Решение № 15635 от 28.9.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 20880/2023 г.

Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.

Ищеца............., със седалище и адрес на управление г............. представляван от............ - изпълнителен директор, и чрез проц. представител............ - юрисконсулт, твърди в исковата си молба, че за него е налице правен интерес да поиска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата по издадената заповед за изпълнение № 5336 от 22.02.2022 г. по ч. гр. дело № 67275 по описа за 2021 г. на СРС. В съдебно заседание исковете се поддържат, претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът И. Н. М. с ЕГН ••••••••••, от................ чрез процесуален представител адв............. от САК, със съдсебен адрес............, в срока по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор до съда, в който изцяло оспорва исковете, като прави възражение за погасителна давност на част от сумите за част от процесния период, моли исковете да бъдат изцяло отхвърлени, претендира се присъждане на разноски по делото.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 67275 по описа за 2021 г. на СРС, на 25.11.2021 г. било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, за посочените суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на 22.02.2021 г., по ч.гр. д. № 67275 по описа за 2021 г. на СРС, съдът уважил искането и издал заповед за изпълнение против длъжника. Така издадената заповед била връчена на длъжника, като същият в срока по чл. 414 от ГПК, депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи и от съответния регулаторен орган. Ищеца твърди, че между него и ответника е налице облигационно отношение, с предмет предоставянето на ВиК услуги до имот с адрес гр.............., като в подкрепа на това твърдение представя справка по лице за ответника, изготвена по предоставена услуга „Справки чрез отдалечен достъп с помощта на Интернет“, включваща информация относно вписванията на сделки и актове с недвижими имоти в Служба по вписванията - София и във връзка със Заповед на Министерство на правосъдието за воденето на регистри, книги и указатели на електронен носител и за реда за извършване на справки по книгите за вписвания, водени в електронен вид, чрез използване на отдалечен достъп за получаване на информация, предлагането на която услуга се установява от електронната страница на доставчика. От записа, под пореден № 4 на справката, е видно, че на 09.07.2001 г. ответника М. е придобил собствеността върху процесния имот чрез покупко - продажба, като липсват данни за последващо разпореждане с имота. Предвид горното, ищеца счита, че ответникът е собственик на имота и следователно, той се явява потребител на предоставените за имота и за исковия период ВиК услуги, по смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /пара 1, ал.1 от ДР/, като същата дефиниция се съдържа и в уреждащата тези обществени отношения Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор............

Доколкото в случая от страна на ответника се оспорва качеството на потребител на услугите на ищцовото дружество, съдът счита, че преди обсъждане на всички други доказателства по делото следва да бъде обсъден този въпрос. §1, т. 2, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ изрично регламентира кръга от лица, които имат качеството “потребител на ВиК услуги”. Този кръг лица включва физическите и юридическите лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. Съдът счита, че ищецът, в чиято тежест е да докаже качеството „потребител на ВиК услуги”, не представя никакви годни доказателства в подкрепа на това си твърдение. Следва да се отбележи, че цитираната разпоредба от ЗРВКУ не поставя знак за равенство между ползвател, който обитава един недвижим имот и ползвател, като собственик и с надлежно учредено право на ползване. Посоченото може да бъде извлечено и от разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба №4/14.09.2004 г. за реда и условията за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи (“Наредба №4”), в която се сочи, че потребители са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Представената справка от Имотния регистър представлява единствено индиция, не и доказателство за притежание на вещни права върху определен имот от конкретен правен субект. Процесната справка е частен документ, представен от ответника, който не съдържа подпис на длъжностно лице. По аргумент от чл. 18 ЗДД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Съгласно чл. 112 ЗС, всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права, подлежат на вписване. В процесната хипотеза от ответника не са ангажирани годни доказателства за установяване на право на собственост на ответника върху процесния недвижим имот. Процесната справка няма удостоверителен характер и конститутивно действие, а само и единствено опововестително – декларативни функции за обективираните в нея обстоятелства. Право на собственост или на ограничени вещни права върху определен имот се доказват единствено с официални документи- нотариални актове, съдебни решения или договори. Такива по делото не са представени от ищеца, поради което съдът счита, че ищцовото дружество не доказва в условията на пълно и главно доказване, че ответника М. притежава каквито и да е права върху имота, за да бъде прието, че същият се явява „потребител“ на ответника и съответно задължено лице за заплащане на претендирната сума.

В тази насока е и константна съдебна практика на Софийски градски съд по сходни казуси, като съдът тук ще се ограничи да конституира следните две:

1. Решение от 12.02.2019 г. по в.гр.д 10766/2018 г., IV-A св, СГС, в което се казва следното: „Следва обаче да се отбележи, че от така представената справка, която не носи подпис на длъжностно лице от службата по вписванията, не може да се направи категоричен и обоснован извод, че ответникът е носител на право на собственост, съответно на ползване върху процесния имот, което да му придаде и качеството „потребител “ съобразно чл.3 от Наредбата. Това е така, защото представената справка е фрагментарна, съдът счита, че тя би могла да не съдържа всички вписвания по персоналната партида на лице, съответно не може чрез нея в условията на пълно и главно доказване да се приеме, че ответникът е бил носител на вещни права върху водоснабдения имот през процесния период. Доколкото партидата е персонална, а не реална, не може да се направи правно релевантен извод кой е собственик на даден имот, съответно носител на ограничено вещно право на ползване. Справката няма удостоверителен характер, а е само допълнителен способ при извършване на проверка във връзка с издаване на удостоверения по чл.47 от Правилника за вписванията (ПВ). Съгласно разпоредбата на чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2014 г., в сила от 07.11.2014 г.) от ПВ, всеки може да поиска справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията, извлечения от съдържанието на всички книги, незаверен препис от всички вписани и отбелязани актове или актове за заличаване, както и удостоверение за наличието или за отсъствието на вписване. В този смисъл е било възможно ищецът да поиска препис от вписан акт за собственост, съответно за отчуждаване на имота и запазване на ограничено вещно право върху него, с който да докаже пред съда качеството на потребител на ВиК услуги на ответника. Правилно СРС е приел, че вписването на договор за дарение на недвижим имот със запазване на правото на ползване няма конститутивно действие, съответно чрез приложената по дело справка не може да се направи категоричен извод, че лицето има каквито и да било вещни права върху процесния имот, което от своя страна води до недоказаност на предпоставка за уважаване на иска. Ето защо по делото не се установява между ищцовото дружество и ответника да е възникнало облигационно правоотношение за продажба на ВиК услуги.

Неоснователно е възражението на въззивника, че делото няма за предмет собствеността върху имота, до който се твърди доставянето на ВиК услуги. Съдът намира, че този въпрос е преюдициален, доколкото цитираната по-горе наредба обуславящ качеството потребител именно с наличието на право на собственост или ограничено право на ползване. В този смисъл повдигнатият въпрос е преюдициален и съдът е длъжен да го изследва. “ 2. Решение от 26.08.2019 г. по гр.д.12807/2018 г. IV-Д св, СГС, в което се казва следното: „Доказателствата установяващи собственост или качеството на вещен ползвател на имот могат да бъдат само писмени (нотариални актове, договори), като това е задължителната форма за действителност, която се изисква от закона. Качеството собственик или вещен ползвател на недвижим имот не може да се предполага, а следва да се установи безспорно в процеса. Ответникът не е представил годни писмени доказателства (писмени договори или нотариални актове) в подкрепа на твърденията си, че ищецът е потребител на вода и В и К услуги по смисъла на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и § 2, т. 2, б. „б“ ЗРВКУ, поради което, в противоречие със събраните доказателства СРС, е приел, че ищецът дължи стойността на В и К услугите.“ Качеството на потребител на тези услуги е и една от предпоставките за уважаване на иска и съдът счита, че същата не е доказана по делото, поради което и искът следва да бъде отхвърлен. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че не са представени и каквито и да било други доказатества - фактури, които да индицират на налично задължение, не е внесен депозит за допуснатата от съда ССчЕ, поради което с протоколно определение от 15.09.2023 г. съдът е заличил същата, а и една немалка част от иска е и погасена по давност, поради което и се явяват основателни възраженията на ответника.

Предвид този изход на делото и отхвърляне на исковете право на разноски по делото има ответника, както по заповедното, така и по исковото производство, като по заповедното производство, по ч.гр. д. № 67275 по описа за 2021 г. на СРС, е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК за сумата в размер на 450 лева, за адв. М. Л. Л., а по настоящото дело е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК за сумата в размер на 1 000 лева за адв............., като и двете възнаграждения се претендират в условията на чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като същите следва да бъдат присъдени на цитираните адвокати.

Водим от горното съдът