Решение № 1535 от 2.12.2013 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 2099/2013 г.

УВАЖАВА молбата на С.А.Й. с ЕГН••••••••••, ••• и съдебен адрес: гр.И. ул… Общ.И. Обл.П., против Р.А.Р. с ЕГН••••••••••, •••, с правно основание чл.4 от ЗЗДН.

На основание чл.5 ал.1, т.1 от ЗЗДН, ОПРЕДЕЛЯ следната мярка за защита:

ЗАДЪЛЖАВА Р. А. Р. с ЕГН••••••••••, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул….., с друг известен адрес: с.Д. ул.. Общ.Л., ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на С. А.Й. с ЕГН••••••••••, ••• и съдебен адрес: гр.И. ул..Общ.И. Обл.П..

ЗАДЪЛЖАВА Р. А. Р. с ЕГН••••••••••, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О., с друг известен адрес: с.Д.Общ.Л., ДА НАПУСНЕ съвместно обитаваното жилище с С.А.Й. с ЕГН••••••••••, находящо се в гр.Г.О. ул… ЗА СРОК от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, считано от 02.12.2013г.

ЗАБРАНЯВА на Р. А. Р. с ЕГН••••••••••, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О., с друг известен адрес: с.Д. ул.. Общ.Л., ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА до жилището, находящо се в гр.И. ул.. Общ.И. Обл.П., обитавано от З. Р. Й. и С.А.Й. с ЕГН••••••••••, ЗА СРОК от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, считано от 02.12.2013г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С.А.Й. с ЕГН••••••••••, ••• и съдебен адрес: гр.И. ул..Общ.И. Обл.П., против Р.А.Р. с ЕГН••••••••••, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул.., ап.5, с друг известен адрес: с.Д. ул.. Общ.Л., за налагане мерки за защита от домашното насилие по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН – забрана на Р.А.Р. с ЕГН••••••••••, да приближава С.А.Й. с ЕГН••••••••••, детето А.Р. А. с ЕГН•••••••••• и детето С. Р. А.с ЕГН•••••••••• до жилището им в гр.Г.О. ул… за срок от осемнадесет месеца.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С.А.Й. с ЕГН••••••••••, ••• и съдебен адрес: гр.И. ул.”.. Общ.И. Обл.П., за налагане мерки за защита от домашното насилие по чл.5 ал.1 т.4 от ЗЗДН – определяне местоживеенето на детето А.Р.А. с ЕГН•••••••••• и детето С.Р.А. ЕГН•••••••••• при пострадалия родител С.А.Й. с ЕГН••••••••••.

НАЛАГА, на основание чл.15 ал.1 ввр. чл.5 ал.3 от ЗЗДН, на Р.А. Р. с ЕГН••••••••••, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул....., с друг известен адрес: с.Д. ул.… Общ.Л., ГЛОБА в размер на 200.00лв./двеста лева/, по сметка на Районен съд гр.Горна Оряховица в полза на бюджета на съдебната власт, както и 5.00лв./пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Р.А. Р. с ЕГН••••••••••, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул....., с друг известен адрес: с.Д. ул.. Общ.Л., да заплатИ по сметка на Районен съд гр.Горна Оряховица в полза на бюджета на съдебната власт сумата 25.00лв./двадесет и пет лева/, представляваща ДТ на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН ввр. чл.16 от Тарифа за ДТТССГПК, както и 5.00лв./пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд гр.В.Търново.

Обжалването на решението не спира неговото изпълнение.

Препис от заповедта да се връчи на страните, както и да се изпрати на: Началник на РУ”Полиция’ гр.Г.Оряховица и Началник РУ”Полиция” гр.И. за сведение и изпълнение.

Районен съдия:

З А П О В Е Д

гр.Горна Оряховица, 02.12.2013г.

Горнооряховският районен съд, след като констатира, че с решение по гр.дело№2099/2013г. е уважил молбата на С.А.Й. с ЕГН••••••••••, ••• и съдебен адрес: гр.И. ул.”.. Общ.И. Обл.П., против Р. А. Р. с ЕГН••••••••••, •••, с правно основание чл.4 от ЗЗДН, на основание чл.20 ввр. чл.15 ал.2, чл.16 ал.1 и ал.3, чл.21 ал.2 ввр. чл.16 ал.2 и чл.17 ал.2 от ЗЗДН,

З А П О В Я Д В А:

ЗАДЪЛЖАВА Р.А. Р. с ЕГН••••••••••, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О.ул....., с друг известен адрес: с.Д. ул.... Общ.Л., ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на С.А. Й. с ЕГН••••••••••, ••• и съдебен адрес: гр.И. ул... Общ.И. Обл.П..

ЗАДЪЛЖАВА Р.А.Р. с ЕГН••••••••••, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул....., с друг известен адрес: с.Д. ул.... Общ.Л., ДА НАПУСНЕ съвместно обитаваното жилище с С. А.Й. с ЕГН••••••••••, находящо се в гр.Г.О. ул..... ЗА СРОК от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, считано от 02.12.2013г.

ЗАБРАНЯВА на Р.А.Р. с ЕГН••••••••••, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул....., с друг известен адрес: с.Д. ул.... Общ.Л., ДА СЕ ПРИБЛИЖАВА до жилището, находящо се в гр.И. ул… Общ.И. Обл.Плевен, обитавано от С. А. Й. с ЕГН••••••••••, ЗА СРОК от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, считано от 02.12.2013г.

Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.

Да се връчи екземпляр от заповедта за защита на Р.Ал. Р. с ЕГН••••••••••, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О. ул....., с друг известен адрес: с.Д. ул.... Общ.Л., чрез ГОРС.

УВЕДОМЯВА Р.А.Р., че при неизпълнение на заповедта, ще бъде задържан от полицейските органи и ще бъде уведомена незабавно Районна прокуратура Г.Оряховица.

Да се връчат екземпляри от заповедта за защита на: С.Ат. Й.••• и съдебен адрес: гр.И. ул... Общ.И. Обл.П., Началник РУ„Полиция” гр.Г.Оряховица и Началник РУ”Полиция” гр.И., за сведение и изпълнение.

Органите на РУ„Полиция” гр.Г.Оряховица и РУ”Полиция” гр.И. следва да следят за изпълнението на заповедта за защита, като при неизпълнение полицейският орган, констатирал нарушението, следва да задържи нарушителя и да уведоми незабавно органите на прокуратурата.

Обжалването на решението по гр.дело№2099/2013г. на ГОРС не спира изпълнението.

(печат) Районен съдия:

Мотиви към решение по гр.дело№2099/2013г.

по описа на ГОРС

Мотиви

Производството по делото е образувано по молба на С.Ат.Й. с правно основание чл.2 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие/ЗЗДН/ по реда на чл.4 ал.2 от ЗЗДН.

Молителката С. Ат.Й., представлявана в съдебно заседание от адв.Ив.И. от ВТАК, твърди в молбата си, че с Р. А. Р. живеят във фактическо съжителство от 17 години, като имат две деца: А.Р.А. с ЕГН•••••••••• и С.Р.А. ЕГН••••••••••. Твърди, че Р.А. Р. и упражнява системно домашно насилие, изразяващо се в скандали обиди и заплахи. Неколкократно имало случаи в които и удрял шамари, а един път я ударил с юмрук, като и счупи горен зъб. Насилието в дома им битувало от самото начало, като ескалирало особено много след употреба на алкохол от страна на Радев. Повечето скандали били плод на неговата безпочвена ревност, за която се твърди, че молителката не е давала поводи. Почти не излизала от дома си, като се грижила за сина си, който е напълно сляп, има ДЦП и аутизъм, и е напълно безпомощен без нея. На 14.10.2013г. около 15 h 30 min. Радев взел мобилния телефон на молителката и видял един sms, който го провокирал да избухне в скандал, поради ревност. Започнал да я обижда на „курва”, заплашил я с думите: „ще те убия, до довечера си мъртва”. Молителката и дъщеря и напуснали жилището, качили се на влак и отишли в гр.И. при З.Р.Й. ( майка на молителката). Няколко дни по-късно С. А. Й. и З. Р. Й. взели А.Р.А.. Твърди се, че откакто напуснала Р., всекидневно и звънял по мобилния телефон и и отправял обиди и заплахи за живота и здравето на нея и на децата. Последния акт на насилие бил на 08.11.2013г. Сутринта молителката помолила по телефона Р.А.Р. да напусне жилището, за да може да се прибере с децата. Той избухнал(вече бил пиян) и започнал отново да я обижда на „курва”, заплашил я, че тръгва за гр.И., за да я убие нея и децата. На 10.11.2013 г. вечерта около 20 h Радев дошъл в гр.И.. Бил пиян, държал се нагло. Настоявал да му се плати таксито. Опитал се да влезе в жилището, но З. Р. Й. излязла и той се отказал и си тръгнал. Желае да бъде приложена спрямо Р.А.Р. за защита по чл.5 ал.1 т.1, т.2, т.3от ЗЗДН – да се въздържа от извършване на домашно насилие; да бъде отстранен от жилището на адрес: гр.Г.О.ул.., за срок от 18 месеца; -да му се налози забрана да приближава молителката и децата до жилището на адрес: гр.Г.О. ул.., както и до жилището на З.Р. Й., •••, за срок от 18 месеца. На основание чл.5 ал.1 т.4 от ЗЗДН да се определи местожителството на малолетните деца при майката Св.А.Й..

Ответникът Р.А.Р., п ризнава в съдебно заседание извършеното от него деяние. Съжалява за извършеното. Желае да се събере отново със С. А.Й. и децата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на закона, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно се установи, че страните С.Ат.Й. и Р.А. Р. живеят във фактическо съжителство от 17 години, като имат две деца: А.Р.А. с ЕГН•••••••••• и С.Р.А. ЕГН••••••••••. Живеят на адрес: гр.Г.О. ул..

Твърди, че Р.А.Р.и упражнява системно домашно насилие, изразяващо се в скандали обиди и заплахи.

Не се спори от страните, че неколкократно е имало случаи в които Р.А.Р. предизвиквал скандали, съпроводени с обиди и заплахи, в повечето пъти след употреба на алкохол. Понякога е била и употребена и физическа сила. На 14.10.2013г. около 15 h 30 min. Радев взел мобилния телефон на Св. А. Й. и видял едино sms -съобщение, което го провокирало да избухне в скандал, поради ревност. Започнал да я обижда на „курва”, заплашил я с думите: „ще те убия, до довечера си мъртва”. Молителката и дъщеря и напуснали жилището, качили се на влак и отишли в гр.И. при З. Р. Й. ( майка на молителката). Няколко дни по-късно С. А. Й. и З.Р.Й. взели А.Р.А.. На 08.11.2013г. сутринта молителката помолила по телефона Зорка Радкова Йотова по телефона да напусне жилището, за да може да се прибере с децата. В отговор на това, Радев избухнал и започнал отново да я обижда, наричайки я „курва”, заплашил я, че тръгва за гр.И., за да я убие нея и децата.

Към молбата е приложена декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН за извършено домашно насилие от страна на Зо. Ра.Й. в по отношение на С. А. Й.

От страна на молителката са ангажирани гласни доказателства. Св. З.Р.Й.(майка на молителката) твърди, че дъщеря и З.Р. Й. живеят заедно от около 17 години и имат две деца. Напоследък, след завръщането на Р. от Германия е налице обтягане на отношенията между двамата. Дъщеря и С. А. Й. се оплаквала, че Радев след употреба на алкохол я обиждал, отправял закани за убийство към нея и децата. Заради получен sms, станал скандал между двамата, като С.А. Й. с дъщеря си напуснали жилището в гр.Г.О. и дошла в гр.И.. Впоследствие взели и детето А.Р.А.. След два-три дни и З. Р. Й. дошъл късно вечерта, като искал да говори със С. А.Й.. Нищо не бил казал, само поискал пари за таксито. Съдът, кретидира свидетелските показания като непротиворечиви и с останалия доказателствен материал, в т.ч. и признанията на ответника.

На 11.11.2013г С. А. Й. потърсила услугите на, , Център за социална рехабилитация и интеграция за жени и деца, претърпели насилие” - Сдружение “Център Отворена врата” гр.Плевен. По делото е приложен доклад с изх.№455/13.11.2013г. От страна на социалните работници били проведени социални анкети. Предложението на ценгьра за социална рехабилитация и интеграция е за включване на Р.А. Р. в специализирани програми за работа с извършители на насилие, което би се отразило положително за овладяване на агресивността му и би довело до положителна промяна в поведението.

При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Съгласно чл.2 от ЗЗДН „домашно насилие” е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, като текстът очертава и кръга на лицата, които могат да се позовават на извършено насилие спрямо тях и съответно да търсят закрила по реда на този закон. Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗЗДН искането се подава в срок до един месец от акта на домашно насилие. Така посочения преклузивен срок определя и времевите рамки, в които следва да се ограничи съда при произнасянето си. В конкретния случай, видно от съдържанието на обстоятелствената част на молбата актът на домашно насилие е бил на 08.11.2013г., а молбата е заведена на 14.11.2013г., което е в преклузивния срок. Ведно с това с молбата е определен кръга на лицата, спрямо които се иска предприемането на защитните мерки по чл.3 т.2 ввр. чл.8 т.1 от ЗЗДН. Безспорно е, че молителката и ответникът живеят във фактическо съжителство, които обстоятелства ги определят от кръга на лицата, които упражняват и срещу които може да бъде упражнено домашно насилие според чл.3 от ЗЗДН.

Молителката е потърсила защита за упражнено спрямо нея домашно насилие от страна на ответника. Същата е поискала ограничителна мярка за незабавна защита, изразяваща се в задължаване за въздържане от домашно насилие.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 14.10.2013г. и на 08.11.2013г. Р.А. Р. е осъществил акт на психическо насилие над С. Ат. Й.. Според чл.13 ал.1 от ЗЗДН в производството по издаване заповед за защита са допустими всички доказателствени средства по ГПК, като при липса на други доказателства(чл.13 ал.3 от ЗЗДН), заповедта се издава само на основание декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. Съгласно разпределението на тежестта за доказване(чл.154 от ГПК), в тежест на молителката е да докаже по безспорен начин акта на осъществено домашно насилие, в т.ч. и да установи формите му на проявление - физическо или психическо. Към молбата е приложена и изискуемата се по реда на чл.9 ал.3 от ЗЗДН декларация, в която молителката е декларирала, че Р.А. Р. извършил „акт на домашно насилие”. Видно и от съдържащите се в нея/или по-скоро отсъстващи/ реквизити, декларацията има значение на доказателство за заявените с нея факти, което при липса на други доказателства, следва да бъде съобразено от съда при преценка за основателността на молбата. С това си съдържание, декларацията не може сама по себе си да се ползва като доказателство в подкрепа на заявените с молбата по чл.4 и сл. от ЗЗДН обстоятелства, а обсъдена във връзка с останалите доказателства, същата се явява безспорно и категорично потвърдена от последните. Налице са и свидетелски показания, които обсъдени през призмата на чл.172 от ГПК, обективно потвърждават извършеното деяние от страна на Р.А. Р.. Отделен в въпросът, дали пострадалата не е предизвикала ответника с поведението си. От друга страна, налице е и признание на ответника Р. – признание за неизгодни да него факти и обстоятелства.

В случая, не може да се говори за извършено домашно насилие и спрямо малолетните деца. Не може всяка кавга, извършена в присъствието на дете, да се окачествява като домашно насилие. Следва да се отбележи, че по настоящото дело не са установени каквито и да било негативни последици в здравословното или психологическото състояние на децата. Не са ангажирани конкретни данни за поставянето в риск на тяхното развитие, нито може да се квалифицира поведението на бащата като домашно насилие, изразяващо се в принудително ограничаване личната свобода или личен живот на двете деца. В никакъв случай не може да се твърди убедително, че ако и доколко са нарушени права на децата, то това е свързано с реализирано дори и косвено домашно насилие спрямо тях от страна на бащата.

