РЕШЕНИЕ

№ 190

гр. К., 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. Д.А като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20225510100835 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са иск за делба с правно основание чл.34 от ЗС и искове за нищожност на договор за продажба с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че са наследници на К.П.И., починал на ••• г. Наследодателя бил собственик на следните недвижими имоти, които оставил на тях като техни наследници, а именно: Поземлен имот с идентификатор •••, намиращ се в с.Л., обл.С., общ.Г., вид територия: Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 ш), с площ от 586 кв.., съгласно Заповед за одобрение на КККР №••• г. на АГКК, и Заповед за изменение на КККР №••• г. на СГКК - С., заедно с намиращите се в имота постройки: Сграда •••.1, вид собств. частна, функц. предн. Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 33 кв.м., Сграда •••.2, вид собств. частна, функц. предн. постройка на допълващото застрояване, брой етажи 1, застроена площ 46кв.м., Сграда •••.3, вид собств. частна, функц. предн. Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 36 кв.м.; Сграда •••.4, функц. предн. постройка на допълващото застрояване, брой етажи 1, застроена площ 26 кв.м. Не разполагали със съхранен документ за собственост установяващ, че К.П.И. е бил собственик на гореописаните дворно място и постройки в него. Всички наследници ползвали имотите по предназначение и знаели, че са били собственост на К.П.И. и че са построени от него. На ••• г. Г.П.Г., с ЕГН- •••••••••• вписал в Районен съд-К. заявление за отказ от наследство, оставено от дядо му К.П.И., което обстоятелство го изключило като наследник, а също и дъщеря му С. Г. К.. От раждането до смъртта си К.П.И. живял в с.Л., в една от къщите, намираща се в процесното дворно място с идентификатор •••.1. Втората къща в парцела с идентификатор •••.3 и останалите постройки на допълващо застрояване той лично ги построил и ползвал. Дъщеря му С.К.К. също живяла в бащината си къща до смъртта си през 19•• г., а синът му П.К.П. живял в имота до смъртта си през 19•• г. Другият му син П.К.П. ползвал имота до смъртта си през 20•• г. М.П.К. живял и ползвал имота до смъртта си през 20•• г. П. П. Д. ползвала имота до 2014 г. и Д. П. Н.а ползвала имота до смъртта си, а нейния наследник и ответник А. Н. А. ползвал и ползва имота. В разписния списък към регулационния план на с.Л. нямало данни за собствеността на имота, тъй като до 2010 г. за с.Л., общ.Г. нямало преходни кадастрални и регулационни планове. С нотариален акт за покупко-продажба №••• г., П.К.П. продал на Д. П. Н.а застроено дворно място, заедно с жилищна сграда и навес в с.Л.. Въз основа на този нотариален акт като собственик на процесното дворно място и всички сгради построени в него административните органи приели, че е Д. П. Н.а и впоследствие синът й А. Н. А. като неин наследник. Този нотариален акт бил нищожен поради липса на форма и на основание, и не пораждал правни последици, защото нямало описание на имота предмет на продажбата, нямало приложени и описани в него документи за собственост на праводателя – продавач. В самия акт били посочени точки на мястото, където трябвало да се посочи документа за собственост на продавача, а и не можело да се продаде чужда вещ. Предявява и установителен иск, с който моли съда да прогласи нищожността на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №••• г. на К. районен съдия поради противоречие на закона, тъй като с него се продавала чужда вещ, както и поради липса на форма, поради невъзможен предмет и поради липса на основание и моли съда да извърши съдебна делба на Поземлен имот с идентификатор: •••, с адрес на поземления имот: с.Л., общ.Г., обл.С., съседи: •••; площ на поземления имот: 586 кв.м., Предназначението на имота, трайно предназначение на територията – урбанизирана и сградите, които попадат в поземления имот: Сграда •••.1, жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 33 кв. м.; Сграда •••, предн. постройка на допълващото застрояване, брой етажи 1, застроена площ 46 кв. м.; Сграда •••.3, предн. жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 36 кв.м.; Сграда •••, функц. предн. постройка на допълващото застрояване, брой етажи 1, застроена площ 26 кв.м., при квоти: 1/2 идеални части за П. П. Д. и 1/2 идеални части за А. Н. А.. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 ГПК ответникът счита иска за процесуално недопустим. Ищцата твърдяла, че е съсобственик на недвижими имоти, находящи се в с.