РЕШЕНИЕ

№ 1777

гр. София, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Радева при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело № 20221100900027 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Кумулативно съединени искове по чл.79 и чл.86 ЗЗД.

В исковата си молба ищците З.У.П.Ф.А.Б.; ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН П.П.Ф.А.Б.; Д.П.Ф.А.Б., всички представлявани от П.О.Д.А.Б. АД, ЕИК ••••, чрез адв. А. Г., твърдят следните обстоятелства:

На 10.03.2021 година Съветът на директорите (СД) на ответника „Б.Г.“ АД е взел решение за одобрение на издаване на емисия корпоративни облигации в размер на 50 000 000 евро, което е обективирано в протокол от неприсъствени решения на този орган на ответното дружество. На същата дата СД е приел предложение за записване на облигации по чл.205, ал.2 ТЗ, обективирано в същия протокол.

Ищците твърдят, че на 15.03.2021 година са приели предложението за записване на облигации чрез „П.О.Д.А.Б.“ АД, ЕИК••••, като техен законен представител, са сключили договор за записване на общо 7 500 броя безналични облигации с номинална стойност, която е и емисионна, от 1 000 евро или на обща номинална и емисионна стойност 7 500 000евро, издадени от ответника, разпределени между тримата ищци, както следва: 5 950 броя облигации записани от З.У.П.Ф.А.Б.; 450 броя облигации записани от ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН П.П.Ф.А.Б. и 1 100 броя облигации записани от Д.П.Ф.А.Б.. Ищците твърдят, че на 15.03.2021 година всеки от тях е заплатил 100% от емисионната стойност на записаните от него облигации по набирателна сметка, открита на името на ответника „Б.Г.“ АД в „Уникредит Булбанк“ АД.

Ищците твърдят, че на 20.04.2021 година по партидата на ответника в Търговския регистър е обявено съобщение за сключен облигационен заем по чл.206, ал.6 ТЗ, в което е посочено, че на 12.04.2021г. дружеството е сключило облигационен заем в размер на 30 200 000 евро с крайна дата на падежа 15.03.2031г., като записаните облигации са 30 200 и тяхната емисионна и номинална стойност е 1 000 евро, даваща правата, описани в Предложението за записване на облигации.

Ищците твърдят, че емисията на облигациите е регистрирана в „Централния депозитар“ АД (ЦД) на 13.03.2021г. с ISIN код BG2••••.

Ищците твърдят, че съобразно условията на облигационния заем емитентът се е задължил облигациите, предмет на емисията, да бъдат допуснати до търговия на „Българската фондова борса“ АД(БФБ) или друг еквивалентен пазар на финансови инструменти в ЕС в 6-месечен срок от датата на издаването им.

Ищците твърдят, че този срок е изтекъл на 12.10.2021г., като до тази дата, както и към датата на подаване на исковата молба това условие на договора не е спазено. Твърдят, че към датата на подаване на тази искова молба Комисията за финансов надзор все още не е потвърдила проспект за допускане на облигациите до търговия на регулиран пазара, което е задължително условие за допускането им до търговия на БФБ или на друг регулиран пазар.

Ищците твърдят, че съгласно т.8.6 от Предложението за записване на облигации, ако такива не бъдат допуснати до търговия на БФБ или друг еквивалентен регулиран пазар на финансови инструменти в ЕС, в срока, а именно- 6-месечен от издаването им, то всеки облигационер има право да поиска от Емитента да изплати предсрочно непогА.ите облигации по стойността на непогА.ата главница, заедно с лихвите, които са натрупани до датата на пут опция при неуспешно листване.

В този случай, на упражняване на пут опция при неуспешно листване, за емитента възниква задължение да заплати на облигационера всички облигации, за които е получил уведомление, като на основание т.8.6 от Предложението за записване на облигации, емитентът следва да извърши плащане на датата, падаща се на седмия ден след датата на получаване на съответното уведомление.

Ищците твърдят, че на 13.10.2021г., чрез своя законен представител П.О.Д.А.Б. АД, ЕИК••••, са подали уведомление до емитента, с което на основание т.8.6 от Предложението за записване на облигации, са упражнили пут опцията поради неуспешното листване и за заявили, че искат изплащане на пъления размер на емисионната стойност (непогА.а главница) на облигациите, в общ размер на 7 500 000евро в 7-дневен срок от уведомлението.

Твърдят, че връчването на уведомлението е извършено от ЧСИ С.Х., рег. №863 на КЧСИ, на адреса на управление на Емитента, като представляващите ответното дружество Б.А.П. и И.Г.Г., са отказали да получат книжата, за което ЧСИ е съставила протокол, в който е удостоверил отказа за получаване на уведомлението.

Ищците твърдят, че уведомлението е изпратено и по електронен път, подписано с квалифициран електронен подпис, до електронния адрес за кореспонденция на ответника и до инвестиционен посредник „С.И.С.“ АД, в качеството му на довереник.

Ищците твърдят, че до изтичане на 7-дневния срок от получаване на уведомлението, т.е. до 20.10.2021 година, „Б.Г.“ АД не е изпълнило задължението си да изплати на ищците каквато и да е част от дължимите суми и предвид това, че се касае за задължение с уговорен срок, от 21.10.2021 година ответникът е в забава спрямо всеки от ищците. Независимо от уговорения срок ищците да отправили покана за плащане, с която са дали възможност ответникът да извърши плащане на дължимите суми, в 7-дневен срок от получаването и.

Твърдят, че поканата е връчена на ответника на 09.11.2021г. от ЧСИ С.Х., както и по електронен път, с копие до довереника.

След получаване на поканата ответникът е инициирал разговори с пенсионните фондове за погасяване на просрочените задължения, включително главници, равняващи се на емисионната и номинална стойност на облигациите, както и на дължимите лихви. Проведени са няколко срещи, като на 10.11.2021 година представляващият ответника И.Г. изпраща електронно съобщение до представляващите пенсионните фондове, с което прави признание на наличие на задължение от 7 500 000 евро, представляващи стойността на записаните облигации; уверява ищците, че полага усилия да получи заемни средства, с които да погаси задълженията по облигациите, записани от ищците; предлага разсрочена плащане на задълженията, както следва: от 1 000 0000евро до следващата седмица, касаеща периода от 15.11.2021г. до 19.11.2021г. и 6 500 000евро до 28.02.2022 година.

Ищците твърдят, че на нова среща, проведена на 12.11.2021година, пенсионните фондове, чрез Ц.И., представляващ, са изпратили да представляващите ответника лица Г. и П., проект на протокол относно констатирани неизпълнения и изплащане на емисионната стойност на облигациите, с който страните по сделката констатират фактите, които са се осъществили до този момент и ищците правят предложение за по- изгодна за ответниците като размер лихва за забава, при условие, че ответникът изплати пълния размер на просрочените към ищците задължения в посочените в протокола срокове, без това да засяга тяхната изискуемост, настъпила на 20.10.2021година. В протокола се съдържа предложение за заплащане на поне част от главницата в размер на 1 500 000 евро в срок до 19.11.2021г.

Предложението не е прието от ответника и документът не е подписан от ответника, като последният не е заплатил дори малка част от претендираните вземания. В хода на преговорите е изготвен и съгласуван нов вариант на предложението на ищците, който е следвало да бъде подписан на 29.11.2021г., но И.Г. с имейл от 30.11.2021г., е заявил, че е съглА. с протокола в новия му вариант, но е посочил, че ответникът не е в състояние да заплати задължение от 1 500 000евро в срок до 30.11.2021г., като са правени опити неколкократно да отложи заплащане на част от дължимата сума.

Ищците твърдят, че в резултат на липсата на плащане са подали до СГС молба за допускане на обезпечение на бъдещи искове по чл.390 ГПК, което искане е уважено от състав на СГС, чрез налагане на запори върху вземанията на ответника по отношение на банки, както и запор върху притежаваните от ответника обикновени налични поименни акции от капитала на дъщерното му дружество „Б.Г. Б.“ ЕАД, ЕИК ••••.

След налагане на тези ограничения в правната сфера на ответника между страните са проведени няколко срещи, но плащане на вземанията си ищците не са получили, както не е достигнато и до споразумение между страните.

При така изложеното ищците молят съда, след като съобрази фактите по делото, да постанови решение, с което осъди ответника да заплати на всеки от ищците както следва: на З.У.П.Ф.А.Б. сумата от 5 950 000 евро, представляваща непогА.а главница, представляваща емисионна стойност на 5 950 облигации и обезщетение за забава в плащането на тази сума за периода на забава от 21.10.2021година до датата на подаване на исковата молба в размер на 255 392, 07лв.; на ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН П.П.Ф.А.Б. главница от 450 000 евро, представляваща непогА.а главница, представляваща емисионната стойност на 450 облигации и обезщетение за забава в плащането на тази сума за периода на забава от 21.10.2021година до датата на подаване на исковата молба в размер на 19 315, 37лв и на Д.П.Ф.А.Б. сумата от 1 100 000 евро, представляваща главница, представляваща емисионна стойност на 1 100 облигации и обезщетение за забавеното и плащане за периода на забава от 21.10.2021г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 47 215, 34лв.

Претендират разноските по делото.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „Б.Г.“ АД, ЕИК •••• депозира такъв, в който излага следното:

Претенциите са недопустими, тъй като са лишени от правен интерес и това е така, тъй като в съдебната практика и доктрината се приема, че ако кредиторът разполага с несъдебно изпълнително основание то той няма интерес от провеждане на исков процес и ако възникне спор относно съществуване на притезанието то този въпрос ще бъде решен при защитата на длъжника в принудителното изпълнение.

Твърди, че липсата на интерес се обосновава с факта, че ищците разполагат с няколко извънсъдебни изпълнителни основания, тъй като вземанията им са обезпечени с ипотека, като ипотекарен длъжник по тези обезпечения и страна в акцесорната сдселка е трето за делото лице, което е учредило в полза на ищците ипотека върху свои активи; другото обезпечение и наличие на договор за залог на вземания, сключен между емитента като залогодател и СИС като довереник на облигационерите и заложен кредитор, който договор е вписан в ЦРОЗ под №2021031903075. Сочи какви активи са предмет на залога, като договорът е изменяван на 20.10.2021г., което изменение също е вписано в ЦРОЗ, като изрично е вписано, че в предмета на договора попадат и вземания на ответникът към дъщерно дружество „Ф.“ С.А., произтичащи от облигационен заем от 8 000 000 евро, издаден от това дружество на 05.05.2021г., по който облигациите са записани изцяло от ответника, както и по облигации с обща номинална стойност от 10 840 000евро, издадени от същото дружество на 31.03.2021г. и придобити от ответника; на 24.09.2021г. е сключен договор за залог на всички собствени на ответника 8 878 акции с номинална стойност от 100 евро, всяка, представляващи 1005 от капитала на гръцкото дружество А. АЕ, рег.№ 7831201000.

При наличие на тези обезпечения за ищците не съществува правен интерес от провеждане на настоящето исково производство, поради което процесуалната връзка се явява недопустима и делото следва да бъде прекратено, каквото искане ответникът прави.

Претендира разноските по това дело.

По основателността на претенциите излага следното:

С решение на Съвета на директорите от 10.03.2021г. на Б.Г. е одобрено издаването на емисия от облигации с максимална обща номинална стойност от 50 000 000 евро, с падеж на 14 март 2031г. и е одобрено Предложение за записване на облигации от 10.03.2022г. съгласно чл. 205, ал. 2 от Търговския закон („Предложение за записване“). Съгласно протокола за решения, Предложението за записване е следвало да бъде отправено до одобрени инвеститори, съгласно Приложение № 2 към протокола за решения, сред които ищците „З.У.П.Ф.А.Б.“, БУЛСТАТ ••••, „Задължителен П.П.Ф.А.Б.“, БУЛСТАТ •••• и „Д.П.Ф.А.Б.“, БУЛСТАТ •••• (заедно, „пенсионните фондове“ или „ищци“) и трите представлявани от „П.О.Д.А.Б.“ АД, ЕИК •••• („ПОД А.“). Съгласно чл. 204, ал. 3 ТЗ, решението за издаване на облигации може да се вземе от Съвета на директорите, само ако е налице изрично овластяване от общото събрание на акционерите по реда на чл. 196 ТЗ.

На 15.03.2021г. между ищците и ответника е сключен договор за записване на облигации, с който ищците са записали общо 7 500 броя безналични облигации с номинална стойност от 1 000 евро всяка една („договор за записване“) и с обща номинална стойност от 7 500 000 евро, разпределени в съотношението, посочено в договора за записване, като на същата дата пенсионните фондове са заплатили 100% от емисионната стойност на съответно записаните облигации. С решение на СД на ответника от 15.03.2021 г. срокът за записването на облигациите е удължен с 20 работни дни, считано от 15.03.2021г. или до 12.04.2021г. След като в този срок ответникът е получил плащания от одобрени инвеститори за записване на 30 200 облигации, на 20.04.2021г. по партидата на ответника в ТРРЮЛНЦ е обявено съобщение съгласно чл. 206, ал. 6 от ТЗ за сключен на 12.04.2021г. облигационен заем в размер на 30 200 000 евро. На 13.04.2021г. емисията облигации е регистрирана в „Централен Депозитар“ АД с ISIN код BG2••••.

По тези обстоятелства ответникът не спори.

Ответникът въвежда следните твърдения:

Сделката по облигационнния заем е сключена във връзка с друга сделка между страните, като участието на ищците в договора за облигационен заем е било под условие и тоа условие е, че ответникът ще закупи от З.У.П.Ф.А.Б. (ЗУПФ А.) учредено в полза на този ищец срочно право на строеж по силата на договор за учредяване на право на строеж № СОА19-ДГ64-10/31.12.2019г., сключен между Столична община и ЗУПФ А. срещу заплащане на цена от 2 800 000евро без ДДС и двете сделки са не просто свързани, а следва да бъдат разглеждани като една обща сделка и че основната цел на ищците е била не добросъвестно да участват в инвестицията на ответника, а да се „освободят“ от един неизгоден за тях актив, придобит от този ищец на значително по- висока цена от пазарната, по неясни причини. Този ищец, независимо от това, че е закупил срочно вещно право не предприема никакви действия по неговата реализация.

Ответникът твърди, че със ЗУПФ А. са сключили предварителен договор, представляващ обещание за продажба, по силата на който продавачът е поел задължение да прехвърли на купувача, срочно, за срок от 35 години, право на строеж върху УПИ I- за търговски и административен център, кв.104з по ПРЗ на гр.Банкя, м. „Тенев баир“, съгласно действащия подробен устройствен план, в който попадат поземлен имот с идентификатор 02659.2193.3521, целият с площ от 7 377 кв.м, актуван с Акт за частна общинска собственост №1552 от 31.05.2017г. на СО, район „Банкя“ и поземлен имот с идентификатор 02659.2193.2923, с площ от 69 кв.м, актуван с Акт за частна общинска собственост №1553 от 31.05.2017г. на СО, район „Банкя“, което право на строеж е учредено на продавача с договор за учредяване на право на строеж №СОА19 – ДГ64-10/31.12.2019г., сключен между СО и продавача.

Ответникът твърди, че на подписания екземпляр на предварителния договор е поставена на ръка дата 26.03.2021г., но всъщност датата на подписване на договора е на или около датата, на която е подписан договорът за записване на облигациите – 15.03.2021г., което обстоятелство може да се установи от имейл на правния консултант на ищците В.Р., който с имейл от 16.03.2021г. заявява, че предварителният договор е подписан. В този смисъл е и писмото на изпълнителния директор на ПОД А. Ц.И. който с имейла си от 17.03.2021г. заявява, че изпраща последната версия на предварителния договор, която е редактирана и подписана и именно този имейл съдържа финалната версия на договора, в която не е нанесена дата на подписване.

Ответникът твърди, че разменената бизнес кореспонденция по имейл от 16 и 17.03.2021г. сочи на това, че страните са планирали да сключат договор за доверително съхранение на книжа, по силата на който ЗУПФ А. и Б.Г. АД да предоставят на адвокатско дружество „Т., Т. и с.“ за съхранение два оригинала от подписан от страните, но без дата предварителен договор за покупко- продажба на право на строеж, подписан от страните по сделката.

Въз основа на изложеното ответникът твърди, че може да се направи извод за това, че ако облигационният заем е бил валидно сключен, съгласно условията на предложението за записване, то довереникът е трябвало да датира предварителния договор с дата 25.03.2021г. и да предаде по един оригинал на всяка от страните по договора, а ако този облигационен заем се счита несключен, съгласно условията на Предложението за записване, довереникът е следвало да унищожи предварителния договор, но само, ако се убеди, че ответникът е заплатил по сметката на ЗУПФ А. сумата от 7 500 000 евро.

Ответникът твърди, че тези обстоятелства водят до следващия извод, а именно, че подписването на предварителния договор е било условието за сключване на облигационния заем, тъй като двата договора представляват една обща сделка, като този факт е прикрит от обстоятелството, че предварителният договор е следвало до бъде подписан на дата, която следва датата на сключване на облигационния заем. Това обстоятелство е установимо от преговорите между страните по текста на предварителния договор, като първоначално сключването на облигационния заем е било предвидено като предварително условие за сключването на нотариалната сделка.

Ответникът твърди, че по силата на предварителния договор е заплатил на ЗУПФ А. задатък от 10% от покупната цена, както и ДДС върху тази сума, но няколко месеца след сключване на тази сделка узнава, че пазарната стойност на правото на строеж е в пъти по-ниска от уговорената с предварителния договор. Това обстоятелство е потвърдено от оценка, изготвена по възлагане на ответника, съгласно която пазарната стойност на актива е сумата от 835 000 евро.

Въз основа на изложеното ответникът твърди, че е бил въведен в заблуждение, че ако сключи предварителния договор, който представлява неизгодна за него сделка, ищците ще участват в облигационнния заем и добросъвестно ще упражняват правата си по него. Вместо да се постигне целта на договора за записване, ответникът е достигнал до извод, че ищците са имали намерение да се освободят от неизгоден за тях актив, като подведат ответника да го закупи на цена, която надвишава близо 7 пъти пазарната му оценка. В тази връзка излага допълнителни обстоятелства: промЯ. в крайната дата за сключване на окончателната прехвърлителна сделка, а именно 30.09.2021г., на която дата страните са се явили пред нотариус, но договор не е сключен, а е постигнато съгласие за промЯ. на параметрите на договора; на 12.10.2021г. следва ново изменение на предварителния договор.

Ответникът твърди, че с писмо от 12.04.2022 година е отправил изявление за унищожаемост на предварителния договор, поради измама, а при условията на евентуалност за прекратяване на облигационната връзка, поради отпадане на условието, обуславящо действието на предварителния договор – добросъвестното участие на пенсионните фондове в облигационнния заем на ответника за целия срок на договора за заем, като ответникът приема, че предварителният договор е автоматично прекратен, поради упражнена от ищците пут опция по облигационния заем, с оглед неуспешното листване.

По пут опцията.

Ответникът твърди, че на 13.10.2021г. ищците упражняват правото си на пут опция за неуспешното листване, което е сторено в първия ден на срока от 30 дни, съгласно нормата на т.8.6 от предложението за записване. Твърди, че упражняването на това право е било предварително подготвяно и обмисляно от ищците, докато страните са договаряли клаузите на предварителния договор. Излага доводи относно нормите на КСО – чл.176, ал.1, т. 9 и възможностите, които дава нормата на чл.180а, като признава, че облигациите не са допуснати до търговия на регулиран пазар – БФБ, в срока по чл.11.3 от предложението за записване, но твърди, че неизпълнението на това задължение е по обективни причини, което не могат да бъдат вменени във вина на ответника, а също се дължат и на действия на ищците, които биха могли да са попречили за сбъдването на това условие, а формулировката на договора изисква вина на емитента, за да се ангажира отговорността му за неизпълнение на това задължение.

Ответникът твърди, че е подал до КФН заявление за одобрение на проспект за допускане на облигациите до търговия на регулиран пазар още на 12.08.2021г. и по това заявление е образувана преписка № РГ – 05 – ••••-1. КФН е дала указание от 16.09.2021г. и от 12.10.2021г. за въвеждане на промени или предоставяне на допълнителна информация в проспекта, извън сроковете за одобрение на проспекта по чл.20, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/1129- 20 дни. Съгласно този регламент и цитираната от него норма, КФН е следвало да даде тези указания незабавно, най- късно в срока за одобрение на проспекта. Именно това са причините, поради което ответникът е бил в обективна невъзможност да изпълни задължението за листване на борсата.

Ответникът твърди, че към 12.10.2021г. процесът по допускане на облигациите за търговия на регулиран пазар не е приключил, като и постановен отказ от КФН не е бил налице, като ответникът е могъл да направи промените и да изпълни изискванията на КФН, но ищците недобросъвестно са отказали съдействие за това, а с упражняване на пут опцията е преклудирана възможността за одобрение на проспекта от КФН, освен ако облигациите на ищците не се закупят обратно от емитента или да бъдат продадени на трето лице.

По отношение на водените преговори след упражнената от ищците пут опция.

В резултат на така настъпили обстоятелства ответникът твърди, че е приел решение да рефинансира цялата емисия облигации или поне облигациите на ищците, като ги закупи обратно по номинална стойност, като условие за това е промЯ. в параметрите на предварителния договор- снижаване на цената на актива до пазарни нива, респ. прекратяване действието на договора.

Ответникът твърди, че тези негови условия са били несъвместими с предложените от ищците условия, обективирани в посочените от тях протоколи. По причини, посочени в отговора ответникът признава, че не е подписал предложените от ищците документи.

Отношения на ответника с трети за делото лица.

Твърди, че е сключил договор с Д.И.А.М. С.п.А, на 05.11.2021г., съгласно който е предвидена капиталова инвестиция на това дружество в дружеството на ответника в размер на 15 000 0000 евро, ако оценката на дружеството на ответника е в размер на 28 500 000 евро, но тази сделка не се финализира, тъй като ищците отказват да сключат споразумение с ответника, което да е взаимно приемливо.

В резултат на това ответникът е предприел действия, представляващи предложение до облигационерите, обективирано в писмо от 30.12.2021 година, за обратно изкупуване на облигации на стойност от 1 000 000 евро в срок до 31.01.2022 година и преструктуриране на емисията, като същата остава изцяло дължима в срок до 30.06.2022 година, като условие за това е подписване на спогодба с ищците. Предложението за преструктуриране е уточнено с писмо от 05.01.2022 година, чрез уточнение, че е налице сключване на договор за капиталова инвестиция в размер на 20 000 000евро с очаквана дата за сключване на сделката – 28.02.2022 година, като съдоговорители по тази сделка са Б.П.С.Ю.Г.Е.Ф. и А.Е.В.Е.Б.С.Г.Ф., съгласно условия от 15.12.2021г., при оценка на дружеството на ответника в размер на 20 000 000евро. В това писмо изрично е посочено и че ответникът е в напреднали преговори и за дългово финансиране в размер на 30 000 000 евро с международна банка за развитие, като рефинансирането на емисията облигации е изрична част от тази сума. На 31.01.2022година е проведено общо събрание (ОС) на облигационерите, за което са представени на последните и посочените условия на договор от 15.12.2021г. и две писма за интерес за дългово финансиране за 30 000 000 евро и за 16 000 000евро.

На проведеното ОС на 31.01.2022 година ищците са гласували против следните предложения: обратно изкупуване на облигации на стойност от 1 000 000 евро в срок до 28.02.2022г., които да се разпределят между облигационерите в договорено между тях съотношение; преструктуриране на емисията, като падеж на същата да е 30.06.2022 година; предложението за пресруктуриране под условие - подписаната между ответника и ищците спогодба. Ответникът твърди, че причината за този вот на ищците е фактът, че средствата е следвало да бъдат разпределени между тях и „Българска банка за развитие“ АД. Последната, в качеството и на облигационер е дала положителен отговор в имейл за направените предложения, но на ОСО също гласува против, за да не се постави спрямо ищците в по-неблагоприятна позиция при евентуално принудително изпълнение. Липсата на съгласие за постигане на спогодба от страна на ищците е довела до невъзможност за ответника да рефинансира емисията облигации, а поради наложеното обезпечение и заведеното в началото на януари 2022 г. дело преждепосочените инвеститори са наложили ревизирани условия на договор от 31.01.2022година, съгласно който оценката на предприятието на ответника е намалена от 20 000 000евро на 10 000 000евро. Твърди, че недобросъвестното поведение на ищците е довело до обезценка на ответното дружество и съставлява за ответника вреда, която подлежи на обезщетяване.

Въз основа на тези твърдения ответникът въвежда следните възражения, касателно съществуващите между страните облигационни връзки и тяхната валидност:

Ответникът твърди, че договорът за записване е унищожаем и това е така, тъй като ответникът, чрез своите изпълнителни директори, е бил въведен в заблуждение от изпълнителните директори на ПОД Илианц, че ако сключи тази сделка (предполага се предварителния договор за продажба), която се оказва неизгодна, ищците не само ще участват в облигационнния заем, но и добросъвестно ще упражняват правата си по договора за записване, за да се постигне целта на издаване на облигационната емисия- социално значими инвестиции на значителна стойност в посочените три държави. Твърди, че основното намерение на ищците е да освободят от правото на строеж, придобито от тях на изключително неизгодна цена, поради което за участвали и в договора за записване. Ето защо ответникът прави възражение за унищожаемост на договора поради измама.

Другото възражение на ответника е, че не носи отговорност за неизпълнение за допускане на облигациите на регулиран пазар за търгуване, поради това, че ищците недобросъвестно са отказали съдействие за изпълнение на това условие, а липсата на вина у ответника го освобождава от отговорност за неизпълнение. Отново повтаря заявените факти относно действията на КФН и липсата на основание ищците да упражнят пут опцията.

Другото възражение, което ответникът прави е за злоупотреба на права от страна на ищците по смисъла на чл.289 ТЗ, упражнявайки пут опцията. Обосновава тезата си за злоупотреба с права на база твърдението за взаимна свързаност между предварителния договор и облигационнния заем и паралелните действия на изпълнителните директори на ПОД А. касателно двете сделки, от които може да се направи извод, че целта на ищците е била да се освободят от облигационната емисия и едновременно с това да се освободят и от неизгодния за тях актив, нанасяйки реда на ответника. Наличие на злоупотреба с право е основание да се откаже съдебна защита на ищците.

По акцесорните претенции по чл.86 ЗЗД.

Ответникът оспорва дължимост на обезщетение за забава, на основание чл.86 ЗЗД защото: пенсионните фондове нямат право на законна лихва по чл.86 ЗЗД; с предложението за записване са уговорени последиците от неизпълнение във времево отношение на задължения по облигациите и в чл.7.2 е уговорена лихва за забава в размер на 6-месечния EURIBOR, увеличен с 5.500% годишно, дължима в случай, че емитентът е в забава по отношение на плащане на начислени лихви по облигациите, съгласно чл.7.1, върху непогА.ата главница по облигациите. С оглед търговския характер на отношенията и правилото на чл.309а ТЗ, облигационерите нямат право да претендират лихви за забава, противно на уговореното в предложението за записване; при условие на евентуалност лихви не се дължат, на основание чл.83, ал.2 ЗЗД, доколкото недобросъвестното водене на преговори без реално постигане на споразумение, а само с намерение да се попречи на рефинансиране на емисията облигации, с което ищците реално са попречили на предотвратяването, респ. ограничаване на вредите от забавата, което е видно и от факта, че ищците подават молба за обезпечение, с което блокират дейността на ответника още на фаза преговори; оспорва посочената начална дата на забавата от ищците, като твърди, че началната дата е от изтичане на срока, посочена в поканата за доброволно изпълнение, а именно 17.11.2021г.

Въвежда, при условие на евентуалност, възражения за прихващане - чл.103 и сл. ГПК със следните свои вземания, които са едно спрямо друго също в условие на евентуалност, а именно: 7 500 000 евро и 321 922, 78 лв., представляващи вреди, които ответникът е претърпял от поведението на ищците, в резултат на което посочените от ответника инвеститори са се оттеглили от планираната капиталова инвестиция, а това е довело до вреда за ответника в два аспекта: стойността на търговското му предприятие е намаляла от 28 500 000 евро на 10 000 000 евро или с 18 500 000 евро, а другият аспект е, че в резултат на действията на ищците, са ревизирани условията на финансиране от посочените инвеститори, в резултат на което вместо очакваното притежание на 34, 483% от капитала от инвеститора Д.И.А.М. С.п.А при първата сделка по финансирането, което би възпрепятствало този акционер да взема самостоятелно решение, то при реализиране на сделката по финансиране при третите условия, инвеститорите биха притежавали заедно 66, 667% от капитала на ответника, което означава, че е в техен контрол вземане на решения от ОС. Ето защо прави възражение за прихващане до размер на тези вземания, независимо от това, че вредите ги надвишават; 1 079 618, 16лв., представляваща сума, заплатена от ответника по предварителния договор, формирана от заплатените по тази сделка суми от ответника, ведно с ДДС, тъй като твърди, че този договор е унищожаем, респ. прекратен и поради това на ответника следва да бъдат възстановени тези суми; 109 526, 48 лв., представляващи загуби от ответника, поради това, че му е отказано приспадане на данъчен кредит- сума на заплатения ДДС по предварителния договор; на ответника е издаден РА №Р- 22221521004643- 091-001/30.03.2022година, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура №0000001147/26.04.2021г. с данъчна основание 547 632, 40лв. и ДДС от 109 526, 48лв., издадена от ЗУПД А., за заплатения задатък по предварителния договор, като заплащането на задатъка и ДДС е станало по искане на ЗУПФ А., поради което ответникът твърди, че има такова вземане спрямо ищеца ЗУПФ А. – това не е прието за разглеждане в този процес. Излага факти относно това кой е титуляр на вещното право и чие е бездействието относно упражняването на същото.

Моли съда, след като съобрази изложеното, да постанови определение, с което прекрати делото, поради недопустимост на предявените осъдителни претенции, а ако приеме, че същите са допустими – да ги отхвърли по съображения, изложени в отговора на исковата молба, респ. да уважи правопогасителните му възражения. Претендира разноските по делото.

В допълнителната искова молба ищците се противопоставят на правопрекратителните възражения на ответника и молят съда да не ги уважава.

По въведените от ответника твърдения относно наличие и на друга облигационна връзка между страните, представляваща обещание за продажба на описания актив, ищците не оспорват наличие на сключен между ПУПФ А. и ответника предварителен договор, представляващ обещание за продажба на право на строеж, учредено в полза на този пенсионен фонд с договор за учредяване на право на строеж № СОА13- ДГ64-10/31.12.2019г. между СО и ЗУПФ А., както е описан в отговора на исковата молба, не се спори относно това, че сделката е била изменявана от страните с две допълнителни споразумения от 24.09.2021г. и от 12.10.2021г.; не спорят относно извършеното от ответника плащане в размер, посочен от същия.

Оспорват, че тази сделка е свързана със записване на облигациите от пенсионните фондове, като правят следните възражения:

Предварителният договор не се явява условие за участието на пенсионните фондове в емисията на облигации, осъществена от ответника; не е налице взаимна свързаност между двете сделки и те не представляват една обща сделка, като действията на ищците е била да се освободят от един неизгоден актив; оспорват да е налице недобросъвестно поведение на ищците, както и твърдението за въвеждане в заблуждение на ответника от страна на изпълнителните директори на ПОД А.; оспорват, че представителите на ищците някога са поемали задължение да запишат облигации от емисията на ответника като условие за сключване на предварителния договор.

В тази връзка ищците твърдят следното: не ищците, а ответникът е направил опит в хода на пР.орите за сключване на предварителния договор за продажба, да постави условие в проекта за предварителен договор условието, че задължението за купувача да сключи нотариална сделка е под условие - че купувачът сключи на или преди 15 март 2021г. облигационен заем за не по- малко от 20 милиона евро с падеж 01.03.2021 година.

От така формулираната клауза може да се направи извод, че ответникът е имал за цел да подсигури средства за финансиране на покупката на правото на строеж. Ищците твърдят, че това условие на е било прието от тях, като оспорват да е налице постигнато съгласие да приемат условие на някой от ищците или от групата на А. да участва в сключването на облигационния заем, като излага и други възражения по повод това твърдение на ответника, че целта на единия договор е да се създадат задължение на контрагентите за пораждане на задължения по другата облигация. Такива изводи не произтичат и от проекта на договор за доверително съхранение, който е останал само в проект, поради което права и задължения от него са породени.

Ищците оспорват твърдението на ответника, че пазарната стойност на предмета на бъдещата продажба- правото на строеж да е в пъти по-ниска от уговорената в предварителния договор цена, още повече, че това твърдение е ирелевантно и неотносимо към настоящия спор.

Излагат доводи относно професионалното качество на ответника като търговец и факта, че същият са занимава с инвестиции в недвижими имоти, във връзка с осъществяваната от него дейност. Твърдят, че ПОД А. Б. е действало добросъвестно от името на ЗУПФ А. при сключване на предварителния договор и уговаряне на цената на актива от 2 800 000евро, излагайки правни аргументи с нормативната база, относима към статута на пенсионните фондове – чл.181 КСО, свързана с оценката на инвестиционния имот, която следва да се извършва регулярно. Не оспорват твърденията на ответника, че на 30.09.2021г. страните по предварителния договор са се явили пред нотариус и не сключили окончателна сделка, като твърдят, че причината за това е невъзможността на купувача да заплати уговорената цена.

Посочената от представляващия ответника липса на ликвидни средства е породила съмнения в ищците, което е наложило допълнително проучване на разходване на средствата, които ответникът е кумулирал от облигационния заем в размер на 30 200 000 евро, в резултат на които ищците констатирали, че единствената налична информация е, че част от тези средства са вложени в придобиване на необезпечени облигации, издадени от дъщерно дружество на ответника с номинална стойност от 8 000 000евро, както и закупуване на акции, представляващи 100% от капитала на друго гръцко дружество, чиято действителна покупна цена е останала неясна, тъй като е налична само оценката на акциите. Ищците твърдят, че ответникът не е представил информация на облигационерите за разходване на набраните от облигационнния заем парични средства. Друга причина за притеснението на ищците се е явило и обстоятелството, че от трите обезпечения налично е било учредено само так.нар. „гръцко“ обезпечение, а по отношение на останалите обезпечения иметентът е заявил, че няма да бъдат учредени, с което е нарушил условията на предложението за записване на облигации.

Поради това ищците са направили предположение, че проспектът няма да бъде одобрен от регулатора, нито в рамките на 6-м.срок от издаване на облигациите, нито след изтичането му Ищците твърдят, че до подобен извод е достигнала и КФН, която дава изрични указания на емитента, искайки указания за начина на разходване на набраните от облигационния заем парични средства. Сочи съдържанието на препоръките и указанията на КФН.

Ищците не спорят, че поради несключен на 30.09.2021г. окончателен договор, сделката е отложена за 13.10.2021г., при уговорка за разсрочено плащане на покупната цена, въз основа на допълнително споразумение от 12.10.2021г.

Ищците твърдят, че на същия ден, в края му, КФН публикува съобщение на своята страница, с което сочи, че на заседанието проведено на 12.10.2021г., е взела решение да си изиска от емитента допълнителна информация и документи във връзка с одобрение на проспекта за допускане до търговия на регулиран пазара на емисия обезпечени облигации, издадени от ответника, което обстоятелство е дало сигурност на ПОД А. Б., че 6-месечен срок няма да бъде спазен, като няма изгледи това да се случи и в следващите 30 дни, през които ищците имат право да упражнят пут опцията при неуспешно листване на борсата на ценните книги.

Ищците оспорват твърденията на ответника за липса на добросъвестно водене на преговорите след упражняване на пут опцията, която е била упражнена на 13.10.2021г., съгласно т.8.6 от предложението за записване на облигации, по силата на която норма ответникът е бил длъжен да заплати пълната стойност на облигациите в 7-дневен срок от упражнената пут опция.

Липсата на плащане е причината, поради което ищците са изпратили покана за доброволно изпълнение и са дали нов срок за плащане, като дори след тази втора покана, ищците да участвали в преговорите за доброволно уреждане на спора, чрез постигане на спогодба. Излагат твърдения за това, че възраженията на ответника с предложенията за уреждане на спора не отговарят на действителното положение.

По отношение на решенията, взети от ОС на облигационерите, проведено на 31.01.2022 година, ищците твърдят, че направените от емитетна предложения за решения са били изначално неприемливи за тях, тъй като би довело до отказ от права, а именно: да се откажат от упражнената пут опция и настъпилата изискуемост на вземанията им; от вече предявените искове по това дело, във връзка с които са направени значителни разноски; от допуснатото обезпечение. Заявяват, че отношението на „ББР“ АД, изразено в посочения от ответника имейл е ирелевантно, тъй като на ОС този облигационер е участвал в гласуването и решенията са взети с мнозинство от 98, 68% от всички облигации.

Ищците заявяват, че след упражняване от тяхна страна на пут опцията е настъпила промЯ. в структурата на облигационния заем и състава на облигационерите, след като емитентът е изкупил обратно 15 000 облигации от облигационера „Х.“ ООД, като този облигационер е заличен от състава на облигационерите, в резултат на това е намален броят на облигациите, като обратното изкупуване от емитента е осъществено при вече упражнена от ищците пут опция, при обяснение за липса на ликвидност, при обратно изкупуване на 15 000 облигации при номинална стойност от 15 000 000 евро; другият институционален облигационер „ББР“ АД също е упражнил правото си да иска предсрочно изкупуване на всички записани от банката облигации, на основание чл.100а, ал.2 ЗППЦК и към датата на подаване на тази допълнителна искова молба ищците твърдят, че пут опцията не е упражнена само по отношение на 200 облигации, които представляват 1, 3% от непогА.ите облигации от тази емисия.

Ищците не спорят, че на 12.04.2021г. ответникът е изпратил писмо до тях, вместо да заплати уговорената цена по сделката, като твърдят, че с писмо от 05.05.2022 година ЗУПФ А. е дало отговор, че счита предварителният договор за действащ и е отправил покана за плащане на следваща вноска по договора.

По възраженията на ответника относно липса на основателност на предявените искове ищците заемат следното становище:

Не се изисква вина у емитента за да възникне задължението за заплащане при упражнена пут опция, съгласно клаузата на т.8.6 от предложението за записване на облигациите, като единствената предпоставка за упражняване на пут опцията е липса на успешно листване на борсата в 6-м. срок от издаването им; оспорват твърдението на ответника, че е положил максимални усилия за успешното листване и това е причината проспектът да не бъде одобрен, а същият е внесен пред КНФ едва на 12.08.2021г., при издадени на 12.04.2021г. облигации; самият проспект е следвало да претърпи корекции и преработки, видно от указанията на КФН. Излагат доводи относно неспазването на срока от КФН като акт, приравнен на мълчалив отказ. От страна емитента не е налице изпълнение на дадените указания, а е налице десезиране чрез оттегляне на проспекта и прекратяване на административното производство, което действие е нарушение на решение на ОС на облигационерите, проведено на 10.12.2021г.

Ищците оспорват възражението за унищожаемост на облигационнния заем, излагайки доводи относно това, че твърденията на ответника в тази част от объркани и взаимопротиворечиви. Твърдят, че състав на измамата по чл.29, ал.1 ЗЗД, като основание да се атакува валидността на една сделка не е налице, както по отношение на предварителния договор, така и по отношение на облигационния заем. Излагат конкретни твърдения в тази насока и правят доводи, основаващи се на нормата на чл.35, ал.1 ЗЗД, поради това, че е налице плащане на договорна лихва от страна на ответника, както и доводи от чл.34 ЗЗД, като последица от евентуалната унищожаемост на сделката.

Ищците оспорват да е налице хипотеза на злоупотреба с право, тъй като статутът им ги задължава да предприемат действия, свързани със законовото изискване активите им да бъдат приведени в съответствие с изискванията на КСО. Оспорват всички твърдения на ответника в тази насока.

Ищците твърдят, че ответникът е направил признание за надлежно упражненото от ищците право – пут опцията в редица свои изявление до облигационерите и в изготвените финансови отчети, поради което твърдят, че е налице хипотеза на извънсъдебно признание на дължимостта на вземанията на пенсионните фондове спрямо ответника.

Оспорват направените възражения за липса на дължимост на обезщетение за забава, излагайки аргументи в тази насока; оспорват възражението за недобросъвестно водене на преговори, както и твърдението на ответника, че поканата за доброволно изпълнение и дадения с нея допълнителен срок имат новиращо действие по отношение на падежа за плащане.

По отношение на възраженията за прихващане.

Оспорват същите да са надлежно осъществени и това е така, тъй като не става ясно ответникът с кое пасивно вземане на ищците прави прихващане; липсва индивидуализация на активните вземания, както и липсва такива, поради неосъществени фактически състави, явяващи се правопораждащи тези вземания юридически факти; оспорват причинно-следствена връзка между поведението на пенсионните фондове и евентуалните вреди на ответника; оспорват настъпване на вредоносен за ответника резултат и липсата на надлежни доказателства за установяване на тяхното настъпване. Излагат подробни съображения касателно всяко насрещно вземане на ответника.

В допълнителния отговор ответникът излага подробни съображения относно валидността на учредените обезпечения, въз основа на които ищците могат да получат удовлетворение извън рамките на исковата производство и моли съда да уважи правопрекратителното му възражение за недопустимост на предявените осъдителни претенции, поради липса на правен интерес.

Заявява, че поддържа всичките си възражения и по основателност на предявените искове, като излага доводи касателно характера на облигационния заем, неговата правна природа и нормативна база.

Поддържа правоунищожителното си възражение за наличие на измама при сключване на договора за записване на облигации и неговата същността характеристика като част от една сделка, включваща в себе си и предварителния договор. В тази връзка твърди, че намерението на ищеца- продавач по предварителния договор е било да се освободи от неизгодния актив и уговаряне на неизгодна за ответника цена по него.

Оспорва причината за несключен окончателен договор да е посочената от ищците- липса на парични средства у купувача, като твърди, че действителната причина е уговореното разсрочено плащане, което като начин за погасяване на задължението на купувача е уговорено по този начин, за да не бъдат ищците длъжни да платят целия ДДС наведнъж. Твърди, че тезата на ищците, че облигационният азем е следвало да финансира покупката на правото на строеж е несъвместима с фактите, тъй като правото на строеж е следвало да бъде опитекирано като обезпечение на облигационния заем. Повтарят възраженията за унищожаемост на предварителния договор, респ. че същият е прекратен.

По отношение на въпроса как са разходвани средствата, набрани от емисията на ценните книги, твърди, че тази сума е в размер на 15 200 000 евро, а не твърдЯ.та от ищците 30 200 000евро, както и твърди, че ЗППЦК се явява неприложима нормативна база за тази правоотношения, поради което за емитента не възниква задължение да оповести информация за разходване на средствата по облигационния заем.

Твърди, че като емитент не е извършвал публично предлагане на облигациите, тъй като последните са издадени в резултат на пряко договаряне и условията на емисията са част от съдържанието на предложението за записване на облигации, с всеки един от квалифицираните инвеститори. В резултат на това пряко договаряне с ищците и по тях настояване е предвидено изискването за допускане на облигациите до регулиран пазар и срок за това, съответстващ на приложимите за тях регулаторни инвестиционни ограничения и е предвидена и пут опцията при неуспешно листване на борсата, поради неприложимост на нормата на чл.100а, ал.2 ЗППЦК. С всеки от облигационерите е сключен индивидуален договор за записване, който факт изключва публичното предлагане по смисъла на чл.2, б.“г“ Регламент (ЕС) №2017/1129, а облигациите са издадени по реда и при спазване на условията на чл.204 и сл. ТЗ. Излага доводи и въз основа на тях твърди, че разпоредбата на чл.100а, ал.2 ЗППЦК е неприложима, но тази възможност за емитента е създадена по силата на предложението за записване. Емитентът дължи информация на довереника, но не и на облигационерите, като е поел задължение да изготвя доклади, въз основа на своите финансови отчети.

Ответникът прави пояснения относно недаване на две от уговорените обезпечения на облигациите, като твърди, че ищците превратно и недобросъвестно тълкуват осъществените от него действия и са демонстрирали поведение да възпрепятстват предотвратяване на вредите, респ. тяхното ограничаване, като описва поведението на пенсионните фондове при провеждане на ОС на облигационерите, като оспорва твърдението на ищците, че двете недадени обезпечения са причина проспектът да не бъде одобрен от КНФН. Твърди, че единствената причина проспектът да не бъде одобрен е упражнената пут опция от ищците в първия ден от 30-дневния срок.

Поддържа твърдението за липса на основание за ангажиране на имуществената му отговорност на договорно основание, тъй като за ищците не е възникнало право да упражнят пут опцията по чл.8.6 от Предложението за записване и излага нови твърдения в тази връзка, за поясняване и доводи, свързани с приложение на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2017/1129- чл.20 и параграф 4 и Делегиран Регламент (ЕС) 2019/980.

Твърди, че е подало пред КФН заявление за одобрение на проспекта на 12.08.2021година и това е станало в първия възможен момент за това, защото е следвало да спази изискванията на делегиран регламент(ЕС) 2019/980 за допълнение на Регламент(ЕС) 2017/1129 касателно необходимата информация за съставяне на проспекта- финансовите отчети и консолидирани финансови отчети за посочените години. Част от тази информация- финансовите отчети на „Ф.“ са съставени непосредствено преди датата на подаване на заявлението, като е било необходимо време за техните преводи. Ето защо не е вярно твърдението на ищците, че ответникът не е положил максимална грижа; КФН е дала указания една на 16.09.2021г. и на 12.10.2021година, което е извън сроковете за одобрение на проспекта и в нарушение на нормите н преждецитираните регламенти. Дадените указания са незаконосъобразни, тъй като не намират опора в закона и излага твърдения в тази насока. Изложените от ответника обстоятелства в тази насока са такива, които са извън неговия контрол и са довели да неизпълнение на здължението на ответника да осигури листване на борсата на емитираните облигации. По подръбно изложени съображения ответникът твърди, че за ищците не е възникнала възможността на пут опцията.

По отношение на обратното изкупуване на облигациите от облигационера „Х.“ ООД сочи, че такава възможност е залегнала в предложението за записване и е еднакво валидна за всички облигационери, но ищците са отказали подобна възможност. Излага доводи относно характера на това право и отликите му с другите възможности, предвидени в предложението за записване и договорите за облигационен заем.

По отношение на „ББР“ АД- твърди, че банката не е упражнила надлежно своята пут оптция, поради неспазване на срока.

Поддържа възражението за неоснователност на претенциите, поради злоупотреба с права и недобросъвестно упражняване на такива при водене на преговорите за споразумение; че поведението на ищците е довело до отблъскване на инвеститори и промЯ. в условията на договорите; възраженията за недължимост на дирената обезвреда за забава и правопогасителните възражения за прихващане, предявени при условие на евентуалност, като прави уточнение как всяко от тях касае ищците.

Заявява, че поддържа искането за спиране на производството на основание чл.229, т.4 ГПК.

Страните са направили своите доказателствени искания.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери а установено следното:

По възражението на ответника свързани с валидното възникване на процесуалната връзка между страните, поради липса на интерес от провеждане на настоящите осъдителни претенции, съдът е направил произнасяне в определението по реда на чл.374 вр. с 140 ГПК, с което е приел, че за ищците съществува интерес от предявяване на исковете, независимо от възможността да получи реализация и защита на правата си по ред, различен от исковия.

По основателността на претенциите и установената фактическа обстановка.

Относно облигационния заем.

По делото не е налице спор, че ответникът „Б.Г.“ АД, чрез Съвета на директорите, който е овластен от общото събрание на акционерите, на основание чл.24, ал.3 от устава вр. с чл.196 ТЗ да вземе решение за издаване на облигации, е взел решение за издаване на корпоративни облигации с максимална обща стойност от 50 000 000 евро, с падеж 14.03.2031г., при условията, обективирани в протокола от проведеното заседание на СД на 10.03.2021година.

На това заседание е определен довереник на облигационерите – „С.И.С.з“ АД, ЕИК ••••, взето е решение относно това кои лица могат да получат предложение и могат да запишат облигации, при условията на предложението за записване /одобрени инвеститори/; одобрен е текстът на предложението за записване на облигации, което следва да бъде отправено към одобрените инвеститори, като това предлагане да се извърши като частно предлагане и само спрямо одобрените инвеститори и др. Към протокола от проведеното заседание на 10.03.2021година на СД са представени цитираните в него приложения, които касаят основните пунктове от дневния ред на заседанието и взетите от него решения, а именно:

Приложение №1, което касае емитента - настоящ ответник; размерът на облигационния заем – до 50 000 0000 евро; вида на облигациите – безналични, даващи правата, описани в предложението за записване; номинална стойност на облигацията – 1 000 евро; минимална инвестиция на одобрен инвеститор- 100 000 евро; срок на заема- 10 година от датата на издаване; погасяване на заема – чрез 12 месечни вноски, първата от които е на датата, падаща се 52 месеца след датата на издаване или 15 март 2025г., а последната вноска, падаща се 120 месеца след датата на издаване или на 15.03.2031година; уговорената лихва /купон/ - в размер на шестмесечен EURIBOR, увеличен с 3.500% годишно; дата на плащане на лихвите – на всяко полугодие с падеж 15 март и 15 септември всяка година до крайната дата на падежа; уговорена лихва за забава - в размер на шестмесечен EURIBOR, увеличен с 5.500 процента годишно; уговорени ебозпечения- чрез ипотеки, както следва: първи по ред ипотеки върху недвижими имоти в Б., Гърция и Румъния; първи по ред залог върху съвкупности от вземания и финансови инструменти при попечителя, първи по ред ипотеки/залог върху активи/дялове/акции, които ще бъдат придобити от постъпленията от облигациите; поето от емитента задължение да осигури издадените от него облигации ще бъдат допуснати до търговия на Българската фондова борса/БФБ/ или друг регулиран пазар на финансови инструменти в ЕС в рамките на 6 месеца, считано от датата на издаване; крайна дата на падежа – 15.03.2031година; банка, която ще обслужва плащанията по облигационния заем- „Уникредит Булбанк“ АД.

Посочено е, че условията, при които облигационният заем ще се счита сключен са следните – облигациите ще се считат издадени, ако дружеството е получило надлежно подписани договори за записване и плащане на пълната емисионна стойност на облигации с обща стойност от поне 30 000 0000 евро в периода на записване, определен с това решение.

Представено е Приложение №2, представлявано Предложение за записване на облигации, с което е очертан кръгът лица, които имат качество на одобрени инвеститори; условията на договора за емитента, вид и характер на облигациите, лихви – видове, размери, падежи по заема, гратисен период; изплащане на облигациите.

С разпоредбата на чл.8.6 от Предложението за записване е уговорена пут опция при неуспешно листване.

С тази разпоредба е прието, че ако облигациите не бъдат допуснати до търговия на БФБ или друг еквивалентен регулиран пазар на финансови инструменти, в срока, посочен в чл.11.3, всеки облигационер има опция/право да поиска от емитента да изплати предсрочно непогА.ите облигации по стойност 100% от стойността на непогА.ата главница, заедно с лихвите, ако има такива, натрупани такива до датата на пут опцията, но без да включва тази дата.

С нормата е посочен и определен начин на упражняване на пут опцията, който е следния:

За да упражни надлежно това си право облигационерът трябва да достави надлежно подписано и попълнено уведомление за упражняване на опцията в определена от емитента форма, на посочения адрес на емитента, в работен ден, в срок от 30 дни от датата, на която е изтекъл срокът, в който облигациите е следвало да бъдат допуснати до регулирания пазар- БФБ или друг еквивалент на такъв пазар на финансови инструменти.

След надлежно упражнено право на пут опция емитентът следва да заплати всички облигации, за които е получил уведомление за упражняване на пят опцията при неуспешно листване на датата, падаща се на седмия ден след датата, на която е получил уведомление зда упражняване на пут опция при неуспешно листване.

Изрично е прието, че уведомлението за упражняване на пут опцията е неоттегляемо, както и че всички облигации, за които не е направено уведомление за упражняване на пут опция при неуспешно листване в рамките на срока за упражняване на пут опция при неуспешно листване, подлежат на изплащане от страна на емитента съгласно условие по чл.8.2 – т.е. съгласно посочения погасителен план и падежите по него.

С нормата на чл.11.3 от Предложението за записване е посочен срок, в който издадените облигации следва да бъдат допуснати до търговия на БФБ или друг регулиран пазар на финансови инструменти в ЕС и това е срок от 6 месеца, считано от датата на издаване на облигациите.

Прието е, че записване на облигациите ще се осъществява чрез сключване на договор за записване на облигации, чието съдържание и форма е в Приложение №1 към това предложение, като записването на облигациите поражда действие след сключване на договора и плащане на пълната номинална стойност на облигациите в срока, посочен в чл.17.2, като е поставено условие за записване на облигации с минимална номинална стойност от поне 100 000 евро, с посочен краен срок за записване -от 11, включително до 15.03.2021г., включително – чл.17.2 от Предложението.

Съгласно чл.17.3 от Предложението облигациите ще се считат издадени, ако емитентът е получил изцяло подписани договори за записване на облигациите и плащане на цена за записване на облигации с обща номинална стойност не по- малко от 30 000 000 евро на крайната дата.

Предложението за записване съдържа и останалите подробно уредени клаузи на договора, чиято макрорамка е определена от преждецитираните решения на СД на ответника, като с него е посочено, че приложимото право е българското, касателно всички договорни, извъндоговорни отношения и др. По делото не е налице спор, а това се установява и от представеното Приложение №3, което установява, че между ищците и настоящия ответник е сключен договор за записване на облигации на 15.03.2021 година.

Съгласно прието от страните по този договор, е постигнато съгласие относно употребените в него понятия и по силата на това съгласие З.У.П.Ф.А.Б. записва 5 950 броя безналични облигации; ищецът З.П.П.Ф. А. Б. записва 450 броя безналични облигации и ищецът Д.П.Ф. А. Б. записва 1 100броя безналични облигации – всички с единична номинална стойност от 1 000 евро.

Не се спори, а това се установява от представените по делото писмени доказателства, че ищците са извършили плащане на тези акции, общо в размер на 7 500 000евро, разпределени според брой записани облигации, издадени от ответника „Б.Г.“ АД. Това плащане е осъществено на датата, на която договорът е сключен.

По делото не е налице спор и това се установява от извършена справка, че по партидата на ответника, на 20.04.20021година е обявено съобщението за сключения облигационен заем на обща стойност от 30 200 000 евро, съгласно нормата на чл.206, ал.6 ТЗ.

Емисията облигации е получила своята регистрация в „Централен депозитар“ АД на 13.03.2021г. ISIN код BG 2••••.

Въз основа на горните факти и представените от Централен депозитар АД, находящи се на листове 90-92 от делото удостоверения за притежаване на финансови инструменти, може да се направи извод, че настоящите ищци се легитимират като облигационери, носители на правата, които са инкорпорирани в издадените безналични облигации от ответника- емитент. И трите удостоверения са издадени от ЦД на 14.04.2021година.

По делото не е налице спор и относно това, че срокът за записване на облигации е продължен до 12.04.2021 година, въз основа на взето неприсъствено решение на управителното тяло на ответника, обективирано в протокол от 15.03.2021година.

С постигнатото съгласие на страните по сделката е целен правен резултат, посочен и определен в решението на СД на ответника, а именно да се извърши финансиране на ответника, чрез записване на облигации от четиримата ищци, при определени условия, носещи определена доходност от договора за так. нар. инвеститори по сделката, съобразно условията на договора, инкорпорирани в Предложението за записване на облигации.

По делото страните не спорят относно това, че емитентът не е изпълнил задължението си, което е поел с договора по силата на чл.11.3 от Предложението за записване на облигациите, а именно в срок от 6 месеца от издаването им, да осигури допускането на облигациите до регулиран пазар- БФБ или такъв от ЕС, представляващ пазар на финансови инструменти.

Видно от представените изявления от страна на ищците, на листове 93 и сл. от делото, се установява, че те, позовавайки се на разпоредбата на т.8.6 от Предложението за записване на облигации са отправили уведомление до емитента – настоящ ответник, обективиращ искане за предсрочно изплащане на емисионната стойност на закупените облигации, поради неуспешното им допускане до търговия на регулиран пазар в уговорения срок.

Изявлението е осъществено за тримата ищци от Пенсионно осигурително дружество /ПОД/ „А. Б.“ АД, което ги управлява и представлява и в него, позовавайки се на разпоредбите на Предложението за записване на облигации, с което съгласно т.11.3 емитентът е поел задължение да осигури листване на ценните книги, които е издал на регулиран пазар на ЕС, вкл. БФБ в 6-месечен срок от издаване на облигациите, позовавайки се на това, че облигационният заем е сключен на 12.04.2021година, дата, която е посочена от емитента в съобщението по чл.206, ал.6 ТЗ, обявено по неговата партида в ТР на 20.04.2021година. Ето защо ищците са заявили, че срокът е изтекъл на 12.10.2021година, листване не е осъществено, поради което следва да им бъдат възстановени заплатените суми по този заем. Основанието за тези реституция е упражнената с това уведомление на пут опцията по смисъла на т.8.6 от Предложението за записване на облигации, според която емитентът следва да върне цената на облигациите, заплатена от облигационерите.

Изявлението, направено в писмена форма, носи подписите на представляващото настоящите ищци ПОД и дата 13.10.2021година.

Това уведомление е връчено на ответника от ЧСИ С.Х., рег.№863 на НК, с придружително писмо, изх. № 34991/13.10.2021година.

За връчването е изготвен удостоверителен документ- разписка от длъжностното лице на ЧСИ Х.. Съдържа удостоверяване, че уведомлението е връчено на ответника на 13.10.2021 година при отказ по смисъла на чл.44 ГПК.

Ищците представят и доказателства за изпращане по електронен път на процесното уведомление за упражняване на пут- опцията, осъществено чрез имейл на 13.10.2021година.

И двата способа за връчване на уведомлението са осъществени в рамките на работния ден.

Истинността на тези документи не е оспорена в процеса.

На 04.11.2021 година ищците отново съставят аналогичен документ, обозначен от тях като покана, който е връчен на ответника чрез ЧСИ С.Х. на 09.11.2021 година.

Този документ е връчен и по електронен път на същата дата, като и двата документа са връчени в рамките на работния ден.

Уведомлението очевидно е достигало до адресата, което се установява от разменената кореспонденция в електронен вид. Представените разменени електронни писма между страните по делото сочат на положените усилия от страна на ответника да преодолее последиците от упражненото от ищците право по т.8.6 от Предложението за записване на облигации, както и изразената от емитента надежда, че ще успее да приключи с рефинансирането на частта от облигацията, която ищците притежават, както и да финализира покупката на парцела в Банкя.

От разменената кореспонденция, която следва във времето изпращане на уведомлението от ищците до ответника, може да се направи извод, че са водени преговори първоначално за рефинансиране и финализиране на предварителен договор, които в хода на преговорите са се трансформирали в преговори относно график на изплащане на сумите от ответника по пут опцията.

Страните по делото са предлагали варианти за спогодба, които обхващат не само облигационни заем, но и предварителния договор, който е сключен между един от ищците и настоящия ответник, които са останали неудовлетворителни за страните по делото. ПромЯ. в параметрите на двете сделки не са договорени.

Относно листване на борсата на издадените от ответника ценни книги.

Ответникът е представил по делото издадени от Комисията за финансов надзор препоръки към него от 16.09.2021година, от които се установява, че внесеният от ответника със заявление вх.№ РГ – 05 – •••• – 1/12.0.2021година проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия обезпечени облигации, издадени от дружеството и допълнително внесени документи на 18.08.2021година.

Съобразно указанията, които регулатора КФН дава на емитента са най- общо такива при последващо внасяне на проспекта същият да бъде съобразен с тези препоръки, които касаят не само изискванията на нормативни актове на ЕС, но е действащите на територията на РБ норми, в частност изискванията на ЗППЦК, които касаят както пълнота на представените документи, така и пълнота на информацията, която се съдържа в проспекта, въз основа който ще се търгуват ценните книги. Една от препоръките е свързана с липсата на информация относно това дали някой от облигационерите е поискал да се осъществи обратно изкупуване на облигациите от емитента и др. обстоятелства, касаещи финансовото състояние на последния и лицата, които предоставят обезпечения. Обобщено – дадените указания касаят както формата на проспекта, така и неговото съдържание.

На 12.10.2021 година са дадени нови указания от КФН към ответника, които отново са свързани с неизпълнени изисквания в пълнота на проспекта, депозиран в регулатора. Между ответника и регулаторния орган е проведена кореспонденция относно това книжата по преписката, образувана по заявлението на ответника за листване на регулирания пазар на ЕС, вклюкичтлно и БФБ на издадените от него ценни книги да бъдат съобразени с изискванията на КФН и закона.

По реда на чл.192 ГПК от КФН е изискана осъществената кореспонденция между Комисията и ответника във връзка с образуваната преписка по проспекта за листване на емитираните от „Б.Г.“ АД облигации, изпратени на съда с писмо с вх.-№30275/30.03.2023 година, от които се изяснява, че в хода на административното производство на ответника са давани указания свързани с отстраняване нередовностите на проспекта. С писмо на КФН от 16.11.2021година ответникът е уведомен, че искането му за удължаване на срока, свързан с изпълнение на указанията на регулатора е уважено и срокът е удължен до 13.12.2021 година.

По делото е представено писмо от КФН от 23.12.2021година, във връзка с депозирано пред Комисията искане от ответника писмо от 13.12.2021 година за прекратяване на преписката по подадено от емитента заявление за одобрение на проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на издадените от него обезпечени корпоративни облигации, с указание, че исканото прекратяване е възможно след представяне на решение от общото събрание на облигационерите по емисията, за да се прецени спазване на изискванията по чл.100б, ал.4 ЗППЦК и условие 18 от Предложението за записване на издадените от ответника облигации.

От представените по делото доказателства касателно проведените от ОСО заседания се установява, че решение за прекратяване на преписката по листването на облигациите не е взето от този орган.

Във връзка с твърдението на ответника, че КФН е забавила своето произнасяне по предложения проспект за листване на емитираните от него облигации и в този смисъл неизпълнението му е безвиновно.

Следва изрично да се посочи, че регулацията на правомощията на КФН се съдържа в Закон за КФН, ЗППЦ и цитираните регламенти в дадените препоръки.

По отношение на срока, в който Комисията следва да се произнесе.

Съобразно нормата на чл.89п, ал.3 ЗППЦК, която препраща към чл.20 от Регламент /ЕС/ 2017/1129, според която норма – т.2 - компетентният орган уведомява емитента, предложителя или лицето, което иска допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, за своето решение във връзка с одобряването на проспекта в рамките на 10 работни дни след представянето на проекта за проспект.

Точка 3 от тази разпоредба предвижда, че срокът, посочен в параграф 2, първа алинея, се удължава на 20 работни дни, когато публичното предлагане включва ценни книжа, които са издадени от емитент, който не притежава каквито и да било ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар, и който преди това не е предлагал публично ценни книжа. Срокът от 20 работни дни се прилага само за първоначалното представяне на проекта за проспект. При необходимост от последващо представяне на информация в съответствие с параграф 4 се прилага срокът, посочен в параграф 2, първа алинея.

Въз основа на тази регламентация следва да се приеме, че срокът за КФН е не посоченият от ответника 10-дневен срок, състъвен от работни дни, а е налице хипотезата по т.3 от цитираната разпоредба от Регламента, съобразно която този срок се удължава на 20 работни дни, както и нормата на т.4 от цитираната разпоредба от Регламента.

Относно въведените от ответника твърдения в допълнителния отговор на допълнителната искова молба за незаконосъобразност на указанията на КФН, то съът приема, че тези твърдения са въведени звън преклузивните срокове за това – първоначалният отговор на исковата молба, поради което са преклудирани, а и следва да се отчете, че проверката за законосъобразност на актовете на реглатора е извън компетентността на общите съдилища, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Относно предварителния договор.

По делото не е налице спор относно това, че на 26.03.2021година е сключен предварителен договор, страни по който са настоящият ищец З.У.П.Ф.А.Б., в качество на обещател- продавач и настоящият ответник Б.Г. АД, в качество на бъдещ купувач.

Видно от този договор предмет на сделката между страните е бъдеща продажба на правото на строеж, което Фондът притежава.

Според постигнатото съгласие, съдържащо необходимите и съществени елементи от окончателния договор за продажба на ограниченото вещно право, страните са индивидуализирали същото и са се съгласили, че продажната цена, която следва да бъде заплатена от купувача е сумата от 2 800 000 евро без ДДС, а самото право на строеж е индивидуализирано съгласно договор за учредяване на право на строеж № СОА19 – ДГ -64 – 10/31.12.2019г., по силата на който продавачът и обещател по предварителния договор е придобил правото от Столична община, възмездно и срочно – за срок от 35 години върху земята за построяване на обекта /и двете понятия, дефинирани в самия договор/.

Според този договор е налице постигнато съгласие окончателният договор да бъде сключен в срок до 6 месеца /като крайна дата/ от датата на подписване на предварителния договор, при посочения нотариус.

Страните са уговорили предварителните условия на окончателния договор, с нормата на чл.3.02, като с този клауза са посочени изрично задълженията на продавача и на купувача, които следва да бъдат изпълнени преди датата на окончателния договор, като са скрепили изпълнението на тези условия от двете страни по облигацията, с последици, а именно – възможност изправната страна да не сключи договор, да го развали и поиска последиците по чл.5 от договора.

По делото е представен договорът, въз основа на който продавачът по предварителния договор се легитимира като носител на ограниченото вещно право, с което е обещал да се разпореди възмездно в полза на ответника.

Между страните по сделката са възникнали спорове относно някои от клаузите, поради което е осъществена продължителна комуникация, обективирана в представените писма, които страните по договора за разменили по електронен път.Тази комуникация е свързана с отстраняване на нееднозначни текстове от договора, според вижданията на страните по облигационната връзка.

По делото страните не спорят, че във връзка с изпълнение на задълженията си по предварителния договор ответникът е извършил плащане на уговорения с нормата на чл.4.4 от предварителния договор задатък от 10% от уговорената продажна цена на актива – сумата от 280 000 евро, за което обстоятелство е издадена представената от ответника като доказателство фактура №1147 от 26.04.2021година и плащането се потвърждава и от представеното платежно нареждане за сумата от 657 158, 88лв., която е левова равностойност на дължимия задатък, ведно с ДДС.

Относно твърдението на ответника, че споразумението между страните по делото е било следното: двете сделки са свързани и сключването на предварителния договор е било поставеното от ищците условие за участието им в кредитирането на ответника, чрез процесния облигационен заем.

За да обоснове тази конструкция и последващите твърдения/възражения, свързани с опорочаване на неговата воля, ответникът се позовава на осъществената между страните кореспонденция, от която може да се направи извод, че предварителният договор е антидатиран, а това антидатиране е наложено от свързаността на двете сделки и сключване на предварителния договор като условие за участие на фондовете в облигационнния заем на ответника.

Представените писма, които са разменени между страните, чрез техни пълномощници, установяват, че е имало дълго обсъждане относно клаузите на предварителния договор до достигане на финалния вариант на същия, който е подписан от страните.

В писмо от 17.03.2021година се съдържа твърдение на В.Р., че продавачът би се съгласил да чака до 24 март, когато ответникът би следвало да знае дали емисията е успешна, което според следващото изречение, което касае получаване на съобщение от брокерите до продавача, като основание да се сложи дата на договорите.

По отношение на този последен договор, проект на който е представен по делото с писмо от 17 март 2021 година, става ясно следното:

Страните са преговаряли да сключат предварителен договор касателно правото на строеж, на който да не бъде посочена дата, като този документ бъде съхраняван от посоченото адвокатско дружество.

Според уговорките, отразени в документа/проект на споразумението, е поето задължение от емитента до посочения час и дата да уведоми продавача по предварителния договор за това, че е подал заявление за обявяване на облигационния заем по партидата си в ТР и ако не стори това, то предварителният договор се счита несключен, като другата страна поема задължение да върне платения задатък.

Останалите писма касаят проведените между страните преговори относно клаузите на предварителния договор.

На 24.09.2021година страните по предварителния договор сключват допълнително споразумение към него, с която изменят първоначалната си уговорка относно крайната дата за сключване на окончателния договор, която посочват да е до 30.09.2021 година.

На 30.09.2021 година е съставен констативен протокол от помощник - нотариус Р.Ф. при нотариус Ц.Г., рег.№594 на НК, който свидетелствува за това, че на посочената дата в 10 часа пред нотариуса са се явили представляващите страните по предварителния договор, представени са описаните в приложение №1 към този констативен акт документи, представителят на ответника е изявил желание да сключи окончателния договор, но сделка не е сключена.

На 12.10.2021година страните по предварителния договор сключват допълнително споразумение №2 към него, с което са потвърдили, че на 26.03.2021година са сключили предварителен договор, с посочени параметри на сделката, както и че с последващо споразумение крайната дата на сключване на окончателния договор е изменена от 26.09.2021година на 30.09.2021година; че на 30.09.2021 година са се явили пред нотариус, но окончателен договор не е сключен, като е постигнато съгласие да изменят своите взаимоотношения с настоящето второ допълнително споразумение. Във връзка с това допълнително споразумение и в изпълнение на поето задължение от ответника е извършено плащане от негова страна на сумата от 180 000евро, в левова равностойност от 422 459, 28лв., което е левовата равностойност на тази сума с ДДС, за което е издадена фактура №1174/12.10.2021година и платежно нареждане за тази сума, удостоверяващо плащането и.

Измененията касаят крайната дата за сключване на договора, която е променена на 13.10.2021 година; променен е и нотариусът, който следва да изповяда окончателната сделка.

Извън тези изменения, страните са приели и други такива.

Това споразумение съдържа признанието на продавача, че купувачът е заплатил сумата от 180 000 евро, ведно с дължимия към тази сума ДДС, представляваща част от уговорената цена. По делото е налице доказателство - представеното от ответника платежно нареждане за извършено плащане на левовата равностойност на тази сума, ведно с ДДС, за което е издадена фактура от „Б.Г.“ АД. По това обстоятелство страните и не спорят.

Представена е оценка на правото на строеж, предмет на обещанието за продажба, изготвена от Р.Д. през ноември 2021година, според която пазарната стойност на актива е в размер на 427 000 евро или 835 000лв.

По делото ищците са представили оценителски доклад, съдържащ пазарна оценка на същия актив към 31.12.2020 година, съобразно който оценката на актива е 6 900 000лв; към 31.03.2021г. – 6 830 0 00лв.

По делото е представена кореспонденция между страните, която е от началото на ноември 2021 година- очевидно след упражняване от ищците на пут опцията по облигационния заем, от която може да се направи извод, че се водят преговори за изкупуване на облигациите от емитента и за сключване на окончателния договор, но при по- ниска цена на актива. Представителите на страните са предлагали варианти за извънсъдебно уреждане на спора при вече упражнената от ищците пут опция, като изискването на страните е било да не се дискредитират позициите им при евентуален съдебен спор; да се уредят отношенията при минимален финансов разход като последица от сключените договори.

Очевидно водените преговори са останали без резултат, който страните по делото са имали за цел да постигнат и спорът не е намерил своето извънсъдебно разрешение.

Във връзка с твърденията на ответника за взаимната обусловеност на двата договора по делото съдът е допуснал и изслушал като свидетели, лица, участвали в преговорите.

Гласните доказателствени средства, които са събрани в този процес са свидетелските показания на свидетелите А. Х.М. и Г. Е.Ц.. По отношение на изслушване на свидетеля Г. Е.Ц. в контекст на разпоредбана на чл.166, ал.3 ГПК е налице изрично произнасяне за допустимостта на разпита на този свидетел.

Показанията на свидетеля М. са следните: адвокат по професия, практикува в областта на вещното право и е част от екипа на международна адвокатска кантора Кинстелър; дружествата от групата А. са техни клиенти, включително и българските дружества на тази група; по казуса с предварителния договор са били помолени да дадат второ мнение по въпроса дали е налице изпълнение на условията на предварителния договор с предмет правото на строеж в Банкя, поради спор в тази насока с Б.Г.; дали положителен отговор, че няма пречки да се сключи окончателен договор и получили мандат от А. да преговарят за сключване на окончателния договор за продажба на ограниченото вещно право с представители на ответника- адвокатска кантора „Д., Г., К. и В.“.

Дава показания, че окончателен договор страните не сключили и причините са от различно естество.

Хронологично сочи следните факти: на 29 септември 2021 година е съгласуван окончателен вариант на нотариалния акт и е налице потвърждение за това от адв. Ц., като на 30 същия месец имали уговорен час при нотариус Г.. Сделка не е сключена, макар и да се съгласили, че няма изискване общината да даде съгласие за тази сделка. Проблемът, който е възникнал е свързан със заплащане на цената на правото на строеж, тъй като на 30 септември е следвало да бъде извършено плащане на уговорена вноска от разсроченото плащане на този актив. Причината за безпокойството е изявлението на изпълнителния директор на ответника И.Г., който е заявил, че е събрал 180 000евро, но няма наличност за заплащане на ДДС. Сочи, че страните се явили на 30 септември пред нотариуса, съставен е протокол от негова страна, но в него не е посочена действителната причина за несключване на окончателния договор- липсата на парични средства у купувача.

Сочи обстоятелствата по сключване на второто допълнително споразумение по този предварителен договор, като изрично заявява, че липсата на авоари у ответника е била очевидна, а за ищците е било необходимо да сключат тази сделка, тъй като е изтичал срокът на ограниченото вещно право, а А. е имало решение за продажба на това право.

Свидетелят М. сочи, че страните са преговаряли и по разсрочено плащане по облигационния заем, дори бил подготвен протокол, тъй като е станало очевидно за А., че ответникът не разполага с пари. Било насрочено за 30 ноември подписване на такъв протокол, което било договорено с адвокатска кантора „Д., Г., К. и В.“, при условие, че Блокс направят първо плащане по този протокол. Заявява, че по нейно знание такъв протокол не е подписан – причина – липса на пари у ответника, за което са налични изявление на неговия изпълнителен директор.

Заявява, че знание за пут опцията, упражнена от ищците им е станало известно след подписване на второто споразумение от 13 октомври към предварителния договор.

Свидетелят Г. Ц. дава показания в следния смисъл: адвокат е по професия, има практика в областта на капитал, финанси и финансирания, част от екипа на адвокатска кантора „Д., Г., К. и В.“, която ответникът е ангажирал за консултации по емисия, обезпечения на облигационния заем.

Твърди, че даденият им мандат е свързан с емитираните на облигациите, привилегированите инвеститори, преговори с тях, изготвяне на книжата и структуриране на заема; към него бил добавен и въпросът с предварителния договор - февруари 2021 година- евентуалното придобиване на правото на строеж в Банкя, което притажава единия от ищците, явяващ се и потенциален инвеститор по облигациянния заем.

Пояснява, че двете сделки в хода на преговорите се разглеждали като взаимно свързани и обусловени, които трябва да се случат едновременно.

Твърди, че и двете сделки са сключени.

Предварителният договор твърди, че е подписан на 15.03.2021година в централа на А., но без да му бъде поставена дата, като след това му е поставена дата 26.03.2021година, по изрично настояване на страните по договора, защото тогава е изпълнено изискването А. да запишат съответна част от облигационната емисия.

Пояснява, че сключването на окончателния договор е било предпоставено от различни условия, включително и такива, свързани с финансирането, което е следвало да бъде осигурено, част от което е и записване на облигации и „успешното издаване на класиране на облигационната емисия“.

Твърди, че обективирането на тази обвързаност между двете сделки е заличена от предварителния договор, което е по настояване на „Д.“ - консултант на ищеца и на правните им консултанти. Такава информация е изтрита и от облигационни заем, за да не стане ясна връзката между двете сделки и всичко това - за да не стане ясно връзката между придобиването на този токсичен от ищците актив и извършеното от тях финансиране. Желанието А. да се освободи от това право на строеж е поради натиск, който се осъществява от КФН, поради това, че този актив не носи доходност на осигурените лица, а този актив е срочен.

П отношение на условията на предварителния договор, твърди, че е налице необходмост от това да се даде разрешение от Столична община за разпореждането, което ищецът следва да извърши с този актив, придобит от него за срок от 35 години.

Пояснява, че ответникът е поискал да извърши разсрочено плащане на правото на строеж, за да може да поддържа определено покритие на облигациите, които емитира по облигационнния заем, за да може номиналната им стойност да е приблизителна на тяхната действителна стойност. Обосновава това с обстоятелството, че в хода на времето правото на строеж ще повиши своята стойност след получаване на определение условия с неговото упражняване – напрв виза за проектиране, съгласуване на инвестиционни проекти и др. Тъй кат нищо от уговореното не се случило, на 30 септември уговорили продъължаване на срока за сключване на окончателния договор, който според свидетеля и пренебрежимо малък.

Дава пред съда показания, че страните са продължили да обсъждат финансовата част от предварителния договор, като изходната гледна точка на ответника е била да се снижи данъчната тежест по тази сделка, а на ищците тезата – ДДС в пълен размер да бъде заплатен с първия транш. Преговорите продължили, за да се постигне сближаване на тези позиции и преди 12.10.2021година ищците изпратили по имейл своето предложение до ответника, като за тази дата ответникът бил отново поканен в централата на А., като условие за срещата – по банковата сметка на продавача да постъпи сумата от 180 000 евро като част от разсроченото плащане. Осъществили срещата, допълнителното споразумение е подписано, но окончателен договор не бил сключен.

Свидетелят заявява, че още на следващия ден пенсионните фондове изпратили известие за упражняване на пут опцията по облигационния заем. Заявява, че не може да коментира дали ответникът е имал ликвидни проблеми, които да са причина да не бъде сключен окончателен договор.

По отношение на правото на строеж свидетелят Ц. заявява, че от представителите на пенсинонните фондове – „Д.“ и Г. Б. са били уведомени, че това право се явява токсичен актив за А. и са заявили, че ако ответникът придобие този актив, то тогава фондовете ще участват в облигацията. Не може да посочи каква е причината ответникът да иска да придобие това право на строеж, което не е пряко свързано с осъществяваната от него дейност по предоставяне на болнични и следболнични услуги във връзка с рехабилитация.

По отношение на това дали знае какви са причините на ОС на облиционерите, което е проведено на 31 януари и на което пенсионните фондове са гласували против обратното изкупуване на облигациите от еминетна, свидетелят Ц.а заявява, че знае за неговото провеждане, на него не са оглА.и мотивите за това решение на фондовете, но впоследствие е узнал от другия облигационер – „ББР“ АД, че фондовете са очаквали предплащането да се извърши само спрямо тях, а не и спрямо останалите облигационери.

По отношение на усилията на ответника да намери капитал от чуждестранни юридически лица /ЧЮЛ/ заявява, че знае за преговорите с „Д.И.А.М.“, в преговорите с които е имал частично участие и дава пояснения, че „Д.“ са се интересували и проучвали какво е състоянието на ответника, на база правен анализ и други икономически критерии, както и параметрите на самата сделка; цена на предприятието на Блокс, финансово- икономически анализ на предприятието. Заявява, че „Д.“ са се оттеглили от сделката, като причини за това не са оповестили.

Оттеглянето е осъществено след налагане от страна на пенсионните фондове на обезпечителни мерки по отношение на активи на ответника.

По отношение на инвеститора „Б.П.“ заявява, че са уведомили, че се оттеглят от сделката след разговори с А.. Заявява, че всички инвеститори са узнавали първо за облигационния заем, а послед и за претенциите на А., като изрично сочи, че решението им да се оттеглят не е взето изведнъж – след като разбират за наличие на такава претенция и дълг на ответника, а по- скоро защото не виждат полезен начин, по който може да се реши този спор.

Свидетелят Ц. пояснява, че облигационният заем е сключен на 15 март; решението за успешно сключен облигационен заем е от 12 април; по отношение на датата на предварителния договор – 26 март – заявява, че това е дата е избрана от двете страни по предварителния договор, като подходяща, за да се представи формално този договор като необвързан с резултатите от класирането на емисията облигации и това е заради А., да не бъдат обвинени от регулатора, който извършва надзор върху дейността им, че да не може да се обвърже финансирането осъществено от А. на Блокс с покупката на правото на строеж. Това е било записана като условие в първия вариант на предварителния договор. Посоченото условие е издаване на емисия корпоративни облигации.

Твърди, че не е поставяно условие фондовете да участват в емисията.

Пояснява, че ответникът е бил наясно с данъчната тегоба във връзка с плащанията по предварителния договор; пояснява и какво знание има за поведението на облигационерите, упражнените от тях права – пут опция – че знае за наличие на обратно изкупени облигации от трети облигационер, не знае на каква цена, нито кога е била платена и др. обстоятелства, свързани с облигационния заем.

Във връзка с твърденията на ответника относно това, че цената, която е договорена с предварителния договор между него и един от ищците не е пазарната такава, а е многократно надвишена, съдът е допуснал изслушване на съдебна експертиза.

От депозираното от вещото лице заключение по основната СТЕ, прието от съда като годно доказателствено средство, се установява, че оценката направената от вещото лице инж. Д. М. на процесното право на строеж.

Заключението е изготвено въз основа на представените по делото доказателства касателно притежаването на ограниченото вещно право от единия от ищците- договор, който има със Столична община №СОА19-ДГ64- 10/30.12.2019 г., сключен между Столична община като Учредител и „З.У.П.Ф.А.Б.“, като Приемател, с който се учредява на „ЗУПФ А. Б.“, срочно, за срок от 35 години и възмездно, вещното право на строеж върху следния недвижим имот — частна общинска собственост, представляващ УПИ г. „за търговски и административен център“, кв. 1043, по ПРЗ на гр. Банкя, м.„Тенев баир“, съгласно действуващия, подробен, устройствен план; доклад за извеждане стойността на срочното право на строеж, предмет на цитираните по-горе договори, изготвен от Р.Д., с Възложител — „Б.Г.“ АД, с дата - ноември 2021 г. и др. Вещото лице инж. М. е посочила, че за да изготви заключението си, ТЕ е извършила необходимите справки относно статута и техническите характеристики на поземления имот, върху който е учредено правото на строеж, като е извършен и извърши оглед на място на същия.

За да определи стойността на учреденото срочно право на строеж върху поземлен имот, което е предмет на цитираните в констативната част на експертизата договори, ТЕ отчита следните обстоятелства, свързани със същото: правото на строеж се учредява върху поземлен имот, който представлява частна общинска собственост; правото на строеж се учредява възмездно, като след изтичане на срок от 35 години, построеният обект, за който е отстъпено правото на строеж, ще стане изключителна собственост на Столична община; обектът, за който се учредява правото на строеж, представлява балнеоложки хотел, който съгласно одобрен архитектурен проект в идейна фаза, отговаря на нормативните изисквания за категоризация като четиризвезден, градски хотел, съгласно условията на Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията; предвиденият хотел е с балнеолечебен медикъл СПА център, с вътрешен и външен басейн, със заден двор за ексклузивно ползване от гостите на хотела, от който има пряка връзка с летен театър с външен достъп.

Съгласно одобрения арх. проект, сградата на хотела се състои от обшо осем нива: два изцяло подземни технически етажа, полуподземен етаж, преодоляващ разликата в нивата на вътрешния двор и главния вход откъм улица, четири надземни и един терасовиден етаж. Главният вход и обществено-обслужващите функции на хотела се намират на полуподземния етаж -1. Те включват ресторант с кухня към него, лоби бар, магазин и фризьорски салон, мултифункционална зала, балнеоложки СПА центьр и хотелската рецепция с помещения за персонала и административен блок. Хотелската част е разположена на надземните етажи, като на всеки от тях има единични стаи, двустайни апартаменти, обща зона срещу асансьорите, и помещения за персонала. Общият брой легла е 164. На подземно ниво -2 са разположени техпическите помещения и подземния паркинг към хотела с места за 22 коли, доетъпът до който се осъществява по рампа от ул.“Иван Вазов“. Подземно ниво -3 помещава складови помещения, технически помещения и коридор към топлата връзка към минералната градска баня. За сградата на хотела е предвидена отоплителна и климатична инсталации, посредством централизирана система с топлоизточник - кондензни газови котли и студоизточник - мултисплит и VRF системи. С проекта е предвидено и изграждането на собствен трафопост, разположен в подземното ниво на сградата. Съгласно одобрения архитектурен проект, предвиденият за изграждане балнеоложки хотел е със заетроена площ от 1 228, 20 кв.м., с разгъната застроена площ надземна — 5 957 кв.м. и разгьната застроена площ подземна — 5 209, 51 кв.м. Към балнеоложкия хотел е предвиден външен басейн с площ от 19, 50 кв.м., както и летен театър, с площ от 277 кв.м. Или общата, разгьната застроена площ на обекта, за който е учредено правото на строеж, е от 11 463, 01 кв.м. При съобразяване на тези обстоятелства, вещото лице е приело, че стойността на правото на строеж следва да бъде определена по метод, съгласно Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост /отм./.

