Решение № 286 от 29.5.2017 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 249/2016 г.

Предявени са искове по чл.422 във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.430 от ТЗ и чл.60 от ЗКИ, както и обратен иск по чл.242 във вр. с чл.243 от КЗ отм. „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК 121830616 гр.София иска да бъде признато за установено по отношение на Д.Н.К. ЕГН •••••••••• •••, че дължи плащане като кредитополучател на сумата общо от 65 397.50 евро по Договор за ипотечен кредит от 11.08.2008г., сключен между страните, включваща 52 452.63 евро главница, ведно със законна лихва върху сумата от 17.09.2015г. до изплащането й, 10 924.03 евро договорна лихва за периода 11.03.2013г. – 15.09.2015г.; 1 541.22 евро санкционна лихва за периода 25.06.2015г. – 15.09.2015г. и заемни такси от 479.62 евро, за които ищецът се е снабдил със Заповед № 6320 от 18.09.2016г. по ч.гр.д. № 11573/2015 на РС Пловдив ІХ гр.с. Претендира разноските в настоящото и в заповедното производство. Твърди, че на 11.08.2008г. страните сключват договор, с който се задължава да предостави на ответника в заем 100 000 евро за закупуване на жилище срещу учредена върху него ипотека за обезпечаване на дължа. Сумата е предоставена и усвоена на 22.08.2008г. Връщането се дължи за 360 месеца от 22.08.2008г. с възнаградителна лихва от 7.79 %, на месечни вноски с падеж 22 – ро число по погасителен план, според който за срок от 36 месеца се погасява само лихва и не се дължат вноски за главница, т.е. до 22.08.2011г. След тази дата вноската включва и главница. Последната редовна и достатъчна вноска е направена на 29.09.2011г., след което ответникът спира погасяване на задълженията. С цел кредитът да не се обяви за предсрочно изискуем, банката се съгласява длъжникът да продаде ипотекирания имот, за което дава декларация – съгласие на 30.08.2012г. Имотът е продаден и с цената са погасени изискуеми вноски до 26.03.2013г. както следва: 47 464.19 евро главница, 12 409.77 евро възнаградителна лихва и 826.85 евро такси. В резултат на това кредитът отново става редовен, но длъжникът пак не погасява задълженията си и изпада в забава. За периода от 22.03.2013г. до 22.05.2015г. не е платил 27 месечни вноски в общ размер на 20 466.27 евро, от които 12 091.25 евро лихва и 8 375.02 евро главница. Въз основа на тази забава банката упражнява правото си е направила кредита предсрочно изискуем с писмено изявление, което е връчено лично на ответника на 09.06.2015г. с даден едноседмичен срок за доброволно плащане, който е изтекъл на 25.06.2015г. Начислила е наказателна /санкционна/ лихва с надбавка 10 процента пункта върху остатъка от кредита от датата на предсрочна изискуемост 25.06.2015г. до датата на подаване на заявлението на 16.09.2015г. в размер на 1 541.22 евро. Към 16.09.2015г. се дължат такси от 479.62 евро, неплатена на падеж и предсрочно изискуема главница общо от 52 452.63 евро и договорна лихва 10 924.04 евро. Уточнява, че банката е оказала съдействие при желание от страна на ответника да реализира даденото в обезпечение имущество чрез продажбата му като не е ограничавала собственика да го рекламира и да договаря свободно. Ангажира доказателства, претендира разноски. Ответникът признава сключване на договора за ипотечен кредит от 11.08.2008г. с ищеца в размер на 100 000 евро при условия и ред за връщането му така, както е посочено в исковата молба. Твърди, че условието на банката за отпускане на кредита е било както да се даде в обезпечение чрез учредяване на ипотека недвижимия имот, закупен с кредита, така и да се бъде сключена застраховка „Живот” на името на кредитополучателя с трето ползващо се лице – банката, при ЗК ДСК Гаранция АД, сега Групама Животозастраховане ЕАД, със застрахователна сума от 100 000 евро. В изпълнение на договореното ответникът сключва договор за застраховка Живот при условията на Групов договор за застраховка Живот на кредитополучателите по големи кредити, сключен между Банка ДСК ЕАД в качеството й на застраховащ, и ЖЗК ДСК Гаранция АД в качеството на застраховател. По сключеният от ответника договор при застрахователна сума 100 000 евро са покрити рискове смърт и пълна трайна неработоспособност с ползващи се лица той и Банка ДСК ЕАД. При настъпване на застрахователно събитие пълна трайна неработоспособност застрахователят дължи плащане на банката на остатъка от кредита към датата на издаване на първото по ред решение на ТЕЛК, удостоверяващо пълна трайна неработоспособност на застрахования, но не повече от застрахователната сума. При наличие на положителна разлика между застрахователната сума и остатъка по кредита към датата на първото по ред решение на ТЕЛК, удостоверяващо пълна трайна неработоспособност, застрахователят изплаща тази разлика на застрахования. Застрахователната премия е 37.40 евро месечна вноска, която е уговорено да бъда плащана от и за сметка на застрахованото лице въз основа на предоставено съгласие за директен дебит /съгласие за незабавно инкасо/ в полза на застрахователя. Никъде в документите по сключената застраховка не е посочена банкова сметка на застрахователя, по която е възможно да се внася месечната застрахователна премия. В изпълнение на договора, на 25.08.2008г. ответникът захранва сметката си със 68.85 евро, която обслужва кредита и от която следва да бъде инкасирана първата месечна застрахователна премия в размер на 37.40 евро. През 2013г. здравето му се влошава, поставена е изключително тежка диагноза, извършени са две операции, започнато е лечение, ответникът не е бил в състояние да се движи. В следствие на това тежко заболяване преустановява работа и изплащане на кредита. С ЕР № 2329 от 132/ 26.07.2013г. на ТЕЛК е определена 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ, което е пълна трайна неработоспособност по смисъла на чл.1 т.20 от ОУ по застраховка Живот и за това представлява покрит риск. Уведомява банката за изпълнение на условие по застраховката в нейна полза, при което получава отговор, че застраховката не е валидна, поради което следва незабавно банката да продаде апартамента, в противен случай при стигане на спора в съдебна фаза и продажба от съдия – изпълнител цената ще бъде нищожна. Поради изключително тежкото здравословно състояние ответникът не може да се противопостави на това искане и апартаментът, закупен за 157 000 евро, е продаден на значително по – ниска сума, след което, въпреки продажбата и 5 – годишните вноски по кредита, остатъкът на главницата е около 53 000 евро. През 2015г. предявява претенции към застрахователя за изплащане на обезщетение поради настъпило застрахователно събитие, който с писмо от 05.11.2015г. отговаря, че не е платена първата месечна застрахователна премия, поради което не е възникнало валидно застрахователно правоотношение и за това няма основание за извършване на плащане. С писмо от 02.11.2015г. е уведомен за грешно извършени преводи по сертификат към групова застраховка Живот на кредитополучателите на банка ДСК на големи кредити с номера 15998601 от дати 26.08.2008г., 23.09.2008г., 22.10.2008г., 24.11.2008г., 23.12.2008г., всеки от които в размер на по 3.74 евро, поради което към тази дата 02.11.2015г. по сметката му е възстановена сумата от 25.55 евро, от която 18.70 евро обща сума на преводите и 6.85 евро законна лихва за забава. Ответникът уведомява писмено ищеца за получения отказ за изплащане на обезщетението, на което банката отговаря с писмо от 19.05.2016г., че е изпратила коректни данни към ДСК Гаранция ЕАД за срока и размера на сключения договор за кредит и за застрахователната сума, посочена в сертификата, въз основа на която е определена застрахователната премия. Но въпреки това, въз основа да даденото от застрахования предварително съгласие за директен дебит на суми, от застрахователя са изпращани нареждания за суми от 3.74 евро на месец, поради което от сметката му са платени пет вноски от по 3.75 евро в периода от 26.08.2008г. до 23.12.2008г. Причината за неплащане на месечната застрахователна премия от сметката му е допусната от служител на застрахователя груба небрежност при изпращане на нареждането за директен дебит до ДСК, за което няма вина. Изпълнил е коректно задължението си по застрахователния договор и е осигурил наличност на средства за плащане на премията от сметката му. За това му се дължи от застрахователя изплащане на обезщетението в пълен размер при настъпил застрахователен риск. Поради изложеното привлича за помагач в процеса застрахователя и предявява срещу него обратен иск за осъждането му да плати сумата от 100 000 евро, представляващо застрахователно обезщетение по застраховка Живот на кредитополучателите на Банка ДСК ЕАД по големи кредити във връзка със заемна сметка № •••• за настъпило застрахователно събитие „пълна трайна неработоспособност”, за което е издадено ЕР № 2328 от 132/26.07.2013г. на ТЕЛК, ведно със законна лихва върху главницата от сезиране на съда с претенцията на 08.06.2016г. до изплащането й. Ангажира доказателства, претендира разноски. Помагачът не призвана предявения срещу него обратен иск по основание и размер. Не подвига спор, че чрез посредничеството на застрахователния агент Банка ДСК ЕАД е издаден Сертификат № 15998601 за включване на К. в групата на застрахованите лица по Групов застрахователен договор за застраховка Живот на кредитополучателите на Банка ДСК ЕАД, по който е посочен за застраховател. Но възразява, че поради неплащане на първа застрахователна вноска от разсрочената премия застрахователното правоотношение между страните не е възникнало. В сключения договор няма уговорка, която да дерогира законовата разпоредба, напротив – тя се възпроизвежда в глава 3 чл.8 ал.5 на ОУ на застраховката, поради което намира приложение общото правило и тъй като застрахованото лице признава, че вноската не е платена, то застрахователният сертификат не е влязъл в сила и за това не дължи плащане на обезщетение. Възразява, че задължението за плащане е на длъжника, а когато е уговорено това да става по банков път, дългът е изпълнен когато сметката на кредитора е заверена със сумата. Такова плащане няма, сметката му не е заверена с първата вноска. Добросъвестността и грижата на добрия стопанин изискват да проследи изпълнението на задължението си за плащане, което не е направил в рамките на 7 години, считано от 26.08.2008г. до 30.10.2015г., когато предявява претенция за плащане на застрахователно обезщетение. Признава, че в Глава 3, чл.8 ал.2 на ОУ е уговорено плащане на премията чрез услугата директен дебит за улеснение на застрахования. С тази клауза е дадена една възможност за плащане на премията чрез услугата директен дебит. Но тя не изключва възможността застрахованият да плати премията и по друг начин – чрез вноска на каса, чрез посредничеството на застрахователния агент или брокер, чрез директен превод и т.н. Осигуряването на достатъчна наличност на средства по банковата сметка на застрахования не представлява изпълнение на задължението да плати вноските по премията. Възразява, че не е настъпил застрахователен риск и няма основание за изплащане на обезщетение, защото чл.1 т.20 на ОУ изискват „пълна трайна нетрудоспособност”, за което в договора е дадена дефиниция. Отговорността на застрахователя се ангажира не само при представяне на ЕР на ТЕЛК за определяне на трайно намалена работоспособност от 71% до 100%, но също когато застрахованият изпадне в неспособност да упражнява каквато и да било дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход, като тази способност трябва да е вероятно постоянна. В представеното решение на ТЕЛК са определени противопоказни условия на труд, при спазване на които застрахованият би могъл да работи. Твърди, че К. не е изгубил изцяло възможността да полага личен труд за осигуряване на доходи. По договор определящи са последиците – изисква се вероятна постоянност на състоянието за невъзможност за осигуряване на доходи чрез личен труд, а не само конкретния процент на трайно намалена работоспособност. При определяне на основателността на претенциите за плащане на обезщетение застрахователят използва както ЕР на ТЕЛК/НЕЛК, така и лекари консултанти за естеството на заболяването и прогнозата за неговото развитие. Не признава размера на претенцията. На застрахования не се дължи плащане в пълен размер, защото кредитът както към 26.07.2013г., така и сега, не е погасен изцяло. При условията на евентуалност, ако обратният иск бъде уважен, прави възражение за прихващане за сумите от: 3 515.60 евро, представляващи 94 месечни застрахователни премии, дължими за периода 26.08.2008г. – 26.06.2016г. включително, и 1 462.64 евро обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху всяка вноска от по 37.40 евро, считано от падежа й до 29.06.2016г. Съдът, след преценка на ангажирания по делото доказателствен материал и като взе предвид наведените от страните доводи и възражения, приема за установено следното: От постъпилото в оригинал ч.гр.д. № 11573/2015 на РС Пловдив ІХ гр.с. се констатира, че ищецът е подал на 16.09.2015г. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника за заплащане на исковата сума, дължима на тук посоченото основание. Издадена е Заповед № 6320 от 18.09.2015г., с която искането е уважено, и въз основа на нея – изпълнителен лист. На 02.03.2016г. е получено възражение по чл.414 от ГПК от ответника. Покана за доброволно изпълнение е връчена на 24.02.2016г. и за това възражението е подадено в законовия срок. Банката е уведомена за възражението на 23.03.2016г. Исковата молба е подадена на 14.04.2016г. – също при спазен срок.Това обосновава допустимост на исковете при наличие на правен интерес – ищецът се е снабдил с изпълнителен лист в заповедно производство, но поради повдигнатия от единия длъжник правен спор се нуждае от силата на пресъдено нещо на съдебното решение. От представените от ищеца писмени материали се доказва, че на 11.08.2008г. между него и ответника Д.К. е сключен договор за ипотечен кредит за предоставяне в заем на сумата от 100 000 евро за срок от 360 месеца, считано от датата на усвояването й, с 36 месеца гратисен период за издължаване на главницата. Кредитът се усвоява по разплащателна сметка с титуляр трето лице /Ю.Й./ и се погасява по разплащателна сметка на длъжника на месечни вноски по приложен погасителен план с падеж 22 – ро число всеки месец за лихва и главница. Кредитът се връща с възнаградителна лихва от 7.79%, формирана от БЛП /базов лихвен процент/ от 4.19 %, стандартна надбавка от 3.60 пункта, намален с отстъпка от 0 процента пункта. Заплащат се такси по Тарифата на банката, представляваща приложение към договора. По представения погасителен план, подписан от страните, месечните вноски са 360 на брой, от които от № 1 до № 37 включват погасяване само на лихва от 649.17 евро на месец върху 100 000 евро главница при лихвен процент 7.79%. След това месечната вноска става 740.12 евро и включва суми за погасяване на главница и лихви като един път в годината вноската се увеличава с размер на годишна такса за управление на кредита. Съгласно представените общи условия към договора, кредитът се олихвява с уговорената лихва като кредиторът има право да променя базовия лихвени процент при посочени в т.24.3 ОУ хипотези, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. Лихвата се начислява за 360 дни на година при месец от 30 дена. Ако е уговорен преференциален лихвен процент, даващ право на отстъпка от надбавката, при неизпълнение на някое от условията, при които отстъпката е предоставена, кредитополучателят губи право на съответната отстъпка от датата на неизпълнението. Ищецът е приложил съгласие да ответника с условията на банката за ползване на преференциален лихвен процент и подписана заявка за това, но в документите не е посочено какъв е размера на отстъпката от надбавката, съответно уговорена ли е лихва под 7.79%. Съдът приема, че няма такава уговорка, защото в договора е посочено, че лихвата от 7.79 % е формирана от БЛП от 4.19 % и стандартна надбавка от 3.60 пункта, намален с отстъпка от 0 процента пункта, т.е. надбавката е стандартна, не е намалена, поради което липсва преференция. При забавено плащане на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорната лихва, увеличена с наказателна надбавка от 3 % пункта, но тя не се прилага при погасяване на месечното задължение до 7 дена след падежа му. При забава в плащанията на главницата и/или на лихвата над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем, отнася се в просрочие и за периода до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10 % пункта. Кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения. Договорено е за обезпечаване на сумите ответникът да учреди в полза на ищеца ипотека върху свой недвижими имот – ••• в гр.•••, изпълнението на което не е спорно от страните и се признава от ищеца. На 30.08.2012г. ответникът К. е дал писмено съгласие със съдействието на агенция за недвижими имоти „Адрес Недвижими имоти“ АД да се осъществи доброволна продажба на ипотекирания в полза на банката апартамент, при съдействие и от страна на банката, която да подпише договор за посредничество с агенцията като от постъпилата продажна цена от имота по сметка на банката да се заплати и възнаграждение на агенцията. Съгласно Протокол № 051 от 13.03.2013г., Централна комисия по проблемни кредити на „Банка ДСК“ ЕАД под т.20 е взела решение и е дала съгласие да се продаде ипотекирания в полза на банката апартамент и да се заличи учредената върху него ипотека след постъпване на цената от продажбата му в размер на 63 000 евро, от която да се плати комисионно възнаграждение в полза на „АНИ Адрес“ от 2 268 евро и да се извърши частично погасяване на кредита. На 08.05.2015г. банката е отправила писмено уведомление до ответника, че поради забава в погасяване на задълженията по кредита го обявява за предсрочно изискуем като от датата на получаване на писмото цялата непогасена главница става дължима и върху нея се начислява неустойка за забава. Ответникът не повдига спор, че е получил писмото лично на 09.06.2015г. с приложената по делото обратна разписка от куриер. От изслушаното заключение на ССчЕ на в.л. В.Ш., изготвено компетентно след запознаване с материалите по делото и оглед на счетоводните записвания при страните, неоспорено, което съдът кредитира, се установява, че сумата от 100 000 евро е усвоена на два пъти – на 22.08.2008г. в размер на 56 150 евро по разплащателната сметка на Д.К., и на същата дата в размер на 43 850 евро по разплащателна сметка с титуляр Ю.Й.. За периода от 22.08.2008г. до 30.01.2017г. по разплащателната сметка на ответника са постъпили 26 852.68 евро. До 02.11.2011г. с тях са платени 25 493.48 евро лихви върху редовна главница, 83.18 евро редовна главница, 800.62 евро такси за управление и за застраховане на ипотекираното имущество, 0.30 евро санкционни лихви, 56.40 евро банкови такси, 400 евро изтеглени от сметката и 18.70 евро вноски към „Групама Животозастраховане“ ЕАД. Платената редовна лихва със сумата от 25 493.48 евро е до вноски с падеж 22.09.2011г. и частично 14.59 евро от вноска с падеж 22.10.2011г., от която остатъкът е 675.80 евро. От Таблица № 1 и № 5 се констатира, че начисляваната от банката лихва до 20.10.2008г. е в размер на 7.79%, а от 21.10.2008г. е начислявана лихва от 8.29%, която след това не е променяна. На 26.03.2013г. по сметката на ответника постъпва сумата от 60 732 евро, която е остатък от цената на продадения ипотекиран имот от 63 000 евро след приспадане на 2 268 евро комисионно възнаграждение за агенцията за недвижими имоти. Със сумата от 60 732 евро банката погасява първоначално 11 687.92 евро наказателна лихва, 12 505.14 евро неплатена възнаградителна лихва по вноски от 22.10.2011г. до 25.03.2013г. включително, 150 евро такси за управление, начислени на 11.08.2011г., 277.18 евро неплатени вноски по имуществена застраховка за периода 19.09.2011г. – 19.09.2012г., 36 111.76 евро частично погасяване на главницата. В резултата на това към 26.03.2013г. задълженията по кредита остават в размер на 63 835.06 евро главница. На 16.06.2015г. и на 17.06.2015г. по заемната сметка са взети операции по сторниране на събраните на 26.03.2013г. суми за наказателна лихва от 11 686.95 евро и лихва върху редовна главница от 95.37 евро, начислени до 25.03.2013г., в резултата на което със сторнираната сума са погасени дължимите към 11.08.2012г. такси управление от 399.67 евро, наказателна лихва от 30.22 евро и главница от 11 352.43 евро. В съдебно заседание вещото лице Ш. обяснява, че чрез операцията сторниране има заличаване на просрочието, за което са били начислени наказателните лихви. В резултата на това в заключението посочва, че към 09.06.2015г. се приема, че кредитът е бил редовен към 2013г. и за това към 25.03.2013г. дължимият остатък е бил само главница от 52 452.63 евро. С оглед горното към 09.06.2015г. /датата на изявлението на банката за наличие на забавени плащания и обявяване на кредита за предсрочно изисукем/ задълженията стават: 9 673.82 евро редовна лихва върху главницата за периода 22.03.2013г. – 08.05.2015г. включително; 52 452.63 евро главница; 419.62 евро такси за управление с падеж 11.08.2013г. и 11.08.2014г. Към 16.09.2015г. /датата на подаване на Заповедта по чл.417 от ГПК до ПРС/ задълженията по кредита са 10 845.45 евро лихва върху редовна главница в размер 8.29% за периода 22.03.2013г. – 15.09.2015г. включително; 1 541.22 евро наказателна лихва върху главница от 52 454.63 евро с лихвен процент 10% за периода 25.06.2015г. – 15.09.2015г.; 52 452.53 евро главница; 419.62 евро такси за управление с падеж 11.08.2013г. и 11.08.2014г.; 60 евро такса изискуемост. Следователно, до датата на постъпване на сумата от продажбата на ипотекирания имот 26.03.2013г. ответникът е бил в забава за плащане на месечните вноски от 22.10.2011г. до 25.03.2013г., тъй като за този период от получената цена са платени вноски за редовна лихва и тъй като с наличните по разплащателната сметка на К. суми са погасени вноски за лихва върху редовна главница с падеж до 02.09.2011г. включително и част от вноската от 22.10.2011г. Със сумата от цената на продадения имот банката е погасила, след взетите операции и от 16.06.2015г. и 17.06.2015г., задълженията по кредита за редовна лихва, главница, такси и имуществени застраховки с падеж до 25.03.2013г. като го е счела за редовен за целия период до момента, т.е. не е отчела забавата от 22.10.2011г. до 25.03.2013г. и не е начислила и погасила неустойка за забава. След 25.03.2013г. не постъпват суми за плащане на задълженията, поради което към 09.06.2015г. има просрочие на задълженията повече от 90 дена, защото не са платени лихви върху редовна главница за периода от 22.03.2013г. до тази дата, изискуемата към този момент главница по погасителния план и две годишни такси за управление за 2013г. и 2014г. Поради това с изявлението на банката, получено от ответника на 09.06.2015г., кредитът е обявен за предсрочно изискуем съгласно общите условия на банката, чл.432 от ТЗ и чл.60 от ЗКИ, защото към този момент са забавени повече от две месечни вноски, забавата е повече от 90 дни и това дава право на кредитора да обяви с изявлението си, достигнало до длъжника, вземането си за предсрочно изискуемо. От заключението на вещото лице се доказва, че към датата на сезиране на ПРС неплатената и дължима главница е в размер на заявената претенция от 52 452.63 евро; търсените такси от 479.62 евро се доказват по основани и размер и това са две годишни такси за управление на кредита за 2013г. и 2014г. са падежи 11.08. и такса от 60 евро предсрочна изискуемост. Банката претенцира лихва в размер 10 924.03 евро за периода 22.03.2013г. – 15.09.2015г. върху главницата, за която вещото лице посочва в таблица № 2, че е изчислена на база 8.29% на година и е в размер на 10 845.45 евро. Съдът приема, че дължимата годишна възнаградителна лихва по размер е тази, посочена в договора – от 7.79%, която не е преференциална. Съгласно общите условия няма данни на какво основание и кога е изменена едностранно от банката – в резултат на кой от двата компонента БЛП и надбавка е станала промяната и при коя хипотеза, за да се прецени имал ли е ищеца правно основание за това според общите условия към договора. Дължи се уговореното в договора при липса на доказателства за друго. При годишна лихва от 7.79% върху главница от 52 425.63 евро за периода 22.03.2013г. – 15.09.2015г. дължимата сума е 10 209.90 евро /годишно се дължи 4 083.96 евро; за 6 месеца се дължи половината сума 2 041.98 евро; за 2 години и шест месеца следователно сумата е 4 083.96+4 083.96+2 041.98, което е 10 209.90/. Съгласно общите условия на договора, от датата на обявяване на вземането за предсрочно изискуемо до сезиране на съда се дължи неустойка за забава в размер на уговорената лихва с надбавка 10 пункта, т.е. 17.79 % за периода 25.06.2015г. – 15.09.2015г. Изчисленията сочат, че това е сума от 2 099.52 евро, но ищецът претендира 1 541.22 евро, т.е. по – малко, поради което му се дължат в заявения размер. При тези данни ищцовата претенция е доказана по основание и частично по размер. Страните са сключили договор за банков кредит по смисъла на чл.430 от ТЗ, който е търговска сделка по смисъла на чл.1 ал.1 във вр. с чл.286 от ТЗ, защото се извършва от ищеца по занятие, и е вид договор за заем, който е реален. Ищецът е изпълнил задължението си и е предоставил на ответника сумата от 100 000 евро. Уговорките за условията за ползване и връщане на парите са писмени, по тях не е повдигнат спор, нито има данни тези условия да са изменени или променени по взаимно съгласие или на предвидените в общите условия основания, поради което съдът приема, че ответникът дължи връщането на парите при заплащане на възнаградителна лихва от 7.79 % на година /от 360 дни/, на 360 месечни вноски с падеж 22 – ро число. При забавено плащане дължи неустойка за забава от 7.79 % с надбавка от 3 % пункта, а при обявяване на кредита за предсрочно изискуем – от този момент до сезиране на съда се дължи неустойка за забава върху цялата дължима главница в размер на 7.79 % плюс 10 % пункта. За обслужване на кредита е уговорено заплащане на такси