съхранява големи суми в дома си. Помнел деня, в който К. напусна семейното жилище, той я взел от там, след като му се обадила отишъл и я изчакал отвън, не помнел с кое дете била в този момент и не разбрал дали К. е там. Може би същия ден К. отишъл в дома на свидетеля, който се намирал в беседка на двора с още 3-4 човека. Ответникът отишъл сам, качил се в дома му, след минута излязъл и извикал: „Чичо Н., К. ми е откраднала 50 000 лева“. Впоследствие се оказало, че били 45 000, че били 40 000, че били там, че не били там и т.н. Ответникът изложил свидетеля пред 3-4 странични човека, защото освен, че обиждал К., по този начин обиждал и свидетеля, и не отишъл да се извини изобщо. Казал това пред познатите на свидетеля, К. била горе по същото време. Свидетелят говорил след това с дъщеря си и тя казала, че не знае нищо. По-късно вечерта ответникът отишъл заедно с родителите си и започнал да вика, че са им откраднали парите. Случката стА.ла на двора, съпругата на свидетеля не излязла, когато излязла ищцата, свидетелят се прибрал. Не чувал К. да казва на К., че ще му върне някакви пари или да му предлага някакви суми за децата. Когато Л. тренирал в П., обичайно го карал К. и бащата на едно момче от същия отбор. Свидетелят работил през цялото време докато страните били семейство. Като семейство страните се справяли сами, не са му искали пари, плащал само когато ангажирал майстор за вътрешната изолация. Свидетелят не знаел К. да е имала други доходи освен заплатата си, не е работила на друго място. Понастоящем живеела с родителите си. Свидетелят не знаел как К. е придобил животните си, не знаел и колко броя са били по времето, когато страните сключили брак. К. не ходила на вилата за отглеждане на животните. Най-редовно помагала на К. с документите, участвала в попълването на документи. Ходили заедно в П. заедно с К., имало някакви глоби, наложени на К. от фонд „Земеделие”, К. търсела адвокат и да се попълват документи, но не знаел какво точно е правела.

В показанията си св. Д., майка на ищцата, сочи, че дъщеря й и бившият й съпруг живеели в С. до момента, в който К. се прибрала в дома й през август 2022 г. Жилището, в което живели като семейство било на К., втори етаж от къщата. Когато се оженили, може би 2 години не правили ремонти, но обмисляли какво ще правят. Л. бил на 2-3 години, когато започнали да правят обмислени подобрения. Сложили ламиниран паркет в кухнята и детската. След това започнали във всички стаи без хола да правят вътрешна изолация. Холът изглеждал добре когато заживели там. До 2013 г. направили всички вътрешни ремонти. Направили вътрешна изолация на кухнята и на детската, направили мивката в кухнята като сменили с нови плочки и нова мивка. Също направили вътрешна изолация на спалнята и коридора. Ангажирали различни хора за различните ремонти. За вътрешната изолация на кухнята и детската участвали едно момче Г. и М.. За спалнята бил съпруга на свидетелката, защото К. го помолила да намерят човек. За коридора и за спалнята трябвало да се намери човек, явно бил нужен. Всички ремонти били правени от майстори. Мъжът й си работел и не се занимавал с това, наел хора, които да свършат тази работа. На терасата сложили теракот и парапети. Преди това оправили банята, антрето, тоалетната, на която също сложили вътрешна изолация, защото се намирала до стълбището на втория етаж и там било много студено. Затворили тавА. като изградили стена от „Итонг“. Сложили врата за тавА. от ПВЦ дограма, както и във всички стаи. Обръщали прозорците. Сменили вратите на мокрото помещение и на тавА.. Това били ремонтите във вътрешната част. През 2015 година, когато К. била бременна с Б., с момичето на долния етаж - Н., братовчедка на К., си намерили фирма, която да им направи парапет на вътрешното стълбище, защото и Н. имала малко дете, а стълбището било опасно. Намерили си софийска фирма, която да направи парапет от началото на стълбището до втория етаж. Това било вътрешно стълбище, което било много опасно, особено на втория етаж. К. намерила фирмата. Свидетелката присъствала, поставянето не можело да стане за един ден и К. организирала нощувките на хотел на майсторите. Правили и друго стълбище – външно през последната година. През 2015 г. направили външна изолация на цялата сграда, правили го съвместно с Н. от първия етаж. Всеки си отговарял финансово за неговата част. Другото стълбище било изградено, защото К. и К. направили самостоятелен вход към сградата, преди това всички влизали от един вход. За този вход били необходими десетина стълби и парапет. Това стълбище било с настилка от теракот. Семейството си организирало ремонтите и те си плащали за тях. Родителите не участвали финансово. Съпругът й платил само на майсторите, които ангажирал за спалнята. Докато страните живели заедно, К. се занимавала с домакинските работи. К. бил много ангажиран с животните. Той отглеждал крави, бил много грижовен към работата си, излизал сутрин в 6: 00 часа и се прибирал късно – след 20: 30-21: 00 часа. Свидетелката го знаела от дъщеря си. Съпрузите оставали да нощуват понякога в дома на свидетелката в К.. К. полагала основно грижи за децата. След като К. тръгвал рано сутрин, К. се разбрала с работодателката си да води Б. на градина и след това да отиде на работа, а Л. ходел с автобуса на училище. Когато се налагало К. да отиде навреме на работа, съпругът на свидетелката тръгвал от К., вземал и карал Б. на детска градина. Л. тренирал в К. и след училище ходел в дома на свидетелка, даже хапвал в градския стол, защото свидетелката била на работа. Б. я прибирали или К., или родителите й. К. ползвала и двете си майчинства, тя си гледала децата по време на майчинството. Извън майчинството К. винаги работила. К. готвела, тя обичала да готви, правела сладкиши и палачинки на децата. Ищцата изтеглила кредит, за който свидетелката разбрала след изтеглянето му. Средствата й били нужни заради спорта на Л.. К. и К. много държали Л. да спортува. Бил избран и в „ЦСКА“, и в „Локо“. Ходили няколко пъти и в Р. на футболни проби с мъжа й. К. помолила баща си да ги закара, защото К. отказал. Баща й я попитал как се оправя с парите и тя казала, че е теглила кредит в размер на 5 000 лева. Свидетелката не знаела дали всички пари е оползотворила, но тя остА.ла с Л. в хотел на „Л.“ за 10 дни. Плащала хотела с намаление, но предполага, че самият престой от 10 дни е струвал много пари. Около една година водили Л. в Р., но в крайна сметка се спрели на С.З.. Там бил в общежитието на спортното училище. Свидетелката участвала в обзавеждането на стаята от общежитието. К. купила микровълнова, телевизор, хладилник, прекарала интернет. Финансово не ги търсила, не искала пари от тях, тя търсела уреди в сайтове. К. казала, че К. не е участвал в разходите, тя закупила вещите. К. помагала в работата на К. като попълвала книжа, пишела името на кравата, името на телето. Свидетелката гледала Б. в К., когато К. чакала в Поземлена комисия, за да пази ред на К., понеже той е ангажиран. К. ходила в П. с баща си, свързано с животните. К. правела хрА. на работниците, на пастирите, свидетелката мислела, че е всеки ден. К. давала хрА.та на К., не ходила на вилата. Ищцата си погасявала заема, свидетелката не знаела, дали К. е знаел за него. Свидетелката знаела, че К. има претенции към К. за някакви пари. На скандала присъствали тя, К., баща й и един човек, който копаел кА.л у тях. К. си дошла от С. след някакъв скандал. Това било когато се разделили през август 2022 г. В дома на свидетелката отишли К. и родителите му, звъннали на вратата, мъжът й работел на двора. В. (майката на ответника) й казала: „Н., ти си разбран човек, много те моля кажи на К. да върне парите, които открадна“. Свидетелката попитала за какви пари става въпрос и от кого е взела пари. Л. също казал, че К. е откраднала от тях 45 000 лева. Викали и било много отвратително, чували се навсякъде. К. реагирала, защото думите на В. и К. били да върне техните семейни пари. К. ги попита какви техни пари е имало у тях. Ищцата не споделила да е вземала семейни пари когато напускала жилището. Когато имали дело за домашно насилие, К. заявявал на К., че ако не спре делото, ще каже, че е откраднала пари. Мисли, че К. е подал жалба за парите в полицията, но много по-късно. Заповедта за защита му била връчена от полицията, когато дошли вкъщи с родителите му, за да се карат за парите. След раздялата К. живеела у тях. Свидетелката не виждала ищцата да разполага с пари. Тя не си купувала скъпи вещи. К. работел към „Централен Балкан“ по време на брака им, имал кола, в К. не вземал децата от градина и училище, а за С. не можела да каже. Ходили семейно на море. К. карал колата, когато ходили на почивка. От семейството на свидетелката ищцата не вземала пари, за да покрива нужди на семейството. Когато се родили и двете деца, в началото били у свидетелката за около месец и половина по желание на К.. От К. знаела, че родителите на К. не са полагали грижи за децата. Свидетелката не знаела дали К. е споделила със съпруга си за кредита. Откакто Л. показал качества за футбол, и двамата съпрузи държали да играе, но К. не искал да води Л. толкова често. Няколко пъти го водил в „Локото“, а повечето пъти го карал съседа, чието дете също играело там, а К. му плащала. К. имал против пътуването на големи разстояния. Дълго време обсъждали ходенето в Р., но К. отказал. И двамата искали Л. да се развива, но дъщеря й поела ангажимента да се развива в Р., с помощта на родителите си. Свидетелката не знаела защо К. не се ангажирал с обзавеждането на общежитието. К. вече имал заповед за незабавна защита, но по време на тази защита, К. бил на стадиона в С.З.. Даже К. отишла и подала жалба. Събитието било обявено предварително. Той не доближил до тях, просто бил на стадиона. Свидетелката знаела, че К. е ходила веднъж в П. във връзка с животните. Свидетелката виждала бащата на ответника по време на ремонтите, но не знаела дали той е направил външните стълби.

В показанията си св. Л. Н., баща на ответника сочи, че страните живеели на втория етаж от къщата, преди това там живял свидетелят, той лично строил този етаж. На първия етаж живеели брата на свидетеля със съпругата си, но брат му починал. Свидетелят имал място за живеене в същата къща, на приземния етаж. Там се преместил, когато прехвърлил етажа на ответника. Свидетелят живеел постоянно на приземния етаж, ходел на вилата всеки ден заради животните. След като К. се оженил се наложило заради животните свидетелят да отиде да живее на лозето. Съпругата му работела и след като се пенсионирала, отишла да живее при свидетеля. На къщата била направена външна изолация. Първо бил саниран първият етаж и като привършвали, свидетелят видял че бригадата работи добре, тогава договорили саниране на втория етаж. Свидетелят водел разговорите за санирането, защото той плащал за него, К. и К. не му дали пари за санирането. Платил на бригадата 3 500 или 3 800 лева. Правено било допълнително стълбище за преминаване към етажа на К.. Всичко това било правено от свидетеля, с негови средства. Свидетелят направил кофраж и К. му помогнал да го налеят. Стъпалата били седем, всяко с размери 100/30 см. Имало и площадка, свидетелят покрил стълбището. Свидетелят умеел да строи, той построил етажа с помощта на брат си и баща си. Парапетът на новото стълбище изработил съсед на име И., мислел, че К. му е платил. Сложена била входна врата на този нов вход. Сложили на вътрешното стълбище парапет, някаква софийска фирма го направила, там свидетелят нямал участие и не знаел кой го платил. Към тавА. била направена преградна стена, свидетелят купил 25-30 тухли „Итонг“ и негов приятел, Г., ги иззидал. Стената била измазА.. На този приятел не било плащано, двамата със свидетеля взаимно си помагали. Всичко в жилището, което оставил на младите, било направено, кухнята била с мивка, навсякъде било с теракот, който правил свидетеля. Вътрешна изолация само към тавА. била направена. За изолация на спалнята отишъл Н. (бащата на ищцата) и още някакви приятели да я правят, свидетелят не участвал там. Доколкото знаел, К. плащал материалите. Всичко на етажа било боядисано преди да дойдат младите. Не си спомнял дали К. и К. са сменяли дограми, знаел, че дограмата е сменяна, но не помнел кога е стА.ло това. Н., техен братовчед и майстор, направил висящ таван и К. му платил за труда. Родителите на К. не са давали средства, всичко плащал К.. Свидетелят се занимавал с животни от детски години, К. работел в горското когато се оженил. Помагал на свидетеля за животните, защото се увеличили. За да стане селскостопански производител, К. трябвало да има 10 животни и свидетелят му прехвърлил от неговите, не му взел пари за тях. Наложило се да му прехвърли всички животни, защото се разболял, но не си спомнял коя година стА.ло това. Сина му не му плащал за животните. СтА.ли около 40 животни общо. Съпругата на сина му не знаела къде се намират животните, тя нямала понятие за тези неща. Всички субсидии получавал К.. Не наемали хора за отглеждане на животните, защото двамата се справяли добре. От време на време викали едно момче за няколко дни. На вилата се хранели, когато били там. За работника К. не носил хрА.. ХрА.та я приготвяла съпругата на свидетеля, тя перяла и ходела да гледа и децата даже. Свидетелят не помнел след раждането на Л., страните да са живели при родителите на К.. 40 дни съпругата на свидетеля била плътно до К. след раждането на Л.. Къпели детето в първата стая горе на етажа. Второто дете съпругата му го къпела. К. къпел децата, той перял, К. до момента не знаела как се пуска пералнята. Семейството на К. имало съвременни уреди. К. не знаел какво е да му се приготви хрА.. На децата се купували вафли и бисквити, това било. Децата ходели всеки ден при свидетеля в призема да се хранят. К. карал децата на градина и училище, защото К. нямала книжка. Свидетелят не виждал бащата на К. да кара децата. Той ходил в дома на семейството около 10 пъти през тези 14 години. Свидетелят не виждал нито веднъж сестрата на К. в дома им. Л. имал интерес към футбола от малък. Най-напред започнал да тренира футбол в С., след това в К.. В началото тренирал само в района. К. го карал на тренировки в К. и го чакал, а свидетелят вършел цялата работа за сметка на К.. Два сезона малкият изкарал на тренировки в П.. Всяка седмица ответникът го водел по 3-4 пъти. Само на тренировки ходел в „Локомотив“, не учел там. След това Н. и К. го завели на проби в северна България. К. не бил много съгласен детето да ходи там, защото е далеч и по други причини. Детето остА.ло там 4-5 дни. До последно детето било на тренировка със свидетеля в К.. Имало един треньор, който предложил на К. да говори с треньорите в С.З.. Този мъж се обадил и го приели веднага. К. завел детето в С.З., свидетелят не знаел дали К. е била с тях, Л. бил приет. К. не отишъл да помага за настаняването на Л. в общежитието, защото имал ограничителна заповед. Свидетелят бил там, на К. не му разрешили да се види с детето, заради ограничителната заповед. Когато К. напуснала жилището, със сина му били в БалкА.. На другата вечер се прибрали и К. отишъл да провери дали съпругата му е там. Разбрали от майка му, че К. я няма. Съпругата на свидетеля си била вкъщи и видяла когато К. си тръгнала. Според свидетеля, К. си тръгнала, защото прибрала парите. К. създавала скандалите в семейството. Свидетелят знаел, че постоянно имали проблеми, но никой не му казал, че точно преди да си тръгне между съпрузите е имало сандал. Свидетелят дори се канел да посещава социалните работници, защото К. често биела сина си, крещяла му. Като научили, че К. си е тръгнала, отишли вечерта у родителите й, но никой ги предупредил, че срещу сина му има ограничителна заповед. Като отишли у тях, излезли родителите на К., а тя и Б. били горе на прозореца. Л. го нямало, по това време бил в С.З.. Започнали да говорят за парите, но се разбрало, че родителите й не проявяват разбиране. Ставало въпрос за 40 500 лева. К. ги държал вкъщи, защото се налагало да купува по-големи неща, и му трябвали пари в брой – за бали, за жито, парите били от субсидии. При липса на пари в брой не можел да търгува. Ответникът споделил с баща си, че държи пари на две места в дома си, не уточнил къде са. Когато отишли в дома на К., тя се обадила в полицията и връчили заповедта, а свидетелят ги уведомил за липсващата сума пари. Когато полицейските служители разбрали, че са съпрузи, им казали, че само с дело могат да решат спора за парите. Свидетелят и сина му не продавали месо и мляко, продавали телета за месо. К. давал на съпругата си средства от продажбата на телетата, отделно всеки месец й давал по 300 лева, двете деца имали две спестовни книжки, които направили свидетелят и съпругата му. Свидетелят сочи, че семейството е разполагало с достатъчно средства и не знае да са имали нужда от кредити. От сина си знаел, че родителите на К. не са й давали средства за ремонтите в дома им. Когато се родил Л., свидетелят и съпругата му все още не живеели на вилата, а когато се родила Б. – само той живеел, съпругата му се прибирала в дома им. За постоянно се установили в града преди около две години. К. си ползвала отпуска по майчинство по две години и гледала децата докато тръгнали на детска градина, не отсъствала дълго от вкъщи. Купувала готова, топла хрА. от магазина. Виждали от кутиите, които изхвърляли във варела. Свидетелят не проверявал всеки ден с какво се хранят децата. Децата постоянно ходели при съпругата му за да се хранят. Имало е случаи, в които К. вземал хрА. от родителите си я носел в дома си. Имало случаи семейството на К. да ходи на вечеря у родителите на К.. Свидетелят и сина му били заедно, свидетелят тръгвал при животните, а К. малко по-късно, първо водел децата на училище и детска градина, след това се качвал при животните, правели уговорки за времето на тръгване към вилата. Свидетелят имал представа за парите, които били в дома на страните, но нямал представа за точната сума, научил я от сина си. К. му казал, че парите са изчезнали, а свидетелят знаел, че са от фонда, защото парите от продажбата на животни се вземали през октомври-ноември, а субсидиите се вземали през януари, февруари, март. Предполагал, че са от субсидии, нямало от какво друго да са.

В показанията си св. М. Н.а сочи, че ответникът е племенник на покойния й съпруг и свидетелката живее в С., на първия етаж от къщата, в която са живели страните. Сочи, че родителите на ответника живеят в тяхната половина на приземния етаж, и свидетелката също живеела в нейната половина от приземния етаж или на първия етаж при дъщеря си и зет си. Сочи, че санирали къщата през 2011-2012 г., К. и К. били семейство по това време. Санирането било направено поетапно, първо на първия етаж, впоследствие – на втория. Свидетелката знаела, че Л. Н., бащата на ответника, е платил за санирането на горния етаж. На етажа било направено допълнително стълбище след санирането, това било преди около 3-4 години. Стълбите направили Л., К. и техен приятел Г., който разбирал от строителство. Избили врата, за да се стигне до стълбите и свидетелката видяла тримата да я избиват, след това направили стълбите и лепили плочки. Целият труд бил извършен от тримата мъже, нямало други майстори. Парапет имало на цялото стълбище под този вход, надолу нямало нужда. Парапетът бил направен съвместно с дъщерята на свидетелката, като всеки поел дела си от ремонта, който бил извършен от софийска фирма. Когато се оженили К. и К. бил направен ремонт на детската стая. Ремонтът бил козметичен, шпакловане на стени, подновяване на боя. Не го правила фирма. Сами си сложили ламиниран паркет. Не знаела кой точно е полагал труда. Била изградена стена към общия им таван, от етажа на страните нагоре, била монтирА. ПВЦ-врата и така таванът бил изолиран от етажите. Освен санирането и направата на парапета, други фирми или специалисти по строителство свидетелката не виждала. Виждала бащата на К. да участва и да помага. По-голямата част от ремонта на етажа бил правен преди К. да отиде в къщата на К.. През 2006 г.-2007 г. сменили част от дървената дограма, вратите, прекарали парно. След раждането на първото дете съпрузите били в С., а след второто не се прибрали веднага. Съпругата на Л. се казвала В., живели на вилата, но когато се родил Л., тя слязла от вилата и била до К. и К. неотлъчно повече от месец. Свидетелката често виждала тримата или четиримата да излизат заедно от дома си, да се качват в колата, К. да ги закара по места и да се върне в дома си.

Не можела да каже, че е ежедневно, но било много често. Свидетелката виждала и Л. да ходи с автобус на училище и да се връща. Б. била малка, тя отскоро била ученичка. Виждала К. да се прибира с Б.. К. създавала впечатление за много грижовна майка, но имало случаи, в които свидетелката била потресена от нейното отношение към децата. К. се включвал в отглеждането на децата. Много често излизали тримата заедно с Л. докато бил малък, ходили на кафе или на разходка. К. се занимавал с Л. във връзка със спорта. В двора подреждал елементи - имали футболна врата, често го водел на стадиона. Ежедневно се занимавал с него, включително и с внука на свидетелката, който бил няколко години по-малък от Л.. Били близки като едно семейство и поддържали близки отношения. Докато живеели там, децата изглеждали добре, винаги били чисти и изпрани, добре облечени. Случаите, които възмутили свидетелката били два – веднъж ищцата биела жестоко Л. на общия им двор, с ритници и блъскане, тогава Л. бил около 10 годишен. Свидетелката видяла сцената през прозореца, не разбрала повода. Втория път била пряк свидетел, била на площадката, детето като тръгвало на училище от втория етаж, свидетелката чула викове, крясъци, които били ежедневие, видяла блъскане на детето по стълбите така, че ако свидетелката не го задържала на площадката, то щяло да падне. Чула гласа на К. да вика по детето и я видяла, предположила, че К. не е там. Свидетелката мислела, че съпрузите разполагат със средства, К. работел като горски служител и едновременно помагал на Л. да гледа животни на вилата. Впоследствие разбрала, че той напуснал работа като горски и започнал да се занимава с животните, които били прехвърлени на негово име, за да започне този бизнес и да ползва субсидии от държавата. К. била служител в музея в К.. К. и К. не живеели заедно август месец 2022 г. В един съботен ден свидетелката разбрала от децата докато слизали по стълбите, че ще ходят на басейн, пожелала им приятно изкарване, но преди да види децата, сутринта имало скандали на етажа. Видяла К. на двора, а отпред бил бащата на К.. По-късно разбрала, че ищцата е напуснала дома си. След тази случка, свидетелката отсъствала около седмица от дома си, а като се прибрала, В. с безпокойство споделила, че К. си е тръгнала с децата и взела със себе си 40 000 лева. К. се прибирал от работа между 07: 00-08: 00 часа вечерта. Виждала бащата на К. да взема или връща децата. К. била по-активна за децата, живота, за дома. В първите години, преди да се появи Б., тримата – К., К. и Л. често посещавали развлечения. Впоследствие свидетелката знаела, че двете деца са ходили на екскурзии с родителите на ищцата. К. наполовина бил ангажиран с животните и с децата. Свидетелката знаела, че са имали и човек, който да им помага с животните, но понякога се налагало и К. да ходи с тях в БалкА.. Не можела да каже, че семейството е водило луксозен начин на живот, но правело впечатление, че К. има много тоалети и много чифтове обувки и ботуши, които били наредени на стълбите към тавА.. Родителите на К. били на вилата, слизали си периодично, майка му слязла за около месец и половина, когато се родил Л., след това пак се качила на вилата. Свидетелката не помнела дали са слизали от вилата след раждането на Б.. На свидетелката правело впечатление, че когато Л. отивал на училище, винаги носел плод в ръката си. Свидетелката често виждала и хрА. в тарелки, и затова смята, че по-често семейството се е хранило с готова хрА.. В. два пъти влизала с децата в болница като придружител, в единия случай К. била с бъбречна криза. Свидетелката виждала децата да ходят да хапват при баба си, знаела, че ходят на гости и на родителите на К.. В показанията си св. В. Н., майка на ответника, сочи, че когато се оженили страните, всичко на етажа било обзаведено и направено както трябва. К. като забременяла втори път, решили да правят някои ремонти. Имало дървени дограми, които трябвало да се сменят. Съпругът и поставил ламинирания паркет, синът й купувал материалите. Канили и един негов приятел – Г., за да му помага. За външното стълбище не ходил майстор да го прави. Мъжът й бутнал част от стената, за да направят врата. К. поръчал врата и мъжът й я поставил. Затворили тавА. с тухли, изградили го заедно мъжът й и Г., К. им помагал. Свидетелката не помнела кога е направена външната изолация на къщата, първо я направили съседите на първия етаж, след това мъжът й поискал да направят и втория, двамата лично платили материалите и труда за изолацията, те се пазарили с майсторите и платили около 3 500 лева първоначално, след това мъжът й доплатил още 300 лева. На стълбищата бил сложен парапет, за вътрешното К. и Н. извикали фирма от София. За външното стълбище го правил техен познат от С.. Бащата на К. помогнал за ремонта в спалнята, извикал негов колега, но материалите ги купувал К.. Синът й работел в „Централен Балкан“ и ходел да помага на баща си с животните. След като се разболял съпругът й през 2015 г. се наложило да прехвърли всички животни на сина им. Първо му прехвърлил 10 броя от кравите, за да го направи земеделски производител, защото докато работел в „Централен Балкан“ имал възможност да наглежда животните на балкА.. К. не плащал на баща си животните. Баща му му помагал, почти изцяло занимавал с животните. Гледали да освобождават К., защото си имал ангажименти към децата. По време на мъжа й даже не наемали работници. К. не е изпращала хрА. за работници и за пастирите. К. на вилата се хранел при тях. Като се родил Л., К. и свидетелката къпели детето. След раждането му, семейството било в техния дом, не били в К.. Докато ищцата била бременна, свидетелката била на вилата и слизала периодично в града. Когато се родило детето, почистили основно жилището с К. и приготвили каквото е необходимо за бебето. След раждането, свидетелката била 40 дни в С. и помагала на К., защото имала тежко раждане. Когато се родила Б., семейството остА.ло в К. около 40 дни. Синът й ползвал колата, за да води децата на детска градина и съпругата си на работа. След това отивал при баща си и започвал работа, а мъжът на свидетелката почти постоянно бил на обекта. Според свидетелката, синът й плащал всичко, а съпругата му казвала, че нейните средства не ги носи в дома си, а си ги държи на работа, за да са й под ръка. Имало случай, в който разбрали, че К. е взела около 5 000 лева от парите, които държат вкъщи. Синът й разбрал, че липсват пари и попитал за какво ги е взела, поискал обяснение и ищцата ги върнала по някакъв начин. След това синът й разбрал, че е изтеглила кредит и си помислили, че е заради поисканото обяснение. Преди КОВИД - пандемията, К. споменавал, че държи около 20 000 лева от субсидии, защото не може да ходи постоянно в банката, а му трябвали за изхранване на животните. Последната субсидия била около 40 000 лева и казал, че я е оставил вкъщи. Свидетелката и съпругът й били за една седмица на море, обадили се на К. да ги вземе, това било на 22.08.2022 г. Вечерта синът й се сторил притеснен, но казал на майка си, че цял ден е носил бали, свидетелката попитала за К. и малкото дете, Л. по това време вече бил в С.З.. К. казал, че К. и детето са отишли в К.. През следващия ден, свидетелката видяла за кратко К., която казала, че отива да купят раница на детето, носела полупразен сак и повече не се върнала в дома им. К. и съпругът и нощували в планината, и като се прибрали след ден-два, К. попитал за съпругата си, след това споделил, че е взела парите от субсидиите – 40 500 лева. Отишли на следващия ден в дома на родителите на К. и споделили с родителите й, че липсват тези пари. Дошла полиция, К. се обадила, полицаите отишли и казали, че имат да връчват заповед на К., а свидетелите попитали какво да правят, защото К. е взела пари от вкъщи. Отговорили им, че щом са съпрузи, всичко трябва да бъде по съдебен ред. Когато отишли при К., излязла майка й, а баща й правел кА.л в двора и имало работник. К. била там, и след като й казали, че искат да говорят с родителите й, ги изгонила, казала им, че нямат работа там и започнала да бута свидетелката. Излезли на площадката до къщата, съобщили на родителите на ищцата за липсващите пари, казали им, че К. ги е взела от тях и че съпругът на свидетелката работи повече от К., затова иска част от парите. Майката на ищцата отрекла да знае нещо, а баща й попитал дали парите са най-важното. К. през това време извикала полиция. Ищцата не казала нищо за парите пред свидетелката или пред полицаите. К. предния ден й се обадил на високоговорител и попитал за парите, а тя започнала да се пазари с него, че ще върне парите, ако децата остА.т при нея. По време на развода го манипулирала, че ще върне парите. Той й предложил да разделят парите по 10 000 лева на човек. Да внесе на нея и на децата по 10 000 лева. По телефона чули, че К. се пазари за родителските права. К. й казал за подялбата на парите, а от съпруга си свидетелката разбрала, че парите са 40 000 лева и че нямат право да взимат цялата част. Съпругът й вече нямал крави, но понеже ги гледал, искал половината пари. Това пазарене било в деня след като К. си тръгнала и преди да отидат при родителите й. Доколкото свидетелката разбрала, 21 000 лева са липсвали от касата, К. знаела къде стои ключа. К. не подал жалба в полицията за парите, казал, че ще се разбере с К.. Според свидетелката, К. взела парите, защото последно тя е излязла от жилището. От сина си знаела, че никой друг не е влизал в дома им.

Изслушан по реда на чл. 176 от ГПК, ответникът сочи, че плащанията от ДФЗ по безвъзмездната финансова помощ по различни мерки и програми като субсидии, помощи и др. се извършват по банков път, след представена банковата сметка в ДФЗ. Неговата банкова сметка била в „Банка ДСК“ ЕАД. Спорната сума от 40 500 лева била събирА. за период от около 3 години. Теглена била от банковата сметка в „Банка ДСК“ по 1 000 лева на ден.

От заключението на комплексната съдебна зоотехническа и икономическа експертиза се установява следното:

1. По въпроса какъв е броят на родените телета в периода 01.01.2016 г. до 23.08.2022 г., съответно до •••••••• г., като се посочат порода, пол, номер на ушна марка, номер наушна марка на майката и други индивидуализиращи белези, вещите лица сочат следното:

Телетата, които са родени за периода 01.01.2016 до 23.08.2022 г. в животновъден обект (ЖО) с вет. peг. №4330-0056 (ферма за говеда месодайно направление), намиращ се в гр. С., общ. С., обл. П., собственост на К. Л. Н., са по години, както следва „описано подробно в експертизата и с номер на ушна марка“:

• За 2016 г. са новородени общо 18 бр. телета (12 бр. пол мъжки (М) и 6 бр. пол женски (Ж));

• за 2017 г. са новородени общо 18 бр. телета (10 бр. пол М и 8 бр. пол - Ж);

• За 2018 г. са новородени общо 14 бр. телета (10 бр. пол - М и 4 бр. пол - Ж);

• За 2019 г. са новородени общо 15 бр. телета (5 бр. пол - М и 10 бр. пол - Ж);

• За 2020 г. са новородени общо 15 бр. телета (7 бр. пол - М и 8 бр. пол - Ж);

• За 2021 г. са новородени общо 17 бр. телета (6 бр. пол - М и 11 бр. пол - Ж) - За 2022 г. са новородени общо 17 бр. телета (11 бр. пол - М и б бр. пол – Ж).

За периода от 23.08.2022 г. до •••••••• г. няма новородени телета в ЖО с вет. peг. №4330-0056 (ферма за говеда месодайно направление), намиращ се в гр. С., общ. С., обл. П., собственост на К. Л. Н.. За периода от 01.01.2016 г. до 23.08.2022 г., съответно до •••••••• г. в ЖО с вет. peг. №4330-0056 (ферма за говеда месодайно направление), намиращ се в гр. С., общ. С., обл. П., собственост на К. Л. Н., са родени общо 114 бр. телета.

2. По въпроса кои от родените в посочения период телета са продадени, кога, на каква пазарна цена, как е извършено плащането, ако е по банков път - по коя банкова сметка са преведени парите от продажбите? Каква е била средната пазарна цена на продадените телета към датата на продажбата, като се посочи такава за всяко поотделно, както и общата цена, вещите лица сочат следното:

С протокол-декларация за изкупените животни от частен производител от 06.10.2017 г., К. Н.: продава на „Булкое БГ“ ЕООД, регистриран събирателен център № Д4137-0001, представлявано от Тахир Кика следните животни:

ТЕЛЕТА: 13 броя с тегло 3770 кг с ед.цена 2, 35 лв./кг на ст-ст 8 859.50 лв.

13 бр. телета на обща стойност 8 859, 50 лв. 8 859, 50 лв.: 3 770 кгр. = 2, 35 лв./кгр. 8 859, 50 лв.: 13 бр. = 685, 50 кгр.: 2, 35 лв./кгр. = 290, 00 лв./бр. (2, 35 х 13 х 290, 00 лв./бр. = 8 859, 50 лева - Ср. Паз цена - 290.00 лв./бр.) 2. С протокол-декларация за изкупените животни от частен производител от 06.11.2018 г. К. Н. продава на „Булкое БГ“ ЕООД, регистриран събирателен център № Д4137-0001, представлявано от Тахир Кика следните животни:

ТЕЛЕТА: 8 броя с тегло 2 100 кгр. с ед.цена 2.40 лв./кгр. на ст-ст 5 184.00 лв.

