Решение № 417 от 20.11.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 288/2023 г.

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е започнало по повод изходяща от „Д.-О.З.“ ЕАД, ЕИК •••••••••, гр.С. въззивна жалба против постановеното от Пловдивския окръжен съд по т. дело № 279/2020 г. на 17.02.2023 г. решение № 260016, с което „Д.-О.З.“ ЕАД, ЕИК •••••••••, гр.С., бул. „В.“ №••• е осъдено да плати на З. Р. Р., ЕГН ••••••••••, гр.П., ЖК „Т.“, бл.••, ет.•, ап.•• следните суми:

• 29 999 лв. ведно със законната лихва от 29.04.2020 г. до изплащането й, която сума представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди от действията на ЧСИ В.А. с рег. №••• и район на действие този на Пловдивския окръжен съд в това му качество по изпълнително дело №•••••••••••••••, по отношение на които действия има сключена задължителна застраховка „Професионална отговорност“, - 3 916, 85 лв. обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.01. 2019 г. до 29. 04. 2020 г. и - 3 510, 64 лв. направените по делото разноски.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението, като е поискана отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковете.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните по делото доказателства намери за установено следното:

На 29.04.2020 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила искова молба от З. Р. Р. против „Д.-О.З.“ ЕАД, ЕИК •••••••••, гр. С.. В обстоятелствената част на същата е направено подробно изложение на факти и обстоятелства свързани с предявени от „И.К.“ ЕООД против ищцата осъдителни искови претенции за общата сума от 358 671, 73 лв. равняваща се на сбора от суми получени от нея без правно основание.

Първоначално по същите било образувано гр. дело № 2549/2013 г. по описа на ПОС, което е завършило с решение, което ги отхвърля.

То е било обжалвано пред ПАС, който с решение от 10.06.2015 г. постановено по в.гр. дело № № 1513/ 2014 г. отменил пъвоинстанционният съдебен акт и вместо него постановил друг уважаващ исковете. Съответно по искане на ищеца на 17.06.2015 г. бил издаден изпълнителен лист.

Въз основа на същия и молба от 24.06. 2015 г. пред ЧСИ В.А. било образувано изпълнително дело №•••••••••••••••. По него срещу Р. започнало принудително изпълнение.

След образуване на делото ЧСИ А. бил временно лишен от права и архива му, вкл. и делото бил прехвърлен на ЧСИ А.. Там то продължило под №••••••••••••• като по същото била извършена публична продан на собствен на ищцата недвижим имот и издадено постановление за възлагане на 1 / 2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••••••••••••••, представляващ апартамент с площ от 57, 78 кв.м. в гр.П.. Имотът бил възложен на Г.Р., която платила цена от 29 999 лв.

Независимо от предприетите действия по принудително изпълнение Р. обжалвала споменатото по- горе решение на ПАС пред ВКС. Било образувано гр. дело № 5535/2015 г., което завършило с решение от 31.05.2016 г. С него актът на ПАС бил обезсилен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Това станало причина за спиране на изп. дело №••••••••••••• от ЧСИ А. до постановяване на решение по новообразуваното дело. По тази причина постъпилите от проданта парични средства не били разпределени и останали на съхранение по банковите сметки на това ЧСИ.

Правата на ЧСИ А. били възстановени и изп. дел•••••••••••• на ЧСИ А. му било върнато ведно с постъпилите по сметката парични средства в размер на 29 9999 лв. То си получило стария номер.

След това обаче А. отново бил лишен от права, а архивът му ведно с това дело бил предаден на ЧСИ К. П.. То отново сменило номера си на •••••••••••••.

В периода на настъпване на тези събития продължило разглеждането и на спора между „И.К.“ ЕООД и ищцата. По образуваното пред ПАС гр. дело № 332/2016 г. било постановено на 17.11.2016 г. решение, с което решението на ПОС било обезсилено, а делото върнато на този съд за ново му разглеждане от друг състав.

Там било образувано гр. дело № 76/2017 г. То завършило с решение от 02.07.2018 г., с което исковете били отхвърлени.

То било обжалвано от дружеството ищец пред ПАС, където се образувало гр. дело № 457/2019 г. В хода на същото жалбата била оттеглена, а делото прекратено с определение от 21.11.2018 г., което влязло в сила, респ. влязло в сила и решението на ПОС отхвърлящо исковете. Така отпаднало основанието за образуване на споменатото по- горе изп. дело.

По тази причина Р. подала молба до ЧСИ П. за прекратяване на същото и връщане на сумата от 29 999 лв.

Изп. дело било прекратено. По повод на искането за връщане на сумата с писмо от 24.01.2019 г. й било отговорено, че по изп. дело нямало данни за разпореждане със същата в полза на взискателите, но въпреки това към датата на поемане на архива от А./05.07. 2017 г./ тя липсвала в специалната му сметка, поради което и не може да бъде върната.

На база изложеното е посочено, че извършените от страна на А. разпореждания с парични средства получени от проведената през 2015 г. публична продан съставляват незаконосъобразни и противоправни действия, които ангажират имуществената му отговорност, респ. тази на застрахователя.

Посочено е, че А. имал сключени валидни застраховки за професионална отговорност с ответното дружество за периоди, които обхващали и този, в който на ищцата били причинени имуществени вреди:

• 26.03.2013 г.- 25.03.2014 г., - 26.03.2014 г.- 25.03. 2015 г., - 26.03.2015 г.-25.03.2016 г. и - 02.12.2016 -01.12.2017 г. За самите вреди е посочено, че са пряка и непосредсвена последица от противоправното и незаконосъобразно поведение на ЧСИ А. и следва да бъдат обезщетени от застрахователя. По тази причина до него била отправена покана за плащане, но той с писмо от 18.03.2021 г. отказал.

На тази база с ИМ е отправено искане за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 29 999 лв. ведно със законната лихва от 29.04.2020 г. и сумата от 3 916, 85 лв. представляваща размера на законната лихва от 15.01.2019 г. / датата на депозиране на молбата за връщане на сумата по делото на К. П./ до 29.04.2020 г..

Застрахователят подал отговор, в който основно се говори за неоснователността на иска. Наред с това са наведени и доводи за нередовност на исковата молба поради противоречия в същата относно момента на извършване на публичната продан, получаването на средствата по същата и частният съдебен изпълнител, при който това е станало. Споменато е и за липсата на конкретика относно момента на настъпване на вредата в патримониума на ищцата.

Изложението по същество на спора започва с посочване кои от наведените в ИМ факти и твърдения се оспорват и кои не.

Неоспорените такива са:

• наличието на сключени застрахователни договори, - наличието на образувано изп. дело пред ЧСИ В. А., - предявяването на застрахователна претенция и наличието на отказ във връзка със същата да се изплати застрахователно обезщетение.

Оспорените пък са:

• плащането по проданта от обявеното за купувач лице на цена от 29 999 лв., - превеждането на тази сума от сметката на ЧСИ А. по сметката на ЧСИ А. при възстановяването на служебния архив на първия, - извършването от страна на ЧСИ А. на незаконосъобразни разпореждания с паричните средства получени от тази публична продан, - липсата на сумата от 29 999 лв. в специалната сметка на А. към датата на предаване на архива му на ЧСИ К. П.и и това, че тя не е преведена по тази причина на последния, - оспорени са и твърденията на ищцата за образуваните и водени дела във връзка с исковата молба на „И.К.“ ЕООД срещу нея.

Оспорени са твърденията, че на ищцата са причинени имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от поведението на ЧСИ А., както и тези, че в патримониума й е възникнало правото да получи сумата от 29 999 лв.

В отговора на ИМ е направено и детайлно проследяване на фактите и обстоятелствата свързани с лишаването на два пъти на ЧСИ А. от правоспособност и издаваните във връзка с това заповеди за запечатване на служебния архив, заповеди за предаване на същия на ЧСИ А. и ЧСИ П., респ. издадената между двете лишавания заповед за възстановяване на правата и връщане на служебния архив по тази причина от ЧСИ А. на ЧСИ А.. Проследени са и сроковете на действие на всеки един от сключените между ответника и ЧСИ А. застрахователни договори. След съотнасяне на същите с датите на споменатите по- горе лишавания от права, датата на образуване на самото изп. дело пред А. и т.н. е посочено по кои от тях увреденото лице би могло да търси обезщетение пряко от застрахователя за причинените от ЧСИ А. вреди вследствие на неизпълнението на неговите задължения.

В тази връзка е направено възражение, че по договора обективиран в полица №••••••••••••••• от 01.12.2016 г. бил достигнат лимитът на отговорност за всички искове и ответникът нямало как да покрие отговорността на ЧСИ А. за периода 02.12.2016 г.-01.12.2017 г. по отношение на ищцата.

В заключителната част на отговора независимо от оспорването на твърденията за изхода на делата между „И.К.“ ЕООД и ищцата е изразено становище, че обезсилването на издадения ИЛ и заличаване на последиците от проведеното принудително изпълнение не правели Р. правоимащо лице с оглед неприложимостта на чл. 433, ал. 5 /предишна ал. 4/ ГПК.

В подкрепа на становището за неоснователност на иска са изложени и твърдения, че сумата от 29 999 лв. не е предадена от ЧСИ А. на ЧСИ А. при извършеното на 24.01.2017 г. връщане на архива, респ. такива, че при предаване на специалната сметка на ЧСИ А. към ЧСИ П. на 05. 07. 2017 г. в нея е имало „блокирани“ 533 068, 53 лв. включващи и сумата от 29 999 лв.

Ищцата е подала в срок допълнителна искова молба.

В нея по повод възраженията за неясноти и противоречия заявява, че от представените с ИМ доказателства било безспорно, че следвало да й се върне получената от проданта сума, както и че същата не била налична по сметките на ЧСИ А. към момента на прехвърляне на същите и архива на ЧСИ К. П.. Заявено е, че вредата за ищцата е настъпила с отговора на ЧСИ П. от 24.01.2019 г., в който се говорело за липсата на сумата от 29 999 лв. в специалната сметка към 05.07.2017 г. при приемане на архива на А.. Уточнено е също, че противоправните действия довели до увреждането били извършени от ЧСИ А. в периода 08.12.2016 г. - 05.07.2017 г. Началото на същия ищцата свързва с връщане на архива и средствата по сметките от ЧСИ А., а края му с предаването му ведно със сметките на ЧСИ П.. Заявено е и че през същия действащ бил договор сключен във формата на застрахователна полица №••••••••••••••• от 01.12.2016 г. В ДИМ е заявено не се оспорва изложените от ответника факти свързани с лишаването на два пъти на ЧСИ А. от правоспособност, издадените във връзка с това заповеди за запечатване на служебния архив, предаване на същия на ЧСИ А. и ЧСИ П. и т.н.

Взето е отношение по направените в отговора на ИМ защитни възражения, като същите са намерени за неоснователни.

Д. е подало отговор да допълнителната искова молба. В него основно е изразено становище по значението на направените от ответника доказателствени искания и е представено доказателство за плащане на застрахователно обезщетение във връзка с твърдението за изчерпване на застрахователния лимит.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил и решението предмет на обжалване.

След анализ на същите той е достигнал до извод, че за образуваните от ЧСИ А. дела не била водена аналитична и синтетична счетоводна информация. По тази причина извършените след лишаването му от права предавания на служебния архив на ЧСИ А. и ЧСИ П. не били съпроводени с данни за това какви суми трябва да има и има в особените банкови сметки за всяко едно от изп. дела. Това създало обективна пречка за проследяване на паричния поток, съответствието на същия с юридическото положение и изясняване на причината за несъответствие, т.е. при липси за кои дела същите се отнасят.

По отношение на процесната сума е прието, че до 05.07.2017 г. не била разпределяна на взискателите по изпълнителното дело. На тази база е достигнато до заключение, че към момента на прекратяване на същото поради отпадане на основанието за образуването му би следвало да е налична по особената сметка и да се върне на длъжника. Тя обаче липсвала, което направило невъзможно и връщането й от ЧСИ П.. Това съотнесено с обстоятелството, че на 05. 07. 2017 г. ЧСИ А. е предал по - малко от необходимите суми по процесното изпълнително дело, без да са налице юридически основания за това е свързано с негово неправомерно поведение.

Размерът на вредата е определен на 29 999 лв. - сумата, която е следвало да се върне, но не е върната на ищцата.

Направено е и заключение, че същата е в причинно - следствена връзка с поведението на ЧСИ А., защото той не водил нужното по смисъла на действащите ЗСч счетоводно отчитане относно движението на сумите по изпълнителните му дела, за да може да има яснота, проследимост и отчетност на паричните потоци по същите.

В решението ПОС е приел за неоснователни защитните възражения, че увреждането не е извършено от ЧСИ А., а по време, когато архивът му е бил предаден на ЧСИ А., респ. тези, че то е извършено от него не в качеството му на ЧСИ, а като физическо лице.

За неоснователни са намерени възраженията за изчерпване на лимита на отговорност на застрахователя и тези, че момента на възникване на застрахователното събитие се урежда с разпоредбите на чл. 469 от КЗ и следва да се приеме за настъпило извън срокът на действие на договор за застраховка сключен във формата на полица №••••••••••••••• от 01.12.2016 г. На тази база е прието, че застрахователното обезщетение се дължи в претендирания с исковата молба размер като застрахователното събитие е настъпило в периода отвръщането на архива от ЧСИ А. на ЧСИ А. до момента на предаването на същия на ЧСИ П.. Същото е присъдено ведно с законната лихва от завеждане на исковата молба като е прието, че с оглед забавеното му плащане на ищцата се дължи и сумата от 3 916, 85 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена за периода от 15. 01. 2019 г. до датата на завеждане на исковата молба.

Недоволен от това решение е останал застрахователят и е подал жалбата станала причина за започване на настоящето производство.

С нея то се оспорва като неправилно поради постановяването му в противоречие с разпоредбите на чл. 469 от КЗ, § 29 от ПЗР на КЗ и чл. 4, 7, и 15 от ЗНА.

За аргументиране на това си становище, жалбоподателят е изложил подробни съображения, че според него момента на настъпване на застрахователното събитие следва да се определи съобразно разпоредбата на чл. 469 от КЗ, а не според чл. 13 от Наредба № 2 за задължителното застраховане на ЧСИ. Последната била приета при действието на отменения КЗ и с оглед посоченото в § 29 от ПЗР на новия КЗ следва да се приеме, че е загубила действието си, защото противоречи на чл. 469 от КЗ.

Изразено е и мнение, че тя е по- нисък по степен нормативен акт, поради което приложение следва да намира уредбата дадена в по- високия такъв - КЗ.

На таза база е посочено, че в процесния случай настъпването на застрахователното събитие е датата на настъпване на вредата, а тя при всички случаи следва периода на действие на застрахователния договор сключен във формата на полица №••••••••••••••• от 01.12.2016 г. В жалбата съображенията за неправилност на обжалваното решение са аргументирани и с доводи за едностранчиво и избирателно обсъждане на събраните доказателства, което повлияло на направените възоснова на тях фактически и правни изводи.

В тази връзка е оспорено становището на съда, че ЗСч задължава ЧСИ да води аналитично счетоводство, с което да създава възможност за яснота, проследимост и отчетност на паричните потоци по изпълнителните му дела. В подкрепа на същите е направен анализ на действащите в периода нормативни актове уреждащи правата и задълженията на ЧСИ. На база на същия е посочено, че проследимостта на паричните потоци е възможно не по счетоводното отчитане на същите, а чрез водения от него служебен архив и по-точно дневника по чл. 9 от Наредба № 4 за служебния архив на ЧСИ. По този повод е споменато, че по делото не е изследван въпроса дали А. е водил такъв дневник.

Наред с това в жалбата е посочено, че от обжалваното решение не става ясно как споменатата липса на аналитично счетоводство е повлияла на безспорната липса на парични средства в специалната сметка на ЧСИ А. при условие, че воденето му не се свързва със забрана за свободно опериране с наличностите в специалната сметка и със задължение постъпилите суми по едно дело да се разходват само във връзка със същото. С оглед на така изложеното за неправилен е определен и извода на съда за липса на юридическо основание за разпореждане с постъпилата по конкретното дело сума като отново е повторено, че от момента на плащане тя може да се използва за нуждите на всички изп. дела.

В контекста на така изложеното е достигнато до заключение, че самата липса не е следствие на неводенето на аналитично счетоводство, а на други действия или бездействия, за които не е ясно кога са настъпили и дали са извършени от ЧСИ А. в твърдения в ИМ период или назад във времето преди лишаването му от права или ЧСИ А.. В тази връзка е посочено, че това е пречка да се определи момента на настъпване на същата и да се прецени в срока на покритие на кой застрахователен договор е възникнала.

По този повод в жалбата е посочено, че от решението на ПОС не става ясно защо съдът е игнорирал възможността липсата да е настъпила в периода, когато архивът на ЧСИ А. поради лишаването му от права е бил предаден на ЧСИ А. или преди това, когато не е е действал застрахователния договор възоснова, на който се претендира отговорността на ответното дружество.

Оспорени са и изводите на съда касаещи изчерпването на лимита по процесната застраховка и по точно тези, че платеното обезщетение на „И.“ АД не е във връзка със застрахователно събитие настъпило в периода на действие на същата.

По повод на жалбата ПАС на първо место дължи отговор за валидността и допустимостта на обжалвания акт.

Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или ако е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и ако спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаването му по същество.

В случая съдът е сезиран с осъдителен иск. С него ищцата твърди да има неудовлетворено притезание от страна на ответника, което сочи, че интересът от предявяването му е безспорен, т.е. искът е допустими.

Това, липсата на специални изисквания обуславящи пораждането на правото на иск и факта, че съдът е постановил акта си на база изложените в ИМ факти и обстоятелства прави и решението му допустимо.

Така се стига до необходимостта да се извърши преценка за правилността на обжалваното решение, като същата следва да се ограничи до посочените в жалбите възражения с оглед казаното в чл. 269 от ГПК и ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

От казаното по- горе относно съдържанието на исковата молба е видно, че възникване на вземане в патримониума на ищцата към ответното застрахователно дружество се свързва с твърдение за претърпени от нея имуществени вреди от виновно неизпълнение от страна на ЧСИ В.А. на неговите професионални задължения в периода 08.12.2016 г. - 05.07.2017 г. и наличие на сключен между ЧСИ и застрахователя договор за покриване на тези вреди във формата на застрахователна полица №••••••••••••••• от 01.12.2016 г. По този повод е нужно да се спомене, че с чл. 25, ал. 1 от ЗЧСИ е вменено задължение на ЧСИ да се застрахова за времето на своята дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения.

В ал. 2 на чл. 25 от същия този закон е посочено, че Министърът на правосъдието издава наредба за общите условия, минималната застрахователна сума, реда и срока за извършване на задължителното застраховане по ал. 1. С това законодателят е делегирал права същия да определи всички съществени изисквания, които са от значение за застрахователни договори от този тип.

Такава Наредба е приета на 06.02.2006 г., обн. е в ДВ бр. 16 от 21.02.2006 г. и е изменяна досежно минималните размери на застрахователната сума през 2019 г. От съдържанието й и текста на чл. 25, ал.1 от КЗ следва извод, че с договори от този тип се застрахова професионалната отговорност на ЧСИ. Приемането й на база дадена законова делегация в специалния закон уреждащ правата и задълженията на ЧСИ налага извод, че водещи при сключването на такива договори и уреждане на породените от тях правоотношения са разпоредбите на същата, а не на КЗ.

В случая за ПАС е без значение, че от 01.01.2016 г. действа нов КЗ, в който има изрични текстове относно договорите за задължителна застраховка „Професионална отговорност“. Това от една страна е така по причина, че изрично предвиждане за отпадане действието на Наредбата липсва в ЗЧСИ, а и в самия КЗ в сила от 01.01.2016 г. По повод на този извод на съда следва да се посочи, че в цитирания от застрахователя § 29 от ПЗР на КЗ действително се говори за отпадане действието на противоречащите на новия кодекс подзаконови нормативни актове издадени по приложението на стария КЗ. Процесната Наредба обаче е издадена във връзка с ЗЧСИ, а не по приложението на стария КЗ.

Без значение е и това, че кодексът е по-висок по степен акт по причина, че самият законодател в специалния закон е предвидил възможността този тип обществени отношения да се уредят с акт на Министъра на правосъдието, без да счете за нужно да препраща към уредбата на КЗ, т.е. в случая не сме изправени пред хипотезата на чл. 15, ал. 3 от ЗНА.

В подкрепа на тези изводи на съда следва да се вземе предвид и текста на 469, ал. 1 от действащия КЗ, където се говори за приложимостта му ако със закон не е предвидено друго. В случая с оглед предвиждането в чл. 25, ал. 2 от ЗЧСИ е налице именно такава ситуация.

Всичко казано до тук не изключва изцяло приложимостта на КЗ, но тя ще е възможна само за неуредените в наредбата въпроси.

С оглед на изложеното е нужно да се спомене, че според чл. 3 от Наредбата задължителната застраховка на частния съдебен изпълнител покрива отговорността за причинените на страните, другите участници в изпълнителното производство и на всички трети лица имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. В чл. 5 пък е посочено какво не се покрива от застраховката.

Според чл. 13 застрахователното събитие при този тип договор за застраховка е извършването на вредоносно действие или вредоносно бездействие. В чл. 15 е предвидено, че определянето на застрахователното обезщетение от застрахователя не лишава увреденото лице от правото му да иска обезщетението да бъде определено по съдебен ред, а и че увреденото лице може да предяви искането си за обезщетение пряко срещу застрахователя.

Така изложеното и посочените в ИМ факти и обстоятелства, които дават основание на ищцата да претендира от ответника плащане на застрахователно обезщетение водят до извод, че съдът е сезиран с искова претенция с основание чл. 15, ал. 3 от Наредба № 2 за задължително застраховане на частните съдебни изпълнители, вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗЧСИ.

От казаното по- горе е видно, че със застраховки от този тип застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования ЧСИ за причинените от него на страните, другите участници в изпълнителното производство и на всички трети лица имуществени и неимуществени вреди, настъпили вследствие на виновно неизпълнение на неговите професионални задължения.

Предвиждане за това, че ЧСИ следва да отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност се съдържа в разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ. В същата не са посочени конкретни изисквания за вида и характера на същите, което сочи, че по този въпрос съдът следва да изхожда от общата уредба на чл. 45 и сл. от ЗЗД.

В чл. 45 е казано, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Казаното предполага, че фактическият състав на отговорността на ЧСИ обхваща наличието на неизпълнение на негови служебни задължения, вина и вредоносен резултат, което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.

Всичко това води до извод, че отговорността на застрахователното дружество е обусловена от наличието на сключен договор за застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ“, настъпване на застрахователно събитие по смисъла на чл. 13 от Наредбата в периода на действие на същата, т.е. на неизпълнение от страна на застрахованото ЧСИ на служебни задължения, вина и вредоносен резултат, което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.

По конкретния казус след уточненията и поясненията направени от ищцата в ДИМ става ясно, че застрахователното обезщетение се претендира с оглед извършено от ЧСИ А. противоправно разпореждане в периода 08.12.2016 г.- 05.07.2017 г. с парични средства в размер на 29 999 лв. получени като цена по извършена публична продан по изп. дело с длъжник З. Р.. Съответно по делото не се оспорва факта, че за този период от време между ЧСИ А. и ответното дружество е действал сключен във формата на застрахователна полица №••••••••••••••• от 01.12.2016 г. застрахователен договор „Професионална отговорност на ЧСИ“.

Така изложеното води до извод, че основателността на процесния иск е обусловена от това соченото от ищцата разпореждане да е извършено в периода 08. 12. 2016 г.- 05. 07. 2017 г., то да е противоправно, т.е. в нарушение на служебните му задължения, виновно и твърдените вреди да са пряка и непосредствена последица от същото.

По този повод е нужно да се каже, че според чл. 2 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител е лице, на което държавата е възложила принудителното изпълнение на частни притезания.

В раздел ІІ на ЗЧСИ от страна на законодателя са посочени правата и задълженията на ЧСИ.

Съответно във връзка със същите следва да се има предвид, че редът за принудително изпълнение на този тип притезания е уреден в разпоредбите на ГПК, респ. те също са от значение при извършване на преценка е или не е налице нарушение на неговите служебни задължения.

В чл. 19 от ЗЧСИ е посочено, че ЧСИ пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание ИЛ или друг акт подлежащ на изпълнение. Тази разпоредба е следствие на чл. 426, ал.1 от ГПК, в която е посочен начина за започване на изпълнението, респ. изискванията за съдържание на молбата стартираща същото и т.н.

В случая на 24.06.2015 г. до ЧСИ В.А. е подадена молба за образуване на изпълнително дело от „И.К.“ ЕООД против З. Р.. Към същата е приложен издаден по в. гр. дело № 1513/2014 г. по описа на Пловдивския апелативен съд ИЛ за осъждането на Р. да плати на молителя сумата от 358 671, 13 лв. ведно със законната от 09.08.2013 г. до окончателното плащане на главницата.

С молбата е отправено и искане изпълнението да се насочи върху три недвижими имота собственост на Р., като е посочено, че по отношение на същите има наложена по реда на 389 от ГПК възбрана за обезпечаване на вземането предмет на изп. лист, като е отправено и искане за запор върху притежавани от длъжника дружествени дялове в две търговски дружества.

От така изложеното следва извод, че преценка за това е или не е налице извършено нарушение от ЧСИ освен от тестовете на ЗЧСИ следва да се направи и с оглед дадената уредба в ГПК относно изпълнението на парични вземания - чл. 442 -520 ГПК.

В исковата молба нарушението на ЧСИ А. се свързва с извършване на неправомерни действия на разпореждане със сума явяваща се цена на продаден на публична продан недвижим имот.

Според чл. 455 от ГПК всички суми, постъпили по изпълнителното дело от длъжника, от третото задължено лице, от наддавачи и купувачи по проданта, както и от магазините или борсите, извършили проданта на движими вещи, се внасят по сметката на съдебния изпълнител. Той изплаща дължимите на взискателя и на присъединените кредитори суми в 7-дневен срок от влизането в сила на разпределението на събраните суми ако няма законови пречки за това с издадени от съдебния изпълнител платежни нареждания, като се извършват и отбелязвания върху изпълнителния лист.

Това налага да се посочи, че в чл. 21, ал. 1 от ЗЧСИ е предвидено, че частният съдебен изпълнител трябва да има в банка на свое име най-малко една специална сметка, по която следва да постъпват единствено паричните средства, които той получава от осребряването на имуществото на длъжниците като лихвата не следва да се прибавя към сумите по същата, а да се начислява по отделна сметка. В изр. 3 на ал. 1 пък се говори, че ЧСИ трябва да има отделни сметки, определени за получаваните такси и разноски, както и за паричните средства, които получава във връзка с извършваната допълнителна дейност по чл. 18 ЗЧСИ.

Съответно в чл. 21, ал. 2 от ЗЧСИ е предвидено, че той управлява и се разпорежда със средствата на длъжниците по специалната сметка и че може да сключи споразумение с правоимащ взискател суми от специалната сметка да се изплащат периодично.

В ал. 3 на чл. 21 е казано, че специалната сметка не може да бъде запорирана за задължения на ЧСИ и че запор на парични средства предназначени за определен взискател, т.е. на вземания на последния се налага чрез съобщаването му на ЧСИ.

От анализа на така изложеното следва логичен извод, че в т.н. специална сметка могат да постъпват само паричните средства от осребряването на имуществото на длъжниците по висящите пред ЧСИ дела, които от своя страна са предназначени за удовлетворяване вземанията на съответните взискатели. С постъпването им в същата те стават част от паричната маса по нея, но това не променя факта, че съответна част от същата е на всеки един от длъжниците по висящите пред ЧСИ дела до момента на влизане в сила на съответното разпределение, когато правата преминават в патримониума на даден взискател, а ЧСИ по реда посочен в чл. 455, ал. 2 и 3 от ГПК дължи плащането й на същия.

С оглед цитираното по- горе съдържание на чл. 455, ал. 1 ГПК по тази сметка следва да постъпват и сумите платени като задатък от наддавачите по проданта, които пък подлежат на връщане при условията на чл. 493 от ГПК.

На база тези разсъждения следва логичен извод, че действията на разпореждане с парите в тази сметка следва да са съобразени с движението на всяко едно от отделните дела и това дали по същите е възникнало задължение за ЧСИ да извършва плащания в дължимите им се размери полза на правоимащи лица - взискатели, наддавачи или самия длъжник при прекратяване на изп. дело поради отпадане на предпоставките за насочване на принудително изпълнение срещу него.

Извършването на разпореждания от сметката по посочения по- горе начин никога не би довело до ситуация да се появи правоимащо лице, което да не може да получи дължима му се по конкретно дело сума.

Последното би било възможно ако по конкретно дело ЧСИ е разпоредил да се изплатят суми от осребреното имущество или постъпилия задатък в размери по- големи от дължимите или без да има основания за това.

До такава ситуация би се стигнало и в случаи, при които от страна на ЧСИ по други изпълнителни дела са издавани разпореждания за изплащане на суми в по- големи или недължими размери по- големи от дължимите и с оглед на същите е нареждал да се извършат плащания в полза на тези лица от специалната сметка или пък се е разпореждал със сумите от същата за основания различни от висящите изп.дела.

С извършване на тези незаконосъобразни плащания ЧСИ реално намалява общата налична парична маса по сметката, а не припадащата се част от нея на даден длъжник, наддавач или взискател към момента на извършването му. По тази причина намаляването на тази обща парична маса касае всички налични и неразпределени суми по делата на това ЧСИ. Увредени лица от това действие пък са лицата, които не ще получат плащане в дължимите им се размери по съответното дело в момента, когато същото стане дължимо с оглед разпоредбите на ГПК.

Споменатите неправомерни действия може да са плод на небрежност или умисъл, което предполага, че ЧСИ или не ще ги забележи веднага или няма да иска да ги забележи. Това и наличието на постоянни движения на парични средства по специалната сметка с оглед извършваните действия по осребряване по множество висящи пред ЧСИ дела позволяват да се компенсира първоначалното неправомерното разпореждане от общата парична маса с новите и все още неподлежащи на разпределение постъпления в същата и така да се удовлетворява лицата с подлежащи на плащане вземания, т.е. създадената липса да остане незабелязана.

С това си поведение ЧСИ реално се поставя в перманентно неизпълнение на споменатите по- горе свои задължения за точно и добросъвестно разпределение на сумите по всяко едно изп. дело. За увреждане на правоимащи в тези случаи ще може да се говори едва в момента на спиране на постъпленията по специалната сметка или намаляване на същите до размери не позволяващи удовлетворяване на всички лица по отношение, на които за ЧСИ в този момент е възникнало задължение за изплащане на дължими им се по дадено дело суми.

В тази хипотеза за ПАС перманентното неправомерното поведение на ЧСИ представлява събитие по смисъла на чл. 13 от Наредбата до момента на приключването му. Това и възникване на увреждането в този момент е основание да се направи извод за възникване на предпоставки за заплащане на обезщетение от застрахователя му в този период.

Изключение от горното развитие ще е възможно ако ЧСИ реши в един момент да направи съпоставка между записванията си в дневника по чл. 9 от Наредба № 4 за служебния архив на ЧСИ за всички образувани пред него дела и наличностите по специалната сметка. Така е той ще установи извършеното незаконосъобразно плащане и ще може да възстанови неправилно изплатените суми по сметката, без да уврежда.

Разгледаната до тук ситуация на неправомерно поведение на ЧСИ касае случите, при които дейността му не е прекъсвана.

Последното обаче е възможно ако ЧСИ не е загубвал правоспособността Загубването на същата видно от съдържанието на чл. 33 от ЗЧСИ е свързано с прехвърляне и предаване на архива на друг ЧСИ.

То става възоснова на договор с друг ЧСИ в случаите визирани в чл. 33, ал. 1 от ЗЧСИ или с акт на на Министъра на правосъдието. Във всички тези случаи то е съпътствано с изготвяне на опис-чл. 28 от Наредба № 4 за служебния архив на ЧСИ.

При изготвяне на такъв е логично да се опише цялото получено съдържание на служебния архив. Приемащия ЧСИ изхождайки от факта, че според чл. 34 ЗЧСИ ще извършва изпълнителни действия по образуваните изпълнителни дела на предаващия ЧСИ и задълженията си във връзка със същите по ГПК и ЗЧСИ е логично след приемането да се запознае с всички извършени изпълнителни действия по тях и да прецени имали извършени от предходния ЧСИ нарушения, които следва да се коригират. Именно при извършване на същите би могло да се достигне до извод за наличие на разпореждания в изложения по- горе смисъл и да предприеме действия в тази връзка. Едното от тях е свързано с уведомяване на компетентните държавни органи за горното с оглед извършване на преценка е или не е налице престъпление от предаващия ЧСИ.

Другото следва да е свързано с изясняване размера на разминаването между сумата по специалната сметка към момента на приемане на архива и сумите, които са постъпили до този момент от осребряването по всяко едно от висящите дела и които все още не са разпределени. На тази база е възможна преценка за това дали някаква част от наличната, но недостатъчна сума може да се отнесе към всяко едно от делата с осребрено, но неразпределено имущество и да се вземе предвид при удовлетворяване на правоимащите лица или да се приеме, че те въобще не могат да бъдат удовлетворени.

Съответно при липса на действия от страна приемащия ЧСИ в посочения по- горе смисъл ще следва, че той е продължил с небрежното и недобросъвестно поведение на предходния и така е с поведението си е станал част от перманентно неизпълнение на споменатите по- горе задължения относно неправилното разпределяне и изплащане от сметката на предаващия ЧСИ. Това обаче с оглед чл. 45 от ЗЗД не означава, че отпада отговорността на предаващия ЧСИ, а просто създава условие увреденото лице да се позове на чл. 53 от ЗЗД при отправяне на претенцията за обезщетяване на вредата си от невъзможността да получи дължимото. Тази отговорност на застрахованите ЧСИ обуславя и тази на застрахователите им за периода, през който е продължавало споменатото незаконосъобразно поведение.

По конкретното дело между страните не се спори, че ЧСИ, чиято професионална отговорност иска да ангажира ищцата е губил правоспособността си на два пъти.

Първо това е станало за срок от 1 година считано от 01.12.2015 г. възоснова на решение по дисциплинарно дело № 9/ 2012 г. на ДК на КЧСИ на основание чл.31, ал.1, т.7 ЗЧСИ и Решение № 284 от 01.12. 2015 г. на ВКС по гр.дело № 4732/ 2013 г. По този повод служебният архив на А. е бил запечатан със Заповед № РД 170 от 11.12.2015 г. на Председателя на ПОС. Със Заповед № СД - 04 - 7 от 08. 01. 2016 г. на Министъра на правосъдието по реда на чл.33 ЗЧСИ, служебният архив на ЧСИ В.А. е бил прехвърлен на ЧСИ А. А. с рег. №••• с район на действие ОС Пловдив, а с протокол от 12.01. 2016 г. след извършен опис същият е предаден на ЧСИ А.. Със Заповед № СД - 04 - 151 от 08. 12. 2016 г. на Министъра на правосъдието, правомощията на ЧСИ В.А. са възстановени. Извършените действия по предаване на архива от ЧСИ А. на ЧСИ А. са удостоверени в Протокол от 23 - 24. 01. 2017 г. В него е посочено, че делата се предават по списък и е посочено, че наличността по специална банкова сметка в „Б.Д.“ ЕАД с титуляр ЧСИ А. ••••••••••••••••••• е прехвърлена по специалната банкова сметка с титуляр ЧСИ В.А. в „А.Б.Б.“ с №•••••••••••••••••••••. Салдото по сметката не е посочено.

С решение от 23.06. 2016 г. по дисциплинарно дело № 3/ 2015 г. на ДК на КЧСИ потвърдено с решение № 115 от 31.05.2017 г. на ВКС по гр.дело № 5433/2016 г. на ЧСИ А. е наложено ново наказание лишаване от правоспособност за срок от една година считано от 31.05.2017 г. По тази причина служебният му архив е бил запечатан възоснова на Заповед № РД 104 от 22.06.207 г. на Председателя на ПОС, а със Заповед № СД - 04 - 57 от 30.06. 2017 г. на Министъра на правосъдието е прехвърлен на ЧСИ К. П. с рег. №•••.

С Протокол от 05.07. 2017 г. по Заповед № РД 115 от 03.07. 2017 г. на Председателя на ПОС, архивът е разпечатан и е бил съставен опис удостоверяващ съдържанието на архива и констатираните наличности по банкови сметки на ЧСИ А. към 05. 07. 2017 г. По повод на тези предавания и приемания на архива първо образуваното по искане на „И.К.“ ЕООД против З. Р. пред ЧСИ А. изп. дело №•••/ 2015 г. е било преобразувано в изп.дело №••••/ 2016 г. на ЧСИ А. А./ стр. 385 делото на ПОС/.

