Решение № 521 от 18.5.2023 г. на Административен съд - Бургас по дело № 446/2023 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Заместник директор на ТД на НАП гр.Бургас против решение № 101/13.02.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 4561/2022 г. по описа на Районен съд Бургас. Счита решението за неправилно. Не споделя изводите на съда за допуснати в административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения и излага доводи за съставомерност на деянието. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Ответникът – „Прима – 2000 – заложна къща“ ЕООД с ЕИК 102648598 със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Лермонтов“ №30 представлявано от управителя А.Н.Д., прави искане да се отхвърли касационната жалба и да се присъдят направените по делото разноски. Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас, редовно уведомен, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт. Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Районен съд Бургас е отменил наказателно постановление № 1930-F662367/18.07.2022 г., издадено от заместник-директора на ТД на НАП гр.Бургас, с което на „Прима – 2000 – заложна къща“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на санкционираното дружество, предвид липсата в АУАН и в НП на съществени реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество е обосновал извод за несъставомерност на деянието и ангажиране отговорността на търговеца на базата на предположения и при неизяснена фактическа обстановка, с оглед на което е отменил издаденото наказателно постановление. Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. Възраженията на касатора са неоснователни. С издаденото наказателно постановление на „Прима – 2000 – заложна къща“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл.18, ал.6 от Валутния закон, за това, че при извършена проверка на 30.03.2022 г. в посочен обект в гр.Бургас, са изложени на витрината за продажба изделия от злато с титър 585, на които няма поставен български държавен знак, съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 3, т. 2 от НУРВРИДЛКОДДПСБМСКИТЗ. Посочено, е че липсата на държавен знак е констатирана на 3 бр. златни медальони с посочено общо тегло и 1 брой златен пръстен с посочено тегло, като се сочи, че те са подробно описани в съставения протокол за проверка № 0420245/30.03.2022 г. и приложения опис към него. Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на Районния съд, изложени в обжалваното решение и на основание чл.221, ал.2, изр.второ от АПК препраща към тях. Неоснователни са възраженията на касатора, че процесните стоки са надлежно индивидуализирани. Видно от представените по делото протокол за проверка № 0420245/30.03.2022 г., приложения опис към него и удостоверенията издадени от лабораторията извършила тяхната проверка, в тях са посочени общо 8 медальона, който са индивидуализирани надлежно единствено в съставения опис, посредством техния грамаж и посочен номер по ред, но само по отношение на три от медальоните е установено, че нямат видима марка, като не става ясно, кои точно са тези три медальона. Съответно в наказателното постановление е посочен общ грамаж на тези медальони, като също не става ясно кои точно са тези три медальона от общо иззетите осем. Неправилно в мотивите на решението си първоинстанционния съд е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Съгласно чл.18, ал.12 от Валутния закон, АУАН по ал.1, 4, 5 и ал.7, т.1 се съставят от оправомощени от министъра на финансите длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица. Когато нарушението е извършено от лице по чл. 13, ал. 1, АУАН по ал. 6 и ал. 7, т. 2 се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или от оправомощени от него длъжностни лица. Както беше посочено, с издаденото наказателно постановление дружеството е санкционирано на основание чл.18, ал.6 от Валутния закон, поради което и с оглед нормата на чл.18, ал.12 от ВЗ, компетентен да издаде наказателното постановление е изпълнителния директор на НАП или оправомощено от него лице. В случая, наказателното постановление е издадено от заместник – директора на ТД на НАП гр.Бургас, като в него е посочено, че той е оправомощен със заповед № ЗМФ-644/28.08.2020г. на Министъра на финансите. По делото липсват доказателства изпълнителния директор на НАП да е упълномощил заместник – директора на ТД на НАП Бургас да издава наказателни постановления от категорията на настоящото. На следващо място и самата заповед № ЗМФ-644/28.08.2020г. на Министъра на финансите, също не оправомощава заместник – директора на ТД на НАП гр.Бургас да издава наказателни постановление по чл.18, ал.6 от ВЗ. Съгласно т.3 от заповедта, министърът определя териториалните директори на НАП, техните заместници, директора на Дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ при ТД на НАП София да издават наказателни постановления за налагане на административни наказания за нарушения по чл.18, ал.1 във вр. с чл.16, ал.6, както и за нарушения на чл.18, ал.4, 5 и 7, т.1 от Валутния закон и нормативните актове по неговото прилагане, постановления за прекратяване на изпълнението на административните наказания и принудителните административни мерки по чл.18, ал.10 от Валутния закон, както ида прилагат мерките за въздействие по чл.17, т.1, буква „а“ и буква „б“ от Валутния закон. Хипотезата на чл.18, ал.6 от ВЗ, не е изброена сред хипотезите, описани в т.3 на заповед № ЗМФ-644/2020г. С оглед на изложеното, по делото не се установява наказващият орган да е притежавал нормативно определени или делегирани правомощия към датата на издаване на процесното наказателно постановление, които да му дадат право в ролята на наказващ орган да налага наказания за административни нарушения, квалифицирани по чл.18, ал.6 от Валутния закон. Ето защо, наказателното постановление е незаконосъобразно и защото е издадено от некомпетентен орган. При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.143, ал.1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 528, 00 лева с ДДС (440, 00 лева без ДДС), който размер се явява минималния предвиден с оглед нормите на чл.7, ал.2, т.2, във връзка с чл.18, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. и направеното възражение за неговата прекомерност е неоснователно. С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, обжалваното решение, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав