Решение № 24 от 10.4.2024 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 3/2023 г.

Производството е по реда на чл. 632, ал. 2 от ТЗ. С решение № 15/03.04.2023 г. по настоящото дело съдът е обявил в несъстоятелност „МТК-ПЕРНИК“ООД, ЕИК: 113001384 и на осн. чл. 632, ал. 1 ТЗ е спрял производството по несъстоятелност, тъй като в указания 2- седмичен срок определените от съда с определение по реда на чл. 629б от ТЗ от 08.03.2023 г. разноски от 8000 лв. (до 15.03.2023г.) не са предплатени. В едногодишния срок от вписване на решението за спиране в ТР на 05.04.2023 г. под рег. № 20230405140827, с молба с пощенско клеймо от 05.04.2024г. кредиторът Национална агенция за приходите е поискал възобновяване на производството по несъстоятелност на „МТК-ПЕРНИК“ООД. В молбата е развит довода, че е налице достатъчно имущество, което да покрие необходимите начални разноски на производството по несъстоятелност на длъжника. По справка в електронна система за имущество по данни от КАТ "МТК- ПЕРНИК“ ООД е собственик на ППС и МПС подробно описани в молбата. Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе по молбата, приема следното: Молбата е подадена от кредитор на „МТК-ПЕРНИК“ООД и в едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. В конкретния случай, съдът е постановил решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ, поради липсата на имущество, което да покрие началните разноски на производството по несъстоятелност и поради обстоятелството, че те не са предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ. Съгласно чл. 632, ал. 2, изр. 2 от ТЗ възобновяването се допуска ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ. Двете предпоставки за възобновяване са алтернативни. При наличието, на която и да е от тях производството ще следва да бъде възобновено. Кредиторът основава молбата си на една от алтернативните предпоставки, а именно наличие на достатъчно имущество – ППС и МПС. Преди всичко следва да се изясни какво се разбира под понятието "достатъчно имущество" в разпоредбата на чл. 632, ал. 2 от ТЗ. Предвид систематичното й място в закона и при тълкуването й във вр. с чл. 629б и чл. 632, ал. 1 от ТЗ се достига до извода, че текста има предвид не какво и да е имущество, а такова имущество, което е в състояние да покрие веднага първоначалните разноски в производството по несъстоятелност. Имуществото на длъжника е достатъчно, когато е налично и може бързо да се реализира, да се превърне в парични средства, за да послужи за покриване на разноските. Дали разходите биха могли да се покрият от принадлежащото на длъжника имущество е въпрос на преценка за всеки отделен случай, тъй като зависи от вида на имуществото, от неговата цена и доколко може да бъде бързо ликвидно /решение № 820 от 29.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 535/2005 г., I т. о., ТК и др./. Следователно това имущество следва да е от категорията на краткотрайните активи, които са бързо ликвидни парични средства и/или материални активи, чиято бърза ликвидация ще осигури заплащане на първоначалните разноски. Посоченото от молителя имущество е от категорията на дълготрайните материални активи, чийто процес на осребряване е по-бавен. Както се посочи основният критерий при преценката за възобновяването на производството по несъстоятелност е ликвидността на актива. Ликвидността на масата на несъстоятелността се преценява и с оглед стадия на спряното производство по несъстоятелност и предвидените в специалния закон особени изисквания и процедури за осребряване. При обявена несъстоятелност, продажба на актив с цел покриване на разноски може да бъде извършено само след решение на събрание на кредиторите /чл. 639б, ал.4 вр. чл. 677, ал.1, т.8 ТЗ/. Твърдяният актив на длъжника съставлява ППС и МПС, подлежащи на продажба след решение на събранието на кредиторите, каквото не е конституирано в настоящото производство. Необходимо е извършване на поредица от процесуални действия, включващи съгласие на събранието на кредиторите, предвид чл. 639б, ал. 4 от ТЗ, чието провеждане е предвидено да се осъществи след одобряване на списъците по чл. 692 от ТЗ. Активите се продават при спазване на процедурата предвидена в чл. 716 и сл. от ТЗ, а тя може да бъде реализирана само при наличие на средства за възнаграждение на синдика, извършване на оценка и др. необходимо присъщи разходи. Приемането на решение от СК и самата продажба на активите по необходимост налагат разноски за издръжка, включващи текущо възнаграждение на синдика, разходи