Решение № 2250 от 19.12.2024 г. на Административен съд - Перник по дело № 610/2024 г.

Производството е по реда на Глава ХIХ от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 104, ал. 1 Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. Образувано е по жалба на „••••“ ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от управителя Д. С. М. против Акт за установяване на задължение № 32-482836/19.07.2023 година на главен инспектор в ТД на А. „Митници“, сектор „Обслужване“, отдел „Акцизна дейност“ в ТД „Митница“ [област], потвърден с Решение № РЗАДС-5800-2020/32-577388 от 03.10.2023 година на директора на ТД „Митница“ [област]. В жалбата се навеждат доводи за прогласяване нищожността на Акта за установяване на задължение № 32-482836/19.07.2023 година на главен инспектор в ТД на АМ, сектор „Обслужване“, отдел „Акцизна дейност“ в ТД „Митница“ [област], в качеството му на орган по приходите и на Решение РЗАДС-5800-2020/32-577388 от 03.10.2023г. на директора на ТД „Митница“ [област], поради произнасяне на административните органи в противоречие с влезли в сила решения на съда, като ако в случай. На следващо място, в случай че не е налице нищожност на оспорените административни актове се иска тяхната отмяна като постановени в нарушение на материалния и процесуалния закон, и при несъответствие с целта на закона. В проведеното съдебно заседание на 25.11.2024 година, жалбоподателят редовно призован се представлява от адвокат Б. М. от АК Перник, която моли съда да постанови съдебен акт, с който депозираната жалба да бъде уважена и в съответствие с това да бъде отменен оспореният Акт за установяване на задължение. Пледира прогласяване на нищожността на процесния акт, а в условията на евентуалност моли същият да бъде отменен като издаден в нарушение на материалния и на процесуалния закон и при несъответствие с целта на закона. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски. В проведеното съдебно заседание на 25.11.2024 година ответникът по жалбата - Директорът на Териториална дирекция „Митница“ [област], редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт К. С., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Подборни доводи развива в представени по делото писмени бележки. Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което същият има правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и е насочена срещу индивидуален административен акт, поради което следва да бъде разгледана съобразно изложените в нея доводи. С Наказателно постановление (НП) № 404/2018 година, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 2501/31.05.2018 година на жалбоподателя „••••“ ЕООД, ЕИК ••••, на основание чл. 126, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, е наложена имуществена санкция в размер на 18 308, 68 лева, представляваща двойния размер на дължимия акциз за стоката, предмет на нарушението, и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, е постановено отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението – 14 170, 800 литра нефтопродукт – •••••, без маркиращи вещества, с код по Комбинираната номенклатура (КН) •••••. НП е потвърдено от Районен съд Перник с Решение № 260028 от 24.09.2020 година, постановено по НАХД № 95 по описа на съда за 2019 година. Решението на първоинстанционния съд е обжалвано пред Административен съд – Перник. С Решение № 18/03.02.2021 година, постановено по КАНД № 765/2020 година, Административен съд – Перник е отменил изцяло НП № 404/2018 година. С. З. с № 32-5828/07.01.2022 година, „••••“ ЕООД е поискало връщане на 14 170, 800 литра нефтопродукт – ••••, с код по [рег. номер] ••. На 04.02.2022 година директорът на ТД Митница [област] е отказал връщане на задържаните „тежки масла“ – „••••“, с код по [рег. номер] ••, на основание чл. 106а, ал. 2 от ЗАДС (писмо № 32-39938/04.02.2022 г.). По жалба с № 87457/16.03.2022 година на управителя на „••••“ ЕООД, с Решение № Р-130/32-107098/01.04.2022 година, директорът на А. „Митници“ е потвърдил отказа за връщане на задържаните нефтопродукти. С Решение № 195/28.10.2022 година, постановено по административно дело № 238/2022 година, Административен съд – Перник е отменил Решение № Р-130/32-107098/01.04.2022 година на директора на А. „Митници“ и отказа на директора на ТД Митница [област], обективиран в писмо с № 32-39938/04.02.2022 г., като е изложил доводи за приложимост на чл. 44 ал. 1 от ДОПК при връщане на 14 170, 800 л. акцизни стоки – „тежки масла“ – „••••“ с код по [рег. номер] ••, отнети в полза на държавата с Наказателно постановление № 404/2018 от 28.11.2018 година. С. З. с № 32-418199/02.12.2022 година, управителят на „••••“ ЕООД, е поискал от директора на ТД Митница [област] връщане на 14 170, 800 литра акцизни стоки – „тежки масла“ – „•••• ••••/, по приключило административнонаказателно производство по АНП № 404/2018 година по описа на Митница [община]. В изпълнение на съдебно Решение № 195 от 28.10.2022 година на Административен съд – Перник по административно дело № 238/2022 година, директорът на ТД Митница [област] с Решение № 32-4124/05.01.2023 година е уважил искането на „••••“ ЕООД и е постановил връщането на отнетите стоки на дружеството, като лице от което са иззети и задържани следните акцизни стоки – 14 170, 800 литра нефтопродукт – нефтено масло, в което преобладават неароматни съставки, несъдържащо „биодизел“, отговарящо на изискванията за „тежки масла“ – „газьол“ с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0, 001%, без маркиращи вещества, с код по [рег. номер] 43, след представяне на доказателства, удостоверяващи, че стоките са освободени за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 1 от ЗАДС и дължимият акциз за цялото количество е заплатен или е събран по реда на ДОПК. Във връзка с жалба с № 32-21722/18.01.2023 година, с Решение № Р- 223/28.04.2023 година на директора на А. „Митници“ е отменено Решение № 32-4124/05.01.2023 година на директора на ТД Митница [област], като преписката е върната за произнасяне, съобразно мотивите на отменителното решение. С Решение № 32-482997/19.07.2023 година, директорът на ТД Митница [област] е приел, че за „••••” ЕООД, ЕИК ••••, е налице обоснован правен интерес по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс, като по отношение на установяването на задължение за акциз и преценката на доказателствата за неговото заплащане или обезпечаване са приложими нормите на ЗАДС и ДОПК и тази преценка следва да бъде направена от компетентен орган по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗАДС, във връзка с чл. 7 от ДОПК. С решението е постановено връщане на „••••“ ЕООД, като лице от което са иззети и задържани следните акцизни стоки: 14 170, 800 литра нефтопродукт – •••, в което преобладават неароматни съставки, несъдържащо „••••“, отговарящо на изискванията за „тежки масла“ – „••••“ с тегловно съдържание на •••, без маркиращи вещества, с код по [рег. номер] ••Решението като необжалвано е влязло в законна сила. На 19.07.2023 година главен инспектор в ТД на АМ, сектор „Обслужване“, отдел „Акцизна дейност“ в ТД Митница [област], в качеството му на орган по приходите, съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗАДС е извършил документална проверка за установяване на задължения за акциз на стоки, подлежащи на връщане на „••••“ ЕООД, ЕИК •••• – 14 170, 800 литра нефтопродукт – нефтено масло, в което преобладават неароматни съставки, несъдържащо „биодизел“, отговарящо на изискванията за „тежки масла“ – „••••“, с тегловно съдържание на ••••, без маркиращи вещества, с код по [рег. номер] •• В резултат на проверката с процесния АУЗ № 32-482836/19.07.2023 година на „••••“ ЕООД, ЕИК ••••, са установени задължения за заплащане на акциз в размер на 9 154, 34 (девет хиляди сто петдесет и четири лева и 34 ст.). Този резултат е обжалван пред директора на ТД „Митница“ [област], който с Решение № РЗАДС-5800-2020/32-577388 от 03.10.2023 година е потвърдил оспорения пред него АУЗ, предмет на контрол в настоящото съдебно производство. Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, приложима в настоящото производство по препращане от чл. 144, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт (в случая на АУЗ), като съобразява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. При извършената проверка, касаеща валидността на акта, с оглед обхвата на посочената норма, съдът намира, че оспорения акт е издаден материално компетентно лице, а именно Ю. В. В. на длъжност „Г. инспектор“ в ТД на АМ, сектор „Обслужване“, отдел „Акцизна дейност“ в ТД „Митница“ [област]. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания на чл. 146, т. 1 от АПК. Съдът намира, че в производството по издаване на акта е спазена установената форма, както и не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Оспореният административен акт е материално незаконосъобразен, поради следното: За разрешаването на настоящия спор е необходимо да се съобрази следното: Актът за установяване на задължения № 32-482836 от 19.07.2023 година, както и Решение № РЗАДС-5800-2020/32-577388 от 03.10.2023 година на директора на ТД „Митница“ [област], с което се потвърждава, напълно възпроизвеждат фактическата обстановка в отмененото изцяло Наказателно постановление № 404/2018 година с Решение № 18/03.02.2021 година, постановено по КАНД № 765/2020 година по описа на Административен съд – Перник. Еднозначно и непоколебимо е решен въпросът относно налице ли е нарушение на нормата на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, съответно дължимостта на двойния размер на установения акциз, както и вещите предмет на нарушението. В изпълнение на посочения съдебен акт стоките, предмет на нарушение са предадени във фактическата власт на дружеството – жалбоподател без каквито и да е условия и без установяване и начисляване на акциз, видно от Приемно – предавателен протокол № 21 от 01.11.2023 година. В подкрепа на изложеното е и Решение № 32-4124/05.01.2023 година на директорът на ТД Митница [област], с което се уважава искането за връщане на вещите, които са отнети, след представяне на доказателства, че стоките са освободени на основание чл. 20, ал. 1 от ЗАДС и дължимия акциз е заплатен изцяло или е събран по реда на ДОПК, т.е. горестоящия орган приема, че дължимия акциз е заплатен. От друга страна по делото е безспорно от представените писмени доказателства /фактури/, които не са оспорени от ответника, че акцизът за горивото е заплатен, поради което не се дължи повторно заплащане на същия акциз, с оглед на който факт е и посоченото решение на директора на ТД Митница [област]. В случая е недопустимо ответника повторно да установява задължения за заплащане на дължим акциз върху същото това гориво и да ги вменява на дружество – жалбоподател. В допълнение следва да се уточни, че в Решение № РЗАДС - 5800-2020/32-577388 от 03.10.2023 година на директора на ТД Митница [област], горестоящия административен орган на стр. 11 установява, че производство е по реда на чл. 70, във връзка с чл. 44 от ДОПК – връщане на веществени доказателства, като в случая няма освобождаване за потребление на акцизни стоки за потребление, за да възникне задължение за заплащане на акциз по смисъла на чл. 20 от ЗАДС. В случая се касае за връщане на иззети доказателства, за които акцизът е начислен и заплатен. По изложените съображения жалбата против Акт за установяване на задължение № 32-482836/19.07.2023 година на главен инспектор в ТД на А. „Митници“, сектор „Обслужване“, отдел „Акцизна дейност“ в ТД „Митница“ [област], потвърден с Решение № РЗАДС-5800-2020/32-577388 от 03.10.2023 година на директора на ТД „Митница“ [област] е основателна, поради което оспорения акт като незаконосъобразен следва да бъде отменен. Относно разноските: При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1, предложение първо от ДОПК, на жалбоподателя се следва присъждане на сторените разноски в производството в общ размер на 5 265 лева, от които 50 лева платена държавна такса, платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 215 лева по административно дело № 474/2023 година на настоящия съд, платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева по административно дело № 3 881/2024 година по описа на Върховен административен съд и платено адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лева по настоящото административно дело. С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник