Решение № 2291 от 20.12.2017 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2251/2017 г.
Административен съд - ПловдивАдминистративно20.12.2017 г.докладчик АЛЕКСАНДЪР АНТОНОВ МИТРЕВ
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.К.Т. ••••••, ЕГН: ••••••••••, чрез адв. Д. против Решение № 2153-15-134/17.07.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 151-004296-1 от 02.06.2017 г. на Ръководителя на “ОБ” в ТП на НОИ - гр. Пловдив. ОСЪЖДА Н.К.Т. ••••••, ЕГН: •••••••••• да заплати на ТП на НОИ – гр. Пловдив разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв. /сто лева/. Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България. СЪДИЯ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1 18 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по постъпила жалба на Н.К.Т. ••••••, ЕГН: ••••••••••, чрез адв. Д. против Решение № 2153-15-134/17.07.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № 151-004296-1 от 02.06.2017 г. на Ръководителя на “ОБ” в ТП на НОИ - гр. Пловдив. В жалбата се посочва, че обжалваното мотивирано решение е незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени изцяло обжалваното мотивирано решение, както и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на деловодни разноски. Ответникът – д иректор ът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез упълномощен процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното мотивирано решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Със заявление вх. № 151-00-4296/16.05.2017 г. Т. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица, като е посочил, че правоотношението му с работодател във Великобритания е прекратено, считано от 18.02.2017 г. и следва да му бъде отпуснато обезщетение при прилагане разпоредбите на чл. 61 – 65 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за координация на системите за социална сигурно и разпоредбите на чл. 54а – 54б от КСО. Към заявлението не е приложен официален документ (преносим документ U 1/ E 301 ) от компетентните органи във Великобритания за удостоверяване на осигурителни периоди, доход и причина за прекратяване на правоотношението, поради на което на лицето е указано, че следва да представи документи за осигурителния си стаж във Великобритания. В изпълнение на указанията, на 26.05.2017 г. жалбоподателя е представил документ ПД U 1 за удостоверяване на осигурителни периоди, доход и причина за прекратяване на правоотношението, издаден от компетентните органи на Великобритания на 09.05.2017 г. Тъй като вписаната в документа информация, касаеща получавания от лицето доход, не съответства на удостоверения период на осигурена заетост, от заявителя е попълнено заявление до дирекция „ЕРМД“ – НОИ – гр. София за изискване на формуляр СЕД U 004 и декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65
от Регламент (ЕО) № 883/2004г. Извършена е автоматична проверка на подадените от лицата данни в регистрите на НАП, Агенция по заетостта и НОИ с цел установяване на съответствието на лицата с разпоредбата на чл. 54а от КСО, при която е установено, че в Регистъра на осигурените лица на НАП за Т. има подадено осигуряване в периода от 25.03.2017 г. до 27.03.2017 г. включително от Община Стамболийски, в качеството й на осигурител, за осъществявана дейност като член на секционна избирателна комисия (СИК) в произведените на 26.03.2017 г. избори за президент на Република България. Компетентните органи са направили извод, че на основание разпоредбата на чл. 97, ал. 5 от Изборния кодекс членовете на СИК, за времето, необходимо за работата им в съответната комисия, се осигуряват като лица, упражняващи трудова дейност на изборна длъжност. Тъй като подаденото заявление за отпускане на ПОБ е от 16.05.2017 г. за правопораждащо основание за отпускането на обезщетението е прието прекратяването на осигуряване като член на СИК, считано от 28.03.2017 г. При проверката са съобразени разпоредбите на чл. 61 от Регламент (ЕО) № 833/2004 г. и на чл. 54а, ал. 2, т. 4 от КСО за допустимо сумиране на осигурителни периоди, положени съгласно законодателството на няколко държави членкки, с цел покриване на изискването за внесени или дължими осигурителни вноски за безработица най-малко 9 месеца през последните 15 месеца. Съгласно разпоредбата на чл. 62, пар. 2, във връзка с пар. 1 от Регламента при прилагане на българското законодателство, което предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава членка, се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалният доход, получавани от лицето при последната му работа по трудово правоотношение. Това означава, че размерът на обезщетението се изчислява без да се взема предвид среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход за законоустановения по българското законодателство 24-месечен период преди датата на прекратяване на осигуряването, а единствено среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход от последната заетост, независимо от продължителността й, но не повече от 24 месеца. При несъмнено установените факти, че че последната осигурена заетост на жалбоподателя преди регистрацията му за ползване на парично обезщетение за безработица е в Република България за периода от 25.03.2017 г. до 27.03.2017 г. включително, компетентните органи са пристъпили към определяне на обезщетението за безработица при спазване изискванията на Регламент (ЕО) 883/2004 г. При изчисляване на среднодневния осигурителен доход са използвани данните, подадени по чл. 5, ал. 4 от КСО в Регистъра на осигурените лица. Въз основа на данните в справка към 31.05.2017 г. и в съответствие с разпоредбата на чл. 54б, ал. 7 от КСО е изготвена обобщена справка за изчисляване на общия осигурителен доход за периода от 25.03.2017 г. до 27.03.2017 г. включително в размер на 48лв. и среднодневния осигурителен доход в размер на 16лв., от който следва да бъде определен дневният размер на ПОБ. С разпореждане № 151-00-4296-1 от 02.06.2017 г. е отпуснато ПОБ за период от 28.03.2017 г. до 27.09.2017 г. в размер на 9, 60лв. на работен ден, определено по реда на чл. 54б, ал. 1 от КСО, във връзка с чл. 62 от Регламент (ЕО) 883/2004 г., представляващо 60% от изчисления среднодневен осигурителен доход от 16лв. Недоволен от атакуваното разпореждане Т. го обжалва пред Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив в законоустановения срок, като изразява несъгласие с определения размер на отпуснатото му ПОБ. Възразява, че неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 97, ал. 4 от Изборния кодекс, която се явява специална спрямо общите разпоредби на КСО. Горестоящият административен орган е намерил възраженията за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 97, ал. 5 от ИК членовете на СИК за времето, необходимо за работата им в съответната комисия, се осигуряват като лица, упражняваща трудова дейност на изборна длъжност. В тази връзка, лицата подлежат на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО. Упражняваната от Токменов трудова дейност като член на СИК не го е лишила от правото да получи ПОБ, каквото е получил, но в по-нисък размер. Заявлението за отпускане на ПОБ е подадено от лицето след осъществяване на трудовата му дейност като член на СИК, което води до неприложимост на разпоредбата на чл. 97, ал. 4 от ИК. Съгласно посочената разпоредба изплащането на възнаграждения на членове на СИК, регистрирани като безработни и/или с право на социално подпомагане, не лишава лицата от получаването на обезщетения и/или помощи, както и не изисква изменение на декларирани вече обстоятелства. При съдебното обжалване на административния акт бяха приети писмени доказателства, представени от страните, в следния хронологичен ред: заповед № 1015-15-142 от 04.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, известие за доставяне № 2153-15-134 /ПОБ/ за изпратена пощенска пратка до Н.Т., известие за доставяне № 2153-15-134, адресирано до адв. Х.Д., пълномощник на Н.Т., придружено с отбелязване от пощенския служител за непотърсена пратка, справка от персоналния регистър на НОИ, касаеща Т., справка за актуалното състояние на всички трудови договори, сключени от Н.Т., справка за приети, върнати и липсващи документи, структуриран електронен документ U 004 на английски език, без надлежен превод на български език, превод от английски език на български език на структуриран електронен документ U 004. По делото се представи и изслуша експертно заключение по допусната съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице А.Д., без направени възражения от страните по делото. Вещото лице е направило преизчисленията си под условие, в случай, че се приемат за база представените по делото документи и свързаните с тях обстоятелства за периода от 13.05.2016 г. до 17.02.2017 г., като последна работа с внесени осигурителни вноски за безработица. Според вещото лице главницата на ПОБ е в общ размер на 9 128, 88лв., или в размер на 73, 62лв. дневно, а прилежащите лихви – в размер на 142, 28лв. (таблица на стр. 3 от заключението, л. 62). При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
В изпълнение на изискването на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, настоящият съдебен състав провери законосъобразността на оспореното решение на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася по жалбите срещу разпорежданията относно обезщетенията по държавното обществено осигуряване. С оглед това, процесното решение е издадено от компетентен орган в законоустановената форма.
По делото не се установи решението на ответника да е издаден о при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не са налице противоречия с материалноправни разпоредби, както и несъо тветствие с целта на закона. Правилно е прието, че разпоредбата на чл. 97, ал. 4 от ИК би била приложима по отношение на Т., ако е бил регистриран като безработен и е подал искането за отпускане на ПОБ, преди полагането на трудова дейност като член на СИК, за което подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО. В настоящия случай е точно обратното – заявлението е подадено след полагане на труд като член на СИК, като това е именно последният период на заетост на лицето преди регистрацията му за получаване на ПОБ.
Не следва да бъде кредитирано приетото заключение по назначената ССЕ, тъй като вещото лице изрично е посочило, че е направило изчисленията си под условие – в случай, че се приемат за база представените по делото доказателства и свързаните с тях обстоятелства за периода от 13.05.2016 г. до 17.02.2017 г. като последна заетост във Великобритания с внесени осигурителни вноски за безработица.
Изложеното дотук води до извода за законосъобразността на обжалваното мотивирано р ешение на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив. Поради това жалбата ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и представен списък с разноските на л. 59.
Цитирани разпоредби
24- чл. 61
- чл. 62
- чл. 146 АПК
- чл. 168, ал. 1 АПК
- чл. 78, ал. 8 ГПК
- чл. 97, ал. 5 ИК
- чл. 97, ал. 4 ИК
- чл. 117, ал. 3 КСО
- чл. 118, ал. 3 КСО
- чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО
- чл. 5, ал. 4 КСО
- чл. 54, ал. 1 КСО
- чл. 54, ал. 2, т. 4 КСО
- чл. 54, ал. 7 КСО
- чл. 54 КСО
- чл. 1
- чл. 145
- чл. 172, ал. 2
- чл. 24
- чл. 37, ал. 1
- чл. 54
- чл. 65
- чл. 97, ал. 4
- чл. 97, ал. 5