8 бр. телета на обща стойност 5 184.00 лв. 5 184, 00 лв.: 2 100 кгр. = 2.47 лв./кгр. 5 184, 00 лв.: 8 бр. = 648.00 кгр.: 2.40 лв./кгр. = 270.00 лв./бр. (2.40 х 8 х 270.00 лв./бр. = 5 184.00 лева - ср. паз. цена - 270.00 лв./бр. 3. С фактура/известие от 13.11.2019 г. К. Н., продава на М. Х.: - ТЕЛЕТА: 12 броя с тегло 1975 по ед.цена 3.80 лв. за сумата 7 505.00 лева;

12 бр. телета на обща стойност 7 505, 00 лв. 7 505, 00 лв.: 12 бр. = 625.42 кгр.: 3.80 лв./кгр. = 164.58 лв./бр. (1975 кгр.: 12) = 164.58 лв. х 3.80 лв./кгр. = 625.42 лв. X 12 бр. = 7 505.00 лв.

Ср. паз. цена – 164.58 лв./бр. 4. С протокол-декларация за изкупените животни от частен производител от 28.10.2020 г., К. Н.: продава на „Булкое Б1“ ЕООД, регистриран събирателен център № Д4137-0001, представлявано от Т. К. следните животни:

ТЕЛЕТА 12 броя телета по ед.цена 2.35 лв. за сумата 7 896.00 лева (2, 35 х 12 х 280, 00 лв./бр. = 7 860, 00 лева) - ср. паз. цена – 280.00 лв./бр. 5. С фактура/известие от 05.11.2021 г., К. Н. продава на С. В.: - ТЕЛЕТА: 14 броя по ед.цена 540.00 лв. за сумата 7 560.00 лева; ср. паз. цена – 540.00 лв./бр. За периода 01.01.2016 г. до 23.08.2022 г., са били продадени общо: 59 бр. телета на стойност 37 004.50 лева.

Размерът на средната пазарна цена е изведен посредством математическо пресмятане в съотношение на броя на телетата и общата им стойност към момента на сделката. В отговор на поставените задачи, следва да са налице паспортите, кантарните бележки и споразумяната между продавача и купувача цена за всяко едно от животните и на базата на която да се изведе средна пазарна цена по продажбите.

Вещите лица сочат, че е невъзможно да се установи каква е била средната пазарна цена на продадените телета към датата на продажбата на основание, като се посочи такава за всяко поотделно от приобщените по делото документи.

В годишна данъчна декларация с вх. № 1600И1310648 от дата 20.04.2022 г. по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, за придобит доход от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ от източници в България, включително доход по чл. 29, ал. 3 от ЗДДФЛ е отразен доход по 301 – 7 560.00 лв. и по 3011 – 28 717, 88 лв. и обща сума за облагане в размер на 36 277.88 лева. Признатите разходи за дейността (60%) са в размер на 21 766, 73 лева. Облагаемият доход от дейността – 14 511.15 лева. Задължителни осигурителни вноски по реда на КСО и ЗЗО, удържани или внесени авансово през годината - 1 401.02 лв. Годишна данъчна основа за доходите от друга стопанска дейност – 13 110.03 лв.

Справки от Централна Кооперативна Банка АД - клон К. по сметка IBAN: •••••••••••••••••••• с титуляр К. Л. Н. по внасяни и теглени суми:

• Вносна бележка от 08.11.2016 г., на основание: Вноска по сметка (+) 5 000, 00 лв.

• Вносна бележка от 24.11.2016 г., на основание: Вноска по сметка (+) 4 000, 00 лв.

• Вносна бележка от 17.10.2017 г., на основание: Вноска по сметка (+) 4 700, 00 лв.

• Вносна бележка от 16.11.2018 г., на основание: Вноска по сметка (+) 8 000, 00 лв.

• Вносна бележка от 03.01.2019 г., на основание: Захранване на сметка (+) 9 500, 00 лв.

Вносна бележка от 07.01.2022 г., на основание: Захранване на сметка (+) 9 450.00 лв.

Общо: 40 650, 00 лв. Нареждане по разписка от 24.04.2018 г., плащане в брой (-) 2 000.00 Остатък: 38 650, 00 лв. Общата сума на внесените по сметката с вносна бележка в размер на 40 650 лева, за която сума няма посочен конкретен източник относно яснотата дали сумите са от продажбите на телетата или от други източници, свързани със стопанската дейност на титуляря, както и основанието за извършеното плащане в брой по нареждане на сума от 2 000.00 лева.

Движение по Клиентска сметка. IBAN: •••••••••••••••••••••• За периода от 01.10.2020 г. до 28.04.2022 г.: Начално салдо 01.10.2020 г.: Дебит 0.00 лв. - Кредит 27 799.14 лв. Крайно салдо 01.10.2020 г.: Дебит 0.00 лв. - Кредит 27 799.14 лв. Старо салдо към 03.01.2022 г.: Дебит 0.00 лв. - Кредит 27 383.14 лв. Захранване на сметката 07.01.2022 г. - 9 450.00 лв. Крайно салдо 07.10.2022 г.: Дебит 0.00 лв. - Кредит 36 833.14 лв. За периода от 27.04.2022 г. - 28.04.2022 г.: Старо салдо към 27.04.2022 г.: Дебит 504.00 лв. - Кредит 36 833.14 лв. - Салдо 36 329.14К 27.04.2022 г.: Дебит 4.50 лв. - Кредит 0.00 лв.- Салдо 36 324.64К 28.04.2022 г.: Дебит 390.00 лв. - Кредит 0.00 лв.- Салдо 35 934.64К Справката от „Движение по Клиентската сметка“, за периода от 01.10.2020 г. до 28.04.2022 г., приобщена по делото, е с отразени суми само по „Салдо Кредит“. Липсващата информация от движението на паричните потоци по „Дебит/Кредит“, също не дава възможност за установяване дали в паричните потоци по сметките участват и суми от продажбите на телетата, или са включени и от други източници на доходи, свързани с дейността на титуляря на сметката.

3. По въпроса какъв е броят на животните, отглеждани от земеделския производител към 01.01.2016 г., като се посочат по вид, порода, пол, възраст, номер на ушна марка, както и в кои животновъдни обекти се отглеждат, вещите лица сочат:

Отглежданите животни от земеделския производител К. Л. Н. към дата 01.01.2016 г. са общо 43 броя, подробно описани с номера на ушни марки, пол, възраст.

От дата 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., тоест през цялата календарна година, всички животни са отглеждани в два животновъдни обекта, а именно в ЖО с вет. peг. №4330-0056 (ферма - постоянен обект), намиращ се в гр. С., общ. С., обл. П., собственост на К. Л. Н., и в ЖО с вет.рег. №4330-0137 (пасище), намиращ се в парков участък № 6, район „•••.“, пасище „•••“, общ. С., обл. П., собственост на К. Л. Н.. На дата 04.07.2016 г. регистрираният ветеринарен лекар (РВЛ) д- Г. Д. А. е издал от ИнтегрирА.та информационна система „ВетИс“ на БАБХ Ветеринарномедицинско свидетелство (BMC) №BG2016-031316/04.07.2016 г., за придвижване/транспортиране на животни (ЕПЖ - 45 бр. говеда) с място на товарене от ЖО с вет. peг. №4330-0056 (ферма - постоянен обект), намиращ се гр. С., общ. С., обл. П., собственост на К. Л. Н., до място на разтоварване ЖО с вет. peг. №4330-0137 (пасище), намиращ се в парков участък № 6, район „Амбарица“, пасище „Конарското“, общ. С., обл. П., собственост на К. Л., (том 2, 331 лист) На дата 10.10.2016 г. регистрирания ветеринарен лекар (РВЛ) д-р Г. Д. А. е издал от ИнтегрирА.та информационна система „ВетИс“ на БАБХ Ветеринарномедицинско свидетелство (BMC) №BG2016-043472/10.10.2016 г., за придвижване/транспортиране на животни (ЕПЖ - 45 бр. говеда) с място на товарене от ЖО с вет.рег. №4330-0137 (пасище), намиращ се в парков участък № 6, район „Амбарица“, пасище „Конарското“, общ. С., обл. П., собственост на К. Л. Н., до място на разтоварване ЖО с вет. peг. №4330-0056 (ферма - постоянен обект), намиращ се гр. С., общ. С., обл. П., собственост на К. Л. Н.. (том 2, 306 лист) Може да се каже, че от 04.07.2016 г. до 10.10.2016 г. са били на паша общо 45 бр. говеда.

Има разминаване в броя на наличните животни във фермата и тези, които са били на паша, това е така, защото има придвижени и новородени телета от месец март 2016 г. - общо 7 броя телета с номера на ушните марки BG37058816, BG37058817, BG37058818, BG37058819, BG37058820, BG37057407, BG37057408.

През периода на пашата в ЖО с вет. peг. №4330-0056 (ферма - постоянен обект) са остА.ли 5 бр. говеда с номера на ушните марки BG16110221, BG30888667, BG31319111, BG37009636, BG37009638 и 3 бр. коне с номера на чипове 100000000038732, 100000000052325, 100000000052934.

През периода на пашата в ЖО с вет. peг. №4330-0056 (ферма - постоянен обект) са остА.ли 5 бр. говеда с номера на ушните марки BG16110221, BG30888667, BG31319111, BG37009636, BG37009638 и 3 бр. коне с номера на чипове 100000000038732, 100000000052325, 100000000052934.

4. По въпроса каква е средната продължителност на живот на отделните видове животни, както и от каква възраст и до кога дават приплод? До каква възраст отглежданите говеда могат да се използват за месо, вещото лице дава следното заключение:

В двата животновъдни обекта, които се стопанисват от К. Л. Н., основно се отглеждат едри преживни животни (ЕПЖ) - говеда, месодайно направление на различна възраст и еднокопитни животни (ЕК) - коне.

Нормалната (средната) продължителност на живот при конете е 25- 30 г., а работещите домашни коне живеят средно 20-25 г. Спортните коне живеят по-дълго от работещите с около 5-7 г. Продължителността на живот е много относително понятие и зависи от много фактори, като климат, начин и условия на отглеждане, предназначение, порода, хранене и т.н. Достигането на полова зрелост на мъжките и женските кончета настъпва между 10-18 месечна възраст. Разплодната възраст обикновено при жребците е 4 години, а при кобилите - 3 години. При тежковозните коне тя е с 1 година по-рано, поради това, че те се развиват по-бързо от ездитните породи. Бременността при кобилите е с продължителност 335-340 дена (около 11 месеца). Конете може да се използват за разплод до 14-16 годишна възраст, като тази граница може да се увеличи или намали в зависимост от конкретното животно.

Максималната възраст, която една крава може да достигне, е средно 30-35 г., но нормалната (средната) продължителност в условията на ферма, една обикновена крава живее средно между 20 и 25 г. Кравите живеят по- дълго от биците. Ако женските достигнат 25-30 г., продължителността на живота на биците е 15-20 г. Половата зрелост при говедата настъпва при различна възраст между 6-9 месечна възраст, но може да варира в зависимост от породата, скорозрелостта, условията на хранене и отглеждане на младите животни. На тази възраст както женските, така и мъжките телета не са достатъчно телесно развити. Ранното заплождане на юниците се отразява зле върху тяхното нормално развитие. Половата зрелост предшества стопанската, т.е. възрастта, в която животните може да се използват за разплод без вреда на здравето им и качеството на приплодите им.

В практиката е възприето юниците да се заплождат, когато достигнат 65-70% от средното тегло на възрастните крави. При месодайните породи говеда полова зрялост достигат между 10-12 месечна възраст, а стопанска на около 13-15 месеца. Средната продължителност на бременността при кравите е 280-285 дни (около 9 месеца), като също може да варира. Стопански рентабилно е една крава да дава приплод средно до 10-12- годишна възраст, при което се получават 8-10 телета. Приблизително след навършване на 15- годишна възраст започва процесът на стареене при кравата. Няма ограничение до каква възраст говедата да се използват за месо, тоест от всяко заклано животно може да се добие месо, но в зависимост от качеството му се влага в различни хранителни продукти.

От заключението по допълнителната експертиза, към комплексната съдебна зоотехническа и икономическа експертиза, изготвено от вещото лице Калника И. се установява следното:

1. По въпроса как се извършват разплащанията от ДФЗ по безвъзмездната финансова помощ по различни мерки и програми като субсидии, помощи и други плащания? По коя банкова сметка са превеждани същите, вещото лице дава следното заключение:

Във връзка с допуснатите въпроси по реда на чл. 176 от ГПК, които се явяват допълнителни към въпросите по назначената с протокол № 1208 от 24.10.2023 г., вещите лица са установили, че в така поставените въпроси не е посочен периода за изследване както и това, че за изясняването на обстоятелството в процеса на извършване на експертизата не са били предоставени изискуемите документи с данни, съответстващи на отговорите по поставените въпроси. Вещите лица не са запознати със схемите за директните плащания по безвъзмездната финансова помощ по различни мерки и програми като субсидии, помощи и други плащания относно формирането на размера по одобрените целеви плащания за които смятат, че се определят на основание подаваните от производителя декларации, както и в частта на въпроса по коя банкова сметка и какви суми са превеждани същите за които пълната информацията може да се получи от Държавен фонд „Земеделие“.

2. По въпроса посочената от ответника с насрещната искова молба сума в общ размер на 40 500 лева в кой период от време е теглена и на кои дати и в какви размери, вещото лице дава следното заключение:

Посочените с насрещната искова молба сума в общ размер на 40 500 лева в кой период от време е теглена и на кои дати, и в какви размери, относно произхода им и дали са свързани с реализираните продажби на животните, също не е възможно да бъде даден отговор, предвид установеното с отговорите на въпросите към експертизата.

Общата стойност на извършените с 5 (пет) броя продажби по формирани с по различен брой групи на общо 59 броя телета, общата сума в размер на 37004.50 лева (тридесет и седем хиляди, четири лева и петдесет стотинки) е била изплащА. по платежните документи в брой от купувача на продавача в датите на сделките.

В частта на въпроса: Кои от родените в посочения период телета са продадени, кога, на каква пазарна цена, как е извършено плащането, данните се извеждат от протоколите и фактурите по регистрираните продажби на животни, описаните в групи по бройки във „Ветеринарномедецинско свидетелство за предвижване /транспортиране на животни, издадено от информационната система“ по ушните марки.

Видно от начина на плащането е, че сумите по продажбите са образувани за общо продавани групово животните, по общото им живо тегло или по общ брой в съответствие на описаните ушни марки във „Ветеринарномедецинско свидетелство за предвижване/транспортиране на животни, издадено от информационната система“, които описаните по ушните марки животни съответстват и по данните на приобщените в предоставените от ищцата по делото описаните по групи телета.

В частта на въпроса: Каква е била средната пазарна цена на продадените телета към датата на продажбата, като се посочи такава за всяко поотделно, както и общата цена, от проверката на документите по делото не се установи наличие на индивидуализиране на всяко животно по отделно по ушната марка и премерено живо тегло, на което основание средно-пазарната цена е изведена по метода на математическото изчисление в съотношение на общото тегло на продадената група животни по общо живо тегло и общата стойност но платежните документи.

В частта на въпроса: Как е извършено плащането, ако е по банков път - по коя банкова сметка са преведени парите от продажбите, съгласно отметката по платежните документи, че сумата по сделката в лека е платена от купувача на продавача в брой става ясно, че плащанията не са превеждани по банков път и съответно отпада необходимостта за установяване на извършени преводи на суми по документирани продажби на животни по банков път и съответно за установяване на размера им от извлечения по банкови сметки.

Въз основа на установеното от приобщените и обсъдени от експертизата документи, не става ясно дали посочената от ответника с насрещната искова молба сума в общ размер на 40 500.00 лева - при формирането на която посочена сума, дали е участвала и получената от продажбите на телетата и общата сума в размер на 37 004.50 лева, която сума е доказано от платежните документи, че сумарно ги е получил в брой на датите от продажбите и в случай, че впоследствие са били внасяни по някоя от банковите сметки да са били изтеглени, би могло да е възможно да се отговори и на допълнително поставените в съдебното заседание въпроси след предоставяне на банково извлечение относно установяване на обстоятелствата дали сумите са съществували в някоя банкова сметка, в кой период от време е теглена и на кои дати и в какви размери в случай, че са били извършвани такива банкови операции.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице А. З. се установява следното:

По задачата: каква е стойността на направените разходи за извършване на подобренията в имота; поотделно за труд и материали към момента на тяхното извършване.

