Решение № 1272 от 11.4.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 764/2023 г.

Производството по административно дело №764/2023 г. по описа АдмС-[област] е образувано във връзка с определение №12518 от 14.12.2023 г., постановено по адм. д. №11483/2023 г. на ВАС, с което на основание чл. 133, ал. 6, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ АдмС-[област] е определен като компетентен да разгледа образуваното адм. д. №349/2023 г. по описа на АдмС-[област]. Производството е с правно основание чл. 38, ал. 8 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на И. В. Г. и А. Д. Г. от [населено място], чрез пълномощника им адвокат Димитър Марковски от САК против решение №ПНП-01-678/21 г. от 20.07.2023 г. на Комисията за защита на личните данни, [населено място] /КЗЛД/, с което подадената от И. В. Г. и А. Д. Г. жалба с рег. №ПНП-01-678 от 07.09.2021 г. срещу „Медиатор 2015“ ООД е оставена без уважение като неоснователна и недоказана. С жалбата и чрез допълнително представени писмени бележки оспореното решение се атакува като незаконосъобразно поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие на целта на закона, на приложимия Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 година. Жалбоподателите като цяло твърдят, че е налице отреченото в решението на КЗЛД неправомерно обработване на личните им данни от страна на „Медиатор 2015“ ООД, в качеството му на доставчик на медийна услуга, чрез администрирания от дружеството интернет сайт „Флагман.БГ“. В тази връзка се заявява, че публикуваната на 27.08.2021 г. статия относно състоялото се сватбено тържество на семейството и съдържащите се в нея твърдения и коментари за определени факти и обстоятелства, в т. ч. и начинът, по който информацията е формулирана и представена на неограничен кръг от лица, не преследва легитимни журналистически цели в интерес на обществото, като в този смисъл обработването на личните данни на жалбоподателите се явявало непропорционално на твърдяната за преследвана от администратора и обработващия личните данни цел. Статията отразявала неверни, дори клеветнически твърдения, свързани с жалбоподателите и тяхното семейство, като излизала извън границите на свободата на словото, прокламирана като основен принцип в едно демократично общество, доколкото не давала реална и адекватна осведоменост за определени лица, събития и процеси, а по-скоро по недопустим начин накърнявала честта и достойнството на жалбоподателите и техните близки, което в случая било тенденциозно. Пряката цел, която статията преследвала, не била предизвикване на обществен дебат и запознаване на обществото с начина на живот на лица, заемащи държавни длъжности, а внушаване, че директорът на ОД на МВР-[област] и баща на И. Г. е извършил конкретни престъпления по служба по време на празничното тържество. В този смисъл не следва да се приема, че макар правото за защита на личните данни да не е абсолютно такова, в случая и предвид това, че статията очевидно не преследва легитимни журналистически цели, предпоставките за реализиране на предвидената от закона дерогация по повод охраната на това право не са осъществени, поради което конкретното обработване на личните данни на жалбоподателите чрез публикуване на техни снимки от събитието, на имената им, длъжностите и семейните им връзки било неправомерно, съответно незаконосъобразно. Отделно от това се сочи, че сватбеното празненство е било организирано като частно събитие и е проведено на територията на частни имоти, които обстоятелства до определена степен били ограничаващи по отношение публичното разпространение на информация и кадри от това събитие, като дори и да се приеме, че публикацията е във връзка с журналистическо отразяване, то изрично разрешение за такова не е давано. От съда се иска отмяна на оспореното решение №ПНП-01-678/21 г. от 20.07.2023 г. на КЗЛД. Претендират се сторените по делото съдебно-деловодни разноски и заплатено възнаграждение за един адвокат. В открито съдебно заседание, редовно и своевременно призовани, жалбоподателите не се явяват лично, като се представляват от адвокат Тони Чакъров, редовно преупълномощен от адвокат М., който поддържа изцяло депозираната пред съда жалба. Ответникът– Комисия за защита на личните данни, редовно и своевременно призован не се явява и не се представлява, като чрез представени по делото писмени бележки от страна на процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излагат се доводи за валидността на оспореното решение и за издаването му при спазване и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и при липса на съществени нарушения на процесуалните правила в провелото се пред КЗЛД административно производство. Чрез подробно изложени съображения се аргументира правилността на формирания от административния орган краен извод. Посочва се, че обработването на личните данни на жалбоподателите е било необходимо за упражняване на правото на свобода на изразяване, правото на информация и на изпълнението на задача от обществен интерес. Изнесената в статията информация не надхвърляла целта на публикацията и била съобразена с необходимостта от баланс между правото на неприкосновеност на физическите лица и обществения интерес. В тази връзка се твърди, че правото на защита на личните данни следва да бъде разглеждано във връзка с функцията му в обществото, намирайки се в равновесие с другите основни граждански права и в съответствие с принципа за пропорционалност. Твърди се, че личните данни на жалбоподателите в действителност са обработени от „Медиатор 2015“ ООД по смисъла на чл. 4, т. 2 от Регламент /ЕС/ 2016/679, като обработването им е съобразено с чл. 85 от регламента във връзка с чл. 25з, ал. 1 от ЗЗЛД и в случая същото не е незаконосъобразно. Посочва се, че нарушението на правото на личен живот, респективно на правото на защита на личните данни би било налице, когато за нуждите на медийна изява неоправдано и непропорционално се стига до пресичане и/или ограничаване на личната сфера на конкретни лица, чрез изнасянето на чувствителна лична информация, при положение че това не е необходимо за нуждите на журналистическата дейност, а конкретният случай не бил такъв. С публикувания материал администраторът на лични данни бил упражнил правото на свобода на словото в съответствие с правото да се търси и получава обществено значима информация. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност относно размера на поисканото от жалбоподателите за присъждане възнаграждение за един адвокат. Заинтересованата страна - „Медиатор 2015“ ООД, редовно и своевременно призован не се явява и не се представлява, като в представени по делото от пълномощниците си адвокат Д.и адвокат Ч. писмен отговор и молба оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се подробни съображения по отношение правилността на оспореното решение и в частност в подкрепа на извода, че обработените лични данни на жалбоподателите са в унисон с принципите на ЗЗЛД и Регламент /ЕС/ 2016/679, като по никакъв начин с изнесената в публикацията информация не е накърнено правото им на личен живот. Аргументира се, че със статията е упражнено прокламираното от закона право на свобода на разпространението на информация, което е във връзка с правото на всеки член от обществото да бъде информиран от медиите по въпроси от публичен интерес. Такъв обществен интерес е предизвикало въпросното сватбено тържество и начинът му на протичане, на което младоженецът и бащата на булката са служители в МВР. В случая личните данни не са били оповестени самоцелно, като материалът е повдигнал дебат по значими за обществото теми за начина на управление и използване на ресурсите на МВР за частно тържество, за демонстриран начин на социален и икономически живот на лица, заемащи публични длъжности, и за спазването на етични и законови норми от български граждани и същевременно служители в държавната администрация. В тази връзка характерът на публикуваната информация, съпоставена с конкретната журналистическа цел и предвид обстоятелството, че снимките от събитието били направени на публични места, давало основание да се приеме, че обработването на личните данни не е довело до нарушаване на правата на жалбоподателите, регламентирани в относимото за случая законодателство. Претендира договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка: Административното производство пред КЗЛД, чието решение №ПНП-01-678/21 г. от 20.07.2023 г. е предмет на образуваното понастоящем съдебно производство, е инициирано, развило се и приключило по повод постъпила в комисията жалба, ведно с приложения към нея, с рег. №ПНП-01-678 от 07.09.2021 г., подадена от И. В. Г. и А..Д. Г. против „Медиатор 2015“ ООД, администриращо интернет сайта „Флагман.БГ“. В жалбата се посочва, че след като на 27.08.2021 г. семейство Г. са се запознали със съдържанието на публикувана на интернет страницата на „Флагман.