Решение № 656 от 31.3.2025 г. на Административен съд - Сливен по дело № 95/2025 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. С. С., подадена чрез пълномощник, против Решение № 100 от 23.12.2024 г., постановено по АНД № 429/ 2024 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 00000305-2024/ 11.09.2024 г., издадено от началника на отдел „Охранителна полиция“ в ОД на МВР – Сливен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 55 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ и на основание чл. 82 от ЗЧОД е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, с оглед неправилната цялостна преценка на доказателствения материал по делото, неправилното му съотнасяне към материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че се касае за първо нарушение на ЗЧОД, което наред с причините за извършването му показва, че нарушението по чл. 55 от ЗЧОД е изолирано и разкрива изключително ниска степен на обществена опасност. Счита, че с оглед незначителността на охранявания обществен интерес настоящият случай е маловажен по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 9, ал. 2 от НК и отговорността на жалбоподателя следва да се изключи съгласно чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, и тъй като това не е сторено от наказващия орган, НП е незаконосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Нова Загора. Алтернативно моли съда да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Нова Загора. В съдебно заседание касационният жалбоподател - М. С. С., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище от пълномощник, който моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение. Алтернативно моли съда да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Нова Загора. Ответникът по касационната жалба – Началник на отдел „Охранителна полиция“ в ОД на МВР - Сливен, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище от пълномощник, който заявява, че оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна. Излага становище по същество. Моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Нова Загора. В случай, че насрещната страна претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност и искане за намаляване на размера на разноските в тази им част. Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен дава заключение, че са налице условия решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Видно от установената по делото фактическа обстановка, при планова проверка по Закона за частната охранителна дейност на 09.08.2024 г., по искане на проверяващите С. Ф. и Е. С., колегите им от РУ – Нова Загора извикали мобилен патрул на охранителна фирма „Делта гард“ ЕООД, за му бъде извършена проверка. Пристигнал патрул със служебен автомобил [Марка], модел „CR-V“ с peг. № [рег. номер], който се състоял от един служител на „Делта Гард“ ЕООД - М. С. С., изпълнявайки служебните си задължения по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД в района на общ. Нова Загора. Установено било, че С. е без служебна идентификационна карта със снимка /бадж/ по време на дежурство. За констатираното при проверката на 09.08.2024 г. в 10: 30 часа бил изготвен констативен протокол. Актосъставителят приел, че е нарушена нормата на чл. 55 от ЗЧОД, за което му съставил АУАН серия АД № 130178 от 09.08.2024 г. Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП. За да потвърди обжалваното НП, районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че: НП е издадено от компетентен орган, без да са допуснати съществени процесуални нарушения; описаното в АУАН и в НП нарушение е извършено от санкционираното лице, за което правилно и законосъобразно АНО му е наложил административното наказание глоба в минималния размер. Приел, че не е налице предпоставка за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Изводите на районния съд са правилни. Съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право и се споделят от настоящия съдебен състав. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни. С разпоредбата на чл. 55 от Закон за частната охранителна дейност за ръководителя и изпълнителите на частна охранителна дейност е въведено задължение, при упражняване на дейността си, да носят служебна идентификационна карта със снимка, отличителен знак и униформено облекло, освен в случая по чл. 10, ал. 1. Съгласно нормата на чл. 82 от ЗЧОД за неизпълнение на друго задължение, произтичащо от този закон и подзаконовите нормативни актове, регламентиращи частната охранителна дейност, физическото лице се наказва с глоба, съответно на юридическо лице и едноличен търговец се налага имуществена санкция, в размер от 200 до 500 лв. за всяко отделно нарушение, ако не подлежи на по-тежко наказание. С оглед събраните по делото доказателства, районният съд правилно и обосновано е приел, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно с процесното НП. От доказателствата по делото е установено, че административното нарушение, за което жалбоподателят С. е санкциониран, е извършено. Видно от представения пред районния съд график на охранителния състав на „Делта Гард“ ЕООД, осъществяващ охрана чрез СОТ на територията на общ. Нова Загора за м. август 2024 г., касаторът е осъществявал служебните си задължения като охранител към „Делта Гард“ ЕООД на посочената в процесното НП дата – 09.08.2024 г. По делото не е спорно и, че при проверката е бил без идентификационна карта със снимка – бадж. Показанията на изслушаните пред първоинстанционния съд свидетели – актосъставителя и свидетеля по АУАН потвърждават посоченото в АУАН и в НП. Правилен е формираният от първоинстанционния съд извод, че при издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения, като и не е налице хипотезата на чл. 28 ЗАНН. Липсват данни за обстоятелства, които да отличат нарушението като такова с по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновени административни нарушения от същия вид. Ето защо, по отношение на С. правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 82 ЗЧОД, като му е наложено административно наказание глоба в минимално предвидения от закона размер от 200 лева. При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящият касационен състав намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. По изложените съображения, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен