Решение № 248 от 13.1.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 901/2024 г.

Производството е по реда на чл. 266 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по жалба на Б. И. К. от [населено място], •••, против Решение №246/10.09.2024г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане за присъединяване изх.№[рег. номер]-105-0375900/26.08.2024г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив в частта му, с която са присъединени публични задължения за здравни осигуровки, УПФ и ДОО, описани в т.2 и от т.4 до т.41 от същото. Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно и неправилно, поради издаването му в противоречие с материалния закон. Счита, че в противоречие с разпоредбата на чл.217, ал.2 от ДОПК и всички други нормативни актове, Директорът на ТД на НАП е потвърдил разпореждането за присъединяване на задължения за ДОО, здравно осигуряване и УПФ. Счита, че тези задължения не са държавни вземания и няма основание за събирането им по принудителен ред, като излага подробни съображения в подкрепа на това си становище. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски по делото. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си. Ответникът – Директор на ТД на НАП-Пловдив, в писмено становище и в съдебно заседание чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Между страните не е спорно, че жалбоподателят е самоосигуряващо се лице. Не е спорно също, че срещу последния е образувано изп.д.№170253802/2017г. по описа на при ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково. С Разпореждане за присъединяване изх.№[рег. номер]-105-0375900/26.08.2024г. ст. публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково е допуснал присъединяване в изпълнителното производство на публичен взискател – Национална агенция за приходите, във връзка с вземания за задължения на оспорващия по ЗДДФЛ за периодите 01.01.2020г. – 31.12.2020г., 01.01.2022г. – 31.12.2022г. и 01.01.2023г. – 31.12.2023г., както и за ДОО, здравно осигуряване и УПФ за конкретно посочени периоди, подробно описани по основание и размер в общо 43 точки. Разпореждането е връчено на жалбоподателя по електронен път на 27.08.2024г., видно от приложеното удостоверение, като на 29.08.2024г. последният е оспорил същото в частта му на присъединените вземания за задълженията за ДОО, здравно осигуряване и УПФ, описани в т. 2 и в т.4 - т.41, включително, пред Директора на ТД на НАП-Пловдив. С Решение №246/10.09.2024г. Директорът на ТД на НАП-Пловдив, на основание чл.267, ал.1 и ал.2, т.5 от ДОПК е оставил жалбата без уважение като неоснователна. Приел е, че към изпълнителното дело е присъединено годно изпълнително основание по смисъла на чл.209, ал.1 от ДОПК – 13 бр. Декларации обр. 6, установяващи подлежащи на събиране публични вземания – задължения за здравни осигуровки, УПФ и ДОО, подробно описани в т.2 и от т.4 до т.41 от разпореждането. Позовал се е на чл.217, ал.1 и ал.2 от ДОПК като е посочил, че е налице годен изпълнителен титул и към момента на издаване на разпореждането по изпълнителното дело не е извършено разпределение на събраните суми. Приел е за неоснователно направеното от жалбоподателя възражение, че посочените суми не подлежат на принудително събиране. В тази връзка е изложил съображения, че задълженията са установени с 13 бр. Декларации обр. 6 и представляват такива за осигурителни вноски /за ДОО, здравно осигуряване и УПФ/, непогасени в срока за доброволно плащане, като по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК са публични държавни вземания и подлежат на принудително събиране при липса на доброволно плащане от длъжника. Посочил е, че жалбоподателят е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, на §1, т.2 от ДР на Наредба №Н-13/17.12.2019г. и на §1, т.18 от ЗЗО, тъй като е регистрирано лице, упражняващо свободна професия – адвокат, с оглед на което е длъжен да внася осигурителни вноски за своя сметка, като съгласно чл.4, ал.3, т.1 от КСО лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Позовавал се е и на чл.209, ал.2 от ДОПК. Направил е извод, че обжалваното разпореждане е законосъобразно и правилно. Оспореното решение е връчено на жалбоподателя по електронен път на 16.09.2024г. Жалбата срещу решението е подадена на 19.09.2024г. директно пред Административен съд – Хасково. При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи: Оспореното решение изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.267 от ДОПК. Обективирано е в предписаната от закона писмена форма като съдържа фактически и правни основания за издаването му. Не се констатира в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а и такива не се твърдят от оспорващия. Оспореното решение е съответно и на материалния закон. Между страните не е спорно, че жалбоподателят е регистриран като упражняващ свободна професия – •, респ. че е самоосигуряващо се лице. В тази връзка според предвиденото чл.4, ал.3, т.1 от КСО, е задължително осигурен за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт като е длъжен да внася осигурителни вноски за своя сметка. Не е спорно също, че срещу последния е образувано изп.д.№170253802/2017г. по описа на при ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково. Жалбоподателят не спори и относно обстоятелството, че в срока за доброволно плащане не е погасил задълженията си за вноски за ДОО, здравно осигуряване и УПФ, определени по размер съобразно подадените от него Декларации обр.6, описани в т.2 и в т.4 – т.41 от потвърденото с оспореното решение разпореждане. Счита обаче, че вземанията за незаплатените осигурителни вноски не представляват държавни такива и не подлежат на принудително събиране, поради което незаконосъобразно са присъединени към изпълнителното производство. Съдът не споделя становището на жалбоподателя. Съгласно чл. 217, ал. 1 от ДОПК, в производството по събиране на публични вземания могат да се присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са упражнили право на задържане. Присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвяне на разпределението на събраните суми (чл. 217, ал. 2). Съобразно така регламентираното следва, че при събирането на публични вземания, публичният изпълнител може да присъедини нов взискател в образувано вече изпълнително производство, ако са налице нормативните изисквания за това. На първо място, необходимо е новият взискател да е публичен, т. е. да се касае за публично вземане или да е кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог, особен залог или кредитор упражнил право на задържане, като заедно с това да е спазено и условието да не е изготвено разпределение на събраните по изпълнителното дело суми. При наличие на тези предпоставки, преценката дали да се присъедини нов взискател към вече образувано изпълнително дело, законът е предоставил на публичния изпълнител, като последният следва да установи дали е налице годен титул за изпълнение. Съдебният контрол в случая обхваща само наличието на условията, визирани в чл. 217 от ДОПК. Съдът намира, че в случая всички предпоставки за допускане на присъединяването са били налице към момента на издаване на процесното разпореждане, както правилно е било преценено от публичния изпълнител и горестоящия административен орган. Касае се за вземания за задължителни осигурителни вноски, както и лихвите за тях, които съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от ДОПК са публични държавни вземания. Налице са и годни изпълнителни титули – 13 бр. Декларации обр.6, които според предвиденото в чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, се явяват основания за предприемане на принудително изпълнение. Наред с горното, не се установява да е изготвено разпределение на събраните по изпълнителното дело суми. Видно е от отразеното в приложеното към преписката Разпореждане изх.№[рег. номер]-125-0283300/26.08.2024г. на ст. публичен изпълнител, че разпределение на постъпилата по изпълнителното дело сума от 100 лв е извършено след издаване на разпореждането за присъединяване. Предвид гореизложеното, като е оставил без уважение жалбата срещу Разпореждане за присъединяване изх.№[рег. номер]-105-0375900/26.08.2024г. на ст. публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково, административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Относно наведените в съдебно заседание от жалбоподателя доводи за неправилно изчислен размер на осигурителните вноски, поради погрешно декларирани приходи в подадените от него данъчни декларации е необходимо да се отбележи, че са ирелевантни за настоящото производство и не следва да се обсъждат. Както се посочи по-горе, предмет на съдебния контрол е единствено наличието на предпоставките по чл.217 от ДОПК. По изложените съображения, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на делото, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът, предвид ниската фактическа и правна сложност на делото, определя в размер на 100 лева. Водим от горното, съдът