по общите условия и представената тарифа. Доказа се, че ищецът първоначално е обслужвал кредита и е плащал сумите до вноски с падеж 22.09.2011г. и част от вноска с падеж 22.10.2011г., след което преустановява плащанията. В резултата на доброволна продажба на ипотекирания в полза на банката недвижим имот за обезпечаване на дълга постъпват суми от 63 000 евро, от които с 60 732 евро се погасяват натрупаните задължения и към 26.03.2013г. банката приема кредита за редовен с дължима по него сума за главница от 52 452.63 евро, но след тази дата също няма плащания, поради което забавата е на повече от две месечни вноски, повече от 90 дни, което дава право на банката на основание т.20.2 и т.21.1 от общите условия и чл.60 от ЗКИ и тя с писмено изявление, достигнало до ответника на 09.06.2015г., обявяване кредита за предсрочно изискуем и след това на 15.09.2015г. сезира съда по реда на заповедното производство. Към тази дата доказаният размер на задълженията е 52 452.63 евро главница, 10 209.90 евро възнаградителна лихва за периода 22.03.2013г. – 15.09.2015г., 1 541.22 евро неустойка за забава върху главницата за периода 25.06.2015г. – 15.09.2015г. и неплатени такси от 479.62 евро, до който размер претенциите ще се уважат като дължими. От представените от ответника документи се установява, че на датата на отпускане на заемната сума от банката по разплащателните сметки 22.08.2008г. ищецът е действал като застрахователен агент и застраховащ на помагача със старо фирмено наименование ЖЗК „ДСК Гаранция“ АД, сега „Групама Животостраховане“ ЕАД, тъй като от негово име е сключил с Д.К. застраховка за Групово застраховане „Живот на кредитополучатели на големи кредити /над 7 000лв., 3 500 евро, 3 500 американски долара/, при застрахователна сума от 100 000 евро и месечна застрахователна премия от 37.40 евро, съгласно представеното Предложение за включване в групата на застрахованите лица, Сертификат на застраховано лице по Групов застрахователен договор за застраховка „Живот“ на кредитополучателите на Банка ДСК ЕАД по големи кредити във връзка със заемна сметка № •••••, подписан от страните, Общи условия по застраховка „Живот“ на кредитополучателите по големи кредити, Декларация за здравословното състояние на К. и към тях – информация за потребителите на застрахователни услуги. Съгласно предложението, сертификата и общите условия, застраховано лице е Д.К. за покрити рискове смърт и пълна трайна неработоспособност в резултат на застрахователно събитие, и двете настъпили със застрахованото лице през срока на индивидуалното застрахователно покритие. Началото на индивидуалното застрахователно покритие /ИЗП/ е датата на усвояване на кредита, а краят е датата на изтичане на първоначалния срок на кредита. Застрахователната сума е 100 000 евро. Застрахователната премия е месечна в размер на 37.40 евро с падеж съответната дата на началото на застрахователното покритие всеки месец и плащането й се дължи от застрахования К. Ползващи се от застраховката лица при настъпване на пълна трайна неработоспособност на застраховането лице са Банка ДСК ЕАД до остатъка по големия кредит към датата на издаване на първото по ред решение на ТЕЛК/НЕЛК, удостоверяващо пълна трайна неработоспособност на застрахования, но не повече от застрахователната сума, и застрахования за разликата между застрахователната сума и остатъка по големия кредит към датата на издаване на първото по ред решение на ТЕЛК/НЕЛК, удостоверяващо пълна трайна неработоспособност на застрахования. Според общите условия към застраховката, трайна неработоспособност на застраховането лице е медицински удостоверима, вероятно постоянна, неспособност на лицето да упражнява каквато и да било дейност чрез полагане на личен труд за осигуряване на доход, настъпила през срока на индивидуалното застрахователно покритие като пряк резултат от застрахователно събитие. Тя се установява въз основа на представено експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК, удостоверяващо трайно намалена работоспособност от 71% до 100 % /първа или втора група инвалидност/. За дата на настъпване на пълната трайна неработоспособност се счита датата на издаване на първото поред решение на ТЕЛК или НЕЛК, удостоверяващо трайно намалена работоспособност от 71% до 100 % /първа или втора група инвалидност/ във връзка със същото застрахователно събитие.