После са били са съставени и два протокола, както следва:

• протокол за приемане от 26.01.2017 г./стр. 643 делото на ПОС/ удостоверяващ факта, че ЧСИ А. е приел от ЧСИ А. изп.дело №••••/ 2016г. и обстоятелството, че занапред ще продължи под стария №•••/ 2015 г. и - протокол за приемане от 08.07. 2017 г. /стр. 646/ удостоверяващ приемането от страна на ЧСИ П. на изп.дело №•••/ 2015 г. и това, че продължава под №••••/2017 г. От съдържанието на самото изпълнително дело е видно, че публичната продан за имота е проведена на 26.11. 2015 г., т.е. още преди лишаването на А. от права. Първоначално с протокол № 120 от 25.11.2015 г. той е обявил за купувач „Х.Н.Б.“ ЕООД за цена 70 000 лв.Същата не е била внесена в срок и за купувач на имота е обявена Г.Р. за сумата по направеното от нея предложение от 29 999 лв. Във връзка с това, че тя е била внесла задатък от 1 050 лв. на 26.11.2015 г. по сметката на ЧСИ В.А. в „А.Б.Б.“ клон П. с №••••••••••••••••••••• на 11.12.2015 г. по същата сметка е доплатила още 28 949 лв.

Постановление за възлагане на недвижимия имот на Г.Б.Р. е издадено от ЧСИ А. на 04.02.2016 г., което след обжалвания от Р. е влязло в сила на 13.07. 2016 г. Самото изпълнително дело е било спряно на основание чл. 432, т. 4 от ГПК, вр. с чл. 282, т. 6 от ГПК по отношение на взискателя „Х.Н.Б.“ ЕООД и З. Р.. Във връзка с това спиране следва да се посочи, че цялата описана в исковата молба фактическа обстановка по отношение на хода на исковото производство между „Х.Н.Б.“ ЕООД и З. Р. се потвърждава от приложените в тази връзка дела на ПОС, ПАС и ВКС.

Така след спирането изпълнителни действия по делото не са били извършвани вкл. и изплащане на стойността на осребреното имущество в размер на 29 999 лв.

Реално до възобновяване на делото не се стигнало дори и след приемането му от ЧСИ К. П.. От негова страна по същото е издадено Разпореждане от 15. 05. 2018 г. /стр. 668 от делото на ПОС/, в което са описани страните по делото и е констатирано споменато по- горе спиране. Уведомление за този акт на ЧСИ са изпратени до страните по делото.

ЧСИ П. е отговарял и на постъпили до него молби за възстановяване на внесени задатъци по други продани, като е завявал, че делото е спряно и за връщане може да се говори след възобновяването му ако има наличности по сметката прехвърлена му от ЧСИ А.. С молба от 08.01.2019 г. след влизане в сила на второто отхвърлително решение на ПОС З. Р. е поискала от П. изпълнителното производство да се прекрати на основание чл.433 ал.1 т.4 ГПК.

С Постановление от 14. 01. 2019 г. / стр. 724 от делото на ПОС/ ЧСИ К. П. е прекратил изп. дело №••••/2017 г. на основание чл. 433, ал.1, т.4 от ГПК и е вдигнал наложените в изпълнителното производство запори и възбрани.

В мотивите му е направена констатация, че по същото има постъпили и неразпределени суми, които не могат да бъдат преведени на правоимащите по причина, че към датата на предаване на архива от ЧСИ В.А. 05.07.2017 г. на ЧСИ К. П. има липса на парични средства в специалната сметка.

Постановлението е връчено на Р. и на другите страни и няма данни да е обжалвано, т.е. влязло е в сила.

Тя с молба от 15.01. 2019 г. е отправила специално искане за възстановяване на сумата от 29 999 лв. С писмо от 24.01.2019 г. връчено на 15.02. 2019 г. й е било отговорено от ЧСИ П., че сумата не може да се възстанови поради липсата на парични средства описана в постановлението, за което ЧСИ П. сигнализирал РП П. и била образувана наказателна преписка № 1474/2018 г. Във връзка с така споменатото прекратяване следва да се посочи, че от момента на извършването му за ЧСИ са отпаднали предпоставките за задържане на получените при осребряването на имуществото на длъжника суми. Те видно от казаното по- горе при липса на извършено разпределение са собственост на длъжника З. Р. би следвало да й бъдат върнати ако разбира се по специалната сметка има нужната наличност.

Във връзка със сумите, които след извършени действия по конкретното изп. дело са постъпвали в специалната сметка следва да се вземат предвид данните от същото и констатациите на в.л. Ш. в приетите пред ПОС експертизи. От тях е видно, че във връзка с споменавана до тук публична продан са извършени плащания на задатъци и доплащане от обявения за купувач на продажната цена. Общо постъпилите суми до момента на предаване на служебния архив от ЧСИ А. на ЧСИ А. са били в размер на 36 299 лв. От тях не е установено да са извършвани тегления и разпореждания до предаването на архива от страна на А. и реално същите са предадени на А.. Той след издаване на постановлението за възлагане е разпоредил връщането на 6 задатъка от по 1050 лв., т.е. на сумата от 6 300 лв. За останалите 29 999 лв. равняващи се на цената на осребрения имот няма данни да е извършено разпореждане възоснова на издадени по делото от някой от тримата ЧСИ актове.

Вещото лице не е констатирало и действия разпореждащи плащания от специалната сметка с посочени в платежно нареждане основания свързани с това изп. дело.

Това от своя страна сочи, че не може да се говори за извършено неправомерно разпореждане отнесено конкретно към получената по изпълнителното дело сума от 29 999 лв.

Това налага да се даде отговор на въпроса е или не е налице извършване на неправомерни разпореждания засегнали общата парична маса по специалната сметка, които поради покриване от последващи постъпления да не са установени веднага и така в един момент да се е създала ситуация да не могат да бъдат удовлетворени подлежащите на разплащане вземания на правоимащите по конкретни висящи изпълнителни дела, респ. на ищцата по настоящето дело.

Тук за яснота е нужно да се спомене, че според заключението на вещото лице след приемане на архива от ЧСИ А. той е открил отделна банкова сметка в Б.Д. имаща характер на специална такава и предназначена за обслужване на делата приети от ЧСИ А.. В нея са прехвърлени наличните по специалните сметки на А. суми.

Съответно при последващото връщане/предаване / на архива на А. през 2017 г. наличните суми от тази сметка в ДСК са прехвърлени по запазената като съществуваща но неизползвана специална сметка на ЧСИ А. в „А.Б.Б.“, клон П. с №•••••••••••••••••••••.

