Решение № 93 от 4.11.2022 г. на Районен съд - Попово по дело № 182/2022 г.

производството по което било прекратено и делото изпратено по подсъдност в РС П.. Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на актосъставителя Г. Б., присъствалите само при съставяне и връчване на акта свидетели Ж. и Ю., както и от приложените по делото писмени доказателства. Същата не се оспорва от жалбоподателя, който твърди, че сроковете по чл.34 от ЗАНН за изтекли, както и че не е доказано вмененото като извършено нарушение. При така установената безспорна фактическа обстановка, от правна страна съдът намери, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като същевременно констатира, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган, доколкото съгласно чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ НП по закона се издават от „оправомощени от Министъра на земеделието и храните длъжностни лица от регионалните дирекции по горите”, каквото несъмнено се явява Директора на РДГ гр.Ш. на когото и съгласно приложената Заповед са предоставени правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл.47, ал.2 от ЗАНН. Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя свързано с погасяване на отговорността му по давност. При безспорно установената в хода на съдебното дирене фактическа обстановка, респ. при установената начална дата посочена в АУАН и НП – 01.12.2020 г., когато нарушителят инж.Ю. Б. – длъжностно лице, директор на ТП ДЛС“•••“ гр.П. е бил известен, то съдът приема, че към датата на съставяне на акта – 24.11.2021 г. е изтекъл срока за ангажиране на неговата отговорност за соченото нарушение. Преклудирането на тримесечният срок пряко следва и от разпоредбите на задължителното за съдилищата ТР №48/28.12.1981 г. по н.д. № 48/1981 г. на ОСНК– т.3, където се посочва, че срокът започва да тече от откриване на нарушителя, с което възниква и съответното административнонаказателно правоотношение, независимо кой контролен орган е установил това. Настоящият състав поддържа становището, че разпоредбата на чл.34, ал.2 от ЗАНН съдържа алтернативни хипотези, което ясно личи от използваната от законодателя техника чрез посочване на думата „или”. Видно от приложеното писмо рег.№ 4958/04.11.2020 г. на СИДП гр.Ш., жалбоподателят е бил уведомен, че следва да проведе обществена поръчка за закупуване на 2500 л.м оградна мрежа за изграждане на ловностопански съоръжения в района на ТП ДЛС „•••“ на обща стойност 27 000 лв., като е приложена и счетоводна документация касаеща същия времеви период. Наред с това, видно от приложеният към жалбата протокол за извършена съвместна проверка от РДГ В. и СИДП Ш. в периода 28-29.06.2021 г. изрично е констатирано, че „през 2020 г., ТП ДЛС „•••“ е предприело действия по коригиране на оградното съоръжение, съобразно разрешението на ИАГ. Към днешна дата корекцията на съоръжението е приключило“. Всички тези обстоятелства показват, че още към 01.12.2020 г. нарушението, респ. нарушителя – директора на ТП ДЛС“•••“, който е наредил то да бъде допуснато, са били известни на контролните органи. Ето защо настоящият въззивен състав намира, че 3-месечният срок за съставяне на АУАН не е спазен, тъй като е започнал да тече от датата на откриване на нарушителя-01.12.2020 г. и е изтекъл на 01.03.2021 г., а АУАН е съставен на 24.11.2021 г. В заключение следва да се отбележи, че така възприеманото становище на въззивния съд намира опора и в правната теория, която е категорична за това, че откриване на нарушителя по смисъла на ЗАНН означава установяване на физическото, респ. на юридическото лице - автор на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение, а не осъществяването на контакт между него и актосъставителя или административнонаказващия орган. Водим от горното, съдът