Препоръчителната пазарна стойност на разхолите за създаване на строително-ремонтни работи в обекта, предмет на експертизата, представляващ втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 591 кв.м, съставляващо УПИ IX-283 в кв. 13 по плА. на гр. С., общ. С., обл. Пловлив, ул. „ТА. Павлова“ № 2 към момента на тяхното извършване възлиза на 8 671.89 лева ~ 8 700.00 лева.

Обща препоръчителна пазарна стойност на разходите за труд, към датата на създаване на СРР възлиза на 2 999.64 лв. ~ 3 000.00 лева Обща препоръчителна пазарна стойност на разходите за материали, към датата на създаване на СРР възлиза на 5 524.53 лв. ~ 5 550.00 лева.

По задачата: като отговори на въпроса дали вследствие на извършените подобрения се е увеличила стойността на процесния имот и с каква сума, като това увеличение се даде към датата на изготвяне на заключението, вещото лица дава следното заключение:

Препоръчителната пазарна стойност на разхолите за създаване на строително- ремонтни работи в обекта, предмет на експертизата, представляващ втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 591 кв.м, съставляващо У ПИ IX-283 в кв. 13 по плА. на гр. С., общ. С., обл. П., ул. „•••“ № ••• към датата на изготвяне на заключението възлиза на 18 805.98 лева. ~ 18 800.00 лева.

Обща препоръчителна пазарна стойност на разходите за труд, към датата на изготвяне на заключението възлиза на 9 781.73 лв. ~ 9800.00 лева Обща препоръчителна пазарна стойност на разходите за материали, към датата на изготвяне на заключението възлиза на 9 024.25 лв. ~ 9 000.00 лева.

С оглед приетите определения на понятията „подобрение“, „необходими разноски“ и „луксозни разноски“, експертизата приема, че от довършителните работи във втори жилищен етаж, подобрение е само външната изолация на етажа.

Увеличената стойността на имота, към датата на изготвяне на заключението възлиза на 5 050.33 лева ~ 5 050.00 лева.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна стрА.:

ОТНОСНО иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД: Претендира се осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 6 367.50 лева, представляваща половината от стойността на направените по време на брака им с общи средства и труд подобрения, в семейното жилище на страните, собственост на ответника.

Всяко лице извършило подобрения на чужда вещ, увеличавайки стойността и чрез влагане материали и труд, има право на възмездяване (обезщетение), за да бъде избегнато, недопустимото от гл.т. принципите на правото, неоснователно разместване на блага. Правният способ и път, както и размерът на обезщетяването са обусловени от качеството на лицето - подобрител – владелец, държател или гестор. С разясненията, дадени с Постановление № 6 от 27.XII.1974г. по гр.д. № 9/74 г., Пленум на ВС, действащи и към настоящия момент, се приема че правото на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл.72 ЗС и чл.74 ЗС има само подобрителят-владелец, но не и лицето - държател. Съгласно Постановление №1 от 28.V.1979 г. по гр.д. №1/79г., когато държател подобри чужд имот, тогава обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. С тази правна квалификация е и поддържА.та от ищеца парична претенция.

При подобрения в чужд имот, извършени от държател, в полза на държателя възниква парично притезание за неоснователно обогатяване за чужда сметка по чл. 59 от ЗЗД. Размерът му е равен на по-малката сума между стойността на обедняването (разходите, които държателят е направил за извършване на подобренията) и обогатяването (увеличената стойност на имота в резултат на вложените от държателя материали, средства и труд). Длъжник по вземането на държателя е собственикът на имота (така Решение № 40/11.04.2018 г. по гр.д. №2004/2017 г. на ВКС).

В случая се твърди, че разместването на блага е настъпило по време на брака на страните и преди прекратяването му с развод. Брачното правоотношение не може да бъде основание за разместване на блага между съпрузите, когато единият е допринесъл за увеличаване на имуществото на другия, но само в случаите, когато това е извършено по начин, който надхвърля пределите на дължима съпружеска взаимопомощ. Законовото задължение за взаимопомощ и подкрепа не би могло да оправдае обогатяване, изразяващо се в реализиране на лични капиталовложения, извършване на скъпоструващи подобрения в имот, индивидуална собственост на другия съпруг и покриване на крупни негови задължения. Н случая в тежест на ищцата е да установи твърдяното разместване на имуществени блага при условията на пълно и главно доказване, което според настоящия състав не е сторено по делото.

По делото не е установено по категоричен начин, че активът на имуществото на ищцата е намалял и че в патримониума на обогатилия се за чужда сметка, в случая – бившият й съпруг, е влязло някакво имущество, както и че и двата елемента произтичат от общ факт и при липса на основание за имущественото разместване.

В конкретния случай ищцата не установява при пълно и главно доказване влагане на лични средства в твърдените ремонтни дейности. По делото е установено по несъмнен начин от показанията и на двете групи свидетели, че единственото лично участие на ищцата в извършваните в семейното жилище ССР е посредством заплатения от баща й труд за вътрешна изолация на една от спалните в имота. Отречено е, според настоящия съдебен състав, твърдението на ищцата, че основният разход за ремонт по имота, съставляващ и подобрение – външната изолация на етажа, е извършен със семейни средства. Свидетелските показания на свидетелите на ответника са категорични – бащата на ответника е заплатил санирането на етажа. ОстА.лите ремонтни работи са били извършени с оглед нуждите на семейството, не представляват подобрения, не са увеличили стойността на имота и ищцата, дори да се приеме, че е участвала в тях със средства от личните си доходи, ги е извършвала и в свой личен интерес, с оглед факта, че същата е обитавала посоченото жилище.

Неоснователното обогатяване, като правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано. Безспорно е установено по делото, че създадените битови удобства вследствие извършените СРР са били ползвани както от ищцата, така и от двете деца на съпрузите, същите представляват необходими и полезни разноски за поддръжка на жилището и не водят до неоснователно обогатяване на собственика на имота. В случая, освен личният интерес на ищцата да обитава жилището по време на брака си, следва да се отчете и основополагащият принцип, залегнал в чл.18 от Конвенцията за правата на детето за носене от двамата родители на обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, при въздигане на висшите му интереси в тяхна основна грижа. По делето не се твърди и установява по време на брака на съпрузите и до раздялата им, да е имало разногласие между страните относно местоживеене на децата, и в случая и двамата родители съвместно са осъществявали родителски права, то съдът намира, че разноските, извършени в жилището са били в интерес както на ищцата, така и на общите деца на страните и влагайки средства в тях, съпрузите са действали в собствен интерес и са изпълнили и законовото задължение за дължима грижа по смисъла на §1 т.6 от ДР и чл.3 от Закона за закрила на детето, изрично регламентирА. и в чл.125 от СК, като съвкупност от всички действия, произтичащи от задълженията на родителите към децата. По отношение на установеното подобрение в имота – външна изолация на жилището (саниране), което би могло да доведе до разместване на блага, съдът приема, че гласните доказателства изключват участието на ищцата с лични средства, доколкото със свидетелските показания в тази насока са изказани само предположения за влагане на семейни средства, а ангажираните от ответника свидетели, макар и такива, чиито показания се ценят по реда на чл. 172 от ГПК са категорични, че бащата на ищеца е преговарял, уговорил и заплатил разходите за този ремонт.

Обичайните ремонтни дейности в жилището, представляващи необходими и полезни разноски не водят до разместване на блага, поради което и предявеният иск за неоснователно обогатяване следва да се отхвърли като изцяло неоснователен.

ОТНОСНО иска с правно основание чл. 127 ал.2 от ЗЗД вр. с чл. 36 ал.2 от СК:

Ищцата претендира да бъде осъден ответникът да и заплати сумата от 289.60 лева, представляваща платена от ищцата сума след раздялата на съпрузите, по договор за банков кредит, който ищцата е сключила, до предявяване на иска.

Съобразно разпоредбата на чл.25, ал.2 СК (отм.), дествала към момента на сключване на брака и А.логична с разпоредбата на чл. 36 ал.2 от действащия СК, за задължения, които единият от съпрузите е поел за задоволяване на нужди на семейството, те отговарят солидарно, като съгласно чл.127 от ЗЗД това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от солидарните длъжници по равно, освен ако от отношенията помежду им не следва друго.

Не е спорно по делото, че фактическата раздяла между съпрузите е настъпила на 23.08.2022 г, и от тази страните нямат общо домакинство, както и че кредитът, предмет на спора е изплащан от ищцата. Съгласно практиката установената практика на ВКС, фактическата раздяла е обективно състояние в отношенията между съпрузите, което се характеризира с липса на всякаква духовна, физическа и икономическа връзка между тях и наличието й е основание да се приеме, че презумпцията за съвместен принос е оборена и съответно придобитите имущества от съпрузите в този период са техни лични. Горното води до извода, че суми, погасявани от ищцата за периода след настъпване на фактическата раздяла между съпрузите, следва да се считат платени с нейно лично имущество, а не с общи на двамата съпрузи средства.

Въз основа на горното следва да се направи извод, че погасените от ищцата за периода след фактическата раздяла с нейни средства вноски по договора за кредит следва да се считат заплатени с нейно лично имущество, а не с общи средства на двамата съпрузи. Общият принос на двамата съпрузи при погасяване на кредита следва да се счита оборен поради безспорно установения по делото факт на настъпила между тях фактическа раздяла и липса на общо домакинство. Ответникът сочи, че не е знаел за съществуването на посоченото заемно правоотношение, респективно – не е знаел за какво са употребени средствата. От доказателствата, ангажирани от ищцата се установява, че същата е употребила заемните средства във връзка с разходи на сина й за пробите в град Р., за които ответникът възразил, а впоследствие, след раздялата на съпрузите, вложила средства в оборудването на стая в общежитие на сина на страните. Тези доказателства не са оборени по надлежния ред, поради което съдът приема, че задължението е солидарно, заемните средства са ползвани за задоволяване на нуждите на семейството и ответникът е задължен да плати половината от онова, което ищцата е платила с лични средства след датата на фактическата раздяла. От представената справка за платени суми се установява, че от датата на раздялата до предявяване на иска ищцата е платила сума в размер на в размер на 579.20 лева, като половината от тази сума е в размер на 289.60 лева, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.

ОТНОСНО иска с правно основание чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 22, ал. 2 от СК:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 30, ал.1 от СК вр. С чл. 22, ал.2 от СК, следва да са налице следните предпоставки: страните да са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод, по време на брака единият съпруг да е придобил определено имущество, което служи за упражняване на професията му; придобитите имущества, предмет на заявения иск, да са на значителна стойност; претендиращият дял от стойността на личното имуществото съпруг да е допринесъл за придобиването с труда си, със средствата си или с работа в домакинството. В този смисъл - решение № 125 от 29.10.2020г. на ВКС по гр.д. № 3400/2019г., III г.о., решение № 249/16.07.2010г. по г.д. № 268/2009г., II г.о., решение № 264/21.03.2017г. по г.д. № 2060/2016, IV г.о..

Така предявеният иск е допустим, тъй като е предявен на 23.01.2023г. в едногодишния преклузивен срок по чл. 31 от СК от прекратяване на брака - ••••••••г. Разгледан по същество, искът е неоснователен. С доказателствата по делото безспорно се установява, че страните са бивши съпрузи, чийто брак - сключен на ••••••••г. е прекратен през 2023г. с влязло в сила на ••••••••г. и от брака си имат родени две деца. По делото не е спорна датата на фактическата раздяла между съпрузите – 23.08.2022 г. Съдът приема, че страните по делото са във фактическа раздяла от 23.08.2022г., доколкото това не се оспори от страните. Според настоящия съдебен състав остА.лите предпоставки за уважаване на този иск не са налице. На първо място, установи се по несъмнен начин и не се опроверга от събраните по делото доказателства, че ответникът по този иск е придобил процесните животни, за чийто приплод се претендира ищцата да е спомогнала за придобиването, са получени безвъзмездно от ищеца от неговия баща, част от тях – преди сключване на брака между съпрузите през 2005 г., а остА.лата част, след като бащата на ответника е заболял. Доказатлествата по делото не установяват по несъмнен начин ищцата да е допринесла за придобиването, както на животните, собственост на ответника, така и на приплода от тях за процесия период със своя труд, със средствата си, с грижите за родените от брака им деца и с работата в домакинството.

С ангажираните доказателства по делото не се установява в периода от датата на сключване на брака между страните до фактическата им раздяла на 23.08.2022г., ищцата да е разполагала с достатъчно финансови средства, с които да е осигурявала изключително и само тя издръжката на семейството.

Безспорно в периода от сключване на брака ищцата е работела, но установено е по несъмнен начин, че доходите й са били близки до минималната за стрА.та работна заплата. Безспорно е установено, че след раждането и на двете деца а съпрузите, ищцата е ползвала отпуск за оглеждане на дете до две годишна възраст, т.е. приносът и по отглеждане на децата в период от общо четири години не може да се счете за изцяло освобождаване на ответника от задълженията му, доколкото ползваният отпуск е целеви.В същото време, доказано е и не се опроверга от доказателствата ангажирани от ищцата, че ответникът като земеделски производител е изцяло подпомаган в работата си от своя баща, който е бил ангажиран с отглеждането на животните. Не се твърди и установява ищцата да е имала други доходи, извън реализираните по трудово правоотношение, а участието на ответника в семейните ангажименти и в частност – в грижите за голямото дете на страните е установено, включително чрез показанията на свидетелите на ищцовата стрА.. С доказаните доходи на ищцата, за целия период от брака на страните, същата не е била в състояние да поеме сама изцяло издръжката на четиричленно семейство като хрА., консумативи, включително да заплаща и изключително високите такси и екипировка за сина на страните във връзка с тренировките му по футбол.

Съдът кредитира показанията на свидетелите - роднини на страните, ценени при условията на чл. 172 от ГПК, тъй като същите са обективни, допринасят за изясняване на релевантните за делото обстоятелства и същите споделят пред съда непосредствените си възприятия, досежно отношенията между съпрузите. Ето защо, съдът приема, че ответникът въпреки ангажиментите му по отглеждане на животни, което е много трудоемка работа и е необходимо 24-часово присъствие, е оказвал необходимата грижа в семейството. Тъй като дейността му касае значителна по обем работа, същия не е разполагал с наети хора по трудово правоотношение, а е разчитал на помощта на родителите си и на инцидентно наети лица за кратки периоди от време.

Неподкрепени от обективни доказателства са твърденията за съдействие на ищцата при подготовка на документацията, доколкото чакането на опашка и посещение в град П. не може да се счете ангажираност – регулярна и постоянна за извършване дейността на ответника като земеделски производител.

Не се установи и по категоричен начин стойността на приплода – брой продадени телета, с какви конкретно разходи са били свързани, т.е. установена е реализирА.та пазарна стойност и вещите лица са посочили нормативно признатите разходи, но реалните разходи на ответника за получаването на този добив не са установени.

В производството по този иск, приносът на другия съпруг не се презумира, а следва да бъде изключителен, да е установено, че получилият благата е бил изцяло освободен от семейни ангажименти, и да са налице категорични доказателства за тези твърдения (доколкото в процеса не се твърди да са влагани средства на ищцата в придобиването на личните вещи).

По изложените съображения, съдът отхвърля предявения иск като неоснователен и недоказан.

ОТНОСНО насрещния иск: Съдът намира, че от събраните по делото доказателства, ищецът по насрещния иск не установи пи условията на пълно и главно доказване основните елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяван.

Ангажираните по делото доказатлества са само опосредени твърдения на ответника по насрещния иск – свидетелите сочат, че са научили от сина си, че е съхранявал посочената сума в жилището, и пак от него са установили липсата й. Други доказателства не са ангажирани за доказване на претенцията.

При това положение съдът приема, че в случая не са осъществени кумулативните елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване, което да обуслови ангажиране отговорността на ответника, поради което искът следва да бъде отхвърлен.

ОТНОСНО разноските: С оглед изхода от процеса, разноски се следват само на ищцата и само по иска с правно основание чл. 127 от ЗЗД вр. С чл. 36, ал.2 от СК. По този иск ищцата е реализирала разноски в размер на 50.00 лева и съдът следва да осъди ответника да й ги заплати.

Мотивиран от изложеното, съдът