Решение № 81 от 15.3.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 496/2023 г.

производството по несъстоятелност. Съгласно нормата на чл. 735, ал. 1 ТЗ, производството по несъстоятелност се прекратява от съда с решение, когато са изплатени задълженията или когато масата на несъстоятелността е изчерпана. Решението по чл. 735, ал. 1 ТЗ е акт за приключване на производството по несъстоятелност и с него съдът не разрешава правен спор, а констатира осъществяване на фактическия състав за прекратяване на производството по несъстоятелност. Решението по чл. 735, ал. 1 ТЗ съдържа на първо място постановление за прекратяване на производството по несъстоятелност, на второ място постановява прекратяване правомощията на синдика, на трето място съдът съгласно чл. 737 ТЗ разпорежда на синдика да депозира в банка сумите, които са заделени при окончателното разпределение за неполучените вземания, на четвърто съдът указва прекратяване действието на общата възбрана, съответно запор, наложени съгласно чл. 711, ал. 1 т. 2 ТЗ с влизане на решението в сила. На последно място съдът постановява или възстановяване на правомощията на органите на длъжника, или заличаване на търговеца. Когато производството се прекратява поради изплащане на задълженията и е останало имущество, длъжникът не се заличава, а за него отпадат последиците, настъпили с обявяването му в несъстоятелност. Заличаване се постановява безусловно, когато производството се прекратява поради изчерпване масата на несъстоятелността. В изпълнение на влязло в сила решение по чл. 735, ал. 1 ТЗ, в което е постановено заличаване на търговеца, длъжностното лице извършва вписване, като едва в този момент юридическото лице изгубва своята правосубектност. Коститутивният ефект на заличаването предпоставя края на юридическото лице по аргумент на противното от чл. 67 ТЗ като вписването в търговския регистър на постановеното заличаване на търговеца на основание чл. 735, ал. 2 ТЗ като правна последица от прекратяването на производството по несъстоятелност представлява завършващо действие на това производство, след което юридическото лице престава да съществува (в този смисъл определение № 129 от 19.02.2015 г. постановено по ч.т.д. № 86/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о.). В този смисъл, както и от систематичното тълкуване на текстовете на чл. 735, ал. 1 ТЗ и чл. 252, ал. 1 т. 3 ТЗ, се прави извод, че в открито производство по несъстоятелност загубата на правосубектност на търговското дружество настъпва едва с решението по чл. 735, ал. 1 ТЗ и конститутивният ефект на вписването на влезлия в сила съдебен акт. С оглед изложеното обосновано следва да се приеме, че обявяването на длъжника в несъстоятелност не влече след себе си неговото заличаване, а едва след вписването на последното обстоятелство настъпва факта на смъртта на юридическото лице като субект на правото. Следователно „Строителна механизация“ АД (в несъстоятелност) към настоящият момент продължава да съществува като правен субект, въпреки взетото решение за осребряване на имущество на несъстоятелния търговец. Поради това сключеният между него и ищцовото дружество договор за консорциум не е прекратен. Както се посочи, с постановяване на решение № 50112 от 06.01.2023 г. по т.д. № 2499/2019 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о. е решен окончателно въпроса за наличието на активна солидарност между съдружниците в консорциума, възникнала в резултат на сключения на 08.01.2013 г. между консорциума и ответника договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен. С оглед на това всеки от съдружниците в ДЗЗД "СМ Секисуи Европа“ разполага с активна легитимация да претендира изпълнение по договора за възлагане на обществената поръчка. В този смисъл създаденият по реда на чл. 367 ЗЗД консорциум при неговото прекратяване поради откриване на производство по несъстоятелност за някой от участниците в него не води до отпадане на задълженията на посочения за негов лидер съдружник да предприеме надлежните действия по защита на имуществените права на ДЗЗД. Нещо повече, с оглед възложените му управленски и представителни функции и съответния на това риск от потенциални искове за вреди дължи да направи необходимото, за да запази интересите на другия съдружник, изпаднал в несъстоятелност, в принадлежния му дял по чл. 361 ЗЗД. Такова действие по управление, запазване и защита на имуществените права на ДЗЗД, формиращи ликвидационните дялове на съдружниците, се явяват и предявените от съдружника „Ар ти ай финанс” ГмБх искове за дължимото от ответника възнаграждение по процесната изработка. Мандатната природа на задълженията на управляващия съдружник относно имуществото от ликвидационните дялове в прекратения консорциум изисква от същия, съгласно правилото на чл. 291 ЗЗД, да предприеме всички необходими действия за запазване на своите и интересите на другите съдружници. Този извод намира подкрепа и в разпоредбите на чл. 360 и чл. 364 ЗЗД, уреждащи управлението на имуществените права, придобити в дейността на консорциума. Следователно, довода на въззивника, че с прекратяването в условията на чл. 363, б. „в” ЗЗД на ДЗЗД „СМ Секисуи Европа” по причина на откритото за съдружника „Строителна механизация” АД производство по несъстоятелност, се прекратява възможността на управляващия съдружник „Ар ти ай финанс” ГмБх да предяви исковете за дължимото от възложителя възнаграждение за изпълнената от консорциума СМР, е правно необоснован. Въззивникът не е навел други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл. 269, изр.2 ГПК. Въз основа на горните изводи относно липсата на защитим интерес на възложителя на изработката по отношение на дължимото от него за изработеното от ДЗЗД „СМ Секисуи Европа” възнаграждение и относно необосноваността на възражението, че с прекратяването консорциума поради откритото за „Строителна механизация” АД производство по несъстоятелност отпада възможността управляващия съдружник „Ар ти ай финанс” ГмБх да води искове за възнаграждението, дължимо за изработеното, настоящият въззивен съдебен състав намира въззивната жалба на необоснована, а отсъждането от първоинстанционния съд в полза на процесните искове за правилно. По разноските: С оглед този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, претенцията на ищеца – въззиваема страна за осъждане на ответното дружество да му заплати направените разноски за въззивното производство се преценява като основателна. Съобразно списъка по чл.80 ГПК ищеца претендира разноски в размер на 5852, 12 лв. (л.70 от делото). Страната не е изпълнила задължението си да представи договор за правна помощ с уговорен размер и начин за плащане на хонорара, а и от приложените писмени доказателства – единствено извлечение от сметка на адвокатското дружество (липсва посочената фактура) не се установяват релевантните обстоятелства. Съгласно т. 1 от ТД № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова плащане, то следва да бъде документално установено със съответни банкови документи, които го удостоверяват. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка. В случая не е представен договор за правна помощ (вкл. пред първа инстанция), за да удостовери посочените по-горе обстоятелства съгласно чл. 78 ГПК, а не е представена и фактурата, посочена в списъка на страната. Представеното банково извлечение, поради извършеното заличаване в съдържанието, не позволява привръзка с настоящия спор (на съда е служебно известна висящността на още пет идентични спора). Поради изложеното, не може да бъде направен извод за договорено и изплатено за въззивното производство възнаграждение, а това прави безпредметно и невъзможно обсъждане и на релевираното от насрещната страна възражение за прекомерност съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК. Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК, съдебният състав на Варненски апелативен съд