Решение № 260089 от 20.5.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2822/2017 г.

Р Е Ш Е Н И Е № град София, 20 май 2024 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI -14 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година, в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА Секретар: Капка Лозева като разгледа докладваното от съдията Георгиева гражд.дело № 2822 по описа за 2017 година, съобрази, че: Софийският градски съд е сезиран с осъдителен иск, предявен от „К.Х.Т.БГ“ ЕООД (н.), чрез синдика против Д.И. за осъждането му да заплати сумата от 143 000 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в липса на парични средства на търговското дружество, от които 5 000 лв. по банкови сметки и 138 000 лв. в брой в касата на дружеството, с твърдения, че тези парични средства са отразени в счетоводен баланс към 31.12.2013 г., но не са предадени от ответника, който е управител на търговското дружество и че не е изпълнил задълженията си по чл. 640, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Ответникът, чрез особения представител, оспорва иска като твърди, че не е доказано наличието на суми в каса и по банковите сметки на дружеството, които не са предадени, както и причиняването на имуществени вреди на търговското дружество в същия размер, по вина на ответника. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните поотделно и в съвкупност, прие за установено следното: С решение № 1024 от 10.06.2016 г. постановено по т.д.№ 1968/2015 г. по описа на СГС, ТО, VI -12 състав е обявена неплатежоспособността на „К.Х.Т.“ ЕООД и е открито производство по несъстоятелност на дружеството, обявен е в несъстоятелност и е прекратена дейността му. Назначеният с решение от 22.06.2017 г. временен синдик е отправил покана от 27.06.2017 г. до управителя на дружеството Д.И. да предостави информация по чл.640 и сл. от ТЗ, но същата е върната като невръчена. Съгласно разпоредбата на чл.640 от ТЗ, наред с типичните задължения, които възникват за управителя при изпълнение на дейността му по организиране на стопанската дейност на търговеца, е предвидено, че в хипотезата, в която по отношение на дружеството, което той управлява, е открито производство по несъстоятелност в негова тежест възникват и специални задължения, които са със следното съдържание: 1) управителят е длъжен в 14-дневен срок от датата на откриване на производството по несъстоятелност да предостави на съда и на синдика необходимата информация във връзка с дейността на предприятието на длъжника и за имуществото му, списък на плащанията в брой или чрез банков превод, които надвишават 1200 лв. и са извършени в срок от 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, списък на извършените плащания от длъжника на свързани с него лица за срок от една година преди началната дата на неплатежоспособността, нотариално заверена декларация, в която посочва отделните вещи, имуществени права и вземания, имената и адресите на длъжниците си ( чл. 640, ал. 1 ТЗ ), както и 2 ) управителят е длъжен да предостави на съда или синдика в 7-дневен срок от писменото им искане информация относно състоянието на имуществото и търговската си дейност към датата на поискването, както и всички свързани с това документи ( чл. 640, ал. 2 ТЗ ). Безспорно е, че управителят не е предоставил търговските книги на дружеството, информация за дейността на предприятието и имуществото на дружеството, декларация за касова наличност списък на банковите сметки и др., нито е предал парични средства отразени в баланса към 31.12.2013 г. Твърденията на ищеца са, че такива парични средства отразени в представения счетоводен баланс са били налични, но са били разходвани без основание от ответника. От справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството се установява, че с договор за продажба на дружествени дялове от 28.07.2014 г., вписан на 18.08.2014 г. правото на собственост върху дяловете от капитала на дружеството е прехвърлено на ответника Д.И. и той е вписан като управител. В ТРРЮЛНЦ не е обявен ГФО за 2014 г., нито за предходни години. От показанията на свид.Б.С. – управител на „К.Х.Т.БГ“ ЕООД (н.), освободен с решение на едноличния собственик на капитала от 28.07.2014 г., е видно, че счетоводния баланс към 31.12.2013 г. е бил съставен и подписан и както е посочено в него дружеството е разполагало с такива парични средства. Тези показания обаче се опровергават от показанията на свид.Д. и свид.Н. Н., както и от извлеченията от банковите сметки на дружеството и заключението на съдебно счетоводната експертиза, от чиято съвкупна преценка се установява, че: дружеството е имало открити банкови сметки в „Общинска банка“ АД, „А.Б. Б.“ АД и „Търговска Банка Д“ АД, които обаче или не са били открити към момента на съставянето на счетоводния баланс към 31.12.2013 г., или са били вече несъществуващи в последващи периоди още преди прехвърлянето на капитала на дружеството на ответника и избирането му за управител (28.07.2014 г.) и вписването му (18.08.2014 г.). Относно разплащателните сметки на „К.Х.Т.- БГ“ ЕООД в „Търговска банка“АД вещото лице изяснява, че ищецът е имал три открити разплащателни сметки (в лева, в щатски долари и в евро), открити на 23.06.2014 г. и закрити на 31.07.2014 г. Единствен разпоредител със средствата по тези банкови сметки е бил Б.Г.С.. В „КТБ“ АД ищецът също е имал три банкови сметки, чиято наличност и движение са посочени в заключението – л.10, в незначителни размери. Единствено по банковата сметка в лева IBAN: •••, към 31.12.2013 г., наличността на парични средства по разплащателна сметка е била в размер на 3 500, 56 лв. В периода 31.12.2013 г. - 14.01.2014 г. по сметката са постъпвали суми с основания: „ По договори за заем, плащане по тристр.споразумение “ с общ размер 1 309 000, 00 лв. Наличността по сметката от 3 500, 56 лв. към 31.12.2013 г. е изразходена до 145, 61 лв. на 14.01.2014 г. чрез извършени плащания от сметката с основания: „ За стоки, акция по декларация с получател Териториално Митническо Управление Пловдив “. Към 28.07.2014 г. и към 18.08.2014 г., наличността на парични средства по тази разплащателна сметка в лева е била една и съща в размер на 42, 50 лв. и не е имало движение между двете дати. В периода от 31.12.2013 г. до 18.08.2014 г. от сметката в лева са извършвани разпоредителни действия, както следва: от банката- служебно за плащане на такси; от дружеството-ищец по нареждане на преводи от сметката с наличните парични средства от сметката. От извършената проверка при „КТБ“ АД вещото лице е установило, че от откриване на банковите сметки до 19.08.2014 г., спесимен за разпореждане със средства по сметките е имало лицето Б.Г.С.. На 19.08.2014 г., по информация от Търговския регистър, служебно от „КТБ“ АД е въведен като разпоредител със сметките лицето Д.И., от гр. Скопие, Република Македония в качеството му на управител и собственик на капитала, като в банката не е бил представен спесимен от подписа му. За установяване на спорния по делото въпрос дали към 31.12.2013 г. дружеството е имало парични средства в общ размер на 143 000 лв., от които: в банкови сметки 5000 лв. и 138 000 лв. на каса, в какъвто смисъл е било заключението на съдебно финансово икономическата експертиза, изслушана в производството по несъстоятелност, което се установявало от счетоводен баланс към 31.12.2013 г., по делото са събрани писмени доказателства и изслушана съдебно счетоводна експертиза, от съвкупната преценка на които се установи, че: В представеното копие от счетоводен баланс към 31.12.2013 г. е отразено, че към тази дата търговското дружеството е имало актив в размер на 143 000 лв., от които 138 000 лв. в касова наличност и 5000 лв. в наличности по банкови сметки. От събраните по делото доказателства - писмени и гласни, обсъдени по-горе, по делото се установи обаче, че счетоводния баланс не отразява вярно тези обстоятелства и такива средства не е имало в касова наличност. Също така се установи, че с паричните средства по банковите сметки на „К.Х.Т.- БГ“ ЕООД, са били извършени разпорежданията по дати, сметки и суми, посочени в заключението на вещото лице в табл. 1- табл.4 и в отговор на задача №2, но не от ответника, а от предходния управител или служебно от банките. Също така се установи, че към датата на разпорежданията ответникът Д.И. не е бил едноличен собственик на капитала и не е бил вписан като управител. По делото липсват доказателства да са приети ГФО за този период, нито те са публикувани и каквито и да е било данни за наличието на средства в касата на дружеството и за предаването им на ответника. С показанията си свид.Б.С. установи, че не е предавал архив или парични средства на ответника, нито го познава или се е срещал с него. Показанията му, че по негово предположение в касата на дружеството е трябвало да има налични парични средства, както е отразено в счетоводния баланс, се опровергават от всички събрани по делото доказателства в т.ч. и показанията на свид. С. Д.. и свид.Н. Н.. Те установяват, че дружеството е работило със средства от „КТБ“АД и разплащанията са ставали изцяло по банков път, целеви, за закупуване на гориво от предварително посочени доставчици и е почти изключено плащане в брой и наличието на значителна сума в касата. При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за неоснователен. Съгласно чл. 45 от Закона за задълженията и договорите всеки, който е причинил виновно вреди на другиго, е длъжен да ги поправи. За да възникне основание за обезщетение при причиняване на вреди, е необходимо вредата да е резултат от противоправно и виновно поведение на ответника, каквото по делото категорично не бе установено. Твърденията на ищеца са, че парични средства отразени в представения счетоводен баланс към 31.12.2013 г. липсват, те са били налични и са били разходвани без основание от ответника, но както се посочи по –горе, той не е извършвал каквито и да е разпореждания с парични суми в касова наличност или по банкови сметки. Не се установи и настъпването на вреди, изразяващи се в липси на парични средства от банкови сметки и каса на търговското дружество, с които се твърди ответникът да се е разпоредил неправомерно, нито пък наличието на причинно-следствена връзка помежду им. С оглед на горното, съдът намира, че липсват елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от неоснователното разходване на парични средства е изцяло недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Следва да бъде осъден ищеца да заплати разноски за възнаграждение на особен представител на ответника назначен на основание чл.47, ал.6 от ГПК адвокат М.В.Л. в размер на 2195 лв. и за възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лв., в полза на бюджета на СГС. Водим от горното, съдът