БГ“ статия, озаглавена „Директорът на ОД на МВР – [област] ст. комисар В. засенчи А., задоми щерка си с Узи и Калашник“ са установили, че статията съдържа техни лични данни – имената им и снимки от състоялото се на 01.05.2019 г. в [населено място] сватбено тържество, които били публикувани без тяхно съгласие. Последното от своя страна, представляващо по същността си обработване на лични данни, било извършено неправомерно и в противоречие с правилата, регламентирани в ЗЗЛД и Регламент /ЕС/ 2016/679. С подробно изложени съображения, които в голямата си част са идентични с тези, съдържащи се в понастоящем разглежданата от съда жалба, в т. ч. и такива, свързани с твърдения за недостоверност на изнесените от медията факти и обстоятелства, жалбоподателите поддържат тезата, че данните им са обработени неправомерно чрез разпространение на фотографиите им, последните направени във връзка с частно събитие и в частен дом и идентифициращите ги в обществото белези, като по този начин е засегнато правото им на личен живот и е уронен авторитетът и доброто име както на тях самите, така и на бащата на И. Г. – ст. комисар Д. В.. С жалбата КЗЛД е сезирана с искане за вземане на компетентно отношение по случая, както и с искане за налагане на съответна санкция на „Медиатор 2015“ ООД по смисъла на чл. 83 от ЗЗЛД. Чрез писмо до управителя на „Медиатор 2015“ ООД с изх. №ППН-01-678/2021 г.#1 от 29.07.2022 г. на КЗЛД дружеството е уведомено за постъпилата в комисията жалба, като му е указано да представи писменото си становище по нея ведно с относимите към случая доказателства, в т. ч. и заверено копие на приетите от „Медиатор 2015“ ООД и действащи вътрешни правила във връзка с обработването на лични данни. В отговор на това уведомление е представено писмено становище, към което са приложени 3 бр. снимки и изискваните вътрешни правила. В становището се сочи, че въпросната публикация се позовавала на информация, получена от източници на медията, предоставили й и снимки от сватбеното тържество. Сочи се, че материалът касае директора на ОД на МВР-[област], а не конкретно личността на жалбоподателите, както и че снимките не са колаж и са правени от професионален фотограф. Същите отразявали действително осъществили се факти, като се акцентира върху това, че на част от тях младоженците са въоръжени, както и че по време на събитието са присъствали лица, носещи служебни униформи и използващи специални защитни средства, ползвани от органите на МВР. Дружеството твърди, че публикуването на статията е осъществено само за целите на журналистическата дейност, което от своя страна е проява на свобода на словото в една правова държава, като бил спазен балансът между обществен интерес и личен живот. Единствената цел на публикацията била изява на мнение, становище и преценка на публичната информация във връзка със значението й за интересите на обществото, като същата засягала темите за етичните и законови норми на поведение, които следвало да бъдат спазвани от служителите на МВР, измежду които са както А. Г., така и ст. комисар Величков. Сочи се, че обработваните лични данни са ограничени до необходимото във връзка с целите за които се обработват, както и че обработването им е съобразено изцяло с чл. 25з от ЗЗЛД. Не на последно място се акцентира и върху факта, че по един или друг начин събитието е станало публично достояние в т. ч. и чрез публикуване на снимки от него в социалните мрежи. На свое редовно заседание, проведено на 29.09.2022 г., отразено в протокол №35 от същата дата, КЗЛД е приела за допустима жалбата на И. В. Г. и А. Д. Г. против „Медиатор 2015“ ООД, като на същото заседание са конституирани и страните в административното производство. Видно от доказателствата по делото, същите са надлежно уведомявани за насрочените впоследствие открити заседания, като им е предоставяна възможност за ангажиране на становища и писмени доказателства, както и събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Видно е от установеното в хода административното производство в т. ч. и служебно набавената от КЗЛД информация, че в крайна сметка не се оспорва истинността на публикуваните снимки, както и това, че те са направени по повод сватбеното тържество на жалбоподателите, провело се на 01.05.2019 г. в [населено място]. Поради липса на представени достатъчно относими за случая доказателства, а и поради липса на законови правомощия на комисията остават неизяснени обстоятелствата, свързани с конкретните места /публични или частни/ на територията на които се е провело празненството, съответно на които са направени фотографиите, както и дали оръжията, ползвани от младоженците, са истински или имитиращи такива – нает реквизит. В тази връзка е изисквана официална информация от МВР по повод наличието на изрично разрешение за изнасяне на оръжия към конкретната дата, респективно наличието на такива с визуалните характеристики на заснетите от фотографа, като видно от получения в комисията отговор, подобно на описаното оръжие не е налично, съответно и не е давано разрешение за изнасянето му от ОД на МВР - [област]. Отрицателен е и отговорът за присъствието на служебни, униформени лица от състава на дирекцията по време на