Решение № 4272 от 12.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 3804/2023 г.

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца Е. Л. Б., чрез адв. П. В., срещу решение № 1266 от 27.01.2023 г. по гр.д. № 48578/2022 г. на СРС, ГО, 33 състав, в частта, с която предявеният от Е. Л. Б. срещу Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ е отхвърлен над сумата 3500 лв. до пълния предявен размер от10000 лв.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че не може да се търси отговорност и да се иска обезвреда от ответника на претърпените от ищеца вреди от извършената му полицейска регистрация. Твърди се също, че при определяне размера на дължимото обезщетение районният съд, в нарушение на чл. 52 ЗЗД, не е отчел обстоятелството, че заради незаконното обвинение ищецът не е бил назначен като служебен министър на енергетиката през 2021 г., а през 2022 г., вместо да бъде назначен на длъжност „Министър“, бил назначен на по-ниска длъжност „Заместник министър“. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявения иск в пълен размер. Претендира се присъждане на направените разноски за разглеждане на делото пред настоящата инстанция.

С отговора на въззивната жалба, подаден от Прокуратурата на Република България, се поддържа правилност на първоинстанционното решение и се иска неговото потвърждаване.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По съществото на спора настоящият състав намира следното:

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, че извършеното деяние не е престъпление или че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, поради идентичност на хипотезите „недоказаност на обвинението” и „деянието не е извършено от лицето”. В този смисъл е т. 7 от ТР № 3/2004г. В посочените хипотези обезщетението за неимуществени вреди обхваща и неимуществените вреди от незаконно задържане под стража, а обезщетението за имуществени вреди от незаконното задържане не се поглъща, а се присъжда самостоятелно /т. 13 от ТР № 3/2004 г./. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер, какъвто орган се явява Прокуратурата на Република България /ТР № 5/15 г. ОСГК/.

В случая искът е доказан по основание. Със сила на пресъдено нещо е разрешен спорът между страните по делото относно наличието на предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, ангажиращи отговорността на ответника, а именно: 1) влязла в сила оправдателна присъда по повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено от него престъпление; 2) претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнатото и поддържано от ответника обвинение. Това е така тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Е. Л. Б., на основание на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ, сумата 3500 лв. В този смисъл, налице са предпоставките за ангажиране отговорността на ответника.

Спорен е въпросът за размера на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. При определянето му, настоящият състав съобрази разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и следните обстоятелства:

• обстоятелството, че престъплението, за извършването на което на ищеца Е. Л. Б. е било повдигнатото и поддържано обвинение, не е било тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК - престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК (видно от постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 22.07.2020 г. по ДП 1226/2020 г. на 1 РУ – СДВР, пр.пр. № 26078/2020 г. на СРС), - вида на взетата по отношение на ищеца с постановлението за привличането му като обвиняем от 22.07.2020 г. по ДП 1226/2020 г. на 1 РУ – СДВР, пр.пр. № 26078/2020 г. на СРС мярка за неотклонение - „Гаранция“ в размер на 1500 лв., както и обстоятелството, че същата е била отменена около месец по-късно с определение от 25.08.2020 г. по НЧД 11209/2020 г. на СРС (което обстоятелство е отделено за безспорно от районния съд с доклада по чл. 146 ГПК);

• обстоятелството, че досъдебното производство е било внесено в съда с предложение за освобождаване на ищеца от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на същия, на основание чл. 78а НК (л. 3 от ДП), като въз основа на това предложение е било образувано наказателно дело от административен характер, а не наказателно дело от общ характер;

• продължителността на наказателното производство срещу ищеца (около 1 година и 8 месеца) - от 22.07.2020 г., датата на предявяване на постановлението за привличане на ищеца като обвиняем (л. 10 от делото на СРС), до 15.04.2022 г., датата на влизане в сила на решението, с което същият е бил оправдан (не се спори, че решението на СРС е влязло в сила на 15.04.2022 г.);

• извършените с участието на ищеца процесуално-следствени действия и проведените с негово участие открити съдебни заседания;

• негативните психични изживявания на ищеца от незаконно повдигнатото му и поддържано обвинение - според свидетелските показания на С. Т. и М.С. вследствие на воденото срещу ищеца наказателно производство същия се е чувствал зле, напрегнат, унижен, обект на скрити подигравки от подчинените му служители, „дистанцира се от хобито, което практикуваше - ветроходство“, съпругата му спряла да излиза заедно с него, тъй като се срамувала и притеснявала заради повдигнатото обвинение;

• общественият статус на ищеца - не се спори, че към 22.07.2020 г. същият е бил член на Стратегическия съвет при президента Р.Р. (л. 29 от делото на СРС);

• широкото отразяване на случая в медиите;

• липсата на негативни отражения и последици в професионалния път на ищеца - със заповед № КВ-534/03.08.2022 г. на министър-председателя Г. Д. Е. Б. е бил назначен за заместник-министър на енергетиката (л. 80 от делото на СРС);

• съдебно минало на ищеца - видно от справка за съдимост от 22.07.2020 г. ищецът е бил осъждан за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 55 НК, като впоследствие е бил реабилитиран;

• възрастта на ищеца;

• обществено-икономическите условия в страната към периода на наказателното преследване (22.07.2020 г. – 15.04.2022 г.) Основателно е оплакването на въззивника за незаконосъобразност на извода на районния съд, че не може да се търси отговорност и да се иска обезвреда от ответника за претърпените от ищеца вреди от извършената му полицейска регистрация по ЗМВР, включваща дактилоскопиране и фотографиране на лицето, тъй като тези вреди не са преки и непосредствени от органите на Прокуратурата на РБ, а са опосредени от действия на други лица (органи на МВР). Въпросът е обсъждан в решение № 201 от 22.07.2016 г. по гр. д. № 1190/2016 г. на ВКС, IV г. о. Със същото е прието, че съгласно чл. 68, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР, полицейските органи извършват полицейската регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено престъпление от общ характер, като за целите на регистрацията полицейските органи събират за лицата личните им данни, дактилоскопират и фотографират лицата и изземват образци за ДНК профил на лицата, а съгласно чл. 68, ал. 5 ЗМВР, когато лицето не съдейства за извършване на регистрацията, то тя се извършва принудително. Полицейската регистрация се снема, когато е извършена в нарушение на закона, наказателното производство е прекратено, приключило е с влязла в сила оправдателна присъда или с освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, както и когато лицето е починало - чл. 68, ал. 5 ЗМВР. Тази уредба на полицейската регистрация сочи, че тя не може да бъде извършена по преценка на органите на МВР, а само в рамките на започнало от Прокуратурата на РБ наказателно преследване за извършено престъпление. Привличането на лицата като обвиняеми за извършено престъпление от общ характер е действие, което се извършва под ръководството и надзора на Прокуратурата на РБ - чл. 219 НПК. Прокуратурата предава лицето на съд с внасянето на обвинителния акт и поддържа обвинението пред съда - чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК; чл. 291, ал. 2, пр. I- во НПК; чл. 318, ал. 1, пр. I-во НПК, тоест от извършването на полицейската регистрация до снемането и, повдигането и поддържането на наказателното преследване е в рамките на правомощията на Прокуратурата на РБ. Регистрацията е част от мерките, които се предприемат срещу лицето, привлечено като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер, поради което, когато наказателното преследване е приключило с оправдателна присъда или с прекратяване на производството поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано, Прокуратурата на Република България носи отговорност по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди и от полицейска регистрация. Обстоятелството, че събираните при регистрацията данни нямат публичен характер не освобождава Прокуратурата на РБ от отговорността и за неимуществени вреди, когато по делото е установено, че самите действия по извършване на регистрацията са причинили душевен дискомфорт на пострадалия от незаконно обвинение. Без правно значение е и че регистрацията сама по себе си няма за цел унижението на лицето - такава цел при наказателното производство няма нито едно от съдопроизводствените действия, но всяко от тях причинява унижение, когато преследването е незаконно.

В случая е установено, че полицейската регистрация също е причинила негативни психични изживявания на ищеца – чувство на унижение от това, че „… ни дърпат и влачат по тези РПУ, взимане на отпечатъци и снимки, като престъпници“, както и че повдигнатото обвинение Не е доказано твърдението на въззивника, че повдигнатото обвинение и полицейската регистрация са били причината до 10.01.2023 г. да не му е бил разрешен достъп до класифицирана информация и от това той да е претърпял неимуществени вреди. Липсата на повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер и на полицейска регистрация не е сред предвидените в чл. 40, ал. 1 ЗЗКИ условия, на които трябва да отговаря едно лице, за да му бъде разрешен достъп до класифицирана информация. В случая няма данни за отказ за достъп до класифицирана информация заради процесното обвинение и полицейска регистрация. Не е доказано такъв достъп да е отказван до 10.01.2023 г. нито причините за това. Наред с изложеното, разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 4 ЗЗКИ предвижда като пречка за разрешаване на достъп до класифицирана информация осъждане на лицето за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, а в случая ищецът е бил осъждан за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 55 НК, като впоследствие е бил реабилитиран.

Недоказано е твърдението, че повдиганото на ищеца обвинение, извършената полицейска регистрация (снета с решение рег. № 328605- 81/03.10.2022 г. на Главния комисар, МВР, ГД „Национална сигурност“ - л. 75 от делото на СРС) и непредоставянето на достъп до класифицирана информация до 10.01.2023 г. са попречили на кариерното развитие на ищеца. Недоказано е, че посочените обстоятелства са били причината през 2021 г. ищецът да не бъде назначен като служебен министър на енергетиката, а през 2022 г., вместо да бъде назначен на длъжност „Министър“, да бъде назначен на по-ниската длъжност „Заместник министър“. Показанията на свидетеля М.С., според които „Беше ми казал, че това обвинение е пречка да бъде назначен като служебен министър преди три служебни правителства.“, не са достатъчни да обосноват подобен извод, тъй като те възпроизвеждат предположения на ищеца. Не са ангажирани други доказателства, установяващи тези твърдения на въззивника.

Съобразявайки всички изложени по-горе обстоятелства и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД настоящият състав намира, че сумата 4000 лв. би обезщетила ищеца за претърпените от него неимуществени вреди.

Съгласно т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС при незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва възниква от датата на влизане в сила на оправдателната присъда за извършеното престъпление, която дата в случая е 15.04.2022 г. Поради това присъждането на законната лихва върху сумата 4000 лв. следва да бъде от 15.04.2022 г. Поради частично съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, обжалваното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която искът по чл. чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ е отхвърлен над сумата 3500 лв. до сумата 4000 лв., като следва да бъде присъдена разликата от 500 лв. В частта, с която искът е отхвърлен над сумата 4000 лв. до сумата 10000 лв. решението следва да бъде потвърдено, включително в частта за разноските.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, Прокуратурата на РБ следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 5 лв. – държавна такса за въззивното производство, а на адв. П. А. В., САК – сумата 100 лв. адвокатско възнаграждение за безплатно предоставената правна помощ и съдействие, изразяваща се в подаване на въззивна жалба, без явяване в открито съдебно заседание, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, съразмерно на уважената част от въззивната жалба.

Воден от горното, съдът