Решение № 998 от 24.6.2025 г. на Административен съд - Шумен по дело № 244/2025 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е въз основа на касационна жалба на „Био Енигма“ ЕООД, [населено място], депозирана чрез адвокат Ц. Д. от Адвокатска колегия – Велико Търново, против Решение № 49/21.02.2025г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1306/2024г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 28/22.05.2024г. на директора на РИОСВ, [населено място], с което на основание чл. 136, ал. 2, т. 4 предл. първо от ЗУО на „Био Енигма“ ЕООД с ЕИК 201175403, [населено място] е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 лева. Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи развилата се санкционна процедура, като се излагат и аргументи за незаконосъобразност на НП и по същество. Поради това отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление и за присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Представя и писмени бележки, в които доразвива сочените отменителни основания. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Д.. Ответната страна, директор на РИОСВ – Шумен, в съдебно заседание се представлява от Н. Г. – служител с юридическо образование, директор на Дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ при РИОСВ – Шумен, която счита жалбата за неоснователна. Претендира за присъждане на разноски, а в условията на евентуалност възразява против размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна. Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка: С Решение № 15 – ДО – 324 – 00/13.01.2022г. на директора на РИОСВ – [населено място] /изменено и допълнено с Решения от 02.02.2022 г., 09.03.2022 г. и 01.04.2022г./, на основание чл. 71, ал. 1, във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО на „Био Енигма“ ЕООД с ЕИК 201175403, [населено място] е издадено разрешение за извършване на дейност по третиране на отпадъци на площадка, находяща се в [населено място], обл. Шумен, УПИ VI, кв. 12 по плана на [населено място]. В решението са посочени видът, количеството, произходът на отпадъците и дейностите по третиране, както и условията, при които да се извършват дейностите по третиране. Съгласно Условие 3 площадките за отпадъци следва да отговарят на следните изисквания: 1. Отпадъците да се съхраняват на обозначени и обособени площадки отговарящи на изискванията на Наредбата по чл. 43, ал. 1 и Наредбите по чл. 13, ал. 1 от ЗУО за всеки вид масово разпространен отпадък, до тяхното предаване на фирми, притежаващи съответните документи по чл. 35 от ЗУО, за съответния код отпадък; 2. Да отговарят на изискванията на Наредбата по чл. 43, ал. 1 и чл. 13 от ЗУО. На 22.11.2023г. свидетелите С. Й. Й. и Д. Д. Й. - служители на РИОСВ – [населено място], извършили планова проверка във връзка с изпълнение на задълженията по ЗУО и подзаконовата нормативна уредба по прилагането му, на место на площадката за дейности с отпадъци, стопанисвана от „Био Енигма“ ЕООД и по документи, в присъствието на представител на дружеството – упълномощеното лице Б. Б., за която е изготвен Констативен протокол № СЙ - 83/22.11.2023г. При извършения оглед на площадката били констатирани налични отпадъци с код 16 02 16 – 239. 525т., които се съхранявали в биг – бегове на бетонирана площадка в сграда без покрив, на открито, като площадката не отговаряла на изискванията на приложение № 9 към чл. 41, ал. 1 от Наредбата за излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, издадена на основание чл. 13, ал. 1 от ЗУО. Била констатирана липса на ограда на площадката на границата с площадката на „Акация Трейд“ като двете не били ясно разграничени. Също така площадката на „Био Енигма“ ЕООД не разполагала с ясни надписи за предназначението й, дружеството, което я експлоатира, както и работното време, съгласно изискванията на чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-4 от 02.06.2023 г. за условията и изискванията, на които трябва да отговарят площадките за съхранение или третиране на отпадъци, за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци и за транспортиране на производствени и опасни отпадъци, издадена на основание чл. 43, ал. 1 от ЗУО. С КП № СЙ 83/22.11.2023г. на дружеството били дадени шест предписания, между които: 1. Да се преместят отпадъците с код 16 02. 16 на площадка, отговаряща на изискванията на приложение № 9 към чл. 41, ал. 1 от Наредбата за излязло от употреба електрическо и електронно оборудване – площадка с навес; 4. Да се обозначи площадката с ясни надписи за предназначението на площадката, дружеството, което я експлоатира и работното време, съгласно изискванията на чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-4 от 02.06.2023 г.; 5. Да се разграничат ясно площадките на „Био Енигма“ ЕООД и „Акация Трейд“ ЕООД, и да се постави ограда, съгласно изискванията на Наредба Н-4 от 02.06.2023г. Дадените с констативния протокол предписания по т. 1, т. 5 и т. 6 били обжалвани от дружеството пред Административен съд гр. Шумен. С решение № 619/09.05.2024 г. по АД № 31/2024 г. състав на Административен съд гр. Шумен жалбата е била отхвърлена. Предвид направените при проверката констатации, на 05.02.2024 г. свидетелката Й. съставила срещу „Био Енигма“ ЕООД с ЕИК 201175403, [населено място] АУАН №СЙ - 01 за нарушение чл. 136, ал. 2, т. 4 предл. първо от ЗУО, изразяващо се в неизпълнение на Условие № 3, поставено в издаденото на дружеството Решение № 15 – ДО – 324 – 03/01.04.2022г. /изменено и допълнено с Решения от 02.02.2022 г., 09.03.2022 г. и 01.04.2022г./ на директора на РИОСВ – [населено място]. Актът е съставен в присъствието на упълномощен представител – Б. Б.. При предявяване и връчване на акта, Б. отразила възражения, че актът не бил съставен в нейно присъствие, бил ѝ изчетен, а предписанието за поставяне на ограда не било влязло в законова сила, същото се обжалвало пред Административен съд. В законоустановения срок е било депозирано и писмено възражение, в което се излагат доводи, че площадката била достатъчно разграничена от съседните поземлени имоти, липсвало оградно преграждение единствено между двете площадки. По отношение направените при проверката констатации, че площадката не отговаря на чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-4 от 02.06.2023г., се излага, че това не води до неизпълнение на Условие № 3 от Решението, доколкото към датата на издаване на Решение № 15 – ДО – 324 – 03/01.04.2022г. посочената наредба не е съществувала. Счита, че докато административния орган не обвърже Условие № 3 от Решението с конкретна нормативна уредба, която дружеството трябва да изпълнява, то не би могло да бъде годно основание за санкциониране за неизпълнение на някаква наредба, която не е индивидуализирана в решението. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в акта. При така установената фактическа обстановка районният съд формирал извод, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице, като актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. В тази връзка, съдът счел, че не са налице допуснати съществени нарушения на процедурата по изготвяне на АУАН, регламентирани в чл. 40 от ЗАНН, приемайки, че преди актът да бъде принтиран на хартия, в помещение на РИОСВ - Шумен съдържанието му е било прочетено на упълномощения представител на дружеството, след което принтиран на хартия в друго работно помещение в сградата на РИОСВ - Шумен, на което действие свидетелката Б. не е присъствала, но впоследствие тя отново била запозната със съдържанието му и същият ѝ бил предявен – обстоятелство, потвърдено от нея и в хода на съдебното заседание. По съществото на спора съдебният състав приел за безспорно установено, че при извършената на 22.11.2023г. проверка на стопанисваната от дружеството площадка са констатирани налични отпадъци с код 16 02 16 – 239. 525т., които видно от Решението попадат в категория електрическо и електронно оборудване, съхранявани в биг – бегове на бетонирана площадка в сграда без покрив, на открито. Констатирана е и липса на ограда между площадката стопанисвана от дружеството – жалбоподател и граничещата с нея площадка на „Акация Трейд“, поради което двете не били ясно разграничени, както и че, площадката на „Био Енигма“ ЕООД не разполагала с ясни надписи за предназначението ѝ, дружеството, което я експлоатира, както и работното време. С оглед на това съдът заключил, че Дружеството – жалбоподател не е изпълнило Условие № 3 от Решението, поради неизпълнение на свои нормативно установени задължения в чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-4 от 2.06.2023г., издадена на основание чл. 43, ал. 1 от ЗУО и изискванията на приложение № 9 към чл. 41, ал. 1 от Наредбата за излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, издадена на основание чл. 13, ал. 1 от ЗУО, поради което предходната инстанция потвърдила оспорения пред нея правораздавателен акт. В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, както и съображенията на съда относно липса на основания да се кредитира становището за изготвяне на АУАН в нарушение на императивните правила на ЗАНН. Мотивите на районния съд в тази им част са правилни и обосновани, като въз основа на приобщените писмени и гласни доказателства районният съд е извел единствено възможния извод за стриктното съблюдаване на процедурните правила по съставяне на акта в хода на контролната дейност от органите на РИОСВ – Шумен. Установява се с категоричност, че актът е изготвен в присъствието на представителя на дружеството, като той своевременно и бил запознат със съдържанието му преди и след като е бил разпечатан със съответното техническо средство. Била му е предоставена и възможност да отрази своите възражения след предявяването му. Съставеният акт и издаденото НП разполагат и с необходимото законово съдържание, като при описание на нарушението не е допусната твърдяната от касатора неприцизност. Пределно ясно в акта и в обстоятелствената част на НП е посочено в какво се изразява неизпълнението на лицето, като по ясен и еднозначен начин е описано несъответствието на поведението му с условието от т. 3 от издаденото му Решение № 15 – ДО – 324 – 00/13.01.2022г. на директора на РИОСВ – [населено място] /изменено и допълнено с Решения от 02.02.2022 г., 09.03.2022г. и 01.04.2022г./, като неточността при възпроизвеждането на съдържанието на това условие и на неговите подточки няма решаващ характер и не е рефлектирало върху правото на защита на лицето. Така визираното нарушение е доказано по несъмнен начин и от обективна страна, доколкото при анализ на приобщените писмени и гласни доказателства се установява, че в резултат на осъществената проверка на терен, органите са установили несъответствие на площадката за съхранение и третиране на отпадъци, изразяващо се в несъответствието ѝ с изискванията на Наредба № Н-4 от 02.06.2023г. за условията и изискванията, на които трябва да отговарят площадките за съхраняване или третиране на отпадъци, за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци и за транспортиране на производствени и опасни отпадъци, издадена на основание чл. 43, ал. 1 от ЗУО и Наредбата за излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, издадена на основание чл. 13, ал. 1 от ЗУО. Видно от съдържанието на НП, АНО ясно е отграничил конкретните норми от двата подзаконови акта, въвеждащи изисквания към този обект, а именно чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-4 от 02.06.2023г. и правилото на т. 2 от Приложение № 9 към чл. 41, ал. 1 от Наредбата за излязло от употреба електрическо и електронно оборудване. Доколкото при проверката е установено, че отпадък с код 16 02 16 се съхранява на открита площадка, съдът приема за безспорно установено нарушение при съхранението на този вид отпадъци. Изискването е площадките, на които се разполага ИУЕЕО, както и опасните компоненти, материали и вещества от предварителното третиране на ИУЕЕО да са снабдени с навес или съхраняването им да се извършва в затворени контейнери, съгласно Приложение № 9 към чл. 41, ал. 1 от Наредбата за ИУЕЕО. С оглед доказателствата по делото, съдът приема, че е осъществено нарушение при разполагане на ИУЕЕО на открита площадка, правопораждащо и ангажиране на отговорността на субекта. Съобразно правилото на чл. 27, ал. 1 от Наредба №Н-4 от 02.06.2023г., площадките за съхраняване или третиране на отпадъци и за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци, следва да имат ограда, като такава в случая не е установена на границата на площадката, стопанисвана от „Био Енигма“ ЕООД и „Акация Трейд“ ЕООД. Д. Н. № Н-4 от 02.06.2023г. е приета и влязла в сила след издаденото на жалбоподателя Решение № 15-ДО-324-03/01.04.2022г. на директора на РИОСВ [населено място], с което му е разрешено да извършва дейност по третиране на отпадъци. В това Решение и в частност т. 3. 2 изрично е посочено, че площадката следва да отговаря на изискванията на Наредбата по чл. 43, ал. 1 от ЗУО, каквато е Наредба №Н-4 от 02.06.2023г. Следователно независимо, че това задължение не е било налице към момента на издаване на разрешителното за третиране на отпадъци, то към момента на извършената проверка е действало и с оглед въведеното задължение в Условие № 3 от Решението площадката да отговаря на изискванията на Наредбата по чл. 43, ал. 1 от ЗУО, е налице неизпълнение на това условие, за което закономерно приложение е намерил санкционния състав на чл. 136, ал. 2, т. 4 от ЗУО. Такъв е и решаващият правен извод на предходната инстанция, който се споделя от настоящия съдебен състав. С оглед изложеното съдът намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважавана. Решението на районния съд е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и с оглед отправената претенция, на ответника на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред настоящата инстанция в размер на 80 /осемдесет/ лева. Водим от горното Шуменският административен съд