тържеството. В хода на провелото се производство са разпитани близки на жалбоподателите, които отричат категорично използването на оръжия и присъствието на служители на МВР на сватбата, и то по време на изпълнение на служебните си задължения, като потвърждават, че събитието се е провело в ограничен кръг на гости и изцяло на територията на частни имоти. Установено е също, че от страна на бащата на булката – ст. комисар Димитър Величков, е заведена искова молба по общия ред срещу „Медиатор 2015“ ООД с предмет обезщетителна претенция по повод нанесени му неимуществени вреди. Жалбата на семейство Г. е разгледана по същество на 21.06.2023 г., видно от протокол на КЗЛД от същата дата. На 20.07.2023 г. е постановено оспореното в настоящото съдебно производство решение №ПНП-01-678/21 г., с което жалбата на И..В..Г. и А. Д. Г. срещу „Медиатор 2015“ ООД е обявена за неоснователна и е оставена без уважение. Административният орган е приел, че във въпросната статия, публикувана на интернет сайта на „Флагман.БГ“, администриран от „Медиатор 2015“ ООД, се съдържат личните данни на жалбоподателката И. Г. /снимка и име, придружени с информация относно качеството й на доведена дъщеря на директора на ОД на МВР-[област] ст. комисар Д. В./, както и личните данни на жалбоподателя А. Г. /снимка, име, фамилия и длъжност – младши инспектор в ОД на МВР-[област]/. Прието е също, че статията е онагледена със снимки, на които се различават мъж и жена, облечени като булка и младоженец, фотографирани на стъпалата на джип, с вдигнати ръце, в които личи оръжие. Статията съдържала снимки от вход на къща, пред който били видими фигурите на мъже, облечени с дрехи, наподобяващи полицейски униформи, както и прикачена снимка на ст. комисар В., седнал зад бюро, придружена с информация, че ръководи ОД на МВР-[област] от 2017 г. Като цяло решението е мотивирано с това, че медиите, и в частност журналистите, са призвани да осигуряват прозрачност и информираност на гражданите, гарантирайки по този начин защитата на обществения интерес. Формирано е заключение, че медиите не само имат право да получават и разпространяват информация, но следва да бъде съобразен и интересът на тяхната аудитория, която има право да я получи, особено когато става дума за лица, участващи по един или друг начин в обществения живот. Органът е приел, че с публикуването на името, снимката и на връзката на жалбоподателката И. Г. със ст. комисар В., както и с публикуването на имената, снимката, длъжността и работата на жалбоподателя А. Г. не са надхвърлени целите по чл. 25з от ЗЗЛД и не е нарушено правото на личен живот на жалбоподателите. Публикуваната информация не се явявала и в противоречие със закрепения в чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент /ЕС/ 2016/679 принцип за свеждане на данните до минимум при обработване в хипотезата на тяхното разпространение, доколкото същата се отнася до информация, съдържаща твърдения за обществено неприемлив и неправомерен начин на управление на ресурс в разположение на МВР. Статията била насочена към информиране на обществото за начина на живот, демонстриран от лица, заемащи публични длъжности, и целяла предизвикването на дебат в тази връзка. Обработването на данните било необходимо за упражняване правото на свобода на изразяването, като изнесената информация е съобразена с необходимостта от баланс между правото на неприкосновеност на физическите лица и обществения интерес. Посочено е, че правото на защита на личните данни не е абсолютно право и в този смисъл то търпи определени ограничения, съобразно съображение 4 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Отделно от последното е формиран и извод, че както е и в конкретния случай използването на информация, свързана с имената и показване на външния вид на човек, не го прави разпознаваем за неопределен кръг от лица, като от тази гл. т. този тип информация не следвало да се третира като такава, касаеща личната и интимната му сфера, достъпът до които може да бъде регулиран. Решение №ПНП-01-678/21 г. от 20.07.2023 г. е подписано с особено мнение от един от членовете на КЗЛД, който излага аргументи, че обработката на личните данни на жалбоподателите не е била с цел журналистическо разследване, като предвид всички събрани в хода на провелото се административно производство доказателства не се доказва наличието на значим обществен интерес, обуславящ публикуването на въпросната информация. Предвид това обработването на личните данни било незаконосъобразно и непропорционално, извършено с цел уронване на престижа на ст. комисар Д. В.. Видно от представената по административната преписка обратна разписка, решението е връчено на жалбоподателите на 26.07.2023 г., а жалбата срещу него е депозирана в съда, чрез административния орган, в чиято деловодна система е входирана с №ППН-01-678#31/21/ от 02.08.2023 г. В хода на съдебното производство са приети като доказателства материалите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното решение на КЗЛД. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи: Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена и в законоустановения срок, видно от приложените по делото доказателства, обсъдени от съда по-горе. Разгледана по същество, подадената жалба е неоснователна предвид следните съображения: Приложимата правна уредба във връзка със защитата на личните данни се съдържа в Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО /Общ регламент относно защитата на данните/, пряко приложим в държавите членки, считано от 25.05.2018 г., както и в Закона за защита на личните данни. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗЗЛД /ДВ, бр. 17 от 2019 г./ КЗЛД е постоянно действащ независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент /ЕС/ 2016/679 и на ЗЗЛД. Комисията изпълнява задачите, вменени и по смисъла на по чл. 57 от Регламент /ЕС/ 2016/679, като производството по жалби срещу актове или действия на администратор на лични данни е разписано в чл. 38 и сл. от ЗЗЛД, съответно в Глава четвърта, Раздел II от Правилника за дейността на комисията за защита на личните данни и нейната администрация /Правилника/. КЗЛД разполага с определена оперативна самостоятелност, като в съответствие с предоставените й функции преценява кое от корективните правомощия по чл. 58, § 2 от регламента да упражни. Преценката следва да се основава на съображенията за целесъобразност и ефективност на решението при отчитане особеностите на всеки отделен случай и степента на засягане на интересите на конкретното физическо лице – субект на данни, както и на обществения интерес. С оглед изложеното оспореното в настоящото производство решение №ПНП-01-678/21 г. от 20.07.2023 г. е издадено от компетентен административен орган – КЗЛД в съответствие с предоставените й правомощия по чл. 38, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗЛД във връзка с чл. 40 от Правилника. Административният акт е постановен и в предписаната от закона форма – писмено решение, в което са посочени мотивите – фактически и правни основания, поради които жалбата на И. и А..Г. се приема за неоснователна и недоказана, респективно се оставя без уважение. В решението просторно са обсъдени всички фактически установявания, в т. ч. и събраните в хода на производството доказателства, наведените от страните съображения, както и правната регламентация на спорните обществени отношения. Изложени са формираните от органа изводи, като им е придадена и съответстваща законова квалификация. В хода на извършената от съда служебната проверка за законосъобразност на оспореното решение на КЗЛД не се установяват допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и които да имат за своя законна последица отмяната на акта само на това основание. Редът за провеждане на производството по разглеждане на жалби на физически лица е детайлизиран в Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация. Решението е постановено, след като е дадена възможност на страните да изразят становище и представят писмени доказателства, както и след разглеждане на жалбата по същество в открито заседание. Правилно също така КЗЛД е конституирала страните в развилото се пред нея производство, като същевременно им е предоставила и максимална възможност за участие и за организиране на ефективна си процесуална защита. Приложените по делото протоколи от проведени заседания на КЗЛД съответстват на разпоредбата на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Правилника. Както ЗЗЛД, така и Правилникът задължават комисията да извърши всички необходими процесуални действия по проверка редовността, допустимостта и основателността на искането на сезиращото лице. В тази връзка и съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от Правилника за изясняване на фактите и обстоятелствата по постъпила жалба комисията може да възложи извършването на проверка, събирането на доказателства или искане на становища от трети лица при условията на АПК и съобразно правомощията си по чл. 58, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679. С оглед това законово положение правилно комисията е изискала по служебен път информация от МВР досежно твърдените от страните факти и обстоятелства, както и правилно е допуснала събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели. Именно на база така приетите факти и обстоятелства КЗЛД е формирала своите крайни изводи, като съдът счита, че с оглед изложените правни и фактически съображения на органа, съобразени с наличните по административната преписка доказателства, не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, свързано с неспазване на чл. 35 и 36, ал. 1 от АПК, според нормите на които индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на лицата, като доказателствата се събират служебно от административния орган. При издаване на оспореното решение ответникът правилно е приложил и материалния закон. На първо място съдът счита за нужно да отбележи, че предмет на спора и на настоящото съдебно производство е наличието или липсата на нарушаване на правата на жалбоподателите при обработване на личните им данни, а не истинността на изнесената в процесната публикация информация, в каквато насока са голяма част от направените с жалбата възражения. Ирелевантни за процесния случай са начинът, по който данните /снимките и информацията/ са получени от заинтересованата страна – „Медиатор 2015“ ООД в т. ч. и дали те са технически манипулирани или не, тъй както предмет на изследване в настоящото производство е нарушение на приложимото законодателство за защита на личните данни, а не други правоотношения, чието евентуално накърняване би могло да бъде претендирано по различен процесуален ред. В този смисъл неотносими към спора се явяват и твърденията на жалбоподателите, че материалът е нанесъл вреда на доброто им име и това на ст. комисар Величков, както и че са налице клеветнически твърдения по техен адрес. Тези доводи, както и твърденията за съдържащи се в публикацията неверни факти и обстоятелства, не са част от предмета на настоящото съдебно производство, в което главният спор е дали при публикуване на посочения по-горе в мотивите журналистически материал заинтересованата страна „Медиатор 2015“ ООД е нарушила разпоредбите на ЗЗЛД и на приложимия чл. 58, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679, респективно - законосъобразно ли е постановеното от КЗЛД решение №ПНП-01-678/21 г. от 20.07.2023 г. Предвид това и с оглед основанията, на които жалбата на Господинови до административния орган е счетена за неоснователна и недоказана, и е оставена без уважение, спорът между страните се свежда до въпроса дали с конкретната публикация на интернет сайта „Флагман.БГ“ и изнесените в нея данни се надхвърлят целите по чл. 25з, ал. 1 от ЗЗЛД. Съгласно легалното определение на § 1, т. 1 и т. 4 от ДР на ЗЗЛД, по смисъла на този закон "лични данни" e понятието по чл. 4, т. 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679, а "обработване" е понятието по чл. 4, т. 2 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Според чл. 4, § 1 от регламента "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано /"субект на данни"/; физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. §. 2 на чл. 4 от регламента гласи, че "обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Тук е уместното място да се отбележи, че практиката на Съда на Европейския съюз приема, че образът на дадено лице, заснето с камера, представлява "лични данни" по смисъла на член 2, буква а) от Директива 95/46, доколкото позволява засегнатото лице да се идентифицира. Регламент /ЕС/ 2016/679 въвежда седем основни начала, принципи, които следва да бъдат спазвани, през целия жизнен цикъл на личните данни-от тяхното създаване, до тяхното унищожаване, които съответно се съдържат в чл. 5 от регламента: 1. принцип на законосъобразност, добросъвестност и прозрачност /§ 1, б. „а“/; 2. ограничаване на целите /§ 1, б. „б“/; 3. свеждане на данните до минимум /§ 1, б. „в“/; 4. точност /§ 1, б. „г“/; 5. ограничение на съхранението /§ 1, б. „д“/; 6. цялостност и поверителност /§ 1, б. „е“/ и 7. отчетност /чл. 5, § 2/. Принципите следва да бъдат спазвани кумулативно, като неспзването дори само на един от тях е основание за носенето на отговорност. В § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД е предвидено, че по смисъла на този закон "администратор", с изключение на администратора по глава осма, е понятието по чл. 4, т. 7 от Регламент /ЕС/ 2016/679, а съгласно т. 3 от § 1 на ДР на ЗЗЛД "обработващ лични данни" е понятието по чл. 4, т. 8 от регламента. Съответно според чл. 4, § 7 и § 8 от Регламент /ЕС/ 2016/679 "администратор" означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. "Обработващ лични данни" означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която обработва лични данни от името на администратора. В този смисъл, за да носи отговорност едно лице за обработване на личните данни на друго лице в нарушение на ЗЗЛД и Регламент /ЕС/ 2016/679, то лицето използващо „неправомерно“ данните следва да има качеството "администратор" или "обработващ лични данни". Последното произтича пряко и от разпоредбата на чл. 5, § 2 от посочения регламент, в който е заложено, че администраторът носи отговорност и е в състояние да докаже спазването на § 1, който именно се приема за нарушен в процесния случай. Така, извършената в случая съвкупност от действия от заинтересованата в настоящото съдебно производство страна, съответно ответник в провелото се пред КЗЛД административно производство – набавяне и публикуване на снимки и информация, попада в понятието "обработва", съгласно легалната му дефиниция в чл. 4, § 2 от Регламент /ЕС/ 2016/679, следователно административният орган, както вече беше отчетено, правилно е квалифицирал „Медиатор 2015“ ООД в качеството му на доставчик на медийна услуга, съответно администриращ интернет сайта „Флагман.БГ“, на който и към настоящия момент е налична въпросната статия /https: //www.flagman.bg/article/248325/, като администратор на лични данни по смисъла на цитираната правна уредба. През призмата на цитираните по-горе разпоредби, и с оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено, че с публикуването на процесния материал на интернет сайта „Флагман.БГ“ със заглавие „Директорът на ОД на МВР – [област] ст. комисар В. засенчи А., задоми щерка си с Узи и Калашник“ са били обработвани, респективно и публикувани лични данни на жалбоподателите И. и А. Г.. Не остава съмнение, че снимките, имената, посочената за заемана от Господинов длъжност в ОД на МВР-[област] и сочените връзки на двамата със ст. комисар Величков в голяма степен водят до възможност за идентификация на лицата, доколкото в една или друга степен очевидно те са публично известни в обществото. В случая настоящият съдебен състав съобразява, че в чл. 32, ал. 1 от Конституцията на [държава] /КРБ/ е закрепено правото на зачитане на личния и семеен живот на гражданите, тъй като той е неприкосновен, т. е. всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателства върху неговата чест, достойнство и добро име. Според съда елемент от правото на неприкосновеност на личния живот е и правото на защита на личните данни на индивида. Според чл. 32, ал. 2 от КРБ неприкосновеността на личния живот на гражданите включва забраната те да бъдат следени, фотографирани, филмирани, записвани или други подобни действия, без тяхно знание и въпреки изричното им несъгласие, освен в предвидените от закона случаи. Тази забрана обаче не е абсолютна, тъй като може да се дерогира от закон-в случая от ЗЗЛД, в който, както вече бе отбелязано по отношение на основните понятия "лични данни", "администратор", "обработване на лични данни" и пр., разпоредбите на пар. 1, т. 1, 2, 3, 4 и сл. ЗЗЛД препращат към разпоредбите на чл. 4, т. 1, 2 и сл. от Регламент /ЕС/ 2016/679. В този смисъл, както правилно съобразява в своето решение ответникът по делото, съгласно съображение 4 от Регламент /ЕС/ 2016/679 правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а се разглежда във връзка с функцията му в обществото и се прилага в равнопоставеност с други основни права съгласно принципа за пропорционалност. Регламентът е съобразен с всички основни права и в него се спазват свободите и принципите, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално зачитането на свободата на мисълта, свободата на изразяване на мнение и свободата на информацията. В съображение 153 от Регламента е предвидено, че правото на държавите-членки следва да съвместява разпоредбите, уреждащи свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, включително за журналистически, академични, художествени и литературни цели с тези за защита на личните данни при преценка на баланса /пропорционалността/ на засягане във всеки отделен случай с оглед конкретните особености. Съгласно чл. 25з, ал. 1 от ЗЗЛД обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот, а според ал. 3 на същата разпоредба при обработване на лични данни за целите по ал. 1: 1 не се прилагат чл. 6, 9, 10, 30, 34 и глава пета от Регламент /ЕС/ 2016/679, както и чл. 25в; 2 администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 - 21 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Тоест, законодателят предвижда, че когато обработването на лични данни е за журналистически цели, субектът, чиито са данните, се ползва с по-занижена защита с оглед преследваната цел - осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация. При всички случаи следва внимателно да бъде преценен балансът между правото на информация и правото на защита на личните данни като се отчитат особеностите на конкретния случай. С оглед последното, при доказано обработване от администратора на личните данни на жалбоподателя за журналистически цели, извършено за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, администраторът има право да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 - 21 от Регламент /ЕС/ 2016/679 – чл. 25з, ал. 3, т. 2 от ЗЗЛД. Вярно е, че използваните в случая данни представляват лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 и тяхното разпространение от „Медиатор 2015“ ООД, чрез администрирания от дружеството интернет сайт представлява операция по обработването им, но предвид вида и обема на разпространената информация се касае за обработване на лични данни във връзка с журналистически цели, което по своята същност е законосъобразно и пропорционално за информираност на обществото. Съдът приема, че в процесния случай е налице спазване на условията на чл. 5, параграф 1, б. "в" от Регламент (ЕС) 2016/679, като публикуваните лични данни на жалбоподателите се ограничават единствено до посочване на техните имена, съответно фамилии, длъжност, месторабота и семейни връзки. Спазен е балансът при преценка необходимостта от разкриване на тези лични данни за журналистически цели и зачитането на неприкосновеността на личния живот. Тук е мястото да се отбележи и че разпространената информация досежно заеманата от жалбоподателя Г. длъжност и относно местоработата му е публична по своя характер. Понятието "журналистически цели" не е дефинирано от законодателя, но е тълкувано в съдебната практика, като същественото за дейността е събирането, анализирането, интерпретирането и разпространяването чрез средствата за масова информация на актуална и обществено значима информация и всяка журналистическа дейност е проява на свободата на словото в правовата държава. Съдържащите се в материала лични данни не са оповестени самоцелно, а за нуждите на изразената журналистическа позиция. За да обработва администраторът информация за целите на журналистическата дейност, тази информация следва да касае въпроси относно ценности, които с оглед на засегнатите отношения са действително важни – в случая евентуално неправомерно разпореждане с публичен ресурс от страна на бащата на жалбоподателката. Посочените по-горе категории лични данни в случая са обработени с цел информиране на обществото за дадено поведение на субектите на данни – близки роднини на публична личност – ст. комисар В., като съдът приема, че обработването е извършено в рамките на възприетата от националното законодателство дерогация на разпоредби от Регламент /ЕС/ 2016/679. В допълнение следва да се посочи, че нарушение на правото на личен живот, респективно на правото на защита на личните данни, би било налице, когато за нуждите на медийната изява неоправдано и непропорционално се стига до пресичане и/или ограничаване границите на личната сфера на лицето, например чрез изнасяне на чувствителна и лични информация, когато това не се явява необходимо за нуждите на журналистическата дейност и целения от нея ефект - информиране на обществеността по конкретен повод и за съответно събитие. Настоящият случай очевидно не е такъв. Публикувайки на сайта си процесния материал, заинтересованата страна „Медиатор 2015“ ООД е упражнила правото на свобода на словото в унисон с правото да се търси и получава свободно информация за процеси и събития от обществен интерес, каквото безспорно представлява нетрадиционният начин на провеждане на процесното сватбено събитие, в рамките на което са възникнали съмнения за неправомерното използване на публичен ресурс от МВР. Дали това е вярно или не, не е предмет на настоящото производство, но определено е предмет на журналистическа дейност, доколкото интересът на обществеността в днешни времена по повод възможни злоупотреби със служебно положение е голям и темата може да се характеризира като особено чувствителна за гражданите на [държава]. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение №ПНП-01-678/21 г. от 20.07.2023 г. на КЗЛД е законосъобразно, като издадено в предвидената от закона форма и при наличие на необходимото за него съдържание, от компетентен административен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, което налага жалбата срещу него да се отхвърли като неоснователна. При този изход на съдебния спор искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в нейна полза е основателно, поради което в полза на КЗЛД следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв., определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Разноски следва да се присъдят и на заинтересованата страна „Медиатор 2015“ ООД, като жалбоподателят следва да бъде осъден да й заплати сума в размер на 900.00 лв., представляваща договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК съдът