Решение № 5417 от 25.10.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 11675/2023 г.

Производството е по реда на 435, ал. 1 и сл. ГПК. Образувано е по жалба, вх. № 37392/07.08.2023 г. по описа на ЧСИ Б., преписката по която е с вх. № 94241/17.10.2023 г. по описа на Софийски градски съд, депозирана от А. Н. С., срещу Разпореждане от 25.07.2023 година издадено от К.К.-помощник частен съдебен изпълнител в кантората на ЧСИ М.Б., София, бул. ••••, с което: 1. Отказва да възобнови изпълнителното производство по изпълнително дело № 3999/2014 год., поради настъпили предпоставки за прекратяване на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, 2. Отказва да образува ново изпълнително дело, на основание чл. 22, ал.1, т.6 от ГПК, вр. чл. 19, ал. 3 от ЗЧСИ, а именно: висящо исково производство от взискателя против ЧСИ М.Б. и образувано гр.дело № 20231110111875 по описа на СРС, 154, с-в и 3. Указва на взискателя да посочи друг съдебен изпълнител, на който да бъде изпратена молбата за започване на ново изпълнение, ведно с изпълнителните листове. Жалбоподателят А. Н. С. (взискател по изпълнителното дело), излага доводи, че отказът на ЧСИ М. Б. да възобнови изпълнителното производство по изп. дело № 3999/2014 година, посочвайки за основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, се намира в противоречие с писмените доказателства по делото и е незаконосъобразен. Излага доводи, че отказът на ЧСИ М. Б. да образува ново изпълнително дело на основание чл. 22, ал.1, т. с от ГПК вр. чл. 19, ал. 3 от ЗЧСИ, е немотивиран и неоснователен, като се сочи, че по същество същият се явява отказ от правораздаване и е недопустим от морална и правна гледни точки, защото изтъкнатият мотив, че е налице висящо исково производство образувано от взискателя против ЧСИ М.Б. /гражданско дело № 20231110111875 по описа на СРС, 154 с-в/, не може да се сподели - изпълнявайки възложени от държавата функции по принудителното изпълнение ще има и други случаи, в които ЧСИ ще бъде конституиран като страна по делата, но това не може да се използва от него за да абдикира от отговорността възложена му със закон. Сочи се, че указанията да посочи друг съдебен изпълнител, на който да бъде изпратена молбата за започване на ново изпълнение, ведно с изпълнителните листове е индиция, че са налице процесуалните предпоставки за възобновяване на изпълнителното производство по изп. дело № 3999/2014 год. от ЧСИ М.Б., или евентуално да образува ново такова и продължи изпълнителните действия така както са поискани. Моли да се постанови определение в искания по-горе смисъл. Моли да му се присъдят разноските по делото. Препис от жалбата е изпратен за становище на длъжника, който не е открит, поради което е залепено уведомление на 30.09.2023 г., като в заканоустановения срок не се е явил да получи препис от жалбата, съответно не е депозирал писмени възражения. От страна на съдебния изпълнител са приложени писмени мотиви по чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК. Съдът след като взе предвид постъпилата жалба и като се съобрази с представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: По молба на А. Н. С., със съдебен адрес: гр.София, ул. ••••, чрез адвокат С.О. и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.01.2014 г., по гр.д. № 26032/2008 г. по описа на Районен съд София, 24 състав и изпълнителен лист, издаден на 29.01.2014 г., по гр.д. № 1728/2009 г. по описа на Районен съд София, 29, състав е образувано изпълнително дело № 20148380403999 по описа на ЧСИ Б. срещу А.И.П., ЕГН ••••••••••. Поканата за доброволно изпълнение с изх.№28970/11.04.2014 г. е изпратена до адреса на длъжника, който не открит и поради което е залепено уведомление на 08.06.2014 г. (стр.10-14). По изпълнителното дело са наложени запори на банкови сметки във всички банки на територията на Република България със Запорно съобщение изх.№28973/11.04.2014 г. (стр.15-48). С искане за вписване на възбрана с изх.№29400/14.04.2014 г. е наложена възбрана на открития имот, собственост на длъжника, находящ се в гр.София, бул.“•••• с площ от 83 кв.м. (стр.55). В резултат на извършената справка в КАТ за регистрирани автомобили на длъжника е наложен запор на откритите със Запорно съобщение с изх.№26937/19.05.2014 г., а именно на ВОЛВО 460 с ДК №•••• и ОПЕЛ КАДЕТ с ДК №••••.(стр.72) До длъжника са изпратени съобщения с изх.№82568/14.11.2014 г. и с изх. №08074/09.02.2015 г. за опис на движими вещи на адрес: гр.София, бул.“••••, които не са получени, поради което са залепени уведомления съответно на 19.01.2015 г. и 05.03.2015 г. (стр.84- 90) С молба с вх.№24243/28.03.2016 г. от взискателя е поискано налагането на възбрани на имоти и запор на МПС, собственост на длъжника, спиране от движение и продажба. (стр.91). Със запорно съобщение с изх.№19440/28.03.2016 г. в наложен запор отново на същите автомобили, (стр.98) Изискани са и копия от документи от Служба по вписванията - Севлиево на другите описани в искането имоти. (стр.101 -102) Със запорно съобщение с изх.№10976/30.01.2018 г. е наложен запор на длъжника в „Юробанк България“ АД (стр.102) С молба с вх.№02789/18.01.2022 г. е поискана информация от взискателя за изпълнителните действия по делото, като същият е бил информиран устно, че изпълнителното дело следва да се прекрати exlege на основание чл.433, ал.1 т.8 поради непоискаване на изпълнителни действия от длъжника в продължение на две години, като му е обяснена възможноста изпълнителните листове да бъдат му бъдат върнати и заведени отново под нов номер на изпълнително дело.(стр.105-106) С молба с вх.№11504/01.03.2022 г. изпратена по имейл от взискателя е поискано делото за преглед, като същото му е предоставено и прегледано от него (стр.108) С оглед молба с вх.№16536/30.03.2022 г. на взискателя за връщане на изпълнителните листове (стр.109) е изготвено Постановление за прекратяване на осн.чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, а именно: по искане на взискателя (стр.110), като последният е уведомен за същото със Съобщение с изх.№20671/30.03.2022 г., получено в кантората на ЧСИ на същата дата и влязло в сила на 14.04.2022 г. (стр.111) С молба изпратена на имейл от взискателя на 03.05.2022 г. с вх.№21448/04.05.2022 г. е изразено несъгласие, че изпълнителното дело е следвало да бъде прекратено, поискана и информация за направените и незаплатени разноски по изпълнителното дело, която информация му е предоставена в имейл, както и разяснение точно кога е настъпило прекратяването на осн.чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, както и че изпълнителното дело е прекратено на осн.чл.433, ал.1, т.2 от ГПК въз основа на неговата молба за връщане на изпълнителните листи. (стр.112-115) Постановлението за прекратяване е оспорено с Жалба с вх.№23762/23.05.2022 г. от А. Н. С. (стр.164-182), като с Решение №3850 от 16.12.2022 г.на СГС, ЧЖ-VI-B с-в по гр.дело 7528/22 постановлението е отменено, тъй като според съдебния състав въпреки молбата за изтегляне на изпълнителният лист и че са налице предпоставките делото да бъде прекратено по отношение на първоначалния взискател, е трябвало да бъде взето предвид, че Национална агенция по приходите е присъединен взискател и изпълнителното производство не би следвало да бъде прекратено по отношение на тях.(стр.183-185). Взискателят е подал искова молба срещу ЧСИ М.Б. за заплащане на сума равна на сумата по изпълнителните листове, като е образувано гражданско дело 11875/23 г., 154 с-в на СРС. (стр.186-199). С Молба с вх.№30731/27.06.2023 г. е поискано възобновяване на изпълнителното производство и алтернативно ако не бъде възобновено да бъде образувано ново изпълнително дело.(стр.211 -212). С Разпореждане от 25.07.2023 г. е отказано да бъде възобновено изпълнителното производство, поради това че е са настъпили предпоставките за прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както и образуването на ново изпълнително дело на основание чл.22, ал.1, т.6 от ГПК (отвод на съдебния изпълнител) във връзка с чл.19, ал.З от ЗЧСИ, а именно: висящо исково производство от взискателя срещу ЧСИ М.Б. и образувано гражданско дело №20231110111875 по описа на СРС, 154 с-в., което именно е предмет на разглежданата жалба, (стр.214). При наличните данни съдът приема, че следното: Депозираната жалба е допустима, тъй като същата съставлява оплакване, че съдебният изпълнител не е извършил изпълнителни действия по образуваното изпълнително производство, респ. отказал е да образува ново изпълнително дело. Съгласно чл. 435, ал. 1 ГПК взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши искано изпълнително действие. В същото време обаче, жалбата е неоснователна. Според чл. 19, ал. 3 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител не може да откаже извършването на изпълнителни действия, освен в случаите на чл. 22 от ГПК. В разглеждания случай ЧСИ се е аргументирал именно с наличие на основания за отвод по чл. 22 ал.1, т.6 от ГПК. Това е регламентирана от закона хипотеза, в която ЧСИ може да откаже законосъобразно да извърши изпълнителни действия. Дали действително в случая са налице основания за отвод по чл. 22 ГПК е напълно ирелевантно, тъй като преценката за това е предоставена само и единствено на магистрата и не подлежи на контрол. С оглед изложените доводи жалбата на А. Н. С. следва да се остави без уважение. При този изход на делото, разноски на жалбоподателя не се следват. Водим от горното, Софийският градски съд