Л., общ.Г., обл.С. като правата си черпела от обстоятелството, че е наследник на К.П.И., починал на ••• г. От чл.34 от ЗС следвало, че можели да се делят само вещи, които са съсобствени /общи/. С ищцата били наследници на К.П.И. по право на заместване. Техният общ наследодател нямал документ за собственост по отношение на процесния недвижим имот. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №••• г. майката му придобила собствеността върху имота от своя баща П.К.П., който бил и баща на ищцата. Праводателят му Д. П. Н.а по възмезден начин на ••• г. с договор за покупко-продажба, материализиран в нотариален акт станала собственик, заедно с покойния си съпруг, на процесния имот в с.Л. - предмет на съдебната делба. След нейната смърт на ••• г., имотът бил наследен от съпруга й Н. А. Н. и А. Н. А.. След смъртта на Н. Н. на ••• г., станал едноличен собственик на процесния недвижим имот. Затова ищцата не била ненадлежна страна да предявява иска за делба на имоти, по отношение на които не е съсобственик. Имотите били придобити от наследодателката му Д. П. Н.а на правно основание - договор за покупко-продажба, материализиран в нотариален акт №••• г.. Оспорва твърдението на ищцата, че нотариалният акт е нищожен тъй като имал съдържанието, посочено в чл.476 от ГПК /отм/: а) годината, месеца, деня и мястото на извършването му; б) името на нотариуса, който го извършва; в) името, бащиното и фамилното име на лицата, участващи в производството, местожителството им; г) съдържанието на акта; д) кратко обозначение на документите, удостоверяващи наличността на изискванията по чл.482, ал.1 /отм./, и носел подпис на страните и на нотариуса- е). Актът бил прочетен на страните и след тяхното одобрение подписан от тях и нотариуса, изповядал сделката. Нотариалният акт бил официален удостоверителен документ и в него ясно и недвусмислено било отразено, че нотариусът се уверил, че продавачът е собственик на имота и че са изпълнени особените изисквания на закона, след което актът бил съставен, прочетен на страните и след одобрението му бил подписан от него и страните. До влизане в сила на Кадастралната карта през 2010 г. и през 2020 г. на плана за регулация на с.Л., общ.Г., нямало предходни кадастрални и регулационни планове. Към датата на издаването на нотариалния акт - ••• г., не е имало действащи кадастрални и регулационни планове, а имотите нямали кадастрални номера или други идентификатори. Затова процесният ПИ бил описан без планоснимачен номер и без идентификатор, а сградите не били описани с идентификатори. С нотариален акт по обстоятелствена проверка от ••• г. била удостоверена собствеността. При съставянето на нотариалния акт, нотариусът заявил, че се уверил, че продавачът е собственик на имота, предмет на нотариалния акт. Позовава се на ТР №3 от 28.06.2016 г. по т.д.№3/2016 г., според което към момента на сключване на сделката, реално определените части от недвижим имот /сграда, жилище или други обекти/, не са фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията в действащия устройствен закон към този момент, договорът не е нищожен, поради невъзможен предмет. Правна невъзможност за обособяване на реално определена част от недвижим имот /сграда, жилище или други обекти/ била налице, когато при сключване на сделката съществувала непреодолима правна пречка да бъде одобрен инвестиционен проект за обособяване на тази част. Процесният нотариален акт не бил нищожен, но ако се прогласяла нищожността му прави възражение за придобиване на имота на основание давностно владение. Твърди, че от ••• г. имотите, предмет на съдебната делба се владели от родителите му, а след тяхната смърт от него, поради което ги е придобил и на основание добросъвестно владение. Твърди, че владял постоянно, непрекъснато, спокойно, явно несъмнително повече от пет години, считано от датите на наследяването им. В случай, че съдът приемел, че не е налице добросъвестно владение твърди, че е продължил владението на родителите си, като до този момент е владял имотите над 10 години, като владението му било постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и поради тази причина следвало да се приеме за собственик и като недобросъвестен владелец. Не оспорва, че децата на ищцата били допускани от родителите му да ползват в определени случаи жилищната сграда /по лични техни поводи/, но те никога, след придобиването им от майката му не са имали ключове за тях и не са ги владели. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира съдебни разноски.

От събраните по делото писмени доказателства съдът намира за установено следното:

Съгласно нотариален акт №•••3г. на П. К. – К. районен съдия, на ••• г. на основание чл.483 от ГПК П.К.П. е признат за собственик на застроено дворно място от 600 кв.м., находящо се в с.Л., обл.С., при граници: север- гора, изток-С.И.Д. и И.А., юг-наследници на К.П.А. и запад-наследници на М.П., заедно с построените в имота жилищна сграда и навес.

С нотариален акт за продажба №•••г. на П. К. – К. районен съдия, на ••• г. П.К.П. продал на дъщеря си Д. П. Н.а следния свой недвижим имот: застроено дворно място от 600 кв.м., находящо се в с.Л., обл.С., при граници: север-гора, изток-С.И.Д. и И.А., юг-наследници на К.П.А. и запад-наследници на М.П., заедно с построените в имота жилищна сграда и навес.

По делото е приети заверени копия на: Удостоверение изх.№К-••• г. на Община Г. /л.39 на делото/, съгласно което ПИ с идентификатор ••• по КККР на с.Л., общ.Г., одобрена със Заповед №••• г. на АГКК, собственост на Д. П. Н.а, съгласно нотариален акт №•••г. на К., представлява УПИ •••, в кв.8 по ПР на с.Л., одобрен с решение №61/Протокол №6/ от 06.02.2-020 г. на ОС-Г. като до влизане в сила на кадастралната карта през 2010 г. и през 2020 г. на План за регулация за с.Л., общ.Г. няма предходни кадастрални и регулационни планове, а към ••• г. на е имало действащи кадастрални и регулационни планове и имотите не са имали планоснимачни номера или други идентификатори; Скица от 15.04.••• г. на СГКК-гр.С. на поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на с.Л., общ.Г., обл.С. одобрени със заповед №••• г., с последно изменение на КККР засягащо поземления имот със заповед ••• г- на СГКК-С., с адрес на поземления имот с.Л., площ: 586 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, съседи: •••, •••, ••••••, •••; собственици по данни от КРНИ: Д. П. Н.; сгради, които попадат върху имота: Сграда •••, застроена площ 33 кв.м. застроена площ 33, брой етажи 2, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна; Сграда •••, застроена площ 46 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Постройка на допълващото застрояване; Сграда •••, застроена площ 36 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна; Сграда •••, застроена площ 26 кв.м., брой етажи 1, предназначение: Постройка на допълващото застрояване.

Съгласно удостоверение за наследници изх.№••• г. на с.Л., общ.Г., К.П.И., роден на ••• г., починал на ••• г. е оставил следните наследници по закон: 1.С.К.К.-дъщеря, починала на ••• г. с наследници: 1.1.П.Г.К.-съпруг, починал на ••• г. и 1.2.Г.П.Г.-син, починал на ••• г. с наследници: 1.2.1.З.А. Г.- съпруга и 1.2.2.С. Г. К.- дъщеря; 2.П.К.П.- син, починал на ••••• г.; 3.П.К.П.-син, починал на ••••• г. с наследници: 3.1.Д. П. Н.а-дъщеря, починала на ••• г. с наследници: 3.1.1.Н. А. Н.-съпруг, починал на ••• г., 3.1.2.А. Н. А.-син; и 3.2.П. П. Д.-дъщеря.

Съгласно удостоверение изх.№•••/28.09.2023 г. на РС-К., в книгата за отказ от наследство, с пореден №••• г. е вписан отказът на Г.П.Г., с ЕГН- •••••••••• от гр.Н. от наследството на К.П.И., б.ж. на с.Л., общ.К., починал на ••• г. в гр.Н. Съгласно удостоверение изх.№•••/26.10.2023 г. на АП, СП-К. нотариални дела №•••, образувани на ••• г. са унищожени през 19•• г. поради изтичане на 5 г. от съхранението им.

По делото е назначена съдебно техническа експертиза, с депозирано заключение, неоспорено, което съдът кредитира. Съгласно заключението в община Г. по-стари планове от КККР, одобрена със заповед №••• г. не са налични. В регулационния план, одобрен с Решение №61/06.02.2020 г. на ОС- Г. за ••• е отреден УПИ ••-••, в кв.8 за с.Л., общ.Г.. За с.Л. няма одобрен кадастрален план преди 2010 г. до тогава се е работило с окомерни скици. В двата нотариални акта имотът е записан с площ 600 кв.м., а в кадастралната карта ••• е с площ 586 кв.м. като разликата в площта е допустимите граници. В регистъра към регулационния план от 2020 г. са записани следните съседи: север-ПИ-•••-широколистна гора, изток- УПИ- ••• на С.И.Д., юг- УПИ- •••на И.А. С., запад - УПИ- ••• на К.К.К. и Д.К.Н.; УПИ- ••• на Н. Д.Н. и М. Д. М.. Имотът описан в нотариален акт №•••г. и нотариален акт №•••г. е идентичен с ПИ-••• и УПИ•••, както и с имота, на който вещото лице направило оглед и засякло координатите. В о.с.з. вещото лице сочи, че в община Г. не е изработван околовръстен полигон.

В показанията си св.Д.М. Д. сочи, че имотът бил преписан на Д. Н.а в периода 1993г.-1994г., от нейните родители. Чувал от нея, че родителите й дали някаква сума на сестра й, а в замяна на това преписали на нея къщата. Правили много ремонти по инициатива на бащата на ответника всяка година по-малко, в които и той участвал. Направил конструкцията на асмата, ограждението към двора, външната порта, камината в новата къща, измазал и шпакловал едната стая на вторият етаж, наредил плочки със земеделски камък. Д. Н.а има сестра, която се казвала П., която по време на ремонтите, които били около 7-8 години не е идвала в имота, а децата й знаел, че са идвали в с.Л. веднъж. /Знам това, защото щяхме да ходим ние, но тъй като децата се обадиха и взеха ключовете от родителите на А., ние се отказахме да ходим../. Ходил много пъти през годината в имота Може една година постоянно да съм бил там, като се съберат ходенията през всичките 7- 8 години. Имотът стопанисвал и обработвал от родителите на А. А.. През годините никой не е предявявал претенции към този имот. Родителите на Д. и П. живели в гр.Н. В имота в с.Л. никой не живеел. От бащата на А. Н. А. разбрал, че родителите на Д. и на П. казали, че оставят имота на Д., а на П. са дали парична сума. В имота в имало четири постройки - едната плевник, стара къща, нова къща и зад новата къща постройка, която представляваля навес с оградна стена по цялата дължина на къщата. На покривът на старата къща бил срутен. Навесът бил зад новата къща. Старата къща имала стаи за животни и една като склад. Незнаел кога била строена новата къща, но правел по нея терасата, както и други неща по двора. Старата къща не била поддържана.

Съгласно показанията на свидетеля В.К.К., имал имот в с.Л., който бил в съседство, непосредствено долепен до плевнята в процесния имот. Имотът бил на Д. П., преписан от баща й П.К.П., като знаел от Д. и съпругът й Н., че на П. П. родителите й дали пари да си купи апартамент.Често ходел в с.Л. за се грижи за своя имот след смъртта на майка си, когато бил на 30 годишен и в който направил къща за гости. Гостите обикновено били през уикенда, но ходели малко преди това, за да подготвят къщата и си тръгвали в понеделник. Имал видимост към имота на ответника. През годините виждал на А., майка му и баща му, които поддържали целия имот. Те правили ремонт, механа. Ищцата не я виждал повече от 50 години. Единствената връзка, която имал с П. била нейната внучка П., която е идвала в къщата му за гости с приятели. Виждал свидетеля Д. Д. в имота да помага на ответника по новата къща, която престроявали. Докато били живи родителите на А., те обработвали двора. Видял, че ходили хора на П. П., които направили замервания и поставили две колчета. Съседите на процесния имот били: от север М.П. и гората, от югоизток е С.Г., от запад - път, тупик и от юг –неговия имот. П.П. живял в старата къща и починал. М.К. бил брат на П. и на Д., живеел в гр.Н. В процесния имот имало плевня, която граничела с имота му, стара къща, която граничела с имота на С. и от северната част новата къща, граничеща с имота на М.П.. Старата къща била съборетина с веранда отпред, тъй като покривът и бил паднал. Къщата на север, т.н. нова къща, била поддържана. Тя била строена от П., бащата на Д. и П., който живеел в имота преди да се преселят в гр.Н. К. П., бащата на П. К. П. бил собственик на имота и го дал имота на сина си П. К. П.. В показанията си свидетелят Н.Т.К. сочи, че ходел и ползвал процесния имот постоянно, през месец и по празници. В имота ходел и брат му, с когото отсядали в къщата. Новата къща, в която отсядали била изградена през 1955г. Започнали да ползват къщата, когато леля му, свяко му и дядо му били живи. Престанали да ходят след 2014г. Преди това правили ремонти в къщата- поправили врата ако се развали, брава ако се развали, разчиствали къщата, която била на дядо му П.К.П. и баба му Ц.. Имало и периоди, когато ходили един път в годината, имало е периоди когато ходили и 4-5 пъти. Знаел, че в къщата са правени тераса, навес, че баща му качил пясъка за терасата и направил терасата. Тогава бил ученик в 5-6 клас. Навесът до къщата също бил правен, когато бил ученик. Майка му имала място в с.Л., което се намирало на около 100 метра от процесния имот и когато се делили през 2015г. оправили това наследственото място. В другият имот също имало постройка като през март месец 2022г. последно ходил в този имот. Преди това съм ходил в другият имот, там сме вършили работа. В процесния имот нямал достъп, тъй като нямали ключове и не са искали ключове. До 2014г. ключовете ги държали свяко и леля му. Уговорката им била ако той или брат му искат да ходят за да го ползват, да се обаждат и да взимат ключовете от леля или свяко му. Родителите му имали апартамент в гр.С., който купили след като сключили брак. Майка му живеела в с.М.. През 2014г., когато последно ходил в процесния имот видял, че част от покрива на старата къща е паднал. Уговорката с родителите на А. била, когато минавал вземал ключовете и влизал в имота. От майка си знаел, че не нямали уговорка с леля му на кого да остане собственост този имот. Родителите на А. никога не му отказвали ключ за имота, когато искал и винаги им давали. Когато ходел в имота, дворът бил засят с някой ред картофи от вуйчо и леля му. В двора имало асма. Конструкцията на асмата била от винкели. Терасата била с ограда и дървен парапет, имало и циментови колове. В двора имало пътека, на места с цимент, на места с плочки. Правени били, когато къщата започнала да се ползва от всички. Имало промяна на входната врата от 10-15 години. Свяко му я е правил. Майка му е ходела в имота и не се карали за това, което било направено вътре. Майка му не ходела сама. Баба му и дядо му живеели в гр.Н. а леля му в гр.Г.. Не знаел, че тази къща е на леля му. И майка му не знаела, че къщата била дадена на леля му и не делили този имот при подялбата на другите през 2015г., защото им казали, че няма план на селото.Попитал тогава А. дали имат документи за къщата в с.Л. и той казал, че ще провери, но мисли че няма. Научили от хора, че къщата се продавала.Камината в къщата се построила, когато се правела механата.

Съгласно показанията на свидетеля Т.П.К., от 19••. била снаха на П. Д. и от нея знаела, че има имот в с.Л.. Присъствала на разговор между двете сестри в гр.Г. в дома на Д., когато си говорили за имотите в с.Л., че имат двор с две къщи и три места, за това, което имали от чичо им в гр.Н., че местата в с.Л. трябвало да се оправят и да се разделят помежду им, че трябвало да я оправят къщата, но тъй като селото нямало планове и нищо не можело да бъде направено и с времето нещата ще се оправят. Няколко пъти ходили в с.Л., през годината по веднъж. Оставали за 2-3 дни на почивка. Тогава никой не живеел в имота. Д. си сеели там картофи. В къщата имало камина. Когато посещавали процесния имот вземали ключове от леля й Д. и свяко й, които живеели по-близо до имота и затова имали ключове за навсякъде и за къщата в гр.Н. В процесния имот винаги имало желязна входна врата. От свекърва си знаела, че с А. правили делба през 2015г. Когато говорили, с А. за земите в гр.Н. и за тези в с.Л., той им казал, че нямал абсолютно никакви документи нито за с.Л., нито за гр.Н.. Случайно разбрали, че съществувал документ за имота. От ищцата знаела, че когато била правена къщата те са носили материали и са помагали за изграждането на постройките. Когато семейството й ходело в имота не искали разрешение, а само се обаждали и родителите на ответника казвали, че ще им дадат ключа.

От така установеното съдът прави следните правни изводи: Според общото правило за прекратяване на съсобствеността, предвидено в чл.34, ал.1 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Следователно делбата на вещи предпоставя съществуване на съсобственост, поради което въпросът за валидността на договора за продажба, обективиран в нотариален акт №•••г. на К. районен съдия, от който ответникът като наследник на купувача черпи материалните права е преюдициален.

В определение №390/13.05.2011 г. по ч.т.д.№138/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., е прието, че правен интерес от прогласяване нищожността на сделка е налице не само когато за ищеца трето за договора лице, съществува непосредствен интерес от това, но и когато интересът му е евентуален, когато за него би имало косвена полза от уважаване на установителния иск като в т.см. е и решение №11/09.02.2009 г. по гр.д.№634/2008 г. на ВКС, І т.о. В случая ищцата като наследник на продавача има право на иск на недействителността на сделката, обективирана в нотариалният акт, но само до размера на наследствените си права – т.е. до 1/2 ид.част от прехвърления с договора за продажба недвижим имот. Тя се позовава на повече от едно основания за нищожност на сделката, обективирана в нотариален акт №•••г. - противоречие на закона, невъзможен предмет, липса на форма поради липса на описание на имота и липса на основание.

Безспорно начинът на съединяване на искове зависи от волята на страната, но когато се предявяват искове за недействителност на сделка, каквато и поредност и в съотношение да е посочил ищецът, всички искове са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Затова съдът следва да разгледа основанията на нищожност, подредени според тежестта на твърдените пороци в поредност, в случая от най-тежкия-противоречие със закона, през по-леките- липсата на основание, невъзможен предмет и липсата на форма / в т.см. определение №244/16.04.2013 г. по ч.гр.д.№2572/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение №156/26.03.2021 г. по гр.д.№4622/2019 г. на ВКС, IV г.о., решение №60204/25.11.2021 г. по гр.д.№3376/2020 г. на ВКС, III г.о., решение №40/07.04.2020 г. по гр.д.№2383/2019 г. на ВКС, III г.о., решение №50115/18.03.2024 г. по гр.д.№1493/2022 г. на ВКС, IV г.о./.

Според чл.26, ал.1, предл.първо от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона. Противоречието на закона е най-тежкият порок на договора. Противоречието със закона е налице тогава, когато страните по един двустранен договор действат в нарушение на установена повелителна правна норма или правен принцип и пряко, като участниците в сделката, целят да постигнат резултат, който императивна правна норма не допуска./ / в т.см. решение №784/13.11.2009 г. по гр.д.№8•••/2008 г. на ВКС, IV г.о./. В трайната съдебна практика е застъпено становище, а и от разпоредбите на ЗЗД следва извода, че продажбата на чужда вещ не е нищожна т.к. не е такъв порок на сделката, че да я приравни на липса на сделка. Дори и праводателят по прехвърлителната сделка, да не е бил носител на вещното право на собственост към момента на сключването й, договорът не е нищожен поради противоречие със закона. При продажба на чужда вещ сделката остава действителна и поражда права и задължения за страните /решение №483/15.07.2010 г. по гр.д.№991/2009 г. на ВКС, I г.о., решение №577/05.11.2008 г. по т.д.№331/2008 г. на ВКС и др./. Последица от липсата на право на собственост в патримониума на продавача е невъзможността да прехвърли права на купувача, които той всъщност не притежава. В случая ищцата П. П. Д. и купувачът Д. П. Н.а са нисходящи наследници на продавача П.К.П., който на ••• г. с нотариален акт №••• на П. К.-К. е признат по реда на чл.483 от ГПК /отм./ за собственик по наследство и давностно владение на процесния имот и ищцата няма интерес да оспорва придобивното основание на наследодателя си, а и не се събраха доказателства, оборващи удостовереното в нотариалния акт по обстоятелствената проверка. Съдът намира исковата претенция за нищожност на договора за продажба поради противоречие със закона за неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Съдът приема, че не е налице и твърдения порок липса на основание на сделката. Липсата на основание е причината страните да се задължат, като не е необходимо тя да е посочена в договора, тъй като основанието се предполага – арг.чл.26, ал.2, изр.второ от ЗЗД. Предоставянето на имотна облага другиму винаги се извършва с определена цел, която представлява основанието, каузата, причината, въз основа на която страната сключва определен вид сделка. Основанието на договора за покупко-продажба е придобиването на едно право. Дали договорът е породил вещнопрехвърлителен ефект, с оглед на обстоятелството дали прехвърлителят е бил собственик на вещта и дали приобретателят е заплатил договорената цена, е относимо към изпълнението на договорните задължения, но не и към наличието на основание на договора. В настоящия случай срещу прехвърляне на правото на собственост върху недвижимия имот, продавачът е получил посочената в договора за покупко-продажба цена съгласно записаното в нотариалния акт №•••г. на К. т.е. всяка от страните по договора е придобила определена имуществена облага, заради която е сключила сделката. Ето защо не може да се приеме, че процесният договор е сключен без основание, поради което предявения при условията на евентуалност иск за нищожност на договора поради липса на основание следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

В разпоредбата на чл.26, ал.2, предл.първо от ЗЗД е предвидено, че нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет. В Тълкувателно решение №3/28.06.2016 г. по тълк.д.№3/2014 г. на ВКС, ОСГТК е посочено, че предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по сделката. Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага. Предмет трябва да има всяка сделка. За да е налице сделка, страните трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет в хипотезата на чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД. Фактическата невъзможност на предмета следва да е изначална и означава, че той не съществува в реалната действителност при сключването й и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува и непреодолима правна пречка. Следва да се посочи също, че правната пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта. Ако предметът на сделката стане невъзможен след нейното сключване, при вече породено задължение, сделката подлежи на разваляне поради невъзможност за изпълнение, която погасява задължението- арг. чл.89 от ЗЗД. За да не се стигне до невъзможност на предмета, той трябва да е определен или поне определяем. В случая в нотариалния акт №••• •••г. на П. К.-К. районен съдия, предметът на продажбата -недвижим имот с построени в него две сгради, е описан по вид, площ, местонахождение, четири граници и съседи, и страните по нея са постигнали съгласие за покупко-продажбата му. От заключението на СТЕ се установи, че имотът, описан в нотариален акт №••• •••г. на П. К.-К. районен съдия и в нотариален акт №••• •••г. е идентичен с поземлен имот с идентификатор ••• по действащия КККР на с.Л., общ.Г., одобрени със заповед ••• г.на АГКК и с УПИ ••• в кв.8 по регулационния план на с.Л., общ.Г., одобрен с решение №61/06.02.2020 г. на ОС-Г.. Обстоятелството, че до 2010 г. за с.Л., общ.Г. не е имало както кадастрален и устройствени планове, така също и изработен околовръстен полигон поради което през 1993 г. процесния имот не е имал номер, не може да се приеме, че индивидуализацията му в нотариалния акт за покупко-продажба №••• •••г. попада в категорията на фактическата или правна невъзможност да бъде определен, за се да опорочи волята на страните при сключването на сделката, и да се приеме, че договорът е с невъзможен предмет. Съдът намира за неоснователен предявения при условията на евентуалност иск за нищожност на процесния договор за продажба поради невъзможен предмет и следва да го отхвърли.

Нищожността по чл.26, ал.2, предл. трето от ЗЗД при сделка, за която законът изисква нотариална форма, е обусловена от нищожността при нотариалното удостоверяване съгласно чл.567 от ГПК. В решение №485/11.12.2012 г. по гр.д№1404/2011 г. на ВКС, ІV г.о. и решение №143/2012г. по гр.д.№5604/2011 г. на ВКС, І, г.о. е застъпено становището, че нотариалната форма за сключване на договор за покупко- продажба на недвижим имот има не само удостоверителен характер, а е и форма за действителност. Затова нотариалните действия по съставянето на нотариалния акт имат съществено значение за действителността на самата сделка. Ако те не отговарят на изискванията за валидност в случаите по чл.576 от ГПК нищожен е не само нотариалния акт, нищожна е и сделката. Нотариалните действия са формални действия, но не при всяко погрешно или липсващо отбелязване на обстоятелства при нотариалното удостоверяване, които в съвкупност са елемент от съдържанието на нотариалния акт по чл.580 от ГПК е налице нищожност по смисъла на чл.576 ГПК, съответно липса на предписана от закона форма. В случая нотариалният акт №••• на П. К.- К. районен съдия, в който е инкорпориран договора за покупко-продажба, е съставен при действието на ГПК /отм./. Нотариалният акт съдържа реквизитите, посочени в чл.476 от ГПК /отм./, която норма е идентична с чл.580 ГПК, а именно: годината, месеца, деня и мястото на извършването на договора, името на районния съдия, изпълнявал длъжността нотариус при РС- К., който го извършва; името, бащиното име и фамилното име, ЕГН на лицата, участващи в производството, местожителството и адресите им; съдържанието на акта -описание на недвижимия имот по вид, местонахождение, площ, четири граници и съседи, изявленията на лицата- продавач и купувач, продажната цена; подписи на страните по сделката /продавач и купувач/ и на нотариуса, както и кратко обозначение на документите, на основание на които изпълняващия през 1993 г. длъжността нотариус при РС-К. се е убедил, че продавачът е собственик на имота-предмет на продажбата предвид и това, че на същата дата /••• г./ той е извършил и нотариалното удостоверяване по обстоятелствена проверка, обективирано в констативния нотариален акт №••• по реда на чл.483, ал.2 от ГПК /отм./. Съдът приема, че липсващо отбелязване на номера на посочения в нотариалния акт №••• удостоверителен документ- нотариален акт от 1993 г. по описа на РС-К., не опорочава нотариалната форма на договора за продажба, поради което предявения и при условията на евентуалност иск за нищожност на договора за покупко-продажба поради липса на форма е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед неоснователността на предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, неоснователен се явява и предявения по чл.34 от ЗС иск за делба на процесния недвижим имот, тъй като не е налице съсобственост между страните. Ответникът на основание чл.5, ал.1 от ЗН е придобил процесния имот по силата на наследственото правоприемство от праводателите си, които при откриване на наследството са били собственици на процестния имот на основание валиден договор за продажба, инкорпориран в нотариален акт №••• на К.. Предвид изложеното искът за делба следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Съгласна чл.355 от ГПК страните заплащат разноски в производството по делба съобразно стойността на дяловете им. Посочената разпоредбата се отнася единствено до хипотеза, при която е допусната делба на имущество. При отхвърляне на иска за делба, разноските се разпределят съобразно общото правило на чл.78 от ГПК. Поради отхвърляне на исковите претенции, правно на разноски има ответникът на основание чл.78, ал.3 от ГПК, за което е представил и списък по чл.80 от ГПК. Ищецът своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 от ГПК. Като взе предвид вида на предявените искове и приложимите чл.7, ал.4 и ал.6 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /редакция ДВ бр.88/04.11.2022 г./ с нормативно установения минимум на адвокатско възнаграждение, както и това, че делото е с фактическа и правна сложност съдът намира, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в общ размер 2200 лв. не е прекомерно, поради което възражението на ищеца е неоснователно. Ищецът следва да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените поделото разноски в размер на 2200 лв. адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция.

Доколкото при започване на производството не е внесена държавна такса от ищцата във връзка с предявеният иск за делба, на основание чл.77 от ГПК тя следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К. 50 лв. държавна такса доколкото е проведено изцяло производство в първа фаза на делба и 50 лв. държавна такса за предявения иск по чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, както и 400 лв. разноски за експертиза.

Водим от гореизложеното съдът