След предаване на архива на ЧСИ П. от негова страна нова специална сметка не е открита, а е продължено да се обслужват делата приети от А. от тази в „А.Б.Б.“, но със сменен вече титуляр.

Към моментите на самото предаване на наличностите по специалните сметки видно от приложените по делото протоколи, за които стана реч по- горе не е правена конкретизация по кои от делата какви суми се намират в тях, т.е. предаването не е било аналитично отчетено дело по дело.

За изясняване на този въпрос и момента на извършване на неправомерно разпореждане и възникване на неоспорената от ответника липса от паричната маса намираща се по специалната сметка на вещото лице пред ПОС е било възложено проследяване на движенията по специалната сметка на ЧСИ А. от 01.01.2015 г. до предаване на архива на ЧСИ А., както и за времето от връщането му до следващото предаване на ЧСИ П.. Проследено е и движението по специална сметка открита от ЧСИ А. за обслужване делата на А. за времето до предаване на архива от А. на А.. Въпреки същото отговор не е даден с обяснението, че при частните съдебни изпълнители приели архива на А. са липсвали или не са представени документи от съответните периоди съдържащи аналитична информация в тези насока.

По тази причина ПАС е възложи допълнителна задача на вещото лице свързана с изследване на иззетия при последното предаване на архива сървър на ЧСИ А. и свалената на магнитни носители информация с оглед възможността там да се намират ел. дневници по чл. 9 от Наредба № 4 за служебните архиви на ЧСИ.

За подпомагане на вещото лице счетоводител дори бе определено вещо лице компютърен специалист. То обаче изрично заяви, че не може да отвори информацията записана на дисковете, нито пък тази съдържаща се в сървъра. Последното е свързано с вида на операционната система на същия и въведените за стартирането й потребителско име и парола. По тази причина достъп до съдържащата се информация на електронни носители и до съответните дневници не бе осъществен, т.е. отговор на споменатия по- горе въпрос не бе даден.

Това обаче не е пречка за решаване на делото на база останалия събран доказателствен материал.

От същия е видно, че при приемане на архива на ЧСИ А. от страна на ЧСИ А., а и в последствие до момента на връщането му от страна на А. не са правени констатации за извършени от А. неправомерни плащания от общата парична маса в специалната сметка довело до покриване на същите от последващи постъпления по същата.

Съответно и ЧСИ А. не е констатирал нарушения от този тип извършени от ЧСИ А. по дела от неговия архив нито при обратното приемане на архива си, нито в последствие в хода на извършване на действия и разплащания по отделните изпълнителни дела до повторното му лишаване от права.

Това съобразено с казаното по- горе води до извод, че ако такива са били извършени е без значение кой от двамата е автора им, защото се е присъединил към перманентно неизпълнение на задълженията за правилното разпределяне и изплащане от специалната сметка обслужваща дела на ЧСИ А.. Констатация за нарушение от този тип не е направена и при приемане на архива от ЧСИ П.. Той обаче е установил такива в хода на изпълнение на задълженията си по приетите от него изпълнителни дела.

Така видно от информацията съдържаща се в сигнали да РП П. той е установил, че по специалната сметка следва да се съдържа неразпределена сума от осребрено през 2012 г. и 2014 г. имущество в размер от общо 540 987, 52 лв., която логично следва да са били налични към момента на предаване на архива на 05.07.2017 г. Предадената по специална сметка сума обаче е била в общ размер от 179 281, 82 лв. и по същата видно от заключението на Ш. не е установено наличие на блокирани суми равняващи се на посочения по- горе размер. Това води до извод за недостиг от 361 705, 70 лв., което говори, че преди 05.07.2017 г. е имало извършени неправомерни разпределения по изп. дела или неправомерни разпореждания от специалната сметка на ЧСИ довели до липса в същата. Тя обаче не е констатирана и отстранена, а поддържана от следващите постъпления и така е засегнала обща парична маса в сметката, вкл. и средствата на ищцата Р.. В тази ситуация за ПАС е логично да се откаже плащане на лицата, чиито средства би следвало да са налични към момента на приемане на архива по причина, че така ще се защитят правата на правоимащите по отношение на сумите получени от осребряванията след 05.07.2017 г. и ще се преустанови започналото от А. неизпълнение на служебни задължения.

Така е процедирал и приелият архива му ЧСК К. П., което води до извод, че ищцата е претърпяла увреждане в размер на сумата от 29 999 лв., която е отказано да й бъде възстановена.

То видно от изложеното по- горе е плод на действията на ЧСИ А., които са продължили до момента на лишаването му от правоспособност на 31.05.2017 г. Този период попада в този, за който действа сключеният с ответника във формата на полица №••••••••••••••• от 01.12.2016 г. застрахователен договор „Професионална отговорност на ЧСИ“, т.е. това обезщетение се явява дължимо от него.

За изплащането му е отправено искане до застрахователя на 15.01.2019 г., но той е отказал. От момента на отправяне на това искане той на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ дължи и лихва за забава. Същата за периода 15.01.2019 г. до 29.04.2020 г. съобразно действаща за периода законна лихва е в размер на за времето до предявяване на иска е в размер на 3916, 85 лв.

Във връзка с изложеното до тук следва да се посочи, че ПАС намира за неоснователно възражението на ответника за изчерпан застрахователен лимит п о сключен във формата на полица №••••••••••••••• от 01.12.2016 г. застрахователен договор „Професионална отговорност на ЧСИ“.

В подкрепа на същото е представено сключено между ответното дружество и „И.“ АД споразумение наименувано съдебна спогодба. С него е уговорено плащане на застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие в срока на действие на процесната полица. По същото обаче ишцата не е страна и не е обвързана от него. Наред с това следва да се има предвид, че в него липсва индивидуализация на самото застрахователно събитие, което е пречка да се направи извод, че извършеното плащане е основателно и противопоставимо на ищцата по процесното дело.

Така изложеното води до извод, че „Д. О.з.“ АД следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 29 999 лв. ведно със законната лихва от 29.04.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3 916, 85 лв. размер на натрупаната законна лихва за забава върху горната главница за периода от 15.01.2019 г. до 29.04.2020 г. В този смисъл е и крайният извод на ПОС и решението му следва да се потвърди, но по изложените в настоящия съдебен акт съображения.

Това от своя страна налага осъждането на застрахователя да заплати на З. Р. и направените от нея в настоящето производство разноски в размер на 3450 лв.

Водим от това съдът