Настоящата инстанция намира, че в конкретния случай се налага да бъдат предприети мерки за защита по смисъла на чл.5 ал.1, т.1 от ЗЗДН. В този смисъл съдът следва да задължи Р.А. Р.: -да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С.Ат. Й.; -да напусне съвместно обитаваното жилище с С.А. Й., находящо се в гр.Г.О. ул....., за срок от четири месеца, считано от 02.12.2013г.; -да му се забрани да приближава жилището, находящо се в гр.И. ул… Общ.И. Обл.П., обитавано от З.Р.Й. и С. Ат. Й., за срок от четири месеца, считано от 02.12.2013г. Тези мерки ще предотвратят възможността от възникването от инциденти, както и евентуално ще спомогне на ответника да преосмисли поведението си, както и ще даде възможност на страните да съумеят да уредят взаимоотношенията си. Съдът намира, че така наложените мерки се адекватни с оглед на упражненото домашно насилие. М ерките по реда на ЗЗДН имат административен характер, поради което не следва да се превръщат чрез съдействието на съда в репресивен механизъм, водещ до злоупотреба с дадени от закона права. Предвидените в закона възможности не следва да бъдат използвани самоцелно за лишаване на ответника от възможност да упражнява права, в т.ч. и реално да ограничава упражняването на родителските права. В тази връзка, следва да се укаже на С. А.Й., че правото, което и предоставя, един закон, не следва да води до злоупотреба при ограничаване правата на Р.А. Р., определени му също по закон и със съдебното решение при осъществяване режима на лични контакти и отношения с децата.

По отношение на искането за прилагане на другата мярка за защита „забрана на извършителя да приближава С. А.Й.и децата А.Р.А. с ЕГН•••••••••• и С.Р.А. ЕГН•••••••••• до жилището им в гр.Г.О. ул....., съдът счита същото за неоснователно. Характерът на разпоредбата чл.21 ал.1 от ЗЗДН при хипотеза на неизпълнение за заповедта в частта да не се извършва домашно насилие би породила желания ефект от въздържание. От друга страна, м ерките по реда на ЗЗДН имат административен характер, поради което не следва да се превръщат чрез съдействието на съда в репресивен механизъм, водещ до злоупотреба с дадени от закона права. Предвидените в закона възможности не следва да бъдат използвани самоцелно за лишаване на ответника от конституционно гарантираните му права на личността, като правото на свободно придвижване, както и по извънреден, а не по предвидения в СК ред реално се ограничават родителските права. Такова ограничаване би било оправдано, само при наличие на категорични и безспорни данни за сериозна опасност за живота и здравето на молителката, какъвто не е настоящият случай. В противен случай вместо да предостави закрила законът ще се превърне в оръдие за прокарване на несправедливи и противоправни ограничения на човешките права.

Съгласно чл.126 ал.1 от СК родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно. Не се установиха важни причини децата да живеят отделно от своята майка. Съдът в настоящия си състав намира, че под „местоживеене” в посочената разпоредба се има предвид определяне при кое лице ще живее детето(при единият от родителите, при роднина, близък или трето лице), а не задължава съда да определи конкретен адрес на пребиваване, доколкото нормата не борави с термина „адрес”, чието съдържание е определено от ЗГР. Отделно от това, съдът намира, че крайно и неподходящо би било налагане на мярка по чл.5 ал.1 т.5 от ЗЗДН, тъй като въпросът относно местоживеенето на всяко от децата следва и може да бъде трайно уреден в един отделен процес относно упражняването на родителските права издръжката и режима на лични контакти.

При този изход на делото в съответствие с изискванията на чл.5 ал.3 от ЗЗДН на Р.А. Р. следва да бъде наложена глоба в размер на 200.00лв.

Р.А. Р. следва да заплати по сметка на Районен съд Г.Оряховица в полза на бюджета на съдебната власт сумата 25.00лв., представляваща ДТ на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН ввр. чл.16 от Тарифа за ДТТССГПК, както и 5.00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.21 ал.1 от ЗЗДН органите на РУ„Полиция” гр.Г.Оряховица и РУ”Полиция” гр.И. следва да следят за изпълнението на заповедта, като при неизпълнение полицейският орган, констатирал нарушението, следва да задържи нарушителя и да уведоми незабавно органите на прокуратурата. Заедно с това на основание чл.21 ал.2 от ЗЗДН Р.А. Р.следва да бъде уведомен, че при неизпълнение на заповедта, ще бъде задържан от полицейските органи.

В съответствие с изискванията на закона настоящата инстанция разпореди препис от заповедта да се връчи на страните, както и да се изпрати на Началник РУ„Полиция” гр.Г.Оряховица и Началник РУ”Полиция” гр.И. за сведение и изпълнение.

Водим от изложените съображения съдът постанови съдебния си акт.

Препис от мотивите на решението да се изпратят на страните.