За да определи пазарната стойност на процесния УПИ, върху който е учредеио правото на строеж, вещото лице е приола да използува сравнителния метод /методът на пазарните аналози/, при който се формира оценка чрез непосредствено сравнение, въз основа на информация за реално извършени сделки и/или реални оферти за продажба на имоти, аналогични на оценявания имот, в района на същия, със сходни характеристики. Осреднената пазарна стойност за един квадратен метьр площ, се определя след коригиране на офертните цени на сравнимите имоти, чрез корекционни коефициенти, отчитащи отклоненията в качествата им спрямо оценявания имот. Факторите, влияещи върху формирането на пазарната стойност на процесния, поземлен имот, с които ТЕ се съобразява, са местоположение, големина; степен на изграденост на елементите от комплексното обслужване; степен на изграденост на инженерната инфраструктура; степен на транспортна обезпеченост и достъпност регулационен статут; градоустройствен статут; състояние, в което се намира към датата на оценката; привлекателност на населеното мясно и екологични условия на селищната територия.

За да определи пазарната стойност на процесния поземлен имот към настоящия момент, вещото лице е удостоверило, че е извършено задълбочено проучване на пазарната конюнктура, както е извършен подбор и сравнителен анализ на 9 броя аналогични по вид и големина имоти. Избраните обекти са поземлени имоти, които в най-пълна степен се доближават до техническите характеристики, местоположението и състоянието на процесния поземлен имот. Отклоненията им от същите, спрямо оценявания имот, са отчетени с корекционен коефициент.

В заключение на своето изследване на обекта и при приложение на посочените критерии и стандарти, съоразявайки пазарната среда към 15.03.2021 година вещото лице дава пазарна оценка на правото на строеж в размер на 1 192 565лв., кръгло.

В заключение на своето изследване на обекта и при приложение на посочените критерии и стандарти, съоразявайки пазарната среда към 12.10.2021 година вещото лице дава пазарна оценка на правото на строеж в размер на 1 202 450лв., кръгло.

Експертизата е изслушана и приета от съда като годно доказателствено средство в открито съдебно заседание, проведено на 21.11.2023 година.

Основното заключение е оспорено от ищците като неправилно, поради което съдът е допуснал повторна експертиза, която да се изготви от вещото лице Н. И., който депозира повторна експертиза.

Повторната експертиза, изследваща пазарна стойност на процесното право на строеж, учредено за 35 години върху УПИ „за търговски и административен център“, кв. 104з, по плана на гр. Банкя, м. „Тенев баир“, в който попадат поземлен имот с идентификатор 02659.2193.3521, целият с площ 7377 кв.м и поземлен имот с идентификатор 02659.2193.2923, целият с площ 69 кв.м, е извършена при използване на подходящ метод от Български стандарти за оценяване (БСО), е депозирана по делото на 13.05.2024година и изслушана в о.с.з. на 21.05.2024година.

Съобразно това заключение, изяснявайки според вещото лице по повторната експертиза необходимостта от използване на сравнителнияя подход при оценката на актива и приложимия метод на посредственото сравнение, вещото лице И. дава заключение, че към 15.03.2021година пазарната сойност на правото на строеж е 3 173 000лв., а към 12.10.2021 година – 3 288 000 лв.

Особеното в тази повторна експертиза, което отличава изводите на двете вещни лица, освен в чисто стойностно изражение, е приложението на метода на посредственото сравнение и изчисление на стойността спрямо пазара на този актив, чрез приложение на дисконтов процент- даващ представа за цената на парите във времето- да се определи възвращаемостта; доходността от този актив.

Повторното заключение е оспорено от ответника.

Съдът е приобщил това заключение към доказателствения материал по делото като добросъвестно дадено.

По отношение на възражението на ответника касателно понесени вреди от упражняване от страна на ищците на пут опцията, в резултат на което ответникът твърди, че не е успял да сключи с посочените чуждестранни инвеститори договори, за да получи необходимите инвестиции, по делото са представените по реда на чл.192 ГПК документи, представляващи условия за бъдещо договаряне.

Като евентуални инвеститори ответникът е посочил следните правни субекти, които са чуждестранни юридически лица /ЧЮЛ/, а именно: “Д.И.А.М.“ С.п.А.; вписдледствие с „Б.П.С.Ю.Г.Е.Ф.“ и А.Е.В.Е.Б.С.Г.Ф., с които ответникът води преговори за сключване на сделки за набиране на рисков капитал, които не са сключени, независимо от направените предложения относно параметрите на тези сделки. В тази връзка са представените по делото и установени като автентичност документ, представляващи term sheet, от които може да се на установи, че условията за сключване на сделките са били съпровождани от различни оценки на предприятието на ответника, който сочат на намаляване на тази оценка от 28 500 000евро до 20 000 000 евро и накрая до 10 000 000евро.

Относно причините за това намаляване по делото е допусната СИЕ, изготвена от вещото лице Н. И., което прави извод, че намаляващата стойност на предприятието на ответника, която към посочените от него като правно значими дати, а именно: 05.11.2021г. е от 11 314 хил.лв; към 15.12.2021 година – е в 9 302 хил.лв. и към 31.03.2022 година е от 8 198 хил.лв. сочи, че има за причина, за първия период от време – започналите трудности на повечето дъщерни компании на ответника, които са ситуирани в чужбина; по отношение на периода от втората до третата дата- причината, която вещото лице инедтифицира е увеличаването на лихвените проценти, а взетият облигационен заем е лихвоносен, които обстоятелства влияят върху цялата корпаративна структура, част от която е отмветникът. Вещото лице сочи в дадените от него обяснения в о.с.з. на21.03.2024 година, чевлошаването на финонсово- икономическото състояние е нещо, което касае цялата група, включена в корпоративната структура, в която ответникът участва. По отношение на увеличаващите се лихвени проценти, вещото лица дава пояснение, че това е тенденция, която е частично предопределена от обстоятелствата, че облигационният заем е уговорен в евро, а това неминуемо налага включване на юрибора като способ за изчисление на лихвения процент- възнаградителната лихва, който юрибор се явява референтна ставка, която определя стойността на множество финансови инструменти. След като е налице увеличение на същия, то това неминуемо води до влошаване на състоянието на задълженото лице.Уточнява, че тези лихвени проценти по никакъв случай не зависят от състоянието на емитента, но влияят върху това състояние. Пояснява по какъв начин нарастване на задълженията влияят върху притежаваните акции в дъщерни компании и други.

Заключението е прието като годно доказателствено средство, дадено компетентно и незаинтересовано и от него се установява обективният факт, че оценката на предприятието на ответника намалява в процесния период от време и че цялата корпоративна структура бележи спад в икономическо отношение.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достига до слените изводи:

Относно наличие на валиден договор за облигационен заем и валиден предварителен договор, имащ за предмет право на строеж.

По облигационния заем.

По делото не е налице спор относно наличие на сключен договор за облигационен заем, по силата на който ответникът - емитент на облигациите има качество на длъжник по облигационния заем, а ищците – качество на облигационери- кредитори по тази материалноправна връзка.

Нормативната база на облигационнния заем се намира в ТЗ, ЗППЦК и др. закони.

По същината си облигационният заем представлява сложен фактически състав / ФС/, който включва в себе си следните елементи: решение на общото събрание на АД, респ. на уравителното му тяло, на основание чл.196 ТЗ, по силата на специалното овластяване, за издаване на облигации – чл.204, ал.3 ТЗ; наличие на предложение за записване на облигации, което следва да има минималното съдържание, определено с нормата на чл.205, ал.2 ТЗ- императивно изискване, с оглед на това, че от това съдържание бъдещите облигационери могат да получат информация за финонсово- икономическото съдържание на емитента и за параметрите на облигационния заем; приемане на предложението за записване на облигации, което се обективира чрез записване на определен брой облигации – чрез банка или инвестиционен посредник – което е „безусловно волеизявление за придобиване на облигации в сотвествие с направеното предложение, което са материализира чрез подписване на договора чрец подписване на договора за облигационен заем и заплащане на тяхната емисионна стойност“ /Камелия Касабова – „Облигациите по българското акционерно право“ – изд. Софи – Р 2003г.; стр.232/.

Императивно изискване е емисионната стойност на всички записани облигации да бъде изцяло заплатена – чл.206, ал.3, изр. 2 ТЗ, но заплащането не е достатъчно условие да се счита заемът за сключен договор, докато не бъдат изпълнени условията, заложени в решението на ОСА, респ. СД за издаване на облигации – чл.204, ал.3 ТЗ.

Следователно, за да се счита облигационният заем за сключен следва да са изпълнени всички посочени елементи от този сложен ФС.

В настоящия случай по делото са установени тези елементи от ФС на облигационния заем, поради което съдът приема, че е налице договорна обвързаност между ищците и ответника, която носи характеристиките на този договор.

Относно това дали сделката е валидна, с оглед стореното от ответника правоунищожително възражение за наличие на основание по чл.29 ЗЗД- унищожаемост на договора, поради това, че същият е сключен при измама от страна на представляващите ищците.

Това възражение е сторено в контекст на твърдение на ответника за унищожаемост на предварителния договор за продажба на правота на строеж, който се явява обвързан с облигационния заем и също сключен при измама от страна на фонда, притежател на това ограничено вещно право.

Преди съдът да се произнесе относно това дали е налице основание да приеме, че сделката е белязана от порок на волята на ответника, приема, че следва да даде отговор на въпроса дали двете сделки са обвързани, респ. дали се явяват части от едно съглашение между страните.

По виждане на състава от събраните по делото доказателство – писмени – изходящата от консултантите на страните кореспонденция, както и от събраните по делото гласни доказателствени средства – свидетелски показания - може да се направи извод, че двете сделки се намират в ситуация на обвързаност, но не по начина, който ответникът представя на съда.

Без да се произнася по въпроса дали притежаваното право на строеж се явява токсичен за пенсионния фонд актив, който не отговоря на изискванията на чл.176, ал.1, т.14 КСО, при спазване на ограниченията, посочени в чл.177- 179б КСО, тъй като тази преценка е извън правнорелевантните за спора факти, съдът приема, че при договаряне на условията на двата договора, страните по тях са ги приели за взаимно обусловени от гледна точка на икономическия им интерес.

Този извод произтича не само от дадените пред съда показания на двамата свидетели, явяващи се консултанти на страните по сделките – св. Г. Ц. дава показания в следния смисъл: двете сделки в хода на преговорите се разглеждали като взаимно свързани и обусловени, които трябва да се случат едновременно; договорите са сключени; предварителният договор твърди, че е подписан на 15.03.2021година в централа на А., но без да му бъде поставена дата, като след това му е поставена дата 26.03.2021година, по изрично настояване на страните по договора, защото тогава е изпълнено изискването А. да запишат съответна част от облигационната емисия; сключването на окончателния договор е било предпоставено от различни условия, включително и такива, свързани с финансирането, което е следвало да бъде осигурено, част от което е и записване на облигации и „успешното издаване на класиране на облигационната емисия“; в този смисъл са и покзанията на св. М.. В тази насока са и изявленията, които се съдържат в представените по делото частни свидетелстуващи документи, чиято автентичност и вярност не е оспорена в процеса – напр. писмо от 17.03.2021година, което съдържа твърдение на В.Р., че продавачът /първият ищец, собственик на суперфицията/ би се съгласил да чака до 24 март, когато ответникът би следвало да знае дали емисията е успешна, което според следващото изречение, касае получаване на съобщение от брокерите до продавача, като основание да се сложи дата на договорите.

Въз основа на това съдът приема, че действително страните са разглеждали двата договора като взаимно свързани и обусловени един от друг, по причини, които в този процес не се релевантни за спорните факти и не могат да бъдат поставени в контекста, в който се намират възраженията на ответника.

В случая се касае за една фактическа свързаност, но тази фактическа свързаност не може да се разглежда в светлината на чл.25 ЗЗД, а именно, че едната сделка се явява условие, модалитет за сключване на другата сделка, а още по- малко двете сделки да се разглеждат като една обща сделка, независимо от това какво значение са им придавали страните в своя субективен свят.

Свързаността в настоящия случай се явява е израз на икономическата целесоъбразност, преследвана от договарящите, която е диктувала поведението им в договорния процес, а именно - да се постигнат набелязаните икономически цели с най - малко разходи и икономически най – изгодно. В това няма нищо укоримо, поради обстоятелството, че търговските сделки имат по дефиниция спекулативен характер, с оглед преследваната печалба от тях.

Въпросът е дали тази свързаност между двата договора, сама по себе си, е основание да се приеме тезата на ответника за наличие на измамни действия от представляващите фонда - собственик на суперфицията, които са опоричили волята на ответника.

Очевидно е, че отговорът на този въпрос е отрицателен.

Въз основа на гласните и писмени доказателства може да се направи извод, че обусловеността на двата договора е различна от твърдЯ.та от ответника – всъщност сключването на предварителния договор се явява обусловената от облигационнния заем сделка и в тази обусловеност има икономическа логика, която се потвърждава и от показанията на свидетеля Ц., както и от показанията на св. М., а именно – че заемът се явява източник на финансиране за ответника, което е предпоставка за придобиване на активи, включително и притежавания от първия ищец актив.

Но дори и това да не е действителната обусловеност на двата договора един от друг и връзката да е обратна, тя, сама по себе си, не белязва сделките с порока измама.

Съобразно разпоредбата на чл.29 ЗЗД измамата като основание за унищожение на договора, е налице тогава, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение.

Както се приема в теорията ФС на измамата включва следните елемнти: да е сключена сделка; едната страна по сделката да е в заблуждение; заблуждението да е предизвикато от другата страна по договора или от трето лице; сделката да е сключена поради заблужданието.

За да се приеме, че едно лице е в заблуждението следва да се установи, че у него е предизвикана грешна представа, която не съответства на действителността и тази погрешна, изопачена представа е създадена чрез изопачаване на действителността или чрез премълчаване на действителността, което означава, че е налице едно съзнателно поддържане на вече съществуващо заблуждание.

Следващата особеност е това състояние на заблуждание да е предизвикано умишлено, съзнателно, а не да е резултат от погрешни преживявяния на това лице, което сключва сделката и е измамено.

Дрегата особеност на измамата е, че при преценка относно това дали действията на другата страна или на третото лице могат да въведат насрещната страна по договора в заблуждание, приложимият критерий винаги е конкретен, а именно – дали конкретното лице, съдоговорител може да се измами, т.е. да бъде въведено в заблуждение, като се вземат предвид неговата опитност, професионални качество, знания и други.

Според съдебната практика / напр. решение № 25 от 24.04.2012 г. по т.д. № 63/2011 г., Т. К., І т.о. на ВКС / измамата като основание за унищожаване на договора ще е налице, когато лицето умишлено е било заблудено относно качествата на субекта, с когото договаря, предмета на договора и / или правните му последици.

Тезата на ответника е, че в настоящия случай измамата засяга последиците от двете сделки, а именно, че представляващите ответника са били въведени в заблуждение от представляващите фонда, притежател на ограниченото вещно право, че след сключване на облигационнния заем облигационерите и вече кредитори на ответника ще поддържат облигационната връзка, произтичаща от заемното правоотношение и няма да упражняват правата си, представляващи пут опция, независимо от това дали ответникът изпълнява задълженията си по договора за облигационен заем. Това заблуждание е формулирано от ответника добросъвестно изпълнение на задълженията по договора за облигационен заем за да бдат постигнати инвестиционните цели на същия. Именно в този смисъл е отправеното от ответника в писмо от 12.04.202022 година изявление за унищожаемост на предварителния договор, поради измама, а при условията на евентуалност за прекратяване на облигационната връзка, поради отпадане на условието, обуславящо действието на предварителния договор – добросъвестното участие на пенсионните фондове в облигационнния заем на ответника за целия срок на договора за заем, като ответникът приема, че предварителният договор е автоматично прекратен, поради упражнена от ищците пут опция по облигационния заем, с оглед неуспешното листване.

Въз основа на това съдът приема, че в случая ответникът твърди, че е въведен в заблуждение от представляващите пенсионния фонд, който притежава ограниченото вещно право по отношение на последиците от сключване на договора за облигационен заем, именно, че облигационерите и настоящи ищци, като кредитори на ответника ще участват в облигационнния заем за целия период на договора. Т.е. няма да упражняват пут опцията, която е уговорена в чл.8.6 от предложението за записване на облигации, независимо от обстоятелствата дали длъжникът по този заем изпълнява задължението си, като това поведение, според ответника е дължимо доато реализира инвестиционната си програма.

Тезата за наличие на измама, чрез която е опорочена волята на ответника, касателно последиците от сключения договор за облигационен заем не може да бъде споделена.

Всъщност дори да се приеме, че ищците са обещали извън обективираното в договора за облигационен заем, че няма да упражнят пут опцията, това не е въвеждане в заблуждение на ответника.

Ответникът има правноогранизационна форма акционерно дружество /АД/, което според своя генезис, представлява оптималната форма за организиране на каквато и да е едра търговска дейност, оптимална форма за концентрация на капитала и въобще на материални средства. Според действащата нормативна база АД могат да имат едностепенна или двустепеннат сисмета на управление.

Ответникът има едностепенна система на управление, която е изградена от колективен орган – Съвет на директорите /СД/ и лицата, които представлявата дружеството са вписани в ТР като представляващи поотделно юридическото лице. В настоящия случай тези органи със съставени само от физически лица.

Спецификата на управленската структура на АД-то произтича от неговата организационна форма, числеността на лицата, които са в членствена връзка с дружеството и др. критерии, поради което обичайното структуриране и градация, вътрешна зависимост между органите на дружеството и др., имат съществени отлики с тези на останалите търговски дружества и доброволни сдружения, имащи корпоративна структура.

Отликите са изразяват в това, че при АД общото събрание не означава по дефиниция върховен или висш орган на управление. Компетенстността на този орган е изрично и изчерпателно очертана в закона и устава на дружеството. Тази осоченост е наложена от една страна от тромавата процедура по свикване на ОСА, която законът изисква, числедността на акционерите и от друга страна необходимостта на бързи и адекватни решения, наложени от участие в търговския оборот. Поради тази причина изискванията към членовете, които осъществяват оперативното ръковоство на дружеството са по- високи от тези към останалите ръководни опаритивни, еправителни органи на дружествата, познати на нашето право.

Характерно е това, че постоянно действащи изпълнителни органи- УС, СД имат своята компетентност по управление и представителство на дружеството, която включва всички въпроси, освен тези, за които изрично е посочено, че попадат в изключителната компетентност на ОСА.

Управителните и изпълнителни органи на АД осъществяват професионалния мениджмънт на дружеството, което позволява вземане на решения в оперативен порядък, които са гарантирано правилни, целесъобразни и съобразно закона от необходимите професионални качества на лицета, които участват в тези органи. В ТЗ се съдържат редица текстове, чиято цел е да обезпечат, че управлението ще се осъществява от лица, които имат своята професионална биография; които ще се отчитат своевременно на дружеството и няма да попадат в ситуация на конфликт на интереси – както и др., които гарантират правата на дружеството и идниректно на самите акционери- напр. 224, ал.2 ТЗ; чл.234 ТЗ; чл.236 ТЗ; „л.237 ТЗ; „л.240 Тз и др. В закона не се съдържа ограничение уставът да съдържа други изисквания към лицата, които ще осъществяват ръковоството, управление, организация и др. дейности, които представляват оперативната политика на дружеството.

Въз основа на това съдът приема, че ответникът при избора на лицата, които попадат в колективния орган на управление на дружеството – СД – е направил прецизен подпор на кадрите, които ще осъществяват неговото професионално ръководство, което е гаранция за натрупаните от тях професионален опит, знания и др., като гаранция за защита интересите на дружеството и акционерите. По същия начин следва да се разгледа и изборът на лицата, които представляват дружеството и които са част от колективния му управителен орган.

Израз на проверката за необходима квалификация е нормата на чл.224, ал.2 ТЗ, която дава възможност при избор на лицата, които ще осъществяват управлението, представителството и роковоството, акционерите да взема информирано решение.

Съобразявайки изискването за наличие на определени професионални умения у лицата, които формират управителното тяло на дружеството АД, съдът не приема, че е налице основание да сподели идеята на ответника, че е измамен по отношение на последиците от двата договора, репс. от оценката на вещното право- т.е. елемент от предмета на предварителния договор. Представляващият ответното дружество е подписал двата договора, изразил е воля да приеме техните условия, включително и последиците от постигнатото съгласие, които се изразяват в поетите от страните задължения и правата, произтичащи от сделките. Обстоятелството, че ответникът се е надявал, дори и да му е обещано от ищците, че правата, произтичащи от облигационнния заем, включително и че пут опцята на ищците няма да бъде реализирана като възможност, не могат да бъдат приети като измама. Професионалните качества на изпълнителния директор изключват пораждане на надежди и очакване у него в посочения смисъл, тъй като е дееспособно лице, осъзнаващо какви права и задължения пораждат двата договора, както и начина и сроковете за тяхната реализация от страна на ищците, за да приеме за достоверно, че тези права ще останат нереализирани. Дори и са се приеме, че на изпълнителния директор на ответника са дадени обещания да не се реазилизарат правата по пут опцията, то това не може да бъде квалифицирано като измама. Няма как да се приеме за достоверно в конкретния случай, че у представляващият ответното дружество е създадено невярно заблуждение с изявление, че договорът се сключва, без намерение правата, които произтичат от него да бъдат упражнени и това е така, тъй като самият договор ясно и непротиворечиво сочи какви са предпоставките за пораждане на пут опцията. Нещо повече тези условия на сделката се базират на решението на СД на ответника, което е детайлизирано с предложението за записване на облигации, което също е изготвено от ответника /ето защо буди недоумение вметното в писмената защита на тази страна, че и Предложението за записване на облигации се явява унищожаемо/. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че съдоговорители на ответника са пенсионни фондове, което обстоятелство му е било известно при сключване на договорите. Това означава, че ответникът е бил наясно или поне е длъжен да е наясно с особения статут на пенсионните фондове. С действащата регулация на този тип образувания и рестрикции касателно участието им в определени сделки, ограничаване на инвестиционната им политика, включително и при участие във финасови инструменти, включително и относно периода, за който страната може да участва в определени инвестиционни дейности - аргумент от чл.177 – 179б КСО.

Ето защо професионалната подготовка на представляващите ответника, респ. избраните от него консултанти /чийто избор също е негова грижа/, предполага познаване на действащата нормативна база, която определя възможностите на ищците за участие в един облигационен заем. Това означава, че средствата във фондовете за ДЗПО могат да се инвестират само в инвестиционни инструменти, които са посочени в чл.176 КСО, при спазване на изискванията и ограниченията в чл.177 – 179б КСО, като при нарушаване на тези ограничения, дружеството е длъжно да приведе активите на фонда съобразно тези изисквания – чл.180а КСО. Следователно дори и ищците да са обещали бездействие при упражняване на определени права /каквото обстоятелство не се установява в настоящия процес/, това обещание няма как да бъде определено като измама за ответника, който следва да познава закона, който ограничава възможностите на ищците в тази насока, което пък е предпоставено от притежавания от тях статут и цел на създаването им.

Ответникът като търговец и професионалист, който дължи грижа на добър търговец при сключване на сделките, чрез своите изпълнителни органи е в състояние да разбере обхвата на поетите с договора задължения и икономическите последици от тяхното сключване, включително и липсата на възможности за бездействие при наличие на валидна клауза на пут опция от страна на ищците, като клаузата, която урежда това право, представляващо самостоятелен финансов инструмент, е ясна и разбираема за ответника, който е и нейн автор, чрез създаденото от него предложение за записване на облигации.

Всичко това по виждане на състава изключва възможността ответникът чрез своите представляващи да е бил въведен в заблуждение касателно последиците от неизпълнение на поетото от него задължение емитираните ценни книги да не получат достъп до регулирания пазар на ценни книги на ЕС, включително БФБ.

Поради това съдът не приема, че е налице основание да се приеме, че сделката е опорочена, поради опорочена воля на ответника, което е основание, по направеното от тази страна възражение за унищожаемост, да се приеме за недействителна и това да има за последица отхвърляне на осъдителната претенция на тримата ищци.

По валидността на предварителния договор- наличие на въвеждане в заблуждение ответника касателно стойността на ограниченото вещно право от страна на представляващите пансионния фонд, който временно го притежава.

По делото са изслушани две експертизи касателно това каква е пазарната стойност на този актив към момента на сключване на договора, като съдът приема, че повторната експертиза, изготвена от вещото лице И. сочи пазарна цена, отчитайки, че окончателният договор представлява е инвестиционна сделка и от нейното сключване ответникът очаква приходи. Това означава, че от тази сделка и имотът, който е нейн предмет ответникът очаква приходи.

Именно поради тази причина съдът приема, че повторната експертиза дава отговор на този въпрос, като споделя приложеният от вещото лице подход при оценка на имота, който отчита именна очакваната възвращаемост от инвестицията.

Относно това, че ответникът е бил въведен в заблуждение относно стойността на този актив.

Съдът вече е изложил мотиви касателно това основание за унищожаемост на договора, като е посочил професионалния подход на ответника при сключване на договори. Едновременно с това отчита, че вписавият предмет на дейност на дружеството е инвестиции, консултиране и всяка друга дейност, незабранена от закона, което широко понятие сочи на широкото портфолио на ответника ксасателно притежаваната компетентност на дружеството да осъществява сделки в едно широко поле на дейност. Очевидно е, че правото на строеж не е договорано да бъде запукено за удовлетворяване на нужди на дружеството, които не са свързани с осъществяваната от него търговска дейност. По аргумент на противното това означава, че покупката е с цел осъществяване на неговата търговска дейност и всичко казано по- горе, свързано с наличието на професионални умения на мениджъмнта на ответника важи с пълна сила и за тази сделка.

Поради това възражението за унищожаемост на договора, представляващ обещание за продажба се явява неоснователно и остава несподелено от настоящия състав на съда.

При изложеното съдът достига до извод, който в обобщен вид е следният – двете сключени сделки от облигационен характер са свързани по межди си в икономически аспект, без това да е намерило юридически израз, поради което не може да се приеме, че едната сделка – облигационнния заем е обусловена от другата, която представлява уговорено условие/ модалитет за валидността и действието и, а именно – обещанието за продажба на ограниченото вещно право. Двата договора са породили своето действие, което означава, че за страните по тях са възникнали права и задължения, които следва да бъдат изпълнени, а правата – упражнени.

Ето защо съдът достига до извод, че за ищците е възникнало валидно правото на продажба, так. нар. пут опция, тъй като е налице неизпълнение на поетото от ответника задължение за листване на регулиран вторичен пазар на ценни книги издадените от него облигации, в посочения срок от 6 месеца, който е изтекъл към момента на извлението на ищците към ответника.

С договора за облигационен заем ищците за закупили уговорената с предложнието за закупване на облигация пут опция, която означава правото да продаде този финансовия инструмент на уговорената цена, в посочения в договора времеви отразък, с право на избор на носителя на това право да избере момента на сделката.

Всичко това е реализирано от ищците според уговореното в договора за облигационен заем, като възражението на ответника за наличие на обстоятелство, което изключва договорната му отговорност е ирелевантно за спора.

Това е така, тъй като според клаузата на чл.8.6 от предолжението за записване на облигации, възникване на правото и неговото упражняване не са обусловени единствено от едно негативно по своя характер условие и това е неизпълнението на поетото задължение за листване на регулиран пазара на емитираните от ответника ценни книги. За възникване на това право е без значение причината за това облигациите да не бъдат допуснати до посочените регулирани пазари на ценни книги на територията на ЕС. За неговото пораждане е достатъчно да не е изпълнено това задължение.

Възражението на ответника, че не носи вида за неизпълнението на поетото с договора задължение да листва на борсата емитираните от него ценни книги се явява неоснователно.

Това е така, тъй като, незасимито от формилировката на т.11.3 от Предложението за записване, което налага на емитента полагане на максимални усулия за листване на облигациите, то съдът приема, че тази формулировка е израз на дължимата грижа, която търговецът, съобразно нормата на чл.302 ТЗ дължи при сключване и изпълнение на сключените от него сделки. Т.е. това е изискване, която налага определен интензитет на дължима грижа при сключване на договора и неговото изпълнение, което означава, че ответникът е декларила, че ще положи изискваното от закона усилие. Но това не означава, че това усилие е свързано с изискване за виновно поведение, респ., че е налице основание при липса на вина да се освободи от отговороност.

За да възникве на ищците право да упражнят пут опцията е достатъчно да не се изпълни задължението за листване на облигациите на борсата, каквото неизпълнение е налице и по този факт страните не спорят.

При преценката за основателност на възражението за липса на вина у ответника за неизпълнение на това задължение съдът отчита следното: издадените от ответника ценни книги – безналични облигации, които ищците са закупили от него, представляват так.нар. дългови ценни книги, които по същината си представляват прехвърлими вземания за определен или определяем период от време срещу емитента, които вземания възникват вследствие на предоставения от ищците на ответника паричен заем. Уговорената пут опция също, сама по себе си, представлява финансов инструмент и се търгува на вторични пазари, извън българския.

Едновременно с това чрез тези ценни книги ищците, като заемодатели очакват да получат определена доходност, с оглед уговорената възнаградителна лихва за периода на заема, както и други опции, породени от допускането до търговия на тези ценни книги.

В този смисъл финансовите инструменти могат да се разглеждат от различен аспект, но при всички случаи следва да се отчете особения характер на сделката, като източник на прават и задължения за страните, с която са уговорени и други финансови инструменти, какъвто характер има пут опцията.

Ето защо уговореното и надлежно възникнало право на ищците / пут опцията/ не може да бъде подчинено на условия, които стоят извън договорната рамка и неговата специфика изключва възможността неизправната страна да прави възражения за липса на основание да извърши плащане на уговорената цена на продажбата, дори и това да е резултат от поведение на трето за сделката лице.

Ето защо възражението на ответника, че вината за неизпълнение на това задължение е неоснователно и дори ирелевантно за настоящия спор, повдигнат от ищците. Единственото, което имат те като претенция е заплащане на уговорената цена при надлежно упражнетата пут опция- продажба на финансовите инстуременти, която цена е уговорена между страните и за упражняване на това право е предвиден кракът срок.

Поради това съдът приема, че възражението на ответника за липса на вина за неизпълнението се явява неоснователно и само за пълнота на изложението отново препраща към уредбата на сроковете съгласно Регламент (ЕС) 2017/1129, който урежда срокове, чиято продържителност е различна от посочената от ответника.

Въз основа на горното съдът достига до извод, че за ищците е възникнало правото на продажба на финансовите инструменти, закупените от тях облигации, при уговорената между страните цена и това право е надлежно упражнено от тъх, съобразно т.8.6 от Предложението за закупуване на облигации. Ето защо съдът приема, че до ответника е достигнало офертата за продажба, какъвто е смисълът на уведомлението.

Поради това, че плащане на уговорената цена не е осъществено от ответника, то съдът намира, че при установяване на предпоставките на договора, не е налице основание претенциите да бъдат отхвърлени, тъй като предявените осъдителни искове за заплащане на номиналната стойност на облигациите /так.нар. главници / съдът третира като доказани и основателно предявени.

Ако ответникът има основание да твърди, че Комисията незаконосъобразно е действала, то това и причина за провеждане на процес различет от настоящия и подлагане на съдебен контрол на актовете на регулатора.

В настоящия спор съдът не изследва законосъобразността на действията на КФН, тъй като е ограничен от принципа на диспозитивното начало, според което дължи проицнасяне само по въпросите, с които е сезиран.

Не е налице основание съдът да сподели и следващото възражение на ответника за неоснователност на предявените искове, поради това, че чрез предявяване на настоящите осъдителни претенции ищците злоупотребяват с право.

Упражняване на правата по валидния договор от една от страните по сделката е действие, което не може да се третира като злоупотреба с право.

С нормата на чл.289 ТЗ е проведена забрана страните по една търговска сделка да упражняват правата си по нея единствено с намерение да увредят насрещната страна.

За разлика от ЗЗД в ТЗ злоупотребата с право подлежи на пълно и главно доказване, а не се презюмира. Това означава, че ответникът носи доказателствена тежест, която му е указана на основание чл.146 ГПК вр. с чл.154 от процесуалния закон, като установи с допустимите от ГПК процесуални способи, факта на намерението ищците да вредят на ответника чрез упражняване на правата си по договора, а не за задоволяване на свой оправдан правен интерес.

Тезата на ответника, че незабавното упражняване на пут опцията от ищците след изтичане на 6 -месечния срок / в първия ден от срока/, в който облигациите е следвало да бъдат допуснати до търговия на вторичния регулиран пазар, а именно до 12.10.2022 година, не е основание да се приеме, че намерението им е да вредят на емитента.

Напротив, ищците своевременно са действали установявайки, че преценката им относно участието в облигационнния заем е била погрешна. Финансовите затруднения на ответника и липсата на възможност да изпълни задълженията си по облигационнния заем, както да изпълни и задължението си за плащане на падежиралата втора вноска по предварителния договор са станали достояние на ищците. Те, както вече е посочено, имат специален статут и продължаване на участието им в тази сделка за набиране на капитал чрез закупуване на дългови ценни книги, очевидна е станала твърде рискова, като съществуващият кредитен риск е повишил теглото си, поради което своевременно са упражнили правото си – уговорената с нормата на чл.8.6 пут опция.

Упражняване на правата по договора не могат да се приемат като злоупотреба с право, тъй като такова би било налице при доказана недобросъвестност на ищците, а тя би била налице напр. при наличие на знание за наличие на правоизключващи, правоунищожителни, респ. правопогасителни обстоятелства – нищожност на сделката, респ. извършено плащане или друг погасителен способ за правото, чиято защита се дири в този процес.

По делото не са установени такива обстоятелства, поради което упражняване на правата по облигационния заем не могат да се третират като злоупотреба с право по смисъла на чл.289 ТЗ.

По възражението на ответника за неоснователност на исковете за обезщетение за забава защото такава не се дължи на пенсионните фондове, респ. поради това, че е налице хипотеза по чл.83, ал.2 ЗЗД вр. с чл.12 от същия закон.

Съдът споделя доводите на ищците, че уговорената с чл.7.2 от Предложението за записване облигации лихва касае единствено забава в плащане на доходността от облигациите, така както е уговорена като начин на изчисляване и представляваща по своя характер възнаградителна лихва.

Претендираната в този процес лихва по чл.86 ЗЗД има характер на обезщетение за забава, като съгасно цитираната норма основание за възникване на такова вземане е наличие на парично задължение, което не е изпълнено на падежа.

Именно такова е претендираното вземане от всеки от тримата ищци, за което съдът е достигнал до извод, че е доказано и основателно, поради възникване и надлежно упражняване на пут опцията, за което както правилно отбелязват ищците има данни, че ответникът е наясно, с оглед изготвените от него финансови отчети, в които се съдържа признание на това обстоятелство.

Настъпилата изискуемост, както е уговорена в т.8.6, а именно – да извърши плащане на седмия ден след датата, на която е получил уведомлението, чрез което е упражнено правото.

Уведомлението е връчена на ответника надлежно при изпълнение на условията на ГПК, чл.44, според който отказът на страната да получи книжата не засяга валидността на връчването. Това връчване е осъществено от ЧСИ Х. на 13.10.2021 година, поради което срокът за плащане на номиналната, съвпадаща с емисионната стойност на облигациите е изтекъл на 20.10.2021 година. Липсата на плащане на тази дата води до извод за наличие на забава, която е започнала да тече от 21.10.2021 година. Съдът не споделя евентуалната защитна теза на ответника, че срокът на забава следва да тече от втората покана. Тази втора покана е израз на очакването на ищците спорът да не добие съдебен характер, поради което на ответника е дадане поредна възможност доброволно да изпълни.

Ето защо съдът намира, че е налице основание да се ангажира имуществената отговорност на ответника с уважаване на акцесорните претенции.

Не намира основание и стореното от Блокс възражение за наличие на основание чл.83, ал.2 ЗЗД вр. с чл.12 ЗЗД.

Според цитираната разпоредба, ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност.Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин.

За да обоснове тази сложно изградена от ответника констуркция страната се позовава на това, че след упражняване от страна на ищците на пут опцията, в хода на водените преговори за евентуално изкупуване на облигациите по номинална стойност от емитента, поведението на ищците имало характер на недобросъвестно водене на преговори.

Следва изрично да се отбележи, че разпоредбата по чл.12 ЗЗД е норма, с която се уреждат деликтната отговорност от недобросъвестно водене на преговори, но условие на нейното приложение е обстоятелството, че между страните няма договорна обвързаност, поради което приложение намира института на деликтната отговорност.

В настоящия случай пут опцията е упражнена въз основа на наличната валидна облигационна връзка между страните и опитите на ответника са насочени към изменение на вече възникнала облигационна връзка, с цел избягване на неблагоприятниете последици от неизпълнението на задължението. Ето защо чл.12 ЗЗД няма място в настоящата хипотеза.

По приложение на чл.83 ЗЗД. Това налага преценка относно наличие на хипотеза, която би довела до редукция на имуществената отговорност на ответника според нормата на чл.83 ЗЗД.

За да бъде съобразено разпоредбата на чл.83 ЗЗД следва да се установи, че между поведението на кредитора и настъпилата вреда е налице причинно- следствена връзка и е налице съпричиняване.

В настоящия случай вредата е причинена от забавата в плащане на цената на финансовия инструмент, въпреки настъпилия падеж, според уговореното от страните.

Водените преговори за изменение на параметрите на сделката межу страните, които не са намерили израз в последващо споразумение са обстоятелства, които следват във времето настъпилия падеж и не са пряко относими към възникване на отговорността на длъжника за настъпилата забава. Ето защо не може да се приеме, че е налице основание ответникът да бъде освободен от тази отговорност, респ. да бъде намалена същата.

Поради това и съдът намира, че възражението за липса на основание за заплащане на обезвреда за забава, на посочените основания се явява несъстоятелно.

По отношение на размера на тези претенции, на основание чл.162 ГПК съдът е направил изчисление на тези вземания, като за сумата от 5 950 000евро, дължимата лихва за забава за периода от 21.10.2021година до 07.01.2022 година е 255 371, 64лв.; за сумата от 450 000 евро за същия период на забава дължимото обезщетение е в размер на 19 313, 82лв.; за сумата от 1 100 000 евро дължимото обезщетение за забава за същия период от време е от 47 211, 56лв. В тези размери съдът приема за доказани акцесорните вземания на ищците и в този размер- исковете уважени.

По правопогасителните възражения на ответника, намиращи основанието си в института на компенсацията.

Ответникът е въвел три различни по своето основание вземания, за които твърди, че му принадлежат и с които цели да бъдят отхвърлени, респективно намалени претенциите, които са насочени срещу него.

По последното възражение за прихващане със сумата от 109 526, 48лв., която представлява заплатен от ответника ДДС при първана погасителна вноска, дължима по предварителния договор, с определение от 13.02.2023 година съдът е постановил, че не приема това възражение за прихващане за разглеждане в този процес. Ето защо по този въпрос съдът не дължи произнасяне.

Тезата на ответника е, че за него са настъпили вреди от поведението на ищците, изразяващи се в намаляване на стойността на оценката на предприятието Първото възражение за прихващане. За да обоснове, че има вземане в посочените, предявени като частични размери вземания, ответникът заявява, че в резултат на поведението на ищците двата фонда, с които е провел разговори след оттеглянето на Д., а именно инвеститорите Б.С.Ю.Г.Е.Ф. (B. S.E. G. Equity Fund) и А.Е.В.Е.Б.С.Г.Ф. (INVL Baltic Sea G. Fund) са наложили подписването на ревизирани уеловия на договор (term sheet) от 31.03.2022г., съгласно които оценката на дружеството на ответника е намалена от 20 000 000 евро на 10 000 000 евро. Съответно, при ннвестицията, която тези фондове е трябвало да направят в размер на 7 500 000 евро за първия фонд и 12 500 000 евро съответно за втория фонд, същите е следвало да закупят повече акции от капитала на Б.Г. на два пъти по-ниска цена. Твърди, че в резултат на това е претърпял вреди най-малко в два аспекта. Първо, стойността на тьрговското предприятие на ответника преди инвестиция е намаляла от 28 500 000 евро на 10 000 000 евро, или с 18 500 000 евро.Дрегата вреда е, че в резултат на неправомерните действия на ищците, които са възпрепятствали първана инвеститорска сделка с Д. И.А.М. С.П.А., този инвеститор е шял да притежава 34.483 % от капнтала на Б.Г., което прави невъзможно вземане на решения от този акционер, то при реализирането на сделката по третите условия на договор, инвеститорите биха притежавали заедно 66, 667% от капитала на Б.Г., което означава, че в техен контрол са почти всички решения на общото събрание на акционерите (или поне всички, изискващи обикиовено и квалифицирано миозииство от 2/3).

Ето защо при условие, че съдът приеме някои от предявените искове изцяло или частично за основателни, прави възражение за прихващане с вземане в размер на 7 500 000 (седем милиона и петстотин хиляди) евро и 321 922, 78 лева (триста двадесет и една хиляди деветстотин двадесет и два лева и 78 стотинки).

За да се уважат тези възражения от правопогасителен харектер следва ответникът да установи при пълно и главно доказване елементите от състава на своята насрещна претенция, предявена под формата на възражение, а именно – наличие на вземане, представляващо обезвреда за претърпени вреди, които са в пряка и непосредствена последица от поведение на ищците, което се явява противоправно- било нарушение на договор, било нарушение на забраната за не се вради другиму.

В случая ответникът заявява, че противоправното поведение на ищците се изразява с упражняване на пут опцията, произтичаща от договора за облигационен заем, отказат им да изменят условията на сделката, което ответникът квалифицира като нарушение на нормата на чл.12 ЗЗД.

Тази сложна и нееднозначна конструкция, възприета от ответника като защитна теза, не намира основание в доказателствата по делото.

Съдът вече е аргументирал защо упражняването на правата по т.8.6 от ищците не противоречи на закона и договора, тъй като това е предвидена в обвързващото страните споразумение възможност, която при възникване на основанието за това е упражнена надлежно. Поради тази причина е изключено да се намери основание в чл.82 вр. с 79 ЗЗД, не е налице и основание от деликтен характер, тъй като упражненото право, произтича и е упражнено в съответствие с договореното между страните, които има силата на закона- чл.20а ЗЗД. Това изключва по дефиниция приложението на деликта като основание за възникване на облигационна връзка между страните.

Другата основание да се приеме за неоснователна тезата, че за ищеца е възникнало времане за обезщетение, поради претърпЯ. вреда е не само деяние на ищците / действие или бездействие/, което да е противоправно, но и това деяние да е причина – достатъчна и необходима за възникване на твърдението да са понесени от ответника вреди – намаляване на стойността на предприятието.

Следващата причина да не приеме за основателно възражението за прихващане с тези суми е липса на това да е установена вредата в частта, в която ответникът твърди, че е постинтаго прескректуриране на капитала, който притежава чрез акциите, а именно намаляване на неговотго участие в капитала, тъй като по делото не се установява фондовете, явяващи се негови инвеститори да са получили участие в капитала, за който твърди престректуриране – по делото не са представени доказателства, че тези ЧЮЛ участват в капитала на ответника, който е съставен от поименни, обекновени, безналични акции, за които има определен способ за придобиване.

Ето защо съдът не приема, че е осъществен състав, който би довел до ангажиране на имуществената отговорност на ищците, тъй като не е налице установено деяние от тях страна, което да е довело, като причина за намаляване активите на ответника в нтосочените размери, тъй като според заключението на вещото лице И., причините за намаляване на стойността на оценката на предприятието на ответника е различна от посочените от него причини и тя стои извън поведението на ищците. Спекулация е твърдението, че първият инвеститор се е оттеглил от сделката, поради съдебнно заявените претенции на фондовете, както и че това е редуцирало стойността на претижаваните от ответника активи; че е довело да участие на другите инвеститори, които са наложили свои условия, явяващи се неизгодни за ответника, намерили своята регламентация в представените по делото условия, които нямат характеристикете на договорна обвързаност. Липсва и доказателства, че капителът е престректуриран чрез промЯ. на неговата собственост.

Ето защо първото възражение за прихващане със сумите от 7 500 000 евро и 321 922, 78 лева се явява неоснователно и поради това съдът не намира основание да го уважи.

По следващото въведено при условие на евентуалонст възражение за прихващане със сумата от 1 079 618, 16 лева, представляващи заилатеиа от Ответиика сума по предварителния договор, с което ответникът цели да намали вземането на първия ищец, притежател на ограничентоо вещно право.

Основанието на това вземане е нормата на чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД. Тезата на ответника е, че поради унищожаването на договора, представляващ обещание за продажба на суперфицията, то заплатената по него подлежи на връщане.

По делото не е налице спор, че ответникът е заплатил тази сума, в изпълнение на облигационната връзка по чл.19 ЗЗД.

Спорното е дали отправеното от него изявление на 12.04.2022 година е довело до преустановяване на договорната връзка.

Според теорията възможността договор, при който е налице някое от посочените в закона основание, сочещи на порок на волята да бъде проглА. за унищожаем е чрез предявеване на иск или под формата на възражение.

Според действащото право настъпването на унищожаемостта следва да се извърши по съдебен ред и аргумент за този извод е нормата на чл.32 ЗЗД. С оглед на това може да се приеме, че въпросът за това налице ли е основание един договор да бъде признат за нищожен налага намеса на съда, което според законодателя е в защита на обществени интерес, както и с последиците от установяване на порока и прогласяване на сделката за унищожаема. Ето защо се изисква предявяване на конститутивен иск, с който се цели да настъпи промЯ. в правната сфера на страните по договора, като този иск е легитимирана да предяви само страна по сделката и то само страната, която твърди, че волята и е опорочена, но не и трето за сделката лице.

Както сочи проф. В.Т. този иск може да е първоначален или насрещен.

Другият процесуален способ за защита е чрез възражение, което според нормата на чл.32, ал.3 ЗЗД може да е способ за защита само, когато е предявен иск за изпълнение на унищожаем договор /пак проф. В.Т., „Гражданско право на НРБ“, обща част, Дял II, стр.287, издателство „Наука и изкуство“, София, 1973 година/.

Ето защо съдът не приема, че чрез отправеното едностранно изявление от ответника с дата 12.04.2022 година страната е преустановила действието на договора, на основание чл.29 ЗЗД. Поради това не е налице основание да се приеме, че и се дължи връщане по тази причина на заплатената сума.

Другото основание за упражняване на това потестативно право от ответника е да се приеме, че ако не е налице надлежно упражняване на унижожаването на договора, поради измама, то съдът да приеме, че договорът е прекратил действието си, тъй като страната е отправила изявление за неговото прекратяване, тъй като не се е сбъднало условието за този договор, защото ищците са упражнили пут опцията си.

Както вече е посочено по- горе, от данните по делото не може да се приеме твърдЯ.та от ответника обусловеност между двете сделки.

Както вече е посочено, налице е според състава икономическа свързаност между двете сделки, но наличие на основание съдът да приеме, че едната сделка се явява условие и предпоставка за съществуване на другата, която да се разгледа като част от нейния ФС няма причина.

Следователно теза, че едната сделка- облигационният заем поставя в зависимост вазникването, изменението или прекратяване на предварителния договор, не са налице. Няма причина, въз основа на събраните по делото доказателства да се приеме, че упражняването на пут опцията има ефект на прекратително условие за съществуване на облигационната връзка между страните, представляващи предварителен договор.

Ето защо и това посочено основание за възникване на претендираната реституция от ответника съдът не приема да е осъществено, тъй като не е налице валидно и надлежно преудсатовяване на договорната връзка, а това е така, тъй като за ответника не е възникнало право да преустанови действието на предварителния договор, за която възможност страните са уговорили изрични условия, които следва да се приложат съобразно предпоставките на чл.87 ЗЗД.

При изложеното съдът приема и това правопогасително възражение за неоснователно.

При изложеното достига до извод, че предявените осъдителни искове по чл.79 ЗЗД се явяват основателно предявени и доказани за главниците в посочените от ищците размери, а по отношение на претенциите по чл.86 ЗЗД- в изчислените от съда размери.

По разноските. Същите са претендирани от страните по делото, които своевременно са представили списъци по чл.80 ГПК.

Същте следва да се разпределят межу страните по делото на основание нормата на чл.78, ал.1 ГПК, като на ищците се присъдят сторените и претендирани от тях разноски, съобразно уважената част от претенциите.

Съдебно заявените със списъка по чл.80 ГПК разноски на тримата ищци са в общ размер на 836 838, 51лв.

По отношение на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, сторени от ответника своевременно съдът приема същото за допустимо.

По основателността на същото – намира, че не следва да бъде уважено. Настощето производство има за предмет вземания, които са на значителен материален интерес, белязано е със сложност от фактимески и правен характер, не само по отношение на първонамално въведените спорни факти, но и във връзка с множеството възражения на ответниците, като по делото за проведени значителен брой открито съдебни заседания и многобройни сезирани на съда, наложили произнасяния в.з.з., събиране на множество доказателства и др. Ето защо, съобразявайки актуалната съдебна практика, включително и тази на СЕС, съдът не намира основание да направи редукция на размера на адвокатското възнаграждение, което е уговорено между процеуалните представители и ищците и за което са представени надлежни доказателства, че представлява реален разход на ищците, сторен в това производство.

Ето защо приема възражението по чл.78, ал.5 ГПК за неоснователно. Съобразно увежената част от претенциите им на първия ищец ЗУПФ А. Б., следва да бъдет заплатени разноски от 628 607, 84лв.; на втория ищец ЗППФ А. Б. следва да бъдат заплатени разноски от 77 239, 98лв. и на третия ищец ДПФ А. Б. следва да бъдат заплатени разноски от 130 889, 24 лв.

При изложеното съдът