Решение № 2382 от 19.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 10912/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК. С Решение № 13378 от 01.08.2023 г., постановено по гр.д. № 13267/2023 г. по описа на СРС, 32-ри състав е уважен предявеният по реда на чл. 422 ГПК от ищеца Р. Л. Х. иск за признаване за установено, че „В.Б.“ ЕАД дължи на ищеца сумата от 1580 лева, представляваща покупната цена на телефон Samsung Galaxy Z Flip 3, модел SM- F711B, сериен номер R5CRCoDRGZT, IMEI •••••••, подлежаща на връщане вследствие на разваляне на договор от 30.12.2021 г. от страна на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.01.2023 г. до окончателно заплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2674/2023 г. по описа на СРС, 32-ри с-в. Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от „В.Б.“ ЕАД, с доводи за неправилност, необоснованост, като постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че първоинстанционния съд неправилно не е взел предвид, че дружеството е диагностицирало устройството чрез безпристрастен оторизиран сервиз, като по този начин е положил грижата на добър търговец. Сочи, че експертната оценка на служителите на сервиза е била достатъчно, за да се приеме, че несъответствието се дължи на причина, за която вина носи потребителя-ищеца. В тази връзка намира, че съдът неправилно е приел за подлежащи на доказване факти, които били доказани. Ако ищецът не е бил съгласен с констатациите на сервиза е трябвало да ангажира доказателства в подкрепа на възражението му. Поддържа, че противно на установеното от СРС не е имало задължение да удовлетвори искането за разваляне на договора за продажба и за връщане на платената за устройството цена. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски. В срока по чл.263 ГПК не е подаден писмен отговор на въззивната жалба. С молба от 13.02.2023.4 г. въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител адв. Т. Б. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли за присъждане на разноски. Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима, разгледана по същество същата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Първоинстанционният съд е бил сезиран по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника „В.Б.“ ЕАД, че дължи на ищеца Р. Л. Х. на основание чл.113, ал.3, предл.1 ЗЗП (отм.), вр. чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД сумата 1580 лв. – представляваща задължение на ответника за връщане вследствие на разваляне на договора от страна на ищеца на покупната цена на телефон Samsung Galaxy Z Flip 3, модел SM-F711B, сериен номер R5CRCoDRGZT, IMEI •••••••, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 18.01.2023 г. до окончателно заплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2636 от 24.01.2023 г. по ч. гр. д. № 2674/2023 г., СРС, 32 с-в. След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По релевираните във въззивното производство оплаквания за неправилност на същото, приема следното: Безспорно между страните е обстоятелството, че на 30.12.2021 г. ищецът е придобил от ответника мобилен апарат марка Samsung Galaxy Z Flip 3, модел SM- F711B, със сериен номер •••••••. От приетата сервизна карта № 4153320501/23.04.2022 г. се установява, че на 23.04.2022 г. процесният мобилен телефон е предявен за рекламация в магазин № 4153 на „Виваком“, като в гаранционната карта е отбелязано, че от външна страна по телефона няма видими забележки. За аксесоари е вписано: кутия – оригинална; протектор. Отбелязано е, че според клиента телефонът загрява изключително много и батерията пада бързо, като е посочено, че телефонът е тестван в магазина и проблемите се наблюдават. С протокол за отказано гаранционно обслужване № OGS009059758/29.04.2022 г. към сервизна поръчка № S012477025/27.04.2022 г., издаден от „Сръчко сервиз“, е посочено, че е налице механично повреден вътрешен дисплей, вследствие на удар или затваряне на дисплея, докато е имало нещо върху него, и е констатирано, че следва да се смени вътрешен дисплей и ремонтен комплект лепенки. Предложена е оферта за промоционален ремонт на устройството на цена от 189 лв. с ДДС. Вписано е, че уредът не подлежи на гаранционно поддържане съгласно условията, упоменати в гаранционната карта поради – неспазване на условията на експлоатация, съхранение и транспорт, причинени от неправилно боравене, претоварване от клиента; механични повреди и др. По делото е представена жалба от 31.05.2022 г. от В.