за оценка, възнаграждение на счетоводител и др. /чл. 723 ТЗ/, съответно предполагаща наличието на средства в масата. Твърдяните ППС и МПС не може да се приеме за бързо ликвидно имущество, за да послужи за покриване на разноските по провеждането на втората фаза от спряна понастоящем несъстоятелност. Във всички случаи евентуалното им осребряване не би покрило следващите се разноски в производството по несъстоятелност, а напротив – би предизвикало повече разходи по повод осребряването на имуществото. Твърдяният актив не може да обезпечи текущо разплащане на разноските в производството съобразно прогласените принципи в чл. 661, ал.3 ТЗ и чл. 639, ал.1 ТЗ. Обратно – възобновяването на производството по несъстоятелност при липса на разноски би превърнало синдика в кредитор в нарушение на забраната по чл. 655, ал.2 ТЗ. По тази причина не може да се приеме за безспорно установено наличието на някакво имущество на длъжника, което да послужи за покриване на разноските за откритото производство по несъстоятелност. Затова продажбата на тези ППС и МПС в производството по несъстоятелност, би било икономически неоправдано, тъй като релевантно за определяне на "достатъчно имущество" е това имущество, което е бързоликвидно, а не имуществото изобщо. С оглед на това посоченото в молбата имущество не може да бъде използвано за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност. На следващо място следва да се съобрази и стойността на посочените от молителя активи. От събраните в хода на процеса писмени доказателства и заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по балансова стойност към 31.12.2021 г. и към 31.12.2022 г. дружеството не притежава ДМА и Краткотрайни материални активи, както и парични средства. През изследвания период - от 01.01.2020 г. до 31.01.2023 г. дружеството не е реализирало приходи от продажби на продукция, стоки и услуги, т.е. не е осъществявало търговска дейност. Приходите, които са осчетоводявани за процесния период са свързани с отписване на преоценъчен резерв /условни активи и пасиви/ и от бракувани и ликвидирани ДМА чрез продажба на скрап. Това обстоятелство дава основание на съда да приеме, че посочените от НАП дълготрайни материални активи трудно ще бъдат продадени и получената от продажбата им сума може и да не покрие определените по реда на чл. 629б от ТЗ начални разноски. Освен това кредиторът следва да посочи имущество, неизвестно на съда по несъстоятелността към момента на постановяване на решението за спиране. Повторното позоваване на известно имущество, води до опит за пререшаване на въпроса на който е отговорено с решението по чл. 632, ал.1 ТЗ, достатъчно ли е известното имущество на длъжника. С оглед на гореизложеното не са налице визираните в чл. 632, ал. 2 от ТЗ предпоставки за възобновяване на производството по несъстоятелност, поради което молбата на НАП следва да бъде оставена без уважение. Но следва да се съобрази обстоятелството, че в молбата от 05.04.2024 г., НАП изразява готовност да внесе необходимата сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност. В този случай, съдът следва да даде възможност на кредитора в едноседмичен срок да привнесе необходимата сума за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност /в този смисъл постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, Решение № 80 от 31.05.2021 г. по т. д. № 1069/2020 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о./. В случая, съдът счита, че посочената от него с определението му от 08.03.2023 г. сума в размер на 8 000 лв. са недостатъчни, с оглед установеното от ССч.Е /депозирана на 27.02.2023г./, че дружеството не разполага със свободни парични средства в брой, в банкови сметки, както и с вземания, които биха могли да бъдат осребрени, не притежава достатъчно имущество и вземания за покриване на началните разноски на несъстоятелността, както и че началните разноски по несъстоятелността, свързани с възнаграждението на синдика за шест месеца биха били в размер на 7 983, 00 лева /приблизително около 10 000, 00 лева за шест месеца/, като експертизата предвижда още около 2 000, 00 лева за счетоводно обслужване, такси за удостоверения и др. външни услуги. Поради това, съдът счита, че сумата за началните разноски по несъстоятелността включваща текущо възнаграждение на синдика за 6 месеца и разноските по опис, оценка и запазване на имуществото на длъжника следва да бъде определена в размер на 12 000 лв. Водим от горното и на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ съдът