Г. до КЗП, с копие до „В.Б.“ ЕАД, относно отказана гаранция и дефектирал апарат марка Samsung Galaxy Z Flip 3, модел SM-F711B, със сериен номер ••••••• и абонат Р. Х.. С прието по делото съобщение от 13.06.2022 г. от „В.Б.“ ЕАД е удостоверено регистрирането на писмено оплакване от В.Г. с вх. № приемането на писмено оплакване вх. № 22_19417_13.06.2022 г., в което е отбелязано, че следва да бъде разгледано и върната обратна връзка в 1-месечен срок. С прието по делото писмо от 29.06.2022 г. във връзка с 22_19417_13.06.2022 г. ответното дружество информира К.Г., че потвърждава информацията за отказана гаранция на процесното устройство въз основа на становището на сервиза, към който същото е било изпратено. Посочено е, че на ищеца е дадена цена за ремонт по оферта на сервиза. При приемане на офертата ищецът е насочен директно към сервиза. Идентична информация ответника е предоставил на КЗП, видно от писмо на институцията до В.Г.. Последната е депозирала заявление за иницииране на помирително производство пред КЗП, но същото е прекратено, поради отказа на ответника да участва. С писмена покана вх. № 22_37892_23.11.2022 г. ищецът, чрез пълномощника си адв. Б., уведомява „В.Б.“ ЕАД за разваляне на процесния договор за покупко- продажба на процесния мобилен апарат, предоставен е 10-дневен за връщане на заплатената цена на мобилния апарат по посочена в поканата банкова сметка. В отговор на същата с писмо от 12.12.2022 г. „В.Б.“ ЕАД заявява, че след извършена диагностика на мобилния апарат в сервиз е констатиран извънгаранционен дефект – механично повреден дисплей, поради което е отказано гаранционно обслужване съгласно гаранционните условия на продукта. Сочи се, че на потребителя е предложен ремонт за сметка на „Виваком“, отказан от негова страна, както и, че към момента на подаване на отговора мобилния апарат се намира на разположение в търговски обект на „Виваком“ и не са налице основания за възстановяване на заплатените суми за мобилно устройство. По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля В.Г., живееща на семейни начала с ищеца, които следва да бъдат кредитирани при условията на чл. 172 ГПК като логични, отразяващи непосредствени възприятия относно релевантните за спора обстоятелства и кореспондиращи с останалите доказателства. От същите се установява, че процесният телефон е подарен на свидетеля на 01.01.2022 г., дълго време не е ползван, но веднага щом е започнала да го ползва, той е започнал да прегрява, бил е постоянно на зарядно устройство, тъй като батерията е падала за около един час. Свидетелката посочва, че лично е предявила рекламацията на телефона. Изяснява, че е бил приет без забележки, а към датата на предаване за ремонт телефонът е бил облепен с фабричните стикери и лепенки. Месец по-късно го е потърсила, тъй като от магазина не са се обадили. Споделя, че около 5-6 дни след оставянето на телефона, същият е върнат счупен, поради което гаранцията е била отказана. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи: В случая към процесното правоотношение приложение намират нормите на специалния закон ЗЗП, които имат за цел да осигурят по – висока степен на защита на потребителите на стоки и услуги. Правата на потребителя при недостатъци /несъответствия/ на закупени вещи са уредени в чл. 104 – 142 ЗЗП. Според чл. 106 ЗЗП (отм.), за да съответства на договора за продажба, потребителската стока трябва да: 1. притежава характеристиките, определени от страните по договора, и да е годна за обичайната употреба, за която служат потребителските стоки от същия вид; 2. отговаря на описанието, дадено от продавача под формата на мостра или образец; 3. е годна за специалната употреба, желана от потребителя, при условие че той е уведомил продавача за своето изискване при сключването на договора и то е прието от продавача; 4. притежава обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, които потребителят може разумно да очаква, като се имат предвид естеството на потребителската стока и публичните изявления за конкретните й характеристики, направени от продавача, производителя или негов представител, които се съдържат в рекламата или в етикета на потребителската стока. По делото е установено, че ищецът е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съгласно който „Потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, а ответното дружество ма качеството на търговец според § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП - физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка, е търговец. Закона за защита на потребителите (ЗЗП), чиято цел е да осигури по-висока степен на защита на потребителя, регламентира в чл. 108 ЗЗП презумпцията, че несъответствие на потребителска стока по смисъла на чл. 104, ал. 3 ЗЗП, което се е проявило до 6 месеца от предаването й на потребителя, се приема, че е съществувало към предаването на стоката, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието. Съгласно чл. 108 ЗЗП (отм.) всяко несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието. В действащата към възникване на спорното притезание разпоредба на чл. 113, ал. 1 ЗЗП (отм.) е посочено, че когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба. Съгласно ал. 2 привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя, като след изтичането на срока по ал. 2 потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока съгласно чл. 114 ЗЗП (отм.), в случаите на несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл. 113 ЗЗП. Нормата на чл. 114, ал. 2 ЗЗП (отм.) регламентира правилото, че потребителят не може да претендира за възстановяване на заплатената сума или за намаляване цената на стоката, когато търговецът се съгласи да бъде извършена замяна на потребителската стока с нова или да се поправи стоката в рамките на един месец от предявяване на рекламацията от потребителя. Законоустановеният срок за рекламация на потребителска стока съгласно чл. 115 ЗЗП (отм.) е две години считано от датата на нейната доставка, като срокът спира да тече през времето, необходимо за поправката или замяната на потребителската стока или за постигане на споразумение между продавача и потребителя за решаване на спора. За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по общата норма на чл. 55, ал. 1, предложение трето ЗЗД /при разваляне на договора поради неизпълнение/ в тежест на ищеца е да установи, че е имал с ответника валидно правоотношение, по което е заплатил определена цена, а ответникът следва да установи, че е налице валидно основание да получи/задържи цената на стоката. Освен това и с оглед спецификата на процесното правоотношение, ищецът следва да установи още несъответствието на стоката с договореното; че е предявил рекламация в срок пред търговеца – процесният мобилен телефон не съответства на договора за продажба /батерията му започвала да губи заряд прекалено бързо, а телефонът осезаемо прегрявал/ и е предал стоката за ремонт, както и че е отправил изявление за разваляне на договора до ответника, поради негово виновно неизпълнение, а ответникът следва да установи, че е изпълнил в срок задълженията си по договора - в случая, че е отстранил рекламираната повреда на стоката в уредения в закона срок, след предявяване на рекламацията от ищеца, и съществува основание да задържи сумата по договора за продажба. В тежест на ответника е да докаже и възражението си, че повредата се дължи на неправилна употреба от потребителя или трето лице. За да се възползва от презумпцията по чл. 108 ЗЗП (отм.) потребителят само следва да докаже, че несъответствието съществува преди да изтекат 6 месеца от предаването на стоката. При доказване на тези факти за потребителят не съществува задължение да доказва, че това несъответствие се е дължи на дефекти на стоката или на поведение по съхранение, транспортиране на стоката и др., проведено преди стоката да бъде предадена на потребителя. Несъответствието подлежи на доказване от потребителя, но не и причината за същото. При тази хипотеза ще се приложи презумпцията на чл. 108 ЗЗП и в тежест на продавача ще е да я обори, тоест да докаже, че несъответствието не е съществувало към предаването на стоката, че се дължи на поведение след предаването на стоката. (В този смисъл Решение на Съда от 04.06.2015 г. по преюдициално запитване по дело С-497/2013 г. по въпрос № 6 - за доказателствена тежест по чл. 5, ал. 3 от Директива 1999/44, идентична с разпоредбата на чл. 108 ЗЗП). При предявяване на рекламация на стока съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗП (отм.) потребителят има четири уредени в закона възможности, а именно да претендира: 1) възстановяване на заплатената сума; 2) замяна на стоката с друга, съответстваща на договореното; 3) отбив на цената; и 4) безплатно извършване на ремонт при условията и по реда на чл. 113 и 114 ЗЗП. Нормата на чл. 114, ал.1 ЗЗП (отм.) не дава безусловно право на потребителя еднолично да избере някоя от посочените възможности. От тълкуване смисъла на закона следва, че правата на потребителя се пораждат при настъпване последователно на някоя от хипотезите, предвидени в чл. 112 - чл. 114 ЗЗП (отм.). Визираните норми уреждат правото на потребителя да предяви рекламация, като след предявяването и при отчитане от законодателя на интереса на търговеца, за потребителя възникват две групи права. Първата група дава право на потребителя да поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба, като избира между извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова /чл. 112, ал. 1, изр. 1 ЗЗП – отм./, освен ако това е невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия. Според закона, срокът, в който потребителската стока следва да бъде приведена в съответствие с договора за продажба, е един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя /чл. 113, ал. 2 ЗЗП – отм./. Втората група права, които дават възможност на потребителя да развали договора и да иска връщане на заплатената от него сума или намаляване на цената, възникват само в случай, че никое от правата по първата група не е било удовлетворено от продавача в едномесечния срок. Извод, че визираните две групи права могат да бъдат упражнени от потребителя последователно, а не едновременно, произтича от нормата на чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 1 ЗЗП (отм.), даващи му право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената цена или да иска намаляване на цената на потребителската стока, едва след изтичане на едномесечния срок по 113, ал. 2 ЗЗП (отм.) или ако не е удовлетворен от рекламацията чрез поправка или замяна на стоката. Аргумент в тази насока е и нормата на чл. 114, ал. 2 ЗЗП (отм.), непозволяваща на потребителя да претендира възстановяване или намаляване на заплатената цена на стоката, когато търговецът се съгласи да бъде извършена замяна на потребителската стока с нова или стоката да се поправи в рамките на един месец от предявяване на рекламацията от потребителя. В случая не се спори между страните, че процесното устройство е предявено за рекламация в обект – магазин на ответника в двугодишния срок по чл. 105 ЗЗП (отм.) относно несъответствия на стоката с договора, които е открил в рамките на шестмесечния срок по чл. 108 ЗЗП. По време на рекламацията се установява от представените доказателства – сервизна карта и свидетелски показания, че рекламираните от ищеца дефекти се наблюдават при тестване в магазина, загряване на телефона и изключително бързо падане на батерията. От същата сервизна карта се установява, че устройството няма видими забележки относно външния вид, като същото е в оригинална кутия и с протектор. Сервизната карта е попълнена от служител на ответното дружество в присъствието на св. Г.. Рекламацията е направена на 23.04.2022 г. и е поискано отстраняване на недостатъците. С оглед на разпределената доказателствена тежест ищецът следва да докаже, че закупеното устройство не съответства на договора за продажба. В случая това обстоятелство се установява от показанията на св. Г. и от сервизната карта, попълнена от служител на ответника. Тъй като процесната рекламация за несъответствие е извършена в шестмесечния срок по чл. 108 ЗЗП настоящият състав намира, че следва да се приеме, че последното е било налице и към предаването на стоката, както правилно е приел и приложил законовата презумпция по чл. 108 ЗЗП (отм.) и първоинстанционния съд. Районният съд е указал на ответника да докаже, че повредата се дължи на неправилна употреба на устройството от страна на потребителя. Такова доказване не е проведено по делото противно на изложеното от въззивника в жалбата. Същият е представил протокол за отказана гаранция от „Сръчко сервиз“, който в случая е оторизиран сервиз и се явява трето за спора лице. Така приложения протокол е частен свидетелстващ документ, констатациите в който са изрично оспорени от ищеца в исковата молба. Въпреки изрично дадените указания на ответника с доклада по делото, последният не е ангажирал други относими доказателства в подкрепа на твърдението си, че недостатъците са дължат на неправилна употреба, респективно да обори презумпцията по чл. 108 ЗЗП (отм.) като докаже, че е липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието. Доводите на въззивника, че щом ищецтъ оспорва заключението на техническите специалисти, е следвало да представи документи, доказващи претенцията му, са неоснователни. Това е така с оглед принципа на разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес установен с чл. 154, ал.1 ГПК – всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, т.е. всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича за себе си изгодни правни последици. Когато тази тежест не е изпълнена, съдът следва да приеме, че фактите не са се осъществили и страната която се позовава на тях не може да извлече изгодните във връзка с тях правни последици. Неоснователно се явява възражението на въззивника-ответник за немотивираност и необоснованост на обжалваното решение. Първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по всички правно-релевантни за спора факти и с оглед тези, които е приел за доказани по делото, е намерил исковата претенция за основателна. Обосновано и при обсъждане на събраните доказателства в цялост СРС е приел, че е доказано съществено несъответствие на потребителската стока с договора за продажба (по арг. за обратното по чл. 114, ал. 4 ЗЗП), извършена от потребителя рекламация и двукратен отказ на ответника да извърши ремонт на стоката на 29.04.2022 г. и на 29.06.2022 г. след предявено писмено оплакване от 13.06.2022 г. Следователно ответникът не е изпълнил законово вмененото му задължение по предявената рекламация да приведе в едномесечен срок от предявяването й стоката в съответствие с договора за продажба. Наред с горното въззивникът не доказа в производството да е предлагал за своя сметка отремонтирането на устройството. Предложение в горния смисъл е направено след отправеното от ищеца изявление за разваляне на процесния договор за продажба, което е сторено и шест месеца след повторната рекламация, след сезиране на помирителна комисия при КЗП от страна на ищеца през м. юни 2022 г., отказа му да участва в насроченото помирително заседания и след изтекли повече от седем месеца от първоначално предявената рекламация на 23.04.202 г. Ето защо правилен и обоснован е изводът на районния съд, че предложения за сметка на дружеството ремонт на устройството е неотносим към възможността на ищеца да развали договора. Предвид горното съобразен с материалния закон е изводът на СРС, че за ищецът се е породило потестативното право да развали договора - на основание чл. 114, ал. 1, предл. 1 ЗЗП и да иска връщане на стойността на процесния мобилен телефон в размер на 1580 лв. Едностранното волеизявление за разваляне е достигнало до ответника на 23.11.2022 г. По изложените съображения предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Договорът е развален и се дължи възстановяване на платената по него сума. Доколкото не е спорно между страните, че заплатената за устройството сума е в размер на 1580 лв. от една страна, от друга, че при предаването за рекламация устройството е придружено с оригинала на касовата бележка, както и с оглед извънсъдебното признание, че не са установени основания за възстановяване на заплатените суми за устройството, въззивната инстанция приема, че ищецът е заплатил продажна цена за процесното устройство в размер на 1580 лева, която сума подлежи на връщане. Като краен резултат изводите на въззивния съд, съвпадат с тези на първата инстанция, но настоящият съдебен състав намира, че правната квалификация дадена от първоинстанционния съд следва да бъде прецизирана в съответствие със специалната норма по ЗЗП, доколкото същият регламентира нормите на специалния закон ЗЗП, които имат за цел да осигурят по – висока степен на защита на потребителите на стоки и услуги, а именно по чл.113, ал.3, предл.1 ЗЗП, вр. чл.114, ал.1, предл. 1 ЗЗП (отм.). Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС – потвърдено на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК, като правилно и законосъобразно с оглед горните мотиви. По разноските: С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на въззиваемия следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 460 лева за адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Релевираното от въззивника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за неоснователно, доколкото договореното възнаграждение е в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран, Софийският градски съд